27 юли 2009 г. Тема: здравеопазване жена роди на тротоара Не знаела кой месец е, не ходила на консултации

Жена роди в центъра на София посред бял ден вчера. Раждането започнало в 16,30 часа пред катедралата на булевард "Тодор Александров".В най-големите жеги бременната жена излязла на разходка с бабата на новороденото. Вместо да получи топлинен удар обаче, жената получила контракции и започнала да ражда направо на улицата.

Раждане

Бебето започнало да излиза почти веднага след изтичането на околоплодните води. През това време пък ошашавената старица, която я съпровождала успяла да се съвземе и помогнала при израждането на детето. Екип на Бърза помощ пристигнал на мястото почти веднага, точно навреме за прерязването на пъпната връв на новоро­деното момченце. След това родилката и бебето са били откарани във Втора акушерогинекологична болница за активно лече­ние - "Шейново". Двамата остават под лекарско наб­людение, но състоянието им е добро. За майката то­ва е било четвърто ражда­не.

"Тази жена е от този тип пациенти, които не се инте­ресуват от бременността си. Не е ходила и на консул­тации. Родила е не заради големите жеги, а защото й е дошло времето. Но прос­то не е знаела, че това вре­ме е сега", коментира д-р Антони Ненов, който е приел жената. "Няма дори документ за самоличнос. Чакаме бабата да го донесе и тогава ще видим коя е. Ще й бъдат направени изследвания, защото винаги има съмнения за инфекции. Но тя и бебето са добре", каза още д-р Ненов.

Дали въобще се стигне до училище, или баба му ще ста­не негов домашен ментор?

Методът се нарича SmokEX-PRO и се пред­лага за първи път в България. Лечението предс­тавлява лазерна тера­пия, която се прилага върху 39 точки от човеш­кото тяло, обясни дирек­торът на клиниката д-р Динко Младенов. Мето­дът е изпитан успешно в Германия, където е отче­тена 100% ефективност. Терапията включва стимулация на зоните в ушната мида и по този начин препрограмира мозъчния център, който отговаря на пристрастя­ването към никотина.

- Д-р Илиев, какво казвате на онези ваши колеги, които продължават да гледат на иглотерапията като на нещо несериозно, което не приемат?

- Не го приемат, защото са лошо възпитани от нашите медицински университети, в които се създава единствено любов към химията. Трагедията е, че цялата ни медицина е изключително зависима от фармаиндустрията. Много лекари и професори пътуват за сметка на тези фирми и получават хонорари от изпитания на препарати, някои от тях по 50-100 хиляди евро. Но те научават само едната страна на медала. Другата няма кой да им я покаже.

- Каква е другата страна на медала в медицината?

- Нетрадиционните методи дават допълнителна възможност да помогнем на пациентите. Конвенционалната медицина е с ограничени възможности, независимо какви успехи има. Не мога да отрека, че всичко, което е постигнала, е добро, но то не е достатъчно. Има едно много сложно стъпало в лечението, което, ако се прескочи, става опасно. Обикновено когато не постигаме успех, започваме да даваме на болния много лекарства. Предозирайки химията, която вкарваме в организма му, лекарите ставаме опасни за здравето на човека. Тогава трябва да се откажем и да преминем към алтернативни методи - китайската медицина, фитотерапия и др.

- Стрували си един начинаещ амбициозен лекар да се занимава с акупунктура? Българинът отворен ли за такова лечение?

- Масовият българин, особено пострадалият от конвенционалната медицина, с радост идва да си прави процедури по акупунктура. Разбира се, има пациенти, които са скептични, но това е нормално. Моят шанс е, че преди много години се захванах с нещо, което никой не го правеше по света - комбинация между акупунктура и дерматология. До ден днешен съм един от малкото университетски кадри, които могат да обяснят и едното и другото. Заел съм тази ниша и съм благодарен на моите учители и професори, които ме подкрепяха. Защото, ако попаднеш на тъпак и му кажеш идеята си, той ще ти отговори: “глупости”, и ще те отчае.

- А наистина ли сте чак такъв идеалист и абсолютно безкористно организирате джаз фестивалите в Банско?

- Аз съм почетен гражданин на Банско, но там нямам един квадратен метър земя, нито жилище и никога не съм имал комерсиални цели към този град.

- Т. е. материалният свят ви е чужд

- Не мога да се оплача, защото от много отдавна работя на Запад. Преподавам в Германия, Австрия, Швейцария. Тези страни са ми осигурили добър стандарт на живот. Дълги години по време на комунизма мислеха, че съм шпионин на немски и западни централи. Хората около мен се питаха: Защо него го канят, а нас не? Защо на него му издават книга в Германия, а на нас - не... Истината е, че аз не съм шпионин, а световна номенклатура, колкото и лошо да звучи това.

- Какво ще рече, че сте световна номенклатура?

- Ще рече, че съм човек, който умее да организира не само собствения си живот. През живота си съм организирал най-различни събития. Вероятно имам дарба за това. През 1977 г. направих голям конгрес за дерматолози, като поканих едни от най-известните имена в света по дерматология да изнесат лекции. В току-що открития новотел “Европа” направих конгрес, който още се помни. През 1983 г. организирах единствения досега у нас световен конгрес по медицина в НДК. На него се събраха повече от 1200 души от цял свят. Това беше събитие, каквото никой след това не е направил... През 1995 г. докарах друг световен симпозиум, на който присъстваха 500 лекари от цял свят. Аз съм космополитен човек.

- Такива форуми не се организират без подкрепа от държавата.

- Да, така е. Но аз бях този, който убеждаваше световни светила в медицината, че си струва да дойдат в България. И те дойдоха, като си платиха пътя и четоха най-прекрасни лекции.

- А как успяхте да посетите 140 държави?

- Пътувал съм много и по най-различен начин. Това пак е съдба. Примерно собственикът на един от най-големите германски туристически кораби се заинтересува от мен по повод пътуване, което бяхме организирали с австрийска фирма под мотото “Ренесанс за духа и тялото”. Той ме покани да работя на кораба му, който имаше огромен брой пасажери, за които някой трябваше да се грижи. Казах му, че съм служител на държавна комунистическа структура в България - Медицинска академия. Че неин председател е акад. Малеев, от когото, така да се каже, трябва да ме откупи. Той дойде и Малеев му заявил, че иска за мен заплата от 20 хил. марки на месец.

- Коя година става това?

- През 1986 г. Малеев беше решил, че германецът, като чуе за какви пари става дума, ще се откаже. Той обаче прие. И преведе по сметката на “Маймекс” 60 000 марки за три месеца.

- Вие колко получихте от тях?

- Получих 30%. 18 000 марки по онова време за български лекар беше колосална сума. Та с този кораб обиколих Карибите и южните морета. Бил съм на обяд при краля на Тонга и какви ли не екзотични места съм посетил. С този кораб пътуваше германският икономически елит. Те обикаляха южните морета, а аз трупах пациенти. Доверяваха ми се да ги лекувам, повярваха ми, искаха да идват в България. Така направих в Банско една клиника, която просъществува години.

- Първият джаз фестивал с кого го направихте и откъде това влечение към музиката?

- Първите концерти в Банско направихме с Людмил Георгиев и Вили Казасян, Бог да ги прости. Също и с Камелия Тодорова и Васил Петров. Тогава предложих на кмета на града да направим фестивала на площада и той да е за всички. Така тръгна. Сега предстои да открием 12-ия фестивал. От създаването му в н1его са участвали повече от 350 изпълнители и състави. Само през последната половин година над 800 изпълнители изразиха желание да гостуват на нашата сцена. А с музиката съм израснал. Моята леля беше оперна певица и от дете ме мъкнеше по опери. Майка ми ме мъчеше да свиря на пиано от 4-годишен. После в пубертета започнах да свиря буги-буги, джаз и т. н. В началото беше принудително, но после нямаше как да не заобичам музиката.

- Политиката не ви ли е изкушавала?

- Имал съм възможност да направя кариера в политиката, но винаги съм бягал от партии. Два пъти съм отказвал на БСП поста министър на здравеопазването. Наясно съм за дереджето на здравеопазването ни. Имаме качествени лекари, но е такъв хаос, че не знам може ли някой да го подреди. Срамно е, че в българското здравеопазване се създаде изключително порочно заплащане на лекарите. Недопустимо е в една държава един лекар да получава 15-16 хил. лв. , а друг не повече от 600-700 лв. И такива генчоначевци, които създадоха това в касата, не трябва да бъдат допускани в администрацията на здарвеопазването. Те може да са добри специалисти, но нямат право да дърпат чергата към своята болница, която става печеливша, а другите болници - губещи. Как аз да лекувам болни от сифилис със 180 лв. за 10 дни? С тези пари не мога да платя само храната и чаршафите, камо ли лекарските грижи. Това е недоспустимо и този, който става сега министър, трябва да мисли както за общопрактикуващия лекар на село, така и за елитарните специалисти, които извършват най-сложни операции.

- Какви са очакванията ви от новото правителство?

- Аз искам да се сменят лицата в българската политика, защото от тези, които от 20 години са в нея нищо не излиза. Сега има много нови депутати в парламента. Дано тези хора не се покварят , защото веднага ще ги заобиколи корумпираща икономическа прослойка, която ще им предлага облаги. Ако нямат морална стабилност, лесно ще рухнат. Много важно е да устоят.

- Джазът е елитарна музика, как с него ще впечатлите милионите поклонници на чалгата?

- Манталитетът, който завладя посткомунистическото пространство, опропасти България. Страната плувна в простотия. Повечето пари попаднаха в некачествени хора, много малко са свестните богати у нас. А аз особено много ценя интелигентността. Общувал съм с изключителни хора на духа. В личен план също съм имал късмет. От първия си брак имам 40-годишен син, който е лекар в Швейцария. От него имам и внуци. От втория брак имам прекрасна дъщеричка. С близките си не се карам и не мразя хората.


Пада възрастта на жените с рак на гърдата
Режат онкоболни от безплатни почивки

Правят център за възстановяване след операция
Силвия Николова

Онкологично болните са отрязани от безплатните почивки, които Националният осигурителен институт предоставя безплатно или с голямо намаление на хората с различни хронични заболявания. Това съобщи Нина Хаджийска - председател на фондацията "Утре за всеки", по време на семинар, посветен на постоперативното възстановяване, справянето със стреса и рехабилитацията на хората, страдащи от коварната болест. Ако някой с кардиологично заболяване пожелае да отида на такъв отдих, но е и с раково заболяване, ще бъде декласиран веднага от служителите на НОИ, добави тя. По думите й невъзможността на тази категория хора да почиват по линия на института се дължи на остарели методики за лечение. В миналото много процедури като масажа и минералните бани са се считали за противопоказани за туморите - нещо, което световната медицина е отрекла отдавна.

Възрастта на жените, засегнати от рак на гърдата, застрашително пада през последните години в България, съобщи още Нина Хаджийска. Докато само допреди 15-ина години болестта е била характерна за дамите над 40-годишна възраст, сега тя засяга 30-годишни, дори момичета на по 18 години. В същото време календарът за профилактични прегледи у нас е остарял. По един безплатен преглед годишно се полага на жените над 40 години за рак на шийката на матката и за рак на гърдата, а над 50-годишните за рак на млечната жлеза. Според препоръките на Световната здравна организация, които се практикуват в страните от Европейския съюз, безплатни профилактични прегледи за всички тези локализации на туморите се полагат по един на всеки три години за жените между 20- и 30-годишна възраст, на 2 години за 30-40-годишните, всяка година на 40-50-годишните и на всеки 6 месеца на дамите над 50 години.

Фондация "Утре за всеки" организира възстановителна програма за 12 жени в Луковит, провеждана от лекари, рехабилитатори и инструктори.

Липсата на психолози в болниците и следоперативна грижа за възстановяване е голям проблем, заяви психоложката Гинка Петкова - психолог доброволец, която също е оперирана от заболяването.

Център за рехабилитация и социална адаптация на жени, претърпели онкологични операции, ще открие фондацията в София през септември.

- Г-жо Захариева, напоследък, когато се заговори за проблеми на онкоболните, все се стига до въпроса с липсващите лекарства. Как обаче стои въпросът за лекарската етика при тези пациенти, та дори и за това как им се съобщава диагнозата?

- Преди близо три години в Закона за здравето бе приета глава за лекарската етика, регламентираща отношенията медик - пациент. Тя обаче се оказа един от поредните актове на депутатите за замазване на очите. На самите лекари е изключително трудно да преценят как индивидуално на всеки човек да съобщят диагнозата. Наличието на клиничен психолог в такъв тежък момент би помогнало. Повечето от лечебните заведения обаче не разполагат с такива специалисти. Макар че българинът продължава да бърка психиатъра с психолога и смята, че щом има нужда от такъв човек, е луд. Трябва да се научим да ги разграничаваме, но как да се научим, когато здравната ни система не осигурява психологични грижи за своите болни, особено за тези с онкологични заболявания - най-тежката диагноза, която човек може да чуе за себе си.

- На вас лично как ви съобщиха диагнозата рак?

- От упор, без каквато и да е подготовка. На 33 години, на колкото бях тогава, тя ми говореше и много, и нищо. Обзе ме ужас. Имах чувството, че небето се е сринало върху мен. Проблемите на целия свят са се стоварили на моя гръб. Изпаднах в паника, защото всички ние приемаме рака като присъда, а не като диагноза, която да бъде осмислена и лекувана. Страдах, а не биваше да го показвам, за да щадя семейството си. Не пожелавам никому да изпита това, което аз изпитах тогава.

От тогава до сега са изминали 11 години, но лошата новина се съобщава по същия начин. Затова към категорична, че главата в закона, отнасяща се до лекарската етика, е поредното отбиване на номера. По тази причина ние, пациентите с онкологични заболявания, настояваме в болниците да бъдат назначени клинични психолози. Освен това те трябва да работят не само с болните, но и с медицинския персонал, защото не е тайна, че и лекарите, и медицинските сестри, и близките на пациентите са затънали в грижи. Като се прибави и бумащината, и непрекъснатият стрес и от спасяването на човешки живот, и от притеснението дали правилно са попълнени безбройните формуляри за здравната каса, за да не бъде сторнирана клиничната пътека, е повече от наложително някой да им осигури психологична грижа. Би следвало, както се практикува в Европа, медиците да посещават различни форми за разтоварване от стреса, които да се организират за тях, но да има такива и за пациентите.

Новият здравен министър д-р Божидар Нанев трябва да помисли изключително сериозно върху тези неща. Редно е към Медицинския университет да се създаде специалност клинична психология с достатъчно бройки, защото това са бъдещите изповедници на човешката душа и помощници за успешната терапия на всички заболявания.

Докато в Европа, наред с конвенционалната медицина, лекарите полагат максимални усилия не само за спасяването на живота на болния, но и за повишаването на качеството на живот независимо дали пациентът е излекуван или само е въведен в ремисия. Сред тези усилия са и прилагането на нетрадиционни методи и терапии, които обаче подобряват състоянието на болния. У нас в повечето случаи те се пренебрегват изцяло.

- Защо според вас българските лекари така усърдно отричат неконвенционалните методи на лечение?

- Вероятно, защото не ги познават, но и защото с хранителните добавки у нас се спекулира. Всяка една от тях се рекламира едва ли не като панацея. Много важно е да се

обясни на пациента, че това не е лекарство, а средство, подсилващо имунната система и отстраняващо определени странични действия. Самата аз не съм намерила подходящата хранителна добавка за себе си.

Впрочем напоследък има сериозни чуждестранни изследвания, които потвърждават необходимостта от приемането на определени съставки и вещества, когато се провежда терапия с различни медикаменти. Например доказано е и водещи европейски лекари препоръчват по време на лъчетерапията да се пие селен.

- У нас препоръчва ли се?

- Не, не се препоръчва, независимо че когато по време на лъчетерапията се приема селен, имунната система не се срива. При онкологичните заболявания от голямо значение е съставът на храната, начинът и режимът, по който я приемаме. Българските онколози не казват нито дума за тези неща.

Важно е да се знае, че ракът е във всеки от нас, при едни обаче се развива, при други не. Затова е нужно да се научим да бъдем в хармония със себе си, да не допускаме агресия и психологичен дисбаланс.

Аз например съм човек, който експериментира всичко върху себе си, което може да се окаже добро за моето здраве. Търся начини да постигна вътрешна хармония и да надмогна рака. Никога обаче не се отказвам от традиционните лекарства, които ми предписват. Съветвам всички пациенти да ги вземат редовно, дори някой алтернативен лечител да ги съветва точно обратното.

През зимата бях в много тежко състояние. Заболяването ми отново рецидивира в много тежка форма. Не знаех дали ще доживея до пролетта. Черният ми дроб беше в изключително лошо състояние, беше се смъкнал. Казах си, ако замина за Индия, там ще оставя болестта си. Намерих възможност и заминах. За мен бе много странно да науча, че клетките имат кодове, че тези кодове се променят и че има определени неща, които човек трябва да направи, за да промени тези кодове. Месец след това състоянието ми се подобри и се подобрява. Терапията ми продължава. Но се чувствам по съвършено друг, много по-хармоничен начин. За себе си мога да кажа, че съм открила своята комбинация, но е изключително трудно да убедиш другите хора в твоята комбинация. Състоянието ми се подобри и озадачи лекарите. За това принос имат и конвенционалната медицина, и отиването ми в Индия, прекодирането на клетките ми, преосмислянето на собствения ми начин на живот. Давам си сметка, че за някои хора звуча като поредния параноик, но когато става въпрос за живот, човек опитва всичко. Следващото място, където ще отида и където знам, че окончателно ще заключа моята болест, е Тибет.

