24. Абиотични фактори на ос

От общата повърхност на зем. кълбо, к’ е приблизително510млн. км², около 361млн. (т.е. 71% от цялата площ на земята) е заета от повърхността на океани и морета.Освен това около 2.5млн.(т.е. 0.5%от площта на зем.кълбо) принадлежи на вътр.водоеми.Максимално известна дълбочина в океана достига примерно 11000м,площта на океаните с дълбочина над 300м е 51-58% от цялата площ на морските води. Такива са размерите на жизнената среда, в която са разпространени рибни и не рибни организми.На дълбочина примерно 10000м налягането достига 1000at. Рибите живеят и при температури близки до замръзването на морската вода(-2 до -3° C) и при 50° С. Точно такава голяма е и амплитудата, в колебанията на солеността, в която могат да живеят рибите.

Взаимовр. на рибата с абиот. и биот. среда е взаимообосновена и изменение в 1та с-ма води до изменение и в другата.

В зависимост от своето биолог.съст. рибата реагира разл. на1 и същ дразнител.Напр. черноморския сафрид през есента ако не натрупа в тялото си необх. колич. мазнини,по време на отхранването си той не мигрира към местата на зимуване и остава да се храни при брега.При рязко падане на темп. на м. вода сафридът загива и бива изхвърлен от вълните с десетки тонове на брега.Добре охраненият сафрид отива на местата за зимуване и се спасява.

Приспособления на рибите към абиотичните фактори на средата:

Плътност,вискозитет,налягане,движение на водата.Н-ни за придвижване на рибите.

Рибите живеят в среда,значително по-плътна и с по-малък вискозитет,в сравнение с в-ха.с това са свързани редица особености в техния строеж,ф-я на органите и поведение.

По форма на тялото рибите могат да се разделят на:

торпедовиден-най-добрите плувци, обитатели на в-та-скумрия, кефал, сьомга

стреловиден-близък на предходния,но тялото е по-удължено и нечифтните перки са придвижени назад-зарган,щука

сплеснати странично –като при бабошката;като при риба луна;тип калкан

змиевидно тяло

лентовидно тяло

топкообразно тяло-риба таралеж

плоска форма на тялото

Сред рибите има представители,к’ са се приспособили към своеобразен полет-летящи риби.Това не е истински полет,а летен тип планер-за 10сек. прелитат 100м.Този полет се е изработил като защитно приспособление,позв. им да се отскубнат от хищниците.В ЧМ не се срещат.За да се задържи във водата (относителното тегло на рибите е 1,0-1,15)са необх. следните приспособления:

-плавателен мехур(акулите и някои скумриеви нямат такъв)Др.риби без такъв мехур са скорпиона,барбуната.При мн.от дребните риби-херинговите, шарановите, плавателният мехур е свързан с червото и с помощта на специален канал ductus preumaticus.

При някои риби-трескообразните във възрастно състояние тази връзка на плавателния мехур с червото не се съхранява.При херингата,трицоната плават. мехур има 2 отвора, освен ductus в задния край на мехур има външен отвор.Това позволява на рибите бързо потъване в дълбините или изплуване към повърхността,отделяйки излишния газ от плавателния мехур.Албанските рибари при Адриетическо море при лов на сардини казват:”пяната се появи,сега ще се появи и сардината”.Запълването на плавателия мехур с газ при едни видове се осъществява за сметка на атм.в-х-костур,бяла риба.При др.газ се отделя от гол. клетки, разположени вътре в плавателния мехур и ductus практически не функционира.При личинките на някои видове риби ductus съществува и след като нагълтат в-х и напълнят мехура ductus се затваря.При рибите със затв. плават. мехур се намира т.нар. червено тяло,извънредно гъсто нанизано с капиляри.Така напр. в 2те червени тела на плават. механизъм на змиорката има стотици хиляди капиляри.В същото време обема на капилярите е колкото 1 средна капка.Съставът на газта в плават. мехур е различен:О2-8%(риба меч),при костура е 19-25%,при щуката 19%,естествено е да има и СО2,N2,но са с малък %.Наляг. на този газ в плават. мехур се предава към слух. лабиринг .При шарановите се предава с помощта на вибров апарат-ред костици,съед. плават. мехур със слуховия лабиринг.В стената на плавателния мехур има нервни окончания,реализиращи измененията в налягането на газта.

Рибите могат да възприемат и най-незначителните изменения в атмосферното налягане.Например при буря.В Япония за тази цел умишлено държат някои видове риби в аквариуми и по поведението им съдят за предстоящото изменение на времето.При мнозинств. на рибите, извършващи бързи вертикални премествания(тунци) плават. мехур или е редуциран или отсъства.Не бива да се забравя че относителното тегло на рибите зависи от мазнините в тялото и черния дроб.

Рибни дъждове Смерч=торнадо

В Индия по време на мусоните има рибни дъждове.Описани са още в Норвегия,Испания.Биолог. и еколог. знач. на дъждовете се състои в разселването на рибите(Само малко видове могат да живеят в пълна тъмнина в пещерите и при много слаба изкуствена светлина , предуциране на животните на големи дълбочини.)Светлината оказва определено влияние в/у хода на обмяна на в-ва на рибата,в/у съзряване на половите орг.т.е. светлината за рибите е необходим елемент от тяхната среда.

Съществен фактор,опред.проникването на светлината във водата е нейната прозрачност.От Мътните води на Индия ,Китай и средна Азия, дискът на Секки (прозрачността)потопен във вода вече не може да се види,до прозрач. води на Саргасово море(66,5м)Централната част на Тихия океан(59м).Край бреговете на Англия 90% от светлината се поглъща на 8-9м.ЧМ край брега е 2м,по-открито море е 4 метра,а в открито е 10м.От червената част на спектъра остават само 2%,от оранжевата 8%,от жълтия 32% и синята 75%,на дълбочина 500м остават само виолетовите лъчи.

Преди всичко светлина е изключително необх. при протич. на фотосинтезата.При този процес раст. усвояват слънчевата енергия и изграждат първич. органична материя от неорг.в-ваCO2 , H2O.

При фотосинтезата се отделя голямо колич. О2,жизнено необходим за аеробно дишащите организми.Според силата на проникване на светлина във водата различаваме 3 зони:

-максимално осветена и богата на растителни организми до около 80м

- със слабо разсеяна светлина и по-малък брой растения, главно диатомови водорасли 80-350-400метра

-3та зона-потънала в пълен мрак без никакви организми –под 400м

Светлината прониква мн. по-дълбоко, защото различните лъчи от слънчевия спектър имат способността да проникнат на различна дълбочина :

-червен от 5-10м

-оранжев до 20м

-жълт до 200м

-зелен-повече от 300м

-Синьо-виолетовите лъчи до 500м

-виолетови и ултравиолетови повече от 1000м.Тези светлинни условия са предизвикали специфични и качествени и количествени промени на пигментните в-ва на растенията(граничните водни растения).По този н-н зелените,червените и кафяви водорасли използват макс. съответните участъци от слънч.спектър.

-зелени водорасли 5-10м

-кафяви 20-30м

-червени над 30м

Явлението е известно като хроматична адаптация.

Светлината има и съществено значение и за водните животни.Чрез нея те получават информация за заобикалящата ги среда и се ориентират при различни биологични прояви:

-търсене на храна и проследяване на жертвата

-ориентация в стадото

-търсене и събиране на половете

-отлагане на половите продукти и т.н.

Светлината предизвиква положителни и отрицателни реакции при животните-фототаксис.Отрицат.реакции показват дълбоковод. и част от дънните животни.Рифообразуващите корали са светлолюбиви.При животни,обитаващи водоеми със сезонна смяна на осветлението,светлинния фактор служи като сигнал и активатор при различни биолог.процеси като нач. на миграциите,половата,активност,изхв. на половите продукти.Това е характерно за много видове пaстървови риби.

Със способностите на проникването на светлината във водоемите са свързани и наличието и устройството на зрителните органи.Органите за светене,както и окраската на тялото.

Пр.:рибите от пелагиала имат синкав или зеленикав гръб,сребристи страни и коремче(хамсиевите и др.)

Кафявият,зеленият и жълтият цвят на гърба и различните ивици са характерни за рибите,обитаващи водоеми,обрасли с висша растителност(костура) или за тези от кораловите рифове.Придънният тип окраска на тялото е тъмна с черни петна и точки,коремчето е бяло(мрени и др.)

