2014 г. I. Контекст на изследването и целева група

В края на 2013-та година бе отчетено безпрецедентно покачване на броя молби за международна закрила в Република България. Този брой достигна 11,618 нерегламентирани влизания и 7,144 молби за закрила за 2013 г.¹ В резултат на това и поради недостатъчния капацитет на прием, Държавна агенция за бежанците (ДАБ) отвори четири допълнителни центъра за настаняване на лица, търсещи закрила, и общият брой териториални поделения на ДАБ бе повишен на седем.² Така капацитетът за настаняване на Държавната агенция нарасна от 1,200 през 2013 г. до 6,000 места към средата на 2014 г. Въпреки известното стабилизиране средният брой на търсещи закрила лица остана висок и през 2014 г. в сравнение с периода преди внезапното увеличаване. Той възлизаше на около 550 нерегламентирани преминавания на границата на месец, достигащи общ брой от 6,472 към края на декември 2014г.³ Според данни на ДАБ 11,081 лица са подали молби за международна закрила през 2014 г.; 5,162 са получили бежански статут и 1,838 са получили хуманитарен статут, което се равнява на 63 % положителни решения от всички молби за закрила.

Проучването на нуждите на търсещите и получили международна закрила лица по възраст, пол и принадлежност към социална група е част от приобщаваща „стратегия за насърчаване равенството между половете и зачитането на правата на човека, по-конкретно тези на жените и децата, и за подобряване закрилата на всички бежанци, без значение от тяхната етническа, социална или религиозна принадлежност.“⁴ С оглед на този водещ принцип проучването от 2014 г. има за цел да обхване колкото се може по-голям брой и по-разнообразни лица от гореспоменатите категории в различни места за настаняване. За тази цел бяха проведени фокус групи не само във всички центрове за настаняване (приемателни/транзитни), но също така и с лица, живеещи на външни адреси. Методът на изследване, считан за най-точно отразяващ подхода за очертаване на различните нужди според възрастта, пола и принадлежността към социална група, е стратифицирана извадка. Тя гарантира пропорционално представяне на всички категории от интерес като възраст, пол, етнос, националност и статут.⁵ Този метод бе приложен в два времеви периода по време на провеждане на проучването: веднъж през май 2014 г. и втори път през септември 2014 г. На 30-31 октомври 2014 г. се състоя заключителен семинар по проучването, който събра членовете на мултифункционалните екипи, участници в проучването. В рамките на семинара те обмениха наблюдения и данни, събрани по време на проучването, като откроиха сферите на подобрение, приоритизираха сфери на повишено внимание и предложиха стъпки за ответни действия. Този доклад се базира на данните, събрани по време на Проучването, и отразява обобщаващите дискусии, които се проведоха по време на заключителния семинар.

През 2014 г. общият брой на провдените фокус групи е 53, включващи 610 лица (или около 5,5 % от целевата група)⁶, както и мултифункционални екипи, състоящи се от 53 представители на 14 правителствени и неправителствени организации като Държавна агенция за бежанците, УНИЦЕФ, ВКБООН, Български червен кръст (БЧК), Български хелзинкски комитет (БХК), Съвет на жените бежанки (СЖБ), Български съвет за бежанци и мигранти, Каритас, Фондация „Център Надя”, Център за подпомагане на хора, преживели изтезание - АСЕТ, Фондация за правна помощ „Достъп до права“, СиВиЕс - България, Сдружение „Мулти култи колектив” и Български център за джендър изследвания.

През периода май-юни и септември-октомври 2014 г. бяха проведени: 42 фокус групи с лица от целевата група във всички седем центъра за настаняване на ДАБ, 3 фокус групи в двата Специални домове за временно настаняване на чуженци (СДВНЧ), при Министерство на вътрешните работи⁷ и 8 фокус групи с търсещи закрила и лица, получили международна закрила, живеещи на външни адреси в София (2), Съединение, Нова Загора, Стара Загора (2), Пазарджик и Сливен. Бяха проведени 29 групови дискусии с търсещи закрила лица и 24 групи с лица, получили международна закрила. Стандартизираните анкети за търсещи и получили международна закрила лица, както и за деца, които бяха актуализирани през 2013, бяха допълнително адаптирани към оперативния контекст през 2014 г. и систематично прилагани по време на процеса на проучване. Средно една фокус група бе посетена от 11-12 лица.

По категории:

1. 
   Търсещи закрила мъже (възрастова група 18-54 г.) – общо 234 интервюирани лица;
   
2. 
   Търсещи закрила жени (възрастова група 18-54 г.) – общо 110 интервюирани лица;
   
3. 
   Лица, получили международна закрила⁸ мъже (възрастова група 18-54 г.) – общо 89 интервюирани лица;
   
4. 
   Лица, получили международна закрила жени (възрастова група 18-54 г.) – общо 65 интервюирани лица;
   
5. 
   Възрастни лица (възрастова група над 55 г.) – 3 интервюирани лица;
   
6. 
   Придружени от семействата си деца (търсещи закрила и признати бежанци) - 48 интервюирани деца;
   
7. 
   Непридружени малолетни и непълнолетни лица – 61 интервюирани деца.⁹
   

Проучването идентифицира редица нови и все още съществуващи проблеми, свързани със закрилата на търсещите закрила лица в България. Трябва да се отбележи, че се наблюдават значителни разлики според страната на произход. Като цяло търсещите закрила лица от Сирия се сблъскват с по-малко проблеми при адресирането на техните нужди от закрила в сравнение с тези на лицата от Афганистан и лицата от различни страни в Африка. Основните идентифицирани проблеми са следните:

1. 
   Възпрепятстван достъп до територия: по време на фокус групите бяха докладвани известен брой предполагаеми отблъсквания от границата. Около 8 лица (и техните семейства), всички от които от Сирия, твърдяха, че са успели да влязат на територията на Република България след множество опити. В допълнение няколко други лица твърдяха, че са станали жертви на физическо и психично насилие, когато са били заловени на българска територия. Тези инциденти остават до голяма степен недекларирани поради страх от възможни отрицателни последици върху регистрацията/процедурата по предоставяне на статут, липса на информация относно как и къде да се подаде официално оплакване непосредствено след инцидента, нежелание за връщане към травматичното преживяване и др.
   
2. 
   В периода май-октомври 2014 г. лицата от държави, различни от Сирия, биват задържани за по-дълги периоди от време, често надвишаващи месец, в Специалните центрове за временно настаняване на чужденци.
   
3. 
   Има различни случаи на предполагаеми кражби на принадлежности по време на периода на задържане, включително и в разпределителния център в Елхово. Тези предполагаеми кражби са били извършени не само от други лица от целевата група, но и от други задържани лица. Бяха докладвани и случаи, в които служители на гранична полиция са конфискували пари и документи за самоличност, без да ги върнат след периода на задържане. Участниците във фокус групите споделят, че животът в дом от затворен тип често води до разработването на схеми за подкупи за осигуряването на нужди от първа необходимост като допълнителни хранителни продукти, хигиенни продукти и лекарства.
   
4. 
   Като основен проблем в контекста на международната закрила системно бе отбелязвана липсата на качествени преводачески услуги не само от рядко срещани езици като дари и пащу, но също и от арабски, френски и английски езици, на границите, в Специалните домове за временно настаняване на чужденци, разпределителния център в Елхово и центровете на ДАБ. Това води до непознати/нелицензирани преводачи, които се обръщат към лицата от целевата група по границите, СДВНЧ-та, разпределителния център в Елхово и на по-късен етап в центровете на ДАБ и на външни адреси и предоставят подвеждаща информация, като често изискват високи такси за превод. Още повече липсата на достатъчен брой преводачи води до забавяне на процедурата за предоставяне на статут. В допълнение бяха регистирани множество оплаквания от търсещи закрила лица за качеството на преводаческите услуги по време на техните интервюта в рамките на процедурата за предоставяне на статут. Това е основен проблем в процеса на гарантиране достъпа до всички останали услуги като например правна помощ или медицинска грижа.
   
5. 
   Първичният медицински преглед, включително кръвни изследвания за идентификация на инфекциозни заболявания, не е честа практика във всички центрове за настаняване. В центровете, където се правят подобни изследвания, ТЦ Пъстрогор, РПЦ София и Баня, някои от настанените лица се оплакаха, че не са били информирани за резултатите от направените им кръвни изследвания.
   
6. 
   Все още липсва систематично прилаган механизъм за ранна идентификация и насочване на уязвими лица по време на всички етапи от процедурата.
   
7. 
   Бе отбелязано забавяне от повече от един месец в регистрацията на търсещите закрила лица в Национална агенция по приходите (НАП). Именно НАП регистрира лицата като здравноосигурени, така че те да могат да излязат като такива в единна система, където общопрактикуващи лекари и други специалисти проверяват здравния статус на своите пациенти. Следователно когато те посетят медицински кабинет, лица с хронични заболявания или такива с нужда от незабавна интервенция, извън случаите по спешност, не могат да се възползват от правото си на здравно осигуряване от държавния бюджет и трябва да заплащат високи такси за прегледи, които в повечето случаи не могат да си позволят. Такова забавяне може да бъде фатално при тези лица и особено в случаите на бебета. Достъпът до медицински услуги е допълнително ограничен поради липсата на преводачески услуги в медицинските кабинети.
   
8. 
   Получени са и оплаквания за неподходящо отношение от страна на интервюисти от ДАБ особено към лица, които не са сирийци. Различни настанени лица, независимо от националността им, споделят, че са били жертви на подобен род отношение, идващо от служителите в различни центрове за настаняване. Това са оплаквания от изказвания, препращащи към произхода на лицата, унизителни коментари и вербална агресия.
   
9. 
   Бяха споделени множество опаквания относно прибързани интервюта и липса на възможност за споделяне на цялата относима информация по време на процедурата за предоставяне на статут. Не бяха идентифицирани случаи на записани интервюта. Жените не винаги биват интервюирани от интервюисти от женски пол. Повечето от лицата обаче не са поискали жена интервюист и/или не са били информирани за тази възможност. Търсещи закрила лица многократно докладваха, че са били задължавани да подписват документи на български език без да им бъде предоставен (подходящ) превод.
   
10. 
    Въпреки че условията на прием в центровете на ДАБ претърпяха голямо подобрение през 2014 г., бяха отправени въпроси относно качеството на ремонтните дейности, което в няколко случая е довело до неизправност на основни инфраструктурни системи като канализационната мрежа и електричеството. Бяха докладвани чести прекъсвания на електричеството и водоподаването в различните центрове за настаняване като Враждебна, Военна Рампа и Харманли, водещи до трудности в използването на новите съоръжения като кухни, перални машини, котлони и хладилници.
    
11. 
    Пренаселване в стаите е довело до недостатъчни лично пространство, тоалетни и бани. Последното е и една от причините за влошаването на хигиената в общите помещения. Също така настанените лица не са снабдени с ключове за техните врати, което допълнително възпрепятства тяхната свобода на движение даже в рамките на центъра за настаняване. Поради опасения, че техните принаделжности биха могли да бъдат откраднати в тяхно отсъствие, много от настанените лица, особено жени, споделиха, че ги е страх да напускат стаите си.
    
12. 
    Единодушно имаше оплаквания, че не се предоставя достатъчно количество храна и качеството ѝ е лошо във всички центрове на ДАБ. Лицата биха предпочели да получават продукти, с които да си готвят. Няма възможност за предоставяне на храна за хора със специални хранителни нужди.
    

13. 
    Недостатъчна финансова подкрепа, която да покрие основните нужди (възлизаща на 65 лева (около 33 евро) на месец), съчетана с липсата на достъп до законна заетост по време на първата година от процедурата за предоставяне, на статут, продължава да бъде проблем.
    
14. 
    Липса на развлекателни или образователни дейности по време на процедурата за предоставяне на статут, като съоръжения за спорт/развлечения и професионални курсове, също бе докладвана в различни центрове за настаняване.
    

15. 
    Съществуването на предполагаеми корупционни схеми бе докладвано от търсещи закрила лица на границата, в СДВНЧ, в Разпределителен център в Елхово, центъра за настаняване във Военна рампа, РПЦ Баня и РПЦ Харманли. Твърди се, че външни адвокати, официални и неофициални преводачи, настанени лица, доброволци и понякога служители на ДАБ са въвлечени в подобни схеми с цел ускоряване процедурата по предоставяне на статут, настаняване в по-малко населени стаи, назначаване на попечители/настойници на непридружени малолетни или непълнолетни лица и тяхното незаконно извеждане от страната посредством каналджийство.
    

В допълнение към основните проблеми описани по-горе, отнасящи се за всички търсещи закрила лица, независимо от техния пол, жените, търсещи закрила в България, които бяха интервюирани по време на проучването, споделиха редица специфични проблеми, свързани с тях и техните семейства. Основните проблеми, идентифицирани от жените, са следните:

1. 
   Претърсването от гранична полиция се възприема от жени и деца като травмиращо, макар и извършено от служител от женски пол. Информация и подготовка за претърсването могат до известна степен да намалят травматичния ефект от него.
   
2. 
   Липса на възможност за предоставяне на допълнителна помощ в натура (храна и памперси) за бебета и деца (особено за деца над 1 година), с изключение на помощ от нерегулярни дарения.
   
3. 
   Невъзможност за посещение на съществуващи дейности поради липса на услуги за грижи за деца.
   
4. 
   Ограничен достъп до специализирани здравни услуги за деца (като ваксиниране) поради липса на предишна медицинска история, нежелание на педиатри да регистрират търсещи и получили международна закрила бебета като пациенти, както и закъснение в тяхното вписване като здравноосигурени в НАП.
   
5. 
   Жените споделиха нуждата от противозачатъчни хапчета и оказване на подкрепа относно репродуктивното здраве.
   
6. 
   Бяха изразени притеснения и бе споделена неофициална информация, че има вероятни случаи на домашно насилие в някои от семействата на търсещи закрила лица. Бяха подадени няколко сигнала за инциденти относно сексуално и свързано с пола насилие (ССПН). Жените потвърдиха нуждата от информационни сесии върху превенция на ССПН както за жени, така и за мъже.
   

През 2014 г. нямаше целеви интеграционни мерки за бежанци, предоставени от държавата. Въпреки приемането на Национална стратегия за интеграция на лицата, получили международна закрила в Република България, през юли 2014 г., тя не стана оперативна до края на 2014 г. Интеграцията, в малката степен, в която се случва, е резултат от лична инициатива.

Едва малка част от лицата със статут изявяват желание да останат в страната и да положат усилия да научат български език и да намерят работа в България.

Възприемането на България като транзитна страна от повечето сирийски бежанци се дължи на различни фактори, като един от тях е липсата на съществуваща подкрепа за интеграция. Някои от получилите закрила лица споделиха, че ако държавата може да им предостави жилище за период от 6 до 12 месеца и ако има курс по български език, който те могат да съчетаят със заетост, те биха обмислили вариант да останат в страната. Въпреки това много малка част от интервюираните лица са били записани в курсовете по български език, провеждани от Каритас с финансирането на ВКБООН, които се предлагаха във всички центрове за настаняване. Предимно техните деца ходеха на тези курсове. Някои от причините, поради които уроците по български език не са представлявали интерес за тях, са:

1. 
   Липса на информация относно съществуването на курсовете;
   
2. 
   Невъзможност за разбиране поради това, че учителят говори само на български език;
   
3. 
   Липса на цялостна система за преподаване и образователни материали;
   
4. 
   Не се чувстват достатъчно спокойни, за да могат да учат език, преди да са успели да подсигурят основните си нужди;
   
5. 
   Невъзможност на майките да бъдат част от тези курсове поради липса на услуги за грижи за деца.
   

„Кучетата живеят по-добре от нас.“ (мъж, живеещ в София).

Достъпът до жилище на достъпни цени е голям проблем за получилите международна закрила лица. Има много малък фонд за социални жилища в България. С липсата на целева подкрепа в сферата на жилищното настаняване, лицата със статут трябва да намерят свое собствено жилище чрез агенции за недвижими имоти, сънародници, адвокати и доброволци. Посредниците често се възползват от това, че лицата не са запознати с местния контекст, от липсата им на познания по български език и от отчаяната им нужда за настнаняване, като изискват от тях по-високи комисионни за наем на жилища, които не разполагат с основни удобства. Често е постижение за тях да намерят наемодател, който е съгласен да отдаде под наем апартамент на многодетни семейства (с повече от четири члена). Също така, достъпът до жилищно настаняване не гарантира възможност за адресна регистрация на този адрес. Като временна мярка по изключение ДАБ позволява на лица, получили международна закрила, особено в случаи на уязвими лица, да останат в центровете за настаняване за период до 6 месеца след получаване на статут. След като напуснат центровете, те отново се сблъскват със същите проблеми, които доведоха до въвеждането на тази временна мярка на първо място. В резултат на това достъпът им до социално подпомагане е значително ограничен, тъй като той зависи от социално интервю, което се провежда на техния постоянен адрес, на който вече не живеят. Въпреки това не съществува устойчиво решение на проблема с жилищното настаняване, което води до риск за най-уязвимите лица, получили статут, да останат бездомни.

В допълнение, бяха идентифицирани и следните проблеми:

1. 
   Беше отбелязана липса на информация относно правата и задълженията на лицата, получили международна закрила. Въпреки присъствието на НПО като БХК, БЧК, СЖБ и доброволци, предоставящи такава информация, беше установено, че в много случаи лицата със статут нямат яснота относно източниците на информация за наличните услуги като достъп до образователната система, общодостъпните услуги за заетост и социално подпомагане (напр. НПО, социалните работници на ДАБ и др.). Проблемът е по-изразен при тези, живеещи на външни адреси, особено извън София. Те черпят своята информация от сънародници, приятели и доброволци. Според техните разкази често им се налага да плащат за предоставянето на нужната им информация.
   

2. 
   Достъпът до медицински услуги също представлява проблем поради различни причини: лицата, получили международна закрила, не са информирани относно здравната система в Бълария, включително и за възможността за регистрация при общопрактикуващи лекари и тяхното задължение да покриват месечните си здравносигурителни вноски; общопрактикуващите лекари рядко се съгласяват да регистрират лица, получили статут, поради липсата на преводачески услуги и здравна история на отделните лица, високата мобилност и неявяването на тези лица, тежките административни междуинституционални процедури, техните стереотипи относно тази група лица и т.н.; има твърдения, че получили международна закрила лица рядко плащат задължителната за всеки пациент потребителска такса, която се дължи при посещение на медицински кабинет. Някои от тях не могат да си я позволят, други не могат да разберат, че трябва да я заплатят, поради липсата на превод.
   
3. 
   Липса на възможности за професинално обучение или друга алтернативна инициатива за повишаване на квалификацията също бяха идентифицирани. Практически съвет за преодоляване на тази пречка бе предложен от едно лице, получило международна закрила. Той смята, че създаването на менторски програми за бежанци, би довело до това те да могат да станат самостоятелни след края на (все още предстоящата) целева интеграционна подкрепа.
   
4. 
   Бяха докладвани случаи на отрицателни обществени нагласи към лица, получили международна закрила. Граждани на различни африкански страни, но също и от Близкия изток, стават жертви на вербални и по-рядко на физически атаки на обществени места. В допълнение в няколко фокус групи като причина за страх и напрежение бяха цитирани неразбирателства с представители на ромския етнос.
   

Някои специфични проблеми, свързани с пола, отнасящи се до жени бежанки, включват: липса на разбиране от тяхна страна за особеностите на различната роля на половете в България и нуждата от това и мъжете, и жените да работят, за да издържат семейството си; липса на професионален опит в техните страни на произход, което се отразява негативно върху техните последващи опити да се включат в пазара на труда в България; реални или очаквани ксенофобски и отрицателни обществени нагласи от страна на местното общество, които карат някои жени да си остават вкъщи и да ограничават контактите си с местните; нарастващи конфликти в семейството поради променящо се поведение на някои жени (които са възприемали сексуалните роли в страните си на произход като потискащи) и желанието на някои от съпрузите да възпрат жените си от това да работят; липса на информация относно процедура за записване в ясли и детски градини, където такива възможности съществуват, и т.н.

Малко възрастни хора бяха забелязани в центровете за настаняване и на външни адреси. Ниският брой възрастни хора, участващи във фокус групите, прави специфичните проблеми на тази група до голяма степен незабележими. Въпреки това основният идентифициран проблем бе липсата на информация относно процедурата за кандидастване за социална пенсия (за лица над 70 години) и затрудненият достъп до медицински услуги поради причините, описани в предишната част. Възрастните хора се издържат от придружаващите ги членове на семейството. Не бяха идентифицирани непридружени възрастни лица от целевата група.

Специфичните проблеми, засегнати по време на интервютата както с възрастни, така и с деца включват: липса на достъп до педиатрична помощ и безплатни имунизации за новородени бебета, липса на осведоменост на майките относно техните права да изберат и регистрират детето си при общопрактикуващ лекар с педиатрична специализация, недостатъчно средства за покриване на хранителните, материалните и образователни нужди на децата по време на етапите на прием и интеграция, лоши материални условия на прием, които не благоприятстват посрещането на здравните нужди и на нуждите, свързани с развитието на децата (напр. лоша хигиена и недостатъчно или липсващо мляко за кърмачета, отговарящи на специфичните нужди на децата). Липса на социални и образователни дейности за деца под 7 или над 14 години бяха докладвани в повечето центрове за настаняване.

Във връзка с образованието бе наблюдавано, че родители от Сирия не винаги желаят да запишат децата си на училище поради гореописаните трудности. От около 800 деца към 31.12.2014 и 45 записани ученици за 2014/2015 г., има информация за по-малко от 30 от тях, които все още посещават училище през декември 2014.¹⁰ Допълнителни причини за подобни решения включват страх да пуснат децата си на училище без специализиран транспорт и липса на финансова възможност да посрещнат разходите, свързани с образованието на техните деца (прилични дрехи, образователни материали, храна).

Особено притеснително е отношението към непридружените непълнолетни, които не получават адекватна закрила и специализирана грижа, дължаща се на липсата на работещ механизъм за назначаване на настойници и попечители. В тази връзка бяха докладвани две противоположни тенденции: някои непридружени непълнолетни твърдят, че биват регистрирани с възрастен, който не е техен роднина, а други са регистрирани като пълнолетни поради трудностите, изпитвани от страна на съответните лица, работещи на терен, да гарантират прилагането на специалните предпазни мерки за непридружени малолетни и непълнолетни лица, педвидени по закон, като например предоставянето на специална закрила и грижа от съответните отдели „Закрила на детето” (ОЗД) в съответствие с най-добрия интерес на детето (поради липса на преводачески услуги и транспортни разходи, напр.).

1. 
   Повишен капацитет на центровете за настаняване на ДАБ;
   
2. 
   Подобряване на приемателните условия в различните центрове на ДАБ, включително и предоставянето на топла храна;
   
3. 
   Улеснен достъп до процедурата за предоставяне на статут и засилен мониторинг на ситуацията по закрила от НПО-та, включително и на границата поради регулярното присъствие на адвокати от НПО-та.
   
4. 
   По-малко случаи на наказателни мерки срещу търсещите закрила лица поради незаконно преминаване на територията на Република България;
   
5. 
   Подобрено предоставяне на безплатна правна помощ в СДВНЧ и центровете на ДАБ;
   
6. 
   Назначаване на социални работници от ДАБ и БЧК (последните с финансиране от ВКБООН) във всички центрове за настаняване;
   
7. 
   Предоставяне на психологична помощ и часове по български език от ВКБООН и НПО във всички центрове за настаняване;
   
8. 
   Създаване на координационни механизми между държавни институции, НПО и доброволци; увеличеният поток спомогна за зараждането на множество граждански инциативи и появата на стотици доброволци, работещи за предоставянето на хуманитарна помощ.
   

1. 
   ВКБООН да включи различни държавни институции (като Министерство на образованието, Министерство на труда и социалната политика, Държавна агенция за закрила на детето) и представители на местните власти в Проучването на нуждите на търсещите и получили международна закрила лица през 2015 г.;
   
2. 
   ВКБООН да продължи предоставянето на обучения на гранична полиция относно травматични преживявания и културни специфики на лицата от целевата група (с фокус върху нуждите на жените и децата);
   
3. 
   ДАБ, ВКБООН и НПО да продължат предоставянето на достъпни информационни материали из страната, без значение от местонахождението на търсещите закрила лица и бежанците, включително и контакти за връзка на БХК и други НПО, които предоставят правна помощ;
   
4. 
   ДАБ да въведат възможност за записване на интервюта за предоставяне на статут като обичайна практика; интервюистите в ДАБ да използват ясен и разбираем език при поставяне на въпроса дали търсещият закрила желае интервюто му/ ѝ да бъде записано;
   
5. 
   ДАБ да осигури функционирането на отдел за качество на процедурата по предоставяне на статут; мониториране на качеството на процедурата да продължи да бъде осъществявано от ВКБООН и НПО и препоръките да бъдат споделяни с ДАБ.
   
6. 
   ВКБООН и партньори да продължат мониторинга на приемателните условия по време на всички етапи от закрила на лицата от целевата група (включително и на границата, Разпределителен център в Елхово, СДВНЧ-та и приемателните центрове на ДАБ); и мониторинга на интеграционната ситуация на получилите статут, като се обърне специално внимание на непридружените малолетни и непълнолетни лица и ответните действия при сексуално и свързано с пола насилие;
   
7. 
   ДАБ да предоставя качествени преводачески услуги от квалифицирани преводачи, включително от жени;
   
8. 
   ДАБ да осигури предоставяне на медицински услуги и грижи, включително и подходящи или приложими лабораторни изследвания за всички търсещи закрила лица при постъпване в центровете на ДАБ. В случай на лабораторни изследвания компетентните институции да гарантират, че съответните лица са информирани за резултатите според приложимата процедура/насоки;
   
9. 
   ДАБ да осигури функционирането на механизъм за ранна идентификация и насочване на уязвими лица; ВКБООН и партньори да мониторират;
   
10. 
    ДАБ да осигури оборудването на медицински кабинети в центровете за настаняване и назначаването на медицински служители;
    
11. 
    ВКБООН и партньори да се застъпват за назначаването на социални медиатори не само за търсещи закрила лица, но и за лица, получили международна закрила;
    
12. 
    ДАБ да осъществява връзка със специализирани НПО-та за намирането на възможности за предоставянето на храна в съответствие със специфични хранителни нужди;
    
13. 
    ДАБ да осигури продължението и укрепването на качеството на съществуващата безплатна правна помощ и психологична подкрепа за лицата от целевата група, а ВКБООН и партньорите да продължат да се застъпват за това;
    
14. 
    ДАБ да възстанови предоставянето на часове по български език и професионално обучение;
    
15. 
    ДАБ и ВКБООН да увеличат капацитета на социалните работници и на служителите, работещи с търсещи закрила и лица със статут;
    
16. 
    ДАБ, ВКБООН и НПО да насърчат продължението на доброволчески дейности и създаването на стажантски програми към ДАБ в центровете за настаняване за предоставяне на социални и образователни дейности за деца, особено за непридружени малолетни и непълнолетни лица;
    
17. 
    ВКБООН да предостави обучения за служители, работещи с непридружени малолетни и непълнолетни лица, по анализ и определяне на най-добрия интерес на детето;
    
18. 
    ДАБ, ВКБООН и партньори да влязат в контакт с НПО за осигуряване на възможност за предоставяне на контрацептивни хапчета и информационни сесии за превенция на ССПН.
    
19. 
    ДАБ, ВКБООН и НПО да популяризират съществуващите общодостъпни интеграционни услуги за лица с международна закрила;
    
20. 
    ДАБ, ВКБООН и партньори да разширят дейностите по мобилизиране на общностите на настанените лица с цел да се улесни техният преход към икономическа независимост;
    
21. 
    ДАБ и отговорните институции, с подкрепата на ВКБООН и партньори, да осигуряват дейности по повишаване на осведомеността за всички заинтересовани страни, работещи с лица от целевата група, включително и относно превенция и ответни действия при ССПН; изготвяне и реализиране на информационни кампании и сесии за повишаване на осведомеността;
    
22. 
    ДАБ, ВКБООН и НПО да поддържат съществуващите координационни механизми между различни заинтересовани страни и да мотивират държавните институции да поемат ръководството им;
    
23. 
    ВКБООН и партньори да насърчават приемането на Национален план за интеграция на получили международна закрила лица;
    
24. 
    ВКБООН да се застъпва за приемането на поправките в Закона за убежището и бежанците, който да гарантира, че правата на търсещите и получили закрила лица са в съответствие с международните и европейските стандарти. По-специфично относно достъп до образование и трудова заетост и назначаването на настойници и попечители за непридружени малолетни и непълнолетни лица; ВКБООН да се застъпва за основано на нуждите използване на средства по Фонда за убежище, миграция и интеграция (2014-2020).
    

Представителството на ВКБООН в България изказва своята благодарност към всички търсещи или получили международна закрила лица, които участваха в Проучването на нуждите на търсещите и получили международна закрила лица по възраст, пол и принадлежност към социална група през 2014 г., както и на експертите от различни държавни институции, и по-специално ДАБ, неправителствени организации и доброволци, които подкрепиха и съдействаха за неговото провеждане.

Възпроизвеждането на настоящия доклад е допустимо с изключение за търговски цели и при условие на изрично посочване на източника.

Анекс 1