- Прави впечатление, че след като преди няколко години вие бяхте първата жена с онкологично заболяване, която осъди държавата за неритмично зареждане с лекарства, бе направена клинична пътека. Оказва се обаче, че важни изследвания, какъвто е скенерът, се плащат или се чака с дни за талон при джипито. Защо се получава така?

- Аз съм първият жив пациент, успял да осъди Министерството на здравеопазването. Аз обаче взех пример от Роси Шкодрова от Пловдив, която не успя да дочака да осъди министерството. Лутайки се 11 години в здравната ни система, научих, че нормативно в нея е заложено страдание за болния. Не е логично за спасяването на един човешки живот да се предписват минимум изследвания, колкото да бъде отчетена дадена клинична пътека и тя да бъде платена на болницата. Лечебните заведения у нас са търговски дружества. НЗОК е структурирана така, че вместо платец за извършени дейности, тя се изживява като коректив на всичко, което се прави в здравната ни система. Редно е каквото прецени лекарят, касата да го плаща. Управителният съвет на НЗОК обаче решава, че е тяхна работа да определят лимитите на медиците. Излиза, че един лекар ще учи друг лекар какво да прави. Тези разпоредби от позицията на властта изразяват явно неуважение в самата гилдия. Според нормативните документи пациентът е поставен в центъра на терапевтичното събитие, но от позицията именно на властта, както се практикува повсеместно, той винаги се оказва в периферията. За да си осигурят относително нормален стандарт на живот, лекарите отчитат минимум терапия по клинични пътеки, без да се съобразяват с това дали болният има възможност със собствени средства да си набави максимума за своето лечение. Докато този парадокс не бъде премахнат и на медиците не им се даде правото сами да решават от какво има нужда техният болен, а не какво казва за това НЗОК, ще имаме проблеми с качеството на лечение. Това е първото, върху което трябва да се замисли новият здравен министър и неговият екип. Този въпрос ще му поставим и ние, пациентите с онкологични заболявания.

- Как според вас ще бъде контролирана системата лечение - отчитате - заплащане?

- Не е тайна, че има лекари, които надписват дейности и извършват всякакви спекулации, за да получат повече пари. За да се пресекат тези порочни практики, е необходим строг контрол. Работа на здравната каса е да намери подходящата форма на контрол. По-действен контрол е необходимо да осъществява и Българският лекарски съюз върху дейността на своите членове, защото не е тайна, че на много места се спекулира с образната диагностика. Това също ще е един от основните въпроси, които ще поставим пред новия здравен министър д-р Божидар Нанев.

- Какво още ще поиска от него и неговия екип Центърът за защита правата в здравеопазването, който на практика защитава правата на пациентите?

- Първото, което ще поискаме, е освобождаване на здравния пазар. В момента съществува наредба 18, която ограничава новите болници в сключването на договор с НЗОК. От позицията на пациент мога да кажа, че всеки болен предпочита да се лекува в по-добри условия и нова сграда. Министерството на здравеопазването обаче ограничи договарянето с тях, за да лансира старите болници. Ще поискаме да се даде възможност на болния той да избира свободно къде да се лекува, като всички лечебни заведения равноправно сключват договор с касата. Ще настояваме още здравният инспекторат, който е планирано да бъде създаден скоро, да не се структурира. Той само би глътнал допълнително пари за издръжка, щатове и офиси в цялата страна. Контрол на медицинската помощ могат да осъществяват и регионалните центрове по здравеопазване, а също така и съответните отдели на НЗОК. Ние, пациентите, създадохме организация Български пациентски форум. От форума ще поискаме до края на годината да бъде решен най-после проблемът за тест лентите за диабетиците, те да се предоставят и на хора над 18-годишна възраст. Ще настояваме да се купят нови хемодиализни машини, тъй като има места, където те са много стари и често пъти се повреждат. Необходимо е да се реши веднъж завинаги и проблемът с ритмичното зареждане с лекарството херцептин, използвано при лечение на рак на гърдата, което някои хора не са получавали вече пети месец.