27 юли 2010 г. Тема: здравеопазване



страница1/4
Дата08.07.2017
Размер0.54 Mb.
  1   2   3   4
27 юли 2010 г.

ТЕМА: ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ



Борисова: Старозагорци да ходят на лекар в Хасково
ВАНЬО СТОИЛОВ

"Искам да ви уверя, че в сегашния си вид двете ле­чебни заведения не могат да станат високотехноло­гично лечебно заведение. Ето защо ще бъда принуде­на да направя високотехно­логична болница МБАЛ -Хасково. Така гражданите на област Стара Загора ще могат да се възползват от апаратурата там." Това пи­ше здравният министър проф. Анна-Мария Борисова в писмо до областния управител на Стара Загора Йордан Николов. То е в от­говор на писмото до нея от колектива на болницата в Стара Загора, в което лека­рите заплашиха с протести и дори блокада на маги­страла "Тракия", ако ми­нистерството продължава да настоява за обединение­то на двете големи болни­ци.

Когато вчера писмото бе прочетено в присъствието

на местните депутати от ГЕРБ Недялко Недялков и Живко Тодоров, " белите престилки" от болницата "Киркович" го посрещнаха с иронични ръкопляскания. Те са против обединението, защото се притесняват, че то ще стане под диктовката на Университетската бол­ница и 40% от персонала им ще остане без работа. За сметка на това пък от Уни­верситетска болница се обявиха твърдо "за".




Вместо линейки катафалки
Здравният министър ще праща болните от Стара Загора да се лекуват в Хасково. Където ще има-високотехнологична болница.

Дотук добре. Напоследък обаче зачестяват случаите, когато линейките на Бърза помощ закъсняват толкова много, че пациентът не успява да ги дочака и вместо към болница, карат мъртвия към моргата.

Вярно, че здравеопазването без реформа съвсем ще затъне. Но в случая става дума за човешки живот и не върви реформата да се прави в крачка. Защото докато представите на здравното министерество за модерни болници стане действителност, хората ще мрат, без да дочакат линейките.


Метла за чиновника!

А сметнахте ли лошия сценарий?

Първо, той може да играе контра и да блокира институциите. Второ, не е сигурно, че ще си идат некадърните
Тихомир Безлов е експерт в Центъра за изследване на демокра­цията

Миналата седмица финансовият ми­нистър Симеон Дянков обяви плановете си да свие държавата с 22 ве­домства, като ги закрие. А 56 ще се влеят в по-големи агенции и министерства. И броят на работещите в ця­лата администрация да бъде намален.

Едва ли ще се намери раз­умен човек, бил той честен частник или много учен из­следовател, който да не се съгласи, че раздутата адми­нистрация трябва да се ре­же. Освен това се предпола­га, че народът ще изпадне в

еуфория пред това клане на бюрокрацията

И въпреки това с риск да бъдем обвинени, че сме на страната на тъмните сили, нека подредим малко аргу­менти срещу тази прогре­сивна стъпка.

Вероятно най-баналното последствие ще бъде, че ко­гато съкратените чиновни­ци останат на улицата, те и техните семейства ще свият рязко разходите си. Това значи по-малко потребени стоки и услуги, по-малко производство, по-малко ра­ботни места.

Още свито потребление

В допълнение домакин­ствата на тези бюрократи нщ$д/ца могат да си връщат заемите, съответно лоши­те кредити ще продължа­ват да нарастват, банките ще трябва да продават иму­щество и пр. системни ефекти, стигащи при лош късмет до финансова не­стабилност.

Това значи също и по-малко приходи за бюдже­та, защото непродадените стоки значат по-малко ДДС, акцизи и т.н., значи също по-малко социални и здравни осигуровки.

