20 юли 2013 г. Тема: здравеопазване

Десетки хора издигнаха и вчера плакати пред Съдебната палата с призиви да бъде спасена Гергана Червенкова.

Софийският апелативен съд отложи решението за екстрадиция в САЩ на Гергана Червенкова за 25 юли заради късно пристигнали нови доказателства по случая. Част от тях постъпили в четвъртък след обяд, а други – половин час преди съдебното заседание вчера. В четвъртък от американското посолство у нас дошла нота, а от САЩ – документи от главния прокурор на страната и клетвена декларация на съдия от Южен окръг Ню Йорк. Писмо от нашата спецпрокуратура пък постъпило 29 минути преди началото на съдебното заседание вчера.


Край на скандалите в аптеката заради лоша козметика
Омбудсман за всеки сапун

Пазарът заливан периодично с некачествени продукти, твърдят експерти
МАРИАНА ТОДОРОВА

На опаковката на всеки сапун, боя за коса, паста за зъби, гел или крем за ръце вече трябва да има конкретно лице за контакти, на което потребителите могат да се жалват при възникване на някакъв проблем. Изискването е част от Регламент 1223 на Европейския съюз относно козметичните продукти, който влезе в сила преди броени дни.

„Целта на тези разпоредби е да се гарантира безопасността на продуктите, от една страна, а от друга - да се отсеят лоялните от некоректните производители и търговци, които пускат на пазара опасни за здравето продукти с ниско качество. Контролът на национално и европейско ниво ще е драконовски, но и потребителите трябва да са активни и да сигнализират за всеки проблем”, обясни за „Монитор” директорът, отговарящ за правата на потребителите в Европейската комисия по здравеопазване, Маркин Солтис. Той припомни, че документът бе приет и публикуван в края на 2009 г. Всички държави в ЕС имаха три години и половина преходен период, който да позволи на промишлеността да се адаптира към новите изисквания. Този период изтече на 11 юли тази година, т.е. козметичните продукти по рафтовете на магазините и в аптеките вече трябва да са в пълно съответствие с европейските норми

Проверка в няколко столични аптеки обаче показа, че все още има сапуни, шампоани и пасти за зъби, на чиито опаковки няма конкретно лице за контакти, а посоченият телефон или е закрит, или никой не отговаря на него. Така на практика ако човек се изприщи от матираща пудра с UV филтър, очите му се възпалят от водоустойчива спирала за мигли или заедно с пърхота се „отърве” и от косата си, няма на кого да се оплаче.

„В практиката си нямам нито един случай на човек, който да е сигнализирал за нежелан страничен ефект от козметичен продукт. Обикновено пациентите споделят този горчив опит в хода на разговора, ако са дошли за консултация по друг проблем”, сподели впечатленията си доц. Мария Балабанова от кожната клиника на Александровска болница. Според нея, ако потребителите имат някакви проблеми, те се връщат в аптеката, за да се саморазправят с онзи, който им е препоръчал продукта. Столични фармацевти потвърдиха, че недоволните клиенти са много. Те вдигали скандали, заплашвали ги, но най-често искали връщане на парите

Желанията им рядко бивали удовлетворени, тъй като козметиката не се приготвяла в аптеката и фармацевтите не носели отговорност за състава на продуктите. В такива случаи съветвали потърпевшите да се обърнат към съответния регионален здравен инспекторат.

„Все още не са приети текстовете в Закона за здравето, които ще имплементират европейските изисквания, но екип в Министерството на здравеопазването вече е изготвил и изпратил до здравните инспектори в цялата страна указания как да процедират в такива ситуации”, обясни шефът на дирекция „Обществено здраве и управление на специализирани донорски програми” в МЗ д-р Димитър Димитров. По думите му една много малка част от потребителите се обръщали към здравното министерство. Кой и от какво точно се оплаква, не се знае, защото такава подробна статистика не се води.

Рутинна практика било обаче да се проверява както българската козметика, така и вносната, твърдят от различните РЗИ-та в страната. Случвало се инспекторите да

Здравните инспектори признават още, че рядко проверяват аптеките, защото считат, че ако нередностите се отстранят още на етап производител или вносител, до търговската мрежа трудно биха достигнали опасни козметични продукти. Но в същото време не отричат, че пазарът ни периодично се залива с некачествена и евтина козметика, която може да предизвика зачервяване или обрив по кожата, екземи, лишеи, пърхот и косопад.

Изисквания към продукта, преди да се пусне за продажба:
1. Да е спазена добрата производствена практика.

2. Да е направена оценка за безопасността му за хората.

3. Да има досие с информация за вложените съставки.

4. Да са изпълнени всички условия по нотификацията.

5. Да са посочени нежеланите ефекти, които може да предизвика.

6. Да има посочено конкретно лице и телефон за контакти при появата на здравословен проблем.

7. Да е посочено дали продуктът съдържа наночастици.

8. Да е обозначено, че има вещество, което може да предизвика алергична реакция.

9. Да е обозначен срокът на годност по принцип и този след отварянето на продукта.

10. Ако е посочено, че след определен период от време продуктът дава ефект, то това да бъде подкрепено с данни от проведено проучване.

Сгафилите български фирми ще плашат глоби от 1500 до 12 000 лв. Това е предвидено в поправките на Закона за здравето, които предстои да бъдат внесени за първо четене в парламента.

„Глобите за производителите на козметика са леко завишени, но не това е най-големият проблем”, обясни изпълнителният директор на асоциацията на козметичните производители Николина Узунова.

Новите текстове в нормативния документ гласят, че всеки, който пусне на пазара сапун, боя за коса, шампоан или крем за лице в нарушение на европейските изисквания, ще бъде наказван с глоба от 1500 лв., а при повторно провинение – 3000 лв. Когато нарушението е извършено от едноличен търговец, то той ще трябва да се бръкне в джоба първо за 3000 лв., а след това и за 6000 лв., ако не е отстранил проблема. Когато обаче в крачка е хваната някоя голяма компания, тя ще бъде глобена със 6000 лв., а при повторно нарушение – с 12 000 лв.

„Ако лицето за контакти не предприеме нищо, то контролните органи на национално ниво налагат съответната глоба и се заемат с неговата задача, а именно да информират потребителите и лекарите за наличието на странични ефекти”, уточни Маркин Солтис от ЕК. По думите му ако се налага, продуктът дори може да бъде иззет от търговската мрежа. За да се случи това обаче, прекрояването на Закона за здравето трябва да бъде гласуван в Народното събрание.

„Текстовете, свързани с контрола върху козметиката, са ясни. Очакваме да се уточнят и промените в нормативната база, свързани с тютюнопушенето на закрити обществени места, за да внесем всички поправки наведнъж”, обясни председателят на здравната комисия в парламента д-р Нигяр Джафер. По думите й заради предсрочните парламентарни избори много от спешните промени, свързани с различни европейски изисквания в областта на здравеопазването, са закъснели.

Освен солените глоби със закона се регламентира при какви условия се пуска нов продукт на пазара. „Това, което най-сериозно затрудни производителите, е попълването на формата за нотификация в изработения за целта общоевропески портал”, обясни Узунова. Тя определи европейските изисквания като „излишна бюрократизация”. Според нея произвежданата у нас козметика е на много високо ниво и едва ли са нужни толкова много процедури, за да бъде пусната тя на пазара. Въпреки това според нея всичките около 50 компании, членуващи в асоциацията, вече са регистрирали продукцията си.

Наемат външни фирми за контрол

По-малките компании наемат външни фирми, които да се занимават с целия процес по нотифициране на продуктите, проследяването им на пазара и докладването за странични ефекти. „За нас е трудно да обособим такъв отдел и да плащаме още няколко заплати”, обясни управителят на такава фирма Кирил Вълев. Тя е пуснала на пазара около 300 различни козметични продукти. Досега на опаковките като лице за контакти Вълев вписвал своето име и своя мобилен телефон.

„Сега наемаме външна компания за контрол, но не съм сигурен, че и това ще е по силите ни от финансова гледна точка”, обясни Вълев. Мнението му бе споделено и от други малки фирми. Изчисленията им показват, че в зависимост от произвежданите артикули сумите за такъв външен контрол варират от 3000 до 20 000 лв. на година. Производителите се притесняват, че заради свитото вътрешно потребление и липсата на износ в други европейски държави скоро ще фалират. Застрашена от закриване била почти всяка втора козметична компания.

От записаните в закона за здравето промени става ясно още, че експертите в здравното министерство ще трябва да правят анализ веднъж на 4 години на събраната от РЗИ информация за нежеланите странични ефекти и да ги подават на европейските си партньори. „След приемането на поправките в закона за здравето пък ще трябва да се изготвят и подробни правила за предоставяне на информация за козметичните продукти“, допълни д-р Джефер. Проверките трябва да зачестят, но в нормативната база няма да има срокове за това, тъй като те трябва да са неочаквани както за производителите, така и за дистрибуторите и фармацевтите.

„Идеята на ЕК за здравеопазване и права на потребителите е да контролират все повече аспекти на производството на козметични продукти“, обясни изпълнителният директор на асоциацията на козметичните производители Николина Узунова. Ще се прави оценка не само на съставките, но и на техните опаковки. Целта е продуктите да съдържат най-малко на брой алергени, които могат да предизвикат проблеми. Изискванията за етикетирането на козметичните продукти също ще са много по-строги. Целта е на опаковките да има подробни данни за състава и годността на продукта след неговото отваряне.


Отпушват специализациите в болниците
СИЛВИЯ НИКОЛОВА

Болниците вече ще взимат млади лекари за специализанти без трудови договори, ако докторите кандидатстват за финансиране по проекта „Нови възможности за лекарите в България” по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Това предлага здравното министерство с промени в Наредба 34, която регламентира специализациите на медиците у нас. Досега, за да кандидатстват по въпросната програма и за да бъдат зачислени за специализанти, те трябваше да имат минимум 5 години лекарски стаж на трудов договор.

Според предлаганите промени остава единствено изискването за договор за обучение с болниците.

Проектонаредбата предвижда занапред не само лекари, но и стоматолози да специализират по европрограмата.

Създава се и възможност специализантите с платено обучение да продължат специализацията си на друго място, ако желаят и там има свободни места. Те няма да бъдат задължени да възстановяват средства на лечебното заведение, което ги е обучавало, докато са били в него.


Експертите в комисията похарчили 260 бона за телефон и реклама
Доклад за дейността на КЗД за 2012 г. показа:

Държавата дава 2 млн. лв. срещу дискриминация, прибира 12 бона
МИНА МАРИНОВА

Над 2 млн. лв. годишно отделя страната ни, за да се бори с проявите на дискриминация. Това става ясно от внесения в парламента отчет на ресорната държавна комисия за 2012-а, в който е посочена изразходваната сума. В същото време за миналата година събраните глоби за проявена дискриминация достигнали едва 12 075 лв. след подадени общо 847 жалби и сигнали. В доклада си КЗД е вписала и прогнозни бюджети за следващите две години, в които средствата набъбват съответно на 2,5 млн. лв. и 2,6 млн. лв.

Най-голямото перо в разходите на оглавяваната от Ана Страшимирова комисия през 2012-а са заплатите на служителите, които глътнали малко над 1 млн. лв. В отчета е посочено, че в контролния орган има точно 77 щатни бройки, което означава, че средното възнаграждение в КЗД е близо 1100 лв. За служителите отишли още 118 138 лв., платени като обезщетения за неползван отпуск и болнични

Близо 24 000 лв. е похарчила КЗД за командировки в чужбина, става ясно още от отчета. Експерти на комисията са пътували до Малта, Белгия, Кипър, Австрия и други европейски държави за различни международни обучения и работни срещи.

За издръжка на КЗД през 2012 г. са били похарчени общо 649 829 лв. От тях най-много пари са отишли по графа „телефони, интернет, охрана, пощенски услуги, реклама” – 260 730 лв. Отделени били и 21 000 лв. за застраховка „Живот” на служителите, както и на имуществото на комисията. За гориво, ток и вода пък били похарчени още над 100 000 лв. КЗД е отчела и 16 139 лв. „представителни разходи” за миналата година, които са повече от парите, отделени за същата цел от някои министерства, като тези на труда и социалната политика, на околната среда и на спорта.

Скромната сума на събраните и внесени в държавния бюджет едва 12 075 лв. за миналата година се дължи най-вече на това, че по-солените санкции все още се обжалват в съда обясняват от КЗД. В същото време самата комисия е платила 2650 лв. „глоби и съдебни обезщетения”, пише в отчета, без да е уточнено заради какви нарушения са налагани санкции на самата комисия.

Експертите на КЗД обаче отбелязват, че дейността им няма за последица само налагането на глоби, но и предприемането на мерки от страна на държавата за защита от дискриминация на цели групи от хора. Така например след препоръка на комисията била приета наредба от транспортното министерство, с която се прекратило ограничаването на хора с увреждания до определени професии. По същия начин по искане на КЗД „болест на Алцхаймер” била включена в списъка със заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща лекарствата напълно или частично.


И частни психиатри изпращат в диспансер
СИЛВИЯ НИКОЛОВА

Частните психиатри, каквито са специалистите в доболничната помощ, вече ще имат право да диспансеризират пациент за наблюдение и лечение, ако установят, че той има отклонения в психиката, които са опасни за него самия и околните.

Това произлиза от решение на Върховния административен съд (ВАС), който със свое решение отмени текстовете, приети в началото на годината, ограничаващи диспансеризацията на лица с психични заболявания да се извършва само от болници и центрове за психично здраве. Става въпрос за текстове от наредби 39 и 40.

В мотивите на съда се казва, че оспорените разпоредби влизат в противоречие с текстове от Закона за здравето, като „ограничават правата на лечение на лицата с психични заболявания, стеснявайки кръга на лечебните заведения, които могат да извършват диспансеризация на такива лица като допустим медицински метод за лечение на психични заболявания”. В решението на ВАС се подчертава, че разпоредбите, въведени в началото на годината, ограничават и правата на лекарите от доболничната помощ.

Какаото е една от суперхраните в природата. В него се съдържа незаменимата аминокиселина триптофан, която оказва влияние върху доброто настроение на човека. Хормонът на щастието - серотонинът, ни помага за защита от стреса. Теоброминът пък е лек стимулант с диуретично действие. Той спомага за по-бързото възстановяване след физически и умствен труд. Теоброминът има стимулиращо въздействие върху централната нервна система. Какаото съдържа много малко кофеин, по-малко от това в кафето и чая. Освен това съдържа незаменимите омега-6 мастни киселини. В какаото се съдържат още пектинови вещества, танини и флаваноли. То е богато на мазнини и прекомерната му употреба може да раздразни стомашно-чревния тракт. Зърна Всички видове шоколад се правят от какаови зърна. Какаото е ядката на плод от какаовото дърво, което расте в Централна и Южна Америка. Зрялото дърво ражда 2-3 пъти в годината. Плодовете достигат големина до 20 сантиметра. Всеки плод съдържа в шушулката подобни по форма на бадем семена, наречени бобове. Те са обвити от сладка месеста част. Именно тези семена са естествената суровина на шоколада. Наричани са още в древността храната на боговете. Какаовите зърна са известна суперхрана в природата, което се дължи на минералния състав и полезните му свойства. Много от здравословните качества на какаото се разрушават при рафиниране, обработка и готвене. За да използва човешкият организъм всички полезни и здравословни качества на какаото, то трябва да се консумира на прах или в суров вариант. Полезно В сравнение с всички други храни, какаото съдържа най-висока концентрация на антиоксиданти. Тук се включват полифеноли, катехини и епикатехини. Полифенолите са подобни на тези в червеното вино, но са много повече. Наричат се още флавоноиди и повишават устойчивостта на капилярите и стимулират сърдечната дейност. Какаото е истинска съкровищница от микроелементи. То е източник номер едно на магнезий, който поддържа сърдечносъдовата система и увеличава умствените възможности. Желязо Съдържа още желязо и манган, които участват в образуването на хемоглобина. Какаото е богато на хром, който подпомага баланса на кръвната захар. Съдържа още цинк и мед. От витамините в какаото се съдържат витамин С, както и всички витамини от В групата.

Кабинетът "Орешарски" е на път да повтори грешката на предшествениците си при актуализацията на бюджет 2010 – разходите се увеличават, но в по-голямата си част те ще се похарчат без санкцията на парламента, т.е. непрозрачно и неефективно. Сега заявката за бюджетния дефицит е той да остане в рамките на допустимите норми – 2% от БВП, което по същество не е притеснително. Разходите също се увеличават с малко - 200 млн. лв., а таванът на новоемитирания дълг се увеличава до 1 млрд. лв. Като цяло промените са малко и оставят впечатление, че с повече усилия правителството е можело да се справи и без да е нужно прекрояване на бюджета.

По-дългосрочните опасения обаче са същите като преди три години – дали, веднъж отпуснали се да харчат повече, управляващите няма да продължат с тази политика. Още повече че предпоставките са налице – гражданското недоволство и политическата криза допълнително увеличават склонността на правителството към популизъм. Сега разликата е, че резервът е много малък и единственият начин да се финансират дефицитите оттук нататък е чрез дълг или по-високи данъци.

Криви мотиви

След гръмкото изявление на премиера Орешарски за липсващи "между един и два милиарда" се оказа, че реално очакваното неизпълнение на приходите е малко под 300 млн. лв. Според Георги Ангелов от "Отворено общество" при бюджет от над 31 млрд. лв. това представлява по-малко от един процент и подобни неизпълнения/преизпълнения се случват почти всяка година. "Бюджетът има достатъчно възможности, за да ги покрие - например от средствата за кофинансиране, които ще бъдат спестени заради по-малкото от планираното усвояване на еврофондове, разходи за лихви и други", разяснява той.

Калоян Стайков от Института за пазарна икономика пък допълва, че в началото на месеца МВФ даде положителна оценка за изпълнението на приходната част, което може да бъде възпрепятствано единствено от значително по-слаб икономически растеж или забавени плащания от ЕК. "На фона на тази положителна оценка актуализирането на приходната част може би цели нейното преизпълнение", допълва той.

Разходите се увеличават с 200.4 млн. лв. От тях по-голямата част ще отиде, за да се платят просрочени дългове на ведомства към частния сектор. От финансовото министерство посочват, че те са натрупани основно в системите на Министерството на отбраната (МО), Министерството на вътрешните работи (МВР) и Министерството на правосъдието, т.е. силовите ведомства. Първите две обаче са с най-големи бюджети в сравнение с всички останали ведомства – с по 1 млрд. лв. И наливането на още пари там, макар и с благороден претекст, изглежда странно. Не стана ясно и какви точно са тези просрочия. Финансовият министър Петър Чобанов единствено поясни, че най-голямата част от тези пари са на Военномедицинска академия заради медицински услуги, осигурявани на лица, които не са военнослужещи. Такива са спешната помощ, рехабилитационни грижи и други. За тях не е било предвидено финансиране в бюджета на МО, което е неин принципал.

В други ведомства пък имало разходи, за които не било осигурено финансиране. Като пример Чобанов даде МВР, където бившият министър Цветан Цветанов е подписал заповед за екипировка на полицаите, която вече е доставена, но за нея не са предвидени пари в сегашния закон за бюджета.

Останалите допълнителни разходи са за "инвестиции в Министерството на здравеопазването и за земеделските производители". Други 40 млн. лв. ще са за интеграция на хората с увреждания. Увеличава се и квотата за ваучери за храна с 40 млн. лв. и за тази година тя нараства до 200 млн. лв. Друг е въпросът, че във вида на социална придобивка, освободена от облагане, ваучерите могат и да създават бизнес, но това се случва по непазарни правила. Ощетява се бюджетът, а ползите от тях са спорни. А и е по-добре данъците да са еднакви и ниски за всички, вместо да се създават преференции само за определени групи данъкоплатци.

Според Калоян Стайков единствената ясна причина за нуждата от допълнителни разходи, която Министерството на финансите изтъква в мотивите си, е: "Липсата на гъвкавост в разходите не предоставя възможност за изпълнение на част от най-неотложните стабилизационни мерки в програмата на правителството." Това според него означава, че управляващите искат на всяка цена да изпълнят програмата си, без да се съобразяват с последствията.

Без санкцията на парламента

Допълнителните разходи не са разнесени по министерства, а са в резерва за непредвидени и неотложни разходи. Това е, образно казано, буфер, който се залага във всеки бюджет и позволява на правителството да разпределя средствата в него, без да е нужна санкцията на парламента.

"По този начин се губи отчетността и тези пари могат да бъдат изразходени и за други дейности. Когато става въпрос за бюджетни разходи, изрази като "предвиденият ресурс е предназначен главно за" и "средствата ще бъдат насочени основно за" говорят за непрофесионализъм. Те могат да се използват разговорно, но не и да присъстват в мотивите към законопроект", коментира Стайков. Или както се изразява депутат от ГЕРБ, с увеличаването на резерва за структурни реформи с 200 млн. лв. на практика се дава празно платежно на правителството, което то да попълни, както намери за добре. Друг е въпросът, че при актуализацията на бюджет 2010 тогавашното мнозинство направи абсолютно същото, като увеличи резерва с почти милиард.

В проекта за актуализация сега обаче не са отразени нито преместването на ГДБОП от МВР към ДАНС, нито пък разделянето на регионалното министерство на две нови. Липсва обявеното от премиера орязване на разходите на ведомствата с 5% от 1 юли. Така не става ясно за какво точно ще се изразходват и спестените по този начин средства.

"Другият вариант беше да се влезе в обсъждане на разходните тавани на всяко едно министерство, а отваряйки тази врата, рискувахме да загубим много време, както и да се отвори дискусия защо и други ведомства да не получат допълнително финансиране. Затова решихме да заложим средствата в резерва за непредвидени разходи. Няма да променим предназначението на средствата и те да отидат за други плащания", поясни финансовият министър Чобанов.

Според икономисти актуализацията по-скоро оставя впечатление, че управляващите искат да си разширят полето на действие и да се презастраховат. В този стил звучи и финансовият министър: "Предвиденият лимит за новоемитиран дълг от 1 млрд. лв. е възможност на бюджета, не е наложително да се възползваме от нея", уточнява той.

Рисковете остават

Параметрите на готвената актуализация сами по себе си не са притеснителни – дефицитът остава в позволената граница, нивото на дълга също няма да се увеличи в номинално изражение спрямо сега заложените 14.6 млрд. лв.

Заявките, които дават управляващите оттук нататък обаче, показват, че политиката на дефицити ще продължи. Първият сигнал дойде по линия на закъсалия ВМЗ, в който държавата изля непрозрачно 30 млн. лв. След това стана ясно, че правителството отлага плащането на дивидент от Българският енергиен холдинг за есента. В същото време се оказа, че той се кани да отпусне заем от 137 млн. лв. на дъщерното си дружество ТЕЦ "Марица-изток 2". Без обяснения към публиката за какво точно са нужни тези пари отпускането звучи съмнително. На вратата вече чука и задлъжнялото БДЖ...

Вторият сигнал за омекотяване на строгата фискална политика излъчи самото Министерство на финансите – според негов анализ предходното правителство е изготвяло проциклични бюджети и салдото е спомагало за задълбочаване на икономическите проблеми вместо за преодоляването им и да съдейства за възстановяването. Дори и фискалните стимули да работят някъде по света, на местна почва подобно изливане на пари едва ли ще има някакъв ефект. Най-малкото финансирането на нереформираните публични системи е като да се излива вода в пясъка, а в допълнение – обществените поръчки са далече от прозрачни. БСП даде и заявка за повече социални разходи, а и стопирането на пенсионната реформа също ще се отрази с отрицателен знак на бюджета.

При ниско ниво на фискалния резерв останалите два варианта да се финансира дупката в държавните финанси оттук нататък са дълг или по-високи данъци. Второто ще има по-скоро негативен ефект върху икономиката. Голямото неизвестно при дълга е каква цена може да постигне правителството, ако излезе на международните пазари. Според анализатори в момента като макропоказатели България стои добре. Въпросът е дали и как инвеститорите ще оценят политическия риск в страната. Има и още. През следващата година правителството ще трябва да рефинансира и падежиращите в началото на 2015 г. облигации на Милен Велчев. "Ако не държиш бюджета и не покажеш, че всичко е под контрол, следващите емисии може и да се провалят. А няколко скъпи емисии също увеличават дефицита, защото растат и разходите за лихви", допълва Георги Ангелов.

Затова е важно оттук нататък парите на данъкоплатците да се харчат разумно. Ефект от увеличаване на преразпределителната роля на държавата може да има единствено ако парите ще се инвестират, а не харчат, т.е. с тях се финансират реформи, и то при по-добра отчетност. Намерения за такива обаче засега няма.