2 юни 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти



страница1/7
Дата24.07.2016
Размер0.93 Mb.
#3435
  1   2   3   4   5   6   7
2 юни 2010 г.

ТЕМА: СТРОИТЕЛСТВО, СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ,
СТРОИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ, АРХИТЕКТУРА, ИМОТИ

Съдържание:

В. Труд 2

В. Труд 4

В. Труд 4

В. Труд 4

В. Труд 6

В. Дневник 7

В. Дневник 7

В. Дневник 10

В. Дневник 11

В. Дневник 11

В. Дневник 13

В. Дневник 14

В. Дневник 14

В. Телеграф 15

В. Телеграф 16

В. Телеграф 16

В.Класа 16

В.Класа 16

В.Класа 17

В.Класа 17

В.Класа 18

В.Класа 18

В. 24 часа 18

В. 24 часа 20

В. 24 часа 20

В. 24 часа 22

В. 24 часа 24

В. 24 часа 24

В. 24 часа 26

В. 24 часа 29

В. 24 часа 30

В. 24 часа 31

В. Монитор 31

В. Монитор 32

В. Стандарт 35

В. Стандарт 39

В. Дума 41

В. Дума 42

В. Новинар 43

В. Новинар 43

В.Земя 44

В.Атака 44

В.Пари 44

В.Сега 46




02.06.2010 г., с. 1-21
Детски град ще расте в София
Детски увеселителен парк от ново поколение има огромни шансове да бъде изграден в София. За пример е взета една от атракциите на Виена - “Минополис”. Там децата не си губят времето с безсмислени игри, а влизат в ролята на различни професии - лекар, журналист, строител, банкер.

Българският “Минополис” може да изникне на общински терен в сърцето на жк “Младост” зад хипермаркет “Хит”. За идеята лобира главният архитект на София Петър Диков. Той и кметицата на София Йорданка Фандъкова са посетили наскоро детското градче в австрийската столица. Сега юристите на Столичната община умуват схемата за партньорство с австрийски инвеститор.

Изложение за имоти разчупи скучния живот във Виена преди две седмици. Сред изненадите на форума беше участието на град София.

След като откриха родното участие, кметицата Йорданка Фандъкова и главният архитект на София Петър Диков се отправиха към една от атракциите на австрийската столица - детския град “Минополис”. Но не да се веселят, а да видят дали има хляб за подобен проект в София.

Идеята е българският “Минополис” да бъде построен върху 16 дка общински терен в жк “Младост”. На същото място се планираше спортна зала, но тя се обезсмисли, след като държавата строи такава на бул. “Цариградско шосе”.

“В момента се обсъжда схемата за публично-частно партньрство. Надяваме се до есента да предложим конкретен вариант на столичния общински съвет”, заяви за “Труд” Петър Диков.

Да си на 4 години и да бъдеш полицай или пожарникар, да носиш лекарска престилка или да замесиш хляб - тези желания стават реалност в т. нар. детски град “Минополис” във Виена. Построен да сбъдва мечтите на подрастващите, той се състои от 25 тематични спирки и е разположен на площ от 6000 кв. м.

Създателят му “Соравия груп” в момента проучва възможностите за експанзия към София. Ако проектът се осъществи, това ще бъде второто подобно градче в Европа. По света има само един подобен парк - от 1996 г. в Мексико. Той се нарича “Кидцания” и има филиали в Япония и в Дубай.

Във Виена светът на порасналите е скроен по мярка на невръстните си гости. Вместо пасивно да консумират забавленията, там децата са въвлечени като активни участници в разнообразни области от живота. Изпълнявайки главна роля, малчуганите чрез игри научават, че стоките и услугите имат своя цена и добиват представа колко труд се крие зад тях. Принципът “Играй и учи” показва на младите гости защо си заслужава да се полага труд, полезен за обществото, и по-добре ли е да се работи в екип, отколкото поединично.

Идеята е ежедневието на възрастните да се “преведе” и разкаже увлекателно на езика на децата, като се комбинира играта с трупането на знания.

Под наблюдение на педагози малчуганите “изучават” живота игрово в създадената минивселена. Темите на 25-те спирки са разнообразни: от банка през пекарна, болница и пожарна до пресцентър и служба по заетостта. Акцентът е върху представянето на различните професии - общо 90 “занимания за възрастни”.

“Минополис” си има и валута. Тя се нарича евролино. Всяко дете получава на входа 110 евролино. С тях може да отвори сметка в банка, да ги похарчи или да ги увеличи, като се труди на отделните спирки. Възможно е спечеленото да се депозира в минополиската банка и да се ползва при следващо посещение.

Детската площадка приема гости на следния принцип: от понеделник до четвъртък идват предимно групи от училища, детски градини и интернати, а от петък до неделя - семейства. През 2009-а посетителите (възрастни и деца) са били общо 205 000 души, като капацитетът е 2000 души на ден.

Идеята за създаване на “Минополис” е на братята Хано и Ервин Соравия - едни от най-известните австрийски бизнесмени. Детският град, който е иновация в Европа, отваря врати през 2005 г. Според австрийските медии инвестицията на “Соравия” е 8 млн. евро. Планирана е била експанзия в други европейски градове, също и в Русия и Бахрейн.

Земята, на която е построен детският град, е собственост на град Виена. Върху нея с финансова помощ на общината е изграден кинокомплексът “Синеплекс”, а “Минополис” е наемател на площ в гореспоменатия комплекс.

Как е избрано мястото? То е трябвало да бъде до спирки на обществения транспорт, да има лесен достъп с кола, достатъчно места за паркиране и постоянен поток от посетители. Последният е подсигурен от близостта на комплекса с киноцентъра “Синеплекс”. Според мениджмънта на “Минополис” оптималният вариант е в други страни детският град да се построи като част от търговски център, а не в киноцентър. Но това в Австрия не е било рентабилно, защото там моловете са затворени в неделя.

“Минополис” отвори врати преди пет лета, но през 2008-2009 г. световната икономическа криза застраши съществуването му. Част от компаниите, чиито договори изтичат в началото на 2009-а, не ги подновяват. “Градът на децата ще хлопне врати”, алармират австрийските медии. През януари 2009 г. приятели на “Минополис” се събират на протест заради опасността от затварянето му. “Соравия” преговаря за субсидии от община Виена.

От април 2009 г. селището за малчугани има нов собственик. Инвеститорът Сами Хамид (“Алтамонд кепитъл инвестмънт” ) е убеден, че “Минополис” има бъдеще.

Мол или офис център върху “София ленд”

“София ленд”е христоматиен пример за това как Столичната община не защитава интересите на софиянци и харизва най-ценните си имоти за жълти стотинки. Всичко стартира през 2001 г., когато фирма “Пио технолоджи” получи общински терен от 34,88 дка в местността Погребите. Парцелът бе заменен срещу 42 панелни апартамента в западни квартали на стойност 1,1 млн. лв.

Сравнете - през 2005 г. военните продадоха терен с приблизително същата площ на бул. “Ситняково” за 39,7 млн. лв.

При учредяването на дружеството през 1998 г. мажоритарен акционер в “Пио технолоджи” е Валентин Попов (б. р. - заедно с брат си Десислав са крупни инвеститори в недвижими имоти у нас). Той държи 54,8% от капитала, фирма “Аргос” с италиански собственици - 40%, а Явор Варадинов - 4,8%.

Към началото на 2001 г. италианците вече ги няма. Валентин Попов държи 55% от дружеството, останалите са на “Пио комерс”. Същата година акционер става Светлин Нейнски, който по-късно се ожени за Надежда Михайлова.

“Пио технолоджи” е прекръстена на “София ленд”. Последва нова смяна на съдружниците - с най-много акции (45%) се оказва фирма “Приват турс 2000” с управител Боян Мариянов. Дружеството е собственост на “Болкан холидейз”, а Мариянов е в управата на “Юлен”. И двете фирми са свързани със собствениците на Първа инвестиционна банка Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев.

През 2002 г. “Приват турс 2000” прехвърля дела си на “Дотбърн инвестмънтс” от остров Джърси. ПИБ отпуска 6,5 млн. лв. кредит на “София ленд” и увеселителният парк е открит през септември същата година. В началото люлките са пълни, бизнесът върви добре. Но през 2006 г. управата решава да затвори “София ленд” с мотива, че не е рентабилен. С промените в общия устройствен план на София беше сменен статутът на терена и сега той попада в смесена многофункционална зона. Парцелът се продава от 2-3 години и въпрос на време е върху него да изникне нов мол или офис комплекс.

Дисниленд иде в Анкара

Дисниленд - символът на американската развлекателна индустрия за деца, се приближава до България.

Общински представители на столицата Анкара съобщиха за “Труд”, че имат зелена светлина за строителството на огромен увеселителен парк. За изграждането е предвиден мегатерен от 3800 дка.

Първият Дисниленд е открит през 1955 г. в Анахайм, Калифорния. Последваха Токио, Париж и Хонконг. Предстои откриване в Шанхай.


02.06.2010 г., с. 4
Даваш 15 000 лева, за да разкопаеш тротоар в Пловдив

Депозит от 15 000 лева ще внасят в касата на община Пловдив всички фирми, които искат да разкопават тротоари и улици в града под тепетата. Новината съобщи временно изпълняващият длъжността кмет на Пловдив Петко Атанасов, който допълни, че драстичното 10-кратно увеличение на депозираната сума се налага заради купищата постъпили жалби от граждани, които са затрупали с оплакванията си общинската администрация.

В момента депозитът е 1500 лв, и тази сума не спира ВиК, строителните фирми и електродружествата да надупчат пловдивските тротоари като швейцарско сирене.

Комисия, водена от главния инженер на Пловдив Павлина Паунова, започна да проверява всички извършващи се ремонтни дейности в града.




02.06.2010 г., с. 9
В туристически обект ще се превърне Дунав мост 2
на 11 юни. Строителите обявиха тази дата за Ден на отворените врати. С организиран превоз тогава ще бъдат посетени строителната площадка, производствената база и др. обекти.


02.06.2010 г., с. 10-11
Асфалтираме дупките, после копаем улицата. Ставаме смешни!
С районния кмет на столичния кв. „Лозенец" Прошко ПРОШКОВ разговаря Таня Джоева

Докато премиерът Борисов се канеше да протестира на „другия тротоар", кметът на столичния кв. „Лозенец" Прошко Прошков също намери нестандартна форма за протест. В деня на концерта на AC/DC той се разгневи срещу общината... в социалната мрежа „фейсбун": „Започвам да се съмнявам, че управленското безсилие и оперативният хаос в общината имат граница..." Коментарът му веднага бе препечатан в електронните сайтове. Какви проблеми мъчат кмета, който се „извика" в интер-нет? На 36 г. е, инженер по автоматика, член на ДСБ.

- След протеста във „фейсбук" се прочухте, г-н Прошков.

- Трафикът в деня на концерта бе пренасочен към улици, които се... асфалтираха. Побеснях и си го написах. Не целех да ставам известен. Обадиха ми се приятели, че коментарът е препечатан.

- Как не? Вие, кметът, нападате общината. Изпреварихте премиера с вашия протест...

- За мен не е ново да протестирам.

- Бунтар по природа?

- Коментарът е срещу реалността, в която сме поставени районните кметове.

- Опишете я.

- Ние сме като в капан. Преди 2,5 г. хората ни избраха в преки избори, тоест възложиха надежди върху определени личности. А тези личности бяха допълнително обезправени на фона на предшествениците си, които се назначаваха. Нямаме бюджет и правомощия. Не можем да отговорим на елементарни граждански искания. Въпреки опитите районните кметове да бъдат неглижирани, хората идват при нас. До министър, депутат, до големия кмет по-трудно се стига.

- Като дойдат, какво?

- Това е въпросът. Ние сме превърнати в буфер на справедливия им гняв. Не можем да решим прости неща -спешно да оправим дупка, да спрем унищожаването на градинка, да сложим три колчета срещу паркиране.

- Не е за вярване - харчим пари за избори, а вие и колчета не забивате... Защо?

- Това ми е любим пример. Само кризата спасява София от безумното презастрояване

Ако дойдете с обоснована молба, че на еди-коя си улица има проблем с паркиращи автомобили, „ моля, поставете колчета", аз ще препратя вашето искане до Столичната община. В дирекция „Транспортна инфраструктура" има едни комисии и те решават кога да сложат, къде да сложат и колко да сложат. Ние, съжалявам, нямаме правата да възлагаме това директно, нямаме и бюджет да ви решим проблема.

- Но накрая все пак проблемът се решава. За колко време впрочем?

- На мен ми отне повече от година, за да се поставят антипаркингови стълбове по бул. „Черни връх" - срещу музея „Земята и хората". Над година! Междувременно се смениха двама заместник-кметове по транспорта. Преди няколко месеца проблемът се реши, но толкова нерви и енергия можеха да отидат за нещо по-полезно, отколкото за безброй писма.

- Лесно ви е да критикувате, но ако трябва да вържете бюджета?

- Ограничение винаги има. Бюджетът не е способен да действа с магическа пръчка.

- Ето, виждате ли?

- Но къде са критериите за справедливо разпределение на инвестициите? Аз не се боря да възлагам обществени поръчки, например за дупките. Искам да възлагам на фирмите график за работа. Иначе какво се получава? Асфалтираме дупките на улица „X". След месец „Софийска вода" сменя водопровод и разкопава същата улица. След три месеца е възможно „Топлофикация" да реши, че й е дошъл моментът за топлопровода и ще го смени и тя. При което, първо, управлението изглежда смешно в очите на хората. И второ, разхищението на средства е очевидно.

- Нима има такива случаи?

- Има, разбира се. Направи се бул. „Черни връх". Знаете ли какво се прави там сега? Водопровод и канал.

Разкопан е целият булевард. Изкърпването на дупките струваше около 100 000 лв. Тези 100 000 лв. потънаха безсмислено.

- „Отлично" се справяте в кризата... Какво предлагате да се прави?

- Задължително да се иска годишната програма на експлоатационните дружества. Да се спре с уж аварийните ремонти. Ако ремонтът е планов, трябват куп документи. За да си спестят административния въртоп, фирмите пращат факс, че станала авария. И почват да копаят.Вътрешнокварталните улици в цяла София са на решето. По-симпатично е да се правят булеварди и големи квадратури върху тях. Но е порочно, защото оставяме хората да си счупят колите. Не е оптимално и самото възлагане на задачата. Не е скъпо да се направи обследване на улицата. Знае се как са подредени дупките, каква е носимостта на асфалта. При закърпване натри дупки една до друга вибрациите на валиращата машина създават напрежение, което ще доведе до бъдещи пукнатини между тях.

- Станали сте спец по

дупките, забелязвам...

- Не претендирам. Без да иска, човек започва да чете. Ако продължават неразбориите, ще стигна до нивото на завършил пътно инженерство. Не гоним и гаранцията на дупките. Сега съм възложил наш специалист да казва кои са в гаранция и моля, да се оправят без пари. Не одобрявам и тампонирането - без да режем, засипваме дупката с асфалт. Струва пак толкова.

- Нормално ли е да се оставя асфалтът нарязан?

- Не е, освен ако не се е наложило от екстремно събитие - ураган, буря. Нямаме право и друго - да тормозим хората, асфалтирайки в час пик. Няма цивилизован град, който да си го позволява. Редно е да става нощем.

- Защо не се прави? Може би е по-опасно?

- Не е, ако маркираме добре мястото на ремонта.

- По-трудно?

- Напротив, и екипите го предпочитат.

- По-скъпо е?

- Категорично не. Впрочем, бих се учудил, ако работниците искат да се трудят в час пик - създават се повече предпоставки за транспорт-

ни произшествия.

- За да видят хората, че общината работи?

- Точно така. Но една община работи добре, когато не я забелязваш. Добър е този, крито не навлиза в личното ти пространство, за да те смачка - било то човек, било институция.

- Какво излиза - избираме ви пряко, а вие имате право само да протестирате.

- Прекият избор се наложи по битови причини - БСП се надяваше да вземе районни кметове и да детронира ГЕРБ в София. БСП получи двама кметове и загуби ентусиазъм да продължи с децентрализацията. Аргумент срещу финансовата.децентрализация е, че щяло да има и районни съвети и това да раздуе бюджета. Не е така. В Германия членовете на общинските и районните съвети не получават заплати. Това са граждански активни хора, които с удоволствие се кандидатират. Сесиите в общинските съвети в Германия са вечер от 18 до 20 ч. Защо не направим същото и у нас?

- Какви инвестиционни проекти има в най-скъпия квартал на София сега?

- Метрото, водопроводът на бул. „Черни връх". Няма малки инвестиционни проекти, свързани с всекидневието.

- Защото е презастроен?

- И аз негодувах срещу презастрояването, преди да

стана кмет. Но видях, че проблемът не е в строителните разрешения, а в плановете, приети основно в края на 90-те. В София почти няма общинска.собственост вече. Аз съм за реституцията. Но реституция навсякъде и на всяка цена беше грешка. Върнаха се имоти в двор на училище?! Сега масово излизат решенията от делата, започнали през 90-те. Спечелилите могат да строят. Ако нещо спасява столицата от безумното уплътняване, това е кризата. То би било законно, защото планът е такъв. Абсурдно, но факт.




02.06.2010 г., с. 30
Андрей Георгиев, изпълнителен директор на „Болкан Капитал мениджмънт”: Разпродажбите продължават
Разпродажбите на международните капиталови пазари предизвикаха негативните настроения на участниците на Българската фондова борса. При относително активна търговия във вторник индексите изтриха близо 2% от стойността си.

Акциите на„Холдинг Пътища" изгубиха малко над 6 на сто при изтъргувани по позицията книжа за 22 400 лв. Инфраструктурната компания публикува консолидирания си финансов отчет за първото тримесечие на 2010 г., от който се вижда, че приходите й са нараснали с 20% спрямо първото тримесечие на 2009 г., но загубата се увеличава до 5,5 млн.

лева. Слабите отчети напоследък и високата задлъжнялост на компанията отключват негативизма по позицията.

Книжата на другото пътно строително дружество „Трейс Груп Холд" също поевтиняха - с 4%, въпреки добрите консолидирани финансови данни. Консолидираните продажби нарастват със 133% на годишна база до 39,3 млн. лв. за първото тримесечие на 2010 г. Компанията излиза на печалба през това тримесечие спрямо загуба от 2,4 млн. лв. към края на първото тримесечие на 2009 г.

„Енемона", Българо-американската кредитна

банка, „Еврохолд България", „Химимпорт" и „Софарма" вчера намалиха пазарните си капитализации с 2-8%. На обратната територия в диапазона между 2 и 11 % поскъпнаха акциите на „Хидравлични елементи и системи", „БГ Агро", „Меком", „Момина Крепост" и „Ад-ванс Екуити холдинг".

Борсовата търговия остава изцяло подвластна на ниската ликвидност и отрицателни настроения, породени от икономическата несигурност в световен мащаб.

Материалът е информационен и не представлява препоръка за вземане на инвестиционно решение.




02.06.2010 г., с. 1
Застраховките на коли и имоти може да поскъпнат
Полиците за живот са освободени от допълнителен данък
Компаниите в общото застраховане ще плащат данък от 2% върху събраните премии, като се запазва и 10-процентната ставка върху печалбата им. От допълнителен данък се освобождават животозастраховките и постоянните здравни застраховки. Това е последното предложение на финансовото министерство, става ясно от проекта на закон за данък върху застрахователните премии, публикуван на сайта на ведомството.

Данъкът ще се начислява върху събраните премии, като при разсрочено плащане на полиците дружествата ще дължат пари само за вече получените суми. В случаите, когато застраховател на по-късен етап преоцени полицата и върне част от премията или при предсрочно прекратяване на договора, компанията ще си приспада данъка върху върната част.

Увеличаването на данъчното облагане за застрахователите беше една от 60-те антикризисни мерки, договорени между правителството, работодателите и синдикатите още в края на март. Първоначалният вариант беше за 10% данък върху премиите и за общото застраховане, и за животозастраховането, с който да се замени облагането на печалбата. От ставката финансовото министерство очакваше 50 млн. лв. само за тази година.

Компаниите реагираха остро срещу идеята с мотивите, че се поставят в неравностойно положение спрямо останалия бизнес и че новото облагане противоречи на европейските директиви. Впоследствие обаче се оказа, че европейските разпоредби допускат допълнително косвено облагане за застрахователния бранш.




02.06.2010 г., с. 10
Заеми за черни дни
"Теглим заем, защото няма пари в бюджета". На фона на намаляващите собствени приходи и решението за свиване на държавните трансфери тази реплика излиза от устата на все повече кметове.

Местната власт прибягва до заеми за покриването на дефицитите в бюджетите си или заради проекти, за които няма собствени средства. Има и случаи, в които общините задлъжняват и заради изпълнението на европроекти.

Повечето малки и средни общини теглят кредити от банки в България след обществени поръчки. Някои големи като Пловдив и София търсят финансиране от кредитни институции като Европейската банка за възстановяване и развитие и Европейската инвестиционна банка.

При всички случаи тегленето на заем решава бързо някои общински проблем, но оскъпява ресурса за това, тъй като погасяването и плащането на лихвите става с парите, които кметствата събират от данъците и таксите на гражданите.

Спешни кредити за спешни плащания

Перник и Приморско са две общини, които влизат в графата "спешни кредити за спешни плащания". "Теглим 3 млн. лв. основно за финансиране на детските градини и за дофинансиране на две училища с маломерни паралелки, които не можем да си позволим да закрием", обясни кметът на Приморско Лиляна Димова. Общината все още не е избрала банка.

След сключването на договора кметството ще има една година да използва парите и да ги върне при максимална лихва от 10%. Заемът ще бъде обезпечен със собствените приходи от данъци и такси, което на практика ще оскъпи услугите, тъй като данъкоплатците ще ги платят с лихвите. "Изчислили сме, че кредитът няма да утежни бюджета, а без него забавяме сериозни плащания", каза Димова.

Основната причина за дефицита в бюджета на общината, както и в други кметства, е сериозният спад на приходите от данъка върху възмездните сделки и от разрешителните за строеж, както и от продажбата на общинско имущество.

"Приходите през 2009 г. спаднаха с 37%, или около 4 млн. лв. От 2008 г. на практика в общината не се строи. Ние пък не продаваме терени на всяка цена, а и не останаха много", каза кметът на Приморско. Общината не може да събере планираните приходи и защото много големи инвеститори не плащали данък сгради и такса смет. "Сигурно ще се наложи скоро да теглим и инвестиционен кредит", добави Димова.

Перник също има проблеми с връзването на бюджета и плащането на текущите разходи и затова ще вземе заем от 2 млн. лв. при максимална лихва от 10 на сто. "С парите ще покрием част от задълженията от миналата година към фирми", обясни кметът Росица Янакиева. От години Перник е сред общините с т.нар. структурен дефицит - харчи повече средства, отколкото събира.

"Приключихме 2009 г. с 9 млн. лв. задължения, а в същото време приходите ни продължиха да спадат. Миналата година бяха с 8 млн. лв. по-малко, което е една шеста от бюджета ни", каза Янакиева и добави: "Смятам, че друг вариант освен кредит няма, защото иначе съсипваме и бизнеса в града."

Дългове за инвестиции

Друга основна група общини използват заеми, за да финансират проекти като асфалтиране на улици, изграждане на канализация или строителство на СПА центрове, за които бюджетът им не стига. Кметът на Добрич Детелина Николова вече подписа договор с Общинска банка за кредит от 10 млн. лв.

Парите са за ремонт и строителството на инфраструктура, на спортни и детски площадки, на спирки на градския транспорт. Заемът трябва да бъде усвоен за две години и половина и ще се връща за 10 години при месечна лихва от 5.78%.

Кюстендил също реши да вземе кредит, който да инвестира в СПА комплекс, хотел, плувен басейн, сауна и в ремонта на бившата турска баня. Според ръководството на общината проектът ще превърне града в туристически център и ще донесе големи приходи.

Кметството тепърва ще избира банка, която да отпусне парите. Търсят се 7.5 млн. евро при лихва от 6.5%. Заемът ще се изплаща 10 години от собствените приходи на общината и от постъпленията от бъдещия СПА комплекс. "Здравният център ще промени изцяло облика на Кюстендил.

Когато почти всички общини в България са теглили заеми за асфалтирането на улици и за градинки, ние трябва да вземем решение за бъдещето на града", каза кметът Петър Паунов. Според него общината не рискува с поемането на толкова голямо задължение, защото "това е единственият начин за развитие на Кюстендил".

Кредити за инвестиции смятат да теглят и Балчик, Белене, Свищов, а Царево още миналата година подписа с банка ДСК за заем от 3 млн. лв.

Странният случай "Карнобат"

Община Карнобат търси банка, която да й отпусне 1.5 млн. лв. за финансирането на ремонт на три улици и канализацията под тях, както и на един мост. Странното в случая е, че проектът е по предприсъединителната програма САПАРД и не е в бъдеще време, а е готов от средата на 2008 г. Общината обаче не може да плати на изпълнителя - фирма "Техностройинженеринг", тъй като програмата покрива едва 825 хил. лв. от работата, която по договор е за над 2 млн. лв. "Договорът е отпреди аз да стана кмет.

Стигнало се е до тази голяма сума, тъй като при обявяването на поръчката за изпълнител не е поставена максимална стойност. Нанесена е щета на общината", обясни кметът на Карнобат Георги Димитров. Той обаче няма забележки към работата на фирмата.

Досега тя е получила авансово 821 хил. лв. "Миналата година заведоха дело срещу общината. Имаше опасност да запорират сметките ни. С промяната в закона това вече е невъзможно, но ние нямаме пари да платим, а трябва да се издължим", каза Димитров. За това се решава да се тегли кредит, който е близо една десета от бюджета на общината. "Изчислихме, че ще трябва да плащаме по 110 хил. лв. всеки месец по заема, което е доста тежко за общината", каза Димитров. Според него обаче, ако този риск не бъде поет, "Техностройинженеринг" ще осъди Карнобат и това пак ще натовари общинския бюджет и данъкоплатците.

Скандалът за Пловдив

Най-голямата община в България - Столичната, има много малко заеми от български банки и те са теглени преди години. Напоследък за реализирането на големи проекти София разчита на кредити от Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

Само в бюджета за тази година заемите са 167 млн. лв. Те са за строителството на завода за отпадъци, както и за изграждане на метрото. София вече взе два заема от 105 млн. евро и 136 млн. долара за подземната железница.

Одобрен е и кредит за строеж на кръстовища на две нива. Според ръководството на "Московска" 33 това е най-подходящият начин за реализиране на големите проекти, а поемането на толкова големи задължения не застрашава бюджета, който надхвърля 1 млрд. лв.

Опитът на община Пловдив да вземе 30 млн. лв. на заем от ЕБВР за асфалтирането на 300 вътрешноквартални улици обаче се превърна скандал. Главните действащи лица в него са кметът Славчо Атанасов и министърът на финансите Симеон Дянков.

В спора между двамата беше замесена и фирма, управлявана от съпруга на депутат от ГЕРБ. Причината за скандала бяха писма от фирмата "Агенция за транспортни проучвания и прогнози" и от финансовия министър до управата на ЕБВР, в които се казва, че проектът на общината е неефективен.

Дянков моли той да бъде отложен. "Агенция за транспортни проучвания и прогнози", управлявана от Силви Алексиев, съпруг на депутата от ГЕРБ Геновева Алексиева, заявила пред банката, че преди определянето на улиците за ремонт трябва да се направи проучване на трафика.

В отговор кметът на Пловдив Славчо Атанасов каза в официално писмо, че действията на Дянков са "безпрецедентна и груба намеса на държавата в местното самоуправление" и видя в тях "политическия подтекст".

"Такъв акт не помнят дори годините на най-голямо политическо противопоставяне и мракобесие", твърди кметът, който беше избран с подкрепата на ГЕРБ, но после се "разведе" с управляващите. В нападките срещу министъра и ГЕРБ се включиха и депутатите от БСП, които ги определиха като "организирана политическа група".

Финансовото министерство едновременно спира заема на Пловдив и отказва да преведе 15 млн. лв. на града за приетите 100 хил. тона бали с отпадъци от София. Компенсацията за боклука трябваше да се използва за ремонт на улици.

За какво са парите

София - метро, завод за отпадъци, кръстовища на две нива

Пловдив - асфалтиране на улици

Свищов - ремонт на водопровод

Перник и Примороско - покриване на забавени плащания

Белене - основен ремонт на улица

Добрич - ремонт на улици, инфраструктура, детски и спортни площадки

Харманли - съфинансиране на проекти по оперативните програми

Балчик - ремонт на улици, тротоари и осветление

Димитровград - реконструкция на път

Кюстендил - изграждане на спа и рехабилитационен център




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница