2. Пълен обрат в устройството на обществото и държавата
Изтегляне 16.52 Kb.
|
|
1. Според Ботев примирението, търпението, отлагането до безкрайност на решителните действия са по-страшни от самото страдание. 2. Пълен обрат в устройството на обществото и държавата. 3. Основният проблем е насочен най-вече срещу консервативния светоглед, оправдаващ разделението на бедни и богати и несправедливостта в обществото. 4. Според Ботев духовното робство представлява примирението, търпението, бездействието. 5. Образът на люлката внушава, че народът е сякаш невръстен и безпомощен. Той обаче е такъв, защото е "люлян", т.е. приспиван, задържан в неразвито състояние от враждебни сили. 6. Лирическият говорител говори за предателите. 7. "предател верен и жив предвестник"; "сочи народът и пот от чело"; "син на Лойола и брат на Юда" 8. "Сюртуци" означава европейски дрехи, белег за благосъстояние. "Реси" е форма за мн.ч. на думата "раса" - очевидно това е духовенството. "Слепци с очи" са всички онези привидно образовани и грамотни българи, които не осъзнават колко фалшива е "мъдростта", към която се придържат. 9. Торбата е обвързана с актуално политическо събитие - Парижката комуна. 10. 1-4 11. "Елегия" предполага чувство на тъга, безнадеждност, скръб, потиснатост. 12. Онова, което предизвиква тези негативни състояния в лирическия Аз, е обществената ситуация, положението, в което е изпаднал народът. 13. "Ръждата" подсказва за веригите, които са оковали народа, като в същото време внушава и идеята за продължителност във времето, за вековни страдания. 14. Изразът внушава оптимизъм, че злото не е вечно. 15. Непримирима борба срещу властта в името на социалната справедливост. 16. Критиците на Комуната обвиняват комунарите, че са нарушили законите и са употребили оръжие срещу законното правителство. 17. Думата "цивилизация" е използвана иронично и подигравателно. В текста тя е представена като една красива фасада, зад която се крият безчовечна експлоатация и ограбване на потиснатите маси. 18. Изразът обозначава Революцията, с която започва летоброенето на новия свят. Въставането на Роба срещу Господаря е повратният момент, откриващ новата епоха в човешката история. 19. Комунист означава-член на комунистическа партия, която е привърженик на комунизма, което е е социално и политическо движение, поставящо си за цел създаването на безкласово общество, основано на общата собственост на средствата за производство, свободен достъп до предметите за потребление, премахване на наемния труд и на държавата. Според него комунар е човек част от Комуната, която означава "градски съвет". Двете идеологии за които се борят и комунистите и комунарите имат общи корени, искат свобода и равенство. Разликата в тях обаче е, че комунистите са част от властта, част от политиката, докато комунарите са гражданите, избрани да ръководят, революционерите. За Ботев комунарите трябва да ръководят, той ги подкрепя, защото знае, че няма да бъдат господари, а ръководители. Именно затова ги нарича и комунисти. Двете групи хора са различни, в зависимост за това за коя говорим е по-коректно да се използва и съответната дума. 20. Парижките комунари са били обвинявани, че са нарушили законите и са употребили оръжие срещу законното правителство. Защитниците им, от друга страна, и изобщо на революцията издигат тезата, че насилието е изначално заложено в обществото, разделено от бедни и богати. Централният въпрос в действителност в дебатите за и против революциите е въпросът за употребата на насилие. В този случай всички средства са позволени, щом служат на идеала за освобождение от потисничеството. Комунарите се явяват онези „мъченици на насущния“, за които цивилизацията в този си вид се е оказала мащеха. 21. „Смешен плач“ е творба, обвързана с актуално политическо събитие - Парижката комуна. След поражението от Прусия през 1870 г. Франция изпада в тежка политическа криза. Комунарите овладяват Париж и през март 1871 г. печелят изборите за градско управление. Централното правителство обаче запазва контрол върху вътрешността на страната и армията. Избухва гражданска война. Цялата европейска преса следи с огромно внимание събитията в Париж. 22. В заглавието е използван оксиморон, за да се утвърди идеята за липсата на осъществяване на съществения проблем. 23. Париж е столицата на цивилизована Европа, а в дадения исторически момент – център и на революционния сблъсък между два свята. Градът е представен като място на размирици и кръвопролития, на нечестност и несправедливост. Той е град, в който бедните маси не могат да продължат съществуването си, те са представяни като разбойници, но всъщност са мъченици. 24. Париж е представен като уникален град, който служи за пример на другите градове. Повествователят показва величието и красотата на столицата на Франция. Двамата писатели представят мястото като противоположност, но спрямо различна тема - красотата и политическото развитие. Поради тази причина не може да се прави съпоставка дали градът се е развил към по-добро и дали е станал по-справедлив. 25. Ботев представя Париж спрямо политиката и устройството на града, докато Алеко Константинов разкрива красотата му. Поради тази причина не може да се определи какво се е променило и какво се е развило към по-добро. Но Алеко Константинов не показва политическото му устройство. Ботев, от своя страна, не акцентира върху красотата, а върху начина на живот. 26. Ботевият памфлет изгражда неприветлив образ на Париж. Той представя града като изключително несправедлив и недобро място за развитие. Алеко Константинов показва столицата на Франция като впечатляващо място, с много красиви и зашеметяващи места. По този начин се градят две представи за Европа. Изтегляне 16.52 Kb. Сподели с приятели:
|