26 октомври 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

За една година, от септември 2008 г. до август 2009 г., сделките за дялово инвестиране в Югоизточна Европа са намалели с над 36% или от 99 на 63. Стойността им се е стопила с повече от 45% - от 5,76 млрд. евро на едва 3,12 млрд. евро, показва докладът ISI DealWatch на Euromoney. Най-много се е свило инвестирането в рисков капитал – едва 13 подобни транзакции за 160 млн. евро при 20 за 671 млн. година по-рано.

Всяка трета дялова инвестиция в непублична компания е направена в Турция, сочи анализът. Румъния остава втората по привлекателност държава в региона с 18 покупко-продажби. България идва на трето място с 11 сделки на стойност 257,87 млн. евро. За сравнение, в периода септември 2007- септември 2008 г. успешните транзакции у нас са били 17.

Макар и с по-малко сделки стойността им преди и след кризата в Турция остава стабилна. Ако преди южната ни съсeдка е успяла да привлече инвестиции за 2,50 млрд. евро, през 2008-2009 те достигат 2,44 млрд. евро. Не така стоят нещата в Румъния, където стойността на инвестициите е паднала с 24%, посочват от ISI DealWatch.

От 1 септември 2008 г. до 31 август 2009 г. обемът на сключените сделки у нас се е свил с близо 39%, а стойността е паднала със 79 на сто. Преди кризата една трета от транзакциите е била в сферата на производството, следвани от недвижимите имоти (27% от всички сделки) и финансите и застраховането (16,67%). Но от фалита на Lehman Brothers насам финансовият сектор става лидер с 36,26 на сто от покупко-продажбите, следвани от информационните технологии и услугите, твърдят анализаторите.

Що се отнася до стойността на сделките в Югоизточна Европа, води секторът на услугите, където през октомври 2008 г. английският фонд BC Partners купи турската верига супермаркети Migros за над 2,2 млрд. евро. България влиза в Топ 5 на транзакциите в региона с продажбата на City Center Sofia за 101,5 млн. евро и на Cabletel за 65 млн. евро (виж таблицата). Сделката за един от столичните молове представлява близо 40 на сто от целия пазар на дялово инвестиране у нас за годината след фалита на Lehman Brothers. Третата по големина сделка у нас е тази за „Eвроком”.

Сред топтранзакциите у нас се нарежда придобиването на 75% дял от бутилиращата компания за вода Devin от американския фонд Advent International. Цената на ценните книжа се очаква да достигне между 3,06 лв. (1,56 евро) и 3,17 лв.

В две отделни транзакции фондът за дялово инвестиране Equest Investment Balkans продаде 21,19% и 16,52% от застрахователя Uniqa България на най-голямата застрахователна група в Австрия UNIQA. Делът от 21,19% бе оценен на 15,2 млн. евро, а другият от 16,52% на 7,9 млн. евро. Equest Investment Balkans решиха да се освободят и от друга своя инвестиция у нас – автомобилния дистрибутор Avto Union. 80% от него бе продаден на „Eврохолд” за 8 млн. евро.

Припомняме, че на 9 октомври холдингът продаде 100% от участието си в дъщерното дружество Avto Union Center на Bluehouse, фонд за управление на активи с фокус към инвестиции в недвижимите имоти на пазарите от Югоизточна Европа. Общата сума на сделката бе 27,3 милиона евро, като част от средствата ще бъдат използвани от „Еврохолд България“ за пълно и предсрочно погасяване на кредит в размер на 16,8 милиона евро, отпуснат от Пиреос банк България за построяването на офис комплекса.

Разчетите на ISI DealWatch показват, че само две транзакции в рисков капитал са били сключени у нас за периода септември 2008 – август 2009 г. за 2,4 млн. евро спрямо 4 подобни сделки за 23,39 млн. 12 месеца по-рано. Едната от инвестициите е придобиването на 16,77% дял в интернет компанията Investor.bg за 2,5 млн. лв. (1,6 млн. долара), а другата е капиталовата инжекция от 1,4 млн. долара в онлайн туристическата агенция Lessno.com от страна на New Europe Venture Equity (NEVEQ).

Инвеститорите у нас все повече се насочват към средно големи компании (на стойност между 10 и 100 млн. евро), показва анализът на ISI DealWatch. Делът им сред успешно сключените транзакции се увеличава от 22% на 36 на сто. Основните вложители са фондове от САЩ с 54,54% от обема на сделките, следвани от Швеция и Австрия с по 18%. Американските компании са налели у нас 161,77 млн. евро, а 12 месеца по-рано първата позиция е била за Белгия с 295 млн. евро.


26.10.2009 г., с. 4
Започна изграждането на канализация в кв. "Модерно предградие"
Започна изграждането на канализация и Водопровод в кв. "Модерно предградие" в София вчера. На събитието присъстваха и.д. кмет на София Минко Герджиков, главният изпълнителен директор на "Софийска вода" Грегъри Ендемано, както и общински съветници и Жители на района. По проекта ще бъде подменен водопроводът и ще бъде изградена канализация на ул. "Ростов", "Дружба" и "Вълчо Георгиев". През юни т. г. "Софийска вода" започна развитието на канализацията в северната част на квартал "Модерно предградие" с изграждането на канализационния приемник - дубльор на колектор, като стойността е 2,5 млн. лв. Той трябва да приключи до средата на ноември т. г. Общо през т. г. са изградени 40 км водопровод в София, а Столична община е спечелила по ОП "Околна среда" проект на стойност 8 млн. евро за канализацията на "Модерно предградие", уточниха от общината


26.10.2009 г., с. 5
Плугчиева иска среща с Желева заради обвинения в измами
Бившият вицепремиер и посланик на страната ни в Германия Меглена Плугчиева каза вчера, че външният министър Румяна Желева изопачава фактите за отдаването под наем и продажбата на имоти на посолството ни в Берлин. В "Неделя 150" Плугчиева каза, че очаква въпросът да се изясни на среща с министър Желева. „Вместо да се потърси сметка от лицата, които навремето, в началото на 90-те години, са допуснали тези безобразия, г-жа Желева си позволява да изопачава фактите“, каза Плугчиева. Тя допълни, че хубавото е, че има пълен архив във външно министерство и че в Берлин институциите познават добре случаите с нашите имоти. На парламентарен контрол външният министър Румяна Желева заяви, че се проучват възможностите за предсрочно прекратяване на договорите за отдаване под наем на български имоти в Берлин.


26.10.2009 г., с. 6
Търговете за "Тракия" започват след одобрение от ДЖАСПЪРС
1800 строителни фирми са спрели работа
Моника Стоянова

В средата на ноември се очаква да бъде обявен конкурсът за избор на строител за лот 2 (Стара Загора – Нова Загора) от автомагистрала „Тракия“. Това ще стане, след като европейското звено за техническа помощ ДЖАСПЪРС изпрати окончателното си становище по тръжната документация. В интервю за БТА регионалният министър Росен Плевнелиев каза още, че конкурсите за другите два участъка от аутобана ще започнат в началото на декември. По думите на Плевнелиев обявеният график за дострояването на „Тракия“ ще бъде спазен и в началото на следващата година трябва да има вече избрани изпълнители, а през пролетта да започне реалното строителство.

„Актуализацията на оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) за „Тракия“, която ще е съобразена с изискванията на „Натура 2000“, се очаква да е готова до края на годината, но имаме резерв от време до март“, обясни още регионалният министър. Той допълни, че при посещението на еврокомисаря по регионално развитие Павел Самецки е била обсъдена реализацията на проекта. Според Плевнелиев за ЕК е важно страната ни коректно да финализира екооценката и отчуждителните процедури.

„Поехме ангажимент пред ЕК, че строителството на аутобана до Бургас няма да започне, докато не приключим с тези процедури, за да не се повтори случаят с магистрала "Люлин", при който разрешителното за строеж бе издадено 6 месеца след като бе избран изпълнител“, категоричен беше Плевнелиев. Той обясни обаче, че докато се финализира актуализацията на екологичната оценка и текат отчуждителните процедури, могат да се обявят конкурсите за строител, но условието на ЕК е това да стане едва след становището на ДЖАСПЪРС.

Плевнелиев отново обяви, че се очаква следващата година да бъде много тежка за строителния сектор. По думите му се очаква около 35 хил. работници да бъдат освободени, а очакваният спад в приходите на компаниите за 2010 г. е около 30-35%. По данни на БСК своята дейност са преустановили около 1800 фирми от бранша.

Помощ за сектора ще бъдат проектите за около 500 млн. лв. по ОП „Регионално развитие“, чиято реализация ще започне през март догодина. „Допълнителен ресурс от 150 млн.лв. ще бъде привлечен и чрез проектите на регионалното министерство, чието финансиране ще бъде с държавни гаранции и заеми“, допълни още Плевнелиев.

Абсолютно нормална закономерност като резултат от кризата. В България се случи така, че големите инвестиции в недвижимости бяха направени непосредствено преди

краха на финансовата система и новите апартаменти бяха обречени да останат празни.

От друга страна обаче, в сектора на лукс имотите има тенденция за добра възвръщаемост на евентуални инвестиции, които да се направят преди края на кризата, а след това себестойността да се повиши в пъти.

"Ам”, щом няма да работиме 'неска, да ходим да гласуваме, че поне некой лев да изкараме", казва единият от петимата зидари, докато събират инструментите си, скиците на обекта и се канят да напуснат строежа. И петимата са от Силистренско, четиримата са женени с деца, единият - ерген. Преди да дойдат в София, работили са по обекти във Варненско и Самоковско. Твърдят, че са тук от 4 дни и "всеки момент" работодателят ще им връчи трудовите договори. Работят на акорд и се спазарили с чорбаджията за 4 лв. на 1 кв.м зидария на строеж в столичния кв. "Манастирски ливади". Плюс признаване на квартирните - хората пребивават в къща в Елин Пелин. "Ееех, миналата година по това време вземахме по 100 лв. надница, ама сега е криза, не избираме много... децата трябва да ядат, да ходят на училище...", обясняват мъжете, притеснени, че губят пари. В почивния ден дошли на обекта "по своя инициатива", за да "подготвят" работната площадка за понеделник.

Иначе дори най-непросветеният в правилата за безопасни и здравословни условия на труд вижда, че 5-етажният стореж не е обезопасен, че работниците са на последния етаж и са без каски... А зоркото око на инспекторите по труда маркира поне още 10-ина нарушения: необезопасени стълбища и асансьорни шахти, няма блокировки на хаспела, ползват еднораменна дървена стълба, необезопасено елтабло. Изобщо: липса на всякакви мерки за елиминиране на риска от падане. Плюс работа без трудов договор, без инструктаж, и... полагане на извънреден труд в почивен ден, без да е регламентирано заплащането му.

Според статистиката

всяка 3-а смъртна злополука е в строителството

"Спираме обекта!", отсичат инспекторите по труда и обясняват на петимата работника, че е за тяхно добро да настояват за трудов договор. Техническият ръководител на бърза ръка изчезнал от обекта, щом видял инспекторите. Безуспешни бяха опитите на единия от работниците да се свърже с него по телефона. "Ам' той обикновено в събота и неделя не вдига телефона си", обяснява младият мъж. "А ти откъде знаеш, че в събота и неделя не вдига телефона си, щом казваш, че бригадата ви е тук от 20 октомври и че за пръв път работите с този работодател?", питам 25-годишния работник. Младежът по детски хитро сменя темата... Инспекторките по труда успяват да се свържат с техническия ръководител - той трябва да дойде, за да му връчат акта.

В събота, на 24 октомври, Главната инспекция по труда (ГИТ) започна проверки за полагане на извънреден труд в строителството. Скоро хубавото време ще е спомен и строителите бързат с обектите, но малцина са склонни да плащат извънредния труд на работниците. Такъв е очевидно и случаят с обекта на "Бревас" ООД в "Манастирски ливади", както и съседния строеж. Инспекторите спряха и двата. Проблемите са сходни. На другия обект работеха 11 души, декларирали доходи между 350 и 500 лв. месечно. Четирима от тях бяха без трудови договори. Главният технически ръководител на втория обект също бе извикан. Обясни, че: "Хората работят в събота по силата на вътрешна заповед, като през седмицата са предвидени два почивни дни."

