27 юли 2010 г. Тема: здравеопазване


Роми окупират болница заради починала жена



страница3/4
Дата08.07.2017
Размер0.54 Mb.
1   2   3   4

Роми окупират болница заради починала жена
Теменужка Йоцова
Трийсетина роми се събраха вчера пред спешния център в Оряхово да търсят мъст за тяхна починала близка.

“Да закриват болницата, щом нямат доктори. Ако се беше случило с българин, едва ли отношението щеше да е такова”, крещяха те.


Медиците повикаха полиция и се затвориха в кабинетите си. Ромите поискаха обяснение за забавянето на “Бърза помощ”, довело според тях до кончината на 27-годишната Анелия Кирилова, майка на две деца.

Тя живеела на метри от Спешния център в крайдунавския град. Приживе нямала оплаквания. В неделя след вечеря обаче се почувствала зле, започнала да повръща. “Всички ядохме хляб, шпеков салам и диня, но само на Анелия й прилоша”, разказа Кирчо Атанасов, братовчед на покойната.


Сигналът в “Бърза помощ” е регистриран в 23,16 ч. Семейството зачакало линейка, но състоянието на Анелия се влошило и роднините сами я закарали в болницата.
“Там се оказа, че няма дежурен лекар, а само на повикване. Докато той пристигне, жената почина”, разказа Кирчо.

“Случаят не е точно такъв”, контрира шефката на спешния център във Враца д-р Карина Сълова, към който е филиалът в Оряхово. Когато било получено обаждането за Анелия, линейката била на повикване в с. Крушовица (на 10 км).


“Нямаме достатъчно кадри там. В спешния център дежурят по един лекар, фелдшер и шофьор. Обаждането е получено, когато екипът е бил почти на входа на Оряхово. Направено е всичко възможно”, заяви д-р Сълова. Причината за смъртта ще стане ясна след аутопсия.


В Канада отписали Капка, спаси я българин
За една година повалената от неизвестна болест Капка Мавродиева (34 г.), която живее в Канада, преминава през ада. Лекари от Торонто й заявяват, че умира. Социални работници пълнят къщата й и подготвят дъщеря й Глория (13 г.) за нови родители. От приемно семейство.

Без всякаква надежда за помощ в Канада българката пристига у нас в инвалидна количка.

Без сили и полужива Капка тръгва от кабинет на кабинет в София. Доста от нашите лекари също й заявят да не прави усилия, а спокойно да издъхне. Ужасът свършва, когато среща проф. Радослав Гайдарски, водещия коремен хирург на България (виж интервю с него по-долу).

Като по филмите с няколко операции той я връща към нормален живот. Защото при некомпетентна хирургична намеса важен канал и артерия в тялото на Капка не са оперирани както трябва...

Или заплахата за живота й е започнала от канал (с дължина 3-4 см и ширина 3-4 мм), водещ жлъчката в жлъчния мехур. При операцията, не както са изискванията, на едно ниво с канала е “вързана” чрез скоба и артерията, която храни жлъчния мехур. Не са “почистени” също нервните окончания, намиращи се в тази област. Така се стига до неистовите болки. Състоянието е известно в медицината като синдрома дуктус цистикус ремнън.

“През април м. г. бях приета по спешност с невероятни болки в болница в Торонто заради панкреатит”, започва разказа си Капка. След седмица престой обаче подобрение нямало. Затова лекарите решили да отстранят жлъчката й. Смятали, че така ще решат всичките й проблеми. Обяснили на пациентката, че само часове след лапароскопската операция болните започват да се движат.

Точно така се случило с останалите пациенти в отделението на Капка. Но не и с нея. Тя не можела да помръдне. Докторите обяснили, че щом се върне у дома, ще се възстанови. В същото време хирургът започнал да звъни на съпруга на Капка и да споделя, че е много притеснен от операцията. Защото, докато отстранявал жлъчката, бил причинил кръвоизлив на черния дроб. И че жлъчката била пълна с малки камъни - съвсем не била безобидна.

“Мъжът ми го молеше да ни помогне. Казваше, че след 15 г. брак не ме е виждал в такова състояние - да не мога да стане, да се храня, да повръщам всичко погълнато”, спомни си Капка. След 15 дни на мъки и пълна обездвиженост жената се върнала в болницата. Направили й втора операция.

“Докторите ми връчиха буркан с морфин защото много щяло да ме боли, и казаха да си отивам вкъщи. Но всичко щяло да бъде нормално”, разказа жената. Между май и август м. г. тя не можела да се храни, връщала течностите, постоянно се обаждала на лекарите.

“Но те обясняваха, че вероятно се касае за трудно интегриране след 2 тежки операции и да си дам време. Тогава поискахме консултация с гастроентеролога, който ме бе приел преди операцията. Защото вече се движех само с проходилка. Застрахователната компания започна да иска информация за мен - болничните ми свършваха”, добави Капка.

Като получили копието до компанията от докторите, в него въобще не било споменато, че Капка не може да се движи, че повръща, че е с постоянни болки. Напротив - пишело, че се подобрява и нямало защо повече докторът да се вижда с нея...

В края на септември тя леко се подобрила и се върнала на работа. Но само за 2 месеца. Тогава състоянието й рязко се влошило. Отишла обаче в друга канадска болница. Там била настанявана 4 пъти до края на януари, вече 2010 г. - едва дишала, камо ли да задържа течности. А болките я смазвали.

“Питахме дали може да ни посъветва някой, който има повече опит. Помислихме, че е рак, но защо тогава повръщах зелена течност? За всичко това ми обясниха, че могат да ми изпишат само болкоуспокояващи, които да вземам по-често - на 2 часа. Но това не ме лекуваше”, връща се назад българката. Тя молела и молела да потърсят други специалисти.

Но без резултат. Върнала се вкъщи обезводнена. Тогава се обадила на организация за медсестри и им заявила, че ако не й помогнат, ще потърси медиите. “И всичко това се случваше в ХХI век, в държава, която твърди, че здравеопазването й е безплатно и висококвалифицирано”, каза Капка. Медсестрите я убедили да бъде по-настоятелна.

Така и направила - отишла в болницата, казала, че вече умира и иска помощ. Дъхът й спирал от болките. Приели я и й давали морфин на 2 часа. Както и лекарства срещу повръщането.

Без да се знае каква е причината за болестта. “Казваха ми, че нищо повече не могат да направят за мен. Да се върна у дома и ако имам проблеми, да се обръщам към семейния ми лекар”, разказа със сълзи в очи жената. В същото време в дома им започнал да идва социален работник за дъщеря й.

И да обяснява, че понякога се случват тъжни неща в семейството. Малката обаче заявила, че няма нужда от нищо и че са сплотено семейство от европейски произход. “На нас ни звучеше смешно, но така тя се отбраняваше. И казваше, че не иска да я отделят от родителите й”, добави майката.

Когато я изписали от втората болница, в епикризата пишело, че болната вече е добре, не повръща, но й изписват на 2 часа морфин. А 15 минути по-рано тя повърнала точно пред екипа. След много настояване и 5 часа в болницата епикризата била поправена. Мъжът й попитал доктора докога ще продължава този ужас, той отвърнал: “Докато издържи”.

Състоянието на Капка се влошавало. Колеги й я посещавали, плачели и си тръгвали. Сбогувайки се с нея.

Жената и мъжът й пращали писма до болници в САЩ, но без отговор. Родителите й пък търсели помощ в България. Така стигнали до “Токуда”, където д-р Роза Балабанска казала веднага да взема самолета.

След обиколки из десетки кабинети стигнала до проф. Гайдарски през март. След като я оперирал, още на другия ден тя се чувствала добре. Миналата седмица тя бе на контролен преглед, който го потвърди. А днес е нормален човек.


Проф. Радослав Гайдарски: Чета лекции за такива случаи,защо не ги знаят?
- Какво си помислихте когато се запознахте със състоянието на Капка и с причините, довели до него, проф. Гайдарски?

- Това със сигурност не е нормално. Стига се до такива усложнения, които се наблюдават след извършена като в Канада интервенция. Но когато пациентът премине на преглед при съответните лекари - хирурзи и гастроентеролози, би трябвало проблемът да се забележи. При Капка обаче нещата не са се развили така. Настанали са изключително тежки събития както за нея, така и за семейството й.

- Добре, какво не са направили чуждите лекари, както изисква стандартът?

- Много важно е каналът и артерията, която върви успоредно до него, да се “вържат” отделно. А канадските хирурзи са ги хванали “общо”, на едно и също място със скоба. Освен това каналът не е бил “хванат” на нивото, на което се прави. Оставен е по-дълъг - 3 см, а е трябвало да бъде 0,3-0,5 см. Задължително е било и да се почистят нервните клончета в самия канал.

- А каква е ролята на артерията до важния канал?

- Тя кръвоснабдява целия жлъчен мехур.

- Защо Капка повече от година е повръщала зелена течност?

- Ето, това се дължи на развития синдром.

Случаят на Капка е много сложен. На лекции аз обстойно запознавам студентите с него. И затова се чудя как така канадските лекари не знаят за подобни усложнения? Или са ги забравили.

- При вас идват ли често такива болни?

- Да, разбира се. Вижте, този синдром не е известен само в България. Той е описан в световната литература. Необходимо е просто да се прочете. Дуктус цистикус ремнън е нозологична единица и когато махнем жлъчния мехур плюс наличие на силни болки, търсим именно този синдром.

- Спомняте ли си в какъв вид приехте Капка?

- Беше много зле. Майка й и баща й я водеха. Най-интересното беше, че след като я оперирах (а аз заснех всичко), разбира се, назначих обезболяващи. Както се предвижда за всички болни. На другия ден след операцията обаче тя ми каза: “Ама, аз не се нуждая от тези лекарства! Не ме боли...” Представяте ли си, след като е преживяла такъв ужас и толкова дълго време, на другия ден тя вече не чувстваше болки. За часове състоянието й се оправяше. А дойде буквално полумъртва. Мислеше, че краят на живота й е настъпил. Предполагам, че ви е разказала.

- Да, разбира се. Това лекарска грешка ли е?

- Не е груба лекарска грешка, но е могла веднага да се коригира в следоперативния период. Още щом са видeли, че повръща, че има силни болки. Но за съжаление лекарите в Канада са решили, че психически не е добре. Затова са я изпращали при психиатри, невролози и знам ли къде още.

- Ама, преди да стигне до вас, Капка е обиколила и доста наши лекари. Те също смятали, че си отива...

- Защото не са се задълбочили в характера на заболяването й. Даже един от нашите професори й казал да си лекува нервите.

- Това е некомпетентно.

- Той не е хирург. Основно са я гледали гастроентеоролози.

- Т. е. без вашата намеса жената е щяла да умре, така ли?

- Влошавала се от ден на ден...


Лекарите са спокойни за зрението на детето
Изписват бебето Мери от болницата до дни

Близначето на 62-годишната русенка вече тежи 2500 грама
ЖАНЕТА ЙОРДАНОВА

Близначето Мери на 62-годишната Красимира Димитрова от Русе до дни ще бъде изписано от болницата, научи „Монитор”.

То все още се намира в клиниката по неонатология към Университетската детска болница в София, където лекарите продължават да проследяват развитието му. Бебето вече е достигнало теглото, при което се изписват недоносените деца - 2500 г, но заради още няколко последни изследвания ще остане под наблюдение поне десетина дни. По време на почти двумесечния престой на близначето в столичната клиника

медиците не са забелязали някакви усложнения в цялостното му развитие

Прогнозите им, че недоносеното дете няма да има проблеми със зрението, са се потвърдили от проведения пълен скриниг за ретинопатия. Въпреки това на 5 август ще му бъде направено още едно последно очно проследяване. След това бебето ще бъде изписано и ще се прибере с майка си в дома им в Русе.

