2. Демографско развитие и човешки ресурси 1 Анализ на демографското развитие на общината

2. Демографско развитие и човешки ресурси

2.1 Анализ на демографското развитие на общината

Демографското развитие на общината преминава през няколко периода: до средата на 50-те години на 20 век населението непрекъснато нараства (фиг. 1); през периода 1957-1975 г се наблюдава колебливост в динамикат.; през периода 1976-2001 г. населението намалява с постепенно нарастващ интензитет. Намалението на броя на населението продължава и през последните години от 2001-2003 г. В сравнение с 1998 г. населението в 2003г. е намаляло с 1,4 хил.ч.

Фиг. 1

Центърът на общината – град Самоков е с тенденция на нарастване на населението до 1992 г., дължаща се на положително естествено възпроизводство и положителен механичен прираст. През последното десетилетие населението на града запазва числеността си почти постоянна с неголеми колебания в границите 26 - 27 хил.ч. През 2003 г. то е 26836 ч.

Селското население намалява непрекъснато още от средата на 40-те години на миналия век, като за периода 1946-2001 г. то е намаляло над 2 пъти. Намалението на селското население е характерно за всички села от общината. (табл. No.2). Темповете на намаление не са високи и се формират главно от отрицателно естествено възпроизводство и нарушената възрастова структура, а за изминалите периоди – и от висок отрицателен механичен прираст.

Измененията в броя на населението на общината са свързани и с промени в неговата възрастова структура. Наблюдава се застаряване на населението откъм основата на възрастовата пирамида - броят и делът на лицата под 15 г. постепенно намалява (табл. No 3). Увеличава се броят и делът на лицата в трудоспособна възраст, намалява делът на над трудоспособното население в резултат на законодателните промени във възрастовите граници на трудоспособната възраст след 2000 г. (фиг. 2). Характерно за възрастовата структура на градското население е високият трудов потенциал (63,3% - 17,3 хил.ч. от населението е в трудоспособна възраст). При селското население делът на старите хора е по-висок от този на населението в трудоспособна възраст. Очертават се три групи села:

• 
  с възрастова структура близка до тази на общината, но с по-висок дял на старите хора - 8 села, част от които са разположени в близост до град Самоков – (Широки дол, Продановци, Драгушиново, Доспей, Говедарци, Радуил, Марица, Клисура). Делът на населението до 15 г. в тези села е 10-20%, на контингентите от 15 до 65 г. – 55-65%, на населението на 65 и повече години – 20-30%. Фиг. 2
  

• 
  с възрастова структура, характеризираща се с нисък дял на младите хора (8-10%) и висок дял на възрастното население на 65 и повече години (около 30%) - 4 села (Маджаре, Мала църква, Бели Искър и Райово).
  
• 
  с влошена възрастова структура – останалите 15 села. В тези населени места делът на старите хора е много висок, като в някои населени места е над 50% от населението им (Шипочане, Рельово, Поповяне, Горни Окол, Долни Окол), а младите генерации и трудоспособните контингенти са с нисък дял.
  

През 2003 г. в общината са осъществени 645 заселвания и 930 изселвания. Механичният прираст е отрицателен (-305 ч.) (табл. No.5). В сравнение с предходни години механичното движение на населението на общината не се изменя съществено. Интензивността на миграцията е по-ниска от средните стойности на показателя за областта. Нето-миграцията е с отрицателно салдо за град Самоков и положително – за селата.

Важна качествена характеристика на населението е образователното му равнище. Структурата на населението по образование се наблюдава при преброяванията. Периодът между последните две преброявания (1992-2001 г.) е характерен с тенденция на абсолютно и относително нарастване на високообразованите лица, отнасяща се и за трите съставящи групата компоненти (висше, висше специалист и средно образование) Тенденцията е най-ясно изразена при населението с висше и средно образование. Преобладаващата част от лицата с високо образование са в центъра на общината – гр. Самоков, който традиционно е един от градовете в страната с високо образователно равнище на населението. В селата на общината най-голям е делът на населението с основно образование.. В селата най-голям е делът на населението с основно образование. Увеличение бележи броят (с над 500 ч.) и делът (от 1,9 на 3,3%) на неграмотните лица (табл. No.4, 4,1).

Фиг. 4

Разпределението на населението на общ. Самоков по етнически групи по данни от преброяванията показва, че основен етнос е българският – 42,3 хил.ч. или 88,7% от общото население на общината през 2001 г. Относителният дял на ромската (циганската) етническа група за годините 1992-2001 се изменя от 8,2% през 1992 г. на 10,2% през 2001 г. (всеки десети в общината е от ромската етническа група), а абсолютният брой - от 3749 на 4307 д. В сравнение с останалите общини от областта в община Самоков има най-голям брой на населението от ромската етническа група. Други общини с по-голямо население от ромската етническа група (1000 до 4000 д.) са Ихтиман, Ботевград и Елин Пелин. Този демографски показател дава отражение на другите демографски параметри, което е от значение за социалната интеграция на населението от тази етническа група. Делът на останалите етноси в общ.Самоков е малък (под 1%). (табл. No.6, 6.1). По населени места се наблюдава по-голяма диференциация главно по отношение на ромите, които са на територията предимно на град Самоков и селата Поповяне, Ковачевци и Марица. Основно вероизповедание в общината е източно-православното християнство, което обхваща 96% от общото население на общината. С мюсюлманско вероизповедание е 3% от населението, а 1% - с друго (табл. No.7, 7.1)

Индексът на човешко развитие, според Глобалния доклад за човешко развитие в РБългария на ПРООН (2002 г.), за община Самоков е на средно равнище. Обаче ролята на трите компонента на индекса за общината е различна. Най-голямо значение за формирането му има икономическият компонент. Висок е и здравният индикатор на индекса. В комбинираният образователен индекс с по-висока стойност е показателят за грамотността на населението, а с по-ниска стойност е коефициентът на записваемост в учебните заведения. По общ индекс на човешкото развитие община Самоков е на 17^-то място в областта. От съседните общини на областта, Костенец е със средно равнище на индекса, а Ихтиман и Долна баня – с ниско. От съседните общини от други области с високо равнище са Столичната община, Перник, Белица и Рила, със средно – Радомир, а с ниско равнище на индекса – Сапарева баня и Якоруда. Различията със съседните общини отразяват значението на отделните компоненти при формирането на общия индекс на човешко развитие.
2.2 Икономическа активност, заетост, безработица

Икономически активните лица² в общината са 19,4 хил.ч. Коефициентът на икономическа активност за общ.Самоков е 55,5% (съотношение между работата сила и населението на 15 и повече навършени години). Този показател за общината е по-висок от средния за областта (55,0%), Югозападния район за планиране (53,3%) и страната (49,2%), Промяната във възрастовата структура на населението оказва голямо влияние от демографски аспект върху изменението на броя и дела на икономически активното население и неговата структура.

Заетите лица са 15,5 хил.ч.³ (2003 г.). Коефициентът на заетост (съотношение между броя на заетите лица и населението на 15 и повече навършени години) за общината е 44,5% - по-нисък от средния за областта (49,3%), но по-висок от този за страната (42,4%). По-високата заетост на населението от общината се формира главно в нейния център. Разпределението на заетите лица по сектори на икономиката е следното:

• 
  първичен сектор (включващ икономическите дейности по НОК – Селско, ловно и горско стопанство; Рибно стопанство) – 4,3% от всички заети;
  
• 
  вторичен сектор (Добивна промишленост; Преработваща промишленост; Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода; Строителство) – 28,0%;
  
• 
  третичен сектор (включващ всички останали икономически дейности) – 67,7%.
  

Динамиката в средногодишното равнище на безработица за 1999-2004 г. на общ.Самоков показва неравномерност. До 2002 г. се наблюдава непрекъснато нарастване от 16,77% през 1999 г. на 25,43% през 2002 г. За последните две години нивото на регистрираната безработица намалява като през 2003 г. средногодишното равнище е 20,68%, а към м.11.2004 г. – 19,87%. Средното равнище на безработица за годините 1999-2003 г. е значително по-високо от това за страната. Към ноември 2004 г. нивото на безработица в общ.Самоков е 1,7 пъти над средното за страната и 1,6 пъти над средното за областта. Регистрираните безработни в общината към м.11.2004 г. са 3859.

Делът на безработните млади хора (до 29 г.) е 35,3% (по-висок от средната стойност на показателя за областта – 29,1% и страната – 26,0%). Продължително безработните лица (с регистрация над 1 година) са 62,3%. Техният дял също е по-висок в сравнение с този в областта (49,8%) и в страната (53,8%).

Националните програми, по които се осигурява заетост на безработните лица в общината са: “От социални помощи към осигуряване на заетост”, включваща “Възобновяване и опазване на българската гора”, “Помощ при пенсиониране”, “Компютърно обучение на младежи до 29 г.”, “Обучение и заетост на лица с трайни увреждания”.

Проведената анкета за пручване на безработните лица показва, че основната част от анкетираните 50 д. са безработни поради преструктуриране или закриване на предприятия. Преминалите от тях курс на обучение са придобили допълнителни умения, които им дават по-големи шансове за започване на нова работа. Интерес за тях представляват придобиване на умения за работа с компютър, езиково обучение, счетоводни курсове. Основните начини за намиране на работа според анкетираните са чрез: бюрото по труда; приятели и роднини. Възнаграждението, за което биха започнали работа е около средното за страната. Услугите от бюрото по труда са предимно информация за свободни работни места и участие в курсове за обучение. Анкетираните безработни от различни възрастови групи, пол, образование и етническа група не изявяват желание да напуснат общината. Като най-перспективни сектори за развитие на икономиката в общината се посочват туризмът, търговията, услугите.

Анализите и оценките на състоянието на човешките ресурси на община Самоков, направени в аналитичната част дават възможност за определени изводи относно техните силни и слаби страни, представени чрез S.W.O.T. анализ.