25. Международни договори, сключени с трети страни



Дата20.06.2022
Размер259.5 Kb.
#114679
PES lekcii

  1. Понятие и характерни особености на правото на ЕС

Правото на ЕС е самостоятелна правна система, която представлява своеобразен правен хибрид, съчетаващ елементи на националната с елементи на международноправната система. На този етап от развитието си, правото на ЕС е сходно в по-голяма степен с международноправната, отколкото с нац. правна система, главно поради характера на неговата природа.


Правото на ЕС ефективно съчетава международноправните отношения с вътрешноправните отношения, като урежда не само отношенията м/у държ. членки, но и съдържа норми с пряко действие по отношение на вътрешноправните субекти – ФЛ и ЮЛ. Особената характеристика се състои в това, че от една страна нац. законодателства на държ. членки са интегрирани в правната система на ЕС, а от друга с в определено подчинено положение спрямо нето съгласно общоприетият примат на правото на ЕС над нац. законодателства и принципа на директния ефект.
Правото на ЕС се развива като особен вид самостоятелна правна система, която след сключване на първите перфектни межд. договори, учредяващи трите общности и уреждащи международноправните отношения м/у държ. членки, както и допълващите ги актове, е повлияна от специалните взаимоотношения, осъществявани в рамките на ЕС, които значително надхвърлят традиционните регионални отношения м/у д-вите в един регион. Правото на ЕС урежда отношенията м/у държ. членки на ЕС като суверени субекти на межд. право от една страна, а от друга приетите правни норми създават правила, отнасящи се пряко до вътрешноправните субекти на тези д-ви – ФЛ и ЮЛ.

  1. Възникване и развитие на ПЕС

Уникален прецедент в межд. практика е създаването на ПЕС. Все по-дълбоко и все повече д-вите навлизат в етапа на пълна взаимна зависимост, взаимен контрол и взаимна обвързаност във всички области на междудържавното сътрудничество. Нормално е този процес да стигне до създаването на правна система, подобна на ЕС. ПЕС е самостоятелна правна система, тясно свързана с межд. право и правните системи на държ. членки. Негова основа са учр. договори на трите Евр. общности, които са перфектни межд. договори и които формират своеобразна конституция на ЕС. Първият договор, учредяващ ЕОВС е подписан през 1951г. и ратифициран 1952г. от шестте д-ви учредителки. През 1950г. Франция лансира идеята за създаване на Евр. общност за отбрана, която обаче през 1954г. не получава подкрепа. През 1955г. министрите на държ. членки на ЕОВС отново предлагат да се създаде обединена Европа за развитие на сътрудничество в иконом. област. На Месинската конференция шестимата министри възлагат на комисия, ръководена от Спаак – министър на външ. работи на Белгия да проучи възможностите и представи доклад. Този доклад “Спаак” по-късно става основа на преговорите за разработването на договорите, учредяващи ЕИО и Евратом, подписани през 1957г. в Рим от държ. членки на ЕОВС. По този начин се подписват учр. договори на ЕС.


Условно могат да се разграничат няколко етапа на развитие на ПЕС. Като първи етап може да се определи учредяването на Евр. общности до 1958г. Следващият етап е периода, свързан със създаването на Евр. общност през 1987г., а третият етап е свързан с правното уреждане на нов, по-съвременен тип Евр. интеграция, завършил с подписването на Маастрихтския договор на 07.02.1992г.

  1. Институционно разделение на Европа

Институционната система на ЕС се отличава по своята оригиналност от класическата, използвана от межд. организации, тъй като в нея са включени независими органи, които представляват както нац. интереси на държ. членки на ЕС, така и отделните общности.


Основните органи, чиито статут е уреден главно в чл. 7 от Договора за ЕО са: Парламент (Асамблея), Съвет, Комисия, Съд и Сметна палата. Те съставляват единната институционна рамка на ЕС – решаваща роля за развитието на правната система на ЕС. В чл. 7 също така е предвидено и създаването на Икономически и социален комитет, а съгл. чл. 4 на Договора за сливане се създава Комитет на постоянните представители на държ. членки. В съответствие с ЕЕА бе уреден Първоинстанционен съд, а съгл. Договора за ЕС бе уреден статутът на Евр. инвестиционна банка и създаден Комитет на регионите.
Парламентът до Маастрихтския договор не се считаше за напълно демократичен орган, тъй като функциите му бяха предимно консултативни и надзорни, но с Договора за ЕС се въведе процедурата за съвместно приемане на решения. Макар и да не притежава класическите белези на парламент, той е представителен орган и изразява волята на народите на държ. членки на ЕС.
Съветът на министрите е основният полит. орган за вземане на решения, който се състои от представители на държ. членки, като всяка д-ва изпълнява председателски функции на ротационен принцип, в рамките на 6 мес. Съветът притежава окончателна власт при приемането на актовете – регламенти, директиви, решения и др. имащи юридическа сила. Разполага със законодателна власт, която разделя с Парламента.
Комисията е орган на изпълнителната власт. Членовете и се назначават за срок от 5 год., като се гласуват от ЕП. Комисията е определена като изпълнител на Договора за ЕС и пазител на учр. договори.
Евр. съд се състои от съдии и генерални адвокати, назначавани за срок от 6 год. по взаимно споразумение м/у държ. членки. Задача на Съда е да осигури съблюдаването на закона при тълкуването и прилагането.
От 1987г. Съдът се подпомага от Първоинстанционен съд, който се занимава предимно с административни искове на институциите, както и разногласията м/у Комисията на ЕО и фирмите, свързани с правилата на конкуренцията.
Сметната палата е създадена с договор през 1975г., за да проверява законността и редовността на постъпленията и разходите в бюджета, както и за доброто финансово управление. Изработва годишен доклад след приключване на всяка финансова година.

  1. Създаване на Евр. общности

В съответствие с плана “Шуман” през 1951г. в Париж Франция, Зап. Германия, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург подписват договор, съгласно който се учредява първата ЕОВС с цел намаляване на икономическите пречки и координиране на политиките на държ. членки в областта на въглищата и стоманата. За президент е избран Жан Моне. Това е първата крачка към създаването на съюз, равнопоставен на световните суперсили. Той трябва да послужи като модел за изграждането на аналогични икономически структури, които в последствие да прераснат в политически съюз.


През 1952г. в Париж се подписва договор за създаването на Евр. общност за отбрана, в чиито рамки на национална основа да се създаде армия под командването на НАТО. Договорът не влиза в сила, тъй като Франция не го ратифицира.
През 1953г. Общата асамблея на ЕОВС внася проект за създаването на Евр. полит. общност, но правителствата на 6-те държ. членки не подкрепят предложения статут.
През 1955г. под въздействието на Комитета и д-вите от Бенелюкс на конференцията в Месина (Сицилия), на Спаак (Белг. Външен министър) се възлага да оглави комитет, който има за цел да проучи възможностите за създаването на общ пазар. Общото становище е било, че подчиненото положение на Зап. Европа спрямо САЩ е можело да се преодолее, само ако западноевр. д-ви се интегрират и в други сектори на икономиката (освен въгледобив и стоманодобив), като се създаде общ пазар на всички стоки на територията на тези д-ви.
През 1956г. Комитетът приема т. нар. доклад “Спаак”, който е основа на подписаните в Рим през 1957г. от същите 6 д-ви договори за учредяване на още 2 общности – ЕИО и Евратом (влизат в сила през 1958г.). Договорите предвиждат създаването на общ пазар и постепенното сближаване на стопанската политика на държ. членки (ЕИО) и изграждането на мощна ядрена промишленост и насърчаването на процеса за мирно използване на атомна енергия (Евратом).



  1. Създаване на ЕС

След учредяването на ЕОВС, ЕИО и Евратом, което е най-значимото събитие в историческото развитие на ЕС следва създаването на единен институционен механизъм (Римска конвенция относно общите за трите общности съд и парламент от 1957г. и Договор за сливане на изпълнителните органи от 1965г.). През 1978г. е приета резолюция на ЕП, призоваваща да се приеме едно единствено название на трите Евр. общности – Евр. Общност. На практика не се осъществява сливане де юре на трите общности, а само уредбата на ЕО, като обобщено название в документите, а също така и с цел Евр. дела да станат по-разбираеми за хората.


През 1978г. се създава Евр. валутна система (преди това се присъединяват още 9 д-ви за членове), основана на фиксирани обменни курсове м/у държ. членки, като се създава Евр. валутна единица – ЕКЮ. Изгражда се временен пазар съгласно сключения през 1986г. ЕЕА, който установява рамките на външнополит. сътрудничество и създава договорна основа за институционализиране на Евр. полит. пространство.
През 1989г. се взема решение от Евр. съвет за свикване на конференция в Мадрид, на която се изработва концепция за създаване на икон. И валутен съюз на 3 етапа. На 07.02.92г. в Маастрихт се подписва договор, с който се създава ЕС за изграждането на икон. И валутен съюз, осъществяването на обща външна и политическа сигурност, сътрудничество в областта на сигурността и вътр. работи. С Амстерд. договор, подписан на 02.10.97г. и влязъл в сила през 1999г. се уреждат 4 главни цели: заетост и граждански права; премахване на всички препятствия, стоящи пред осъществяването на свободите на движение, увеличаване на участието на Европа при уреждане на световните проблеми и реформиране на институциите.

  1. Понятие за право на Евр. общности и ПЕС

След 01.11.1993г. терминът “ЕО” се отнася до дейности, които преди това са се осъществявали от ЕИО. Терминът “ЕС” съгл. Маастрихтския договор засяга междуправителствената дейност на държ. членки в областта на външ. отношения, сигурността, вътр. работи и правосъдието, макар че е налице припокриване на дейностите на ЕС и общностите.


В разпоредбите на Договора за ЕС е въплътена концепцията за създаването на Съюз, която е определена като процес на създаването на по-тесен съюз м/у народите на Европа. От това произтича, че формирането на ЕС не е завършено, а продължаващ, непрекъсваем процес, до достигането на крайната цел – обединяването на Европа.
Правото на ЕО обхваща и регулира дейностите и политиките на трите общности (ЕИО, ЕОВС и Евратом), чиито дейности и функции продължават, но изменени и допълнени от Маастрихтския и Амстерд. договори. Главната цел, която следва да осъществяват трите общности – Евр. икономическа интеграция чрез изграждането на общ пазар, в чиято основа лежат четирите основни свободи: свободното движение на хора, стоки, капитали и услуги. Наред с това Евр. общности и техните институции в различните области осъществяват: общи политики (селскостопанска, транспортна, търговска и в областта на конкуренцията), както и икономическа, валутна, енергийна, в областта на изследванията и технологиите, социална, регионална и политика в областта на защита на околната среда и на потребителите. Това в същност са областите и политиките, които правото на ЕО регулира, тъй като трите общности продължават да функционират, но приспособени чрез допълненията и измененията им, внесени от разпоредбите на Маастр. договор към допълнителните политики и формите на сътрудничество. Трите общности продължават да имат юрисдикция в иконом. област, която е значително изменена от периода на тяхното учредяване. Това са области, засягащи интересите преди всичко на д-вите от Центр. Европа.
Според чл. 1 от Договора за ЕС Съюзът ще се основава на Евр. общности и допълващите ги политики и форми – основите на процеса и функциите на ЕС са въплътени в учр. договори на Евр. общности и допълващи ги разпоредби на Маастр. договор. ЕС притежава практика и межд. правоспособност – основно качество на субектите на межд. право – ЕС е юридическо лице. ЕС обхваща политиките на ЕО, но ЕО не включва правото на ЕС. Може да се приеме,че правото на ЕС е по-широко понятие.

  1. Понятие и видове източници на правото на ЕС

ПЕС включва разнородни по юридическата си природа източници, които могат да се разделят на писани и неписани източници.


Писаните източници от своя страна могат да се разделят значими и не толкова важни. На първо място следва да се поставят актовете, съставляващи т. нар. първично право, което е създадено пряко от държ. членки. То включва договорите, учредяващи трите общности, заедно с приложенията и протоколите към тях, както и направените по-късно допълнения и изменения. Това са Парижкия договор от 1951г. и Римските договори от 1957г., с които се учредяват ЕОВС, ЕИО и Евратом, ЕЕА, Договорът за ЕС, Амстерд. договор и др.
Друг писан източник на правото на ЕС е вторичното право. То е създадено от инситуциите, които от своя страна са създадени в съответствие с разпоредбите на първичното право. Поради тази причина създадените от тях актове имат вторичен характер. Тези актове са регламентите, директивите и решенията.
Сключените от ЕО самостоятелно межд. договори са другият вид писан източник на правото.
Според някои автори решенията на представителите на правителствата на държ. членки, заседаващи в рамките на Съвета са източник на ПЕС, но това все още е дискусионен въпрос дали могат да се сметнат за формиращи правото на ЕС.
Неписаните източници на ПЕС са преди всичко общите принципи на правото. Друг неписан източник са нормите на обичайното право. Като спомагателен източник могат да се определят и нормите на общото межд. право.
Писаните и неписаните източници на правото на ЕС могат да се разделят на няколко групи: актове на държ. членки; актове на институциите; межд. договори сключвани с трети страни; общите принципи на правото; практика на Съда.

  1. Понятие и видове субекти на ПЕС

ПЕС е оригинален правен хибрид. Тази правна система, за разлика от МЧП, урежда правоотношенията не само м/у държ. членки на ЕС, но има и пряко действие по отношение на субектите на вътрешнодържавното право – ФЛ и ЮЛ. От тук следва, че субектите на правото на ЕС са както държ. членки, така и субектите на самите д-ви – ФЛ и ЮЛ. Д-вите са първични субекти, които притежават политико-юридическото свойство държавен суверенитет. ФЛ и ЮЛ, като субекти на правото на ЕС притежават правоспособност, дееспособност и могат да носят юридическа отговорност. За разлика от ЮЛ, субекти на МЧП, споровете на ЮЛ, субекти на правото на ЕС се разглеждат от Евр. съд, а не от национален съд посочен в договора.


Правоспособността на ФЛ представлява своеобразен феномен, тъй като те не само правни субекти на собствената си д-ва, но са и граждани на ЕС, притежаващи определен обем от права и задължения, като в определени случаи се ползват от правната защита на нац. законодателства на всички държ. членки. Например всеки гражданин, на която и да държ. член на ЕС, намирайки се на територията на която и да д-ва не член на ЕС, се ползва от дипломатическа защита от всички диплом. представителства на всички държ. членки на ЕС.

  1. Европейски организации

Евр. организации могат да се разделят по два критерия: по предмет на дейност – политически, военни и икономически и по обем на компетентност – обща и специална. Евр. организации с обща компетентност са Съветът на Европа и ЕС.


СЕ е организация, учредена като резултат от възникналите движения за политическо обединение след ВСВ. Статутът на СЕ се подписва през 1949г. СЕ е организация с широко очертана компетентност в икономическата, социалната, културната и др. области, но въпросите на отбраната не са включени в нея. Организационната структура на СЕ включва Комитета на министрите и Парламентарна асамблея. Те се обслужват от секретариат.
Съгласно Договора за ЕС държ. членки на трите Евр. общности създават помежду си ЕС. Договорът влиза в сила през 1993г. На ЕС се предоставя широка компетентност. ЕС е непрекъснато развиващ се процес, който е свързан с постоянното разширяване до пълното включване на всички Евр. д-ви. ЕС се обслужва от институциите, които обслужват и трите общности, т. нар. единен институционен механизъм.
Евр. организация със специализирана компетентност е Западноевр. съюз Първият военен съюз е създаден след ВСВ м/у Франция и Великобритания. През 1948г. м/у Белгия, Холандия, Люксембург, Франция и Великобритания се сключва договор за колективна отбрана с/у всяка въоръжена агресия в Европа. В Париж през 1952г. се подписва договор за създаването на ЕО за отбрана, но Франция през 1954г. отказва да го ратифицира. През 1954г. отново в Париж се подписва договор за създаването на ЗЕС. Той е първата военна организация в Зап. Европа. В организационната структура са включени Парламентарна асамблея, Съвет на министрите и Секретариат.
През 1948г. влиза в сила договорът за създаване на съюза Бенелюкс м/у Белгия, Холандия и Люксембург. Договорът предвижда на територията на трите д-ви да се създаде митн. обединение, крайната цел на която е изграждането на пълен икон. съюз. Съюзът Бенелюкс е използван като модел за сключването на трите Евр. общности с иконом. насоченост – ЕОВС, ЕИО и Евратом.

  1. Евроатлантически организации

НАТО е създадена съгл. Северноатлантическия договор, подписан през 1949г. във Вашингтон. Съгласно устава, организацията има отбранителен характер. Страните се задължават с мирни средства да разрешават да разрешават всички спорни въпроси, както и да не прибягват до употребата на сила по начин, несъвместим с целите на ООН. В структурата на НАТО са включени граждански и военни органи. Северноатлантическата асамблея е обединение на парламентаристите от държ. членки на НАТО, основана през 1955г. в Париж. Основната задача е укрепване на сътрудничеството м/у държ. членки на НАТО и отразяване на позициите и в националните законодателства. Асамблеята избира постоянен комитет. Межд. секретариат включва 5 комитета.


Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) възниква през 70-те години като съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа. Важен етап е подписването на Заключителен акт в Хелзинки през 1975г. от държ. глави на 33 Евр. д-ви, САЩ и Канада. След разпадането на СССР и СФРЮ към организацията се присъединяват десетки нови д-ви и общия брой на участниците става 53.
През 1948г. за прилагането на плана “Маршал” се подписва договор, който създава Организацията за икономическо сътрудничество. Целта и е да контролира американската помощ, инвестирана на възстановяване на следвоенна Зап. Европа. През 1960г. организацията прераства в Организация за икон. сътрудничество и развитие. Структурата на организацията включва Съвет, подпомаган от постоянен изпълнителен комитет, Секретариат и множество технически комитети.

  1. Институции на ЕС

С учр. договори на трите общности се създават органи и институции, които имат за основна задача да осъществяват цели, залегнали в тях и допълващите ги договори. През 1957г. наред с Римските договори се подписва конвенция относно Евр. съди и ЕП, които са общи и за трите общности. През 1965г. е подписан Договор за сливане на изпълнителните органи на трите общности, с което се създава единен институционен механизъм. След влизането в сила на Маастр. договор през 1993г. тези институции обслужват и ЕС.


Основните институции създадени съгласно чл. 7 от Договора за ЕО са ЕП, Съвет, Комисия, Сметна палата. Взаимоотношенията м/у тях, както и разпределението на правомощията не съответства на разделението на властите м/у институциите в д-вите. За да осигури съвместимост и приемственост на дейностите на ЕС функционира единен институционен механизъм координацията, на който се осъществява от Съвета и Комисията. Всяка институция разполага с вътрешна или външна компетентност, отнасяща се до държ. член, д нейните граждани или трети страни.
Наред с четирите институции в организационната структура са включени и редица допълващи ги органи, които имат консултативни и управленски функции. Съветът и Комисията се подпомагат от Икон. и социален комитет и Комитет на регионите. Създадени са също така и Евр. система на центр. банки и Евр. централна банка. Създаден е и Комитет на постоянните представители на държ. членки, а в съответствие с ЕЕА е учреден и Първоинстанционен съд.
Институциите на ЕС функционират и осъществяват правомощията си на основата на партньорство, сътрудничество и взаимна зависимост.

  1. Функции, компетенции и състав на Комисията

Изпълнителната власт в ЕС се осъществява от Комисията. Тя осигурява прилагането на първичното и вторичното право, дава препоръки за изменения, ако тя счита за необходими или ако са предвидени изрично в договорите, както и приема решения и участва в разработването на актове, приемани от Съвета и ЕП. Комисията се състои от 20 члена, избрани за срок от 5 год. Тя включва по двама представители на Германия, Испания, Италия, Франция и Великобритания, и по един представител от останалите 10 д-ви. Съветът може да изменя броя на членовете на Комисията. Членовете се назначават от ЕП за срок от 5 год. по предложение на държ. членки, след като е назначен председател на Комисията. Мандатът на член от Комисията може да бъде прекратен с изтичане на срока и при смърт, както и в случай, че подаде оставка или бъде служебно отзован. По молба на Съвета или Комисията от Съда може да бъде отзован член на Комисията, който не отговаря на необходимите условия за изпълнението на функцията или сериозно ги е нарушил. Членовете на Комисията са най-често политици от управляващата партия на държ. членки, бизнесмени и профсъюзни ръководители. При изпълнение на задълженията си те са длъжни да действат в интерес на ЕС и да бъдат напълно независими от националните правителства. Председателят на Комисията се назначава за срок от 2 год., който срок автоматично продължава на 4 год. Целият състав на Комисията се одобрява с гласуване от ЕП. Комисията сама може да назначи един или двама зам. председатели измежду членовете си. Тя заседава всяка сряда сутрин, а при необходимост и следобед. Решенията се вземат с обикновено мнозинство, като се прилага принципът на колективната отговорност. Комисията разполага с 15000 служители, които работят в 24 генерални дирекции и допълнителни специализиране служби. Седалището на Комисията е в Брюксел, но част от служителите и работят в Люксембург. Ролята на Комисията е насочена в 3 насоки:



  1. Тя е инициатор на законодателния процес в ЕС, тъй като той започва с предложение, мотивирано и формулирано от Комисията, с изключение на инициативата по отношение на общата политика на външните отношения и сигурността и в областта на правосъдието и вътр. работи;

  2. Тя е пазител на договорите и следи за правилното прилагане на законодателството от страните-членки;

  3. Комисията осъществява на практика политиката и е представител на ЕС при преговорите с трети страни.

Комисията разработва и приема собствени процедурни правила, с които да гарантира правомерното си действие съгласно нормите на ПЕС. Заседанията на Комисията са действителни, когато присъства броя на членовете определен в процедурните и правила.

  1. Състав, организация и компетентност на Съвета

Съветът е най-влиятелния орган, който изразява интересите на всички държ. членки и се явява център на полит. контрол в ЕС. В Съвета се включват по един представител на всяка д-ва. Съветът е Един, но променя името си в зависимост от обсъжданите въпроси – селско стопанство, образование, финанси, външни работи и др. Юридически съществува само един Съвет, но в зависимост от областите на практика съществуват 25 съвета. Счита се, че най-висшия от тях е Съветът по общите въпроси, който е съставен от Министрите на външните работи и провежда заседания веднъж месечно. По веднъж месечно заседават и съветите по селското стопанство, икономика и финанси, а съветите по транспорта, околната среда и промишлеността заседават от 2 до 4 пъти годишно. Председателският пост се заема последователно от всяка държ. членка за срок от 6 месеца по принципа на ротацията. Съветът се свиква по инициатива на председателя, по искане на един от неговите членове или от член на Комисията. Министърът на външните работи на съответната д-ва е председател на Съвета. По време на всяко представителство се провежда среща на високо равнище, както и заседание на специализираните съвети. Съветът приема решения с мнозинство, а когато се изисква някои решения да бъдат приети с квалифицирано мнозинство, членовете на държ. членки се считат оразмерени, както следва: Германия, Италия, Великобритания, Франция – 10, Испания – 8, Белгия, Гърция, Португалия, Холандия – 5, Австрия, Швеция – 4, Дания, Ирландия, Финландия – 3, Люксембург – 2.


Функциите на Съвета обхващат главно осигуряване и постигане целите на Евр. интеграция, посредством координацията на общата икон. политика на държ. членки, приемането на решения, предоставянето на правомощия на Комисията за осъществяването на разпоредбите на актовете, приети от Съвета. Съветът притежава окончателната власт за приемането на актовете, които имат юридическа сила. Разполага със законодателна власт. Той ратифицира межд. договори, сключени в рамките на ЕС. Съветът се подпомага от генерален секретар, който се назначава от Съвета с единодушие. Съветът заедно с ЕП има задължение да приема бюджета на ЕС.

  1. Парламент, избиране и компетентност

ЕП е най-демократичната институция на ЕС. В него са представени народите на държ. членки на ЕС. Депутатите от 1979г. се избират в преки и всеобщи избори за срок от 5 год. Разпределението на местата в ЕП е както следва: Германия – 99, Италия, Великобритания, Франция – 87, Испания – 64, Холандия – 31, Португалия, Белгия, Гърция – 25, Швеция –22 , Австрия – 21, Дания, Финландия – 16, Ирландия – 15, Люксембург – 6. Депутатите са разделени на полит. групи, които включват парламентаристите от еднородни партии от различните д-ви. Членството на евродепутатите по групи е: Партия на Евр. социалисти; Евр. народна партия; Група на либералите, демократите и реформаторите – “Зелени”; Евр. демократично обединение; Група “Рейнбоу”; Група на лявото единство; Техническа група на Евр. десница и независими. За да се формира полит. група са необходими 23 души, ако депутатите са от една д-ва, 18, ако са от две д-ви и 12, ако са от 3 или повече д-ви. Наред с групите депутатите се разделят в 19 специализирани постоянни комисии. Имунитетът на депутатите трае 5 год. и може да бъде вдигнат в изключителни случаи съгласно установената процедура. Пленарните заседания се провеждат всеки месец в Страсбург, който е седалище на ЕП. Сесиите продължават 11 седмици годишно – всеки месец по 5 дни от понеделник до петък. Извънредните сесии се провеждат в Брюксел.


Секретариатът на ЕП се намира в Люксембург. Функциите на ЕП включват главно участието в процеса на приемане на законодателните актове на ЕС и осъществяване на контрол на дейността на Комисията. Важна негова функция е приемането на бюджета. Пълномощията на ЕП се увеличават след влизане в сила на ЕЕА през 1987г. и Договора от Маастрихт. Правомощията на ЕП включват правото да участва заедно със Съвета на министрите при приемането на законодателни актови, свързани с единния пазар; правото да изисква от Комисията да внася предложения в някои от областите, влизащи в компетенциите на ЕС; правото да създава временни комитети за разследване на нарушения и правото на петиции. Една от най-важните контролни функции е правото му да гласува вот на недоверие относно цялата дейност на Комисията. ЕП може по искане на ¼ от своите членове да създаде временна анкетна комисия, която със съгласието на Съвета и Комисията да разследва предполагаеми нарушения на ПЕС. ЕП избира председател и ръководство из между депутатите. Членовете на Комисията могат да присъстват на всички заседания на ЕП и ако членовете на ЕП им зададат въпроси, те са длъжни да отговорят писмено или устно. ЕП приема решения с абсолютно мнозинство от гласувалите депутати. С мнозинство от своите членове ЕП приема процедурни правила, които определят кворума при гласуване.

  1. Съд. Организация и компетентност. Производство за съдебна защита и даване на предварителни заключения по искане на нац. съдилища. Разделяне на делата с Първоинстанционния съд

Евр. съд е създаден, за да осигури точното прилагане на принципите и нормите на правото на ЕС, както и спазването на законността при тълкуване на разпоредбите на договорите и дейностите на Съюза. Съдът е съставен от 15 съдии, като всяка държ. членка е представена от по един съдия. Съдът се подпомага от 9 генерални адвокати. Съдиите и генералните адвокати се назначават за срок от 6 год., като могат да бъдат преназначавани. На всеки 3 год. съставът на Съда последователно се променя или се преназначават 7 или 8 съдии. Генералните адвокати също се подменят на 3 год. От своя състав съдиите избират председател на съда за срок от 3 год., който може да бъде преизбиран. Съдът назначава секретар на Съда и приема съответните правила за неговата дейност. Съдът може да създава състави от по 3, 5 или 7 съдии.


Съдът и съставите разглеждат дела относно спорове м/у държ. членки, спорове м/у ЕО и държ. членки, спорове м/у институциите, спорове м/у ФЛ и ЮЛ с общността и др. Съдебната процедура преминава през 2 етапа – писмен и устен. Право да възбуждат дела имат държ. членки, институциите, както и ФЛ и ЮЛ, когато са пряко заинтересовани от предмета на делото. Процедурата обикновено трае 18 месеца. Писменият етап започва с депозирането на писмена молба от ищеца, след което съдът преценява дали е от неговата компетентност и дали е подадена своевременно. Ако съдът установи, че жалбата отговаря на необходимите изисквания, представя я на ответника, който в рамките на 1 мес. от получаването следва да обоснове защитата си. След това на ищеца се предоставя 1 мес. да подготви отговора си. Съгласно процедурата на ответника отново се дава 1 мес. за втори отговор.
Председателят на Съда по всяко време назначава съдия-докладчик, който като разгледа всички документи представя доклад пред Съда, за да може последният да реши дали делото ще се разглежда на пленарно заседание или от един от съставите му. Председателят определя датата на започване на устната процедура. На първото заседание страните излагат аргументите си, представят доказателства, отговарят на питания. На второто гледане генералният адвокат дава мнението си, което включва анализ на фактите и юрид. Аспекти, както и прави предложение за решаването на спора. Решенията се вземат с мнозинство от гласовете на членовете на Съда. Ако гласовете са по-равно, отпада гласът на най-младия съдия. Кворумът за вземане на решение е 7 гласа “за”. Решението се огласява на открито заседание. То е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдът има право да контролира дейността на институциите. Той осъществява контрол в/у законосъобразността на актовете, приети от ЕП и от Съвета, Комисията. Съдът е компетентен да правораздава по спорове във връзка с обезщетения за вреди, по всеки спор м/у държ. членки, засягащ предмета на договора за ЕО и др. Съдът решава разнообразни по своето естество спорове и действа като:

  1. Конституционен, когато е сезиран да отменя актове на Съвета и на Комисията;

  2. Административен, когато отменя неправомерни актове на институциите;

  3. Международен, когато решава спорове, свързани с прилагането на межд. договори.

През 1989г. в съответствие с ЕЕА се създава Първоинстанционен съд към Евр. съд с компетентност да решава определена категория дела на ФЛ, включително и служители в органите на ЕС. Видовете дела се определят от Съвета по предложение на Съда след консултации с ЕП. Правителствата на държ. членки по общо съгласие назначават членовете на Първоинст. съд. Съставът му е от 15 съдии, които се назначават за срок от 6 год. и се подменят или преназначават всеки 3 год. Не се включват генерални адвокати. Съдебната процедура включва процесуалния ред за разглеждане на делата, прилаган в Евр. съд. Решенията взети от Първоинст. съд не са окончателни и подлежат на обжалване пред Евр. съд. Жалбите се подават в двумесечен срок от съобщаване на решението.

  1. Сметна палата. Състав и организация

Сметната палата е създадена, за да защитава интересите на данъкоплатците, като осъществява финансови ревизии напълно независимо. Нейната главна задача е посредством проверки да следи дали средствата на ЕС са изразходвани от Комисията в съответствие с бюджетните правила и норми, предвидени от Съвета и Парламента. По искане на Сметната палата всички институции на ЕС и националните органи за финансов контрол са длъжни да и изпращат всички необходими документи или информация. СП е създадена през 1977г. Членовете и са 15 – по един от всяка държ. член. Те се назначават от Съвета, който взема решение с единодушие, след като се е консултирал с ЕП. Членовете и се избират за срок от 6 год. и могат да бъдат преназначавани. Членовете избират от своя състав председател за срок от 3 год., който може да бъде преизбиран. При изпълнение на задълженията си членовете на СП са длъжни да се въздържат от действия, несъвместими със задълженията им и нямат право да търсят или получават инструкции. Мандатът им се прекратява с изтичане на срока, при подаване на оставка или ако бъдат отзовани съгласно определение на Съда. Съветът с квалифицирано мнозинство определя условията на трудовите правоотношения с председателя и членовете на СП – заплати, пенсии и др. Членовете на СП ползват същите правилник и имунитети като членовете на Съда.


СП в края на всяка финансова година съставя годишен доклад относно правомерността на доходите и разходите на ЕС. По собствена инициатива или по молба на институциите тя разработва периодични специализирани доклади. Докладите се приемат с мнозинство от ЕП. Те се публикуват заедно с отговорите на институциите в “Официален вестник” на ЕС.

  1. Състав, функции и компетентност на Икономическия и социален комитет

Икон. и соц. комитет има консултативна функция. Съветът и Комисията имат право да се консултират с Комитета във всички случаи, когато смятат това за необходимо. Комитетът от своя страна има право на самостоятелна инициатива за предоставяне на мнение във всеки случай, когато той сметне това за необходимо и в интерес на ЕС. Членовете на Комитета са общо 222 на брой. Германия, Франция, Италия и Великобритания – по 27, Испания – 21, Белгия, Холандия, Австрия, Гърция, Португалия, Швеция – по 12, Дания, Финландия и Ирландия – 9 и Люксембург – 6. Те са разделени на групи представляващи определени интереси в рамките на ЕС. Членовете на Комитета се назначават от Съвета за срок от 4 год. Решенията за назначаване се вземат с единодушие. Членовете са напълно независими при изпълнение на задълженията си. Председател и ръководство на Комитета се избират м/у членовете за срок от 2 год. Заседанията на Комитета се свикват по искане на Комисията или Съвета или по инициатива на председателя на Комитета. Централата на Комитета е в Брюксел, където заседава всеки месец. Комитетът осъществява дейността си в рамките на девет специализирани секции, чиито становища се утвърждават на пленарни заседания. Тези секции са в следните области: селско стопанство, транспорт и комуникации, енергия и ядрени проблеми, икономически и финансови проблеми, промишленост, търговия, занятия и услуги, социални проблеми, външни отношения, регионално развитие, защита на околната среда, обществено здравеопазване и проблеми с потребителите. Мненията на Комитета, както и становищата на специализираните секции, заедно с протоколите от заседанията се изпращат на Съвета и Комисията.



  1. Комитет на регионите и други органи

Комитетът на регионите е най-новата институция на ЕС и започва своята дейност през 1994г. Една от главните задачи на Комитета е да формулира мнения по въпроси, отнасящи се до транспортните мрежи, здравеопазването, образоването, културата, икономическото сближаване и др. в различни региони на държ. членки. Местата на членовете на Комитета са 222 и са разделени както следва: Германия, Франция, Италия и Великобритания – по 27, Испания – 21, Белгия, Холандия, Австрия, Гърция, Португалия, Швеция – по 12, Дания, Финландия и Ирландия – 9 и Люксембург – 6. Членовете на Комитета се назначават с единодушие от Съвета за срок от 4 год. и могат да бъдат преназначавани. Измежду членовете се избира председател и ръководство за срок от 2 год. Комитетът разработва и приема собствени процедурни правила, които се утвърждават от Съвета. Комитетът провежда пленарни сесии 4 или 5 пъти годишно. Дейността му е организирана в 8 комисии и 4 подкомисии. Комитетът на регионите заедно с Икон. и соц. комитет използват едно и също седалище и секретариат в Брюксел.


Евр. инвестиционна банка е създадена през 1958г. като институция и като банка. Капиталът и е над 62 милиарда евро. Банката се ръководи от УС, СД и Управителен комитет. УС се състои от министри, определени от държ. членки. Приема решенията си с мнозинство, но има право с единодушие да приема всякакви решения относно суспендиране на операции на банката или тяхното ликвидиране. СД се състои от 25 директори и 13 заместници. Директорите се назначават от УС за срок от 5 год. Решенията си СД взима с обикновено мнозинство. За да приеме решения с квалифицирано мнозинство се изисква 17 директори да са гласували “за”. Упр. Комитет се състои от председател и 6 зам. председателя, назначавани от УС по предложение на СД за срок от 6 год. Комитетът взема решения с мнозинство, когато дава мнения по предложения за вземане на заеми или предоставянето на кредити или гаранции. Заедно с ръководните органи ежегодно от УС се назначава комитет от 3 члена, който удостоверява, че операциите на банката са надлежно извършени.
Други нови органи на ЕС са: Централа за ветеринарна и растителна инспекция и контрол, със седалище Ирландия; Евр. агенция за опазване на околната среда, със седалище в Копенхаген; Евр. център за контрол на наркотиците, със седалище в Лисабон; Евр. агенция за оценка на медицинските продукти и др.

  1. Законодателен механизъм

Институциите на ЕС притежават компетентност в областта на законотворчеството. Тя обаче не е универсална, а е ограничена само в рамките на определена и допустима от държ. членки нормотворческа компетентност. В нормотв. д-ст се прилага принципа за паралелната конкурираща се компетентност за прилагането от институциите на ЕС на задължителни актове само в области, в които държ. членки са прехвърлили компетентността си. Правомощия за приемане на актове са предоставени на Съвета, Комисията и ЕП. Нормотв. се осъществява предимно от съвета. В ограничен обем се осъществява от Съвета и ЕП. На Комисията е предоставена ограничена нормотв. компетентност – само за приемането на актове в областта на изпълнителните мерки. Тя обаче има правото на законодателна инициатива. Най-голям обем нормотв. компетентност е предоставена на съвета. Той притежава окончателната власт за приемането на задължителните актове, съставляващи вторичното право.


Нормотв. компетентност на ЕП няма самостоятелен характер, а се осъществява само съвместно със Съвета. Комисията е институцията, която участва в нормотв. процес като монополен носител на нормотв. инициатива. Тя притежава правомощия относно приемането на определени НА. Нейната компетентност произтича от учр. договори, а също така и чрез пряко овластяване от Съвета. Институциите на ЕС са с различни компетенции вкл. в областта на нормотв. На практика е налице разделение на функциите между институциите на ЕС, като това разделение се проявява във вертикален и хоризонтален план. Вертикално е разделението м/у институциите и държ. членки, а хоризонтално м/у институциите на ЕС.
Завършващата фаза на нормотв. процес е вземането на решения във формата на актове, приети от институциите. Създадените в рамките на ЕС специални нормотв. процедури непрекъснато се изменят и усъвършенстват. Първонач. предвидената е тази, която Съветът приема актове по предложение на Комисията след изслушване на ЕП. Тук Комисията има законодат. инициатива, а ЕП – консултативна роля. Ако не се поиска мнението на ЕП, приетият акт може да бъде оспорен пред Съда. Това е процедура на консултиране, по която се приемат актове във важни области. Приетите по тази процедура актове се подписват от председателя на Съвета и се публикуват в “Офиц. Вестник на ЕС”. Бюджетната процедура е свързана с ежегодното финансиране на ЕС. Тя предвижда съвместна компетентност на ЕП и Съвета и включва следните етапи:

  1. Комисията изготвя проекто-бюджет до 01.09 и го представя на Съвета

  2. Съвета изготвя проект и сезира ЕП за първо четене не по-късно от 05.10

  3. ЕП трябва в 45-дневен срок трябва да гласува и да го върне на Съвета

  4. Съветът за 15 дни одобрява промените или ги отхвърля

  5. ЕП може в 15-дневен срок да направи промени и да обяви бюджета за приет или да отхвърли проекта, след което процедурата започва от начало.

Съществува и т.нар. нова процедура за сътрудничество. Тук ролята на ЕП не е консултативна, а той действително участва в законодат. процес:

  1. Комисията предлага на Съвета приемането на НА

  2. Съветът изпраща предложението в ЕП

  3. Съветът изготвя обща позиция, след като получи становището на ЕП

  4. Позицията се предоставя на ЕП, който за 3 месеца трябва да я приеме, отхвърли или измени

  5. Комисията в срок от 1 месец решава дали да приеме промените на ЕП

  6. Пристъпва се към 2-ро четене на проекта

  7. Ако Съветът не се произнесе до 3 мес. по допълненията на ЕП или по измененията предложени на Комисията, процесът се прекратява.

Институциите на ЕС прилагат над 20 различни процедури.

  1. Приложение на ПЕС

Съгласно установената практика прякото изпълнение на актовете на ЕС се осигурява, както от органите на ЕС, така и от органи на държ. членки, в зависимост от компетентността им в изпълнителната власт, съгласно принципите на субсидиарност и пропорционалност. Компетентните органи на държ. членки организират като цяло съгласно нац. законодателство изпълнението на ПЕС с оглед постигане на целите на ЕС. Привеждането в изпълнение на актовете на ЕС се осъществява пряко и непряко. Чрез процедурата на прякото привеждане в изпълнение, компетентните органи организират непосредственото приложение на нормите на първичното и вторичното право на територията на държ. членки. Те се ръководят от принципа за еднообразното прилагане на ПЕС в държ. членки. Държ. членки са длъжни да предприемат всички необходими мерки, за да осигурят пълното прилагане и действие на нормите на ПЕС, от които произтичат задължения за тях. Те определят съдилищата и органите, които отговарят за прилагането на ПЕС, осигуряват координацията им, установяват подходящи адм. и съдебни процедури. Държ. членки имат определена автономия при избора на апарат и процедури за приложението на ПЕС, съгласно нац. законодат. Прилагането на ПЕС налага държ. членки да внасят поправки в нац. си законодат. или да приемат нови закони. Държ. членки въвеждат нормите на ПЕС под специални форми:



  1. Законодат. актове

  2. Постановления, издадени съгласно правомощията на изп. власт

  3. Законодателство, прието по силата на конкретни или общи правомощия от изп. власт, изрично предвидени от конституцията или в съответствие с конституц. традиция и др.

Непрякото привеждане в изпълнение на нормите на ПЕС е свързано преди всичко с прилагането на актовете на институциите, които нямат директен ефект. Компетентните държ. органи предприемат мерките, необходими за трансформирането на техните норми в национални.



  1. Правна система на ЕС

Правната система (ПС) на ЕС за разлика от вътрешнодърж. и м/ународноправната системи, които функционират от хилядолетия, заедно с възникване на държавата, е нова, все още формираща се и утвърждаваща се правна система. Съставните части на ПС на ЕС са актовете на държ. членки, актовете на институциите, м/унар. договори сключвани с 3-ти страни, общите принципи на правото и практиката на съда. Актовете, които се разработват и приемат от държ. членки на ЕС в качеството им на субекти на м/унар. право, могат да се разделят в 3 категории: учредителни договори, допълнителни договори и договори, сключени от представители на държ. членки. Това всъщност са м/унар. договори, които са задължителни за държ. членки на ЕС – страни по тях.


Актовете на институциите на ЕС формират друга част от ПС на ЕС. Това са правни норми създадени съгласно вече съществуващи разпоредби. Те могат да се разделят на актове с произтичащи от тях правни последици и актове имащи препоръчителен характер. Актовете на институциите биват:

  1. Регламенти, директиви, решения, препоръки и мнения

  2. Актове, съдържащи норми на вътр. право на ЕС

  3. Sui generis acts

Друга част от ПС на ЕС са м/унар. договори, сключвани съвместно като 1 страна от ЕС с държ. членки и от др. страна с трети страни държави нечленки в м/унар. организации – т.нар. смесени договори.
Общите принципи на правото са 1 от съставните части на ПС на ЕС. Те условно могат да се разделят на общовалидни принципи, съгласно м/унар. право; принципи пряко произтичащи от учр. договори и правните с-ми на държ. членки; принципи, които произтичат непряко, а се подразбират от учр. договори. Общите принципи са: принцип относно правата на човека и основните свободи, принцип на субсидиарност и принцип на пропорционалност. На последно място като част от ПС на ЕС се приема практиката на съда. Съдът създава общоприети правила, които прилага в последващата си практика. По този начин съдът осъществява нормотв., като попълва празнотите в законодат. на ЕС.



  1. Актове на държ. членки. Учр. договори, допълнителни конвенции и актове на представители на държ. членки

Актовете, които се приемат от държ. членки в качеството им на субекти на м/унар. право са Учр. договори, допълнителни конвенции и актове на представители на държ. членки. Учр. актове на 3-те общности представляват основата на своеобразна конституция на ЕС. Те са перфектни м/унар. договори, в които е опр. срокът им на действие – договорът, учредяващ ЕОВС е сключен за срок от 50 г., а учр. договори на ЕО и ЕВРАТОМ са сключени за неограничен период. Много автори считат, че 3-те учр. договора имат сходна структура и нормите им могат условно да се разделят в 4 групи:



  1. Преамбюл и уводни разпоредби, в които са въплътени основните принципи и целите на договорите

  2. Норми, които засягат правомощията на институциите на 3-те общности

  3. Материалноправни норми, уреждащи всички сектори на общностите

  4. Заключителни разпоредби, в които се уреждат въпросите за влизането в сила, срок на действие, отговорност и др.

Допълнително към учр. договори се приемат разл. актове, протоколи и др. Те се считат за неделима част от договорите, към които се отнасят. Конституцията на ЕС наред с Парижкия и Римските договори вкл.: Брюкселския договор от 1956 г., ЕЕА, договора за ЕС, Амстердамския договор и др.
Др. част от актове приемани от държ. членки са решенията приемани от представители на държ. членки, заседаващи в рамките на Съвета. Те са министри на държ. членки, представени в Съвета, но особеното е че когато не действат като членове на Съвета могат да приемат решения. Тези актове се различават от актовете, които се приемат от Съвета тъй като не се приемат в резултат на упражняването на предоставени от договорите правомощия, а се базират на межд. правоспособност на държ. членки да сключат межд. договори. Те се публикуват в “Официален вестник” на ЕС.

  1. Актове на институциите. Класификация. Форма и юридическа сила

Актовете на институциите на ЕС са правни норми, създадени съгласно вече съществуващи разпоредби, които се наричат първично право, от които именно произтичат правомощията на институциите да създават вторични норми. Нормотворчеството на институциите не е конкретно уредено във вторичното право. В учр. договори не са предвидени общи правомощия за институциите. Последните не могат да осъществяват нормотворчество в области извън обхвата на договорите, нито да превишават правомощията, които са изрично формулирани в тях.


На практика институциите в съответствие със своите правомощия приемат различни по форма, съдържание и правна сила актове. Регламентите и общите решения имат задължителен характер. Регламентът е норм. акт с общо приложение, който обвързва като цяло всички държ. членки и е директно приложим в тях. Регламентите могат да се разделят на пряко предвидени в разпоредбите на учр. договори и имащи за цел да уредят изпълнението им и на такива за неизпълнение, с които се извършва нормотворческия процес.
Директивите, приемане от ЕО и Евратом, както и препоръките, приемани от ЕОВС също са актове на институциите, имащи юрид. сила. Директивите са задължителни за всяка държ. членка само по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат, а по отношение на формите и начините не съдържат задължително предписание. Препоръките съдържат почти идентичен текст с този, определящ директивите.
Решенията са актове, които са насочени към индивидуално определени адресати. Те са задължителни като цяло.
Актовете без юрид. сила, които приемат институциите са препоръките и мненията. Те не пораждат права и задължения за адресатите. Препоръките се отправят по инициатива на институция, а мненията са резултат от външна инициатива. Препоръките се приемат от Съвета, а мненията се дават от Комисията. Институциите приемат и актове, които не се вместват в класификацията на актовете, които се приемат в съответствие с Договора за ЕО и др. учр. договори. Те могат да се разграничат като актове, съдържащи норми на вътрешното право и актове, чиито норми действат извън конституциите.
25. Международни договори, сключени с трети страни

Межд. договори, които се сключват в рамките на ЕС, са общопризнат източник на правото на ЕС и формират част от правната система на ЕС. Те могат да бъдат класифицирани, както следва:


1. Учр. договори на ЕС и допълващите и изменящите ги актове - те са перфектни межд. договори, които съставляват т. нар. Конституция на ЕС;
2. Самостоятелно сключваните от държ. членки с трети страни. Тези договори не са обвързващи за ЕС;
3. Межд. договори, сключвани съвместно от ЕС и държ. членки от една страна и трети страни от друга страна. Това са т. нар. смесени договори.
Наред с това се сключват и межд. договори от името на трите общности с държ. членки, или договори, сключени от ЕС самостоятелно с трети страни. Межд. договори, сключени от ЕС в рамките на ЕС могат да се класифицират и по други признаци. Когато като страна участва: ЕС самостоятелно с трети страни; ЕС и държ. членка с трети страни; една от общностите с трети страни; една от общностите и държ. членка; две от общностите с трети страни и др.
По предмет на регулиране: межд. търговия;, митници, стоки, транспорт и др.
По форма: межд. договори в класическата им форма, под формата на размяна на писма и др.
По наименование: договор, двустранен договор, за сътрудничество, търговски договор, межд. договор и др.
ЕС е страна по голям брой многостранни межд. договори. Това са договори в областта на межд. търговия, на лицензите, стандартите и техн. бариери в търговията и др.
Използват се главно два начина за сключване на многостранни договори: когато ЕС сключва договорите самостоятелно без държ. членки и когато договорите се сключват от ЕС и държ. членки съвместно.
ЕС е сключил и голямо количество двустранни договори. Това са договорите сключени между ЕС и държавите от Евр. асоциация за свободна търговия; ЕС и държ. от Изт. Европа и ЕС и други европейски държави, непопадащи в предходните групи.
26. Общи принципи на правото на ЕС

Общите принципи на правото са една от съставните части на правната система на ЕС. Те са част от неписаното право на ЕС. Основните принципи могат да се разделят условно на 3 групи:


1. Общовалидни принципи, съгл. межд. право, общоприети в съответствие с чл. 38 от статута на Межд. съд.
2. Принципи, пряко произтичащи от учредителните договори и правните системи на държ. членки.
3. Принципи, които произтичат непряко, а се подразбират от учредителните договори.
Общите принципи на правото са признати и се прилагат от Съда в правната система на ЕС.
Най-голямо внимание и признание в правото на ЕС получава общия принцип на правото относно правата на човека и основните свободи. Той е въплътен в Устава на ООН, Межд. харта за правата на човека, Евр. конвенция за правата на човека, в други межд. актове, в законодателствата на почти всички д-ви, както и в учредителните договори. В договора за ЕО се съдържат разпоредби, които забраняват всякаква дискриминация на основата на национална принадлежност, както и такива, които уреждат свободата на установяване, на извършване на услуги, на правото на сдружаване и др. Гаранциите на основните права често са отразявани в актовете на институциите. Важен акт е съвместната декларация на ЕП, Съвета и Комисията, приета през 1977г. Тя няма юридическа сила, но с нея се потвърждават и обобщават резултатите, постигнати от съдебната практика за осигуряване на гаранции за основните права. През 1978г. в Копенхаген държ. и правителствените глави на държ. членки на ЕС приемат декларация, с която заявяват, че правата на човека във всяка държ. членка са съществен елемент от членството в ЕС. Това е потвърдено от Тържествената декларация за Европ. съюз от 1983г. Текстове, свързани с правата на човека са включени и в преамбюла на Единния евр. акт. През 1989г. ЕП приема декларация относно основните права и свободи. Особен интерес за защита правата на човека и основните свободи внася Маастрихтския договор, съгласно който се създава ОМБУДСМАН- съдия по жалбите, до когото гражданите от държ. членки могат директно да подават жалби.
В правото на ЕС е въплътен принципът на субсидиарност, с цел да се уреди разпределението на управленските правомощия м/у държ. членки и институциите на ЕС. Този принцип получава израз в текста на чл. 173 от ЕЕА, съгласно който общността предприема действия, свързани с околната среда, за да бъдат постигнати на по-високо ниво целите, отколкото е постигнато това в отделните държ. членки. С формулирането му в Маастрихтския договор този принцип получава юридически задължителна сила. Субсидиарността не включва изричното разграничаване на правомощията на държ. членки и ЕС, тя не е процедура, а ръководен принцип в съществуващата процедура за упражняване на правомощията; не урежда отношенията м/у държ. членки; не засяга съществуващия баланс на институциите.
Принципът на пропорционалността е формулиран в чл. 5 от Договора за ЕО - което и да е действие на общността не следва да надхвърля необходимото за постигане на целите на този договор. Докато принципът на субсидиарност се прилага в случаите, когато е взето решение и следва да се определи кой ще осъществи действия за постигането на целите, то принципът на пропорционалността се прилага тогава, когато вече е установено, че действията на ЕО са необходими за постигането на целите, но тя не следва да надхвърля необходимите за това правомощия.
Ролята на общите принципи на правната система на ЕС се определя от целите и правилата, въплътени в учр. договори и от общите правни традиции на държ. членки.
27. Практика на Съда. Развитие и допълване на правото на ЕС

При тълкуване на правото на ЕС, Евр. съд прилага всички възприети начини, методи и принципи на тълкуване, които се използват в межд. право. Евр. съд е върховна съдебна инстанция на ЕС. Неговите общи задачи са прокламирани в договорите за общностите. Той осъществява тълкуване, прилагане и доразвиване на правото на ЕС, като действа, както следва:


1. Като Конституционен съд, когато е сезиран да отменя актове на Съвета и на Комисията;
2. Като Административен съд, когато взема отношение по молби на ФЛ и ЮЛ за отмяна на неправомерни актове на институциите или решава спорове м/у институциите и техни длъжности лица;
3. Като Граждански съд, решавайки спорове за обезщетяване на вреди, причинени от неправомерни актове на институциите или техни длъжностни лица;
4. Като Международен съд, решавайки спорове м/у държ. членки.
Евр. съд признава межд. право за обвързващо - признава както обичайните, така и договорните норми. Той признава межд. право за обвързващо, независимо дали произтича от договорни или от общи принципи. При тълкуване правото на ЕС Евр. съд прилага общоприетите методи, начини и принципи на тълкуване,които са обичайни за межд. право и са прилагани от Межд. съд на ООН. Съдът обаче, като оторизирана инстанция да тълкува правото на ЕС дава предимства на функционалния метод на тълкуване. Неговият подход е системен и технологичен, т.е. съответстващ на целите на разпоредбата. Съдът е установил основните принципи, в съответствие с които са изградени основите на ЕС. В своята практика той е постигнал съвършенство при утвърждаване принципите на равенство и недискриминация и най-вече на равенство в третирането на хората при смяна на местоработата си от една държ. членка в друга. В своите решения и тълкувания той смята, че те са равнопоставени с правата и задълженията, произтичащи в националните законодателства за местните граждани. Съдът тълкува принципът на свободата, като го определя като средство за насърчаването на свободата на търговията и личната мобилност на хората. Той признава и принципа на солидарността, принципа на единството, принципа на ефективността и др. Използвайки тези принципи, начини и методи на тълкуване, Съдът няма за цел да установи дали законодателните актове и решения са точен превод на превод на предварително установените правила, а дали те съответстват на разпоредбите на учр. договори. Със своята практика в това отношение Съдът създава общоприети правила, които прилага в последващата си практика и тези правила получават пряко отражение в следващите решения, при разглеждането на аналогични дела. Тези правила не са обвързващи прецеденти, а са традиция в общото право и следва да се разглеждат като ръководство при приемането на следващите решения по дела със същия характер и уреждащи аналогичен предмет. По този начин чрез практиката си Съдът осъществява нормотворческа дейност и попълва празнотите в законодателството на ЕС.

28. Директен (пряк) ефект на правото на ЕС


Съгласно правилото на директния ефект определени норми на правото на ЕС получават пряко действие в националните законодателства предоставяйки възможност на ФЛ и ЮЛ да придобиват субективни права и задължения. Директният ефект предоставя и защитава субективни права. Неговото прилагане е в зависимост от това, дали нормите на правото на ЕС са напълно ясни и точни, юридически перфектни и не искат за тяхното прилагане приемането на допълнителни нормативни актове. Директният ефект е изцяло приложим само по отношение на държ. членки, а по отношение на ФЛ и ЮЛ е приложим частично. Той не съдържа единни и общи разпоредби, а при него се разграничават разпоредби, отнасящи се до държ. членки - с вертикален пряк ефект, и разпоредби, отнасящи се до ФЛ и ЮЛ - с хоризонтален пряк ефект.


29. Примат на правото на ЕС над националното законодателство на държавите-членки


Общоприето е, че правото на ЕС има примат над нац. законодателства на държ. членки на ЕС. Почти всички конституции на държ. членки съдържат разпоредби, засягащи примата на правото на ЕС над нац. законодателства. Евр. съд е признал доктрината за примата за първи път през 1964г. в решението по делото “Коста срещу Енел”. Основното правило въплътено в доктрината е, че разпоредбите на правото на ЕО, имащи директен ефект, винаги имат примат над нац. право на държ. членки. Приматът на правото на ЕС е правило, което се основава на учр. договори, а не на нац. законодателства на държ. членки. Всеки нац. съд при разглеждане на дела в рамките на собствената му юрисдикция трябва да прилага правото на ЕС в неговата цялост и да не прилага разпоредби на нац. законодателство, които му противоречат. В тази връзка Евр. съд е приел редица решения, които указват как националните съдилища да уреждат конфликтите, възникващи м/у правото на ЕС и нац. законодателства.


Правото на ЕС има предимство, защото е специално право, което има първичен характер и е приоритетно по отношение на нац. законодателства. То е прието като такова по силата на учр. договори, посредством които държ. членки доброволно прехвърлят права и задължения от техните вътрешноправни системи към правната система на ЕС, като едновременно с това ограничават държавния си суверенитет.

30. Правна уредба на политиката на ЕС


Държ. членки в рамките на ЕС осъществяват сътрудничество в много области, което е уредено в рамките на общи, усилващи се и нови политики от нормите на правото на ЕС. Най-значими в това отношение са Договорът за ЕО, Маастрихтския договор, Амстердамският договор, ЕЕА и др. От съществено значение за развитието на интеграцията и на политиките в рамките на ЕС е изграждането първоначално на общ, а по-късно и на вътрешен пазар, които имат различно съдържание. Изграждането на общ пазар е било свързано с разработването на единна митническа тарифа, уреждането на свободното движение на лица, стоки, услуги и капитали, провеждането на обща селскостопанска и вътрешнотърговска политика и др. В рамките на ЕО през 80-те години възниква необходимостта от премахването на вътрешните граници и пречките за създаването на вътрешен пазар с цел по-нататъшното развитие на икономическата интеграция м/у държ. членки. В това отношение през 1985г. Комисията предоставя на Евр. съвет “бяла книга за изграждането на вътрешния пазар”, в която се предвижда премахването на физическите, техническите и фискалните пречки пред изграждането на вътрешния пазар. През 1986г. се приема ЕЕА, който възприема понятието “вътрешен пазар” като пространство без граници, в което се осигуряват свободите на движение.


31. Четирите свободи на движение в ЕС - свобода на движение на стоки, услуги, капитали и хора. Правна регламентация

В Договора за ЕО се съдържа правната уредба на свободното движение на стоки, която предвижда създаването на митнически съюз, който обхваща цялата търговия със стоки и включва забрана за мита в/у вноса и износа м/у държ. членки на ЕС. Митническият съюз се изгражда посредством премахването на митата м/у държ. членки и създаването на обща митническа тарифа. Митата в/у вноса и износа, които са в сила постепенно се премахват в съответствие с графика и етапите предвидени в Договора за ЕО. Държ. членки са се договорили постепенно да въвеждат обща митническа тарифа от 1957г. за развитието на межд. търговия и посредством споразумения, които ще намалят митата в резултат на създаването на митн. съюз м/у тях. При осъществяването на задачите в това отношение Комисията се ръководи от необходимостта за развитие на търговията с трети страни, подобряването на условията на конкуренция, вземане на мерки, с които да се предотврати изкривяването на условията на конкуренция м/у държ. членки по отношение на готови изделия и др. Според Комисията свободното движение на стоки може да се постигне само като се премахнат мерките, които осигуряват търговията - не само митата и количествените ограничения, но и всички мерки с равностоен ефект, независими дали са насочени към вносни или местни стоки.


Изискванията спрямо РБ по повод молбата и за членство в ЕС са: напълно приемане и прилагане на действащите актове на Общността, които са свързани със свободното движение на стоки; укрепване на адм. структури за стандартизация; изясняване на бъдещия статут на Комитета по стандартизация и метрология; изясняване дали РБ се съобразява с принципа на взаимното признаване и др.
Свободното движение на хора е предвидено в Договора за ЕО. В него се установява едно от основните права - свободно движение на работници. Това право изисква премахването на всякаква дискриминация, основаваща се на националността на работниците от държ. членки, относно условията за наемане на работа, възнагражденията и др. условия на труд.
Според изискванията на Комисията в бълг. законодателство следва да бъдат включени разпоредби за влизането и семействата на работещите, премахване на ограниченията и отказ за даване на разрешение за работа и др.
Правото на установяване на територията на държ. членка на ЕС включва постепенното премахване на ограниченията в/у свободата за установяване на граждани на една държ. членка на територията на друга държ. членка.
Съгл. Договора за ЕО за услуги се считат дейности, които се осъществяват с/у възнаграждение, напр.: дейности от промишлен или търговски характер, дейности на занаятчии или свободни професии. Лицата имат право да предлагат услуги, независимо от това на територията на коя държ. членка се намират, при същите условия, които се предоставят на гражданите на съотв. държава. Характерна черта на свободата на движение на услуги е, че тя се основава на забраната за дискриминацията на основите на националността.
По отношение на свободното движение на капитали и плащания нормите на правото на ЕС изпълняват по-скоро координираща, а не нормативна функция. Разпоредбите в Договора за ЕО предвиждат постепенното премахване на всички ограничения в/у движението на капитали и плащания, както м/у държ. членки, така и м/у тях и трети страни.
Изискванията спрямо РБ за членство в ЕС включват законодателство, гарантиращо чуждестранните капитали и инвестиции, премахване ограниченията за придобиване на недв. имоти от чуждестранни лица, премахването на съществуващите адм. и процедурни трудности при регистрацията на дружества.
32. Общите политики на ЕС, уредени от правото на ЕС

С общата селскостопанска политика се цели да се поддържа развитието на селскостопанската система, с която да се осигури нормален жизнен стандарт на селскостопанските производители и доставка на хранителни стоки на разумни цени. Целите на ОСП са да се увеличи селскостопанското производство, да се осигури добро жизнено равнище на фермерите, да се стабилизират пазарите, да се гарантира редовността на доставките и др. Пълноценното функциониране на ОСП започва през 1968г. на основата на принципите на свободно движение и финансова солидарност. Прилагането на ОСП в рамките на ЕС допринася за успешното преструктуриране на селското стопанство. Постигнато е увеличаване на производството на селскостопански продукти посредством съчетаването на политиката на поддържането на цените с технологично обоснование, с което ЕС се самозадоволява с всички необходими храни.


Комисията изисква от РБ във връзка с молбата и за членство в ЕС да завърши процеса на поземлената реформа и приватизацията, да създаде активен пазар на земята, да либерализира цените на селскостопанските продукти, да се преструктурира хранително-вкусовата промишленост и др.
Ефективното прилагане на обща транспортна политика първоначално е било необосновано бавно, което води до завеждане на дело през 1982г. от ЕП в Евр. съюз за неспазване задълженията му по договора в тази област. През 1991г. се приема докладът “транспортът през 2000г. и след това”, в който се включват целите за постигане на интегрирана транспортна система, която обхваща целия континент. ЕП през 1992г. приема резолюция, с която призовава Комисията да изготви бяла книга, съдържаща глобалната евр. концепция за транспорта. Като цяло сега общата транспортна политика обхваща политически мерки и инициативи в три области:
1. подобряване на качеството чрез създаването на интегрирани и конкурентни транспортни системи на основата на съвременни технологии;
2. подобряване функционирането на единния пазар и разширяване на вътрешното измерение чрез подобряване на транспортните връзки с трети страни;
3. насърчаване достъпа на оператори от ЕС до други транспортни пазари.
Изискванията на Комисията към РБ са: подобряване на пътната мрежа; приемане на ново законодателство в областта на въздушния транспорт и др.
Общата търговска политика е изключително от компетенцията на ЕО, като държ. членки нямат право да провеждат самостоятелна търговска политика без специалното разрешение на ЕС, нито да сключват самостоятелни межд. договори в тази сфера. Целта на ОТП е чрез създаването на митнически съюз да се допринесе за хармоничното развитие на световната търговия, постепенната отмяна на ограниченията в/у межд. търговия, намаляването на митническите бариери. През 1994г. Съветът приема пакет от норм. актове, които дават съществен тласък в развитието на режима ОТП в следните области: относно общия режим, приложим към вноса на текстилни продукти от трети страни; относно общия режим, приложим към вноса относно установяването на процедура на ЕО за въвеждане на количествени квоти, относно ускоряване на процеса на вземане на решения за някои инструменти за търговска защита на ЕС.
33. Политика на ЕС в социалната област, закрила на потребителя, околната среда и др.
Социалната политика се осъществява от разпоредбите на правото на ЕС от Евр. Социален фонд и от действия по специфични въпроси, свързани със здравеопазването, бедността и проблемите на инвалидите. Соц. политика на ЕС включва подобряването на условията на труд и жизнен стандарт в държ. членки, функционирането на Общия пазар, категоризирането на социалните системи и др. Комисията е оправомощена да развива по-тясно сътрудничество м/у държ. членки относно заетостта, условията на труд, проф. квалификация, социалното осигуряване и подпомагане и др. През 1989г. се приема Хартата на основните социални права, а през 1993г. влиза в сила Договорът от Маастрихт, който съдържа Декларация за социалната политика. Европейският социален фонд е създаден през 1960г. с цел да се подобрят възможностите за работа на работниците във вътрешния пазар за поддържане на жизненото им равнище.
Политиката в областта на защитата на потребителя се осъществява съгласно договора за ЕО. Приетите актове уреждат предимно икономическите интереси на потребителите, контрола в/у подвеждащата реклама, точно и ясно обозначаване на цените и др. Изискванията спрямо РБ са приемането на закон за защита на потребителите, определянето на независима институция, която да контролира прилагането на законодателството в тази област и др.
Политиката в областта на околната среда се осъществява с цел запазване, защита и подобряване на качеството на околната среда, закрила на човешкото здраве, рационално използване на природните ресурси и др. При разработването на политиката в тази област се отчитат наличните технически и научни данни, състоянието на околната среда в различни области на ЕС, потенциалните ползи и разходи при бездействие. Съветът взема решение какви действия да се предприемат в тази насока.
34. Правно уреждане на икономическия и валутен съюз

Целта на ЕС е чрез икономическа и валутна политика да създаде икономически и валутен съюз. През 1969г. в доклада “Бар” Комисията обосновава създаването на ИВС и през същата година главите на държ. членки вземат решение да се изгради такъв съюз. За тази цел през 1971г. е създаден социален комитет, който представя конкретни предложения, на основата на които Съветът приема програма за изграждането на ИВС. В центъра на програмата е договореността за обслужване курсовете и валутите на държ. членки. Тази договореност обаче претърпява известни изменения и се проваля, поради което през 1978г. се взема решение за създаване на нов валутен механизъм и се предвижда създаването на нова евр. валутна единица - ЕКЮ.


Всички държ. членки на ЕС провеждат задължително нац. си икономическа политика като част от общата икон. политика на ЕС и осъществяват координация в рамките на Съвета. Той приема проект за общите насоки на икон. политика на държ. членки, след което изпраща до ЕС доклад с констатации.
Нов тласък в развитието на ИВС е даден на срещата на високо равнище в Хановер през 1988г. На специална комисия, състояща се от Комитета на управителите на евр. центр. банки и на определени независими валутни експерти, е възложено да състави доклад с предложения за постигане на ИВС. Създаването на ИВС е утвърдено от Маастрихтския договор, който предвижда изграждането му в 3 етапа:
1. Първият започва на 01.07.90г. в съответствие с директивата за либерализиране движението на капитали вътре в ЕО и предвижда подобряването на сътрудничеството и координацията в икон. и валутната област и по-тясно сътрудничество м/у центр. банки;
2. Вторият етап започва на 01.01.94г. и е свързан с постигането на сближаване на нац. законодателства на държ. членки по отношение на темпа на инфлация, бюджетната политика, състоянието на валутата и лихвените проценти;
3. Третият етап започва на 01.01.99г. и засяга само държ. членки, които отговарят на изискуемите условия, а другите държ. членки ще се включат, когато изпълнят необходимите условия.
Според Комисията на този етап е трудно да се прецени дали РБ ще може да се включи в зоната на Еврото, тъй като това зависи от икономическата и структурната реформа, която предстои да се осъществи у нас.
35. Правно уреждане на общата политика в областта на външните отношения и сигурността

Нов тласък в развитието на общата политика в областта на външ. отношения и сигурността са крахът на социалистическата система в Изт. Европа и войната в Персийския залив. Важна стъпка в тази насока е провеждането през 1990г. на Междуправителствената конференция за политически съюз, която отчете дейността си пред срещата на високо равнище в Маастрихт през 1991г. На тази среща се гласува проект за договор за ЕС, който се подписва на 07.01. и влиза в сила на 01.11.93г. Съгласно Договора за ЕС Съюзът следва да отстоява идентичността си на межд. сцена посредством осъществяването на обща политика в областта на външ. работи и сигурността, включително и чрез създаване на обща отбранителна политика, която може да доведе до обща отбрана. Държ. членки трябва да придържат нац. политика към общоприетите принципи и да координират дейността си в межд. организации.


България е активен участник в диалога с ЕС в рамките на механизма за сътрудничество по въпросите за обща външна политика и политиката за сигурност на ЕС. Правителството на РБ в придружаващ молбата ни за членство меморандум потвърждава, че е готова и в състояние да участва активно в общата политика в областта на външ. отношения и сигурността. Според Комисията РБ като член на ЕС ще бъде в състояние ефективно да изпълни задълженията си в тази област.
36. Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи

Целите на политиката в областта на вътр. работи и правосъдието са да се разпространи в/у гражданите на ЕС, да осигури свободно движение без граници, да разшири сътрудничеството м/у държ. членки на ЕС по въпросите, които се отнасят до правосъдието и вътр. работи. Тази политика се въвежда в съответствие с дял 6 на Договора за ЕС. В него държ. членки определят областите, представляващи общ интерес: предоставяне на убежище, борба с/у наркоманията, митническо и полицейско сътрудничество, емиграционна политика и др. Политиката в областта на вътр. работи и правосъдието разглежда т. нар. “Шенгенско споразумение” като пилотен проект за интегриране на въпросите на правосъдието и вътр. работи в рамките на ЕС. До 1992г. сътрудничеството м/у органите за сигурност на държ. членки се осъществява на нормални срещи, които нямат базата на многостранен договор. Амстердамският договор от 1997г. въвежда Шенгенския договор в единната институционална рамка на ЕС. Прилага системата на по-тясно сътрудничество в рамките на правния ред, установен от новия договор.


Във връзка на молбата на РБ за членство в ЕС, Комисията в “План 2000” отбелязва, че РБ е предприела мерки за сближаване с изискванията на ЕС в областта на правосъдието и вътр. работи. Тя трябва да положи значителни усилия в областта на визовия режим с ЕС, с борбата с организираната престъпност, с трафика на наркотици. Комисията счита, че с оглед проблемите, които РБ в областта на правосъдието и вътр. работи, ще и бъде трудно да изпълни изискванията на действащите актове в средносрочна перспектива.
37. Европол

Съгласно подписаната през 1995г. и влязла в сила през 1998г. конвенция Европол е създаденото Евр. полицейско сътрудничество в съответствие с Договора за ЕС, с цел предотвратяването и борбата с тероризма, незаконния трафик на наркотици и други престъпления с межд. характер, включително и някои аспекти на митническо сътрудничество за организирането на полицейска система в ЕС. Европол притежава юридическа персоналност. Той разполага със следните структурни органи:


1. Управителен съвет, който включва по един представител на всяка държ. член, като приема решения с квалифицирано мнозинство от 2/3, ако не е предвидено друго;
2. Директор, назначаван с единодушие от Съвета след консултации с Упр. съвет за период от 4 год., като може да бъде преизбиран само веднъж. Той и двамата му заместници могат да бъдат освободени от длъжност от Съвета, който приема решение с квалифицирано мнозинство от 2/3;
3. Контролен съвет;
4. Финансов контрольор;
5. Финансов комитет.
Седалището на Европол е в Хага.
Според Комисията относно членството на РБ в ЕС от 1990г. у нас се наблюдава значително увеличение на организираната престъпност, включваща търговията с жени, рекета, изнудването, търговията с наркотици и др. Комисията счита, че на този етап координацията на ЦСБОП към МВР с другите органи - Министерство на правосъдието, Министерство на финансите, митниците е слаба. Комисията не счита, че на територията на РБ има терористична дейност, но данните доказват, че терористите използват територията на страната като транзит, за което следва да се вземат необходимите мерки.
38. Омбудсман на ЕС

Евр. омбудсман - съдия по жалбите е създаден съгласно Маастрихтския договор. Създаването му цели преодоляване на демократичния дефицит в традиционното гражданско общество. Съгласно Договора за ЕО ЕП назначава омбудсман, до който всеки гражданин на ЕС, както и всяко ФЛ и ЮЛ, което живее или има регистрация в някоя държ. членка, има право да изпраща жалби с/у неправомерно администриране на институциите, без съдебните органи. Омбудсманът може да формулира препоръки по отношение на работата на институциите, които нямат юридически задължителна сила, предоставяни в доклади до ЕП. Когато омбудсманът установи, че е налице неправилно изпълнение на задълженията, той ги отнася до заинтересованите институции, които в срок от 3 мес. трябва да го информират за становището си. Омбудсманът задължително изготвя доклад до ЕП, който изпраща и на заинтересованата институция, а резултатът от разследването съобщава на лицето, което е подало жалбата. В края на всяка година омбудсманът е длъжен да внася в ЕП общ доклад за резултатите то предприетите разследвания.


След провеждането на избор за ЕП, новоизбраните депутати назначават омбудсманът за срок от 5 год., който по искане на ЕП може да бъде преизбиран. Той може да бъде освободен от Съда, ако не отговаря на необходимите условия или ако е извършил сериозно нарушение на задълженията си. Той е напълно независим при осъществяването на функциите си. ЕП избира през 1995г. първия омбудсман Якоб Сьодерман след 3 гласувания измежду 5 кандидати.
39. Гражданство на ЕС

Маастрихтският договор въвежда гражданство на ЕС, с което правата и задълженията надминават правото на свободно движение и пребиваване на територията на държ. членки. Напр. гражданите на ЕС придобиват правото да избират да избират и да бъдат избирани на територията на всяка държ. членка според постоянното местоживеене, в местни и европейски избори, ползват се с дипломатическата и консулската закрила на 15-те държ. членки на територията на трета държава и др. В Договора не се отменя обаче националната принадлежност на гражданите на ЕС към съответната държ. членка. На практика въпреки въведеното гражданство на ЕС държ. членки продължават посредством националните си законодателства да уреждат индивидуално въпросите, свързани с придобиването, освобождаването или загубването на съответното гражданство. Държ. членки на ЕС ще насочат усилията си към възприемане на унифицирани разпоредби на разработената в рамките на Съвета на Европа Евр. конвенция за гражданството, която е прието в Страсбург през 1997г. От анализа на разпоредбите в Конвенцията е видно, че бълг. законодателство не съдържа разпоредби относно уреждането на притежаването на двойно или повече гражданства от едно и също лице, но като цяло, с малки изключения бълг. законодателство отговаря на разпоредбите в Конвенцията.


В становището на Евр. комисия относно изпълнението от РБ на критериите за членство в ЕС е залегнала и препоръката към правителството да предприеме стъпки за решаване на специфичните проблеми на малцинствата.
40. Шенгенско споразумение

На 16.06.1985г. в селцето Шенген, в което се допират границите на Германия, Франция, Люксембург, тези 3 държави заедно с Холандия и Белгия сключват споразумение относно премахването на контрола по общите граници м/у тях. На 19.06.90г. тези държави подписват конвенция за приложение на Шенгенското споразумение, което влиза в сила през 1995г. за 7 д-ви - Португалия и Испания се присъединяват в последствие. През 1996г. към конвенцията се присъединяват и Дания, Швеция и Финландия. С Норвегия и Исландия, които не са членки на ЕС се подписват договори за сътрудничество в обхвата на разпоредбите на Шенгенското споразумение.


Създадена е Шенгенска информационна система - SIS, която позволява на държавите да използват база данни на различни категории лица - осъдени, издирвани и др., както и определена информация - за откраднати коли, фалшиви документи и др. Проверяват се всички чужденци, които пресичат външните граници на Шенгенската област. Към конвенцията е приложен списък на държавите, чиито граждани задължително трябва да получат виза.
Повишава се сътрудничеството м/у полицейските ведомства на държ. членки в районите на вътрешните граници. Те си предоставят информация за криминална превенция, оказват си сътрудничество в борбата с наркотрафика и др. Амстердамският договор предвижда включването в на Шенгенското споразумение в единната институционна рамка, като в това отношение 13 държ. членки ще прилагат системата на по-тясно сътрудничество.
41. Договорът от Маастрихт, нов етап в развитието на правото на ЕС

Договорът за ЕС е подписан окончателно на 07.02.92г. в Маастрихт от държ. глави на държ. членки. Структурата на Договора е обособена в две насоки:



  1. Трите съществуващи общности не са формално разширени или изменени;

  2. Той създава съюз м/у държ. членки, който юридически е отделен акт от общностите, но е съобразен с тях и обвързан в много области.

След създаването на ЕО това е Договорът, който урежда най-значимия етап в развитието на Евр. интеграция. В рамките на ЕС се предвижда съществен икономически напредък и увеличаването благополучието на народите на държ. членки, социалното развитие, разкриването на работни места и др. Договорът предвижда нови съвместни дейности в ЕС в областта на външните отношения и сигурността, на вътрешните работи и правосъдието. Той предвижда процедура и срокове за създаването на икон. и валутен съюз, чиято цел е създаването на единна валута – ЕКЮ. Тя трябва да бъде контролирана от единна центр. банка в качеството на независима институция, свободна от политически контрол. Политиките на ЕС съгласно Договора следва да се разширят в следните области: транспорт, интересите на потребителите, изследване и технологии, промишленост, околна среда и др. В областта на външните отношения и сигурността Съюзът ще осъществява обща, съгласувана политика. Друга обща политика, предвидена в Договора е в областта на вътр. Работи, правосъдието и емиграцията с цел да бъде засилена защитата на гражданските права и правата на човека като цяло.
42. Договор за ЕС

За първи път в Комитетът на Фушет през 1961г. се дискутира въпроса за създаване на ЕС. През 1969г. на Хагската среща, а след това и на срещата проведена през 1972г., тази идея се разглежда отново, но без ясна представа за структурата му, функциите и т.н.


Едва на проведената през 1974г. Парижка среща този проблем се разглежда сериозно. Поръчва се на белгийския министър-председател Тиндеман да подготви поддоклад относно създаването на ЕС. В края на 1975г. докладът е представен. Той става предмет на оживени дискусии, които завършват без конкретен резултат. През 1984г. ЕП приема проект на Договор за създаване на ЕС с перспектива да се доближи до федералния модел. Приетият през 1986г. ЕЕА постига прогрес в няколко области. Първоначално този договор е приет с голяма доза подозрение и е разглеждан като заплаха за общия пазар. В преамбюла на акта ясно е декларирано желанието за трансформиране на отношенията на държ. членки в съюз. По нататъшно влияние в/у развитието на този процес оказват инициативите на френското и германското правителства, както и на президента на Комисията Жак Делор. Окончателният и пълен текст на Договора за ЕС се разработва и приема на откритата на 15.12.90г. междуправителствена конференция в Рим, която завършва на 11.12.91г. в Маастрихт. Договорът е подписан окончателно на 07.02.1992г. в Маастрихт от държ. глави на държ. членки.
43. Нововъведения съгласно Амстердамския договор от 02.10.97г.

На 17.06.97г. главите на държ. членки на ЕС приемат нов договор за Европа. Той е известен като Амстердамски договор и на практика доразвива първичното право на ЕС. Договорът е подписан на 02.10.97г., след което започват публичните обсъждания на разпоредбите му във всяка държ. членка преди официалното обвързване с него. Той е в сила от 01.05.99г. Разпоредбите на Договора допълват правото на ЕС. В структурно отношение Амст. договор урежда 4 главни цели:



  1. Заетостта и гражданските права да станат същността на Съюза;

  2. Да се премахнат последните препятствия, които са останали пред осъществяването на свободите на движение и усилване на сигурността;

  3. Да се реформират институциите;

  4. Да се увеличи участието на Европа при уреждането на световните проблеми.

В Договора са приети мерки, които да защитават интересите на потребителя, защита на здравето, социалната сигурност, както и гарантирането правото на информация. Договорът предвижда включването на Шенгенското споразумение в единната институционална рамка. Шенгенските държави ще прилагат системата на по-тясно сътрудничество и ще продължат тяхното сътрудничество в рамките на правния ред, установен от разпоредбите на Договора. Само в част от дейностите на това сътрудничество ще участват Великобритания и Ирландия, а за Дания са предвидени специални договорености. Амст. договор предвижда и нови отговорности в областта на правосъдието и вътрешните работи. Приети са също така и изменения и допълнения относно дейността на институциите.
44. Международна правосубектност на ЕС

Межд. правосубектонст се проявява в самостоятелно участие на субекта на межд. отношения и способността му да приема межд. права и задължения посредством сключването на межд. договори или произтичащо то международноправните обичайни норми. Межд. правосубектност могат да притежават само субектите на междудържавните отношения. Способността на субектите на межд. право да създават межд. правни норми не е еднаква. Тя зависи от това към коя категория от общоприетите субекти на правото се отнася субектът – към първичните – държавите и др. или към вторичните – международните и междуправителствени организации. ЕС притежава частично качествата и на първата и на втората категория. При осъществяване на межд. си правосубектност ЕС осъществява межд. си правоспособност да придобива права и да поема задължения чрез сключването на межд. договори. В това отношение обаче съществуват редица проблеми, като например проблемът с отговорността при неизпълнение на поетите договорни задължения с трети д-ви. Не се поставя под съмнение способността на ЕС да поема отговорност за носене на последствията на своите действия както за договорни задължения, така и за недоговорната отговорност, но не е съвсем ясно дали тази отговорност изключва изцяло отговорността на държ. членки. Правото на субектите на межд. право да сключват договори е свързано със задължението за носене на отговорност за последствията от техните действия. ЕС разполага със съответните финансови средства за изпълнение на задълженията си и за възстановяване на щети, причинени на трети страни.


След влизането в сила на Маастрихтския договор е налице и още един елемент на межд. правосубектност на ЕС – самостоятелна външна политика. В межд. аспект няма съмнения относно межд. правосубктност на ЕС. Тя по своя обем значително надвишава обема, притежаван от межд. организации и до голяма степен е приравнена до правосубктността на д-вите. Основното качество, което характеризира д-вата като субект на межд. право е държ. суверенитет. В този аспект следва да се изясни частичното прехвърляне на държ. суверените от държ. членки в/у институциите на ЕС. С понятието държ. суверенитет е свързано понятието суверенни права, които включват пълна законодателна, изпълнителна и съдебна власт на д-вата на своята територия, а в областта на межд. отношения – самостоятелно упражняване на своите суверенни права. В областта на межд. отношения суверенитетът на д-вата не може да бъде ограничаван по никакъв начин, освен в случаите на явно изразено доброволно съгласие на д-вата. В този смисъл е и практиката на ЕС, съгласно която държ. членки с подписването на Учр. договори се съгласяват доброволно да прехвърлят държ. си суверенитет в/у институциите на ЕС. Със сключването на договорите за учредяване или присъединяване към ЕС суверенитетът на държ. членки вече е частично прехвърлен в определени области. В бъдеше, когато ЕС реши да провежда обща политика в други области, за да предприеме законодателни действия, не се нуждае от допълнителни правомощия за ограничаване на суверенитета на държ. членки. Може да се приеме изводът, че договорната правосубектност на ЕС е практически неограничена, когато е необходимо да се постигнат конституционни цели.
45. Проблеми, свързани с разширяването на ЕС

ЕС е непрекъснато развиващ се процес, който е свързан с постоянното разширяване до пълното включване на всички Евр. д-ви. Успешното развитие на ЕС зависи преди всичко от процеса на разширяване, като в зависимост от степента на готовност и отговарящи на изискванията кандидати се приемат за нови членове. Договорната основа за разширяването е залегнала в разпоредбите на Договора за ЕС и Договора за ЕО. Всяка Евр. д-ва може да кандидатства да стане член на Съюза. Първоначално д-вата, която желае да се присъедини към ЕС подава молба до Съвета, представляваща едностранна декларация. Съветът се консултира с Комисията, която разглежда като цяло възможностите и проблемите, свързани с кандидатстващата д-ва, след което изпраща до Съвета мнението си. След получаване на мнението Съветът с обикновено мнозинство взема решение за откриване на преговори. Преговорите се водят от президента на Съвета, от името на държ. членки с помощта на Комисията. ЕП се информира за хода на преговорите. Той одобрява присъединяването на нови членове, като се произнася с абсолютно мнозинство. След получаване на одобрението на ЕП, Съветът с единодушие взема решение за приемането на съответната д-ва за нов член. Държ. членки сключват споразумение за присъединяване за присъединяване с д-вата подала молбата, което трябва да бъде ратифицирано от всички д-ви, за да влезе в сила. Процедурата за присъединяване приключва след депозирането на последния акт за ратификация. Договорът за присъединяване влиза в сила съгл. межд. договорно право. Кандидатстващата д-ва става член, което значи, че става страна по всички договори, съставляващи първичното право на ЕС. Тя поема всички права на държ. членки на ЕС.


Процесът на разширяване досега е бил свързан с преодоляването на голям брой проблеми, препятствия и усложнения. Първите стъпки за разширяване са направени през 1961г. и през 1967г., когато Великобритания, Ирландия, Дания и Норвегия подават молби за членство. В двата случая Франция налага вето на Великобритания. Другите страни оттеглят кандидатурите си. Нови постъпки са направени през 1969г., в следствие на които започват преговори, а през 1972г. се стига до подписване на договори за приемане в ЕС. Молбата на Гърция за приемането и за член е внесена за разглеждане през 1974г. и през 1981г. тя става 10-тата страна член на Общността. Португалия и Испания подават молби през 1975г. Преговорите с тях започват и минават през множество усложнения, но в крайна сметка през 1985г. е постигнато споразумение. Турция подписва споразумение за асоцииране през 1963г., но подава официално молба за членство през 1987г.. Комисията отказва да и даде членство. Преговорите с Австрия, Финландия, Швеция и Норвегия започват 1993г. и приключват успешно през 1994г.
От новите членове, които ще се присъединяват към ЕС, се изисква да приемат условията по договорите, както и цялото вторично законодателство – директиви, наредби и решения, приети съгл. действащите договори. В тази връзка преговорите за членство ще бъдат преди всичко за продължителността и характера на преходните периоди, по времето на които страната кандидатстваща за член на ЕС ще трябва да измени съществуващото законодателство, за да отговаря на изискванията на Съюза.
През 1991г. се сключват споразумения за асоцииране с Чехословакия, Полша и Унгария, а по-късно и с РБ, Албания, Румъния, Словения, Литва, Латвия и Естония. На 15.02.00г. в Брюксел официално бяха открити преговорите с 5 д-ви, вкл. и РБ.
46. Фактори, оказващи влияние в/у развитието на правната с-ма на ЕС

Бъдещото развитие на ЕС е най-тясно свързано с бъдещото задълбочаване на Евр. интеграция и създаването на единна Европа. Факторите, които оказват влияние в/у развитието са:



  1. Стабилизирането на ЕС и излизането на държ. членки от рецесията;

  2. Стабилизирането на д-вите от Изт. Европа и Русия;

  3. Постепенно доближаване до изискуемите условия за членство в ЕС на държ. кандидати.

Първият въпрос, чието решаване е определящо за постепенното стабилизиране на ЕС, излизането от рецесията на държ. членки и особено на Германия. Геополитическият баланс в Европа се промени основно след обединението на Германия, което нанесе шок на западноевр. икономика. Стабилизирането на немската икономика ще допринесе до голяма степен за превръщането на континента в едно по-широка, по-обединена и по-сигурна Европа.
Втора необходима стъпка е стабилизирането на д-вите от Изт. Европа и Русия. Почти всички от тях обявиха намерението си да изградят пазарна икономика. Трудностите на прехода обаче се оказаха по-големи от очакваното. Като цяло има спад в производството. Само страните, които се намират в близост до държ. членки на ЕС успяха да привлекат инвестиции.
Третият фактор, който играе роля за разширяването на ЕС са условията, на които трябва да отговарят държ. кандидатки. Те трябва да отговарят на следните условия: да са Евр. д-ви, да имат изградена пазарна икономика, да бъдат демократични – да са гарантирани основните права и свободи на човека, законодателството им трябва да е хармонизирано със законодателството на ЕС.
47. Правна основа на сътрудничеството на ЕС с РБ

Евр. общности и РБ установяват официални отношения на 09.08.1988г., когато Комисията на Евр. общности изпраща нота – отговор на изпратената 3 мес. по-рано бълг. нота, която съдържа предложение за установяване на официални отношения. Понастоящем отношенията м/у РБ и ЕС се регулират от подписаното през 1993г. Евр. споразумение за асоцииране, влязло в сила през 1995г. Органите, които са ангажирани с изпълнението на споразумението са:



  1. Съвет за асоцииране, който заседава на министерско равнище и извършва преглед на изпълнението на споразумението;

  2. Комитет за асоцииране, който заседава на равнище висши държ. служители и се занимава с въпроси на конкретното изпълнение на споразумението;

  3. Подкомитети, които подпомагат работата на Комисията при осъществяване на споразумението в специфични области;

  4. Съвместен парламентарен комитет, който се състои от членове на ЕП и НС на РБ.

Характерните особености на Евр. споразумение за асоцииране са:

  1. РБ и ЕС създават нова рамка на отношенията си, основаваща се на “общите ценности, които споделят”;

  2. Със споразумението се установява асоциация м/у РБ и ЕО;

  3. Една от целите на споразумението е да осигури подходяща рамка за развитие на редовен полит. диалог, което да позволи развитието на тесни полит. отношения;

  4. То предвижда постепенно м/у РБ и ЕС да се установи зона на свободна търговия.

Периодът на асоцииране от 10 год. се разделя на два подпериода от по 5 год. След изтичането на първите 5 год. се прави преглед на изпълнението и се взема решение за преминаването към втората фаза. Главна цел на споразумението е да подготви РБ, бълг. производители, всеки гражданин за условията на висококонкуретния вътрешен пазар на общността. Споразумението създава и институциите, които правят асоциирането ефективно – Съветът за асоцииране и съвместният парламентарен комитет. Съветът заседава веднъж годишно в Брюксел на ниво министри на външните работи и членове на Евр. комисия. Комитетът заседава веднъж годишно, като София и Брюксел се редуват в домакинството.
48. Подготовка за членство на РБ в ЕС

През 1998 ЕС започва преговори с 11 кандидатстващи за членове на Съюза, между които и РБ. Тя обаче е една от петте държави, с които в зависимост от степента на готовност ще се водят преговори с различна скорост. РБ внася молба за членство на 16.12.1995 г. В момента страната ни се готви активно за членство в ЕС. Освен подаването на молбата правителството внесе меморандум по повод молбата за членство, в който е определена позицията на РБ по този въпрос. Приети са програма за ускоряване сближаването на законодателствата и правителствена програма въз основа на критериите изработени в Копенхаген за пълноправно членство в ЕС. В рамките на проекта “Европа 2000” е представено сравнително изследване, в което се извършва преглед на целия спектър на бълг. законодателство по отношение на европейското, както и е изготвена законодателна програма съобразена с изискванията на ЕС за приоритетите и целите на хармонизиране на законодателството.


На 16.07.1997 г. в Страсбург Комисията разработи и предостави становища за “План 2000”, който е комбиниран документ за разширяване на ЕС. В документа се прави оценка на базата на критериите за присъединяване въз основа на различни източници на информация. Становището на Комисията за РБ съгласно този план съдържа съществуващите отношения м/у РБ и ЕС, преценка на способностите на РБ да поеме задълженията на членството, анализ на ситуацията относно определяне на политическите критерии и перспективи на развитие на икономическите условия, както и обща оценка. Становището в структурно отношение е в 3 раздела и анекси. В 1-ви раздел са включени уводни бележки и отношенията м/у ЕС и РБ. 2-ия раздел определя критериите за членство, а в 3-ия са включени обобщения и заключения.
Значителен принос за интегрирането ни в Европа има и решението на Министерски съвет от 1997 г. за възлагане на МП функциите на национален координатор за осъществяване на връзките с бюрото за техническа помощ и обмен на информация по бялата книга. Процесът на сближаване на законодат. ни с правото на ЕО е поетапен. Основните етапи и мерки са посочени в Евр. споразумение за асоцииране на РБ, в бялата книга и в “План 2000”. На МП и неговия съвет по законодателството е възложена задачата за осигуряване на съвместимостта на проектите на норм. актове от нац. законодат. със законодат. на ЕС.
49. Фактори влияещи в/у развитието на ЕС

Позициите на държ. членки на ЕС по отношение на разширяването не са единни. Франция се противопоставя на увеличаването на броя на членовете. Испания, Португалия и Гърция имат положително становище. Необходимо е обаче от друга страна тези д-ви бързо да бъдат интегрирани по отношение на съществуващите в Зап. Европа просперитети, институции и ценности. Разшир. на ЕС е важен проблем, който е източник на противоречие м/у държ. членки, но независимо от това трябва да бъде решен положително, тъй като от него зависи евр. обединение. Евр. съвет на сесията си през 1992 г. в Единбург посочи някои елементи на сътрудничество с д-вите от Източна Европа. Бързото развитие на процесите през 1989 г. в тези д-ви завариха общността неподготвена. Тя не беше в състояние да предвиди и регулира процесите възникнали в това отношение. Факторите, които следва да се вземат в предвид и които определят и представляват обстановката, в която трябва да се формира политиката за Евр. сигурност са: военната мощ на САЩ и Русия, политическата криза в много западни д-ви, развитието на процеса на европейска интеграция, нестабилността на д-вите от И. Европа и Русия, и др. Общоевр. сигурност може да се гради само в стабилни отношения и сътрудничество с Русия и САЩ. Главната връзка на Европа със САЩ е НАТО. Както НАТО, така и ЕС обаче, на които д-вите от И. Европа разчитат са в процес на адаптация и преориентиране.


Други важни фактори за Евр. сигурност са ЗЕС и ОССЕ. ЗЕС е международна регионална организация, на която ЕС залага много във военната област. При разработването на текста от Договора от Маастрихт държ. членки включиха специален раздел посветен на общата външна политика и политиката за сигурност на ЕС. В Договора се предвижда не само тясното сътрудничество със ЗЕС и НАТО, но и осигуряване чрез собствени процедури и средства на мерките необходими както за гарантиране на интересите и сигурността на ЕС, така и опазване на межд. мир. В раздел 5 са включени разпоредби, касаещи осъщ. на обща външна политика от ЕС. Наред с това Договора съдържа разпоредби, които гарантират ненакърнимостта на специф. характер на сигурността и политиката на отбрана на отделните държ. членки.
За да бъде ефективна външ. политика и гарантирана сигурността на държ. членки, дейността на ЕС трябва да е насочена към:

  1. Подържане на приятелски отношения с всички държави;

  2. Подържане на тесни контакти и сътрудничество с всички Евр. д-ви в рамките на ЗЕС, ОССЕ и др.

  3. Подържане на контакти и сътрудничество със САЩ в рамките на НАТО;

  4. Привличане на Русия за участник в решаването на проблемите на Евр. сигурност в рамките на ОССЕ, ЗЕС и др.

  5. Разширяване на отбранителната способност на Европа и преминаването към общоотбранителен съюз.

50. Бъдещо развитие на интеграцията в ЕС

Бъдещото развитие на Евр. интеграция ще протече под влиянието на 2 фактора: бъдещото разв. на интегр. в рамките на ЕС и разшир. и задълбочаване на интегр. на ЕС с Евр. д-ви нечленки на ЕС. Главните фактори, които ще оказват влияние на разв. на ЕС ще бъдат изборът и влиянието на правителствения подход или федерализма. Поддръжниците на м/управителственото схващане подкрепят идеята за разв. на интегр. в рамките на ЕС на м/управителствено ниво без по-нататъшно прехвърляне на нац. суверенитет от държ. членки в/у ЕС. Те считат, че функциите на Съвета и Евр. съд трябва да се подобряват и усъвършенстват, но не и на Комисията и ЕП. Федералното схващане подържа създаването на единна валута и единен пазар, управлявани от институции изградени от федералните принципи. Според него Съдът осигурява съблюдаването на законодат. и правовия ред, ЕП и Съветът са съвместни законодатели, а Комисията е изпълнителен орган, отговорен пред ЕП.


Според подкрепящите м/управителствения подход правата на Комисията трябва да се намалят – нейните изпълнителни правомощия да бъдат поети от Съвета и неговия Секретариат.
2-ия фактор, който ще оказва влияние в/у бъдещото разв. на Евр. интеграция ще зависи от разширяването и задълбочаването на сътрудничеството на ЕС с останалите Евр. д-ви. Усъвършенстването на Евр. интегр. и решаването на проблемите на утрешна Европа са немислими без паралелното прогресивно развитие на правото на ЕС.

Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница