3 октомври 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Мнението му за нисък апетит за заеми потвърждават и други банкови експерти. Последната прогноза на МКБ Юнионбанк сочи, че стремежът към по-ниска задлъжнялост от страна на бизнеса и домакинствата спрямо нивото от предкризисните години ще се запази, което ще потиска и ръста на икономиката догодина. От банката залагат 3%. Като цяло домакинствата вероятно ще останат предпазливи в техните финансови решения и потребителско поведение в краткосрочен до средносрочен план, сочи прогноза и на УниКредит Булбанк.

Другият канал за стимулиране на потреблението – депозитите, също изглежда запушен. Вместо хората да теглят от спестяванията си, напротив, те заделят все повече средства. В края на август сме сложили на влог 46,83 млрд. лв., което е 12,6% ръст.

По повод въвеждането на данъка върху финансовите транзакции Андронов посочи, че той едва ли ще бъде подкрепен от някоя страна в ЦИЕ и ще се приложи само в еврозоната. Колегата му от Българска банка за развитие Асен Ягодин обаче очаква налогът да се отрази върху крайните клиенти.

Мнението му за нисък апетит за заеми потвърждават и други банкови експерти. Последната прогноза на МКБ Юнионбанк сочи, че стремежът към по-ниска задлъжнялост от страна на бизнеса и домакинствата спрямо нивото от предкризисните години ще се запази, което ще потиска и ръста на икономиката догодина. От банката залагат 3%. Като цяло домакинствата вероятно ще останат предпазливи в техните финансови решения и потребителско поведение в краткосрочен до средносрочен план, сочи прогноза и на УниКредит Булбанк.

Другият канал за стимулиране на потреблението – депозитите, също изглежда запушен. Вместо хората да теглят от спестяванията си, напротив, те заделят все повече средства. В края на август сме сложили на влог 46,83 млрд. лв., което е 12,6% ръст.

По повод въвеждането на данъка върху финансовите транзакции Андронов посочи, че той едва ли ще бъде подкрепен от някоя страна в ЦИЕ и ще се приложи само в еврозоната. Колегата му от Българска банка за развитие Асен Ягодин обаче очаква налогът да се отрази върху крайните клиенти.

„Проверките на незаконно забогателите – тези, които демонстрират лукс, не са си плащали данъци и не могат да докажат доходи, ще започнат в близките седмици“, увери след заседанието президентът Георги Първанов. „Всички лица с висящи дела, над три, да бъдат поставени в особен регистър, на скенер. Тези хора, тези престъпници, които тормозят населените места, да заемат мястото, което им се полага“, добави държавният глава. По време на заседанието е било обсъдено и да се търси разширяване на полицейското присъствие в малките населени места.

Президентът посочи, че общото мнение за случая в Катуница е, че той е криминален, но изтъкна, че е станал метафора на недоволството на хората от неспособността на институциите в продължение на години да се справят с проблема. Според него протестите в последните дни „бяха натоварени подчертано етнически“. „Изразено беше притеснение, че тази кампания, така като върви, е на път да компрометира изборния процес“, коментира държавният глава. Той призова участниците в предстоящия вот да заявят, че са етнически толерантни. След края на заседанието премиерът Бойко Борисов призова да бъде сложена точка на темата „Катуница“. „Затворете я тази страница, Бог да ги прости момчетата, от нас бащата поиска едно нещо – този човек да отиде в затвора“, каза министър-председателят. Той изтъкна, че се полагат изключително много грижи и досега етническият мир е бил за пример. „Призовавам всички колеги, които участват и искат да стават президенти, да бъдат по-нормални“, каза Борисов.

Междувременно, докато вървеше консултативният съвет, под прозорците на президентството се провеждаше митинг на "Атака". Успоредно с него имаше шествие и митинг на БНС и ВМРО.

Кандидатът за кмет на София от партия „Атака“ Николай Пехливанов организира вчера „тур“ за журналистите из ромските квартали в града. „Над 40 са ромските гета в столицата, а над 6000 са незаконните къщи в махалите, които трябва да бъдат премахнати“, заяви той.

Според него над 100 000 души живеят във „Филиповци“, „Факултета“ и в още десетки импровизирани катуни буквално в центъра на София. „Само в т. нар. виетнамски общежития има 3-4 хил. роми, които са без работа, без образование и ежедневно извършват посегателства върху собствеността на хората от съседните блокове“, заяви Пехливанов.


03.10.2011 г., с. 6
1,9 млрд. лв. са инвестирани в развитието на регионите
Започва строителството на отсечката от Долна Диканя до Дупница на магистрала „Струма“
1,9 млрд. лв. са инвестициите по програма „Регионално развитие“, съобщи Лиляна Павлова, министър на регионално развитие и благоустройството, пред bTV. Тя коментира, че това е единственият финансов инструмент, с който може да се развиват общините. Общата стойност на програмата за периода 2007–2013 г. е 3 млрд. евро.

Строителният министър съобщи, че предстоят преговори за финансирането на магистрала „Хемус“, на които трябва да се обсъди и в кой еврокоридор да бъде включен аутобанът. „Имаме уверение, че през юни 2012 г. магистрала „Тракия“ в участъка до петолъчката при Карнобат ще бъде пусната за движение“, каза Павлова.

Премиерът Бойко Борисов и Павлова направиха символична първа копка на лот 1 от магистрала „Струма“ в събота. Отсечката трябва да свърже Долна Диканя и Дупница и е с дължина 17 км. Това е един от най-екологичните и сложни проекти за България, коментира Борисов. Ще има тунели за вълци, мечки, проходи за костенурки. Лиляна Павлова обясни, че стойността на проекта е 58,534 млн. лв., които се отпускат по Оперативна програма „Транспорт“. Строител на обекта е консорциум „Струма – 1“, в който водещ партньор е италианската фирма „Импреса“, а българските изпълнители са „Главболгарстрой“ и „Пътстрой 92“. Проектът предвижда да бъдат изградени 6 надлеза, 4 подлеза, 4 моста и виадукт. Ще бъдат монтирани шумозаглушителни прегради между магистралата и населените места. Срокът за изпълнение е 25 месеца.

Плановете на регионалното министерство са на 15 ноември да започне изграждането на лот 4 от магистрала „Струма“ от Сандански до граничен пункт Кулата. Той е с дължина 15 км, а прогнозната стойност на лот 1, 2 и 4 от аутобана е 649,163 млн. лв. До края на следващото лято участъкът от "Струма" между Драгичево и Долна Диканя ще бъде категоризиран като магистрала. В момента трасето е със статут двулентов път, защото при пускането му в експлоатация през 2007 г. са открити несъответствия на изискванията за строителство на аутобан. Общата дължина на магистрала „Струма“ е 132 км и е част от Европейския транспортен коридор № IV и от трансевропейската автомагистрала „Север – Юг”.

От приетите през 2009 г. 10 963 заявления за подпомагане остава да бъдат обработени 63, заяви още Благоева. От приетите през 2010 г. 2688 заявления трябва да се обработят 634 проекта.

По мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” са изплатени 170 209 625,66 евро. Очаква се да бъде отворен нов приемен прозорец до края на годината. Той ще бъде целеви и ще обхваща сектор плодове и зеленчуци, както и за кандидатствалите земеделски производители.

България ще настоява ЕК да се намеси и да привлече Турция в активен диалог за улова на риба в Черно море. България и Румъния като членки на ЕС са длъжни да спазват всички норми и да изпълняват квотите си, докато към Турция няма ограничения. Това каза във Варна агроминистърът Мирослав Найденов, който се срещна с представители на рибарския бранш, за да чуе и техните предложения преди срещата на високо равнище в Брюксел през октомври.

През следващите 6 месеца ще продължи работата по пазарното проучване, изясняването на финансовия модел и предложението за структуриране на финансирането на проекта от страна на консултанта британската банка HSBC. „Разбираме желанието на България да уточни всички детайли по проекта, затова и удължихме срока с още 6 месеца, каза по този повод Кирил Комаров, заместник генерален директор, отговарящ за развитието на международните проекти в корпорация "Росатом", цитиран от ИТАР-ТАСС. Комаров отново посочи, че руската страна е предложила да финансира изцяло проекта, като предоставеният сега кредит се изплати за сметка на бъдещите печалби от централата.

От НЕК посочват още, че искат да изчакат резултатите от стрес тестовете за ядрените централи в ЕС, които ще бъдат оповестени на 9 декември 2011 г., и да се съобразят с препоръките.



03.10.2011 г., с. 14
Петър Андронов, главен изпълнителен директор на СИБАНК: И двата канала за финансиране на потреблението са запушени
Кризата ни показа многобройните дефекти на законодателството в случаите на

несъбрани дългове
- Г-н Андронов, как данъкът върху финансовите транзакции, предложен от ЕК през миналата седмица, би се отразил на дейността на българските банки?

- Данъкът едва ли ще бъде подкрепен от някоя страна от Централна и Източна Европа. Не очаквам да се приложи другаде освен в еврозоната.

- Интересът към схемите на Европейския инвестиционен фонд и на кредитите, които петте банки оповестиха при подписването на споразумението в началото на лятото, е изключително висок. Очакваме и добри резултати.

- Към всички, но не равномерно, разбира се. Най-нисък е интересът към строителството и недвижимите имоти, както и към секторите, които схемата не гарантира.

- При потребителските кредити например имаме нарастване спрямо същия месец на миналата година. Но това, което намалява крайната сума, са големите погашения. Въпреки че банките са активни в предлагането на нови кредити, големият проблем на икономиката е потиснатото потребление и нежеланието на хората да се обременят дългосрочно с кредит. От друга страна, напоследък има значително по-високи погашения, отколкото обичайно виждаме през други години – хората бързат да изплатят кредитите си, а новите, които банките отпускаме, не са толкова много, че да създадат общо увеличение на кредитния портфейл. При ипотечните кредити с малки темпове има относително постоянно дългосрочно нарастване и бавно възстановяване. При потребителските има месеци с ръстове и такива с намаление.

- Това е другата страна на същия този феномен – хората не желаят нито да вземат заеми и да потребяват, нито да харчат от собствените си спестявания. Така стигаме до ситуация, в която и двата канала за финансиране на потреблението да са запушени. Затова и новите кредити не се вземат, а пък се трупат депозити.

Ако си спомним периода преди кризата, пак имаше увеличение на влоговете, но те растяха с много по-бавна скорост, отколкото кредитите. Тогава потреблението беше във възход, хората купуваха и харчеха и това се финансираше както с банкови кредити, така и със спестявания. Сега е точно обратното – хората бързат или да върнат кредитите, или да заделят пари на влог.
- Как ще коментирате информациите, че чуждите банки-майки са притиснали българските си подразделения да се презастраховат и да търсят свръхобезпечения при отпускането на кредити. Според някои именно това допълнително затяга кредитирането?

- Не мога да приема автоматично подобно твърдение. Има научени поуки от кризата и осмисляне на различни кредитни стандарти. Но чак да кажем, че са се появили изисквания за свръхобезпечение или многократно завишаване на изискванията, не е много коректно. По-скоро онова агресивно кредитиране при силно занижени рискови стандарти, до което конкуренцията докара банките в предкризисния период, няма да се случва вече. От друга страна, онова, което за съжаление кризата ни показа, са многобройните дефекти на законодателството по приключването на проблемни случаи, по решаването на несъбрани дългове, и то не само от трезорите, а като цяло на всички кредитори и най-вече изключително несъвършеното функциониране на съдебната система. Дори, когато привидно кредиторът е достатъчно добре обезпечен, има насреща качествен актив, който е заложен, има правните основания да си мисли, че разполага с алтернативи да си върне средствата, когато казусът стигне до съда, се смайва от изобретателността на длъжниците, на техните адвокати, както и от непредсказуемостта на съдебните състави. Нещата могат да тръгнат в най-необичайни посоки. Банките преди да стигнат до подобна ситуация, в която да тестват търговското ни законодателство и всички закони, свързани с обезпеченията, на практика не осъзнаваха, че има толкова много слабости в привидно добрата законодателна рамка. Парадоксът е, че колкото си по-добре обезпечен, толкова по-трудно реализираш обезпечението, защото длъжникът оказва неистова съпротива, за да не получи банката полагаемия й залог. Колкото е по-голям длъжникът като кредитополучател, толкова по-трудно се стига до точката на реализация на обезпечението и на покриване на задължението. Общо взето мащабът на длъжника и неговите възможности са право пропорционални на съпротивата, която оказва чрез съдебната система. Най-често проблемни се оказват кредитите над 1-2-3 млн. В много редки случаи става дума за физически лица, а основно за средни и големи предприятия. Те са финансово най-мощните, така че да могат да си осигурят правова защита и да се възползват от дупките в съдебната система.

А ако се върнем на въпроса - що се отнася до домакинствата – няма презатягане на изискванията за кредит. Промениха се единствено оценките на недвижимите имоти, тъй като цените им паднаха рязко.
- Какви нива на лоши кредити да очакваме до края на годината? От почти година банкерите коментират, че пикът им е вече е достигнат, но данните на БНБ говорят друго.

- Болшинството от кредитите в т.нар. графа „лоши“ имат срещу тях някакво обезпечение. Т.е. те не са пълна загуба за банките. Всъщност особено що се отнася до фирмените и ипотечните – когато се реализират всички възможни обезпечения и средства, ако остане някаква част от дълга за покриване – само тя се отчита като загуба. Ако погледнем статистиката на БНБ, скоростта на нарастване на необслужваните в срок задължения намалява.

Освен това да не забравяме и чисто математическия ефект - няма как да не се получи натрупването и заради бавния темп, с който расте кредитирането – т.е. делът на лошите кредити в относителен размер се увеличава, защото общият кредитен портфейл пълзи с много бавни темпове. Получава се така, че апетитът за нови кредити е слаб, качествените експозиции пък се погасяват и се създава впечатление, че има бурно нарастване на лошите в относителни измерения.
- Изчерпа ли се кредитът на доверие, който банките дадоха на фирмите за преструктуриране на техните задължения? Ако приемем, че преструктурирането е постоянен и нормален процес – отмина ли неговият пик?

- На практика тези, които бяха в трудните браншове като строителство, недвижими имоти, транспорт, туризъм, изпитаха незабавно затруднения още в края на 2008 г. и началото на 2009 г. Последва периодът на голямото преструктуриране, защото ударът беше най-силен в първите тримесечия на кризата. Онези, които успяха да се изправят, го направиха. Така че голямата вълна от първата криза и последвалото преструктуриране позатихна. Но да не подценяваме и възможността от нова рецесия, в която и компаниите, и бизнесът се окажат отново притиснати към стената да преструктурират задълженията си.

- Опасността от нова рецесия в Европа не е никак малка. Тя се увеличи неимоверно много в последните месеци. Очевидно август се превръща в кошмарен месец за глобалната икономика. Но трябва да кажем, че САЩ, Западна Европа бяха тръгнали по пътя на възстановяване, макар и с по-бавен темп. Сега трябва да „благодарим“ на политическия елит от двете страни на океана, който се постара да върне мисленето на пазарите към кризисния период и да виси целият свят в неизвестност за пътя, по който ще тръгне глобалната икономика. В момента няма силно доминиращ вероятен икономически сценарий за бъдещето. Преди няколко месеца повечето анализатори очакваха възстановяване – днес процентът на оптимистите е намалял за сметка на песимистите. Новата рецесия зависи от способността на Европа на политическо ниво да отговори на големите въпроси, от способността й да се реформира и да действа бързо.

- Синоним на този въпрос е “ще фалира ли Европа и ще фалира ли светът?”. Минаха времената, когато ако някъде далече се случи нещо фатално, това няма да стигне за часове до другия край на света. Всъщност най-големият проблем на Европа не е Гърция, защото ако беше тя, тези около 300 млрд. евро щяха да бъдат преглътнати, макар и с негодувание. Проблемът е съществуващата силно развита система за пренасяне на рискове и на кризи. Ако на Гърция се гледаше изолирано, можеха да я оставят да фалира и да излезе от еврозоната. Заразата обаче се пренася на други места и следващият въпрос ще бъде Испания, Португалия и дори Италия...Така, ако събориш първата плочка, цялото домино ще се срути. В момента големият въпрос е: в състояние ли е Европа да спре първата плочка, преди да рухне цялата редица?

- В момента всички възможности се анализират, включително и най-лошата. Това, което обаче ни пази от нея, слава Богу, е, че няма позитивен сценарий за след евентуален разпад. Точно това държи всички мобилизирани да се опитат да спасят и еврото и еврозоната. Дори виждаме усилия в тази посока и от страни извън Европа – САЩ, Китай... Никой не може да предскаже какво има отвъд еврозоната и еврото. Страхът от това неизвестно е допълнителна мотивация за европейците да намерят решение.