22. ХОМЕОПАТИЧНИ ЛЕКАРСТВА
Крушков, Ив., Ив. Ламбев. Хомеопатични лекарства. В кн. Фармакология. 6-то издание. Медицинско издателство „АРСО”, София, 2006, 395–402 (Фигурите не са приложени).
22.1. Въведение в хомеопатията
ХОМЕОПАТИЯТА Е ЛЕЧЕБЕН МЕТОД, основан на феномена на подобието, безкрайно малката доза и строго индивидуалния подход. Главният принцип на хомеопатията1 е, че всяка фармакологично активна субстанция, която в измерима доза предизвиква болестни симптоми у здравия човек, може в малка доза да премахне същите симптоми у болния. В научната литература има голям брой публикации, които показват, че съвременната хомеопатия е лечебен метод, който се включва във формите на продължаващото медицинско образование и се прилага с доказана ефективност при строго определени показания.
СЪЗДАТЕЛЯТ НА ХОМЕОПАТИЧНИЯ ЛЕЧЕБЕН МЕТОД – Samuel Hahnemann (1755–1843), е бил авторитетен лекар, химик и токсиколог в Университета в Лайпциг. Той е автор на значими медицински трудове: “Трактат за медицинската материя” в 6 тома (1811–1824); “Органон на изкуството да се лекува” (1810) и “Трактат за хроничните болести” (1835).
ПРОИЗХОД. Хомеопатичните препарати се приготвят от вещества, чийто прoизход е природен, респ.: растителен – от “тинктура майка“ (ТМ) чрез мацерация в етанол на свежи или по-рядко на изсушени растителни дроги); животински (чрез мацерация в етанол); минерален (чрез тритурация до 4 СН, след което разреждането се прави с вода или етанол).
За МЕХАНИЗМА НА ДЕЙСТВИЕ на хомеопатичните лекарства съществуват няколко хипотези: а) “памет на разтворителя” (стехеометрични промени в молекулата); б) теория на полето (електромагнитни влияния – енергийно-информационен модел); в) механизъм, близък до имунологичния.
ХОМЕОПАТИЧНИ РАЗРЕЖДАНИЯ. Правят се от ТМ или от вещества от химически или животински произход. Различават се ханеманови и корсакови разреждания. Стотични ханеманови разреждания (СН): В флакон към 1 част от активното вещество (респ. тинктурата-майка) се добавят 99 части разтворител. Сместта се разтърсва силно (“динамизира се”) във вибрационен апарат и се получава първото стотично ханеманово разреждане 1 CH. Една част от това 1 СН, смесена в нов флакон, с 99 части разтворител се динамизира, като се получава второто ханеманово разреждане 2 CH и т. н. Всяко ханеманово разреждане се динамизира (разтърсва, разклаща). По описания начин могат да се направят максимално до 30 CH разеждания. Най-често използваните стотични ханеманови разреждания са 5 СН, 9 СН, 15 СН и 30 СН.
Десетични ханеманови разреждания (DH) се правят по същата методика, както стотичните. Най-често се предписват разреждания 1DH, 3 DH и 6 DH. Корсаково2 разреждане (К): В 1 флакон се отмерват 5 ml от тинктурата-майка. Следва динамизиране (разтърсване) и аспирирация на 99% от тинктурата-майка. Във флакона остава 1% от началния обем. Към остатъка от тинктурата се прибавя дестилиларана вода до първоначалния обем 5 ml, динамизира се и се получава първото корсаково разреждане 1 K. В хомеопатичната практика най-често се използват разреждания 200 К, 1000 К и 10 000 К.
ФАРМАЦЕВТИЧНИ (ЛЕКАРСТВЕНИ) ФОРМИ. Две фармацевтични форми са специфични за хомеопатичните лекарства – гранули и глобули. Освен тях се използват капки, ампули, унгвенти, супозитории. Гранулите, предлагани в туба от 4 g, съдържащи около 80 гранули, се приготвят във всички разреждания, като наведнаж се приемат по 3 до 5 гранули. Глобулите са по-малки от гранулите. Една туба съдържа 1 g с около 200 глобули. Те се приемат наведнъж, като се оставят да се разтворят бавно под езика. Капките най-често се използват за ниски разреждания с ексципиент 300 етанол или за специалитети. Приемат се в чист вид или в малко вода. В хомеопатичната практика се използват още унгвенти, ампули, свещички и други лекарствени форми.
ХОМЕОПАТИЧНИ ПРЕПАРАТИ И ДОЗИ. Различават се два основни вида хомеопатични препарати – монопрепарати и специaлитети. Mонопрепарати – съдържат една съставка. Специалитети – представляват смес от хомеопатични монопрепарати с допълващи се клинични показания. Туба-дозата е удобна за лекарства с еднократен дневен прием или по-рядко. Туба-гранулите са лесно преносими и при многократен дневен прием.
ИЗБОРЪТ НА ХОМЕОПАТИЧЕН ПРЕПАРАТ се основава на: а) етиологията на заболяването; б) психическите симптоми; в) модалностите; г) общите симптоми; д) локалните симптоми; е) начало на заболяването (остро или постепенно).
МОДАЛНОСТИТЕ представляват определянето на симптома според индивидуалната чувствителност на болния, в смисъл на подобрение (>) или влошаване (<). Отчитат се модалности, свързани с: а) денонощния (циракадианен) ритъм; б) климата; в) положението на тялото; г) влиянието на покой или раздвижване; д) сетивата и психиката (психични модалности).
ОБЩИ ЛОКАЛНИ СИМПТОМИ. Oбщите и локалните симптоми са важни за избора на хомеопатичен препарат. Напр. при повишена температура: a) с бързо начало, хиперпирексия (39–39,5 °C) и суха кожа (без изпотяване) се прилага Aconitum; б) с бързо начало, хиперпирексия (39–39,5 °C), но с изпотяване – Belladonna; в) с плато, но без жажда – Gelsemium; г) с плато и с жажда – Bryonia. При остри заболявания принципът на подобие се прилага, като се имат предвид само симптомите, проявени по време на заболяването. Когато заболяването е локализирано в определена област, изборът на лекарства се определя въз основа на етиологията или локалната органична симптоматика. При ухапване от насекомо, напр., се прилага Apis mellifica в доза 9 CH или 15 CH. Ако е налице локална органична симптоматика, напр. при ухапване от змия отровата често предизвиква флебит, затова за лечение на този флебит се използва Vipera в хомеопатична доза. При функционално нарушение изборът на хомеопатичното лекарство зависи от етиологичните фактори и от реактивния тип на болния. Напр. при гняв се прилагат препаратите Nux vomica, Colocynthis или Chamomilla.
При хронични заболявания освен симптоматично и етиологично лекарство, както при острата патология, се включва и лекарство, което съответства на “терена” на пациента. Лекарствата за индивидуалния терен трябва да съответстват на реактивния тип на пациента и на неговия тип чувствителност. Най-общо има три типа на хронична реактивност: а) псоричен (протича с ремисии); б) сикотичен (предразполага към заболявания, които се развиват постепенно, без ремисии); в) туберкулинов (подвид на псоричния, при който интервалите между две прояви на заболяването са по-кратки, при чувствителни на студ, и при астенични индивиди с аденопатии).
ЧЕСТОТА НА ДОЗИРАНЕ. Лекарства за лечение на терена се изписват: веднъж седмично или два пъти месечно, заедно с ежедневно прилагане на етиотропни и симптоматични лекарства. Етиотропните и симптоматичните лекарства се прилагат няколко пъти дневно, като приемите се разреждат при подобрение на състоянието. Честотата на дозиране не зависи от възрастта и телесната маса на пациента.
Най-общо, изборът на разреждане се определя така: колкото е по-голямо подобието между сиптомите на болния и експерименталните симптоми на лекарството, толкова е по-голямо разреждането. Всяко ниво на активност съответства на нивото на подобие: а) на нивото на локалните симптоми – ниско разреждане (5 СН); б) на нивото на общите симптоми – средно разреждане (9 СН); в) на нивото на невронални или анатомо-патологични симптоми – високо разреждане (15 или 30 CH).
ХОМЕОПАТИЧНА ПРАКТИКА. Прилагане на хомеопатични лекарства в лечебната практика се прави от лекари, успешно преминали утвърдени от Медицинските факултети курсове, за следдипломно обучение по хомеопатия. Те включват основен двугодишен курс на обучение и курс за усъвършенстване (през трета година на обучение), провеждани от български и френски преподаватели към Медицинските университети в София, Пловдив и Варна.
На български език са преведени и издадени няколко ръководства по хомеопатия, по които се провеждат курсове у нас и във Франция. Само лекар с хомеопатична подготовка може да прецени кога да предписва хомеопатични лекарства без никакъв риск за пациента от неприлагане или закъсняло лечение с конвенционалните (алопатичните) лекарства или други методи на терапия.
ГРАНИЦИТЕ НА ПРИЛОЖЕНИЕ на хомеопатията се определят от конкретното заболяване, пациента с неговите модалности и клиничната симптоматика и от терапевта-хомеопат. Хомеопатичните лекарства не са панацея. С тях не може да се лекуват всички заболявания и най-вече тези, изискващи спешно конвенционално или хирургическо лечение. Извън хомеопатичния обсег остават много социалнозанчими заболявания като захарен диабет, неоплазми, левкемия, менингит, перитонит, сепсис, туберкулоза, ОМИ, мозъчен инсулт, генетични заболявания. В тези случаи обаче хомеопатията може да изпълнява допълваща (комплеметарна) и/или адювантана (подсилваща) роля, за да се намалят НЛР на провежданото традиционно лечение, което без вякакво съмнение, е водещо.
С хомеопатичните лекарства се стимулират естествените защитните сили на организма. Те са най-полезни при ЛЕЧЕНИЕ на3: а) някои остри (но не и тежки) инфекциозни заболявания (грип и грипоподобни състояния, детски шарки, herpex simplex, herpes zoster, остър ринофарингит.); б) рецидивиращи инфекции на горните дихателни и долните пикочни пътища (ринофарингит, бронхит, отит, цистити), уртикария, хронични дерматози; в) невро-вегетативни нарушения, безсъние, страхова невроза, реактивни депресии; г) поготовка за раждане или оперативно лечение, в постоперативния период, спортни и други травми.
ИЗБОРЪТ НА ХОМЕОПАТИЧНИ ЛЕКАРСТВА се основава на спазване принципа на подобието. Ца тази цел лекарят-хомеопат провежда продължително и задълбочено хомеопатичното интервю (анамнеза) и преглед на пациента. Той насочено търси данни за етиологията на заболяването, неговото протичане (остро или хронично) и симптоматиката при конкретния пациент (респ. локални, общи и психичните симптоми и техните модалности); при това лекарят трябва да определи чувствителния и реактивен тип (хроничен модус на реакция) на съответния пациент.
22.2. Грип и грипоподобен синдром4
22.2.1. Специалитети (комбинирани препарати)
Oscillococcinum: доза-глобули в 1 туба 1 g. Глобулите съдържат филтриран автолизат от черен дроб и сърце от патица (Anas вarbariae), динамизирани на 200 К. Oscillococcinum е показан за профилактика и лечение на симптоми при грип и грипоподобен синдром. Глобулите се приемат 15 min преди или 1 h след хранене, сублингвално. Цялото съдържание на тубата трябва да се остави до пълното му разтваряне под езика. Профилактично се прилага по по 1 доза-глобули седмично. При поява на първите симптоми на грип 1 доза-глобули по възможност се приемат веднага. Приемането се повтаря от 2 до 3 пъти през интервали от 6 h. При проявена клинична картина – по 1 доза-глобули сутрин и вечер в продължение на 1 до 3 дни. При кърмачета се разтваря в малко вода и се дава с лъжичка или с биберон.
Paragrippe: таблетки, съдържащи Arnica, Belladonna, Eupatorium perfoliatum, Gelsemium sempervirens и Sulfur. Използва се при грип и грипоподобен синдром. Предписва се по 2 таблетки на всеки час при деца и възрастни. Таблетките Paragrippe се държат се в устата до пълното им разтваряне. Приемите се разреждат при подобрение. При деца под 1 година таблетката се стрива, разтваря се в малко вода и се дава с лъжичка.
22.2.2. Монопрепарати
Монопрепарат: дозиране
|
Показания в зависимост от симптомите и модалностите
|
Gelsemium:
5 гранули 3–4 пъти дневно
|
Температура и адинамия с:
– прострация,
– ливидно лице,
– тръпки,
– отпадналост,
– липса на жажда,
– фронтално главоболие с тежест в очните ябълки.
|
Rus toxicodenron:
5 гранули 3–4 пъти дневно
|
Температура и адинамия със:
– скованост и артралгии, облекчаващи се при движение;
– силна жажда за студена вода;
– балониран корем.
|
Eupatorium perfoliatum:
5 гранули 3–4 пъти дневно
|
Костни болки с:
– главоболие и болки в очните ябълки при натиск,
– участие на храносмилателната система отвращение към храна),
– трахеобронхиално дразнене.
|
Bryonia alba:
5 гранули 3–4 пъти дневно
|
Суха болезнена кашлица със:
– силна жажда за студена вода,
– влошавани при движение,
– сухи лигавици.
|
22.3. Болест на пътуването (кинетоза)
Cocculine: таблетки, съдържащи Cocculus indicus, Tabacum, Nux vomica и Petroleum. Отделните съставки на Cocculine действат синергично. Препаратът е показан за л лечение и профилактика на прилошаване при пътуване – морска болест, прилошаване при пътуване с кола, кораб или самолет.
Отделни съставки
|
Повлиявани симптоми
|
Cocculus
|
Гадене и световъртеж, придружени от голяма умора, подобрение от топлина
|
Nux vomica
|
Гадене, подобряващо се при повръщане
|
Tabacum
|
Световъртеж, гадене, студено изпотяване, подобряващи се от свеж въздух
|
Petroleum
|
Световъртеж, гадене, студено изпотяване, подобряващи се от топлина и предварително приемане на храна
|
При деца и възрастни за предотвратяване симптомите на кинетоза, се приемат по 2 таблетки 3 пъти дневно, ако е възможно в деня преди пътуването и по време на пътуването. За лечение на повръщане Cocculine се назначва по 2 таблетки на всеки час при поява на първите симптоми, като приемът се повтаря при необходимост. Таблетките се приемат на известен интервал от отделните хранения и се задържат в устата до бавното им разтваряне. При деца до 1 годишна възраст таблетките се стриват и се разтварят в малко вода, след което се дават с лъжичка.
22.4. Остра уртикария
При тежки и усложнени форми на остра уртикария се провежда приетата алопатична антиалергична терапия с H1-блокери, ГКС и др. Провеждането на хомеопатично лечение не изключва търсенето и премахването на отключващите фактори – храни, лекарства, полени и др.
Монопрепарат: дозиране
|
Показания в зависимост от симптомите и модалностите
|
Apis mellifica:
5 гранули през 30 min, а след това по-рядко.
|
Розова и блестяща оточна лезия, придружена със сърбеж и парене със:
– засилване на симптомите от топло и намаляване от студен компрес,
– по-изразен оток, където има повече рехава подкожна тъкан (клепачи, външни полови органи).
|
Aurtica urens:
5 гранули няколко пъти дневно, а след това по-рядко.
|
При уртикариален обрив:
– с червени или розови плаки със силен, парещ или боцкащ сърбеж, който се засилва от допир и от влажни и студени апликации.
При уртикария от алергия към риба, ракообразни, ухапване от насекоми.
|
China: 5 гранули няколко пъти дневно, а след това по-рядко.
|
При уртикариален обрив,
– чувствителен към допир и студен въздух,
– без изразено усещане за сърбеж или парене,
– разположен предимно по лицето, по-рядко – по ръцете и външните полови органи.
|
+
22.5. Herpes zoster
При herpes zoster се прилага терапия с локални и орални противовирусни препарати в комбинация с аналгетици и трициклични антидепресанти.
Монопрепарат: дозиране при H. zoster
|
Показания в зависимост от симптомите и модалностите
|
Staphylococcinum: 1 доза, която се повтаря след 24 h и евентуално след 48 h
|
В началото на кризата
|
Sulfur: една доза 6 h след Staphylococcinum
|
В началото на кризата
|
Apis mellifica: по 5 гранули на час или на 2 h
|
В еритемната фаза на обрива
|
Rhus toxicodendron: по 5 гранули на час
|
В стадия на везикулите, които са прозрачни мехурчета на еритемна основа:
– парещи, сърбящи,
– подобряващи се от топли апликации.
|
Ranunculus bulbosus:
по 5 гранули през 3–4 h; след това интервалите се увеличават, в зависимост от подобрението.
|
В стадия на везикулите, при обрив със синьо-виолетов цвят, а съдържанието на везикулите е хеморагично, разположени (често в лявата половина на гръдния кош и междуребрените пространства, придружени с:
– невралгични болки,
– влошаващи се от най-малко движение и от допир.
|
Mezereum:
по 5 гранули през 3–4 h, след това интервалите се увеличават в зависимост от подобрението
|
В стадия на везикулите, които са с жълто или жълто-бяло съдържание и ако има образувани крусти те са дебели, белезникави или кафеникави и под тях – гноящи язви. Освен това има и интеркостална или лицева невралгия, която:
– се засилва от допир, от движение и през нощта,
а намалява от топли компреси или лъчиста топлина
|
Prunus spinosа:
по 5 гранули през 3–4 h, след това интервалите се увеличават в зависимост от подобрението
|
В стадия на везикулите, при herpes zoster на n. trigeminus и по-специално на очния му клон със силни болки в очната ябълка като състоянието се влошава от допир. Налага се консултация с офталмолог.
|
Crotun tiglium:
по 5 гранули през 3–4 h, след това интервалите се увеличават в зависимост от подобрението
|
В стадия на везикулите, с много парещ везикулозен обрив по клепачите, придружен понякога с разязвяване по роговицата и:
– силни болки от допир,
– усещане, че очната ябълка се тегли назад.
|
Сподели с приятели: |