Постъпването на газове във вода се осъщ.главно по 2 н-на:от въздуха чрез адсорбция(част от О2,СО2 и N)др. част от тези газове както и амоняка,сероводорода и метана се отделят при протичането на биолог. процеси като фотосинт., диш.,гниенето,редукция на сулфатите ,денитрификация,амонификация и др..

В свет.океан най-гол. кислородна наситеност имат полярните води(7-8мг/л)към екватора к-вото на О2 спада до 4-5мг/л между 10 и 40 метра.Под тази граница започва да намалява.Умерените географски ширини и тропическите части на океаните на дълбочина 50-300-800м често пада под 1мг/л/Поради хоризонталните течения, насочени към екватора към полярните области.От 300-800. надолу количеството на О2 отново бавно расте до 5мг.В езерата и язовирите по време на пролетното и есенното изравняване на температурата на водата,почти се изравнява и количеството на кислород-това състояние се нарича хомооксидения.В него се намират почти целогодишно олиготрофите (т.е. бедните на органични в-ва езера)В тях количеството на кислорода е високо-често над 10мг/л.При еутрофните,т.е. богати на органични в-ва равнинни езера и язовири в повърхностните слоеве кислородът може да достигне големи стойности над 10мг/л,а в придънните да настъпи кисл. дефицит(кислородна дихотомия). Това става при усилена консумация на дишане и разход на гнилостни процеси.

Рибите са над 20000вида

Всички тези видове имат общи черти:

1.хриле за дишане на разтворения във водата кислород

2.перки за придвижване във вода

3.опашка

По местообитанието си рибите се разделят на:

морски,пресноводни,проходни,бранични

Морски риби-живеещи в солени води се разделят на пелагични,обитаващиводното тяло(хамсия,трицона)и дънни (калкан, писия,попче,морска лисица,морска котка , морска лястовица)

Морските риби се разделят още на:

океанически-летящи риби,риба тон,щука

неритически-населяват крайбрежните води-попчета,калкан,писия

дълбоководни(абисални)-биват над дъното-светещи,морски дявол и дънни

Пресноводни риби

Подразделят се на реофилни, приспособени към живот на течение (пастърва,мрени) и лимнофилни-приспособ.към стоящи водоеми-шаран, каракуда.На свой ред преснов.риби също се делят на пелагични придънни и дънни.

Проходни риби

За размножаване минават или от морската вода в речни сладкиводи,или от реките в морската-змиорката

Риби,населяващи бранични водиТова са полусолени води.Подразделят се на:

1.полупроходни,мигриращи за размножаване в долната част на реките,но отхранващи се в полусол.води

2.собствено полусолено водни-попчета,писии,морски игли.
26.Активна реакция на водата рН

Реакцията на водата изразява съотнош.м/у к-ните и о-вите,намиращи се в нея.Тя се опр.от концентрацията на Н-йони и се отбелязва със знака рН.Колкото повече Н-йони има във водата,толкова рН е по-малко.при рН=7 водата е неутрална,при рН<7-кисела,а при рН>7-алкална.Слабокиселите води са с рН 6-7,а слабоалк.са с рН от 7-8.Морск.води имат слабоалк.реакция от рН 7,85-8,35.В сладките води рН се колебае в мн. гол.граници.3,5-2.4 в киселите торф.блата и до 10 и повече силноеутрофиз.езера и язовири по време на цъфтежа на водата.В зависимост от това сладковод. басейни се подразделят в 2 гол.гр.-кисели (рН<5) и неутралноалкални(рН м/у 6 и 8).В един и същи басейн ст-стите на рН са подложени на силни сезонни и денонощни промени.През лятото,по време на цъфтежа на водораслите в утренните часове,натрупалия се през нощта от диш.на раст.СО2 силно пониж.ст-тите на рН.Вечер с консум.на своб.СО2 от водораслите рН се повишава силно. Промени в рН настъпват в завис.от хар.отпадни води.тези от металургията работещи с к-ни се окисляват,а от сапун.пром.се алкализират.Акт.реакция има пряко или косвено влияние в/у хидробионтите,т.к.в гол.степен опред. протич.на хидрохим.п-си.От рН зависи разтворимостта на някои соли и колич.на активните им йони,които играят първостепенна роля при изгражд.на телата им и при физиолог.п-си.Напр.Fе в малко колич.(0,14-4мг/л)е жизнено необх.за всички раст.и за повечето животни.Но при 2-3 пъти по-голяма конц-я,то е силно отровно.Шараново стоп-во може да се построи и в рибарник със значит.колич.Fe,ако водата е неутралноалк.,което обуславя неговото свързване.За рибите на желат.реакция на водата е неутрална до слабоалк.(рН 7-8)Най-устойчив на алк.води е линът.Той загива при рН>10,9.Следват го шаранът (10,8),щуката(10,7),бабушката(10,4),пастървта и костурът(9,2).Кис.реакция на средата влияе неблагопр.и в/у биолог.ф-ции на рибите-дишане,обмяна на в-вата .Неутр.и слабоалк.среда влияят благопр. на развитието на хранит. организми.

