22. хомеопатични лекарства



Дата23.08.2016
Размер136.75 Kb.
#7124



22. ХОМЕОПАТИЧНИ ЛЕКАРСТВА

Крушков, Ив., Ив. Ламбев. Хомеопатични лекарства. В кн. Фармакология. 6-то издание. Медицинско издателство „АРСО”, София, 2006, 395–402 (Фигурите не са приложени).



22.1. Въведение в хомеопатията

ХОМЕОПАТИЯТА Е ЛЕЧЕБЕН МЕТОД, основан на феномена на подобието, безкрайно малката доза и строго индивидуалния подход. Главният принцип на хомеопатията1 е, че всяка фармакологично активна субстанция, която в измерима доза предизвиква болестни симптоми у здравия човек, може в малка доза да премахне същите симптоми у болния. В научната литература има голям брой публикации, които показват, че съвременната хомеопатия е лечебен метод, който се включва във формите на продължаващото медицинско образование и се прилага с доказана ефективност при строго определени показания.

СЪЗДАТЕЛЯТ НА ХОМЕОПАТИЧНИЯ ЛЕЧЕБЕН МЕТОД Samuel Hahnemann (1755–1843), е бил авторитетен лекар, химик и токсиколог в Университета в Лайпциг. Той е автор на значими медицински трудове: “Трактат за медицинската материя” в 6 тома (1811–1824); “Органон на изкуството да се лекува” (1810) и “Трактат за хроничните болести” (1835).

ПРОИЗХОД. Хомеопатичните препарати се приготвят от вещества, чийто прoизход е природен, респ.: растителен – от “тинктура майка“ (ТМ) чрез мацерация в етанол на свежи или по-рядко на изсушени растителни дроги); животински (чрез мацерация в етанол); минерален (чрез тритурация до 4 СН, след което разреждането се прави с вода или етанол).

За МЕХАНИЗМА НА ДЕЙСТВИЕ на хомеопатичните лекарства съществуват няколко хипотези: а) “памет на разтворителя” (стехеометрични промени в молекулата); б) теория на полето (електромагнитни влияния – енергийно-информационен модел); в) механизъм, близък до имунологичния.

ХОМЕОПАТИЧНИ РАЗРЕЖДАНИЯ. Правят се от ТМ или от вещества от химически или животински произход. Различават се ханеманови и корсакови разреждания. Стотични ханеманови разреждания (СН): В флакон към 1 част от активното вещество (респ. тинктурата-майка) се добавят 99 части разтворител. Сместта се разтърсва силно (“динамизира се”) във вибрационен апарат и се получава първото стотично ханеманово разреждане  1 CH. Една част от това 1 СН, смесена в нов флакон, с 99 части разтворител се динамизира, като се получава второто ханеманово разреждане  2 CH и т. н. Всяко ханеманово разреждане се динамизира (разтърсва, разклаща). По описания начин могат да се направят максимално до 30 CH разеждания. Най-често използваните стотични ханеманови разреждания са 5 СН, 9 СН, 15 СН и 30 СН.

Десетични ханеманови разреждания (DH) се правят по същата методика, както стотичните. Най-често се предписват разреждания 1DH, 3 DH и 6 DH. Корсаково2 разреждане (К): В 1 флакон се отмерват 5 ml от тинктурата-майка. Следва динамизиране (разтърсване) и аспирирация на 99% от тинктурата-майка. Във флакона остава 1% от началния обем. Към остатъка от тинктурата се прибавя дестилиларана вода до първоначалния обем 5 ml, динамизира се и се получава първото корсаково разреждане  1 K. В хомеопатичната практика най-често се използват разреждания 200 К, 1000 К и 10 000 К.

ФАРМАЦЕВТИЧНИ (ЛЕКАРСТВЕНИ) ФОРМИ. Две фармацевтични форми са специфични за хомеопатичните лекарства – гранули и глобули. Освен тях се използват капки, ампули, унгвенти, супозитории. Гранулите, предлагани в туба от 4 g, съдържащи около 80 гранули, се приготвят във всички разреждания, като наведнаж се приемат по 3 до 5 гранули. Глобулите са по-малки от гранулите. Една туба съдържа 1 g с около 200 глобули. Те се приемат наведнъж, като се оставят да се разтворят бавно под езика. Капките най-често се използват за ниски разреждания с ексципиент 300 етанол или за специалитети. Приемат се в чист вид или в малко вода. В хомеопатичната практика се използват още унгвенти, ампули, свещички и други лекарствени форми.

ХОМЕОПАТИЧНИ ПРЕПАРАТИ И ДОЗИ. Различават се два основни вида хомеопатични препарати – монопрепарати и специaлитети. Mонопрепаратисъдържат една съставка. Специалитети – представляват смес от хомеопатични монопрепарати с допълващи се клинични показания. Туба-дозата е удобна за лекарства с еднократен дневен прием или по-рядко. Туба-гранулите са лесно преносими и при многократен дневен прием.

ИЗБОРЪТ НА ХОМЕОПАТИЧЕН ПРЕПАРАТ се основава на: а) етиологията на заболяването; б) психическите симптоми; в) модалностите; г) общите симптоми; д) локалните симптоми; е) начало на заболяването (остро или постепенно).

МОДАЛНОСТИТЕ представляват определянето на симптома според индивидуалната чувствителност на болния, в смисъл на подобрение (>) или влошаване (<). Отчитат се модалности, свързани с: а) денонощния (циракадианен) ритъм; б) климата; в) положението на тялото; г) влиянието на покой или раздвижване; д) сетивата и психиката (психични модалности).

ОБЩИ ЛОКАЛНИ СИМПТОМИ. Oбщите и локалните симптоми са важни за избора на хомеопатичен препарат. Напр. при повишена температура: a) с бързо начало, хиперпирексия (39–39,5 °C) и суха кожа (без изпотяване) се прилага Aconitum; б) с бързо начало, хиперпирексия (39–39,5 °C), но с изпотяване – Belladonna; в) с плато, но без жажда – Gelsemium; г) с плато и с жажда – Bryonia. При остри заболявания принципът на подобие се прилага, като се имат предвид само симптомите, проявени по време на заболяването. Когато заболяването е локализирано в определена област, изборът на лекарства се определя въз основа на етиологията или локалната органична симптоматика. При ухапване от насекомо, напр., се прилага Apis mellifica в доза 9 CH или 15 CH. Ако е налице локална органична симптоматика, напр. при ухапване от змия отровата често предизвиква флебит, затова за лечение на този флебит се използва Vipera в хомеопатична доза. При функционално нарушение изборът на хомеопатичното лекарство зависи от етиологичните фактори и от реактивния тип на болния. Напр. при гняв се прилагат препаратите Nux vomica, Colocynthis или Chamomilla.

При хронични заболявания освен симптоматично и етиологично лекарство, както при острата патология, се включва и лекарство, което съответства на “терена” на пациента. Лекарствата за индивидуалния терен трябва да съответстват на реактивния тип на пациента и на неговия тип чувствителност. Най-общо има три типа на хронична реактивност: а) псоричен (протича с ремисии); б) сикотичен (предразполага към заболявания, които се развиват постепенно, без ремисии); в) туберкулинов (подвид на псоричния, при който интервалите между две прояви на заболяването са по-кратки, при чувствителни на студ, и при астенични индивиди с аденопатии).

ЧЕСТОТА НА ДОЗИРАНЕ. Лекарства за лечение на терена се изписват: веднъж седмично или два пъти месечно, заедно с ежедневно прилагане на етиотропни и симптоматични лекарства. Етиотропните и симптоматичните лекарства се прилагат няколко пъти дневно, като приемите се разреждат при подобрение на състоянието. Честотата на дозиране не зависи от възрастта и телесната маса на пациента.

Най-общо, изборът на разреждане се определя така: колкото е по-голямо подобието между сиптомите на болния и експерименталните симптоми на лекарството, толкова е по-голямо разреждането. Всяко ниво на активност съответства на нивото на подобие: а) на нивото на локалните симптоми – ниско разреждане (5 СН); б) на нивото на общите симптоми – средно разреждане (9 СН); в) на нивото на невронални или анатомо-патологични симптоми – високо разреждане (15 или 30 CH).

ХОМЕОПАТИЧНА ПРАКТИКА. Прилагане на хомеопатични лекарства в лечебната практика се прави от лекари, успешно преминали утвърдени от Медицинските факултети курсове, за следдипломно обучение по хомеопатия. Те включват основен двугодишен курс на обучение и курс за усъвършенстване (през трета година на обучение), провеждани от български и френски преподаватели към Медицинските университети в София, Пловдив и Варна.

На български език са преведени и издадени няколко ръководства по хомеопатия, по които се провеждат курсове у нас и във Франция. Само лекар с хомеопатична подготовка може да прецени кога да предписва хомеопатични лекарства без никакъв риск за пациента от неприлагане или закъсняло лечение с конвенционалните (алопатичните) лекарства или други методи на терапия.

ГРАНИЦИТЕ НА ПРИЛОЖЕНИЕ на хомеопатията се определят от конкретното заболяване, пациента с неговите модалности и клиничната симптоматика и от терапевта-хомеопат. Хомеопатичните лекарства не са панацея. С тях не може да се лекуват всички заболявания и най-вече тези, изискващи спешно конвенционално или хирургическо лечение. Извън хомеопатичния обсег остават много социалнозанчими заболявания като захарен диабет, неоплазми, левкемия, менингит, перитонит, сепсис, туберкулоза, ОМИ, мозъчен инсулт, генетични заболявания. В тези случаи обаче хомеопатията може да изпълнява допълваща (комплеметарна) и/или адювантана (подсилваща) роля, за да се намалят НЛР на провежданото традиционно лечение, което без вякакво съмнение, е водещо.

С хомеопатичните лекарства се стимулират естествените защитните сили на организма. Те са най-полезни при ЛЕЧЕНИЕ на3: а) някои остри (но не и тежки) инфекциозни заболявания (грип и грипоподобни състояния, детски шарки, herpex simplex, herpes zoster, остър ринофарингит.); б) рецидивиращи инфекции на горните дихателни и долните пикочни пътища (ринофарингит, бронхит, отит, цистити), уртикария, хронични дерматози; в) невро-вегетативни нарушения, безсъние, страхова невроза, реактивни депресии; г) поготовка за раждане или оперативно лечение, в постоперативния период, спортни и други травми.



ИЗБОРЪТ НА ХОМЕОПАТИЧНИ ЛЕКАРСТВА се основава на спазване принципа на подобието. Ца тази цел лекарят-хомеопат провежда продължително и задълбочено хомеопатичното интервю (анамнеза) и преглед на пациента. Той насочено търси данни за етиологията на заболяването, неговото протичане (остро или хронично) и симптоматиката при конкретния пациент (респ. локални, общи и психичните симптоми и техните модалности); при това лекарят трябва да определи чувствителния и реактивен тип (хроничен модус на реакция) на съответния пациент.

22.2. Грип и грипоподобен синдром4
22.2.1. Специалитети (комбинирани препарати)
Oscillococcinum: доза-глобули в 1 туба 1 g. Глобулите съдържат филтриран автолизат от черен дроб и сърце от патица (Anas вarbariae), динамизирани на 200 К. Oscillococcinum е показан за профилактика и лечение на симптоми при грип и грипоподобен синдром. Глобулите се приемат 15 min преди или 1 h след хранене, сублингвално. Цялото съдържание на тубата трябва да се остави до пълното му разтваряне под езика. Профилактично се прилага по по 1 доза-глобули седмично. При поява на първите симптоми на грип 1 доза-глобули по възможност се приемат веднага. Приемането се повтаря от 2 до 3 пъти през интервали от 6 h. При проявена клинична картина – по 1 доза-глобули сутрин и вечер в продължение на 1 до 3 дни. При кърмачета се разтваря в малко вода и се дава с лъжичка или с биберон.

Paragrippe: таблетки, съдържащи Arnica, Belladonna, Eupatorium perfoliatum, Gelsemium sempervirens и Sulfur. Използва се при грип и грипоподобен синдром. Предписва се по 2 таблетки на всеки час при деца и възрастни. Таблетките Paragrippe се държат се в устата до пълното им разтваряне. Приемите се разреждат при подобрение. При деца под 1 година таблетката се стрива, разтваря се в малко вода и се дава с лъжичка.
22.2.2. Монопрепарати


Монопрепарат: дозиране

Показания в зависимост от симптомите и модалностите

Gelsemium:

5 гранули 34 пъти дневно



Температура и адинамия с:

– прострация,

ливидно лице,

– тръпки,

– отпадналост,

– липса на жажда,

– фронтално главоболие с тежест в очните ябълки.


Rus toxicodenron:

5 гранули 3–4 пъти дневно



Температура и адинамия със:

– скованост и артралгии, облекчаващи се при движение;

– силна жажда за студена вода;

– балониран корем.



Eupatorium perfoliatum:

5 гранули 3–4 пъти дневно



Костни болки с:

– главоболие и болки в очните ябълки при натиск,

– участие на храносмилателната система отвращение към храна),

– трахеобронхиално дразнене.



Bryonia alba:

5 гранули 34 пъти дневно



Суха болезнена кашлица със:

– силна жажда за студена вода,

– влошавани при движение,

– сухи лигавици.




22.3. Болест на пътуването (кинетоза)
Cocculine: таблетки, съдържащи Cocculus indicus, Tabacum, Nux vomica и Petroleum. Отделните съставки на Cocculine действат синергично. Препаратът е показан за л лечение и профилактика на прилошаване при пътуване – морска болест, прилошаване при пътуване с кола, кораб или самолет.


Отделни съставки

Повлиявани симптоми

Cocculus

Гадене и световъртеж, придружени от голяма умора, подобрение от топлина

Nux vomica

Гадене, подобряващо се при повръщане

Tabacum

Световъртеж, гадене, студено изпотяване, подобряващи се от свеж въздух

Petroleum

Световъртеж, гадене, студено изпотяване, подобряващи се от топлина и предварително приемане на храна

При деца и възрастни за предотвратяване симптомите на кинетоза, се приемат по 2 таблетки 3 пъти дневно, ако е възможно в деня преди пътуването и по време на пътуването. За лечение на повръщане Cocculine се назначва по 2 таблетки на всеки час при поява на първите симптоми, като приемът се повтаря при необходимост. Таблетките се приемат на известен интервал от отделните хранения и се задържат в устата до бавното им разтваряне. При деца до 1 годишна възраст таблетките се стриват и се разтварят в малко вода, след което се дават с лъжичка.



22.4. Остра уртикария
При тежки и усложнени форми на остра уртикария се провежда приетата алопатична антиалергична терапия с H1-блокери, ГКС и др. Провеждането на хомеопатично лечение не изключва търсенето и премахването на отключващите фактори – храни, лекарства, полени и др.


Монопрепарат: дозиране

Показания в зависимост от симптомите и модалностите

Apis mellifica:

5 гранули през 30 min, а след това по-рядко.



Розова и блестяща оточна лезия, придружена със сърбеж и парене със:

– засилване на симптомите от топло и намаляване от студен компрес,

– по-изразен оток, където има повече рехава подкожна тъкан (клепачи, външни полови органи).


Aurtica urens:

5 гранули няколко пъти дневно, а след това по-рядко.




При уртикариален обрив:

– с червени или розови плаки със силен, парещ или боцкащ сърбеж, който се засилва от допир и от влажни и студени апликации.

При уртикария от алергия към риба, ракообразни, ухапване от насекоми.


China: 5 гранули няколко пъти дневно, а след това по-рядко.

При уртикариален обрив,

– чувствителен към допир и студен въздух,

– без изразено усещане за сърбеж или парене,

– разположен предимно по лицето, по-рядко – по ръцете и външните полови органи.




+

22.5. Herpes zoster
При herpes zoster се прилага терапия с локални и орални противовирусни препарати в комбинация с аналгетици и трициклични антидепресанти.


Монопрепарат: дозиране при H. zoster

Показания в зависимост от симптомите и модалностите

Staphylococcinum: 1 доза, която се повтаря след 24 h и евентуално след 48 h

В началото на кризата

Sulfur: една доза 6 h след Staphylococcinum

В началото на кризата

Apis mellifica: по 5 гранули на час или на 2 h

В еритемната фаза на обрива

Rhus toxicodendron: по 5 гранули на час

В стадия на везикулите, които са прозрачни мехурчета на еритемна основа:

– парещи, сърбящи,

– подобряващи се от топли апликации.


Ranunculus bulbosus:

по 5 гранули през 3–4 h; след това интервалите се увеличават, в зависимост от подобрението.



В стадия на везикулите, при обрив със синьо-виолетов цвят, а съдържанието на везикулите е хеморагично, разположени (често в лявата половина на гръдния кош и междуребрените пространства, придружени с:

– невралгични болки,

– влошаващи се от най-малко движение и от допир.


Mezereum:

по 5 гранули през 3–4 h, след това интервалите се увеличават в зависимост от подобрението



В стадия на везикулите, които са с жълто или жълто-бяло съдържание и ако има образувани крусти те са дебели, белезникави или кафеникави и под тях – гноящи язви. Освен това има и интеркостална или лицева невралгия, която:

– се засилва от допир, от движение и през нощта,

а намалява от топли компреси или лъчиста топлина


Prunus spinosа:

по 5 гранули през 3–4 h, след това интервалите се увеличават в зависимост от подобрението



В стадия на везикулите, при herpes zoster на n. trigeminus и по-специално на очния му клон със силни болки в очната ябълка като състоянието се влошава от допир. Налага се консултация с офталмолог.

Crotun tiglium:

по 5 гранули през 3–4 h, след това интервалите се увеличават в зависимост от подобрението



В стадия на везикулите, с много парещ везикулозен обрив по клепачите, придружен понякога с разязвяване по роговицата и:

– силни болки от допир,



– усещане, че очната ябълка се тегли назад.



1 Homoios – подобно, pathos – страдание

2 Предложени са от руския хомеопат Симеон Корсаков през 1832 г. и са известни като “метод на единствения флакон”.


3 Вж. Р а д е в, Р. Хомеопатични лекарства. В кн. Принципи на медицинската фармакология (с тестове за студенти). Под ред. на Ив. Ламбев. София (под печат).

4 В гл. 22.2–22.5 са включени примери на отделни хомеопатични монопрепарати и специалитети за лечение на няколко избрани болестни симптома.


Каталог: files -> DIR%203 -> Head%202
Head%202 -> Primum non nocere. (Hippocrates) Dosis sola facit venenum. (Paracelsus)
Head%202 -> Видове лекарствени препарати Лекарствената или фармацевтичната форма
Head%202 -> Класификация на основните лекарства®
Head%202 -> Фармакокинетика на лекарствата1
Head%202 -> 1 Лекарство – определение, източници за получаване
Head%202 -> Primum non nocere
Head%202 -> Катедра по фармакология и токсикология
Head%202 -> Фактори, повлияващи лекарствената кинетика и действие фактори от страна на лекарствата
Head%202 -> Проф д-р Владимир Алексиев


Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница