20 февруари 2010 г. Тема: здравеопазване здравният министър сам си бие шута

Всеки министър плаща за постъпките си. Добри или лоши, популистки или не - няма никакво значение. Примерите за това са много. Неволно изпусната фраза, неправилно водена политика, лобизъм или конфликт на интереси са сваляли не един високопоставен чиновник. А когато нещата опрат до национални протести, отстраняването му става абсолютно задължително, за да се запази спокойствието на властта като цяло.

Логично, веднага след като лекари и директори на болници се противопоставиха на здравните реформи, а синдикатите ги подкрепиха с намерението да организират масови прояви на недоволство в цялата страна, се появиха и слухове за смени. В бранша упорито се говори, че здравният министър Божидар Нанев не е оправдал доверието на премиера Бойко Борисов и въпреки че двамата демонстрираха разбирателство, докато прерязваха лентата на обновеното отделение по образна диагностика в столичната болница "Царица Йоанна" в сряда (17 февруари), решението за смяната му вече е взето. Всъщност още в края на миналата година плъзна слухът, че Нанев ще бъде освободен от длъжността през пролетта, когато изтича гратисният период, който министър-председателят предостави на всички свои министри, за да се запознаят в подробности с ресорите си. Причината е, че здравният министър

започна твърде рано да се дъни

За съжаление той не е първият (а не е и последният), който се захваща с реформи, без да се замисли за евентуалните последствия от собствените си решения. Но за всичко, разбира се, си има логично обяснение.

Изборът на Божидар Нанев за министър на здравеопазването стана твърде неочаквано и като че ли малко тайно. Името му бе съобщено буквално часове преди обявяването на кабинета и изненада не само медиите, но и част от депутатите в Народното събрание. Никой не предполагаше, че човекът, който току-що бе поел управлението на Българския лекарски съюз с обещанието да сложи ред след бъркотията, забъркана от предшественика му Андрей Кехайов, ще се откаже от каузата, за да оглави целия здравен сектор. Истината е, че на подобно изкушение малцина биха устояли и Нанев се настани удобно в министерското кресло с амбицията да свърши това, което предшествениците му не успяха. Никой обаче не го взе много насериозно.

Новият министър бе непопулярна личност, без никакъв управленски опит. И същата тази личност почти веднага заговори за още по-непопулярна реформа, изправяйки за броени месеци косите не само на лекарите и пациентите. Нанев се захвана с неща, които откровено не разбира и неведнъж му се налагаше дълго и напоително да обяснява в какво точно се състои реформата.

Идеята за преструктуриране на лечебните заведения е добра, дори необходима, но беше толкова зле и набързо реализирана, че заплашва да срине цялата система. Вместо да започне с укрепване на спешната помощ и проверка за възможността болниците да сменят предмета си на дейност, Нанев директно размаха тоягата и започна невиждана дотогава чистка. Въвеждането на делегираните бюджети и орязването на излишните разходи за всички лечебници е на път да закрие (а и да затрие) около 160 болници в близките месеци, без никаква яснота дали работата им ще може да се поеме от спешните центрове. Просто защото липсват екипи, апаратура, легла. Никой не си направи труда да преброи нито наличния персонал, нито да се запознае с възможностите на материалната база. Съвсем друг е въпросът защо министерството продължи да дава парите си за скъпа апаратура на големите държавни болници (които така или иначе са най-добре оборудвани), вместо да съсредоточи усилията си към новите структури по места, които ще работят по спешност. Истинският проблем е, че радикалната реформа бе сведена до

елементарни сметки

защото изисква доста средства, с които държавата не разполага. Министър Нанев тръгна да обикаля болниците, когато всички вече бяха пред свършен факт - условията в новия Национален рамков договор за 2010-а бяха приети, средствата за медицински дейности бяха разпределени, а договорите с Националната здравна каса - подписани. Ако го беше направил предварително, не само той, но и колегата му финансист Симеон Дянков сигурно щеше да признае, че пари няма. Така или иначе екипите им явно се оказаха сладкодумни, защото във вторник (16 февруари) докторите се съгласиха да отложат протестите с месец, за да проверят до каква степен управляващите ще изпълнят обещанията си да финансират лечебните заведения над делегираните бюджети и да им изплащат всички пари за реално извършената дейност.

Ако това беше единственото провинение на Нанев, вероятно той нямаше да се превърне в изкупителна жертва на здравната реформа. За всички е ясно, че да се преобърне една система не е никак лесно и е почти невъзможно да не се стъпи накриво. Само че здравният министър успя да подхлъзне не само себе си, но и цялото правителство, като само шест месеца след назначаването си се забърка в невероятен

конфликт на интереси

Скандалът избухна, след като лично премиерът Бойко Борисов съобщи, че Божидар Нанев и председателят на парламентарната здравна комисия Лъчезар Иванов се разследват от Държавната агенция "Национална сигурност", защото са пътували до САЩ на разноски на човек със сериозен бизнес в България. Разбра се, че двамата са получили любезна покана от д-р Румен Хичев да се запознаят с дейността на двете организации, които представлява - Евроатлантическия фонд и Федерацията на американските граждани от български произход. Както "БАНКЕРЪ" отбеляза, визитата е била одобрена от Министерския съвет, но администрацията е пропуснала да се запознае с доста важна подробност - че д-р Хичев е и вицепрезидент на американската частна компания за обработка на кости, тъкани и клетки "Остеотек", както и на филиала й в България. Двамата гости също не са сметнали посещението си за обезпокоително. По думите на Нанев юристите на подопечното му ведомство са извършили проверка, която е установила, че от 2004 г. фирмата няма никакви взаимоотношения с държавата. Междувременно обаче работи с 13 лечебни заведения в страната, между които са и едни от най-големите държавни болници: "Света Екатерина", "Пирогов", "Александровска", "Царица Йоанна" (бившата ИСУЛ), "Света Анна", ВМА и други. Всички те предоставят тъкани на "Остеотек", в замяна на което получават безплатни алографти (обработени тъкани) за трансплантации. Не е тайна, че компанията инвестира и немалко средства в закупуване на апарати и обновяване на операционни отделения у нас, което доказва твърдението, че има сериозен бизнес в България. И тъй като става дума за десетки милиони, какво е една екскурзия до САЩ, която да стопли отношенията с новата власт?

Черешката на тортата бе поставена в края на миналата седмица от Сметната палата, която добави

нова черна точка в актива

на Божидар Нанев. Той се оказа единственият действащ министър, който не е изпълнил ангажиментите си по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, като е пропуснал да декларира възможен конфликт на интереси. При подаването на встъпителна си декларация през 2009 г. той не е описал дяловото участие на съпругата си Инна Нанева в "Медико-диагностична лаборатория - Томовижън" ООД във Варна и "Специализирана болница за активно лечение професор Темелков" ООД, отново във Варна. Пресцентърът на министерството веднага опроверга информацията, посочвайки, че министърът е описал всички обстоятелства в декларацията по чл.12., т.2 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси още при встъпването си в длъжност. "Министърът на здравеопазването не е посочил дяловото участие на съпругата си и пред Сметната палата, тъй като в раздел четвърти, точка 2 на декларацията по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, не е упоменато изрично, че тези данни се изискват и за свързани лица, каквато е съпругата", се казва още в съобщението. Незнанието обаче не е извинение, особено за хората на власт, които би трябвало най-добре от всички да са запознати с действащите нормативи.

След така забърканата каша в коридорите на Министерския съвет вече се носят слухове, че премиерът Бойко Борисов очаква следващата издънка на Божидар Нанев, за да го отстрани от поста. Спрягат се и имената на

бъдещите му наследници

Говори се, че министър-председателят ще изпълни заканата си да се обгради само с хора от ГЕРБ и че управлението на здравния сектор почти сигурно ще бъде поверено на сегашния главен секретар на здравното ведомство д-р Нели Нешева. Преди това тя беше шеф на дирекция "Здравеопазване" в Столичната община, а от 2007-а е член и учредител на ГЕРБ.

Все пак не е изключено Борисов да изневери на намерението си и да гласува доверие на някой директор на болница. Първо, започналата реформа му позволи да се запознае лично с голяма част от тях, и второ - ако бъдещият министър е управлявал лечебно заведение, промените може би ще се случат по-безболезнено за съсловието. Да не забравяме, че преди името на Божидар Нанев да се появи в публичното пространство, за наследството на бившия здравен министър се бореха ген. Стоян Тонев, шеф на Военномедицинска академия в столицата, и колегата му в "Шейново" д-р Иван Костов. Според мълвата бил обсъден и вариантът в креслото на Нанев да седне някой от предшествениците му, но се твърди, че тази идея вече била отхвърлена.

Дали със сигурност през пролетта системата ще има нов министър, знае само премиерът. А самият Нанев като че ли е свикнал с мисълта, че ще си ходи, защото на провокативния въпрос дали ще си подаде оставката, отговаря: "Винаги един министър може да бъде сменен. Проблемите така или иначе трябва да бъдат решавани и да се върви напред. Не е въпросът дали аз ще бъда, въпросът е да се стремим към реформа." Оптимистично, но твърде неубедително.

В един идеален свят излизате от къщата си, заобиколена от зеленина, оставяте децата на училище и тръгвате за работа. Няма задръствания, мобилният не звъни непрекъснато, усмивките са по лицата на всички. Вие живеете в малък град.

Можете да изпиете кафе на ъгъла - всички ви познават, а собственикът знае точно как обичате кафето си. Следобед ще купите зеленчуци от открития пазар, ще гледате малък концерт на открито вечерта. И ще се приберете пеша.

На какво прилича това? На уютен, но все пак космополитен малък град? Или на огромен мегаполис, където във всеки квартал има едно и също? Очевидно на първото. Но защо е необходимо да се различават, когато малките и големите градове могат да бъдат едни и същи?

Доскоро големите градове бяха разпознаваеми по обичайните вериги магазини, открити паркинги пред тях, бизнеспаркове, зони за развлечение с киносалони и боулинг зали.

Сега всички искат и малките да са такива. Да имат голямо училище, голям театър, голям киносалон, голяма дискотека, голяма пицария и голяма болница. Защо пък да не вдигнем и по един мол в малките градове, какво толкова?

Ако функционират правилно малките градове би трябвало да получават отлични оценки по трите основни показателя за “качество на живот” - къде се намират (природна среда, климат и т.н.), кой живее в тях (добри хора, с които можеш да стоиш в градината до късно) и какво се прави в тях (измислят ли хората нови неща, за да се забавляват; създават ли нови неща, за да живеят по-добре; има ли достатъчно работни места и т.н.).

Ако по някаква странна причина малките градове имаха възможност да привличат умни и талантливи хора, днес нямаше да се водят спор след спор. Какво да правим с безработицата? А с болниците? С липсващия киносалон?

Малкият град е място за живеене, което не трябва да бъде скучно. Както казва урбанистът Джейн Джейкъбс: “когато едно място стане скучно, дори богаташите си тръгват”

Малкият град, за да бъде успешен, има нужда от следните компоненти:

- Семействата да са сигурни, че могат да дадат добро образование на децата си. Тоест - отлични начални училища. Но при положение че всяка сутрин в София, за да закараш детето си на училище, тръгваш 45 минути по-рано, необходимо ли е в малкия град да има и отлични университет и гимназия? Не, разбира се.

- В малкия град е необходимо да има икономически възможности.

Но така или иначе днес повечето от нас работят на две или повече места, трябва ли работното място да бъде непременно в малкия град, до твоята къща? Не, разбира се.

- В малкия град трябва да има култура. Това значи ли киносалон, в който прожектират едни и същи филми, или постоянен театър? Културата не може да бъде поставена в една нова сграда с един 3D-екран. Такива има в близкия голям град.

Малкият град има свои малки традиции, обичаи, улични представления, в които могат да участват всички жители.

В малкия град трябва да има къде да пазаруваш. Представете си чудесен и излъскан минимол, стъклени и леко асиметрични витрини (нали така е модерно в големия град), няколко щанда за бърза храна, кинозала и подземен паркинг. Истинско чудо, нали? Подземен паркинг в малкия град. Жестоко.

Вместо малки магазинчета с продукция от градината, местно уютно кафе, малка книжарница и видеотека, две-три сергии за сладолед и захарен памук, малка пекарна за вкусен хляб... Звучи хубаво, ама не прилича на големия град. Защо тогава да го правим в малкия град?

Малкият град има нужда от добре развит транспорт. Защо да карате велосипеди и скутерчета в малкото градче, при положение че може да има поне един трамвай или тролей?

Малките градчета биха оцелели, ако са различни.

Малкият град трябва да позволява на жителите си да работят и да се забавляват навън, но после да се връщат у дома.

Така и с болниците. Малкият град няма как да прилича на големия град.

Преди няколко дни попаднах в сравнително малко американско градче с около 30-40 хиляди жители. В местния вестник прочетох за друго малко градче, в което има т.нар. комунална болница, обслужваща 9 хиляди души, живеещи на сравнително голямо разстояние.

В болницата работят 104 души. Тя има и допълнително звено в центъра на града, където работят един доктор, една сестра и един рецепционист. Без възможности за операции или друго специализирано лечение, болницата предлага основни медицински дейности и стабилизация на пациенти в по-тежко състояние, преди да бъдат откарани в големите болници.

Браян Гълет, шеф на спешната стая, разказва: “Понякога се налага да държа пациентите по няколко часа, ако не мога да осигуря хеликоптер заради лошото време. Трябва да ги стабилизирам за 3-4-часов път с линейка.”

Трудно е да се убедят жителите на един малък град, че е по-добре той да остане малък, вместо да сложат светофари по улиците и голяма болница в центъра на града. Но точно това са градовете, които работят и привличат инвестиции.


Дори лекари отпускат цигара на пристрастен
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ
Преди седмица в интервю за “24 часа” Лъчезар Иванов обяви, че е против смекчаването на забраната за тютюнопушене, а в четвъртък подкрепи промените. Ето какво каза той пред вестника на 11 февруари: “Лично аз съм привърженик на това да се спазват европейските норми. Не можем да шикалкавим, за да не се случи нещо, което в цивилизованите страни отдавна е факт. И когато Европа изисква нещо от нас, ние не трябва да търсим вратички как да не спазваме закона чисто по балкански.”
НЕ СЪМ ОТСТЪПИЛ от позицията си, че тютюнопушенето вреди на организма. Когато говорим за смекчаване, нека тълкуваме правилно закона.

Ние спазваме европейското законодателство и въвеждаме забраната за тютюнопушене на обществени места. За административни сгради, музеи, театри тя е абсолютно задължителна и остава. И тук няма никакво отстъпление.

Колкото до заведенията за обществено хранене и нощните заведения - тютюнопушенето може да бъде допуснато. Трябва да се разбере, че тоталната му забрана сериозно би навредила на този бизнес.

Но пък се въвеждат много строги правила. В по-големите заведения трябва да има специално обособени места за пушачи и за непушачи. В заведенията под 100 квадрата собственикът ще определя дали да са за пушачи или непушачи, но това трябва да бъде обозначено.

Това не е отстъпление, а е форма на избор. Защото, когато човек е информиран, той избира - или влиза, или нев заведението.

След като от страните от ЕС, приели този закон, само в две има абсолютна забрана - Великобритания и Ирландия, не би трябвало ние, българите, да се престараваме в това отношение. Или както казва клишето - да бъдем по католици от папата.

Ако ние действително въведем пълна забрана, аз съм повече от сигурен, че този закон няма да бъде изпълняван. Не бива да се забравя, че законите са и отражение на обществените интереси и нагласи. Какъв е смисълът на един закон, ако той не бъде спазван.

Ще дам и един пример, често посочван от медиите - дори депутатите не спазват забраната за пушене в Народното събрание. Така че, когато правим закони, ние трябва да бъдем честни първо към себе си, а после и към хората, към които тези закони са адресирани.

Но пак казвам - лична отговорност на всеки човек е дали ще пуши и ще си уврежда здравето, или не. И когато човек е избрал да не пуши, той няма и да посещава такива заведения. Няма дискриминация, не се отнемат права.

Чувам много мнения, че няма да има заведения само за непушачи. Веднага ще ви дам конкретни примери - ако аз съм притежател на една сладкарница, то там пушенето категорично ще е забранено. Също и в барчето към фитнеса, защото го посещават спортисти и не е морално.

Колкото до спора за селските кръчми - нека да направим статистика колко души от тези, които ги посещават, пушат. И мога да ви кажа, че резултатът ще бъде над 80% пушачи и 20% непушачи. Тези 20% могат да си пият напитката отвън или вкъщи. Имаш право на избор: ако искаш - посещаваш, ако искаш - не.

И нещо друго, за което много малко се говори - за абстиненцията и пристрастяването към цигарите.Като пулмолог ще кажа, че дори в болниците не забраняват изцяло цигарите на пушещите активно, които са с пневмония, защото ще изпаднат в абстиненция.

В психиатричните клиники, когато хората са пристрастени, също се разрешава да се пуши, защото това е извънконтролируемо, това е медицински проблем.

Искам да опровергая още едно твърдение - че тези текстове са следствие на лобизъм. Под лобизъм аз разбирам някой да ни се е обадил и да е настоявал за тях. Мога да кажа категорично, че в ГЕРБ може би защото сме млада политическа сила и сме борци срещу корупцията и негативите на обществото никой за нищо не ни се е обаждал.

Оказа се изключително трудно. Противно на собственото му убеждение, финансовият министър не е Брад Пит с очила. Дори очилата да са много висок диоптър, така че да изкривят образите до неузнаваемост. Може би Дянков никога не е имал предвид реална физическа прилика, а по-скоро духовно родство. Нали и той помага с каквото може на страдащи държави, като героя от "Седем години в Тибет", бори се с некоректните данъкоплатци а ла "Боен клуб", чуди се в кой от смъртните грехове да уличи Алексей Петров, подобно на "Седем" и е малко цапнат в устата като онзи визионерски налудничав персонаж на Пит от "12 маймуни".

Така или иначе опозицията побърза да оприличи министъра на хер Флик от сериала "Ало, ало".

Този нордически образ обаче няма нищо общо с южния темперамент на устатия вицепремиер. Ако трябва да сме точни, Дянков напомня по-скоро на португалския актьор Жоакин де Алмейда; гледали сте го в “Десперадо” - играе все роли на строг и опасен, лош поглед, лош език и лоша кожа.

Струва ни се обаче, че подобно директно сравняване е излишно. Случаят с външността на министъра е показателен по-скоро в политическо отношение. Докато в собствените си очи управляващите са с безупречната визия на секссимволи (Брад Пит), опозицията открива в тях единствено нелепото и гротескното (хер Флик).

Да вземем например Цветан Цветанов. Стабилен мъж с напреднало оплешивяване, борец срещу неправдата и любимец на публиката. Сигурни сме, че в очите на симпатизантите му това е най-малкото Брус Уилис. Лошите са превзели сградата отвътре, но щом Цветанов е тук, значи ще ги мята един по един от прозорците; нали сте гледали "Умирай трудно". Зложелателите обаче откриват прилика с Ал Бънди - онзи малко недодялан тип, който най обича да седи пред телевизора и да зяпа футбол.

Председателката на Народното събрание Цецка Цачева за съпартийците си вероятно е истинска Мерил Стрийп (с очила), но не би било чудно някой да открие в нея Роз от "Таласъми ООД". Волен Сидеров сигурно се има за един побелял Крисчън Бейл, докато за политическите му противници е по-явна приликата със сенатор Палпатин от "Междузвездни войни, Епизод ІI".

Яне Янев за едни е Роуан Аткинсън, но той най-вероятно си се представя като Робърт де Ниро от "Шофьор на такси".

Иван Костов понякога е описван толкова черен и зъл, чак започваме да си мислим, че е Самюел Джексън. По собствените му думи обаче той е истински независим и елитарен европеец, нещо като Даниел Отьой.

Щом Дянков се познава в Брад Пит, нищо чудно Румен Овчаров да се мисли за Джеймс Кромуел, а Мартин Димитров - за Хюго Уивинг.

Там е работата, че на който и актьор да приличат тези господа, филмът, в който играят, е слабичък, а и имаме усещането, че вече сме го гледали. Но кой знае, може би просто има безброй серии. Ей, за малко щяхме да пропуснем премиера. Закъде сме без Бойко Борисов. Стига с тези пирказки за приликата му с Марлон Брандо и Кръстника. Това си е чисто и просто Терминаторът, само че без излишна плът по него. Чист стоманен скелет, проницателен взор и здрава стъпка. Всяка критика се разбива в нечовешките му гърди, а мъкне на гръба си бъдещето на цялото човечество. И както сам казваше в някоя от сериите, той е тук, за да ни спаси.

Същевременно директорът на Изпълнителната агенция по трансплантациите Теодра Джалева съобщи, че организацията Евротрансплант е поела ангажимент към страната ни да съдейства при операциите за присаждане на органи, които в момента не се извършват у нас. Такива са например тънкочревните и белодробните трансплантации, както и тези на панкреас. Също така има вероятност да се въведе практиката вместо пациентите да бъдат изпращани в чужбина, за да им бъде извършена специфична трансплантация, екипите на организацията да идват у нас и да извършват операцията.

От Евротрансплант са поели ангажимент при спешни случаи да осигуряват органи за български пациенти. Българската страна се ангажирала със същото, ако у нас има подходящ донор.

От агенцията съобщиха още, че за тази година има едва трима донори на органи у нас. През изминалата година те са били 11 на брой. В момента в България има 757 души, които чакат за бъбречна трансплантации, 36 за присаждане на черен дроб и 28 - за ново сърце. От агенцията съобщиха, че работят за усъвършенстване на начините, по които са съставят списъците с чакащите за такива операции. До момента те се съставят само от центровете за трансплантация. От агенцията са разпратили писма и до центровете за хемодиализа, за да подадат и те информация за хората, имащи нужда от присаждане на органи. По този начин списъците ще бъдат актуализирани и по-пълни.

Международната организация “Евротрансплант” ще осигурява органи за България само при спешни случаи”, съобщи вчера д-р Теодора Джалева, шеф на изпълнителната агенция по трансплантации. Съдействие ще получаваме и при присаждания, които в момента не се правят у нас - на тънки черва, бял дроб, панкреас и др.

На форум по проблема вчера проф. Елисавета Наумова от Александровска болница предложи да се ориентираме към търсене на донори от Балканския регион. Мотивът - генофонът на тези страни е близък до нашия, а и разстоянията не са големи. От здравно министерство обявиха, че в момента 757 души чакат за присаждане на бъбрек, 36- на черен дроб и 28 - на сърце. Трупните донори обаче били само трима.


Брюксел дава 288 млн. лв. за болниците ни
Приетата от Евросъюза концепция за преструктуриране на болничната помощ, е разкрила фондове на обща стойност 288 млн. лв., които са насочени към здравните заведения у нас. Това съобщи здравният министър Божидар Нанев по време на вчерашния парламентарен контрол. Той уточни, че от 140 милиона от сумата, която можем да получим от ЕС, ще се възползват общинските болници. В отговор на депутатски въпрос министърът обясни, че евроконцепцията касае равния достъп на пациентите до медицинска помощ и постигането на съвременно качество на болничното обслужване. Нанев каза, че стратегията включва и набелязване на мерки за гарантиране на медицинското обслужване на хората в районите, където лечебниците не отговорят на критериите. Той увери, че при необходимост законът за бюджета на НЗОК ще бъде актуализиран или ще бъдат осигурени допълнително 350 млн. лв. от приходния остатък. .


Правителството отложи затварянето на болници
НАЗАД Преди лекарския протест правителството спря закриването на общински болници и им даде отлагателен срок от шест месеца до една година, за да изпълнят новите условия на здравната каса за апаратура, брой специалисти и 24-часов прием на пациенти. Лечебните заведения ще получават заплащане за отчетена дейност месец за месец и няма да се съобразяват с делегираните бюджети (лимити), които ограничаваха броя прегледи и операции, които извършват. Премиерът Бойко Борисов обеща при необходимост и недостиг на средства за плащане на медицински услуги парламентът да отблокира част от преходния остатък в БНБ на здравната каса. Тези действия отлагат реформата на болничната помощ. От началото на годината поне 21 болници трябваше да престанат да работят със здравната каса, което означава да бъдат закрити. Според новите критерии други над 100 клиники трябваше да ограничат услугите, които предлагат.


Първанов: Има друг начин за здравната реформа
Ева КОСТОВА

Нямам намерение да съветвам правителството, но твърдя, че има друг начин за провеждане на реформата, така че наистина да няма ощетени, да няма български граждани, лишени от здравна помощ. Това заяви президентът Георги Първанов вчера по повод заявките за лекарски протести. Президентът уважи вчера тържеството за 20-годишнината на КНСБ.

Статуетка на Дон Кихот беше подаръкът на министър Тотю Младенов за лидера на КНСБ д-р Желязко Христов. На статуетката има плочка с надпис "Д-р Христов, бъдете вечен радетел за социален диалог". В края на мандата и аз ще ви върна един Дон Кихот, закани се Христов. Той изрази надежда в най-скоро време да стартират националните преговори по новите антикризисни мерки и бъде подписано национално споразумение по тях. Минималната заплата в България е на най-ниската в цяла Европа, припомни за пореден път синдикалистът.

Разговорите стартират следващия четвъртък, обяви Младенов на тържеството. Хоризонтът на мерките ще е 2-годишен. Синдикатите и работодателите вече предложиха мерки и почти две трети от тях смятам, че ще бъдат одобрени от кабинета, каза още министърът. Според него един от приоритетите трябва да бъде отпускането на кредити на фирмите, с които те да плащат осигуровките на работниците.

На тържеството бяха бившите членове на ръководството на КНСБ начело с проф. Кръстьо Петков, шефове на работодателски организации, синдикалните колеги от "Подкрепа" и др.


Присаждат бял дроб у нас
Бял дроб, панкреас и тънки черва ще присаждат вече у нас. Това обяви вчера шефът на Изпълнителната агенция по трансплантации д-р Теодора Джалева. Досега този тип трансплантации не са извършвани в България. Новите присъждания ще се осъществяват с методичната помощ на лекари от "Евротрансплант". Макар че страната ни не членува в тази структура, шефът й Бруно Майзер е готов да ни подаде ръка, обясни д-р Джалева. Предстоящото сътрудничество предвижда да се правят и полиорганни трансплантации. По линия на "Евротрансплант" наши лекари ще ходят на обучение в Германия и Франция, каза още д-р Джалева. Обучението им ще се поема с пари от европрограми, които предстои да бъдат одобрени в края на април. Има идея у нас да се обучават Комисии по мозъчна смърт. "Евротрансплант" ще ни приеме в редиците си, ако увеличим броя на донорите. В момента в организацията членуват 7 страни - Австрия, Белгия, Хърватска, Германия, Люксембург, Холандия и Словения.

Румяна Милева


Лекари излизат на протест на 7 април

Символични протестни действия срещу провежданата здравна реформа започнаха от вчера медици от общински и частни болници. Те носят лентички, с които обозначават, че не са съгласни с промените, наложени от управляващите. Отделно за деня на здравето - 7 април, е насрочен национален протест. Това решиха директорите на 30 общински и частни болници след среща в Първомай, съобщиха от центъра за защита на правата в здравеопазването, който е сред инициаторите на събитието.

Директорите припомниха, че общинските и частните болници са получили от здравната каса само 50% от полагащите им се пари за дейността им за декември, което води до дългове към доставчици и неизплатени заплати. С финансови рестрикции се цели закриването на общинските и частните болници, което ще доведе до пациентски листи на чакащите в останалите лечебници, смятат засегнатите болници.

Според тях държавните клиники, които са получили на 100% средствата си от НЗОК, се толерират несправедливо, а правителството оказва финансов натиск върху останалите лечебни заведения.

Повечето участници в срещата изразиха съмнение по повод обещаните от кабинета допълнителни 400 млн. лв. за НЗОК и премахване на делегираните бюджети. Това са обещания, давани и преди от различни представители на изпълнителната и законодателната власт, но досега не са предприети никакви мерки за тяхното изпълнение, смятат директорите.

Управителите на общинските болници отхвърлиха твърдението, че източват пари от здравната каса и че са на загуба. "Повечето от болниците през последните години дори са на печалба", обясни директорът на лечебницата в Харманли д-р Динчо Генев. От лекарския съюз пък наскоро оповестиха, че ще изчакат един месец да видят дали обещанията на кабинета за повече пари и отпадане на делегираните бюджети ще станат факт. След това от съсловната организация ще решат дали да протестират, или не.

През шумно открития от министъра на здравеопазването Божидар Нанев медицински кабинет в град Бобов дол са минали до момента 135 пациенти, или средно на ден по 6-7 души са търсили помощ от специалистите. Вчера дежурен беше д-р Латиф Ананов, бивш управител на бобовдолската болница. Ето какво каза той:

Кабинетът беше открит заради това, че болницата в Бобов дол работи само по 22 клинични пътеки, които са крайно недостатъчни, за да съществува нормално здравното заведение. Според мен приоритетно е лекарите, които работят в болницата в Бобов дол, да дават дежурства в кабинет. В болницата работят 10 лекари специалисти. В новооткрития кабинет идват колеги от Дупница и Кюстендил, които работят в спешните центрове, но не са специалисти. В Спешен център в Бобов дол има само 4-ма лекари, другите са фелдшери, а когато има тежък инцидент, решаващата дума е на лекаря, а не на фелдшера. Не зная по чие нареждане пациентите от Спешен център в Бобов дол и от кабинета, в който съм дежурен в момента, се изпращат директно в болницата в Кюстендил, която е много по-далече, отколкото общинската болница в Дупница. Кюстендилската болница е областна, тя се финансира и от държавата, а общинската болница в Дупница се издържа сама с парите от клиничните пътеки, заяви д-р Латиф Ананов.

Репортер на “Струма” установи, че откритият медицински кабинет в Бобов дол от здравния министър Божидар Нанев дори не е боядисан, личат следите от преместените шкафове, а кабинетът е оборудван само с един нов ЕКГ апарат, всичко останало е от Спешния център. Мазилката в новия кабинет едва е изчакала да мине министърът на здравеопазването и веднага е започнала да се разпада.

Д-р Латиф Ананов заяви, че оборудването в здравния кабинет е крайно недостатъчно, необходими са спешно дефибрилатор и друга животоспасяваща апаратура.

Спешният шкаф за медикаменти е празен, той беше пълен с лекарства само за пред министъра на здравеопазването. Сега, когато се налага да се ползват лекарства за пациентите на кабинета, те се искат от спешния център.

За медиите у нас лекарските грешки са тема, която предизвиква интерес, затова често я експлоатират, но рядко отиват отвъд конкретния случай и навлизат в дълбочина.

За здравните институции „лекарската грешка” най-често е равносилна на медиен скандал, който трябва да бъде потушен с нечие наказание. До следващия път.

За юристите медицинските грешки са специфична материя и сложна терминология, а липсата на пълен пакет от стандарти и правила често прави невъзможно доказването на конкретна вина, дори когато е безспорно, че грешка има. Затова напоследък често се случва съдии да си правят отвод.

Всички тези тежки дисфункционалности в момента стават ясни, когато се говори за конкретни лекарски грешки”, смята социологът Тихомир Безлов, който направи проучване в рамките на проект за лекарските грешки. Според него предпоставките за лекарски грешки започват от начина, по който се разпределят финансовите ресурси от здравното министерство и здравната каса, минават през клиничните пътеки и стигат до образованието, където е налице парадоксът, че студентите практически не разполагат с достатъчно трупове, за да се учат по тях. „Тоест ако изпозваме лекарските метафори, в случаите с медицинската грешка ние правим срез и виждаме едно фрагментче, като при една хирургична операция - виждаме определена част от проблемите, но те са свързани с други системи и причини. Но отговорите са в цялото”, смята Тихомир Безлов.

За да дадем пример в това отношение, се връщаме на проф. Атул Гауанде, с когото започнахме. Същият този професор от Harvard School of Public Health твърди, че след неволната си грешка е успял да спаси живота на пациента благодарение на чек-лист с отмятане на простички наглед въпроси – подобни на тези, на които отговаря пилот преди излитането на самолет: дали това е точният пациент,

дали това е верният крайник, дали е даден нужния антибиотик и т.н. Един от задължителните 19 въпроса засягал наличието на достатъчно количество кръв за кръвопреливане при необходимост, и въпреки че лекарят бил уверен в уменията си и не очаквал повече от 100 мл кръвозагуба, сестрата заредила в пъти повече – „за всеки случай”. Като полезно за хода на операцията проф. Гауанде определя и задължителното според чек-листа представяне на участниците в нея преди извършването й – с име и титла. Във всяка операционна зала съществува строга йерархия и когато хората имат шанса да изрекат името си високо на глас, това увеличава вероятността те да проговорят и по-късно, ако възникне проблем или някакви съмнения, твърди хирургът. Така се създава и чувство за екипност, допълва той. Благодарение на тези простички на пръв поглед правила пациентът, 53-годишен баща на две деца и шеф на малка компания, се връща към нормалния си живот, убеден е днес проф. Атул Гауанде.
В периода между октомври 2007 и септември 2008 г. въпросният чек-лист е въведен в осем болници,

пръснати из целия свят, в рамките на програмата на Световната здравна организация „Безопасната хирургия спасява животи” (Safe Surgery Saves Lives). Избраните болници са в Канада, Индия, Йордания, Нова Зеландия, Филипините, Танзания, Англия и САЩ. Проследени са нивата на усложнения и смъртност в рамките на 30 дни след извършена операция. Резултатите сочат, че след въвеждането на чек-листа случаите на усложнения след хирургична намеса са паднали от 11% на 7%, а смъртността – от 1,5% на 0,8%, пише на 29 януари 2009 г. The New England Journal of Medicine. Затова списъкът с въпроси е наречен „най-значимата клинична иновация през последните 30 години”, а през февруари 2010 г. е въведен в 90% от всички операционни зали в Англия.

Това е само една малка идея как лекарските грешки, поне в хирургията, биха могли да се ограничат. Но преди това ще трябва да се направи още една малка крачка – наличието на проблема да се признае и за него да се заговори. Само че не обвинително, назидателно и в трето лице. А това няма как да се случи без участието на самите лекари, за които всъщност откритото говорене по въпроса би било най-сериозният им професионален коз и най-добрата им обществена защита.

Да, един от проблемите е, че ние на практика питаме другата страна, която първо в някакъв смисъл е пристрастна и второ – това не са хора специалисти, които да могат реално да оценят къде има грешка и къде има обективни обстоятелства. Но така или иначе, това е вероятно един от малкото методи, които ни дават възможност с наличните бюджетни средства да обхванем каква е ситуацията в страната. Първо, самият метод има това предимство, че вие не можете да му повлияете, за разлика от статистиката, която доставят медицинските институции, частни или публични, които са заинтересувани по един или друг начин да предложат един тип данни и да не направят публични други. Тук вие няма как да повлияете на изследването, защото вие питате всички с равен шанс да попаднат във вашата извадка. Този тип изследвания могат да се повторят многократно от други алтернативни агенции, които да изследват проблема със същия инструмент, така че възможността за проверяемост и контрол е много висока. Освен това, те могат да преодолеят така наречените филтри, които самите лекари си поставят. Много често по различни причини лекарите не говорят за своите грешки. Тоест има много предимства, наред с недостатъците.

Въпросите бяха умишлено зададени така, че да има времеви хоризонт. За разлика от изследването на „Евробарометър” или на Световната банка, или на националните изследвания, които питаха по принцип „Вие някога били ли сте жертва на лекарска грешка?”, в нашия случай се пита за последните пет години и за последната година. По този начин има възможност да се направи относително точна оценка кога се е случило събитието и да се сравни като годишна бройка, което е добра възможност да се търсят дългосрочни тенденции, да се сравняват със съдебната статистика, до която имахме възможност да се докоснем.

Това са по-образованите, най-често се смятат за жертва на грешка висшистите и най-рядко – хората с най-ниско образование, най-често в София, най-малко в селата. Като професия обикновено това са хората с някакви свободни професии, с висока квалификация. И един интересен детайл, който се оказва, че и в световен мащаб съществува: жените смятат много по-често, че те и техните семейства са жертва на лекарска грешка, за разлика от мъжете. Предполага се, че са по-чувствителни и повече са свързани със семейството, деца и т.н., тоест натрупват повече впечатления и обръщат повече внимание на лекарската грешка.

Да, оказва се, че процентът на хората, които търсят отговорност за лекарска грешка, е много нисък - става дума за бройка от порядъка на 0.3 процента. При това става дума най-често за грешки, които са били свързани със смърт. 60% от случаите, в които е имало смъртен случай, са потърсили под някаква форма отговорност от хората, които смятат, че са довели до нея. Делят се наполовина тези, които са потърсили отговорност в болниците и извън болниците. Понятието „извън болниците” включва вероятно опити в съда, което като се преизчисли излиза, че става дума за между 500 и 1500 случая годишно. Това пък съвпада със съдебната статистика, защото като я преизчислим излиза, че вероятно става дума за около 200 наказателни дела на територията на страната. Като се добавят и гражданските, вероятно това е числото – между 500 и 1500 - така че имаме известна верификация на изследването от един доста по-независим източник, какъвто е съдебната статистика. Но и там също имаме този проблем – това действително ли е грешка и дали не е просто опит да се намери виновен за едно човешко нещастие.

Това беше второто изследване, независимо от количественото, в рамките на което бяха интервюирани лекари на административни позиции, експерти, адвокати, прокурори и съдии. При двете групи, юристи и медици, се очертаха няколко парадокса. Единият е, че при всичките ръководители на лечебни заведения на въпрос какви са данните за лекарски грешки в техните лечебни заведения, масово се казваше, че няма такива. Нямаше нито един, който да говори за грешка в своето медицинско заведение. Имаше дори парадоксални случаи - един директор на голяма болница, който очевидно следи тенденциите, каза че в европейски изследвания говорят за 8-12% грешки в болниците годишно, а в неговото лечебно заведение няма нито една. Тоест има един такъв проблем на равнище администрация, че за грешките не се говори, те не се събират и систематизират, включително в здравни учреждения в малки градове не се говори за това. Смята се, че първо това е професионално неетично, второ, че носи рискове за самата болница от процеси, и трето – липсва какъвто и да е интерес от този тип информация.

Имаме стандартен профил, стереотип – тогава, когато има много тежък инцидент, като безспорен лидер са инциденти при родилки. Когато имаме смърт на родилка и на бебе, това е номер 1 спрямо всички като тип лекарска грешка. Следват инциденти, свързани с някакъв тип спешна хирургия, и доста по-рядко - грешки при предписване на лекарства. Тоест там, където няма тежка последица, свързана със смърт, по-рядко имаме търсене на наказателна отговорност. Явно след 2000 г. е започнал да се натрупва опит с граждански дела. Самите болни, не получавайки съответното внимание от страна на прокуратурата, започват да търсят възможност през граждански искове да получават някаква справедливост. Започва да се трупа някакъв опит, но говорейки с адвокатите, които имат опит в това отношение, виждаме следния проблем – първо, при гражданското дело семейството и съответно адвокатите са в една доста по-слаба позиция спрямо прокурора, тоест разследването има редица ограничения, примерно проблеми с болничната администрация. Класическия проблем обаче са вещите лица. Изследване на равнище дълбочинни интервюта показа, че основният проблем, който стои пред реален процес за лекарска грешка, са вещите лица. Оказва се, че те предопределят в голяма степен процеса. Това го твърдят както адвокатите, така и прокурорите и съдиите. Това е разбираемо, тъй като вещото лице обикновено е висококвалифициран лекар, който знае много детайли в съответната област и това, което той оцени и отсъди, неговата експертиза много трудно може да бъде оспорена от непрофесионалист. Проблемът е там, че тъй като са действащи медици, те са професионално лоялни към своите колеги. Или както казаха юристите, те много често изхождат от позицията, че може да са в същата ситуация и затова предпочитат да избягват заключения, които могат да навредят на техен колега. Това прави в огромен процент от случаите невъзможно да се постигне осъдителна присъда. Самите адвокати разказаха как се стига до понякога абсурдни експертизи, от типа на отричане на елементарни неща, примерно кое точно ребро е трябвало да се оперира - примерно трябва да се оперира третото, те режат четвъртото, а се оказва, че трябва да е петото. При въпрос към експерта той обяснява, че зависи как трябва да ги броим. Самите лекари, които са участвали в такива експертизи, обясняваха че се опитват все пак да правят баланс, тоест да не отричат истината, но и да не навредят на колегите си.

Забелязва се и една друга интересна тенденция, която бъдещето ще покаже дали е вярна. Тази конкуренция, която се очертава в някои области на медицинския пазар, примерно кардиологията и родилната помощ, понеже очевидно имаме много изострена битка за пациенти – свидетелства на конкурентни здравни институции една срещу друга. Ако това се превърне в тенденция, може да има много тежки последици за процесите.

Проблемът с темата лекарски грешки е, че тя е всъщност един срез на моментната система, тоест всички тези тежки дисфункционалности в момента стават ясни, когато се говори за конкретни лекарски грешки. Тези проблеми започват на ниво начин, по който се разпределя финансирането от НЗОК и МЗ, където очевидно има огромни проблеми, и се стигне до образованието, където се стига до този парадокс, че студентите практически нямат трупове, за да се учат по тях. Така че започвайки да говорим за предпоставки за лекарски грешки, достигаме до всички проблеми със здравната ни система в момента, с финансирането и функционирането на различните институции, здравни пътеки и т.н. Тоест ако изпозваме лекарските метафори, в случаите с медицинската грешка ние правим срез и виждаме едно фрагментче, като при една хирургична операция - виждаме определена част от проблемите, но те са свързани с други системи и причини. Но отговорите са в цялото.