Обхваща почти всички групи животни в ЧМ,от едноклетъчни до риби.Типът на едноклетъчните е представен от един вид камшични Noctiluca miliaris и с около 20 вида ресничести Infusoria. Noctilucaе най-обилна в повърхностния слой през лятото,когато се размножава и причинява светене на морската вода.Химическата реакция е точно такава,както и при светулките.В-вото люциферин се дисоциира от кислорода под действието на ензима luciferasa.В повечето химични реакции се отделя топлина,а тук 1 квант зелена светлина.През останалите сезони Noctiluca е също доста многочислена но е на дълбочина 15-20 м.От ресничестите от черноморския планктон се срещат представители ot Tintenoidae.Типични представители,чието тяло е скрито в чашкообразна къщичка.Най-обикновени са видовете Tintenocsis campanoia, beloidae.Много по-редки са някои видове амеби и камшичести.През летния сезон се развива бакфоргията и понякога мирюзията.Мн често в ЧМ се среща белодробната медуза и Aurelia aurita. Носени понякога от течението медузите понякога задръстват риболовните мрежи. Те са неприятни за къпещите се в морето.Обикновено като ги хващаме с ръце не трябва да си пипаме очите. китайците правят от тях салата Гребнестите животни(мешести) имат само 1 представител в ЧМ. (Pleurobramheta)-постоянен представител на пелагиала.Лятно време се придържа към гол.далбочини,тай като е студенолюбив. През останалото време излиза на повархностния слой.В началото на 80те в ЧМ е бил открит гребневикът(Mnemiopsis leidyi). Неговия естествен ареал е Атл. Крайбрежие на северна или южна Америка.Бил е донесен в ЧМ с баласните води на корабите.За няколко години той е завладял цялата акватория на ЧМ,източната част на Средиземно море. Този хищник е разрушил пелагиалната хранителна ниша и е предизвикал редица екологични последствия.Така например средиземноморския улов на ЧМ е бил за 90те години 13,6 хил.,вместо 192 хил тона през 80те.Това е загуба от 240-340 млн долара.Най-после по сащия начин се е заселил и неговия враг (Brendevic Beroe ovata).Числеността на парвия рязко се е снишила.В планктона на ЧМ са застъпени и червеите от 1 страна, ротаториите, представена от малко видове главно братични обитатели,от друга страна от трохофорните ларви на прешленестите червеи.Ракообразните са най-важната съставка на черноморския,така и на океанския планктон..Те съставят 80-90 % от биомасата му и са представени предимно от вестоноги и водни бълхи.Вестоногите рачета Copepoda –изграждат основната маса на зоопланктона,тъй като поддържат висока плътност през почти цялата година.Едни от тях се срещат постоянно ,но други(каламусовите рачета)като по-топлолюбиви обитават само през лятото повурхността 10-20м слой. Студенолюбивите видове се срещат само през зимните месеци.

Водните бълхи Cladocera са застъпени в ЧМ с топлолюбиви видове и се срещат само през пролетно-летните месеци (април-август),крайбрежните езера,блата и устия на реки се срещат освен сладководни видове и някои каспийски реликти Podon ovum и Cieripedia pengoi,която образува големи колонии от индивиди,свързани със задния край на телата си.Участието на висшите ракообразни на планктона е незначително,от равнорогите в пелагиала на открито море се среща само хлебарка.Техните ларви обаче се сещат най-често в неретичния (крайбрежния) планктон през лятото.Видът Oikopleura dioica от мантийните животни се среща целогодишно в черноморския пелагиал, най-често в открито море.В планкона попадат и ларвите на представители от няколко други класи и разреди безгръбначни и животни като мекотели (миди,охлюви), мъхести животни,нисши хордови и др.,които се наричат неропланктон,т.е. прекарват задължит. част от живота си като планктери,след това се спускат на дъното.

Важна съставна част на зоопланктона са яйце(плаващия хайвер)на рибите . Пелагичният хайвер и ларвите на рибите отразяват т.нар. ихтиопланктон.

Видовия състав на черноморския планктон е твърде беден,особено сравнен с планктона на Средиземно море.

Хоризонталното разпределение на черном.зоопланктон е неравномерно.Особено богата е северозап.част на морето,поради гол.приток на сладки води.

Тези видове, които не издържат на гол.колебания на солеността ги нар.стенохалинни.Тези от тях,к’ живеят в солени води пречисляваме към групата полистенохалинни.Такива са напр. обитателите на центр.области на Свет.океан.(35%о)

Те не понасят соленост по-ниска от 30%о(корали)Сладководни стенохалинни организми се наричат олигостенохалинни. Приспособени са за живот във вода със соленост не-повече от 2-3%о

Втората голяма група,които понясят голямо колебание в солеността се нар. еврихалинни.Например известното соленично раче;Artemia salina може да живее и в почти сладки води и в море със соленост 200%о.Попчето Бубир издържа соленост от няколко десето до 60%о Бодливката също може да живее в солени и в сладки води,въпреки това еврихалинните видове не издържат бързи промени в солеността на водата,тъй като това води до резки нарушения на техния водно-солеви режим.Карагьозът, моруната,които ежегодно сменят сладките води с морски и обратно,при преминаването си в първата среда ,известно време прекарват в полу-солени води,за да преустроят регулацията си на осмотичното налягане.Много от еврихалинните организми за тази цел са си изградили морфологични и функционални приспособления. Хидробионтите имат способността да натрупват соли в тялото сив мн.по-голямо количество,отколкото ги има във водата.Например морската вода съдържа до 31%о NaCl и твърде малко К2,но морските риби натрупват преди всичко него и то в концентрации 1000пъти по-големи,отколкото С във водата. Аналогични примери могат да се посочат и по отношение на Са.

Животът във водата протича при мн.големи темп.граници.Най-ниската температура,при която активно могат да живеят водни организми е-7,75С в условията на свръх солени водоеми(някои бактерии).А най-високата е +88С, характерна за няколко вида бактерии, обитаващи термални извори.За водните животни тази граница е 52С.Някои организми понасят големи температурни различия(евридейни).Тези,които съществуват в тесни температурни граници се нар.стенотермни.Към топлолюбивите стенотермни животни принадлежат рифообразните корали, които не понасят по ниска температура от 20С и колебания по-гол. от 2-3С.Към студенолюбивите стенотерми спадат някои арктични видове миди,морски звезди,полярни и дълбоководни риби.тук спадат и обитатели на планинските езера и язовири.По отнощение на вътр. си темп. животните се делят на 2 групи:с не -постоянна температура(пойкилотермни)и с постоянна-хомотерни.Рибите се числят към първата група(пойкилотермни)и с постоянн-хомотерни.При мн. водни организми съществува добре изразена зависимост м/у температурата и скоростта на тяхното развитие.Колкото по-висока е температурата,толкова по-малко дни са необходими за развитието им. Произведението м/у тези 2 величини е постоянно число и се нар. градус от ни.Периодът на половото развитие е също в тясна връзка с температурата.
17.Вертикално разпределение

Добре изразено.Долната му част слиза до 100-150м,а в ЮИ част на ЧМ-225м.1 4аст от зоопланктерите се срещат целогодишно,понеже не се влиаят от темп.на в-та.Те са привързани в слоя с дълбочина15-50м.Др. част от зоопл. Предпочитат по-ниски темп(криофилни).През зимата се срещат на всички дълбочини.,а с настъпването на лятото и стратификацията на водната темп. се спускат на дълбочина 50-60м.,кудето темп. е постоянна.с настъпване на есенното захлаждане и конвекцията на водата отново се издигат на повърхността.3тата група са топлолюбиви(термофилни)и се срещат предимно през лятото-водни бълхи и вестонотото раче.

Освен сезонни миграции някои зоопланктери извършват денонощтни вертикални миграции.хидрологич.особености на ЧМ ограничават денонощните вертикални движения до няколко местра,но в др. морета те обхващат цялата осветена зона-500м дълбочина.Едновременно със зоопл.,верт.миграции изв. И някои планктоноядни риби(трицона-нощем е на повърхността а денем на 20-30м).Средната год.биомаса на хранит.зоопланктон и И част на ЧМ се движи около 50мг/м^3.При бълг.бряг е около 0,425мг/м^3.

Никитин е изчислил общата зоопл.маса на 7мил.т(на 25м-най-богато).Наличието на биомаса на дълбочина 100-125м се дължи на струпвания на студенолюбиви планктери.

Разтворените във водата соли са жизненоважни за хидробионтите.По отнош.на фитопланктона те изпълн. ролята на субстрат(почва).те оказват влияние в-у изменението на осмотичното налягане на водата,а от там и в/у водносолевия баланс на животните. Йонния състав и осматич.р до голяма степен опред.разпред.на организ. във водата.В свръхсол. водоеми солеността опред.и видовото разноо бразие.

В природата не се среща хим.чиста вода.В нея са установени повече от ¹/₂ от ХЕ на Менделеевата таблица.Счита се теорет.,че нератв.в-ва във водата несъществуват.Поради това осн.изт-к на хим.в-ва във водата са скалите и почвата.Голяма част от тях имат орг.произход.Те са продукти от обмяната на в-вата на хидробионтите или от минерализац.на техните трупове.Разтв.във водата в-ва са 3 гр.:

-макросоли-съдържат хлорни, сулфатни, хидрокарбонатни,карбонатни,натриеви,калиеви,магнезиеви и калциеви йони

-биогенни елементи-съдържат се в съед-ята на Р,N,Si,Fe и др.

-микроелементи-Mn,Cu,Co,Ni и др.

В морск.вода преобладават хлоридите,а в сладката карбонатите.Общото колич.на разтворените в прир.води соли се означ.като обща соленост.В завис.от общата им соленост прир.водоеми се подразделят на:

-практически безсолни-някои блата от лесостеп.зона на сев.полукълбо с обща соленост м/у 0,05-0,01промила.

-сладководни-с обща соленост под 0,5промила

-полусолени-м/у 0,5 и 3промила

-солени-м/у 30 и 40промила

-свръхсолени-над 40промила.

В Мъртво море солеността достига до 275промила.Поради това като изключим пурпурната бактерия в него няма живот.

Сладковод.басейни се делят на 2 гр.-с лека и твърда вода.При първата гр.минерализацията е твърде ниска-под 0.065мг/л,а при втората достига 300-500мг/л.

От своя страна полусолените водоеми се делят на още 4 подгрупи.ЧМ спада към 2-ра подгр.със соленост м/у 30 и 18 промила.

34.Еутрофикация(Е)

Това е антропогенно индуцирания дизбаланс на биогени,които водят до първична свръхпродукция,изградена в масови водораслови цъфтежи.

Съгласно биопродукционната с-ма за езерната типология на Науман-Тинеман постепенното нарастване на трофичните условия в хидроекосистемите се обозначава като еутр.

Еутрофизацията е пренатоварване на морето.

С развитието на индустриалното общество в последните 150год. Е се е превърнала в 1 от най-разпространените въздействия в/у водните екосист.На силова Е са подложени не само големите езера,но и обширните морски екватори в близост до големи селища и промишлени центрове или с/у устията на замърсените реки.Днес представата за еутрофизация като явление не се изчерпва просто с ест.еволюция на лимническите с-ми.Е се възприема като мащабно явление,но е антропогенно индуциран дизбаланс на биогени в хидросферата с крайно негативни последици за кач. И продуктивността на в.екосистеми.Причината е нарастващото натоварване на водите с алохтонно орг.в-во и биогенни елементи,по специално с Р.

Нараства натоварването и с Азот от замърсяването на в-ха с NOx,които постъпват в водите чрез валежи.Именно непълната минерализация при почистването на комунално-битовите отпадни води играе все по-голяма роля в обогат. на в-те с биогенни елементи.

Особено нежелано последствие от Е са масовите водораслови растежи на циано-бактерии,някои от които са токсични или предизв.алергични ефекти,излъчват метаболити с лош вкус или мириз и така създават проблеми за ползване на водите за питейно-битови цели и за функциониране на трофичните вериги. Влошаването на светлинните исловия на др.комплекси на фитопланктона и висша в.растителност е само 1 от страничните ефекти.Осн ефекто от Е е нарастващото изп. на О2 в придънните слоеве и в седиментите,поради депонирането на огромни количества отмираща органика от надлежащите в.слоеве.Процесът на биоторбулацията спира,появяват се замори на рибите.

Част от дънните и пелагичните хиздробионти,които отлагат яйца на дъното,не са в състояние да поддържат нормално възпроизводство и отпадък от хидроекосистемите.Междинните и крайните продукти на анаеробните процеси на нитратна амонификация, десулфатизация не само са непосредствено отровни за повечето хидроб.,но и дават началото на хемолитрофни процеси,които освобождават азот и Р от дънните утайки и предизвикват самоускоряване на Е чрез вътр. натоварване на водоема с биогени.

Нектонът произлиза от гр. nectos-плаващо. Това са едри животни делфини, акули, цаца и кит. Нектонът е екологическа група от животни, живеещи във водата, способни чрез активни движения да преодоляват съществуващите водни течения и вълните. Общата конструкжция на тялото им се определя от развитие на комплекса от приспособления, функционално свързани с намаляване на хидродиманичното съпротивление и осигуряване на възможност за движение във водата, с min загуба на енергия. Към екологичната групировка на нектона в ЧМ спадат обитаващите го бозайници, редица видове риби и някои безгръбначни форми от род Sagitta, които са способни на самостоятелни активни движения.

Масов представител на нектона в ЧМ в групата на бозайниците е обикновения делфин (Delphinus delfis) с дължина 2,8 м, останали 2 вида азовския делфин с дължина 1,86 м и афалата-2,8 м са сравнително по-редки. Преди доста години съотношението м/у честотата на срещането им в ЧМ е била 200:20:1. Преди 50-60 г в ЧМ е имало около 1 млн. делфини. Бълг. Риболов е ловил 60 хил. годишно. Акад. Буреш описва случай на навлизане на малкия ивечест кит в ЧМ, използвайки данните на руски учен, това е бил труп изхвърлен на брега. В миналото сигурно е имало и др, случаи, които не са били отбелязани.

Тюленът монах (белокоремен тюлен или морска мечка) Monachus monachus- достига до 3,5 м. Разпространен е от Канарските о-ви до ЧМ. Предполага се, че по Анаголския бряг все още има сем. тюлени. В Б-я е имало тюлени край Калиакра, но сега не се забелязват никъде. След откриване на интелигентните способности на делфините, делфиноловът в ЧМ е забранен. Типични представители на нектона от групата на рибите са тези с ясно изразени торпедовидни форми на тялото, които намаляват с значителна степен съпротивлението на водата. От рибната фауна в ЧМ може посочим паламуд (Sarda sarda), скумрията (Scomber scombrus), риба меч и тонец (Thunnus thunnus). Преди мн год. тонецът е образувал по-големи струпвания. Тонците и рибата меч са в състояние за кратко време да развият скорост до 90-120 км/ч.

Към видовете с торпедовидна форма на тялото е черноморската акула (Squalus acantias). Мн представители на черномосркия нектон нямат торпедовидна ф-ма на тялото, но като постоянни обитатели на пелагиала притежават качества на мн добри плувци. Такива са совридът, кефаловите риби, камсията, цацата, които макар и с малки размери извършват значителни предвижвания. Те плуват със значително по-малка скорост в сравнение с тези, които имат торпедовидна ф-ма.

Змиорката е известна с далечната си миграция за размножаване, движението се осъществява чрез змиевидно извиване на тялото. При този начин на движение тя изминава значителни разстояния при малък разход на енергия.

Видовете, обитаващи водните слоеве, са слаби плувци, тяхната принадлежност към нектона е условна. Зеленушните и морските кучки обитават през лятото мидените обраствания в зоните на подводните скали и полета от водорасли или плитководната зона като се предвижват на неголеми разстояния с есенното захлаждане на водите, те се предвижват бавно към дълбочините, където намират благоприятна t за презимуване. М/у безгръбначните животни на ЧМ представителите на нектона са от род Sagitta са 3 вида и от тип четинко-челюстни (Chaetognatha), това са червеообразни вторичноустни организми, които се предвижват във водата с мълнееносни скокове като хидробионти с хищен начин на живот нападайки различни дребни планктерии но дори и малки рибки. Нектонологията е развита от Алеев. Практическо значение има в областта на риболова, водния транспорт и др.

9.Бактериопланктон

Planctos – блуждаещи.

Бактериите са органичните деструктури в морските екос-ми. Много от тях живеят в откритите води, най-често до срупване на планктон и могат да се намират на различна дълбочина. Основната маса на бактериите е на дъното, където падат остатъците от умрелите организми. Умрелите пелагични организми, падайки на дъното, преди да бъдат подложени на действието на бактериите, са подложени на действието на детритоядни организми – ракообразни. Патогенните бактерии могат да бъдат причина за различни заболявания от зоопланктона до рибите, делфините и китовете. Бактериите са най-нисшите представители на растенията. Те са разпространени във водата, почвата и въздуха. Срещат се в морските басейни, във водната маса до най-големи дълбочини и в тънките утайки. Живеят от органичния О, анаеробни при липса на О и аеробни при нищожните си размери повече от 0,001мм имат относително много голяма повърхност, поради което обмяната на в-ва е интензивна проявяват много висока физиологична активност. Едни от бактериите са хетеротрофните, т.е. хранят се с готова органична храна. Такива преди всичко непланктонните бактерии, които играят важна роля в природата като разлага труповете на мъртвите организми и изобщо органичната материя и ги превръщат в минерални неорганични в-ва, с които ги правят достъпни за ново усвояване от растенията. Другите бактерии са автотрофни – получават необходимата им енергия чрез фотосинтеза или хемосинтеза (химични процеси). Към хемосинтетичните спада бактерията – микроспира (microspira), които разлагат сулфатите в чреноморската вода, при което в морето се получава отровния газ сероводород. Количеството на бактерията в морската вода е много голямо. Всяка капка вода съдържа бактерии, поради което процесите свързани с тяхната дейност никога не спират. При някои от тях, бактериите излъчват във водата в-ва, които играят много важна роля за живота на морето. Бактериалната флора на ЧМ е изследвана от Крис. Той прилага модерни за своето време методи за изследване на бактерии, като използва голям брои проби от различни морски дълбочини. Основните изводи на Крис са следните:

1.Успоредно с отдалечаване от брега намалява количеството на микроорганизми в О слой на ЧМ, а количеството сероводород в ЧМ е по-голямо.

2.Биомасата на бактериите в ЧМ превишава значително биомасата на растителния и животинския планктон.

3.Kоличеството на микроорганизми в дънния слой е значително на бактерии които образуват сероводород. Сероводорода се образува от анаеробно разлагане на органични в-ва и от редукцията на сулфатите. Тези два процеса протичат активно на морското дъно. Биохимичните процеси на морското дъно са много интензивни. Микроорганизмите в дънната тиня участват в кръговрата на N,S,H,F. Всичко това позволява да се направи извод, че дъното на ЧМ представлява гигантска биохимична лаборатория, която определя неговия химичен режим. Бактериите имат голямо значение при живота на рибите и др. организми, участвайки в кръговрата на органични в-ва в природата. Редица заболявания на рибите са от бактерии и вирусен произход. Много от тези заболявания водят до масова смърт. Рибите са изработили защитни организми с/у бактериите, т.е. слуз в хрилете и черният им дроб са открити антибиотични в-ва.

Клетката е обвита в тънка мембрана и плътна няколко слойна стена с характерен градивен елемент, т.н нар. мукокомплекс. Централната част на клетката нуклеоплазма все още не е достатъчно проучена. СЗВ се отличават с голямо физиологично разнообразие, наред с фотосинтезиращите има и хетеросинтезиращи представители, мн. видове могат да свързват молекулярен N от въздуха. За мн. видове е характерно жизнено излъчване на органични в-ва, а някои са способни да извършват особен тип движения. Забележителни са симбиотичните взаимоотношения на СЗВ с др. организми:

• 
  с гъбите образуват лишеи;
  
• 
  с бактерии, камшични и безхлорофилни водорасли образуват т.нар. синцианози, както и симбиозата с водни папрати.
  

СЗВ са широко разпространени, разнообразни, бракични, соленоместообитаеми в почвата и във въздуха. Водните СЗВ са планктонни и бентосни. В морето и езерата в бълг. крайбрежия досега са намерени около 70 вида.