2012 Стратегически подходи за развитие на културния туризъм


Стратегически насоки за развитие на културния туризъм



страница3/5
Дата22.07.2016
Размер0.82 Mb.
ТипЛитература
1   2   3   4   5

3. Стратегически насоки за развитие на културния туризъм
Стратегическото управление на културния туризъм и опазването на културното наследство се реализира на национално, регионално и местно равнище при изградена визия, формирана мисия и поставени цели.

Субектите на управление са от сферите на институционалното, стопанското и териториалното управление. Функционалните направления, в които се прилагат стратегическите подходи са маркетинга, създаването на туристическия културен продукт, финансите и човешките ресурси. Цикълът на управление преминава през етапите на стратегическо планиране, реализация на стратегиите и стратегически контрол. Целевата ориентация определя и вида на стратегиите – маркетингови, продуктови, финансови (инвестиционни), стратегии на управление на човешките ресурси. Когато те са насочени към растеж е целесъобразно да се използва теорията и методологията на устойчивото развитие.

Институционалните аспекти на управление на културния туризъм се осъществяват от държавни органи и неправителствени организации. Те осигуряват подходяща среда за функционирането на културния туризъм и дейностите по опазване и управление на културното наследство, като създават предпоставки за тяхното развитие. Този тип управление изработва нормативната база, правилата и стандартите за действие на субектите на управление, координира, регулира и контролира процесите по създаването и реализацията на туристическия културен продукт.

Бизнес аспектите на управление на културния туризъм се осъществяват от фирми, специализирани както в основните туристически дейности – хотелиерство, ресторантьорство, туроператорска и турагенска дейност, създаването и реализацията на допълнителни услуги, така и в редица осигуряващи и допълващи дейности – транспорт, строителство, реклама и др. Културните организации и институти също биха могли да имат стопански функции, свързани със създаването и реализацията на културни туристически продукти, като приходите могат да бъдат реинвестирани в културни дейности и допълнително стимулиране на персонала. В това отношение би следвало да се усъвършенства нормативната база и се насърчат музеите, културните обекти на недвижимото културно наследство, изявите на носителите на нематериалните културни ценности, както и да се насърчава публично частното партньорство.

Териториалните аспекти на управление на културния туризъм са свързани с устройството на рекреационните територии и разположението на културните обекти, териториално-устройствената защита на културните ценности, планирането на супер и инфраструктурата на туризма, опазването и използването на антропогенните ресурси.. Субектите на териториалното управление са от институционалната и стопанската сфери – държавни органи и органи на местно самоуправление, организации на гражданското общество, туристически фирми и социални и културни институции.

Стратегическото управление на културния туризъм и опазването на културното наследство се реализира на национално равнище определя националната туристическа и културна политика, която се формира и реализира от държавните органи и неправителствените организации в областта на културата и туризма. Тя съдържа ангажиментите на държавата в основните сфери и направления на тези сектори, както и дейността и инициативите на гражданските сдружения.

Държавната туристическа политика, като част от националната, има съществено значение при определянето и реализацията на националните цели в сферата на културния туризъм. Световната организация по туризъм дефинира отговорностите на държавата по следния начин:

- да утвърждава възможностите за приятно прекарване на свободното време и почивката;

- да гарантира адекватна готовност на туризма за това;

- да гарантира икономическо развитие чрез туризма;

- да стимулира социалното и културното развитие чрез туризма;

- да подпомага и защитава околната среда чрез туризма

Ефективността на управлението и развитието на културния туризъм на национално равнище зависи преди всичко от добрата координация и съвместна дейност между държавните органи в сферата на културата и туризма. Неговите цели са свързани с определянето на правната рамка, интегрирания подход на вземане на решения и ефективната координация и взаимодействие между различните субекти на институционалното, териториалното и стопанското управление на културния туризъм.

На това ниво се разработват макрорамката на управление, бюджетът, законодателството и нормативната уредба, както и фискалните лостове. Тук се определят приоритетните сектори и се създават преференциалните условия за тяхното развитие - бюджетно финансиране, облечен данъчен и търговски режим, програми за трудова заетост, инвестиране в инфраструктурни проекти, международно сътрудничество и представителство

Стратегическото управление на културния туризъм се определя и международни фактори - глобализацията; политика и директиви на Европейския съюз; решения на СОТ и ЮНЕСКО.

Функциите, задачите и пълномощията на държавните органи за управление на туризма са: разработване и провеждане на стратегия на развитие на туризма; разработване и координиране на инвестиционната политика в сферата на туризма; осъществяване на международно сътрудничество; взаимодействие с министерства, ведомства, области и общини, браншови и продуктови организации в областта на туризма.

Държавната политика в областта на културното наследство се ръководи и осъществява от Министерския съвет. Той приема планове за опазване и управление на недвижими културни ценности и предоставя концесии върху тях. Правителството се разпорежда и с недвижимите археологически културни ценности, които са публична държавна собственост. Те могат да се предоставят безвъзмездно за управление на ведомства и общини за срок до 10 години по предложение на министъра на културата. Специфичните функции и дейности по управлението на културното наследство са делегирани на Министерството на културата и неговите органи и структури - Министърът на културата и специализираните звена.

Централните ръководства на регистрираните вероизповедания могат да предлагат за регистриране на културни ценности, които да бъдат стопанисвани и използвани от тях по предназначение, включително и за туристически цели, спазвайки нормативните изисквания за тяхното опазване.

Управлението на културния туризъм на регионално и местно равнище се реализира от регионални държавни органи и органите на местно самоуправление и неправителствени организации..

В организационната структура на управление на туризма регионалното ниво на управление не съвпада със съответното регионално ниво в административно-териториалното деление на страната. Туристическите сдружения и асоциации, като субекти на регионалното управление, се изграждат въз основа на туристическото деление на страната, което от своя страна зависи от наличието на туристически ресурси, супер и инфраструктура и не съвпада с областното деление. Това създава по-усложнени връзки на координация и специфични за туризма механизми на субординация между отделните нива. Би могло да се прецени до каква степен могат да бъдат използвани туристическото райониране от Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма и „локусите” от Националния стратегически план за културен туризъм.

Регионалната туристическа и културна политика се осъществява от областния управител, който провежда държавната политика на територията на областта, както и сдружения с нестопанска цел.

Местната туристическа политика се осъществява от общинските съвети и кметовете съвместно с местните туристически сдружения. Те разработват и реализират програма за развитие на туризма на местно равнище в съответствие с приоритетите на националната стратегия и съобразно местните туристически ресурси и потребности. На локално ниво се изграждат информационни туристически центрове и се създава организация за информационно обслужване на туристите. Кметът на общината има правомощия по категоризиране на туристическите обекти и осъществяване на контрол върху туристическите дейности.

Кметовете на общини организират и координират осъществяването на политиката по опазване на културното наследство на съответната територия. Те оказват съдействие при издирване, изучаване, опазване и популяризиране на културните ценности като създават обществен съвет за закрила на културното наследство като съвещателен орган към общината. Общинските съвети приемат общинска стратегия за опазване на културното и създават общински фонд "Култура” като осигуряват финансиране чрез целеви средства в общинския бюджет. В техните правомощия е приемането на правилници за устройството и дейността на общинските музеи и предоставянето на концесии върху обекти недвижими културни ценности - общинска собственост

Управлението и опазването на обектите на културното наследство и на свързаните с тях научни, културни и образователни дейности, както и туристическата им интерпретация се извършват от регионалните и местни археологически или специализиран исторически музеи. Приходите от културни ценности постъпват по бюджета на съответното ведомство или община и се разходват за дейности по опазване на културни ценности, консервация и реставрация, за музейни и други дейности, свързани с опазването на културното наследство. Функциите се реализират от органите на местно самоуправление.

В технологичен аспект стратегическото управление на културния туризъм обхваща фазите планиране, реализация (включваща функциите организиране и координация) и контрол.

Функцията стратегическо планиране е първа в процеса на управление. Чрез нея се поставят се целите, определя тяхната йерархия, както и средствата за постигането им. Стратегическите аспекти на тази фаза от управленския процес се изразяват в определянето на визия и дефинирането на мисия. По отношение на туризма тези две понятия се дефинират както на различните нива на управление, така и в различните аспекти и при съответните субекти на управление. В този смисъл се разграничават стратегическо, тактическо и оперативно планиране.

Важна част от планирането на културния туризъм е разработването на плана за опазване и управление на недвижимите културни ценности. Той се изготвя задължително за недвижимите културни ценности, включени в Индикативната листа за културното и природното наследство на Република България, за груповите такива и единичните, когато се предоставят на концесия, както и за археологическите резервати.

Предмет на плана са дейностите за опазване и устойчиво развитие на недвижимата културна ценност в нейните граници и охранителна зона, при прилагане принципите на интегрираната консервация. В него се включват режимите за опазване на недвижимите културни ценности и охранителните им зони, както и специфичните правила и нормативи към устройствените планове за територията, на която са разположени. Методологията за изработване на плана съдържа вида и категорията на културната ценност; нейното състояние и системата за управление; културните, социалните и икономическите фактори и потенциал като ресурс за устойчиво развитие. Целите и задачите на плана включват организация на управлението - определяне на правомощията на субекта на управление и експертен консултативен съвет към него, кадрово, финансово и информационно осигуряване, обществено участие и публично-частно партньорство; определяне на специализирани дейности по опазване и етапността; мониторинг на състоянието и превенция на риска и др..

Фазата на реализацията от цикъла на стратегическото управление на културния туризъм включва осигуряването на материални, човешки, финансови и информационни ресурси, както и средства, инструменти и технологии за превръщането на културните ценности в туристически продукти. Това изисква:

- разработването на съответни информационни системи и механизми за вземане на решения;

- изграждане на организационни структури на управление чрез специализация на длъжностите и звената, делегиране на пълномощия и определяне броя и мащаба на звената;

- разпределение и съчетание на различните ресурси – човешки, материални, информационни, финансови и туристически, в единен производствен или друг процес и ефективна организация (предприятие, фирма, институция).

Целта на тази фаза е постигането на съгласуваност и целенасоченост както в действията на звената на субекта на управление, така и в структуроопределящите компоненти на обекта на управление. В сферата на туризма това се изразява в изграждането на структури на управление в институционален, бизнес и териториален аспект, които постигат синергичен ефект при използването на ресурсите. В същото време, организирането създава възможност за ефективност при взаимодействието на структуроопределящите компоненти – туристическите ресурси, продуктите и пазарите, което трябва да бъде насочено към устойчивост в развитието на културния туризъм. Успешната реализация на стратегията или проекта за развитие на културния туризъм до голяма степен зависи от координацията между системите на културата и туризма, както и с неправителствените организации – туристическите сдружения, ИКОМОС, ИКОМ и др.

Фазата контрол осъществява взаимодействието с фазите планиране и реализация чрез действия по линия на обратната връзка, предприемани от субекта на управление. По този начин се установява доколко постигнатите резултати съответстват на поставените цели. Установяването на стандарти, осигуряването на информация за тяхното измерване и правомощията за корективни управленски решения са необходимите условия за провеждането на ефективен контрол. Контролът по използването на природните и антропогенните туристически ресурси, устройството на туристическите територии и качествата на туристическия продукт е нормативно регламентиран.

Контролните функции по опазване на културното наследство се осъществяват от специализирано звено – Инспекторат към Министерството на културата. Обект на контрол са теренните и подводните археологически проучвания; териториално устройствената защита на недвижимите културни ценности; опазване на движимите и недвижимите културни ценности в музеите; консервацията и реставрацията на движимите и недвижимите културни ценности; сключените концесионни договори. Инспекторите извършват проверки на място или по документи. Те прилагат принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията и за отстраняване на вредните последици от тях. В тяхна компетентност е да спират строителството, въвеждането в експлоатация и използването на обекти и съоръжения, както и преустановяването на дейности, които създават опасност или увреждат недвижимо и движимо културно-историческо наследство. При наличие на информация за сериозни нарушения и опасност от нерегламентиран износ на културни ценности се осъществява взаимодействие с компетентните органи на Министерството на вътрешните работи, Агенция "Митници", Държавна агенция "Национална сигурност", прокуратура. .

В зависимост от своето предназначение контролът може да бъде предварителен, който е насочен към характеристиките на ресурсите, текущ, осъществяван върху процеса на създаване на туристическия продукт и последващ за крайните резултати. Третият вид, крайният контрол се нарича още контрол на обратната връзка и е определящ за бъдещите цели и действия.

Стратегическите подходи в управлението на културния туризъм се прилагат и по отношение на така наречените предметни функции или функционални направления – туристическия културен продукт, маркетингът, финансите и човешките ресурси.

Туристическият културен продукт се реализира на две равнища;

- първични туристически атракции – културни ценности и антропогенни ресурси (при някои видове туризъм, например религиозния, понятието атракция не е подходяща);

- съоръжения и обслужване – основните туристически услуги.

Целите в тази сфера са насочени към осигуряване на качество и конкурентоспособност на продукта и неговото развитие, определяне на стандартите, контрол и регулиране на качеството на продукта.

Туристическите културни продукти имат редица специфични особености. Те включват освен стоки и услуги, а също и физически (географски среди), организации и идеи. Средата създава атмосферата на предлагане на продукта. Тя предполага и възможност за достъп до продукта (туристическа достъпност), както и специфичен вид потребление, изразяващо се в участие и взаимодействие. При културния туризъм основните туристически услуги (част от туристическото предлагане -транспорт, настаняване и хранене) са допълващи и опосредстващи. Основен мотив за пътуване са културните ценности, възможността да бъдат видяни, изживяни, осмислени. В този смисъл допълнителните туристически услуги са основно свързани с мотивите на посещение.

В повечето случаи ефекта от задоволяването на туристическите културни потребности зависи от предварителната информация и знания на туриста за посещавания обект. При културния туризъм познавателната функция е доминираща пред рекреационната и развлекателната. Съучастието, съпреживяването, споделените ценности го правят алтернативен на други видове туризъм, където консумацията на услуги е преобладаваща.

Ефектът от предлагането и потреблението на туристически културни продукти зависи от анимацията, т.е. начинът на интерпретиране на културните ценности, тяхното представяне, начина на превръщането им в продукти и приемането им от клиента.

Представянето на културните ценности е дейност по разкриване и популяризиране на културната и научната им стойност пред обществото и определени публики. При презентацията се спазват определени стандарти и се създават условия, които гарантират опазването на културните ценности.

Обектите на културно – историческия туризъм, които представляват недвижими културни ценности се обозначават с идентификационни и указателни табели. Тези от Списъка на световното наследство съдържат емблемата на световното наследство и логото на ЮНЕСКО, както и датата на вписване на културната ценност. Туристически обекти са и музеите, които осъществяват представянето на движими културни ценности чрез постоянни или временни експозиции. За целта се осигурява туристическа информация – надписи, пътеводители, каталози, брошури, електронни информационни материали. Експертните функции по опазването на културното наследство, както и неговото представяне и информационно осигуряване се осъществяват от специализирани звена на Министерството на културата.

Националният институт за недвижимо културно наследство разработва и предлага за утвърждаване режимите за опазване, извършва специализирано документиране и води публичен регистър на недвижимите културни ценности. Той поддържа национален документален архивен фонд, специализираната карта и имотния регистър на недвижимото културно наследство. Друго специализирано научно звено е Центърът за подводна археология, който е държавен културен институт в областта на опазване на подводното археологическо наследство. Неговото седалище е град Созопол, където се поддържа регистър на подводните културни ценности.

Музеите организират тематични експозиции с експонати от други културни учреждения и да предоставят временно движими културни ценности от основния си фонд за представяне в чужбина при нормативно регламентиран ред и условия. За да станат част от туристическата индустрия и увеличат приходите си музеите могат да съставят тематичен календар на своите експозиции, да вписват дейността си като компонент на местен интегриран туристически продукт и тематични турове. От съществено значение е ефективното им взаимодействие с други субекти, осъществяващи туристическа дейност – Съвети по туризъм, туристически фирми и организации, включително и режима на работа и работното време. За персонала в музеите са важни не само знанията, но и уменията за атрактивно и съобразено с профила на посетителите представяне на експозициите, анимацията и интерактивни форми на презентация.

Реализацията на предметната функция финанси представлява осигуряване с парични средства на културния туризъм като цяло, както и на отделните негови субекти – туристически фирми, институционални и териториални субекти. В нея се включват дейностите, свързани с източниците на финансиране, формирането на доходите и печалбата, данъците, таксите и акцизите, видовете разходи, както и разработването на бюджета, финансовия план и управлението на паричните потоци в организациите, занимаващи се със създаването и реализацията на туристически културни продукти.

В обществото се лансират различни идеи, част от които взаимствани от европейски практики, но често взаимноизключващи се и не систематизирани. От съществено значение е разработването на механизми за финансиране от институционализирани държавни и на частни юридически лица фондове. Те, съвместно с неправителствени организации и местни общности, да могат да оперират с тях. Включването и даването на възможност на културните обекти да оперират с имотите си като към тях се изграждат фондове, ще даде възможност да могат да се самофинансират и със средствата да поддържат паметниците на културата. Друга възможност за поддръжка би могла да бъде даването на концесия или под аренда на обектите, при стриктно спазване на законите и нормите за поддържането им от концесионера.

В инвестиционен аспект е важно да се осигури туристически достъп до културните обекти. България има голям потенциал да развива освен масов туризъм, така и алтернативни форми. Още повече, че най-атрактивните културни забележителности са в по-слабо развити региони. Всеки трети турист в България посещава културни обекти по време на престоя си. Необходима е реконструкция и реновация на местата с културно наследство и прилежащата инфраструктура - пътища, офиси за туристическа информация, указателни знаци. Плановете за развитие на регионите и конкретно на инфраструктурата, следва да гарантират приоритетното решаване на този проблем. За развитието на регионите е необходимо целеполагане, адекватна нормативна база и административна структура на ниво община и създаване на второ ниво на самоуправление, разширяване на мрежата от неправителствени организации в региона и включването им в гражданския оборот – групи за натиск, които да коригират чрез общественото мнение местните власти при нарушаване, например – екоравновесието, отдаването на културни обекти на недобросъвестни арендатори или концесионери.

Финансовите отношения и инвестициите в културния туризъм имат своите конкретни измерения и специфични особености. Те са различни за отделните сфери имащи отношение към него. Сферата на културата се финансира почти изцяло с бюджетни средства. Министерството на културата е основен разпоредител на средства от държавния бюджет, като планира, разпределя и контролира националния фонд „Култура”. Държавните културни институти са второстепенни разпоредители с бюджетни средства, а регионалните и местните се финансират от републиканския бюджет чрез бюджетите на общините като се прилагат единни разходни стандарти. На местно равнище се формира и общински фонд „Култура”.

Същевременно държавата финансира и туристически дейности и административни разходи на националния орган по туризма, както и целево културни обекти от приоритетно значение. Финансови ресурси могат да постъпват от: държавния и общинските бюджети; предприсъединителни и структурни европейски фондове; кредитни ресурси или от осигурителни и застрахователни компании; частни капитали под формата на обществено-частни партньорства.

Участието на държавата във финансирането на националната културна и туристическа политика гарантира донякъде тяхното устойчиво функциониране, но не стимулира в достатъчна степен развитието. Изграждането на културната и туристическата база и инфраструктурата изискват наличие на значителни финансови средства. Те осигуряват бавен капиталооборот и сравнително ниска доходност и функционират в нееластична бизнес среда. Капиталоемкостта се определя от тяхната голяма стойност и съответната бавна възвращаемост на инвестициите. Трудоемкостта от своя страна определя постоянни трудови и експлоатационни разходи , независимо от реализацията на продукта (заплати, текуща издръжка - краткотрайни материални активи, осигурителни плащания, обезщетения и др.).

Стратегическият подход за изграждането на България като търсена дестинация за културен туризъм, адекватен на културното наследство, което страната притежава изисква нова система и гъвкави механизми на финансиране.

Информационното осигуряване на културния туризъм се реализира чрез разработването и функционирането на съответни информационни системи, включващи бази от данни, информационни източници и канали, технологии на съхраняване и ползване на информация. Основен техен компонент е архивът. Законът за културното наследство го определя като „постоянно попълваща се съвкупност от документи, отразяващи етапите в процеса на изпълнението на дейностите по опазването и представянето им, независимо от времето, начина и мястото на създаването им, както и от вида на носителя им”. Всяка дейност по опазването и представянето на културните ценности се документира.

За недвижимите културни ценности се формира национален документален архив към Националния институт за недвижимо културно наследство. Музеите създават като неразделна част от своята дейност научни архиви за фонда от движимите културни ценности, които включват:

- документите по издирването, идентифицирането, изследването, съхраняването, консервацията, реставрацията, движението и представянето на движимите културни ценности;

- отчетните документи за движимите културни ценности, съхранявани от тях постоянно или временно: документи за произход, за постъпване или придобиване от музея, оценителни протоколи, инвентарни книги и други;

- документите за извършените от тях теренни археологически проучвания;

- научната и справочна документация: научни паспорти и картотеки.


Каталог: 1295
1295 -> За удостояване с отличието „Българка на годината” на им на Св. Злата Мъгленска на Държавната агенция за българите в чужбина
1295 -> Дати: 03. 10. 2017г., 10. 10. 2017г., 17. 10. 2017г. 8 дни / 7 нощувки
1295 -> Дистрибуция и физическо разпределение на стоките
1295 -> Пазара на енергийни напитки “
1295 -> Създаване на услуга съдържание Увод Вид на въвежданата услуга
1295 -> Промоция и рекламна стратегия на фирмата
1295 -> Католическата църква като търговска фирма
1295 -> Закон за устройство на държавния бюджет
1295 -> "мериа" оод


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница