3. Градските реституенти като разслояваща се категория

Изследването на реституционният процес в неговата втора фаза посредством представената в Таблица № 7 типология и производните и изследвания на отделни слу-чаи вече дава възможност за по-детайлно проучане на влиянието на собствено реститу-ционните фактори върху социалното разслояване наблюдаващо се в изследваната кате-гория. За разлика от предходната глава при която подхода беше макросоциологически и безотносителен спрямо поведението на изследваните лица, настоящият анализ поста-вя в центъра на своето внимание социалното разслояване сред реституентите като ре-зултат от избрания от тях тип следреституционно поведение /при отчитане на стопан-ското, респ. нестопанско значение на притежаваните от тях реституционни активи и подкатегорията към която те обективно пренадлежат/. Възприетият микросоциологиче-ски подход ни позволява да измерим социалното разслояване и мобилност сравнително по-точно, по-обосновано, да откроим много повече типични следреституционни прак-тики и производните им социални последици въз основа на социални и икономически по своята природа причини, а не на основата на предзададени обективни фактори, кои-то очертават рамките на последващото следреституционно поведение, без самото това поведение да се отчита като стратифициращ фактор.

Общият анализ на следреституционното поведение на обезщетените с КЗ и ЖКЗ лица до голяма степен се улеснява от наличието на относително надеждната статисти-ческа база данни, която можем да открием в Централния регистър на компенсаторни записи /ЦРКЗ/ /виж Таблица № 4/, чиято обобщена информация се базира на данните от 28-те служби по “ЗОСОИ” към Областните управи и всички министерства, емити-ращи такива записи. Вторичният анализ на данните от ЦРКЗ ни позволява да отчетем такива показатели, релевантни на целите на нашето изследване като:

• 
  общ брой емисионни партиди /включително според техния вид/;
  

• 
  общ брой трансферирани партиди;
  

• 
  общ брой закрити партиди /включително основанието за закриване на партидата/;
  

• 
  общ брой неразкрити партиди;
  

• 
  обща номинална стойност на използуваните за плащания компенсаторни книжа /включително според вида на плащането – за плащания по приватизационни сделки, при покупка на държавни или общински недвижимости, при регистрация на инвести-ционни бонове и при плащане на лихви по ЗУНК/;
  

• 
  обща стойност на наличните /неизползувани/ компенсаторни записи и др.
  

• 
  броят емисионни партиди ни подсказва за приблизителният социален обхват на подкатегорията;
  

• 
  броят на закритите партиди в резултат на изразходване на всички компенсаторни записи – за относителния дял на лицата, които са “излезли” от нея;
  

• 
  броят на неразкритите емисионни партиди – за относителния дял на лицата, които не са използували по какъвто и да е начин своите книжа;
  

• 
  броят на трансферираните партиди – за относителния дял на реституентите, които получават правото сами да разполагат със своите книжа, без да зависят от волята на наследодателя;
  

• 
  общата номинална стойност на емитираните компенсаторни книжа – за размера на паричния еквивалент на обезщетението за цялата подкатегория;
  

• 
  общата номинална стойност на използуваните за плащания компенсаторни книжа в зависимост от начина на тяхното използуване – за размера и насочеността /по видове сделки/ на фактически извършените плащания;
  

• 
  общата номинална стойност на наличните компенсаторни книжа – за социалния обхват на лицата с нереализирани КЗ и ЖКЗ и размера на остатъчния компенсаторен ресурс и др.
  

След това необходимо въведение ние повече няма да акцентираме върху общата проблематика, засягаща подкатегорията като цяло, а ще се насочим към конкретния анализ на отделните типологични групи на които се разслояват първоначалните соб-ственици на компенсаторни книжа /виж Приложение № 2/. Въз основа на предварител-но приетият критерий за разграничаване на изследваните лица, на такива, притежава-щи книжа с общ номинал по-нисък от 75 хил. лв. /при което те най-вероятно нямат сто-панско значение/, и на такива, които имат книжа с общ номинал над 75 хил. лв. /и съот-ветно могат да имат стопанско значение/, ние условно разграничаваме две диспозиции, всяка една от които съдържа в себе си по пет типологични групи.

На първо място в зависимост от размера на наличият у тях компенсаторен ре-сурс се явяват първоначалните собственици на компенсаторни книжа /със или без сто-панско значение/, които не са ги използували по какъвто и да е начин. Тези лица разпо-лагат с компенсаторни инструменти на стойност над 850 млн. лв., който представлява около 2/3 от стойността на общо емитираните книжа и в същото време притежават 47,7 % от всички емитирани партиди /54,4 % от нетрансферираните и само 26,9 % от трансферираните/. Следователно раздробяването на собствеността в резултат на прех-върлянето на книжата от наследодателя на наследниците или вследствие на онаследя-ване превръща същите в малоценни активи, които по-често са обект на продажба.

Заемането на изчаквателна позиция, което е характерно за притежателите на не-трансферирани книжа със сравнително по-високи номинали изглежда съвсем обяснимо с оглед на стеснените възможности за тяхната реализация и най-вече се определя от величината на вероятните загуби при продажбата им по време на разглеждания период. Устойчивостта на техния изходен следреституционен статус ще зависи от няколко фак-тора: стойността на притежаваните от тях книжа, дореституционния им статус, борсо-вите котировки на книжата, очакванията, че предлагането на атрактивни пакети от ак-ции на борсата ще доведе до покачване на техните цени и др.

Посочените фактори скъсяват периода от време за който собствениците на КЗ и ЖКЗ с ниски номинали “пребивават” в подкатегорията и правят проблематична всякак-ва друга развръзка освен бързата им разпродажба и обратно. Влезлите вече в сила за-конови промени ведно с вече известният списък с дружества, подлежащи на приватиза-ция с компенсаторни инструменти също възпират тези лица от прибързана продажба и ги насочват да търсят инвестиционни възможности при тяхното оползотворяване. Пуб-личността и равнопоставеността в процеса на обезщетяване, прокламирани в ЗСКИ, както и провежданата държавна политика на предлагане на атрактивни и достатъчни като обем пакети от акции през борсата укрепва техния изходен следреституционен статус и създава необходимите условия чрез насочване на наличния им компенсаторен ресурс към приватизацията немалка част от тях в бъдеще да се превърнат в дребни ак-ционери. По този начин ще стане възможно компенсаторните активи да бъдат транс-ферирани по такъв начин, че да се постигне една по-голяма дисперсия на раздър-жавената собственост, дисперсия, която не би могла да бъде постигната чрез механиз-мите на касовата приватизация.

Изследван случай № 1 Х.Ч. е собственик на компенсаторни записи с номинал 1 800 лв., получени като обезщетение за одържавен магазин от 40 кв. м. и склад от 40 кв.м., намирали се в малък български град. Въпросният имот е бил собственост на майката на изслед-ваното лице и е бил използуван като магазин за продажба на железария, дребна тър-говия чрез която тя е издържала своите деца /съпругът и е починал рано/. Имотът би-ва отчужден през 1948 г., като след национализацията е предаден от държавата на РКС. През 1968 г. в резултат на разширяване на улици е съборен, като терена върху който е съществувал понастоящем се явява публична държавна собственост. Х.Ч. се явява наследник с ½ част от имота, /в случая от обезщетението/ заедно със своя брат. Въпросният вече несъществуващ имот получава доста ниска оценка от страна на ве-щото лице – 3 600 лв. Изследваното лице и типичен представител на най-масовата категория притежатели на компенсаторни книжа – тези с ниски номинали. Въпреки това същият не продава тези си книжа, най-вече защото те са издадени късно /в края на 2001 г./, когато започнаха да се обсъждат промените в ЗОСОИ. КЗ на лицето са издадени след съдебно решение, след като областната управа не удовлетворява иска на Х.Ч. и брат му на основание на факта, че въпросният имот е бил платен. Х.Ч. по-лага много усилия и в последна сметка доказва в съда, че не е получил никакво па-рично обезщетение и печели делото. Между двамата братя, които в напреднала въз-раст, както и между тях и техните деца никога не са възниквали противоречия относ-но начина по който те ще удовлетворят своите реституционни претенции, като дъ-щерята на брат му като адвокат поема да води безплатно делото в съда. Независимо от вложените много усилия, средства за съдебни разноски и нерви, размера на обез-щетението се приема от всички като пренебрежимо нисък. Въпреки, че Х.Ч. получава своите КЗ лично /т.е. не ги прехвърля при издаването им на своите наследници/, това не довежда до конфликти с двете му деца, най-вече поради пренебрежимо ниският номинал на книжата. Бъдещите намерения на лицето относно начина по който ще ги използува самият той свързва с тяхната продажба по реда на ЗСКИ и задържане на получената сума за “черни дни”. Както вече споменахме, наследодател на Х.Ч. и брат му се явява тяхната майка, която като млада вдовица издържа семейството посредством дребния бизнес, който наследява от починалия си съпруг в края на 30-те и началото на 40-те години на миналия век. Х.Ч. Завършва висше инженерно образование и от 1958 г. като като технолог, а по-късно и началник цех на предприятие от хранително-вкусовата промишленост, като какъвто и се пенсионира през 1990 г. Оттогава е работещ пен-сионер – отглежда селскостопанска продукция, част от която продава на пазара и ед-новременно с това работи като книгопродавец на икономическа литература на про-цент. Поради напредналата си възраст и вида и размера на полученото обезщетение, може да се каже, че за него то няма практически никакво значение – лицето е ра-ботило през целият си живот непрекъснато и е разчитало изключително на себе си за осигуряване препитанието на своето семейство. Х.Ч. изпитва чувство на признателност към майка си, която е успяла сама да издържа семейството, което е станало много трудно след конфискацията, но някак си приема самият акт на отчуждаване като природно явление, като нещо, което е било неизбежно и е трябвало да се случи. За него важи максимата – “да работя всяка сво-бодна минута е в кръвта ми”, но в същото време не счита, че получаването на доходи от наем убива желанието за работа /Х.Ч. отдава под наем неголеми имоти, като с парите допълва семейния бюджет/. Не проявява никаква склонност да рискува с инвестиране на КЗ в акции след приемането на ЗСКИ, главно поради напредналата си възраст и отсъствието на голям материален интерес. За него в пълна степен важи изречението “реституцията ми създаде само главоболия” – той води в продължение на две години съдебни дела срещу областната управа, без след това да получи отго-варяща на стойността на отчужденото компенсация. Интересно е да се отбележи в тази връзка и фрапиращата разлика в размера на обезщетението, което той е трябвало да получи /но не е получил/ през 1968 г. – 7 000 лв. /или както той казва цената на една вила/ и сегашното му обезщетение в КЗ – 1 800 лв. /по текущи цени под 300 лв./. Неговото социално положение по никакъв начин не се е променило след обезщетението. За Х.Ч. то се изчерпва само с удовлетвореност от крайният резул- тат – възтържествуване на справедливостта, заплатено с цената на огромните бюро-кратични трудности, с които се е сблъскал, за да получи такава нищожна като размер компенсация.

Бившите притежатели на компенсаторни книжа, т.е. лицата които са използува-ли /в огромната част от случаите това означава продали/ своите книжа към края на ме-сец май 2002 г. са оползотворили КЗ и ЖКЗ на стойност около 520 млн. лв. или над 40% от общата стойност на емитираните. С оглед на най-често минималния размер на обезщетението и отсъствието на алтернативи за тяхното инвестиционно приложение най-голям социален обхват сред бившите вече притежатели на компенсаторни записи има групата от лица, които са ги продали, използувайки приходите за потребителски нужди. За тези лица е характерно незаемането на различен от изходния следреститу-ционен статус /независимо от факта, че при притежатели на записи с особено големи номинали е възможна значителна промяна на този изходен статус/, главно поради ед-нократността на обезщетението и начина на неговото оползотвяване, а оттук и невъз-можността този статус да бъде възпроизведен. Доколкото става дума за обикновена продажба на наследствено придобити активи и трансферирането на приходите в по-требителски стоки, то статуса им е изцяло предписан, а принадлежността към изслед-ваната подкатегория заема времето от получаването на книжата до тяхната продажба /т.е. налице е бързо излизане от състава на подкатегорията/. Насочеността на използу-ване на обикновено минималните приходи определя и ефекта върху социалната мобил-ност като много слаб /за притежатели на книжа с номинали под 75 000 лв./ и слаб /за притежатели на книжа с номинали над 75 000 лв./. Слабият интензитет на социалната мобилност на тези лица, както и несъщественото влияние на въпросната продажба върху цялостният им социален статус е функция на отсъствието на експлоатация на реституционните активи. В случая възпроизводството на следреституционният статус е невъзможно, тъй като заемането на позицията е само временно – докато се изразходват средствата, получени от продажбата /най-често за покриване на ежедневните нужди на съответното домакинство/. Изхождайки от данните за средната стойност на една еми-тирана партида /около 13 350 лв/ и вероятният брой съпритежатели, не е трудно да си представим най-честата практика на оползотвряване на тези книжа – продажба до 1 го-дина след тяхното издаване на инвестиционен посредник и използуване на получените суми за покриване на всекидневните разходи. Само в отделни изолирани случаи на притежаване на КЗ или ЖКЗ с особено големи номинали е възможно получаването на значителни суми, които обаче с оглед на начина на тяхното изразходване продуцират ограничена последваща социална мобилност и затихващи стратификационни ефекти. В масовият случай /т.е. при притежателите на такива книжа с ниски номинали/ за тези лица, принадлежността към подкатегорията ще бъде инцидентно събитие, което /с мал-ки изключения/ по никакъв начин няма да промени дореституционният им статус, няма да има за тях /а ще има за останалите участници в процеса/ никакви по-особени со-циални последици, няма да доведе до заемане на нов следреституционен статус, който е възможно да бъде удържан и възпроизведен като такъв и пр.

Изследван случай № 2 М.П. е била притежателка на индивидуална партида компенсаторни книжа на стойност 1 900 лв. Обезшетението си тя получава по линия на своя дядо, който е бил едноличен собственик на тютюнев склад, манипулационна за тютюни и къща, находя-щи се в малък град в Южна България. Общата застроена площ на всички имоти възлиза на над 1 000 кв.м., колкото е и площта на прилежащият към тях двор. Имотите са били конфискувани през 1947 г. въз основа на “Закона за държавния монопол на тютюна”. Самите постройки са били изградени в началото на века и са категоризирани от вещото лице като паянтови /макар, че документите, които разгледах сочат, че са полумасивни/. След отчуждаването им те са били използувани за складове, като поради амортизираността им още преди национализацията, както и поради продължителната им експлоатация, понастоящем не съществуват, а терена се явява публична държавна собственост. Съсобственици на М.П. се явяват останалите внуци на дядо и, който е имал четири деца /едно от които е починало без да остави наследници/. От останалите три деца /една леля и бащата на лицето, които са починали и един жив чичо/ лелята оставя една дъщеря, която е обезщетена с КЗ на стойност 3 800 лв., чичото – двама си-на – всеки с по 1 900 лв. и бащата на М.П. – син и дъщеря, като всеки от тях се обез-щетява с КЗ на стойност 1 900 лв. Или общата оценка на всички подлежащи на обезще-тяване имоти, предишна собственост на дядото на лицето се оценяват на скромната сума от 11 400 лв. Издадените на името на лицето книжа са били продадени в деня на тяхното получаване през пролетта на 2000 г. при процент на обезщетение 19 % от номинала. С други думи М.П. получава еднократно обезщетение в размер на 360 лв. за 1/6 идеална част от посочените по-горе имоти. Подаването на документите за обез-щетяване с КЗ е било извършено от роднините на лицето, като в тях е било вписано, че всеки един от наследниците ще получи персонално своите КЗ. По тази причина, както и поради ниският размер на обезщетението не са съществували никакви общи планове, а също и противоречия между страните. Единственият проблем, който възниква в хода на обезщетяването е изключително ниската оценка, дадена от страна на вещото лице /от нея напр. е видно, че то е изчислило овехтяване на имотите за периода за който те са били отчуждени и така е намалило стойността им в 1/3/, но с оглед на незаинте-ресоваността на съсобствениците /всички те с изключение на самото изследвано лице имат стабилни професии и солидни доходи/ и малкия материален интерес, заповедта за издаването на книжата не се обжалва. Получените от продажбата на КЗ средства биват моментално използувани за текущите нужди на семейството на лицето. Дядото на М.П. е роден в район със силно развито тютюнопроизводство и наследява бизнеса от баща си, инвестирайки допълнителни средства от продажбата на земеделски земи в семей-ното предприятие за закупуване и преработка на тютюни. Налага се като един от воде-щите тютюнотърговци в района, като успява да сключи договори за изкупуване на тю-тюна с производители от близо 20 села. Почива обаче твърде млад /на 47 г./, след което неговите деца, най-голямото от които е на 22 години не успяват да продължат успеш-ния му бизнес. Предприятието до национализицията почти не функционира, макар, че не е продадено. М.П. завършва средно образование и работи като между 1976 и 1992 г., когато напуска работа, за да се грижи за двете си деца. Оттогава и до днес е домакиня. За нея реституцията има изключително символно значение – като възхищение и гор-дост от предците си, като повишаване на нейната самооценка за това коя е тя и какъв е произхода и, като пълна идентификация на лицето с досоциалистическия елит. Факти-чески налице е силно преекспониране на символното значение на реституцията като акт на реабилитация на справедливостта, независимо дали този акт придобива материа-лен израз или не. М.П. се интересува изключително много дори от най-маловажните факти, отнасящи се до предците и /и за досоциалистическия елит като цяло/. Има до-бри отношения с останалите си роднини и съсобственици /макар, че повечето от тях живеят в други градове/, като тези отношения след реституцията се подобряват. Когато е работила е била известна с перфектното отношение към работата си, но в същото време не смята, че професията за най-важното нещо в своя живот.
Изследван случай № 3

Х.Е. е била обезщетена с компенсаторни записи на стойност 150 хил. лв. Лицето получава въпросните книжа като компенсация за национализирани тютюни на обща стойност 2 400 хил. лв., които са принадлежали преди одържавяването им на братята на дядо и. Собственият и дядо е нямал дял в тази собственост, но тя получава горното обезщетение въз основа на това, че един от чичовците и не е оставил наследници. Дру-гият брат /който отдавна е починал/ има две дъщери /вече в пенсионна възраст/, всяка една от които има по едно дете. Всяко едно от техните деца разполага с КЗ на стойност 600 хил. лв. по линия на собствения си дядо и КЗ на стойност 300 хил. лв. по линия на бездетният брат на дядо си. Дядото на Х.Е. от своя страна има бездетен син, който раз-полага с КЗ на стойност 300 хил. лв. по линия на също така бездетния си чичо и дъще-ря /майката на лицето/, на чието име са издадени книжа за същата сума. Последната се отказва напълно от своите права и ги предоставя на своите деца – син /получаващ КЗ на стойност 150 хил. лв./ и дъщеря /самото изследвано лице/ с книжа на същата стой-ност. Въпросните тютюни са били национализирани през 1947 г. съгласно “Закона за държавния монопол на тютюна”.

Всички издадени на името на майката КЗ са били продадени на няколко пъти, като основната част – компенсаторни книжа на стойност 120 хил. лв. се продават на инвестиционни посредници в края на май 1999 г., период в който цените са започнали стремително да падат. Продажбата е била извършена панически, вследствие на създа-лата се психоза, че цените могат да паднат до няколко процента. По тази причина Х.Е., брат и, и особено техния братовчед, който продава книжа на стойност 700 хил. лв. гу-бят значителни суми. При продажна цена от 11,5 % от номинала изследваното лице по-лучава сума в размер на 13 800 лв. Останалите КЗ на стойност 30 хил. лв. вече се про-дават година по-късно директно на РМД, което е притиснато с плащания към АП при далеч по-висок процент на обезщетение /30 % от номинала/, като семейството реализи-ра от тази сделка приходи от 9 хил. лв. Или общият приход от продажбата на всички книжа възлиза на 22 800 лв. Всички продажби са били извършени от съпруга на лицето със съгласието и подписа на майката на Х.Е. С оглед на обстоятелството, че въпреки изричния отказ на майката да се ползува от правата си на собственик, КЗ са издадени в обща партида /а не са били прехвърлени още при издаването им на нейните деца/, и особено поради факта, че са били разпродадени непосредствено след тяхното издаване под давлението на съпруга на Х.Е. на възможно най-ниската продажна цена /двете се-мейства губят от първата продажба общо 30 – 35 хил. лв./ възникват определени проти-воречия и обвинения между страните. И двете семейства са нямали никаква обща идея да използуват книжата на инвестиционни цели /а и такава възможност през май 1999 г. не е съществувала/, нито са планирали да инвестират съвместно получените след про-дажбата средства. Важно е да се отбележи, че при непрехвърлените към наследниците партиди /какъвто е техния случай/ няма официален документ, който да удостоверява кой от тях е извършил продажбата, което ги е принудило да продават едни и същи су-ми по едно и също време. Главният проблем след прибързаната продажба на книжата пред Х.Е. е изключително ниската парична равностойност, която те са получили за те-зи свои книжа – важно е да се отбележи, че за нейното семейство това е най-голямата еднократна сума, която са получавали някога.

Двамата братя на дядото на Х.Е. са били за времето си средни търговци на тю-тюни, съдружници в обща фирма в която всеки от тях е имал 50 % дял. Х.Е. има средно медицинско образование и през периода 1978 – 1997 г. работи като медицинска сестра в детски ясли, а от 1997 до днес – като медицинска сестра в държавно здравно заве-дение. След получаването и продажбата на КЗ социалният статут на семейството не се променя по никакъв начин /двамата съпрузи работят на държавна работа и нямат до-пълнителни доходи освен хонорарите, които заработва съпруга и/, тъй като издръжката на следващата в чужбина тяхна дъщеря не само поглъща всички техни средства, но ги принуждава и да потънат в заеми. За тях неочакваното обезщетение с компенсаторни книжа се възприема повече като печалба от лотарията, дошла в момент в който те по-вече не могат да издържат дъщеря си в чужбина /в случай, че те не бяха получили тази сума към онзи момент дъщеря им със сигурност щеше да се върне да учи в България/. След реституцията самооценката на лицето се повишава, формира се чувство на благо-дарност и гордост от своите родствениците . Но това чувство при Х.Е. има двойнствен характер – от една страна тя открито обявява и се гордее със своя произход, от друга страна обаче е разочарована от обстоятелството, че собственият и дядо не и е оставил наследство, а тя черпи реституционните си права от неговият бездетен брат. Така или иначе реституционните активи, с които разполага Х.Е. /освен споменатите КЗ тя насле-дява по същия начин и 1/16 идеална част от голяма вила в планината, която впоследст-вие е продадена/ позволяват на лицето да заплати сумата, необходима за издръжката на дъщеря и в чужбина през първите две години, осигуряват по-добри възможности за оцеляване на семейството по време на тежката икономическа криза.

С оглед на размера и начина на оползотворяване на реституционните ресурси на лицето, както и поради факта, че тя не е пряк наследник на бивши собственици с одържавени имоти и имущества в неговите ценностни нагласи не могат да се открият някакви по-значими различия в сравнение с всеки средно-статистически българин. Тя не е удовлетворена от професията си главно заради ниското заплащане, а перспективи пред нея лично реституцията не открива. Проблема за това кой да разполага с получе-ната сума и по какъв начин да бъде изразходвана тя не е стоял, тъй като обстоятел-ствата са налагали спешно да се намерят пари за издръжка на приетата да следва във френски университет тяхна по-голяма дъщеря. В същото време за тяхната съсобствени-ческа общност не може да се каже, че е имало съгласуваност на интересите – когато впоследствие цените на КЗ се вдигат повече от два пъти и брат и изпитва материални затруднения, той обвинява Х.Е. и съпруга и, че са го принудили да продава заедно с тях, за да съберат средствата необходими за следването на дъщеря им. Отношенията между брат и сестра се влошават след про-дажбата и заради това, че той поема върху себе си грижите за тяхната майка /която живее при него/. Като компенсация за този свой ангажимент той задържа за себе си, издадени на името на майка им друга партида КЗ.

Изследваното лице не се смята за достатъчно компетентно да извърши въпрос-ните продажби, а предоставя всичко на съпруга си, поради което нейното участие при вземане на решения и тяхното осъществяване е практически равно на нула. Най-общо казано, реституционният ресурс с който е разполагала Х.Е. по никакъв начин не по-влиява върху социалното положение на неговото семей-ство и неговият ефект се из-черпва с осигуряване на възможност за следване в чужбина на едно от децата им, което не би се случило, ако тези книжа не бяха получени точно в този момент и нямаха такъв голям номинал.

Лицата, които са успели да трансформират своите записи в държавни/общински жилища и парцели, най-често спадат към участниците в специално организираните от Областните управи търгове на които се предлагаха за раздържавяване с компенсаторни книжа нераздържавени недвижимости, предназначени само за първоначални собстве-ници на записи. На тези търгове бяха предложени неатрактивни жилищни недвижимо-сти и парцели, които въпреки това предизвикаха интереса на немалък брой правоима-щи /най-вече тези, които желаеха да опредметят своето обезщетение, вместо да полу-чат неравностойна парична компенсация/. Поради огромният брой участници и ограни-ченото предлагане на недвижимости, цените при търговете се вдигнаха до нива надви-шаващи няколко пъти пърноначалната им стойност. Успоредно с това някои полити-чески протежирани лица, които не бяха първоначални притежатели на записи се опита-ха да се възползуват от тези текстове на закона, като част от тях успяха да “закупят” държавни или общински недвижимости, без търг и конкурс. При тези условия интензи-тета на социалната мобилност при тези реституенти може да се определи като много слаб, “излизането” от състава на подкатегорията се извършва в рамките на от 1 до 3 го-дини, а устойчивостта на новоетият от тях следреституционен статус на собственици на недвижимости като висок.

Най-силни социални последици могат да се наблюдават при онази рядко среща-на група реституенти, които са продали своите книжа, използувайки получените сред-ства за стартиране на собствен бизнес. Подобно следреституционно поведение ще бъде характерно /близо 10 години след началото на пазарните реформи/ за лица с невисок дореституционен статус, които разполагат с достататъчно за заплащане на разноските по влизане в бизнес-сектора паричен ресурс. Практически възможност това да са при-тежатели на КЗ и ЖКЗ без стопанско значение клони към нула. Вероятността за реа-лизация на подобен сценарий е много по-голяма при притежателите на записи с номи-нали над 75 000 лв., и особено за тези от тях които разполагат с книжа, надхвърлящи в пъти тази приета като ориентир сума. В рамките на тези предварителни условия, рести-туентите, които успеят да инвестират успешно притежаваните от тях суми, ще са в състояние да транформират цялостно своя изходен следреституционен статус, заемайки позицията на дребния бизнесмен. Интензитета на тяхната социална мобил-ност, дълбочината и обхвата на промените в дореституционният им статус, така както и устойчивостта на новозаетият от тях статус на дребен бизнесмен ще зависи изключи-телно много от успешността на техните бизнес-начинания и в последна сметка от лич-ните им способности и вложени усилия. В повечето случаи обаче, с оглед на изходните предпоставки и общата стопанска конюктура, можем да очакваме, че въпросната транформация на следреституционния статус няма да доведе до трайно преминаване на съответното лице към бизнес-сектора.