С 25% да се увеличат парите за извънреден труд

предлага ГИТ като промяна в Кодекса на труда (КТ). В момента според експертите не са достатъчно стриктно регламентирани случаите, в които е наложително да се работи извън законоустановеното работно време.

Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя (чл. 143-150 от КТ). По КТ той

е забранен

Допуска се по изключение само в случаи във връзка с отбраната на страната; за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последици от кризи; за извършване на неотложни работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщитетелните връзки и оказване на медицинска помощ; за извършване на аварийно-спасителни работи; за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време; за усилена сезонна работа.

Продължителността на извънредния труд в 1 календарна година за 1 работник или служител не може да надвишава общо 150 часа според КТ. Тоест 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец; 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица; 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни, уточнява законодателят. Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд. За положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер.

А дали е така и къде се спазва?

Двама души са вече обвиняеми за скандала с незаконното раздържавяване на терени в местността Карандила, която е част от защитения природен парк "Сините камъни", съобщи говорителката на Окръжна прокуратура - Сливен Виолета Калайджиева. Миналия четвъртък е било повдигнато обвинение по чл. 282, ал.2 от НК за престъпление по служба на председателя на общинската поземлена комисия Добрин Банчев. Ако вината му бъде доказана, го заплашват от една до осем години затвор. Един от най-близките приятели на кмета Йордан Лечков - Жечо Стоянов-Брадата пък е обвинен като подбудител на Банчев.

В края на миналата година Брадата успя да придобие с подписа на Банчев три терена на Карандила с обща площ малко над 20 дка. Той използва в схемата пълномощно от възрастна жена от близкото село Тополчане, която искала да си върне гори край селото, национализирани от народната власт. Срещу подписа си под пълномощното на Брадата жената получила 11 000 лева в брой. Тъй като горите на бабата били отдавна препродадени, Брадата поискал от поземлената комисия да възстанови горските масиви точно на Карандила. Прокуратурата е установила, че Банчев е нарушил закона, тъй като не е свикал специална комисия, която единствена има право да раздържавява терени, а сложил еднолично подпис.

Самият Банчев заяви, че още не е викан в прокуратурата и не знае за обвинението. В петък обаче прокуратурата внесе в съда и искане за отстраняването му от поста до приключване на делото срещу него. Междувременно поземленият шеф е подал молба за пенсиониране и засега не е ясно дали с този си ход ще успее да изпревари отстраняването си. Шефката на областната земеделска служба в Сливен Люба Грозданова каза, че документите му за пенсия все още не са задвижени.

Адвокат на приятеля на Лечков пък ще бъде депутатката от ГЕРБ Илияна Колева. Тя каза, че не вижда никакъв морален проблем в това да е народен избраник и защитник на Жечо Брадата. "Познавам Жечо много преди да стане приятел на Йордан Лечков. Била съм му адвокат по търговски дела и сега той пак се обърна към мен. За мен в случая нито той, нито г-н Банчев са нарушили закона и вината им не е доказана", каза Колева. Депутатката е поискала от прокуратурата всички процесуални действия спрямо клиента й да се извършват само в понеделник, защото единствено в този ден е свободна.


26.10.2009 г., с. 9-11
Държавните фирми плачат за ОЛАФ
Започва поредна хайка за покварени директори и източени дружества. И тя ли ще приключи с чистка в стил "стани да седна"?
Юлиана Бончева

"Крайно време е в държавните дружества да разберат, че свърши периодът на безгрижните кражби. Непрекъснато следим за добросъвестното управление и няма да правим компромиси с никого." Това не са думи на строгия, но справедлив Бойко Борисов, нито на някого от министрите му. Цитатът е от октомври 2006 г., авторът е Румен Овчаров, тогава министър на икономиката.

Всяко ново правителство преоткрива топлата вода - държавните фирми се управляват лошо, директорите им наблягат на източването в лична и партийна полза, а хазната губи митични количества пари, които са особено дефицитни и ценни днес в сезона на криза.

И ГЕРБ се гмурна във властта със

серия разтърсващи разкрития за безобразията

в предприятия, в които държавата е единствен или основен собственик. Така се разбра, че шефът на "Мини Марица изток" (вече клиент на Темида) е харчил с размаха на Крез, като доставките на маси за 30 000 лева и столове за 3 бона са най-дребните му провинения. Бившата директорка на "Напоителни системи" Петя Раева пък бавила половин година заплатите на персонала. Не че фирмата е бедна. Просто част от парите стояли в банка за 12% лихва. Други пък били вложени в луксозни придобивки - като елегантни розови фотьойли и плазмени телевизори по 9 хил. лв. Ексмениджърката сега е депутат от ДПС. "Информационно обслужване" също впечатли публиката - особено заради аристократичната небрежност на Станишевия съветник и другар Азер Меликов в харченето на фирмените финанси.

Чашата преля, когато жп компаниите поискаха поредната си дажба субсидии от бюджета, а железничарите, останали без заплати, се застягаха за стачки. Бойко Борисов скръцна със зъби, понеже от години се знае, че край влаковете и релсите ври и кипи от странни обществени поръчки, а хазната все запълва пробойните, зейнали от нечисти сделки.

И премиерът нареди - червени картони за директорите с лоши финансови резултати, спешни проверки на държавните предприятия и бързи действия на Темида срещу рушителите на обществена собственост. Новата власт подчерта - в Наказателния кодекс има цяла глава, посветена на престъпления срещу хазната, така че покварените мениджъри има защо да сънуват кошмари в райе и с решетки.

Жалко, че ОЛАФ - Европейската служба за борба с измамите, няма право да прави проверки извън плячкосването на еврофондовете. Иначе щеше да има пребогат улов в предприятията, водещи се собственост на българската държава.

И без ОЛАФ обаче стана ясно, че мастити фирми с държавно участие от години стискат полагащия се на бюджета дивидент. Като Пловдивския панаир, обладан от известния бизнесмен Георги Гергов. Загрижен за бюджетните приходи, министърът на финансите пък реши да отупа няколко от едрите предприятия като брашнен чувал. По негова идея правителството издаде декрет, с който задължи 6 компании, принадлежащи на народа, тутакси да преведат допълнителен дивидент на държавата. В следващите 2-3 седмици столичното летище, "Кинтекс", енергийният мастодонт БЕХ, холдингът "Булгартабак", Информационно обслужване" и "Български пощи" трябва да внесат в хазната с общо 64 млн. лева.

Сумата е жалка - особено ако я сравним с 360-те милиона лева, които акционерите на частната БТК решиха да си раздадат през юни. Ако БТК беше държавна фирма, министър Дянков щеше да се радва и на 50% от този дивидент. Но сега голямата радост е за основния акционер - фонд на щатската AIG.

Имаш крава - (не) пиеш мляко

Каква е ползата от държавните фирми? Чрез тях държавата може да провежда разни политики. Например БДЖ да вози с намаления пенсионери и студенти. Или парното да не поскъпва прекалено много. Ако се управляват умно и отговорно и печелят, тези предприятия плащат на държавата и данъци, и дивиденти. Като станат частни, внасят само данъци, като често със счетоводни трикове успешно смаляват дължимото.

Но ето го и казусът с Пловдивския панаир. Държавата уж притежава половината от фирмата, но откакто си има за съдружник мастития бизнесмен Георги Гергов, не е получила и стотинка дивидент. Дружеството дължи на бюджета над 4 млн. лв. за трите приключили години от 2006 г. насам. Случаи като герговизацията на панаира помрачават ореола на публично-частното партньорство и приватизацията като полезни форми.

Не е казано, че държавната фирма непременно е нещо лошо. Франция как си къта над 80% от "Електрисите дьо Франс" - една от най-мощните електрически компании в света. А чехите защо не приватизират изцяло своята държавна ЧЕЗ, която е собственик на една трета от ел. разпределението на България, включително и на София? Да не говорим, че EVN, която приватизира ЕРП-тата в Южна България, всъщност е австрийска общинска фирма.

От друга страна, каква е ползата, че "Булгаргеомин" и ВМЗ - Сопот, все още са държавни ЕАД? Те от години се готвят за официална приватизация, а неофициално трупат загуби и проблеми. Преди 2 години например гръмна пореден скандал с "Булгаргеомин" - някакъв нелегитимен директор продал на либийска фирма ценни имоти и техника на безценица. "Нямам спомен, откакто съм главен прокурор, да сме имали аналогичен случай по икономическите си мащаби и по наглост", коментира тогава Борис Велчев. А дали тази наглост вече е наказана по подобаващ начин от Темида?

Покварата в предприятията с държавно участие периодично вади на дневен ред въпроса "Какво да се прави?" - смяна на некадърните и корумпираните началници, затягане на дисциплината, приватизация, концесиониране?

Де юре командването на държавните фирми се възлага с мениджърски договори, в които възнагражденията на шефовете им ясно и пряко се обвързват с постиганите финансови и икономически резултати. Но тъй като по традиция бордовете са ясла за политкомисари и партийни спонсори, важно е не доброто управление, а да има отчисления за частни джобове и политически патрони.

Частните компании също назначават с охота политкомисари, понеже това е нещо като да си осигуриш индулгенция. В Надзорния съвет на "ЛУКойл Нефтохим Бургас" например "попадна" Евгений Узунов - секретар на Висшия съвет на БСП по кадровата политика и финансите. В "ЧЕЗ електро" пък се озова Антон Кутев, най-гласовитият говорител на соцпартията.

Експерименти

Някогашните Български държавни железници преди няколко години се цепнаха на две - БДЖ и НКЖИ, а самата БДЖ - на още 4 фирми. Тъй като деленето доведе само до раздуване на щатове, сега четвъртинките на БДЖ ще се слеят с произтичащите от това съкращения.

Български енергиен холдинг (БЕХ) е обратен експеримент - събиране на фирми под една капела. Механичният сбор от полуфалирала топлофикация, мини, атомна централа и т.н. така и не получи смислено обяснение. ГЕРБ-овото правителство засега се чуди дали да закрие БЕХ, или да пусне неголям пакет акции на борсата, за да тества инвеститорския интерес.

Да се дадат всички летища и пристанища на концесия, предложи тези дни икономистът Владимир Каролев. Само дето още никой не е доказал, че в България концесията непременно работи за обществения интерес - вижте повечето черноморски плажове и "Софийска вода".

Какви са поуките от приватизацията на БТК и ЕРП-тата? Дадохме за малко пари монопол и много власт на чуждестранни компании. Не е чудно, че си раздават високи дивиденти и щедри заплати на висшия мениджмънт. Чудно е, че България не може да си прибере стотици милиони по приватизационния договор за БТК и че не може да застави ЧЕЗ да отчита тока всеки месец.

Някога "Главболгарстрой" (ГБС) и "Техноекспорстрой" (ТЕС) бяха силни държавни предприятия, известни в половината свят. Днес приватизираната ГБС е сред най-мощните строителни компании, а втората още е държавна фирма, която свенливо избягва участията в обществени поръчки. През последните години за ТЕС се чу покрай два скандала - за спонсориране на визита на президента Първанов в САЩ и за провалилата се концесия за магистрала "Тракия". Не че около частната ГБС няма шум, напротив - например за това, че превърна Околовръстното шосе в градска магистрала на цена, достойна за "Гинес". Но въпросът не е кой е излапал зелника, а кой му го е сервирал, нали?

Упражненията със собствеността у нас доказват едно - няма значение дали възлага, приватизира, слива, окрупнява или дели, държавата все го прави или неумело, или користно. Проблемът не е във формите, а в отсъствието на Държавата. Има три ключа, които България май постепенно е загубила през втората половина на миналия век. Те са - як контрол, бързи реакции на държавните органи и сурови санкции за увреждане на обществения интерес. Дали министрите на ГЕРБ ще успеят да ги изровят? Имат на разположение около 1300 дни.