24 септември 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура

Финансовата нестабилност и високите цени на имотите доведоха до осезаем ръст на сделките с малки апартаменти в София, отчитат агенциите. Анализ на Адрес недвижими имоти сочи, че през летните месеци покупките на гарсониери са нараснали със 17% в сравнение със същия период на миналата година и делът им вече е 22% от продажбите. Подобно явление, но в по-малък мащаб се наблюдава и в други градове.

Анализът на Адрес недвижими имоти показва спад на сделките с двустайни апартаменти, чийто дял е паднал от 50 на 28%. Сравнително постоянен остава процентът на сделките с тристайни жилища - от 28% от пазара миналата година сега те държат 25%. Наблюденията на останалите агенции също показват интерес към малките жилища. Според Людмил Стефанов от агенция Дом от зора обаче той категорично остава към двустайните апартаменти заради по-функционалното разпределение. За мен в София отмина времето, когато на минутата се продаваха имоти от 38 кв. м с общите части, коментира Стефанов. Данните на Дом от зора сочат, че най-търсени са двустайните жилища с площ между 55 и 72 кв. м и цена до 70 хил. EUR. Едностайни се купуват в студентските райони.

Интересът към малките квадратури е продиктуван от няколко фактора. В основата му са финансовата криза и последвалата промяна на банковите лихви в съчетание с по-високата инфлация и поскъпването на горивата, отчитат от Адрес. Те накараха потребителите да действат по-премерено и да внимават да не надхвърлят финансовите си възможности.

Намалява и възрастовата граница на купувачите - в много случаи те са на възраст от 18 до 35 години и за тях това е първото жилище, което обикновено е с малка квадратура.

По данни на брокерите тристайни имоти се търсят основно в престижни квартали като Лозенец, Изток, Иван Вазов. Там не се и предлагат малки апартаменти, двустайните например започват от 75 кв. м, коментира Людмил Стефанов.

ще бъдат блокирани от комисията за установяване на престъпно имущество. Полицията във Враца има данни, че бизнесменът Йордан Томов се занимава с търговия с наркотици. Обезпечителните мерки се налагат върху офис магазин с площ от 54 кв. м във Враца, двуетажна къща в Мездра, 15 недвижими имота, 26 ниви, 7 автомобила, 153 757,81 лв., дялове от капитала на 5 търговски дружества и др.

В момента в широкия център влизането на товарни коли с над 15 тона маса е забранено. Занапред максимално позволената тежест пада на 8 тона. Дневната такса за коли от 8 до 30 тона ще е 150 лв., а при по-тежките автомобили - 300 лв., реши бюджетната комисия в СОС. Такса ще се плаща и за случаен автобусен превоз - 40 лв. на ден.

- Като цяло целта на нашата агенция е да насърчава всички инвеститори - и чужди, и български. Но естествено е, че сме обърнати към чуждите инвеститори, защото интерна­ционализирането на икономи­ката налага общо обучение на нашите мениджъри и това най-добре става със създаването на смесени предприятия, с навли­зането на чужди фирми, които са лидери в дадени производст­ва. Иначе ние не можем да си върнем мястото на износител. Всеки чужд инвеститор носи и своя пазар и по този начин се улеснява и нашата задача с навлизането на български производства в чужди пазари. След 1990 г. ние загубихме много съществени пазари и това наложи цялото ни произ­водство да се адаптира към нови пазари и стандарти. Това стана единствено с навлизането на сериозни чужди инвестиции.

- Какъв е инвестиционният климат днес?

- През последните две години се случиха важни неща с оглед на рязкото подобряване на имиджа на България в чуждата инвестиционна общ­ност. За 2006 и 2007 г. сме привлекли общо над 12 млрд. евро, което е повече от поло­вината на всички чужди инвестиции, влезли в България след началото на реформите. Общо 25 млрд. евро са влезли до 2007 г. и от тях са тези 12 млрд. само за последните две години. Имиджът на страната ни в инвестиционната общност е добър, той е резултат от сериозната работа по стабили­зиране на макроикономическа­та рамка, на валутния борд и т.н. Разбира се, че много важно обстоятелство е влизане­то ни в ЕС. Неслучайно една година преди присъединяване­то ни инвестициите значително нараснаха. Същото стана и в годината на влизането ни в ЕС. Тази година по данни, засечени от статистиката от юли 2007 г. до юли 2008 г., инвестициите са намалели с около 30 милиона. Това не е съществено. Ще видим, разби­ра се, как ще се развиват те до края на периода.

- Влияят ли промените, които бяха направени в закона за насърчаване на инвестиции­те, след като беше увеличен финансовият праг за подкрепя­ните от държавата инвестито­ри с 10 милиона лева?

-Да. Има влияние върху нашата работа, защото тази година работим вече само за подпомагане на производство­то, медицина и информацион­ни технологии. Не се дава държавна помощ за инвести­ции в недвижими имоти, за туризъм, за търговия. Разбира се, инвестициите в недвижими имоти и туризъм и сега са на първо място по големина. На второ място са инвестициите във финансово посредничество, а на трето - в производство. Констатираме рязко покачване на инвестициите в производст­вото, които за полугодието са към 430-440 млн. евро. В недвижимости са около 900 млн. евро, във финансово посредничество - около 600 млн. евро.

- Има ли правителството ясни приоритети по отношение на инвестициите и те различа­ват ли се от приоритетите на вашата агенция?

- С последната политика на данъците, а и с прокараните промени в законите правителс­твото следва една правилна линия на насърчаване на производството, което е много важно за стабилността на икономиката. Важно е и за трайните работни места. Това, което трябва с общи усилия да правим повече, е подобряване­то на инфраструктурата. България е изостанала там и са необходими много усилия. Покрай инфраструктурата е много важно да използваме всички възможности за изграж­дане на истински индустриал­ни зони, от европейски тип. Ние нямаме достатъчно такива. Имаме около 25-26 предвидени, но те не са завър­шени. Истински подготвени са само десетина. А трябва да имаме поне сто, за да може, като дойдат инвеститорите, да им предложим земя и др. И по този начин да имаме диверсификация на инвестициите, а не произволно струпване около София или два-три града, както става сега, по преценка на инвеститора или на пазара.

- Какви проблеми възник­ват във връзка със създаване­то на индустриални зони?

- При тях най-важното е да се използват възможностите, които са създадени със смесе­ните дружества между общини­те и инвестиционните партньо­ри и да се ползват фондовете на ЕС. През последните две години ние използваме фондо­ве по програма ФАР. Като цяло нямаме индустриални зони, които да са достатъчно големи, обединени и с инфрас­труктура, газ, вода, електричес­тво. Трябва да се изкупят общински, частни земи, за да се оформи една такава голяма зона. Добре работят в това отношение община Марица, община Раковски и зрната в Русе. Те дърпат напред. Има на още няколко места, където се правят опити - около Варна, Стара Загора, Бургас.

От гледна точка на кадрите -проблемът е много сериозен и много общ, защото ние през последните 15 години сме загубили близо милион и 400 хиляди души, които заминаха в чужбина. Това е добре образо­вано, сравнително младо население. Само в Гърция и Испания имаме над половин милион емигранти. И това започва да се отразява на пазара на работната ръка. Ние като цяло вече имаме ниска безработица, около 6 процента. В някои отрасли има недостиг на работна ръка и трябва да се внася от районите, където живеят етнически българи (Украйна, Русия), или от Югоизточна Азия. Трябва да помислим за привличане на тези българи, които са в близките страни на ЕС -Гърция, Испания. Ние имаме 50 хиляди студенти в ЕС- една огромна цифра. Не се мисли как да обвържем тези млади образовани хора с предстоящи­те инвестиции.

- Инвеститорите, които идват тук, поемат ли отговор­ност за обучение на кадри?

- Ние въведохме вече една мярка чрез нашата агенция те да получават средства за обучение на кадри във високо­технологичните производства. Вече помогнахме на „Хюлет Паркар" да изгради центъра, да финансираме обучение на техни специалисти с около 1 млн. лв. Но е необходима сериозна програма, която да се изпълнява и от министерства­та, и от браншовите организа­ции, и от инвеститори, защото тази нужда ще се засили. Дори инвестициите да се развиват с тези темпове, както досега, всяка година по 5 млрд. евро да влизат в България, ние ще почувстваме глад за кадри.

- Къде инвестират чужден­ците и има ли тенденции на оттегляне от нашия пазар?

- Има популярни неща, които се знаят, например, че недвижимите имоти са особе­ният акцент на инвестициите през последните няколко години. Това е вярно. Има също в търговията, в изграж­дането на молове, жилища и др. непроизводствени инвес­тиции. Това не е лошо, не трябва да бъдем излишно критични. Те са много важни, защото много райони се нуждаят от инвестиции и в тези области. Проблемът е, че в областта на туризма допус­каме едно свръхзастрояване на морето, също в някои градове като Банско, което ще бъде една лоша шега след време. От друга страна, не насърчаваме диверсификацията на тези инвестиции в недвижими имоти и туризъм. Имаме пет-шест ски центъра, а трябва да имаме 50. Австрия има между 250-300. Така че ако искаме хем да пазим природата, хем да развиваме държавата, не трябва да поставяме норми'на застрое-ност, а да има диверсифика-ция т.е. добро териториално разпределение на малки курорти, добре контролирани. Така правят гърците по тяхното крайбрежие с много строг контрол и присъствие на държавата и на нейните регулаторни функции.

- Кои са най-големите инвеститори у нас?

- В областта на недвижими­те имоти са в строителството на молове. Има големи инвес­тиции от Германия, фирма от Хамбург, която стои сега мол „Сердика", ще инвестира близо 1 млрд. Сериозни инвестиции имаме в редица отрасли като медодобива в Пирдоп, в Челопеч, в Девня. Като цяло има тенденция на засилване на производствените инвестиции в България.

Ние насърчаваме тези в производството, възобновяе-мите енергии, соларни парко­ве и, разбира се, биомаса, биоенергия, за които имаме проекти, но не са завършени до степен на производство. Подкрепяме инвестиции в медицината, каквато е болни­ца „Токуда", по сертифициран от нас проект.

Най-големите инвеститори са страните от ЕС. САЩ са на 9-о място, като тяхното присъствие е в няколко големи инвестиции като „Идеал Стандарт", в „Марица 1" и др. Като цяло първата десетка се води от Австрия (4 млрд. евро), след това Холан­дия, Гърция, Германия, .Кипър (източник на много офшорни инвестиции). В десетката са Унгария, Чехия. Руснаците са по-назад. Много руски фирми инвестират през офшорни компании, тяхното присъствие не е малко, но то е главно в недвижимите имоти и може би в енергетиката. За тази година отново в първата тройка са Австрия, Германия и Гърция.

- Колко сертификата се очаква да издадете през следващите месеци?

-До края на миналата година сме издали 105 серти­фиката (от 2005 до 2007 г.). Тази година планираме около 25. Това е с оглед на ограниче­нията, които имаме за подкре­па само на производствените и тези, които изброих. Може да се каже, че от фирмите, които сме сертифицирали, половина­та са български инвеститори.

- Кое е най-важното за инвестициите?

- Както вече казах, това е инфраструктурата и запазване­то на човешкия ресурс. Важно е да имаме и по-голяма сигурност. Тя засяга предимно малките инвеститори. При тези, които закупиха имоти в страната ни, беше лоша тенденцията, че през зимата те бяха ограбени, разрушени. Кметовете и полицията ще трябва сериозно да си вършат работа. Другото е бързината на решаване на търговските спорове, административни въпроси.

- Трябва ли нещо да се промени в българското законо­дателство, което ще улесни инвестициите?

- По-скоро трябва да се отменят разрешителни режи­ми, които прекалено затрудня­ват издаването на разреши­телни. За една подстанция например трябва да се изда­дат около 100 документа. И в ЕС бюрокрацията е голяма и те въвеждат свои норми. Много е важно да намалява­ме регулацията там, където е възможно, и да ускоряваме разрешителните там, където трябва да се издадат. Трябва според мен да се увеличава сферата на действие на т.нар. мълчаливо съгласие, за да може да не се чака дълго или поне администрацията да бъде накарана да отговори бързо.

- Оптимист ли сте за инвестиционния климат на страната ни?

- България има сериозни шансове, защото нашето население е много адаптивно, то гледа добре на чуждите инвеститори, имаме все още добро образование. Трябва да увеличим техническите учили­ща, защото липсват средени технически кадри.
Интервюто взе Иванка ХЛЕБАРОВА


24.09.2008 г., с. 6
Строят ново сметище в Перник
Албена БОРИСОВА

След двегодишен застой се възобновява строител­ството на новото сметище в Перник, съобщи кметицата на града Росица Янакиева. Бунището е едно от шестте : български депа, които са финансирани по програма­та ИСПА.

През ноември 2006 годи­на пернишкото сметище обаче бе извадено от проекта и строителството му бе временно замразено. Причина за стопираното изграждане на новото депо беше съдебен спор за соб­ствеността на терена меж­ду местната община и ми­ната. Вече е подготвен пакетът с документи за процедура­та по възлагане на обще­ствена поръчка за подновяване на работата по смети­щето, уточни Янакиева.

Депото за боклука от гра­да ще бъде изградено върху площ от 140 декара. В него обаче ще се приемат отпадъците на всички шест общини в региона. Експлоатационният му срок е 20 години, а изграж­дането му ще струва 22 млн. лева, уточниха от об­щината в Перник. То ще бъ­де построено по най-съвре­менна технология.

Ловешкият окръжен съд изненадващо сложи точка на дело, свързано със скан­дално завладяване на 5 апетитни общин­ски имота край Рибарица, за което писа „Труд". Причината е, че подалият жалба „собственик" на имотите Марин Нешев я оттегли в съдебна зала. Нешев беше оспорил решението на Те­тевенския районен съд, който отмени из­дадения констативен акт за собственост върху петте парцела по искане на проку­рора Николай Пончев. Сега решението на тетевенските съдии влиза в сила.

Както „Труд" разкри, общинските имоти преминават в частни ръце на базата на скица, издадена от общинската земе­делска служба, и на нотариален акт за съвсем други парцели.


24.09.2008 г., с. 11
Гарсониерите- най- търсени през световната криза
Високите цени и финансовата нестабилност насочиха интереса на купувачите към по-малки апартаменти. Това сочи анализ на „Адрес не­движими имоти" за юни, юли

и август.Покупките на гарсоние­ри през лято­то в София са се увеличили със 17% в сравнение със същия пе­риод на м. г. А сделките с двустайни

апартаменти са намалели от 50% на 28% от общия обем. Същата тенденция има във Варна. От юни до август гарсониерите са били 22% от сделките, а през м. г. -13%.

Промяната в предпочита­нията се дължи на няколко фактора. Най-силният е световната финансова криза, последвана от вдигане на банковите лихви, високата инфлация и поскъпването на горивата. При по-труд­ния достъп до кредити клиентите разполагат с ограничени възможности и избират по-маломерно жи­лище за по-малка сума.

Купувачи през лятото са били предимно млади хора. Голяма част от тях вземат за първи път дом с кредит и това ги кара да действат премерено.


24.09.2008 г., с. 11
Стара Загора с първи мол след месец
Първият търговско-развлекателен център в Стара Загора ще бъде официално открит следващия месец. „Парк мол" се намира на бул. „Никола Петков", до главния път за Бургас. Ще има 120 магазини, ка­фенета и ресторанти на 20 хиляди кв. м търговска площ. В комплекса ще от­вори врати „Кино Арена" с 6 зали, оборудвани с дигитална и 30 техника, и общо 950 места. Супермаркетът за хранителни стоки на „Пи-кадили" ще бъде разполо­жен на 2500 кв. м. В мола ще присъстват из­вестни марки като „Манго", „Спайдър", „Бюти зоун", „Адидас", „Андрюс фешън", „Леонардо шус", „Оксет", „Сваровски", КРС, „Макдоналдс", книжарница „Сиела". Молът разполага с над 700 паркоместа. Инвести­торът „Александра груп" е вложил 25 млн. евро. В обекта са разкрити над 800 работни места.
Снимка на три колони- Архитектурната разработка на „Парк мол" е дело на „Артек дизайн", а строителството е извършено от „Балканстрой". Цялостното управление се осъществява от „Колиърс".