25 юни 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Централите, използващи енергията на слънцето, могат да задоволят до 12% от нуждите на Европа от ток през 2020 г.. Това е записано в изследване, направено от Европейската асоциация на фотоволтаичната индустрия (EPIA) и цитирано от агенция Ройтерс и „Еуроактив“.

Мощностите от фотоволтаична слънчева енергия биха могли без субсидии да се конкурират с други форми на производство на електричество в по-голямата част от пазара в ЕС. В южните части на Стария континент като Южна Италия и по-голямата част от Испания, този вид електричество ще бъде конкурентоспособно още от следващата година. Изследването на EPIA проучва различните видове политики при субсидирането на тази зелена енергия. Данните показват, че частните компании могат да произведат 4 до 6% от слънчевата електроенергия. Ако се предостави подходящата подкрепа за този сектор, фотоволтаичната индустрия би могла да допринася значително повече към стратегията на ЕС за устойчива енергия, пише в документа.

Целта на общността е през 2020 г. 20% от производството на ток да е от възобновяеми енергийни източници, с 20% да се подобри енергийната ефективност и 20% от горивата да се произвеждат възобновяеми източници. Компаниите обявяват, че са готови да направят необходимите инвестиции в зелена енергия, но за тях е необходима добре определена схема на подкрепа за бизнеса за следващите пет и повече години, за да се увеличават обемите продукция.

Най-добрият начин да се стимулира изграждането на слънчеви централи си остават преференциалните цени при изкупуването на енергията. При този вид тарифи електроразпределителните компании са задължени да изкупуват произведената слънчева енергия на цени, значително по-високи от тези при производство на ток от конвенционални централи като ТЕЦ-ове например. Методът се прилага успешно в редица страни, като водеща тук е Германия. Заради голямото производство на ток от ВЕИ там започват да се въвеждат ограничения при строителство на слънчеви и на вятърни централи поради опасността елмрежата да стане нестабилна и да има прекъсване на тока. Подобни мерки се предприемат и в Испания. Сметките на потребителите в Германия обаче ще се увеличат с 2,2%, за да бъдат изплатени преференциалните тарифи, става ясно от изследването на EPIA.

В момента фотоволтаичната енергия осигурява едва 1% от нуждите на ЕС от електричество и са необходими значителни инвестиции, за да се достигнат сериозни производствени обеми.

За да се увеличи производството на ток от слънцето, е необходимо да се намали бюрокрацията в страните и елмрежата да бъде приспособена така, че да може да поема големи обеми от възобновяема енергия. Това означава сериозни инвестиции в енергийната мрежа на Европа.

Конкретно в България НЕК като собственик на мрежата високо напрежение и големите подстанции трябва да инвестира 350 млн. лв. Отделно трябва да се изградят и мощности, които да са в състояние да се включат до минути в случай на безветрие или облачно време. Този „горещ резерв“ от мощности са водните и газовите централи. Отделно в т. нар. студен резерв енергийната система на страната може да издържи до 1180 мвт. По данни на НЕК подобни инвестиции неминуемо ще се отразят в крайната цена на тока за потребителите.

Стартира програма „Столипиново-2", която ще даде възможност последните 130 български семейства да се изселят от махалата, каза вчера кметът Славчо Атанасов. Това стана възможно с поправка в Закона за общинската собственост, която инициираха пловдивските депутати Бойко Ватев и Захари Георгиев. Промяната дава право физически лица да правят еднократни замени с общината.

До юли програмата ще бъде внесена в съвета. Изискването е гражданите да са закупили жилищата в„Столипиново" не по-късно от 1992 г. и да живеят постоянно в тях.

Програма „Столипиново" стартира през 1991 г. и даде възможност на над 300 български семейства от квартала да се разселят в други райони на града.

Ситуацията изглежда така - по грамадния строеж на бул. „Ситняково" в София сноват 11 крана, а ръкави са запретнали близо 1000 работници. На ден се изливат по 400 кубика бетон.

В „Сердика център" ще бъде вложен повече метал, отколкото в Айфеловата кула, за която са отишли 7300 тона желязо. В България обаче първенството твърдо държи друг мегаобект - Националният дворец на културата. Според проф. Милчо Брайнов, проектирал носещата конструкция, в НДК са вложени 19 700 тона стомана и 335 хил. кубика бетон. В „Сердика център" ще има 220 магазина на площ от 50 000 кв. м. Офис частта ще заеме 33000 кв. м, а паркоместата ще са 1600. Молът ще бъде открит в първите месеци на 2010 г., а офисите - през 2011 г. Инвестицията е 210 млн. евро.Ни
Снимка на четири колони - 85 на сто от търговските площи в мол „Сердика център" вече са отдадени под наем, съобщиха от ЕЦЕ и „Шпаркасен". Договарянето на офисите ще тръгне наесен. Очаква се месечните наеми да бъдат между 15 и 17 евро на кв. м. Инвеститорите са се договорили със Столичната община да се изгради пробив на трамвайната линия по бул. „Ситняково", за да се улесни достъпът до обекта.


25.06.2009 г., с. 8
Очакват ново поевтиняване на имоти в ЕС
Цените на жилищата в повечето европейски страни ще падат още, като изключение вероятно ще бъде Великобритания, се казва в анализ на „Стандард & Пуърс".

В Испания и Ирландия се очаква нов спад, тъй като двете страни преживяват силна рецесия. Франция, която досега отчита по-слаб спад, вероятно скоро ще навлезе в значителна корекция. Признаци за нормализиране има само във Великобритания, където жилищата са поевтинели с 18,4% през 2008 r.

„Гемстрой" е подизпълнител на проект за водоснабдяване и изграждане на пречиствателна станция край Балчик по програма ИСПА на стойност 22

млн. евро. Главен изпълнител е турската „Хидротек", но нито тя,нито„Гемстрой" имали необходимата техника. Затова за преки изпълнители били избрани десетината български фирми от четирите града. В знак на протест срещу неполучените пари работници блокираха за един час във вторник една от главните улици на града с лозунги да се спре източването на европарите, да се прекратят аферите и да се изгонят „фирмите крадци".

„Ще фалираме, ако не си получим парите, защото имаме кредити и лизинги, а банките не питат кой какво ни дължи", негодуваха строителите. Въпреки отказа на областното пътно управление и на КАТ да им разрешат блокирането на главния път за Румъния, те предупредиха, че са готови и да бъдат арестувани, но да защитят интересите си. Солидарни с протеста са и част от жителите на Балчик заради разкопаните улици на техния град.

И все пак какво успя да направи финансовото министерство за четири години?

На първо място поддържахме разумна фискална политика. Това бе оценено както от хората, така и от международните финансови институции. Съвсем наскоро положителна оценка даде и МВФ.

Да, България беше засегната от финансовата криза по същия начин както и останалите страни от Източна Европа. Но ние имаме силни буфери - резултат от благоразумната политика през годините на бум, които ще ни помогнат да преминем успешно през нея. Публичните финанси са на излишък, имаме значителни фискални резерви, банковата система е стабилна.

Кои бяха основните маркери на тази разумна политика

- устойчив темп на икономически растеж - 6,2% средногодишно за периода 2005-2008 г.

- поддържане на бюджетно преизпълнение в размер над 3 % от БВП през всяка една от изминалите четири години.

- Ограничаване на разходите като процент от БВП - от 39,1% за 2004 г. до 38,1% през 2007 г. и близо 37,0% през 2008 г.

- Поддържане на стабилни нива на фискалния резерв. За последните четири години той е нарастнал с близо 4 млрд. лв. до 8,4 млрд. лв. в края на 2008 г.

- Ниски равнища на държавния и държавногарантиран дълг. В края на 2008 г. неговият размер достигна 14,2% от БВП, спрямо 37,8% в края на 2004 г. и 28,9% в края на 2005 г.

- Намаляваща безработица. През третото тримесечие на 2008 г. тя достигна ниво от около 5% от работната сила при средна стойност на показателя от 12% през 2004 г. Очакванията за 2009 г. са безработицата да се повиши, но да остане по-ниска спрямо средната за страните-членки.

- Високо ниво на валутните резерви. За периода 2005-2007 г. те нараснаха с 4,7 млрд. евро, а високият дефицит по текущата сметка бе изцяло покрит от паричните потоци по финансовата сметка. Принос за това имат рекордните преки чуждестранни инвестиции в размер на 15,7 млрд. евро, като за сравнение за периода 1992-2004 г. те са 7,4 млрд. евро.

- Устойчиво нарастване на доходите в номинално и реално изражение. Докато в периода преди 2004 г. номиналният растеж на средната работна заплата възлизаше на около 7%, през 2005-2006 г. той достигна около 11%, а през 2007 г. и 2008 г. се ускори съответно до 19,5% и 23,7%. Въпреки наблюдаваната по-висока инфлация през втората половина на 2007 г. и началото на 2008 г., реалното увеличение на заплатите от 10,2% през 2007 г. и 9,1% за деветмесечието на 2008 г. е най-високото, наблюдавано през последните десет години.

- За периода 2005-2008 г. средната пенсия се е увеличила от 134,63 лв. на 208,97 лв., което представлява ръст от 55,2 %. За 2009 г. се очаква тя да достигне 241,23 лв., което за периода 2005-2009 г. е ръст от 79,2 %.

- С оглед повишаване на финансовата устойчивост на пенсионната система беше предвидено изграждането на демографски инвестиционен фонд “Сребърен”, като първите постъпления в него бяха преведени до края на месец май 2007 г.

В областта на данъчната политика през целия си мандат се стараехме да намаляваме бремето върху гражданите и фирмите.

Данъците

- През 2007 г. ставката за корпоративния данък бе намалена от 15% на 10% и в момента е една от най-ниските в ЕС. През 2008 г. същата ставка бе приложена и при доходите на физическите лица. До 2008 г. скалата за облагане доходите на физическите лица беше прогресивна с необлагаем минимум, който през 2005г. беше 130 лв. месечно, за да достигне през 2007г. 200 лева. Доходите над 600 лв. през периода 2005-2007г. се облагаха с 24 %.

- Ставката за данъци при източника (дивиденти, ликвидационни дялове) стана 5% вместо 7%.

- Социално-осигурителната вноска бе намалена с 6 процентни пункта през 2006 г., а от октомври 2007 г. допълнително с още 3 пункта.

- От 2009 г. се въведоха данъчни облекчения за млади семейства, като сумата от годишните данъчни основи се намалява с направените през годината лихвени плащания върху първите 100 000 лв. по ипотечен кредит при определени условия.

Приходите

На 1 януари 2006 г. Националната агенция за приходите (НАП) започна да функционира реално и обедини “под един покрив” събирането и обслужването на републиканските данъци (данък върху доходите, ДДС, корпоративни данъци) и задължителните осигурителни вноски (здравни, вноските за пенсия, вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване и др.) Още от създаването на агенцията през 2006 г., за разлика от други страни с подобни реформи в приходните администрации, тя подобри събираемостта на данъци и осигуровки. Показателят “Приходи на един служител” се увеличи с 88% през първата година от съществуването на НАП. През 2007 г. НАП събра 7,5 млрд. лв., което е с 626 млн. лв. повече от 2006 г.

Заради данъчната реформа през 2007 г. за първи път България влезе в списъка на десетте най-реформиращи се страни в класацията на Световната банка. Въпреки сериозното намаляване на данъчната ставка, създадените условия за изсветляване на икономиката и инвестиране в страната дадоха своя резултат. Бюджетният паричен ефект е повече от показателен - за периода приходите от корпоративни данъци в централния републикански бюджет нараснаха над два пъти: от 1,028 млрд. лв. през 2005 г. до 1,833 млрд. лв. през 2007г., за да достигнат 2,229 млрд. лв. през 2008 г.. Ръстът на приходите по подоходния данък за периода 2005-2008 г. е 117%.

Този ръст е обусловен както от ръста на заплатите - от 335,86 лв. средна месечна заплата за страната до 540,65 лв. за 2008 г. (или ръст за периода 61%), така и от изсветляването в областта на доходите на физическите лица.

- С измененията в Конституцията на Република България бяха предоставени правомощия на общините да определят размерите на местните данъци.

- Освен НАП, добре работиха и митниците. За целия период 2005 г. - март 2009 г. Агенция “Митници” е събрала общо приходи за държавния бюджет в размер на 30,129 млрд. лева.

Перспективите

Положителната новина е, че въпреки кризата България има стабилна фискална позиция - добро състояние на публичните финанси с едно от най-високите нива на бюджетен излишък в ЕС.

За да бъде така и в бъдеще, трябва да продължи доверието във валутния борд и финансовата система. Трябва да се поддържа високо ниво на буферите, акумулирани във фискалния резерв. Паралелно с това трябва да се ускорят бюджетните реформи за повишаване на ефективността на публичния сектор и подобряване на бизнес климата. Който и да управлява, трябва да отстоява досегашните, а защо не и нови мерки в подкрепа на бизнеса.

В заключение искам да кажа, че за мен най-важното е до края на мандата да се управлява добре фискът, за да се остави една добра база и за следващото правителство. Животът ще продължи и след тези избори. Искам да уверя всички българи, че ако можеше да се прави нещо по-различно, по-рационално, щях да го направя. Важното е да се управлява благоразумно и ми се струва, че мерките, които са необходими, се вземат и в настоящия етап.
Снимка на 2 колони – Пламен Орешарски с неизменния си куфар в ръка. Той се шегува, че в него се крие бюджетния излишък.


25.06.2009 г., с. 16
Мартин ЗАИМОВ, бивш зам.- управител на БНБ: Забележително прахосничество

Казват, че за да си социалист трябва баща ти да е богат, за да можеш да пропилееш парите му.
Финансовата политика на отиващото си българско правителство бе забeлежително прахосническа.

За илюстрация на прахосничеството - публичните разходи през 2005 г. са 16 млрд. лева, а през 2008 г. - над 25 млрд. лева. Увеличението се дължи и на стопанския растеж и на инфлацията, но не вярвайте на министрите, които твърдят, че имат заслуга за растежа на икономиката. Той е резултат от усилията на работещите българи. Правителството и раздутия чиновнически апарат преди всичко харчат нашите пари.

Въпреки многократните обещания и подвеждащи твърдения, приходите на правителството (ресурсите които то иззе от нас, за да върши многобройните си “полезни” за нас дейности) никога на паднаха под 40,6% от БВП (2006 г.) и дори достигнаха 42,6% през 2007 г.

По типично безпардонен начин, правителството се хвали, че е осигурило условия за висок стопански растеж. Едва ли не е предизвикало този растеж. Ролята на министрите не е да осигуряват растеж и финансова стабилност. Обратното - разумната финансова политика и минимална намеса в икономиката, за да може тя да се развива успешно, е условие за това те да бъдат министри.

Растежът

Ролята на министрите е да осигурят публичните услуги, от които българите толкова много се нуждаят: добра полиция, добри училища, добри болници и не смея да го напиша - добро правораздаване. А растежа си го осигурихме ние, милионите работещи българи, разбира се, с помощта на световната стопанска конюнктура, която се оказа опасно прегрята. За което сега ние, както и целия свят, ще си платим.

Нещо повече, средният растеж в Източна Европа за последните четири години е по-висок от българския. Значи би могло да се твърди, че българското правителство не само няма принос, а напротив - ограничило е потенциала за растеж на нашето стопанство.

Фискалната дисциплина, с която се хвалят министрите не е постижение, а задължително условие за доброто функциониране на икономиката. Основна заслуга за поддържането на фискална дисциплина има валутният борд, създаден преди 12 години. Една от основните функции на валутния борд е именно да принуждава правителствата да спазват фискална дисциплина.

За съжаление, колкото финансовата политика бе прахосническа, толкова икономическата е шокиращо безплодна.

Дори и да приемем, че правителството би могло да има положителна роля в икономиката при изграждането на големи дългосрочни проекти като пътища, железопътни линии, електрически централи, напускащите ни министри се оказаха недалновидни и спънати от разнопосочни коалиционни и лични интереси.

След четири години на власт, кандидат депутатите на БСП имат безочието да обещават “ускорено изграждане” на автомагистрали “Люлин”, “Тракия”, “Марица”, “Струма”, “Хемус”. При такъв тип ускорение ще имаме магистрали за същия срок, за който бившият им лидер Живков построи комунизма. За сравнение - в Хърватия, която не е член на ЕС и има 10 пъти по-малко финансиране от Брюксел за пътища, бяха построени 200 км магистрали през последните 4 години.

В енергетиката бе създаден мастодонт, чиято единствена разбираема цел е да предотврати фалита на едни предприятия за сметка на други. Над 700 млн. лева потънаха в енергийния холдинг през последните 6 месеца, като се твърди, че това не са текущи разходи, а инвестиции. А над половината от тази сума бе похарчена за покриване на задълженията на “Топлофикация София”.

Отиващото си правителство злоупотреби с властта си безкрупулно и в невиждани за последните 20 години размери. Злоупотребата с власт се мери трудно. По отношение на една от видимите й форми - корупцията, има пълно съгласие за наличието на скандал както сред мнозинството български граждани и медии, така и при международните неправителствени наблюдатели, и бюрократите, и политиците в Брюксел и други европейски столици.

Власт и пари

Във финансовата политика една от видимите прояви на злоупотреба с власт е планирането на приходите. Правителството увеличи значително практиката на предшествениците да подценяват планираните приходи чрез подценяване на очаквания БВП. Бюджетните прогнози са за 51,9 млрд. лева БВП при 56,5 реално случили се през 2007 г. и съответно 61,7 млрд. предвидени за 2008 г. и 66,7 реално случили се. Защо интерпретирам това като злоупотреба с власт? Защото тази на пръв поглед безобидна балканска хитрина позволява на правителството да разполага безотчетно с огромна сума от събраните от нас пари.

Това безкрупулно поведение бе най-лошо в края на мандата. В края на миналата година тази безочлива практика позволи на министрите да изземат от нас средства равни на близо 5% от БВП над обичайно планирания излишък от 3%. Което им позволи да изхарчат без съгласието и контрола на Народното събрание само за един месец в края на годината невиждано голямата сума от над 4,5 млрд. лева. Част от тези средства може би са похарчени за нещо смислено, но няма съмнение, че голяма част са похарчени неефективно или още по-лошо - те са кeлeпир за овластени лица или партии.

Почтеността изисква да спомена двете положителни действия на правителството - смелото въвеждане на плоския данък (дължащо се единствено на НДСВ) и създаването на Националната агенция за приходите (при цялата условност на нейната порядъчност и ефективност).

Но най-лошото от всичко е наследството, което оставя. Не знам дали беше цинизъм или некомпетентност отричането от страна на министрите на финансова и стопанска криза в България, която аз си позволих публично да предвидя още през януари 2008 г. Факт е, че огромните за обществото харчове от последните месеци, дори да са били смислени за някои политически кръгове, ще оставят бюджета на червено. Рязко намалените приходи още повече ще увеличат първия държавен дефицит от 1998 г. насам, който предполагам ще надмине 2 млрд. лева. Което не включва евентуалната необходимост от капитализация на българските банки.

Защото безочливото хвалене със здравината на българската банкова система е невярно, първо защото правителството няма абсолютно никаква заслуга освен с финансирането на няколко приятелски банки, и второ, защото банкерите в България са точно толкова алчни, колкото и колегите им в чужбина и няма причина да се мисли, че не са допуснали същите грешки.

Всяко зло за добро. Така както след предишното социалистическо правителството през 1997 г. запретнахме ръкави и реформирахме България така и сега пак ще има потенциал за реформи и създаване на обществено богатство.

Всяка криза е уникална възможност. Но докато за социалистите тя е възможност за по-голяма централизация и повече министерска намеса в икономиката, за реформаторското мнозинство тя е възможност за намаляване на излишните разходи и за качествено подобрение на администрацията и институциите чрез опростяване и екипна работа. Нашият избор като гласоподаватели е от една страна цинизъм и прахосничество, а от друга страна - свободния, креативен, реформаторски дух на достойни хора.
Снимка на 2 колони – Мартин Заимов може да бъде забелязан по улиците на София, яхнал двуколката „Сегуей”.