Близначето Мери и сестричката му Жаклин се родиха чрез секцио на 5 май т.г. в Русе недоносени – съответно с тегло 900 и 500 г. Майка им – пенсионираната психиатърка д-р Красимира Димитрова, зачена ин витро с донорска яйцеклетка в плевенска клиника. След раждането жената се възстанови удивително бързо за възрастта си и скоро бе изписана от АГ комплекса. Близначетата останаха в отделението по неонатология в русенската болница. След стабилизиране Мери беше преместена в столицата, където единствено можеше

да й бъде проведена специализирана очна терапия

Жаклин остана в Русе, тъй като състоянието й не позволяваше транспортиране. След тежка операция на червата и поредица от здравословни проблеми бебето почина на 13 юни.

Раждането на 62-годишната Красимира скандализира обществеността в България, която се раздвои в мненията дали законът трябва да разрешава ин витро процедури на възрастни жени.


6000 са родени недоносени
Повече от 6000 бебета са се родили преждевременно през 2009  година. За някои от тези семейства това е само началото на редица трудности и безсънни нощи, тъй като раждането преди края на деветия месец от бременността води до редица рискове за здравето и нормалното развитие на детето. Това съобщи    проф. Емилия Христова, председател на Българската асоциация по неонатология. По мнението на специалистката  водещи причини за това са инфекции, многоплодната бременност, хронични заболявания, нерационалното хранене и стресът.

Данни на Центъра за здравна информация към Националния статистически институт показват, че процентът на преждевременните раждания остава висок – 7,9 на сто. Тревожни са данните, получени от родилните отделения на болниците в Благоевград, Бургас, Варна, Добрич, Монтана, Пазарджик, Кърджали, Пловдив, Сливен, Стара Загора и София.




Десислава Атанасова:
В края на годината решаваме дали да вдигнем здравната вноска
Няма опасност от фалит на НЗОК, твърди депутатът от ГЕРБ
Интервю на Миглена Славова
Десислава Атанасова е родена на 8 октомври 1978 г. в Дулово. Избрана е за депутат от 41-вото Народно събрание от партия ГЕРБ. Завършила е право, европейска интеграция и политология. Владее английски, немски и руски език. Председател е на комисията по здравеопазване в Народното събрание и член на правната комисия.

- Г-жо Атанасова, кога ще приключи здравната реформа?

- Вече приехме на второ четене закона за лечебните заведения, който е основополагащ за извършването на тази дългоочаквана и дълго коментирана реформа. Целта на промените е до 31 декември националната здравна карта да е готова и въз основа на нея от януари да започне сключването на новите договори между Националната здравноосигурителна каса и изпълнителите на болнична помощ.



- Как си представяте едно лечебно заведение след приключване на реформата?

- Съгласно промените в Закона за лечебните заведения тези, които ще се включат в националната здравна карта, трябва да отговарят на изискванията, които са задължителни, за да наречем едно лечебно заведение болница, а именно: съответствие с медицинските стандарти. Лечебното заведение следва да осъществява 24-часов прием на пациентите по специалности съгласно разрешителното си за дейност, в него да работят необходимият брой специалисти, които да осъществяват тази дейност с необходимата апаратура за диагностика и лечение.



- Предполагам, че вече е направен преглед на състоянието на здравната мрежа в цялата страна. Колко болници ще бъдат преструктурирани и колко ще останат след реформата?

- Прегледът се прави в момента от Министерството на здравеопазването. Проф. Борисова и нейният екип проведоха срещи във всички области, за да има яснота кои лечебни заведения ще се включат в областните здравни карти. Точна цифра не мога да посоча. Нейното становище беше, че около 120-130 болници са достатъчни за България. Аз бих казала, че ще останат толкова, колкото отговарят на изискванията и колкото могат да осигурят адекватна медицинска помощ на населението. Националната здравна карта ще се изготви и след оценка на потребностите от спешна, извънболнична и специализирана медицинска помощ.



- Има ли вероятност да се наложи увеличаване на здравната осигуровка от следващата година?

- Все още не сме обсъждали в детайли Закона за здравното осигуряване. След ваканцията на Народното събрание през септември ще проведем разговори с колегите от здравната комисия, с колегите от групата на ГЕРБ, с д-р Нешева, с проф. Борисова, разбира се, с премиера Бойко Борисов и с министъра на финансите Симеон Дянков, защото това е отговорно политическо решение. Предполагам, че до края на годината вече ще имаме визия за Закона за здравното осигуряване – кой модел ще изберем, какъв ще бъде размерът на здравната вноска и т.н. Все още е рано да коментираме.



- Защо досега здравната реформа не се е случила според вас? Липсвала е визия сред хората, които са били начело на ресора, или външният натиск е много голям?

- Смятам, че е липсвала политическа воля, за да се осъществи здравната реформа. Никой не е поставял въпроса за ясните критерии, на които трябва да отговарят лечебните заведения, за да гарантират качествена медицинска помощ. Този ресор е изключително важен и засяга цялото население. Необходимо е всяка промяна детайлно да се обмисли, да се чуят становищата и препоръките на всички, засегнати от тази реформа – и пациенти, и работещи в здравеопазването.



- Имате ли някакви съмнения, че сега е моментът за тази радикална реформа от гледна точка на икономическата криза?

- Не, нямам съмнение по отношение на времето – сега е моментът. Здравната реформа трябва да се осъществи.



- Защо столът, свързан със здравния ресор, е толкова горещ? От началото на мандата беше сменен министър – Божидар Нанев, шеф на здравната каса – Жени Начева, и шеф на здравната комисия, въпреки че причините бяха други?

- Здравеопазването е много чувствителна и трудна сфера, защото засяга цялото население. Всяка законодателна промяна трябва да се обмисля внимателно.



- Има ли опасност здравната каса да фалира?

- Не, не мисля, при добър контрол върху разходваните средства няма опасност. Беше приет Закона за бюджета на здравната каса за 2010 година. С 220 млн. се увеличи бюджетът на здравната каса.



- Стои ли на дневен ред дебатът за демонополизация на здравната каса?

- Този въпрос е свързан със Закона за здравното осигуряване. Именно дебатите по него ще уточнят какъв ще бъде моделът и колко ще бъдат останалите платци на здравни услуги на пазара. Както ви казах, може би към края на годината ще стане ясен отговорът на този въпрос.



- Как смятате да задържите лекарите и медицинските сестри в България?

- Това е един от основните проблеми в здравеопазването – липсата на кадри и тяхната квалификация. Всичките ни усилия ще бъдат насочени към решаването му. Те могат да бъдат задържани само чрез финансови стимули. Ще водим сериозни разговори с Министерството на здравеопазването за цялостна политика по отношение квалификацията и достойното заплащане на труда на медицинските специалисти.



- Колегата ви Лъчезар Иванов даде ли ви някакви съвети, след като бяхте избрана на неговото място като шеф на здравната комисия в парламента?

- Ние имахме съвсем малко време да говорим. Вече мина първото заседание на здравната комисия, което председателствах. За кратко успяхме да поговорим за законопроекти, които трябва да бъдат разгледани в здравната комисия, приоритетите до ваканцията.



- Не само в този мандат, но и в предишни, здравната комисия винаги е била атрактивна за прокарване на лобистки поправки в закони. Имате ли ваш доверен човек, експерт, който освен вас да чете законопроектите, за да не се прокрадне такава законодателна поправка до пленарна зала?

- Много разчитам на помощта на всички колеги от здравната комисия. Експертите, които до момента са работили в здравната комисия, продължават да работят. Засега няма направени смени. От много скоро съм на този пост и не това ми е приоритет.



- Вие нямате медицинско образование, а сте юрист. Това ли е правилната формула за по-бързото и успешно завършване на здравната реформа – начело да стоят мениджъри, а не хора с медицинско образование и опит?

- Времето ще покаже дали съм правилният човек. За мен е изключително голямо предизвикателство да заема този пост, защото до момента не е имало председател с различно от медицинското образование, още повече че никога до момента жена не е оглавявала здравната комисия. Аз се надявам, че доверието, което са ми гласували – и Изпълнителната комисия, и колегите от групата на ГЕРБ, всички колеги от Народното събрание, които подкрепиха кандидатурата ми, ще бъде оправдано. Може би са преценили, че имам качества и бих се справила. Не бих искала да давам оценки сама на себе си.




Принудителна стерилизация
Концепциите на евгениката вече са отречени, но много хора са убедени, че принудителната кастрация трябва да се прилага
Ангел Зафиров
В началото на март тази година от Узбекистан отново „изтече“ информация за планирана от правителството стерилизация на узбекски жени в рамките на кампания за намаляване на нивото на раждаемостта в страната. На лекарите в родилните домове е наредeно да извършват хистеректомия на десетки хиляди жени без тяхното знание и съгласие. В края на миналата година чешкото правителство пък изрази съжаление за хилядите ромски жени, които са били насилствено стерилизирани по време на комунистическия режим в страната, но извинение не беше поднесено. За страната, която търпи твърде често критики от правозащитни организации за отношението си към ромския етнос, сякаш това не е учудващо.

Макар че тези случаи от последните месеци са по-скоро единични и не засягат широки кръгове от населението на страните, принудителната стерилизация е практика, която е била широко прилагана по целия европейски континент и САЩ през последните 100 години. В повечето случаи това се отнася за т.нар. негативна евгеника или предотвратяването на негативни членове на обществото да се възпроизвеждат. Обикновено това е съпроводено със законова санкция, която задължава мъжете или жените да се подложат на операция, която да предотврати тяхното възпроизвеждане. Това се случва без зачитане на тяхната воля и често без дори тяхното знание. Такива програми препоръчват вазектомия при мъжете и тубарно лигиране при жените, защото това са операции, които не засягат особено желанието за секс или личността на оперираните. Тези аргументи обаче твърде често се използват за придаване на някаква научна обективност на операциите и привидна безвредност. Понякога плановете за насилствена стерилизация са част от стратегии за ограничаване на популацията на населението и предотвратяване на демографски кризи, но много по-често са част от


евгенетичната политика на държавите

Несъмнено най-позорната стерилизационна програма на 20-и век се провежда от най-позорния режим на 20-и век – този на Третия райх. Един от първите закони, който подписва Адолф Хитлер след поемането на контрола над немската държава през юли 1933 година, е законът за предотвратяване на наследствените болести у децата. По силата му в Германия са създадени повече от 200 съдилища по въпросите на евгениката. Според нацисткото законодателство всеки лекар е бил длъжен да докладва за пациенти, които са имали психични заболявания (включително шизофрения и депресия), епилепсия, слепи, глухи или сакати. Първите четири години от действието на закона повече от 400 000 лица са били стерилизирани. Други 70 000 души, страдащи от различни дефекти, са били институционализирани и впоследствие евтаназирани.Това, разбира се, е част от една по-обща концепция за узаконяване на расовото превъзходство на т.нар. арийска раса въз основа на една расистка доктрина, която претендира за научна легитимност.

В началото на миналия век, в епохата на велики научни открития, човечеството сякаш се предоверява на науката и идеята, че генетичната намеса може да се оправдае с някаква научна обоснованост. Евгениката е широко прилагана и сигурно е щяла да бъде още дълго използвана от правителствата на страните в желанието си да постигнат идеалния здрав свръхчовек, но след края на втората световна война негативното отношение към нацисткия режим и асоциирането му именно с кастрационни програми за хора води до масовото отричане на концепциите на евгениката.

А какво е евгеника? Това накратко е прилагане на селективен разплод към хората с цел подобряване на вида. В по-широк смисъл евгеника могат да се нарекат и изследванията за "подобряване на човешките генетични качества". Привържениците на евгениката твърдят, че лошите гени трябва да бъдат „извадени от употреба“, за да се отърве човечеството от генетичните болести. Тази идея, която повдига очевидни морални и етични въпроси, в началото на миналия век е издигната до статут на наука, от което се възползва и нацисткият режим в Германия, за да легализира научно идеите си за




Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница