2 тема Исус Христос – кръвта на спасението Аз (Исус) съм пътят, истината и животът. Никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене (Йоан 14: 6) Мъжът в световната литература

Прочути писатели пишат разкази, повести, пиеси, есета, мемоари и романи, в които има главни и второстепенни действащи лица. При пространен и задълбочен анализ става ясно, че съотношението между мъжките и женските герои в българската и в световната литература е категорично в полза на силния пол. Това е обяснимо: мъжът винаги има по-голяма активност в живота, по-често е на ръководни места – като се започне от дома и се стигне до президентското кресло.

Евангелията представят скромен юдеин, който се храни скромно, пътува пеш, изморява се, спи дълбоко, но най-присъщото Му качество е, че притежава вяра, която Го принуждава понякога да се моли на Бога по цяла вечер (Лука 6:12).

Но веднъж, изведен от дълбок сън чрез вика на Свой ученик, Той се изправя пред разпенено езеро и виква: ”Мълчи, утихни!”. И бясната буря мигновено притихва. Следва въпросът:”Кой е Този, че и вятърът и езерото Му се покоряват?” (Марко 4:35-41).
Кой е Исус Христос

“Аз (Исус) съм пътят, истината и животът. Никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене” (Йоан 14:6). “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение” (Матей 3:17). Христос е Богът, Който взема човешка плът, за да спаси човека (Матей 1:21). Нито повече, нито по-малко! “Истинският Бог не може да бъде пряко опознат (...) И от любов Той става човек!” (Сьорен КИРКЕГОР, Въдворение в християнството, с. 141).

Името на Исус няма как да бъде премахнато от страниците на историята – въпреки всички опити то да бъде изличено или забравено. Римските историци скептици Тацит и Светоний говорят за Христос – и то не с половин уста, а ясно, категорично, разбрано. Писателят Плиний Млади (римлянин) пише служебно до император Траян (писмо № 96) и в него споменава титлата Христос три пъти, думата християнство веднъж, а християнин или християни - осем пъти. Когато говори за християните, той казва, че те пеят песни “в чест на Христос като бог” (ПЛИНИЙ МЛАДИ. Писма, с. 378, 379). Кратко, но достатъчно.

Фридрих НИЦШЕ е син на протестантски пастор от Хамбург и е възпитан да почита Писанието, да издига добродетелта. Но той се променя и вдига ръка срещу Небето. Той вече не подписва писмата си със собственото си име, а с псевдоними – един от тях е “Антихрист”. Но светотатството има както граници, така и степени. И Ницше решава да стъпи на върха на бунта: обявява се за световно историческо събитие и претендира, че разделя историята на две части. Докато приятелите му онемяват, той продължава: трябва да се промени календарът, летоброенето трябва да започне не от раждането на Христос, а от появата на неговия Антихрист. (Чудовищно!)

Но светът знае, кой разделя историята на две части. И Го възпоменава всеки ден при изписването на всяка дата, защото тя указва Неговото въплъщение и присъствие в света.

“Ако измерим всички пространства, ние ще намерим само Бога на всемогъществото. Измерим ли пък всички времена, ще намерим само Бога на правдата. Бога (...) на благодатта намираме само в Исус Христос (...) само Богът на благодатта е Онзи, Който съгласява противоположностите на света” (Христиан ЛЮТАРД. Апология на християнството, І т., с. 276-277)

Безсмъртието на Христос не е безсмъртието на писателя или поета – не е безсмъртието на тленната слава: “Новите кападокийски открития ни задължа-ват да изменим вижданията си за някои важни събития от световната история. И това, което преди се смяташе за достойно за митовете, днес трябва да привлече вниманието на историците. Новите документи покоряват скептиците със своята убедителност, говорят в полза на най-голямото чудо на чудесата – завръщането към живота на Този, Който е бил лишен от него на Голгота” (Фридрих ЕНГЕЛС. в. “Факт”, 19. 10. 1990, с. 13).

Ръдиард КИПЛИНГ, нобелов лауреат за литература, пише:”Сега моят жизнен път приключва и аз очаквам своето възмездие. Исусе (...), моля Те, възкреси и мен самия!” (Тихомир ДИМИТРОВ. 50 нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога, с. 93)
“И докато на земята съществува още чувство на благодарност, Исус няма да бъде забравен и името Му ще живее в сърцата на хората, ще звучи по техните устни. Който би лишил хората от Него, с това би срутил основния камък от най-благородната сграда на човечеството” (Христиан ЛЮТАРД. Апология на християнството,т. І , с. 277).

Исус Христос казва: ”Елате при Мене всички!” (Матей 11:28).