2. Базел 2 Новото базелско споразумение за капиталовата адекватност Предизвикателства през българските банки

Базелският комитет за банков надзор е учреден в края на 1974 г. от управителите на централните банки на страните от Групата на десепс в резултат на сериозни трусове на международните валутни и банкови пазари (най-вече фалита на Bankhaus Herstadt в Западна Германия). Първата среща е проведена през февруари 1975 г. и отто­гава те се провеждат редовно три или четири пъти годишно.

В Базелския комитет за банков надзор участват управителите на Централните банки от 1-10: Белгия, Канада, Франция, Германия, Италия, Япония, Люксембург, Холандия, Швеция, Швейцария, Ве­ликобритания, САЩ. Неговото влияние е вече значително широко -в Европа, Америка, Азия и Австралия.

Комитетът издава два документа:

• 
  11,цялостен комплект от основни принципи за ефективен бан­ков надзор (Базелски основни принципи)".
  
• 
  Сборник с препоръки, насоки и стандарти, който се актуализира периодично.
  

Общоприето е като практика в международните банкови методики задължително да се вграждат основни принципи на Базелския комитет за банков надзор. Те са общо 25 на брой и са подредени в 7 групи:

Сред тези общо 25 на брой принципи ще бъдат откроени само онези, които имат определена роля в международните банкови методики. Приоритетните принципи в методиките, се третират през призмата на прилагането им в България и то в банковото законодателство и наредбите на БНБ.

Базелският комитет за банков надзор планира от 2004 г. въвеждане на нов капиталов режим за банките. Причината за това е, че в условията на ускорена глобализация се наблюдава висока степен на несигурност на пазарите не само в групата на страни с нововъзникващи пазари, но и в утвърдени пазарни икономики.

Всичко това наложи през 1999 г. да стартира обсъждане на нови регулации, които да овладеят промените, настъпили по-бързо от очакванията на надзорните институции дори в развитите държави. Като бъдещ член на Европейския съюз България ще трябва да въведе новите стандарти, съобразявайки се със степента на развитие и готовност на банковата система да ги приеме и изпълнява.

Базел 2 ще революционизира надзора на водещите банки. Той има за задача да промени правилата, създадени от Базел 1, които са в сила от 1988 г.

Създаването на Базел 2 е наложено от динамиката на финансовите пазари. Още преди години Базелският комитет за банков надзор взема решение за основни промени в споразумението за капитала, като по този начин по-адекватно ще се отговори на технологичното развитие и новите пазарни методи и инструменти. През юни 1999 г. той публикува предложение, в контекста на което споразумението за капиталовата адекватност от 1988 г. да бъде заместено с правила, регулиращи минимизирането на риска. По това предложение се дават повече от 200 мнения. На основата на диалога с надзорните институции и банковите обединения комитетът, съблюдавайки тези мнения, представя конкретно предложение. В завършен вид новото базелско споразумение за собствения капитал е публикувано в края на 2001 г.¹⁴ Дават се и сравнителните му характеристики на фона на Споразумението от 1999 г.

Новото Базелско споразумение е изградено върху три "стожера": минимален размер на изискваната капиталова адекватност; бан ков надзор; пазарна дисциплина. Всички те взаимно се допълват и допринасят за изграждането на една по-устойчива и солидна финан сова система.

Формулата за измерване на собствения капитал на една банка според новото споразумение, е:

Новостите по отношение на формулата произтичат от усъвършенстваните методи за измерване на рисковите активи Методите за измерване на кредитния риск са по-фини. За първи път се въвежда величина за измерване на оперативния риск, а тази измерваща пазарния риск, остава непроменена. При оценяването на кредитния риск се прилагат вече два алтернативни подхода за оценката му, което дава възможност банките сами да определя своите предпочитания. Първият е т. нар. стандартен подход и тои е аналогичен на използвания в досега действащата регулация. При него банката класифицира своите активи в различни рискови групи и на тази база определя тегла, които отразяват вероятността да понесе загуба от държането им. Новото тук е, че при определяне на рисковите групи банката трябва да се съобрази с риска, който външни институции дават на актива. Такава външна институция може да бъде кредитна агенция или друга организация, която покрива определени стандартни изисквания. Рисковите групи са обогатени и са четири на брой - 20%, 50%, 100% и 150%.

Промените ще имат най-силно отражение върху групата на средните и малки по световните стандарти финансови институции с международна експозиция. В този смисъл голяма част, ако не и всички, в България ще бъдат засегнати.

Целта е мениджърите на бъграските банки да получат предварителна информация за предстоящите промени в стандартите за капиталова адекватност, въведени от Комитета по банков надзор към Банката за международни разплащания в Базел и тяхното отражение върху методите за отчитане и управление на рисковете. Тези промени ще имат най-силно отражение върху групата на средните и малки по световните стандарти банки с международна експозиция. В този смисъл голяма част, ако не и всички, в България ще бъдат засегнати. Разбира се, при тези, които са клонове или дъщерни поделения на глобални финансови институции, въвеждането на новите капиталови изисквания ще е по-безболезнено. Въпреки това е необходимо някои от стандартните подходи да бъдат приспособени за условията на пазара в България. Местните банки, от друга страна, ще бъдат по-силно засегнати поради сравнително по-ниската си степен на подготовка и фактът, че адаптационният процес ще им струва по-скъпо.

Нека обърнем внимание на основните промени в новите регулации на Комитета по банков надзор към Банката за международни разплащания в Базел (BIS), целите, които мотивират тези промени и датата на въвеждането им. Като евентуален бъдещ член на Европейския съюз България ще трябва да въведе новите стандарти, съобразявайки се със степента на развитие и готовност на банковата система да ги приеме и ефективно изпълнява. Датата, от която BIS предлага новите регулации да влязат в сила, е 31 май 2004 г.

Бързият темп на промени във финансовата сфера през последното десетилетие доведе до появата на нови тенденции, нови продукти, нови типове финансови институции като хедж фондовете например. И всичко това в условията на ускорена глобализация. Нещо повече, през последните 7 години наблюдаваме висока волатилност на пазарите не само в групата страни с нововъзникващите пазари, но и в утвърдени пазарни икономики. Тук все още пресният случай с фалита на енергийният гигант Enron и този на Long-Тerm Capital Management през 1998 г. са подходящи примери за проблеми с управлението на рисковете дори при глобални играчи и лидери в индустрията. Всичко това наложи през 1999 г. да стартира процес на обсъждане на нови регулации, които да адресират промените, настъпили по-бързо от очакванията на надзорните институции дори в развитите държави.

Основополагащите принципи

Новите регулации за капиталовата адекватност са основани на три основни принципа., взаимно допълващи се и изброени в обяснителните записки към съпровождащата документация. Те са минимален размер на изискваната капиталова адекватност, процедури при осъществяване на банков надзор, пазарна дисциплина.

Намеренията на регулаторите са елементите на капиталовата база да останат без промяна. Същото се отнася и за процента на капиталова адекватност, който се предлага да остане на старото равнище от 8%.

Посоките за промени

Промени ще настъпят в начина, по който се изчисляват рисковите активи. Отново, както и при предходната регулация, те ще обхващат трите основни типа риск, които съпровождат операциите на банките, а именно-кредитен, пазарен и оперативен.

По отношение на третирането на пазарният риск в активите на банките няма промени. Най-големи изменения има при оценяването на кредитният риск. Първо, предлагат се два алтернативни подхода за оценката му, което дава възможност банките сами да определят своите предпочитания. Първият е т.нар. стандартен подход и той е аналогичен на използвания в досега действащата регулация. При него банката класифицира своите активи в различни рискови групи и на тази база определя тегла, които отразяват вероятността да понесе загуба от държането им. Новото тук е че, при определяне на рисковите групи банката трябва да се съобрази с риска, който външни институции оценяват за дадения актив. Такава външна институция може да бъде кредитна агенция или друга организация, която покрива определени стандартни изисквания. Рисковите групи също са обогатени и са четири на брой - 20%, 50%, 100% и 150%.

Вторият алтернативен подход за оценка на кредитния риск е базиран на вътрешна система за неговата оценка. При него на банките се дава възможност да използват своя собствена система за оценка на кредитният риск, но тя трябва да отговаря на минимални стандарти. Тези стандарти ще бъдат определени от Комитетът и за тяхното посрещане ще проверява съответния надзорен орган. Разбира се, тук трябва да подчертаем, че надзорният орган ще действа от позицията на обвързана компетентност и няма да може да откаже използването на вътрешна система за оценка на кредитния риск, когато е осигурено съответствие на стандартите.

В епохата на информационните технологии оперативният риск все повече и повече изисква специално внимание. Да припомним, че той представлява вероятността банката да понесе загуби поради повреда в компютърните системи, лошо подържана документация, измама и др. подобни.

В момента Комитетът продължава да работи за развиването на специализирана методология за оценка на оперативният риск, но на практика се утвърждават три подхода-базисно-индикаторен, стандартен и такъв основан на собствена оценка . Очакванията са, че общият размер на капиталовите резерви, които ще се използват за покриване на оперативен риск ще възлязат на около 20% от общите изисквания за капитал при новите регулации.
Надзорния режим

Новите регулации изискват приспособяване не само в политиката на търговските банки, но налагат и промяна на философията на банковия надзор. Те вменяват ново задължение на органите на надзорната администрация - да проверяват доколко принципите и методите, възприети във вътрешните системи за контрол над рисковете в банките, отговарят на въведените стандарти и ако не, да налагат съответните корекции и санкции. Реализирането на тази нова отговорност ще изисква установяване на добра предварителна подготовка и комуникация между банковия надзор и търговските банки. Това налага предварително обучение на персонала, който непосредствено ще реализира гореспоменатата отговорност. В тази посока водеща ще е ролята на сравнително по-напредналите в процеса индустриални държави, както и над национални организации като BIS и Международния валутен фонд. Националните и над националните асоциации на търговските банки пък от своя страна биха могли да подпомогнат този процес за служителите в търговските банки.

В предлаганите правила откриваме и промяна във философията. Пазарната дисциплина се разглежда като трети основен стожер на стабилността. В модерната надзорна теория се счита, че пазарът е най-добрият регулатор и сигналите, които той дава са най-добрият индикатор за рисковете в дейността на съответния участник. Поради това, налаганата дисциплината трябва да бъде подпомогната от правила, осигуряващи адекватна информация за неговото ефективно функциониране. Новите регулации налагат задължителни стандарти за съдържанието на информацията, която банките трябва публично да разкриват. Обемът на разкриваната информация включва и оповестяване на методите, използвани за оценка на рисковете и изчисляването на рисковата структура на техните активи.

Въвеждането на новите регулации в България ще има силен ефект върху развитието на банковата система. Тъй като рисковите активи в портфейлите на банките са доста над средното равнище това ще означава, че голяма част от тях ще трябва да предприемат мерки или да намалят рисковите си експозиции през преходния период или да се рекапитализират. Трябва да подчертаем, че регулациите мотивират банките към преминаване към вътрешни системи за следене на рисковете. Изграждането на такива е скъпоструващ процес и е затруднено поради все още недостатъчно добре развита експертиза в страните от групата на нововъзникващите пазари. От друга страна, по-широкото навлизане на кредитни агенции на тези пазари като, че ли изглежда неминуемо. Това ще улесни развитието на външни оценители на рисковете, към които ще могат да се обръщат средните и по-малки банки. Разбира се, не на последно място новите регулации ще изискват една чувствителна промяна в софтуерните решения в банките за да бъде постигнато наблюдение и количествена оценка на рисковете и най-вече пазарните такива в реално време. Поради това можем да очакваме скорощна поява на нова пазарна ниша в информационните технологии, обслужващи банковата система.

1. 
   Данаилов, Д., Търговските банки в България, 2003;
   
2. 
   Димитрова, Р., Банки и банково обслужване, 2005;
   
3. 
   Трифонова, С., Парична теория, парична политика, европейска парична интеграция;
   
4. 
   Базел 2 “разголва” банките”, в. Капитал, брой 38, 2006;
   
5. 
   www.capital.bg;
   
6. 
   www.cio.bg.