22. Защитни мероприятия в междинните фази след радиационни аварии. Деконтаминация на хранителните продукти



Дата09.04.2018
Размер35.01 Kb.
#64938
22. Защитни мероприятия в междинните фази след радиационни аварии. Деконтаминация на хранителните продукти.


  • Средните срокове започват от момента на прекратяване на радиоактивното изхвърляне (преминаване на радиоактивния обект) и продължава до края на първата година.

  • Погълната доза през средните срокове не трябва да превишава 2 бера.

  • Прогнозираната доза в средните срокове след авария се формира от външно облъчване с гама лъчи и от ефективно-еквивалентната доза на инхалираните радиоактивни изотопи през първата година.

  • Ако прогнозираната доза през първата година е по-висока от 2 бера, жителите на района трябва да бъдат евакуирани или ако те вече са евакуирани трябва да останат постоянно извън замърсената доза.

Мерки в умерено и слабо замърсени райони:



  1. Дезактивация на почвата:

  • Механична дезактивация чрез:

  • отнемане на повърхностния слой почва с дебелина 5-15 см

  • дълбока оран - горният слой почва се обръща под кореновата система на растенията;

  • отстраняване на растителността от пасищата във фазата на максималното развитие на растенията - намаляване с 30% до 100% на радиоактивността (фуражите от втория откос по време на аварията в Чернобил - 5 - 10 пъти по-слабо замърсени);

  • нанасяне на тънък слой (2 -3 см) от торф, глина, чиста почва, оборски тор върху замърсените площи;




  • Химична дезактивация чрез:

  • внасяне на калиеви и калциеви соли (калциев карбонат, двукалциев фосфат); калиевите и калциеви соли на конкурентен принцип блокират постъпването на цезий-137 и стронций-90;




  1. Агротехнически мерки:

  • с предимство се засяват тежките и глинести почви (смолници, чернозем), които фиксират чрез адсорбция радионуклидите;

  • на силно замърсените почви се отглеждат само технически култури, на средно замърсени – фуражни култури

  • на ниско замърсените – житни култури и зеленчуци;

  • усилват се мелиоративните мероприятия (поливане, обработка, торене), за да се ускори развитието и растежа на растенията, с което радионуклидите се разреждат в по-голямата растителна маса;

  • силажиране или изсушаване на реколтата води до намаляване на радиоактивността, поради естествения радиоактивен разпад;

  • за консумация на фуража от животните се използват вторите и третите откоси на фуражните растения;

  • с цел да се намали отлагането на цезий-137 и стронций-90 в месото и млякото на продуктивните животни към фуражите се прибавят водораслово брашно, дикалциев фосфат - 50% намаление на радионуклидите в млякото и месото;

  • бялото брашно е практически чисто

  • пълнозърнестият хляб е по-опасен в тази ситуация

  • зеленчуците се киснат, измиват добре и обелват дебело


Деконтаминация на хранителни продукти
1. Обеззаразяване на продукти от растителен произход

  • Домашната кулинарна обработка намалява съществено съдържанието на радионуклиди в хранителните продукти;

  • Консервиране на зеленчуци - туршии от краставици, пипер, гъби, зеле; през това време кратко живеещите изотопи се разпадат;

  • Механично почистване - измиване и обелване отстранява 50% от радиоактивните вещества;

  • Термичната обработка чрез варене в голям обем вода намалява съдържанието на радионуклиди в продуктите, печенето без вода няма такъв ефект;


2. Обеззаразяване на месо и месни продукти

  • Свинското месо съдържа по-малки количества радионуклиди - свинете се хранят с чиста незамърсена храна;

  • Овчето месо обикновено е силно замърсено;

  • Месото от крайбрежните и планински райони, както и месото от дивеч е по-силно замърсено с радионуклиди, в сравнение домашните животни;

  • Стронций-90 в месото е в много малки количества; по-големи активности от стронций-90 има в костите, но при варене много малка част от него преминава в бульона;

  • Съдържанието на радионуклиди в месото намалява чрез: варене (до 25% за цезий-137); осоляване чрез накисване в солен разтвор и последващо варене отстранява 90% от цезий-137; консервиране на месото – радиоактивността намалява за сметка на краткотрайните изотопи;


3. Обеззаразяване на мляко и млечни продукти

  • В млякото постъпват много радионуклиди, особено йод-131, барий-140, цезий-144.

  • 85 - 90% от радионуклидите остават в течната фаза на млякото и след това преминават в суроватката

  • 10-15% от радионуклидите са свързани с белтъците и мастите.

  • Съдържанието на радионуклиди в млякото намалява чрез обработката с клиноптилолит - очистването е 90% за цезий-137 и около 50% за стронций-90.

  • Преработването на радиоактивно замърсяване мляко в кашкавала и бяло сирене по стандартните технологии отстранява 10-35% от радионуклидите.


4. Обеззаразяване на яйцата

  • Разпределението на радионуклидите в яйцата е следното: най-много цезий-137 в белтъка, най-много йод-131 в жълтъка и най-много стронций-90 в черупката

  • Първото яйце след заразяване с йод-131 е чисто; максимална активност има в четвъртото поредно яйце.

  • В ранните фази след ядрена авария главната опасност е йод-131; за да се намали тази опасност консумирането на яйца се спира до разпадането на радиойода.

Каталог: wp-content -> uploads -> 2017
2017 -> 4 дни/3 нощувки 14. 04. 2017 17. 04. 2017
2017 -> Бисер Иванов Райнов “подобряване на корпоративното управление чрез изграждане на базисен модел за вътрешен контрол”
2017 -> Синхрон медия” оод
2017 -> за нашият клас. Пътуването ще се проведе от (10. 07) до
2017 -> Средно училище „антон попов”-петрич изпитни програми за определяне на годишна оценка на ученици
2017 -> До (Бенефициент- наименование)
2017 -> Четвърто основно училище “ иван вазов”
2017 -> Айфоны-москва рф +7(967)199-80-08 +7 (903) 558-01-95 (Москва)


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница