24 февруари 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Съдебният секретар на състава, който гледал дело за незаконно строител­ство, забелязал липсата на няколко листа и веднага съобщил в полицията още във вторник.

След проверката на ка­мерите се оказало, че Мил­ка, която била страна по делото, поискала да се за­познае с материалите в ад­вокатската стая. На запи­сите личало ясно как тя прибрала три документа от папката. Откраднатите ма­териали били веществени доказателства, издадени от Окръжна прокуратура в Габрово. На следващия ден след заседание по делото полицаи я арестували. Милка направила пълни самопризнания.

При претърсването в апартамент на роднините й в кв. Лозенец били открити липсващите документи. На Милка Караджова й е на­ложена мярка "подписка", допълниха от полицията. Жената има заведени още около 17 дела, споделиха от съда. (24 часа)

съобщиха данъчните от града на тепетата. Те обявили доход от продажба на акции над 1,26 млн.лв. Друг пловдивчанин обя­вил 600 000 лв. от продажба на имот.

Над 53 00 лв. от неплатени нае­ми за чайна в Пампорово губи дър­жавата. Окръжният съд в Смолян отхвърли иска на областната упра­ва като погасен по давност. Той бе срещу смолянския бизнесмен Нико­ла Проданов-Очко.

Парите били за ползване на чайна в Пампорово за 4 г. и лихви вър­ху тях. Проданов е съпруг на депу­татката от ГЕРБ Даниела Дариткова.

Чайната е с площ 143 кв. метра. Договорът за наем е от май 1996 г., като през това време скачал два пъ­ти чрез анекси. През май 2008 г. за­ради това, че не е плащан, договорът с Проданов е прекратен, но той продължава да стопанисва чайната. Междувременно областната управа в Смолян завежда дело за 39 058,38 лв. вноски в периода 2004 г.- 2008 г. и лихва от 14 111,46 лв.

Давностният срок е изтекъл през април 2009 г., а искът е подаден на 10 юли 2009 г.


24.02.2012 г., с. 12
ЛИЧНИ
За хората и климатиците от Щутгарт до София
Ще е по-добре главният архитект да не допуска грозотата в града, вместо да се бори с нея, след като се е случила
ГЕНКА МАРКОВА

МЛАД и симпатичен съ­сед си сложи климатик, кой­то за лош късмет е подпрян в стената на спалнята ни. Ве­роятно при поставянето му се е ръководел от чисто практични съображения -къде да го закрепи така, че да не взема от ограниченото жизнено пространство. Си­гурно не е имал време и въз­можност да потърси кон­султация от архитект или от конструктор, който да даде съвет на кое място климати-кът ще работи най-ефек­тивно и в същото време ня­ма да създава неудобства на собственика или на негови­те съседи. Както е в нашия случай - пусне ли се клима-тикът, боботенето му се чу­ва през стената толкова яс­но, че няма как да се чувстваш уютно в стая­та до него. Живеем в режим на толерант­ност - търпим бучене­то както в най-знойни­те дни и нощи, така и в ледените - каквито се случиха тази зима януари и февруари.

Допускам, че в такава или подобна ситуация са хиляди живеещи в големите градо­ве. Техните собствени климатици или тези на съседите им пречат с досадния шум, който произвеждат, докато охлаждат или топлят нечий апартамент. Е, изключение правят безшумните устрой­ства, но тях пък си ги позво­ляват малцина българи.

Младият и симпатичен мой съсед едва ли е прочел вече новите революционни идеи на главния архитект на София Петър Диков. И много се съмнявам, че ще се втурне да си „подрежда" климатика, ако дразни не­чие архитектурно око. Но съм любопитна да чуя ко­ментарите на хората за на­мерението на Петър Диков да пооправи външния вид на столицата, като въведе еле­ментарен ред по фасадите на сградите, защото „нахвърляните" по тях климатици ги загрозяват. Да, това е безспорен факт. Само че главният архитект се е се­тил за този естетически про­блем много късно. Защото климати ците цъфтят по фа­садите на сградите не от вче­ра.

Главният въпрос, който трябва да си зададем в слу­чая, е защо първо общината (не само в София, а във всички големи градове) по­зволява да се случват вся­какви безобразия, а после впряга сили и главно - пари на гражданите, за да попра­вя въпросните безобразия.

Не се ли случи например така със санирането на сгра­дите, което се прави в по­следните десетина години. Всеки е самоук дизайнер – и в резултат виждаш една псевдосанирана сграда, коя­то прилича на грозна детска рисунка. Единият собстве­ник е привърженик на розо­вото и неговата част от фа­садата на панелния блок е в пембе, друг обича оранж - до пембето наредил своя оранжевогрозен балкон, трети и четвърти не събрали за цвят, та квадратчета им са сивички - автентична мазил­ка. Като погледнеш отдале­че фасадите на блокове и панелки, се питаш дали има по-грозен градски пейзаж. Не знам какъв е отговорът на главния архитект, само му обръщам внимание за още една твърде неестетична гледка, като е тръгнал да облагородява облика на столицата.

Същото важи впрочем и за т.нар. остъклени балко­ни. И там доморасла архи­тектурна мисъл се вихри с размах от десетилетия. А сега върви и бутай грозно­то, ако си нямаш работа и други дертове. Впрочем -по коя точна логика напри­мер един грозен „остъклен и усвоен" балкон с дата от­преди 1989 г. ще се окаже законен и недосегаем, а на­правеният по-късно ще трябва да се бута? Едва ли някой съд ще потвърди по­добни решения. Дано не стигнем и до Страсбург с лавина от подобни дела, че ще изумим Европа и евро­пейците не само със стъ­клените си балкони като архитектурно бижу, ами ще трябва и да плащаме со­лени глоби за тях, ако осъд­ят общината. (Защото па­рите тя ще ги вземе от на­шите данъци.)

Така се случва и с едно друго хитроумно българ­ско изобретение - т.нар. га­ражни клетки. Слагаха хо­рата тези ламаринено-бетонни приюти за старите си втора-трета ръка автомо­били, никой не ги спираше. А сега - хайде да бутаме...

Ей такива коментари провокира новата идея на архитект Диков. Да, спо­койно, архитект Диков, разбрахме, че няма да има репресии и принуда за част­ните сгради, а ставало дума просто климатиците да са подредени. И че сте взели идеята си назаем от общи­ната в онзи подреден Щут­гарт. Попитахте ли там обаче колегите си - те допу­скали ли са всеки да си по­ставя климатик където му хрумне, или от самото на­чало си е имало наредба, която регламентира това. Аз лично допускам, че ста­ва въпрос за второто. Как­то и че в повечето европей­ски градове си имат наред­ба - кой къде какво може да построи, да санира и т.н.

И че много рядко там се стига до рушене на вече на­правеното - просто удрят през ръцете и главно по джоба с толкова солени глоби, така че никой бабаит да не си и помисля да грози естетичния облик на града, в който живее. При нас, в България, ло­гиката е обратна­та - първо допу­скаме с лека ръка да се случват вся­какви неразбо­рии, бъркотии и грозотии. (Зад това допускане може да е имало и други фактори, не смея дори да ги обсъждам - за то­ва си има проку­ратура, нищо че главният проку­рор направо се мръщи, когато някой отправи взор към обвини­телното тяло да се заеме с някой

важен обществен въпрос.) А после, когато белята ве­че не само е станала, но ня­как е добила и статукво, тръгваме да оправяме не­поправимото. И за първо­то, и за второто се хвърлят купища пари. Както впро­чем сега ще трябва да ста­не, ако първо се започне с обществените сгради и тръгнат да им местят и под­реждат климатиците. Не ми се мисли какви народни пари ще се хвърлят там.

„Трябва да започнем от­някъде...", казва главният архитект на София. Под­крепям го с две ръце, за­щото грозният облик на града, в който живея, съ­що ме дразни. Но дали все пак не е по-добре най-по­сле да напишем ясни и твърди правила, така че грозното да не ни се случ­ва въобще. Струва ми се по-ефективният вариант пред рушенето, бутането и допълнителното подре­ждане на хаоса.

Нито лев за благоустрояване на жи­лищните квартали във Видин не е предви­ден в проектобюджета за 2012 г., въпреки че за капиталови разходи ще бъдат израз­ходвани 3,4 млн.

Това стана ясно по време на обществе­ното обсъждане на бюджета, който тряб­ва да бъде гласуван до края на месеца.

Общината ще инвестира в ремонти на покриви и отоплителни инсталации на училища и детски градини, в основни ре­монти на кметства, ремонти на четвърто­класна пътна мрежа, асфалтиране на ули­ци във Видин и др.

Най-много средства са предвидени за строителство на нов път до Западна скла­дова зона, чието строителство ще струва 417 хил., а за отчуждаване на земи по трасето ще отидат 60 хил.

Със 100 хил. лв. собствени средства об­щината ще ремонтира градската тоалет­на до замъка "Баба Вида" и 56 детски площадки, а част от парите ще отидат за подобряване на околоблоковите про­странства, като общината предостави ма­териали на гражданите и те сами извър­шат дейностите.

Рамката на бюджета предвижда той да е в размер на 36 млн., от които 16,5 млн. лв. са приходите за държавни дейности.


24.02.2012 г., с. 35
Премиерът първи опита писта „Жирардели"
Премиерът Бойко Борисов бе един от първите, които опитаха писта "Марк Жирардели" още преди официалните тренировки за световната купа в Бан­ско. Той се качи с лифта още рано сутринта и на­прави едно спускане по трасето, където от утре ще се състезават най-добрите скиорки на планетата.

Борисов е пристигнал в Банско късно вечерта в сряда и вероятно ще остане до края на стартовете в неделя. Най-трудно отново бе на охраната, защото пистите в курорта са направо препълнени от хора, които пристигнаха за туризъм и да гледат утрешно­то спускане. Премиерът остана на ските над 3 часа.

Президентът Росен Плевнелиев също е потвър­дил, че ще присъства на откриването днес, както и ще награди победителката в спускането в събота. Тя ще прибере и вече традиционния луксозен апар­тамент в "Пирин голф", какъвто получи и Марсел Хиршер извън наградния фонд на състезанието. Очаква се да дойдат и няколко от министрите. След награждаването на площада ще има и концерт на Анелия. (24 часа)
Снимка на две колони - Министър-председателят Бойко Борисов се качи на пи­стата рано сутринта вчера и кара повече от 3 часа ски в Банско.


24.02.2012 г., с. 3
Фасадите в София – без климатици ?
Нова общинска наредба, която забранява климатици­те по фасадите на сградите В София, подготвя главният архитект на столицата Петър Диков. Идеята е всяка сграда да има обща клима­тична система или, ако има отделни климатици, те да не са видими от улицата. В Щутгарт например има изискване климатиците да не се виждат и да не шумят на съседите, заяви главният архитект.

Първо ще се премахват климатиците от сградите, които са общинска и държавна собственост, за да се даде пример на гражда­ните, аргументира се Диков. В момента от сградата на столичното направле­ние „Архитектура и градо­устройство" в центъра на София е започнало премахва­нето на климатиците, като до април то ще завърши. На тяхно място ще бъде мон­тирана обща климатична инсталация в сградата за 240 000 лева, като сред­ствата са осигурени от бюджета на „Архитектура и градоустройство".

Предвижда се да има го­лям гратисен период за пре­махването на климатиците от гражданите, каза Диков, без да се ангажира със срок.


24.02.2012 г., с. 25
В галерия „Париж-Москва"
Благотворителна карнавална вечер
Благотворителен търг за под­помагане реставрацията на ма­настира „Света Троица" край пернишкото село Дивотино организира столичната галерия „Париж-Москва". Светата оби­тел функционира като мъжко братство, а манастирът е създа­ден през 1046 г. В карнавална обстановка „Една нощ във Ве­неция" търгът събра бизнесме­ни, дипломати и ценители на изкуството от различни жанрове. Сред тях бяха варненският мит­рополит Кирил и посланикът на Италия у нас Стефано Бенацо и съпругата му Дана. Присъстваха Мехмед Мейдан, консул във френското посолство, Джанфранко Пиерантони от прочутото киностудио „Нимар", художни­кът Михаил Лалов, продуцентът Биляна Траянова, режисьорът Борис Панкин, актьорът Христо Чешмеджиев от Народния теа­тър, топстилистът Митко Дамов и др.

Мениджърът - галерист Йорданка Костадинова, „дири­жира" наддаването за платна на Васил Петров, Милена Йоич, Райна Йотова, Петър Пиронков, Екатерина Раденкова и фотографиите на Мирослава Дерменджиева. Колекционерски­те страсти се нажежиха около картината „Карнавал" на Васил Петров, където майка и дъщеря наддаваха помежду си, без да разберат. Сред купувачите бяха известният пластичен хирург д-р Николай Сердев, Валя Стоянова от фирма „Автоман" ООД, Миглена Куцарова. След аукциона се проведе томбола с награди. Водеща на вечерта беше актрисата Емануела Шкодрева.

Какъв доклад да ис­каме, след като делата се точат с години, а мой министър нарича

съдебната система - мафия?

Така обобщено може да се преразкаже мнени­ето на премиера Бойко Борисов, след като стана ясно, че от Брюксел не ни размахват пръст, но ни посочват доста слабости не само в правосъдната система, но и в разследва­нето, което не представя годни и качествени дока­зателства. За първи път в документа се споменават и полицейското насилие, което е недопустимо в една цивилизована дър­жава, както и изборни нарушения. Още преди огласяването на доклада премиерът Борисов заяви, че е заръчал на вътреш­ния министър Цветан Цветанов да престане с нападките си срещу съда. Дали това остана глас в пустиня, или директните атаки бяха заменени с други, по-завоалирани форми? Премиерът изра­зи своето недоволство и от доскорошния правосъден министър Маргарита Попова, станала вече ви­цепрезидент. Заменилата я на поста Диана Ковачева, като председател по закон на Висшия съдебен съвет (ВСС) също на „остана длъжна" на съдийското съсловие.

Председателят на Съ­юза на съдиите в Бълга­рия Мирослава Тодорова най-проверявания български магистрат след като Висшият съ­дебен съвет инициира нова проверка на рабо­тата й заради атаките на вътрешния министър Цветан Цветанов. В края на последното заседание на ВСС членът на съвета, бившият следовател Пла­мен Стоилов предложи „държавният съвет на Темида" да се самосезира по скандалите с двете дела, изнесени в публичното пространство от вицепре­миера Цветанов и визи­ращи пряко съдийската работа на Тодорова.

Според Стоилов, де­лата срещу наркотрафиканта Васил Маникатов и това за изнасилването на две момичета през 1998 година са придоби­ли значителен обществен отзвук, което налага про­верка. Цветанов посочи двата случая в разгара на скандала си със съдия То­дорова. По повод процеса срещу Маникатов той обя­ви, че Тодорова обслужва организираната престъп­ност, а за изнасилването направи публично четене на писма на граждани, ко­ито обвиняват съдията за умишлено забавяне на процеса

Председателката на съдийския съюз от своя страна заведе дело за клевета срещу вътрешния министър. Изнесените от Цветанов твърдения бяха опровергани от публику­вана справка от Софий­ския градски съд. Преди месец Висшият съдебен съвет санкционира съдия Тодорова с 15 процента намаление на заплатата заради забавените от нея 57 дела. Тя бе най-теж­ко наказаният магистрат след проверката в Нака­зателното отделение на Софийския градски съд, започнала след скандала „Софийски имоти". Пред­седателката на съда Вла­димира Янева, която ста­на повод за проверката, се отърва със „забележка" при забавени 43 дела и бе с най-лекото наказание.

ВСС реши да засили натиска срещу съдия Тодо­рова и прие мотивите на Пламен Стоилов, нареж­дайки двойна проверка на движението на двете споменати от Цветанов дела. При казуса с изна­силването проверката ще бъде в досъдебна и съдеб­на фаза. Казусът е гледан от съдия Тодорова от 2004 до 2006 година, когато се оказва, че

един от подсъдимите е полицай

а прокуратурата е изпус­нала този факт в обвини­телния акт. Поради това от 2007 г. делото е във Военноокръжния съд.

Проверката на делата ще бъде извършвана ед­новременно от съдебния инспекторат и от комиси­ята за проверка на делата с обществена значимост на ВСС. Целта е двете институции да си поде­лят „горещия картоф", без да си го прехвърлят, както главният съдебен инспектор Ана Караива­нова определи случаите. Инспекторатът и ВСС ще проверят още тромавото движение пред Софийския апелативен съд на делото срещу бизнесмена Марио Николов за измами с пари по САПАРД.

„Ще направим цялост­на проверка на трите случая, независимо дали има изтекла давност за търсене на дисциплинарна отговорност на предста­вители на съдебните ор­гани", каза Караиванова. Така председателката на съдийския съюз у нас

отново е на прицел

Дали защото наистина е мърлява съдийка? Но защо ли тогава нейни­те колеги я преизбраха на поста? Дали защото наистина, както твърди вътрешният министър, съ­диите в голямата си част са корумпирани и работят за организираната прес­тъпност? Е, имало и таки­ва, с които той всеки ден се срещал и си говорел и те били от добрите. Но ако по-голяма част са от другата страна на барика­дата? И това го заявява не кой да е, а вицепремиерът, отговарящ за законността в държавата? Тогава наис­тина, както казва минис­тър-председателят, какъв доклад да очакваме?

Министър Цветан Цветанов: Пак ще повторя, ко­гато един съдия е забавил присъдите на над 50 дела с повече от 3 години и не се е мотивирал, имаме реален проблем за съдебната система. Когато този човек е наказан професионално, той трябва да приеме, че има професионална слабост или е проявил небрежност. За мен е важно да се защитят жертвите на престъпнос­тта. Не може да са минали 5-6 години от края на едно дело и да няма присъда, а после по-горната инстанция да се произнесе, че е минала давността.

По една или друга причина в България бе подхваната темата за бонусите на властта. Може да се окаже обаче, че този сюжет е само един епизод от голямата сага, наречена Допълнително Материално Стимулиране (ДМС), коментира Антоанета Ненкова от Deutsche Welle.

Независимо дали икономиката расте или се свива, българските правителства харчат винаги много и винаги повече от предвиденото. Според изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ), през последните 10 години практиката е била следната: един от всеки 20 лв., похарчени от държавата, е бил под формата на непредвиден харч, който правителството е гласувало допълнително към бюджета. Анализът на ИПИ сочи, че бюджетните кредити приближават 10 милиарда лева. Казано иначе: властта на кредит излиза на българския данъкоплатец средно по милиард на година.

Най-голямото му "ужилване" е през 2007 г., когато допълнително са били похарчени над 1,4 млрд. лв., а най-малкото през 2009 г. - към 400 млн. лева. Цял милиард изтича допълнително и с ревизията на бюджет 2010, а средствата са похарчени най-вече за текущо изчистване на задължения към бизнеса, субсидия за БДЖ и финансиране на автомагистрала „Люлин".

През 2011 г. българските управляващи отново развързват държавната кесия, най-вече под натиска на различни групи от обществото. Схемата винаги е една и съща: първо допълнителните суми се гласуват набързо и непрозрачно, вкл. без какъвто и да е анализ за очаквания ефект от тази мярка. След което по същия начин се и харчат. По правило тези суми отгоре винаги се включват в графата "фискална устойчивост". Но парите не отиват само за бедствия и аварии или за структурни реформи, а в голямата си част просто финансират текущи правителствени разходи. Или пък парламентарни избори.

Анализът на ИПИ показва още, че държавата е била с най-широки пръсти именно в годините преди избори - 2003-та и 2007-ма. Дали това се дължи на желанието да се „стимулират" гласоподавателите, или става дума за разходи „като за последно", е въпрос на интерпретация. И в двата случая обаче държавата харчи, всички плащаме, а ефект няма, коментира икономистът Петър Ганев.

Най-трагикомичното е, че правителствата, направили масирани харчове в края на мандата си, не са постигнали по-добри резултати на изборите, показват още данните. Но затова пък бюджетът е изтънял. За изборите "2 в 1" през 2011 г. например това изтъняване е почти тройно. По данни на финансовото министерство партиите са платили предизборните си кампании с държавна субсидия от 71 млн. лв., при заложени в бюджета за това 26 млн. лева.

Има ли лекарство срещу лесното харчене на държавни пари? - Да. Гласуване на всеки лев, изтекъл допълнително, икономическа оценка на ползите и отчет на резултатите. Това е противоотровата, според ИПИ. И ако България бърза да влезе в групата на фискално „разумните" държави, то 2012-та трябва да бъде първата година, в която властта няма да живее на кредит. Особено във време на дълбоки разломи в Европа.