Теоретично всичко това ще бъде компенсирано, за­щото данъкоплатците ще плащат по-малко за бюро­крация, а бюрократите ще влязат в по-продуктивни сектори на стопанството и т.н. Въпросът е, че ще трябва да мине известно време, преди да се случи то­ва. Преди това на тези хора ще трябва да им се изплат­ят обезщетения, компенси­рат отпуски, да се спечелят дела, които те ще почнат да водят, и т.н. При това всич­ки тези по-големи разходи на държавата ще се случ­ват в момент, когато ико­номиката би трябвало да почне да се съживява.

Как ще работят заплашените

По-сериозният ефект обаче ще е психологиче­ският - още сега вероятно много повече от планира­ните за съкращение 10% ще почнат да се страхуват. Като контрамярка те из­преварващо ще ограничат потреблението си, ще заре­жат публичните дела, за-

щото бясно ще търсят ра­бота. Нещо повече - може да започнат да саботират институциите си. Ако бър­зо успеят да провалят дър-

жавата, правителството може да падне и всичко мо­же „да се оправи".

Да не стане така, че дър­жавата да се свие наистина,

но не само броят на чинов­ниците, а цялата държава -икономика, образование, здравеопазване и т.н. Разбира се, срещу тези

„ретроградни" съображе­ния има много разумни ар­гументи от типа, че ако ад­министрацията е под на­тиск, тя ще свърши повече работа, че ще бъдат осво­бодени най-некадърните и най-мързеливите.

Кой ще падне под ножа

Тъмният ни скептицизъм се сеща за една крилата фраза на бившия кмет и се­гашен премиер за "лошия човешки материал в Бълга­рия" . Като чуха за издънка-та, навремето политически­те му противници щяха да измрат от щастие. Сещам се за един, който каза, че "това е краят на Бат Бойко". Огромна грешка, тогава до­ри несимпатизиращите на Борисов харесаха лафа. Всъщност, изглежда, изказ­ването бе по повод на нека­дърници, които предизбор­но се изсипваха в ГЕРБ. Както много преди това в СДС, а след това в НДСВ и дори в БСП и ДПС. Целият този „материал" днесне е на Луната, а в управлението. Точно те ще трябва да ате­стират и оценяват, да реша­ват кой остава и кой си ходи.

Основните принципи на избора не са способности, капацитет, заслуги и прочее меритократични ценности, а клиентелизъм, кой на кого е приятел, какви услуги е на­правил и е готов да направи. В резултат може да се ока­же, че ще бъдат съкратени или ще си отидат сами 10% по-добри (за да не казваме най-добри). Некадърният, мързеливият знае, че оста­ването в бюрокрацията е въпрос на живот и смърт,

защото осъзнава, че него дори несъвършеният бъл­гарски пазар ще го убие.

Поне това показа опитът с досегашните съкращения, почвайки с БАН и стигайки при земеделието. Ако държавата беше модерна частна корпорация,

която се опитва да оцелее или да стане по-ефективна -реже разходите си, като за­крива производства и про­дава нископечеливши биз­неси, хората се намаляват с много пресмятане. Обикно­вено за това се наемат спе­циализирани фирми, които знаят как се прави. В някои държави, където има доста­тъчно меритократизъм, обикновено съкращават ад­министрацията, ползвайки подобни компании. У нас опитът с консултантите обикновено е неуспешен. Причината е, че ако не знаеш какво искаш и не го искаш сериозно, дори най-известните компании с име предпочитат да си приберат таксите и да си заминат.

Оптимистичен финал

Един пример с последния социален експеримент -"чистенето" на отпуските. В настоящия момент в ре­зултат на "отпускарската вълна" се оказва, че почти няма необезглавени инсти­туции. Има шефове, които няма да ги има от 6 до 8 месеца през следващата го­дина. Последицата - никой не смее да вземе решение без шефа. Въпреки това всички оцеляваме без про­блеми.


До 33% намалила кризата подкрепата за ГЕРБ
Опасения от по-ната­тъшни икономически за­труднения удариха по популярността на ГЕРБ през юли, се казва в ин­формация на Ройтерс. Агенцията цитира проуч­ване на "Галъп интерне-шънъл".

Подкрепата за партия­та на премиера Бойко Борисов е 33 на сто. Тя е паднала с 2 процента в сравнение с юни.

Икономическата криза, ударила тежко най-бед­ната страна в ЕС, очак­ваните свивания на раз­ходите и високото ниво на безработица изядоха популярността на пар-; тията, която преди годи­на спечели парламентар­ните избори с 39,7 на

сто от гласовете. Нере­шителността за прове­ждане на реформи в здравеопазването и пен­сионната система също допринесе за спада на подкрепата.

Подкрепата за социа­листите, оглавявали предишното българско правителство, се покачи до 16,1 на сто в сравне­ние с 14% през юни. Десните съюзници на ГЕРБ -„Атака" и Синята коалиция, имат малко покачване на доверието, съответно от 2,2 и 1 про­цента.

32 на сто от анкетира­ните заявили, че няма да гласуват на избори.




Иван Костов, лидер на ДСБ и съпредседател на Синята коалиция
ГЕРБ управляват със завързани очи
Дадохме списък с ведомства за закриване
Не искаме Бойкови зими, но има риск

Много са лобистите в парламента

Да сме излезли от кризата, ако програмата на кабинета беше добра
- Г-н Костов, ще заспи ли икономиката непробудно наесен, както предупредихте пред "24 часа" през април?

- Зависи от решенията на правителството. И най-вече от министрите, които управляват икономически сектори.



- Призовахте тези, които не си напишат домашното дотогава, да подадат оставки. Какво ще реши това?

- Това е ваша интерпретация. Аз казвам само, че правителството отива с големи рискове към края на годината и следващата. А решението за оставки не е мое. Премиерът ще прецени дали тези министри са готови да изведат страната от икономическата криза.



- Защо пак се разграничихте от икономическата политика на ГЕРБ?

- Просто не е добра. Ако беше, досега да сме излезли от кризата. През 1991 и 1997 г. страната за 6-7 месеца започна да излиза от кризата. Сега година мина, а не виждам да излизаме. Според последните статистически данни за последното тримесечие пак има спад на БВП. 18 месеца сме в криза! Слизаме все по-надолу.



- Какво предлагате?

- Синята коалиция и ДСБ сме дали 5 пакета от политики - за здравеопазването, трудовата политика, икономиката, управлението на еврофондовете, административната реформа. Това са силни идеи и ако министрите ги прочетат, могат да ги превърнат в планове за действие.

- Нямате ли усещането, че една година пеете все същата песен?

- Точно една година пея същата песен. Но пък много неща в песента се промениха, защото ние написахме и нотите, и думите към нея. Това са конкретните ни политики за излизане от кризата. Така че песента не е съвсем същата, макар мотивите да са сходни - стремежът да се направи добра антикризисна политика. А това правителство пише две и ги изоставя.



- Може би просто говорите на различни езици.

- Може. Но това ще е жалко за управлението. Защото страната не излиза от кризата.



- Сам правите аналогия с 1996 г. Очаква ли ни "Бойкова зима", както предупреди Сергей Станишев?

- Това са комплексите на БСП. При техните управления винаги се случва някаква тежка зима. А ние не искаме десноцентристко правителство да доведе до ефектите, до които ни водеха левите. Тоест не искаме да има Бойкови зими. Но има големи рискове.



- Вярно ли е, че сте дали на управляващите списък с ведомства за закриване?

- Вярно е. Със становище къде и какво да стане. И как да се реши проблемът с прекомерната обща и обслужваща администрация.



- За колко хора и ведомства става дума?

- Предлагаме елиминирането на 37% от второстепенните разпоредители.



- Ще посмеят ли управляващите да оставят толкова хора на улицата?

- Не зная.



- Дайте примери за такива ведомства.

- Например на г-жа Цвета Маркова (комисията по сигурността на информацията - бел. ред.). Там е най-лесно - превръща се в дирекция към ДАНС.



- Отдавна сте се вторачили в тази комисия, защо ви е такъв трън в очите?

- Защото похарчиха огромни пари, безпомощни са и не си вършат работата. Ходят на екскурзии в чужбина. Изхарчиха маса пари за безумна сграда с вертолетно летище. Това са безобразия. Защо да не се вторача? Има много други институции. Например Кушлевата (за конфискация на незаконно придобито имущество - бел. ред.) е спомената в доклада на ЕС. Резултатите й възлизат на 79 хил. лв. Много дела, много шум, но този човек е напълно безпомощен. А е с териториални структури в цялата страна. И комисията за защита на конкуренцията, която решава търговски казуси, без да е компетентна. Значителна част от работещите там са партизанстващи девойки и политически назначения.



- Как се възприе списъкът ви от управляващите?

- Част - с благодарност. Друга - с внимание и уважение към положения труд.



- Обсъдихте ли мерките, които дадохте в парламентарната група на ГЕРБ?

- Да.


- Доволни ли сте?

- Не.


- Защо?

- Защото посланието "Ние правим същото" е най-невярното, което може да излъчи ГЕРБ.



- Преди време се заканихте, че спирате да давате идеи със същия аргумент - липса на диалог.

- Да, това са същите ни идеи от март. По тях се опитваме да разговаряме с министрите, даже има някакво размразяване.



- Пак заспорихме добър или лош за България е докладът на ЕК...

- Кой спори? Хора, които не са го чели. Трудно четат политиците 30 страници!



- А вие прочетохте ли го?

- Разбира се. И не само съм го прочел, но и съм разговарял с главния прокурор, с правосъдния министър, казал съм им оценките си. Свършил съм си работата отговорно.



- Защо Маргарита Попова оглави класацията ви за отличник на кабинета?

- Безспорен отличник! Съдебната власт трябва на ръце да я носи от благодарност. Тя успя да им измие лицето и да ги покаже в положителна светлина след кошмарните скандали, в които се набутаха.



- А кой е двойкаджията?

- Най-нелеп за мен е г-н Лазар Груев. По-банални и общи фрази от неговите не бях чувал. Той не е направил базисни неща. Не е накарал съдиите да публикуват определенията и решенията си в интернет. Защо? Така се унифицират практиките и се съди еднакво, постига се и възпитателна функция. 14 месеца слабичкият и заплашен с малтретиране кюстендилски съд се опитва да осъди Братя Галеви. Ще напишат присъдата и няма да я публикуват. Защото ще ги е страх от обществеността.

Другият за съжаление е Константин Пенчев, когото аз уважавам. На него му е казано, че трябва да съкращава тези нацвъкани от НДСВ административни съдилища. Където за 1,5 г. има 5 дела и половина. Защо му е сградата, защо му е съставът, защо му е чистачката, защо му е администрацията?

- А в кабинета?

- На г-н Цветанов му се признава свършеното, но му се казва, че трябва да направи реформа. Защо чака ЕС, ние му го казваме от самото начало?



- Но той слага край на "експериментите" с МВР.

- Нещата са много прости там. Срещу всеки полицай стои чиновник. 50 на 50. Едните 50% не са там по силата на обществения договор, заради който има МВР. Как така ще спира?

А най-лошата оценка е за контролните органи. ГЕРБ управляват със завързани очи и запушени уши, не знаят какво прави администрацията. Това е кошмар. Образувани са 1500 дела от 200 хил. - 0,75%. Тоест контролна система в България няма.

- Ще минете ли в опозиция, ако мерките ви останат без внимание от ГЕРБ?

- Пак ще се опитваме да помагаме на страната, това е нашият дълг. Последна грижа ми е кой какъв етикет ще ни залепи. Важното е да ни чуят и нещата да тръгнат в правилната посока, следващият бюджет да не се преразглежда към по-зле, да не сме догодина с прекомерен дефицит, защото ще станем черната овца на ЕС и ще пострадат много хора. Затова ще продължаваме да говорим, ще вдигаме скандали, ще повишаваме тон, за да тръгнат нещата.



- Лобистко ли е мнозинството?

- Много лобисти има. И се гордеят с това. Абсурдно! Значи изобщо не се борят за общественото благо. Не знаят какво е това. Мислят, че то е да си решат проблемите на фирмите. Примерно да елиминират конкуренцията и да пуснат водка с лист марихуана. Хитро, нали...



- Разбрахте ли какво договорихме с Русия за газа?

- Не. Не е добър атестат. Нали щеше да има прозрачност в преговорите?



- Ще се кандидатирате ли за президент?

- Как ще се кандидатирам? Това къде го чухте? Няма да ставам папагал и да повтарям едно и също.



- Има ли Синята коалиция кандидат?

- Ще намерим. Трябва да е двойка, която да ни води много сериозно. Тези избори са важни за нас, ние сме в добро състояние. Въпросът е това да продължи, да не позволим отлив от десноцентристките партии и поява на алтернатива вляво. Защото това означава Първанов и Доган.



ВИЗИТКА

Роден на 23 декември 1949 г. в София

Магистър по математика и доктор по икономика, доцент

Министър-председател на България от 1997 до 2001 г. Министър на финансите в кабинетите на Филип Димитров и Димитър Попов.

Бивш председател на СДС

Основател и лидерна ДСБ

Депутат 7-и мандат. В 41-ия парламент бе ротационен шеф на комисията за контрол над ДАНС

Женен,има 2 дъщери и двама внуци


ГЕРБ има наркотична зависимост от общественото мнение
- Как оценявате едного­дишния период на управлени­ето на правителството на ГЕРБ?

- Оценката не е еднознач­на. В доклада на Европейска­та комисия се оценява само една част от дейността на пра­вителството - борбата с прес­тъпността и корупцията. Тя е оценена високо и от българс­ките граждани. И в областта на вътрешния ред и правосъ­дие в доклада има разделяне, в смисъл че дейността по вът­решния ред е оценена високо, а що се отнася до правосъди­ето - има критики. Така или иначе, това е доста положи­телен доклад на ЕК. Но това е много малка част от дей­ността на правителството и от гледна точка на интересите на българските граждани не най-важната, не най-значимата. Ако трябва да се оценява ре­шителността на правителство­то по реформите по другите сектори, оценката ще е доста слаба. По отношение на ико­номическата криза, здравео­пазването, образованието и т.н. нещата са по-различни. Затова и всяко еуфорично нас­троение, че някъде отвън са ни оценили високо, може да ни въведе в заблуда.

- Как тук в България се оценява този период?

- За една година гражда­ните са понижили с една еди­ница оценката си за прави­телството по емпирични дан­ни от изследвания. В начало­то то бе посрещнато много

добре, с овации. Но, после нас­тъпи разочарование и доста хора оттеглиха доверието си от правителството. Те се раз­делиха с надеждата.

- Не е ли много бързо?

- Това не е много бързо. За около една година горе-долу се случи подобно нещо и при предишни правителст­ва. Ако го сравняваме с пра­вителството на Иван Костов, през периода април 1997-април 1998 г. оттеглянето на до­верието е по-бързо. Но ако го сравняваме с правителст­вото на Симеон Сакскобурготски, е по-бавно, защото тогава доверието беше оттег­лено още на шестия месец от началото на мандата.

- Има ли разминаване между решимостта на ГЕРБ да прави реформите и това, което всъщност извършва?

- Няма никакво размина­ване, защото решимост има само в едно направление - в областта на вътрешния ред и борбата с корупцията. В другите сфери няма. В оста­налите направления има под­чертана нерешителност и колебливост. Спомнете си исто­риите с ДЦС, с данъците, със здравната и пенсионната ре­форми - днес ще го правим, утре вече няма да бъде така... Или пък с енергетиката - „ня­ма да строим АЕЦ „Белене", след това - „ще строим". Спо­ред мен това е някаква особена проява на наркотична за­висимост от общественото мнение. Вземат се само ре­шения, които биха изглежда­ли популярни в очите на хо­рата. Но общественото мне­ние може да бъде добър учи­тел, ако ти непрекъснато го следиш и се съобразяваш с него, но не е необходим съ­ветник, ако се водиш по не­го. Защото реформите психо­логически винаги се натък­ват на неизбежна съпротива. А периодът на начало за пра­вене на реформи е точно пър­вата година от мандата на правителството, когато рис­кът е най-малък.

- Работата на правителс­твото на ГЕРБ започна в ус­ловията на задълбочаваща се криза. Според вас справед­ливо ли се разпределят те­жестите на тази криза сред различните слоеве на насе­лението?

- Не. Както тежестите, така и благата се разпределят го­дини наред очевидно неспра­ведливо. Това е така и сега, бедните понасят повече от бо­гатите тежестите на кризата. Но истината е, че в известен смисъл кризата се задълбочи и благодарение на правителс­твото на ГЕРБ. Нямаше пред­поставки за такава остра бю­джетна и финансова криза. Аз нямам обяснение защо, след като приходите намаляха драс­тично, като част от причини-

те са обективни, защото са из­вън възможностите на Бълга­рия да ги контролира, разхо­дите се увеличиха. Статисти­ката излиза и ние четем. За­що нарасна броят на служите­лите в държавната админист­рация, вместо да намалее?

Това говори или за неком­петентност, или за нереши­телност, или за нежелание за реформи. Опозицията и ля­ва, и дясна е съвършено пра­ва в критиките си. Под дясна опозиция разбирам Костов и хората му, макар че не е яс­но дали точно думата „опо­зиция" им приляга.

- В сферата на админист­рацията всичко, което е не­обходимо да се реши, не ста­ва без санкциите на министър-председателя Бойко Бо­рисов. Смятате ли, че още дълго нещата могат да про­дължат така, всичко да за­виси от премиера?

- То е невъзможно. Защото да е дори само в сферата на контрола, управлението е ма­гия на разпределение на пъл­номощията. Големият проблем на сегашното правителство идва от пасивния подход на държавната администрация. Но за това е виновно самото правителство и лично Бойко Борисов, тъй като те наплашиха хората, доведоха ги до стресова психоза с тези по­казни проверки и акции на си­ловите структури. Това е голямата причина, поради коя­то не мръдна нищо в усвоя­ването на европейските фон­дове, защото служителите от държавната администрация се страхуват да слагат подписи­те си под каквото и да е, от­насящо се до по-големи про­екти. И се работи на дребно и затова нямаме прогрес в ус­вояването на европейските фондове. Всички поръчки, ко­ито следя от няколко месеца, са много дребни, за малко па­ри, което издава наистина страха на хората от админис­трацията да работят по ма­щабни проекти. Затова е ви­новен именно този внедрен манталитет. Ако държавната администрация не работи, политиците и по 15 гениал­ни решения да вземат на ден, те няма как да бъдат приве­дени в действие. Тази систе­ма блокира.

- А как ще бъде по-нататьк?

- Ако нещата продължават да се развиват така, още в края на годината, в началото на новата бюджетна година, кри­зата ще получи в някаква сте­пен и симптомите на поли­тическа криза. Защото прави­телството няма да може да върже бюджета за следваща­та година. Тази година все още има средства от предишния резерв, които харчи. Но той не може да се пренесе в след­ващата бюджетна година. Ще има заложен дефицит, това ще се съчетае с атака от страна на европейските институции, ще започне наказателна про­цедура по дефицита и ще трябва да изсърбаме попарата по всички негативни сце­нарии: и бюджетен дефицит, и заем от МВФ, и т.н.

- Една от големите битки е битката с правосъдната система. Как ще се развият нещата?

- Правосъдната система не е враг, за да се водят битки с нея и тази битка е обречена. Когато водиш битка, трети­раш опонента като против­ник, когото трябва да унищо­жиш. Не вярвам, че те си пос­тавят за цел да унищожат правосъдната система. Няма спор, че трябва да се рефор­мира съдебната система. Но тази реформа не започва, има само приказки от политиците за това, че е корумпирана или по формулата „ние ги хваща­ме, те ги пускат". Пренебрег­ва се некомпетентността на досъдебното производство, за това, че много от събраните доказателства не издържат в съда в много случаи, дори ко­гато съдът не е корумпиран. Да приемем, че има корум­пирани съдии, но това едва ли е общовалидно. И не мо­же да се пренебрегне обстоя­телството, че прокуратурата и следствието не събират годни доказателства. Дори и за очевидни престъпници, за ко­ито обществото няма съмне­ния, че са такива. Но няма как да се превърнем в държа­ва, подчинена на прокурату­рата. Съд трябва да има и той да е обективен, да се придър­жа върху правните норми. - - Като социолог как оце­нявате развитието на парти­ята ГЕРБ за една година?

- Тя се превърна в нормал­на партия, в смисъл на така­ва, каквато познаваме в ли­цето и на други партии. Ако ги сравняваме с НДСВ, те имат минало, преди да взе­мат централната власт, те бя­ха добре позиционирани в страната, в местната област. Общо взето, към днешна да­та ГЕРБ е много добре пози­ционирана в централната власт. Създадени са много проекции и взаимовръзки, ко­ито могат да издържат за дъл­го време. Но тя продължава да бъде зависима от доброто настроение на лидера си и в този смисъл не е партия, ко­ято може да се разгръща, да напредва и безусловно да прогресира във властта, за­щото все пак е зависима.

- Смятате ли, че при евен­туална загуба, макар и него­ляма, примерно на следващи­те местни избори, ще настъ­пят някакви процеси?

- Те могат да загубят мест­ните избори, но по начин, който да им позволи да гово­рят, че са ги спечелили, както беше през 2007 г. Тогава спе­челиха народния вот, но по „брой голове" изборите бяха спечелени от БСП, защото тя избра най-много съветници и кметове. Но най-голям брой гласове спечели ГЕРБ. Едни избори могат да бъдат загу­бени, но начинът за това мо­же да позволи психологичес­ки пред общественото мнение да бъдат представени като спе­челени. БСП може да загуби местните избори, но ако тя спечели в София, Пловдив, Варна, Бургас и др. големи градове, общественото мнение ще го тълкува като огромен провал на ГЕРБ. Чиста пси­хология. Трудно е де се пра­вят отсега прогнози. Има много силна динамика. И ако се случи такъв изненадващ обрат, това ще бъде възпри­ето от общественото мнение като грандиозно събитие и ще прекатури обществените нагласи и оттам може да до­веде до много силен низхо­дящ тренд за ГЕРБ.

- Ще изкара ли до края на мандата си ГЕРБ?

- Няма логика да не изка­ра. Ако нещо се случи, то ще бъде извън логиката. Би би­ло плод на някаква самоцел­на и необяснима инициати­ва на самата партия ГЕРБ.

Интервюто взе Иванка ХЛЕБАРОВА

Юри Асланов е роден на 18 юли 1951 г. във Варна. Завършил е икономика в София и социология в Москва. Управител е на социологическа агенция „АфИС". Секретар е на Института за социална * интеграция. Член на НС на БСП. Автор на много научноизследователски публикации, монографии, студии, статии в печата.






Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница