2. 9 Сравнително представяне Следният параграф представя сравнения на учебните стойности



страница1/2
Дата16.06.2017
Размер365.56 Kb.
  1   2
2.9 Сравнително представяне

Следният параграф представя сравнения на учебните стойности.

Сравнителното представяне на данните предлага ценна информация за общите елементи на феномена насилие във всичките шест страни, но също така и всички специални условия. Тази информация може да ви помогне да се очертаят основните стратегии в борбата срещу това явление и да се предприемат конкретни действия в случай на отклонения.

2.9.1 изследване на феномена тормоз в училище

Значително отклонение се наблюдава на нивото на възприемане на тормоза в училище между шестте страни участнички. Като цяло, учениците да разбират основните форми на тормоз, обаче, те не разбират напълно тежестта на повторението; предпоставка, която характеризира инцидента като тормоз в училище.

Таблица 96. Тормоза в училище за една участваща страна



Поведения

Гърция

Италия

Литва

Естония

Латвия

България

Подигравка с начина, по който някой изглежда

67.36%

44.66%

83.10%

67.20%

57.54%

51.90%

Случайно блъскане в някого

5.23%

8.47%

6.10%

5.10%

5.98%

14.50%

Наричане на хората с имена или обиди заради цвета на кожата им или етническата им принадлежност

55.50%

54.26%

71.80%

69.50%

53.17%

36.50%

Лошо отношение към някого( обидни думи, подигравки, вербално или физическо насилие) само веднъж

30.26%

20.88%

45.10%

34.50%

47.81%

24.00%

Лошо отношение към някого( обидни думи, подигравки, вербално или физическо насилие) повече от един път

65.29%

65.21%

72.80%

70.00%

62.71%

58.10%

Да накараш някого да играе или да прави нещо което искаш без насилие

10.27%

11.07%

6.50%

29.40%

9.72%

9.70%

Да накараш някого да прави неща които искаш чрез насилие ( вербално, физическо или психологическо)

67.80%

64.54%

56.30%

68.40%

56.47%

38.30%

Да се шегуваш с хората като ги караш да се чувстват зле

60.04%

14.88%

71.00%

42.70%

41.93%

32.80%

Подигравки с облеклото

38.22%

19.97%

56.30%

59.10%

39.61%

30.50%

Изразяване на неприятни мисли или чувства по отношение на други

10.35%

9.66%

29.60%

33.00%

18.82%

22.40%

Спорове

22.88%

2.58%

13.80%

8.50%

19.27%

5.90%

Единичен акт на шега с някого

17.95%

3.21%

9.70%

9.50%

5.17%

7.80%

Да не харесваш някого

5.05%

2.90%

22.00%

14.70%

15.52%

8.20%

Да те изключат

37.84%

18.46%

36.10%

23.60%

37.02%

9.50%

Да излъжеш за някого ( да го обвиниш за нещо)

33.17%

23.48%

38.00%

53.40%

35.06%

18.20%

Да направиш някого на глупак като казваш лоши неща за него

29.64%

23.03%

53.20%

52.90%

26.67%

32.00%

Използването на телефон / имейл / чат / социални мрежи / SMS, за подигравки с хората

22.02%

26.62%

59.40%

45.50%

46.83%

29.90%

Използването на телефон / имейл / чат / социални мрежи / SMS, да заплашваш или уплашиш някого

60.98%

57.68%

48.60%

65.10%

43.50%

31.90%

Опасението от виктимизация, за повечето страни участнички, е жертавата да не може да отвърне на удара. Само в Литва обаче, телесно тегло представляват основен фактор за виктимизация.

Таблица 97. Виктимизационни фактори за една участваща страна






България

Естония

Гърция

Италия

Литва

Латвия

Чувствителност

41.89

33.52

44.60

49.01

34.34

36.99

Безпокойство

14.06

12.34

12.31

4.38

6.07

7.33

Невъзможност да се отбраняваш

48.55

65.10

57.03

65.05

72.17

37.53

Изпълняване на желанията на побойника

7.31

19.49

19.65

16.76

23.19

15.99

Тегло

39.27

51.00

31.60

22.65

27.21

55.51

Облекло

27.27

39.97

17.02

9.68

20.52

37.20

Физически недъзи

21.56

33.02

23.88

31.89

20.79

31.73

Сексуална ориентация

26.71

20.68

25.05

29.31

21.23

21.71

Религия

17.43

11.65

16.06

12.26

9.28

11.39

Етническа принадлежност

21.65

23.87

44.34

30.46

21.50

20.96

Друго

12.09

17.67

10.35

10.79

27.74

14.79

Най-висок процент за безопасност на класната стая има в Гърция с 63,17%от учениците, които посочват, че са се чувствали много сигурно. Това бе последвано от България със съответната ставка на 52,61%. Литва напротив, записва размер на 39,45%.

Графика 263. Чувство на безопасност в класната стая



Подобни резултати произтичат от безопасността в квартала и парка, където Гърция представя най-високите отговорите "много безопасни". Въпреки това, Латвия представя интензивно отклонение между "горе-долу безопасен" и "безопасен", където "горе-долу безопасен" достига 62,87%.

Графика 264. Чувство на безопасност в парка в квартала

Участващите страни отбелязаха малки отклонения в безопасността по пътя към и от училище. Само България отбеляза значително по-висока "горе-долу опасен" реакция (21.2%).

Графика 265. Чувство на безопасност на улицата до и от училище

2.9.2 Били ли сте някога жертва на тормоза в училище?

С опасения във виктимизационните проценти, интензивни отклонения се наблюдават между участващите страни. Това явление е най-интензивно в Литва и Естония, където учениците са станали жертва на тормоза в училище (съответно 51,65% и 50,07% съответно). Италия напротив има най-ниската ставка от 15,09%.

Графика 266. жертва на тормоз в училище на участваща страна



Класната стая представлява най-общо място за тормоза да се случи. В случая на Гърция обаче, тормоз се случва извън училището.



Таблица 98. Вид на училищния тормоз на участваща страна




България

Естония

Гърция

Италия

Латвия

Литва

Вкъщи

7.2%

8.8%

6.41%

5.0%

11.0%

3.4%

Извън училище

33.0%

31.8%

35.38%

31.7%

29.5%

25.0%

В мрежата

19.0%

16.1%

20.93%

11.1%

9.5%

7.7%

В класната стая

44.8%

59.9%

24.40%

51.6%

45.1%

45.7%

По коридорите

28.4%

46.5%

32.70%

27.4%

35.2%

51.7%

В стола

5.7%

15.3%

2.16%

5.7%

6.4%

9.2%

На площадката/парка/в квартала

14.9%

15.7%

21.84%

16.0%

17.0%

10.8%

На път към или от училище

11.2%

19.5%

13.34%

10.7%

14.8%

8.1%

Друго

9.8%

13.6%

25.77%

13.6%

29.9%

11.8%

Най-честата форма на тормоз е обиждането, обаче в България има по-висок процент на физическо насилие.

Таблица 99. Форми на училище тормоз на участваща страна






Гърция

Италия

Литва

Естония

Латвия

България

Обида

60.69%

59.90%

78.30%

68.90%

72.00%

42.20%

Игнориране от другите ученици

27.40%

46.10%

32.40%

44.90%

35.60%

22.10%

Удряне или бутане

45.39%

40.40%

31.40%

38.20%

42.80%

44.00%

Принуда към действие чрез насилие

21.91%

17.70%

16.10%

25.00%

25.00%

24.40%

Неприлични истории за мен

27.60%

44.30%

52.10%

36.60%

43.90%

39.90%

Сексуално дразнене, слухове или лека злоупотреба

21.06%

21.10%

16.00%

25.40%

20.50%

25.00%

Изнудване за пари или вещи

19.69%

10.30%

15.70%

17.30%

15.90%

29.30%

Получаване на неприятни смс-и или и-мейли

19.16%

21.10%

18.50%

22.30%

20.80%

18.40%

Насилствено принуждаване да правя нещо което не искам

20.54%

17.70%

14.80%

25.70%

21.20%

22.40%

Дразнене относно външен вид

36.30%

46.60%

40.90%

47.30%

37.90%

29.90%

Качване или заплашване да се качат унизителни клипове или снимки на вас в интернет

14.26%

12.00%

15.20%

16.90%

15.20%

13.80%

Изпратени унизителни видеоклипове или снимки от мобилни телефони

12.82%

8.90%

11.00%

10.90%

12.50%

14.40%

Друго

27.60%

23.00%

20.70%

26.40%

30.70%

24.10%

Във всички страни, без изключение, жертвите са избрали да говоря с някого за своя опит, разликата е в годността на лицето. В случая на България, Гърция и Латвия, повечето ученици са избрали да говоря с приятел / съученик, докато в Естония, Италия и Литва са избрали да говоря с родителите си.

Графика 267. Говорихте ли с някого за това какво се е случило?



Таблица 100. С кого говорите за случай на тормоз







България

Естония

Гърция

Италия

Латвия

Литва

Приятел/съученик

33.68%

25.82%

36.78%

23.51%

29.49%

26.84%

Възрастен приятел

11.34%

4.91%

7.94%

9.47%

5.13%

7.25%

Член на семейството/не родител

3.44%

6.55%

7.11%

3.51%

5.45%

7.84%

Баща/майка

28.87%

34.91%

28.36%

39.69%

28.53%

31.93%

учител

6.87%

9.09%

5.31%

12.67%

4.81%

5.00%

полицай

1.03%

1.27%

1.93%

2.29%

3.21%

1.76%

Социaлен работник, неправителствена организация, доброволческа организация

1.37%

2.55%

0.69%

1.07%

1.60%

2.25%

Друго

13.40%

14.91%

11.87%

7.79%

21.79%

17.14%











































2.9.3 Били ли сте някога побойник в училище?

Нивата на училищен тормоз са подобни на съответните жертви. Литва и Естония представиха най-високите нива на побойници (63.13 процента и 54.26% съответно). Италия от друга страна заема последното място със само 16,22% от учениците допускащи да са училищни хулигани.

Графика 268 Жертви на училищно насилие за участваща страна

Съгласно отговорите на ученици, които признават, че са били хулигани, всички страни отбелязват подигравката като най-честата форма на тормоз. Диференциацията е втората най-честа форма на тормоз, където физическо насилие е на второ място във всички страни, с изключение на Литва.



101. Форми на училищен тормоз на участваща страна

Форми на училищен тормоз

Гърция

Италия

Литва

Естония

Латвия

България

Използвано физическо насилие върху останалите

61.22%

52.10%

31.50%

37.10%

50.70%

56.90%

Груби изрази, дразнене или обиди

77.08%

84.50%

67.80%

77.40%

70.00%

60.10%

Разпространяване на слухове за другите

45.56%

45.20%

34.50%

34.70%

35.60%

41.20%

Игнориране на останалите

39.97%

50.10%

44.80%

50.40%

35.60%

37.30%

Използване на телефон, видеокамера или фотоапарат за да се заснемат унизителни снимки на другите? ( или други форми на кибер тормоз)

34.80%

28.70%

22.30%

22.70%

20.00%

27.00%

Предпочитам да не казвам

20.61%

16.80%

21.90%

21.30%

22.00%

23.50%

Друго

24.67%

19.90%

29.20%

28.70%

32.00%

27.00%

2.9.4 Свидетел на тормоз в училище

Както се очакваше, страните с най-високи нива на тормоз в училище представиха най-високите нива на наблюдатели. Литва и Естония да поемат водеща роля (81,14 процента и 65,64% съответно).

Графика 269.Свидетел на училищен тормоз на участваща страна

Потвърждавайки предишните заключения, училището е основното място на тормоз . Процентите регистрирани в Литва и Естония са забележителни (77,93 процента и 79,04% съответно). В останалите страни варира в 50%.

Графика 270. Мястото, където е станало насилието в дадена страна

Притеснително честотата на тормоза се появява или изчезва. Малки проценти във всички страни изобразяват съответните явления, или много често, или се повтарят.

Графика 271. Честота на инцидента на участваща страна

2.9.5 Реакция на тормоза в училище

Във всички страни, с изключение на Литва, ученици / наблюдателите на училище тормоз избрат да помогнат на жертвата. Както в словесно и физическо насилие, интервенционните проценти и помощта оказана на пострадалия е значителна.

Графика 272. Реакция на физическо насилие на участваща страна



Графика 90. Реакция на дразненето в училище на участващата страна



С проблемите на помощ на жертвата, намеса с помощта на приятели е най-доминиращата реакция за България, Естония, Гърция и Италия. В Литва обаче, намеса е вербална с молба побойника да спре.



Таблица 102. Метод на подпомагане в училищния тормоз на участваща страна




Докладване на инцидента на възрастен

Докладване на инцидента на учител или полицай

Молба към побойника да спре

Опит да се дистанцира от жертвата

Опит сам да спреш побойника/ или с помощ от приятели

Друго

България

12.71%

16.76%

25.97%

4.42%

28.91%

11.23%

Естония

10.56%

10.68%

28.52%

6.19%

29.73%

14.32%

Гърция

13.71%

9.19%

24.40%

15.32%

28.06%

9.33%

Италия

11.94%

9.93%

25.74%

13.10%

26.79%

12.49%

Латвия

19.15%

13.90%

18.64%

11.19%

16.95%

20.17%

Литва

10.24%

7.51%

35.24%

6.20%

15.82%

25.00%

Сравнителната таблица посочваща причините за ненамеса е от особен интерес. В Естония и Италия голям брой ученици са заявили, че не знаят как да помагат, докато в останалите страни страхът от последствията е най-съществена причина за ненамеса.

Таблица 103. Причини за ненамеса при тормоза в училище на участваща страна






Не е мой проблем или отговорност

Страх от последствия

Побойникът е прав

Не знаех как да помогна

Не вярвам че тези инциденти са от значение

България

23.59%

31.82%

8.44%

28.14%

8.01%

Естония

23.45%

27.42%

8.08%

35.18%

5.86%

Гърция

19.23%

35.83%

5.29%

34.64%

5.01%

Италия

22.33%

31.38%

4.72%

35.45%

6.03%

Латвия

28.63%

37.40%

6.49%

24.05%

3.44%

Литва

30.02%

33.69%

3.06%

28.56%

4.67%

2.9.6 Информация за тормоза в училище

В повечето страни, участващи в проучването, училището представлява, че основен източник на информация за феномена насилие е телевизията.



Таблица 104. Източник на информация за тормоза в училище всяка участваща страна




България

Естония

Гърция

Италия

Латвия

Литва

Вестници

10.61%

8.96%

3.82%

14.79%

9.43%

4.40%

Училище

37.50%

34.85%

39.05%

30.50%

45.17%

33.25%

Неправителствени организации

2.47%

0.76%

2.21%

0.54%

1.53%

0.93%

Доброволчески организации

1.60%

0.99%

2.45%

1.84%

1.30%

2.00%

Правителствени служби

1.74%

0.38%

0.33%

0.98%

1.53%

1.22%

Телевизия

22.24%

16.63%

20.23%

33.00%

16.63%

11.49%

Публични дискусии

2.91%

2.51%

2.12%

0.69%

0.94%

5.87%

Родители

6.69%

3.19%

11.91%

3.90%

6.60%

7.29%

Полиция

1.02%

2.73%

1.61%

1.35%

1.77%

2.25%

Приятели

5.67%

13.36%

9.00%

8.61%

8.02%

26.75%

Не, не съм информиран за този феномен

7.56%

15.64%

7.28%

3.80%

7.08%

4.55%






















Учениците в Гърция смятат, че информацията, която получават е недостатъчна.

Във всички останали страни, учениците смятат, че те получават адекватна информация за тормоза в училище.

Графика 94. Необходимост от повече информация за училищния тормоз на участваща страна

Въз основа на отговорите на учениците в Естония, Гърция, Латвия и Литва, филми за тормоз представляват най-ефективният метод на информация. В България те предпочитат отворени дискусии, докато учениците в Италия предпочитат обща дискусия по въпроса в училище.



Таблица 105. Форма на информация за всяка участваща страна




България

Естония

Гърция

Италия

Латвия

Литва

Филми, видео

21.08%

24.55%

27.56%

27.86%

22.88%

45.04%

Отворени дискусии

22.87%

11.22%

24.00%

17.17%

16.48%

8.10%

Брошури

6.58%

4.55%

8.00%

3.25%

5.90%

5.14%

Дискусии в училище

11.21%

14.67%

26.28%

30.29%

19.43%

11.58%

Образователни игри и дейности

9.12%

8.86%

5.03%

5.60%

5.78%

4.57%

Нито едно от горепосочените

29.15%

36.16%

9.13%

15.84%

29.52%

25.56%






















Ученици от всички страни вярват, че най-ефективният начин за борба с тормоза в училище е да се информират учителите.

Таблица 106. Най-подходящото решение за борба с тормоза в училище всяка участваща страна






България

Естония

Гърция

Италия

Латвия

Литва

Да говоря с учител и да поискам помощ

26.97%

24.41%

30.29%

28.76%

23.41%

27.75%

Да говоря със съученик/приятел и да поискам помощ

7.45%

12.60%

6.64%

6.33%

3.19%

5.45%

Да говоря с родителите и да поискам помощ

17.14%

13.07%

23.73%

21.86%

17.40%

14.32%

Нищо, защото хулиганството не е голяма работа

2.09%

3.17%

0.89%

0.94%

1.35%

1.83%

Училищни медиаторски отбори

3.73%

1.66%

7.33%

2.46%

2.21%

6.84%

Опитвам се да избягвам побойниците както във така и извън училище

11.62%

7.69%

6.11%

6.33%

7.23%

5.35%

Да отвърна

5.81%

13.63%

3.70%

17.91%

9.31%

11.79%

Да страдам без да реагирам

0.30%

1.11%

1.48%

0.60%

0.74%

1.14%

Да сменя училището

2.83%

3.80%

1.42%

0.92%

2.45%

2.33%

Да отчета станалото с листовка на таблото за обяви

1.19%

0.71%

1.37%

0.84%

12.13%

2.82%

Да помоля по-голям брат или сестра да се намеси

1.94%

2.14%

1.93%

1.69%

0.98%

1.24%

Да помоля директора да накаже побойниците

8.79%

4.60%

7.50%

5.32%

6.99%

7.53%

Друго

10.13%

11.41%

7.62%

6.04%

12.62%

11.60%

Глава 3: Обобщение – заключения

Според отговорите,дадени от ученици от всичките шест страни,нивото на възприятие,относно определянето и естеството на различните форми на насилие в училище е задоволително. Страните, които са отбелязани с високо ниво на възприятие, са Италия и Гърция, а Литва е с най-ниско.

Предпоставките за това дали продължителността и повтаряемостта на дадено действие се счита за акт на тормоз,изглежда са неясни в страните включени в настоящето проучване.

В същото време голям брой от анкетираните, най-вече в страни като Литва, Латвия и дори Естония, не успяват да възприемат разликата между подигравка и тормоз или пък заплаха по телефона и интернет.

Въпреки, че повторяемостта и продължителността във времето е предпоставка за изследванe в настоящото проучване, както и основните понятия, които са описани, някои изследователи твърдят, че това не е задължително, че един акт на тормоз има определено времетраене и се повтаря с течение на времето и също може да отнесе към един единствен инцидент, който жертвата преживява с такава интензивност, която може да доведе до психологическа травма.

До скоро, в повечето проучвания насилникът избира неговата / нейната жертва, въз основа на индивидуални или социално / расови, етнически характеристики, които ги отличават от широката общественост. В настоящото проучване, те не са основните критерии за избор.

Според отговорите на участващите ученици, в по-голямата част от страните, неспособността на жертвата да отвърне на удара представлява основният критерий, по който насилниците избират жертвите си. Това потвърждава голяма част от определенията, които се отнасят до неравенството на силите между насилника и жертвата и начина, по който силата на властта се формира между тях.

Естония е единствената страна, която отнася телесното тегло като основен критерий. Те са последвани от чувствителността на жертвата, както и други характеристики, като етническа принадлежност, външен вид (тегло, стил на обличане), физически увреждания и сексуални предпочитания, елементи, които очевидно отличават жертвата от нейните съученици. Според по-голямата част от анкетираните, религията, безпокойството, стреса и притежаването на неща, които побойника може да поиска, не са особено важни.

Въз основа на отговорите на европейските ученици, които участваха в изследването, по-голямата част се чувстват в безопасност в класната стая и училищната среда. Най-високите и най-ниските ставки за безопасност са били регистрирани от Гърция и Латвия, съответно. Във всички страни, безопасността е била намалена, когато се дистанцираме от училищната среда.

Както се очакваше, жертвите на тормоза в училище представят по-висок процент на несигурност, както в рамките на, така и извън училищната среда. От една страна, това се дължи на страха да си жертва отново и от друга страна на негативните пост-травматични чувства, които са създадени или да продължават дори след травматично преживяване на жертвата. Интересно е да се отбележи, че в много страни като Гърция и Италия, училищните агресори също показват висока степен на несигурност. В тези случаи, несигурността се тълкува като страх от възможните реакции / последствия за своите действия и в резултат на собствената си виктимизация.

Най-ниските степени на тормоз са били регистрирани в Италия, където само 15,09% признават за тормоза в училище. Най-висок процент (51.65%) се наблюдава в Литва, последван от също толкова висок процент в Естония (50,07%).

Според отговорите на участващите, с изключение на Естония и Литва, по-голямата част от жертвите на училищния тормоз са момчета.

С изключение на Естония, където жертвите са повече чужденци, етническа принадлежност не изглежда да засяга която и да е друга страна. По отношение на областта на пребиваване, това не изглежда да е свързано с честотата на училищния тормоз. Дори и в случаите, когато това стане, като например в Литва, има повече инциденти в селските райони отколкото в големите градски центрове, както е посочено в повечето проучвания.

Според ученици от Италия, Гърция, Естония, Латвия и Литва, обидите са най-често срещаната форма на тормоза в училище.Разликата е в България, където физическото насилие има водеща роля. Останалите форми на насилие варират в различните държави.



Каталог: wp-content -> uploads -> 2013
2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България
2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита
2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика
2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава
2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г
2013 -> Йордан колев ангел узунов
2013 -> 163 оу „ Ч. Храбър в топ 30 на столичните училища според резултатите от националното външно оценяване
2013 -> Гр. Казанлък Сугласувал: Утвърдил
2013 -> Подаване на справка-декларация по чл. 116 От закона за туризма за броя на реализираните нощувки в местата за настаняване


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница