3. Правата на човека предмет на вътрешното и международното право

Защита правата на човека

2. Правата на човека като система

3. Правата на човека – предмет на вътрешното и международното право

4. Индивидуални и колективни права

5. Права на човека и права на гражданите

6. „Три поколения” права на човека

7. Система на ООН за правата на човека

8. Универсални инструменти за защита правата на човека

9. Международна защита на правата на човека в системата на ООН

10. Регионални инструменти за защита правата на човека

11. Съветът на Европа и правата на човека

12. Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи

13. Европейски съд по правата на човека

14. Производство пред Европейския съд по правата на човека

15. Европейска социална харта

16. Европейски съюз и правата на човека

17. Организация за сигурност и сътрудничества в Европа и правата на човека

18. Ролята на неправителствените организации за защита правата на човека

19. Правата на човека при осъществяване на правосъдието

20. Защита на етническите, религиозни и езикови малцинства

21. Права на човека и принципа на недискриминация

22. Омбудсман и правата на човека

23. Права на човека и международното хуманитарно право

24. правата на човека – глобален проблем, Нови измерения на правата на човека

1. 
   Правата на човека и тяхната защита, Сборник международни актове под редакцията на Д. Чакнова, София, 2001
   
2. 
   Друмева, Е. И Каменова, Ц. – Права на човека, 2000
   
3. 
   Ван Дайк, П. И Ван Хууф, Г. – Европейската конвенция на правата на човека – теория и практика, София, 2000
   
4. 
   Основни права на човека, под редакцията на Е. Танчев, 2002
   

5. 
   Бургентал, Т. и Александров, СТ. – Международно право по правата на човека
   
6. 
   Форсайт, Д. – Правата на човека в международните отношения
   
7. 
   Европейската социална харта. Кратък справочник, 2002
   
8. 
   Хюфнер, Кл., Константинов, Е. И Ройтер, В. Закрила на правата на човека. Международни механизми, 2001
   

Първите данни за възникването на идеята за правата на човека се съдържат във Кодекса на Хамурапи – цар на Вавилон, управлявал още 2000 г. пр.н.е.

След това подобни данни се съдържат в хрониките на египетските фараони

Следва хартата на персийския цар Кир, в която харта са намрили признание и защита правото на свобода и сигурност, свободата на придвижване, правото на собственост, но разбира се, формулировките са твърде примитивни, макар и добри за онова време.

Може да се резюмира, че идеята за ценността на отделния човек и защитата на неговите естествени, изконни права, макар и в ембрионален вид, може да бъде открита в най-различни религиозни, философски, политически и правни учения още в античността.

В по-ново време идеята е претърпяла значителна еволюция, най-вече през епохата на ренесанса, хуманизма и просвещението.

ПЧ от абстракция еволюират в конкретни философии и теории и намират своето закрепване в юридически актове.

Англия е родината на първите юридически извори за правата на човека Magna Carta Libertatum – 1215 г., великата харта на свободата. Тя прокламира съсловни права, за чието спазване монархът поема тържествено задължение. Тя е феодален договор между краля и бароните. Тя гарантира, формулира по нейния си начин свободата от задържане, свободата от лишаване от собственост, свободата от преследване или изгнание. (негативна формулировка). Правата на човека тръгват като ограничение на абсолютната кралска власт. Тази Харта включва примитивна формулировка на правото на справедлив съд: „на никого няма да продаваме, отказваме или забавяме правото на справедливост”.

Авторът на понятието права на човека е Джон Лок. Именно в Англия в епохата на ренесанса изразява и развива идеята за естествените права на човека. Естествените права са вродените права, той се ражда с тях, те са му присъщи по природа, неотделими са от него като човешко същество и са свързани със самото му съществуване. Правата на човека се формират вън от държавата и в този смисъл не зависят от нея. Те не са дар, акт на благодеяние от страна на държавата. Щом човек се е родил, той си ги има. Рано или късно държавата трябва да признае тези права. Непризнати от държавата, естествените права на човека са идеи на политическото и правното съзнание, а признати от държавата, те стават елемент на позитивното право (писаното) – национално, международно.

По дълбоката си същност ПЧ са социално явление и вече закрепени в закон, стават юридическо. Именно с революцията в Англия се извършва решаващия прелом, при който естествените, изконни права на индивида получават позитивна уредба в закон.

Акт петиция за правата от 1628, в който са закрепени важни политически и граждански права и свободи, определяни днес като класически, или права и свободи от първо поколение. Най-общо те включват ограничаване на кралската власт посредством признаване на индивидуалните права исвободи – право на събиране, манисфестация, свобода на изказване на мнение.

Habeas Corpus Act 1679 – „да разполагаш с тялото си”, неприкосновеността на личността. Като акцент е именно правното положение на лицата, намиращи се под стража, сроковете на задържане, гаранции против произволния арест. Хабеас корпус е действащ институт на наказателното право на всички държави. Своевременен достъп до съд, съдебни процедури.

Бил за правата – 1689, където са закрепени други публични свободи като правото на жалба, свободни избори, свобода на сдружаването и т.н.

На този етап правата на индивида се определят негативно,като ограничение на властта, едва по-късно почват да се определят позитивно като правни възможности.

В историческото си начало правата на човека са били предоставени само на привилегированите. Не само в Англия. По-късната им еволюция е на базата на тяхната универсализация, т.е. те стават относими, валидни за всички.

Приносът на САЩ – те се самопровъзгласяват за люлката на правата на човека.

Декларацията на щата Вирджиния и Декларацията на независимостта. 1776 Филаделфия. Тя съдържа по-модерни формулировки на правата на човека като право на живот, собственост, печата. „Правото на народа да се стреми към щастие”. Следва Конституцията на САЩ, поправките към нея. Първите 10 поправки,известни като Бил за правата, в които се закрепва неприкосновеността на жилището, забраната за произволните арести, неприкосновеността на частната собственост.

Принос на Франция: Декларация за правата на човека и гражданина – 1789, Френска буржоазна революция. Въвежда принципа на равенство и прокламира частната собственост като свещена и неприкосновена 0 извежда я на ново ниво. По добър съвременен начин се формулира презумпцията за невиносност.

Правата на човека се закрепват в конституциите на европейските държави.

Връх достига тази идея в международните инструменти.

Каква е най-общата класификация на ПЧ.

Като цяло имаме формулиран общ каталог на ПЧ, постепенно попълват. В него се разграничават 3 основни групи права, които се съдържат както в националното и международни.

1. Граждански и политически – избирателни права, право да избираш и да бъдеш избиран, свобода на словото, печата и другите средства за масова информация; свобода на събранията и манифестациите, свобода на сдружаване. Американците имат изведено от избирателните права на преден план – права на участие в управлението на държавата. Право на жалби, предложения, петиции до държавните органи и т.н. Има и субсидиарни на тези права.

2. Икономически, социални и културни права – собственост, труд, и от тук множество деривативни: на справедливо заплащане на труда, на здравословни и безопасни условия на труда, на почивка и отпуск, право на стачка, на социално осигуряване, на образование, на здравно осигуряване, свобода на художественото, научно и техническо творчество, закрила на авторските, изобретателските права и правата на интелектуална собственост, право на достъп до общонационалните и общочовешки културни ценности.

3. Лични права и свободи – право на живот, на свободно придвижване, неприкосновеност на личността, на жилище, тайната на кореспонденция, на лична сфера, на частно пространство, свобода на съвестта и мисълта, на вероизповеданието, понякога тук влизат и т.нар. „съдебни права” – на защита при нарушаване на правата, на сигурност.

Конвенция на Света на Европа по правата на човека и биоетиката

Право на неприкосновеност на човешкия интегритет – забрана за продажба на органи и тъкани се извежда на ново ниво. Извежда се забраната за клониране – по отрицателен начин чрез нея се закрепва човешкия интегритет.

Има актове защитаващи правата на

Защитата е строго юридическо понятие, включващо юридически е мерки при накърняване. Юридически способи и механизми при накърняване

Закрилата включва комплекс от организационни, юридически мерки, които осигуряват, гарантират осъществяването на правата на човека.
3. Правата на човека – предмет на вътрешното и международното право
Процесът на признаване и юридическо закрепване и защита на ПЧ се е развивало исторически в две направления. Процес на конституционализация, при което в конституциите си, във вътрешното право отделните държави закрепват все повече и повече права на човека и гаранции за тяхното осъществяване. Така правата на човека стават предмет на вътрешното право. Но успоредно с това тече и процес на интернационализация на правата на човека. Приемат се все повече и повече т.нар. международни инструменти, под което се разбират харти, конвенции, пактове, протоколи, които вече на международно ниво, било то универсално, било то регионално, доразвиват материята за правата на човека.

Универсални са инструментите на ООН

ЕС, СЕ, ОССЕ, Организация на американските държави, Организация на африканските държави, Лига на арабските държави – арабска харта за правата на човека.

По този начин ПЧ стават обект на международното право. Сега международно право създава новите стандарти и концепции, които рефлектират във вътрешното. Водещата сила е международното, то има примат.

Веднъж включила във вътрешното си право дадени права, държавата се ангажира да ги гарантира. Международния каталог е по-широк. Конвенция на Съвета на Европа за обезщетение на жертвите на насилствена престъпност. България не е страна по нея.

Държавите ратифицират конвенциите при готовност да гарантират скрепените в тях права.

Въвеждането става чрез ратификация или приемане на нарочен закон.

По-всеобхватни са международните.

Основен принцип а съвременното международно право е, че човешките права и свободи произтичат от и принадлежат на индивида. Т.е. те се отнасят за всички в качеството им на индивиди със собствена ценност и достойнство. Говорим за индивидуални права. В известна колизия с този постулат влиза тезата за т.нар колективни права, т.е. правата на различните групи или колективи от кора, които са сравнително хомогенни и изградени най-вече на етнически, религиозен, расов или езиков признак, образуват обособена общност, в която индивидът се затваря.

Трябва да се направи разграничение: за колективни права трябва да се говори в 2 аспекта: с оглед начина на упражняването им и с оглед на титуляра. С огледа начина на упражняване правото е колективно, доколкото има предвид съществуването на човек сам по себе си, а съществуването на общност и други хора, с които индивидът упражнява правата си.

Истинските колективни права са с оглед титуляра. Често границите на групата са размити.

Вторият въпрос е какъв вид допълнителни, специфични права могат да притежават и упражняват тези общности. Докато никой в правния свят не оспорва правата на една езикова общност да изучва, упражнява и ползва майчиния си език, правата на религиозните общности да имат свои собствени обреди, празници и въобще права в битовата, културната сфера, много дискусионен е въпросът за предоставяне на допълнителни права в публичната сфера като правото на самоопределение, да се ползва малцинствен език в публичната сфера, в съдопроизводството и т.н. С тези допълнителни специфични права се нарушава принципът на равенство и затова тезата за предоставяне на колективни права не еднопосочно приета.

СЕ поддържа тезата за колективните права. ООН не поддържа много правата на малцинствата, то залага на принципа на недискриминацията – нито повече, нито по-малко права.

ЕК за регионалните и малцинствени езици – използване в публичната сфера на малцинствени езици, в съдопроизводството – не е ратифицирана от България.

До голяма степен те се съвместяват, но има разнобой при предоставяне на права в публичната сфера.

Индивид – биологичната единица, представител на homo sapiens

Човек – социално понятие, представител на обществото

Гражданин – принадлежи към дадена държава

Личност – човек с натрупвания, „високо понятие”, нещо повече от човек.

Използваме най-неутралния термин: човек. Той е най-прецизен.

Гражданин – имаме предвид правата, които има поради принадлежността към определена държава.

ПЧ и ПГ са неравнозначни понятия. Между човек и гражданин, между естествено и гражданско състояние на индивида. Между естественото и позитивното право.

Правата на човека са естествените права, които той има по природа. Правата на гражданина идват от обществения договор, от закона и са пряко свързани с организацията и функционирането на държавата. Понятието ПЧ изразява универсалната ценност на индивида, или човека като такъв. Правата на гражданина характеризират човека като принадлежащ към определена държава и са вдъхновени от политическата рамка, от конкретните възножности.

Докато правата на човека са универсални, т.е. относими за всички, правата на гражданина са национални.

Еволюцията в областта на ПЧ се представя посредством концепцията за трите поколения ПЧ.

Първото поколение, което свързваме с 17-18 в. включва гражданските и политически права, прогласени от буржоазните политически революции, наричани още класически. Тези права и свободи позволяват на индивида да се брани срещу произвола на държавната власт. Те поставят граници на властта.

Второто поколение права на човека асоциираме с 19-20 в. и включва икономическите, социални и културни права. Това са вече права, които са позитивно закрепени. Те идват с идеята за социалната държава, която има ангажимент към своите граждани.

Третото поколение (20-21 в.) – правата и свободите в следствие от прогреса на човечеството: правото на достъп и разпространение на информация, правото на здравословна околна среда, правата, свързани с развитието на медицината, технологиите (правата на човека при автомачитна обработка на данни) и т.н.

Говори се и за четърто.

Концепцията за 3 те поколения изразява разширяването на правата на човека в хода на историята. При появата на всяко следващо поколение предипнитене изчезват, а с натрупват. Всички права в пълния им обем са необходими за пълноцения живот на личността.
7. Система на ООН за правата на човека

8. Универсални инструменти за защита правата на човека

Създават се организации за отстояване и защита на правата на човека, в рамките на които се разработват международни инструменти.

Първите

Истинският успех идва със създаването на ООН през 1945 г. 24.10, Сан Франциско.

В Устава на ООН неколкократно се подчертава значението на правата на човека за организацията и във връзка с целите, които тя си поставя. Така Уставът на ООН от организационно-устройствен акт се превръща в акт с фундаментално значение. Около чл. 55

През 1946 г. се създава комисията по правата на човека, която е основен орган по правата на човека до отмяната й на 15.06.2006 г. по силата на специална резолюция от март тази година, която предвижда създаването на Съвет по правата на човека като заместващ орган.

Трабва да се признае, че на дейността на Комисията се дължи много за установяването на универсалните права на човека в по-ново време.

Комисията започва подготовката на хартата за правата на човека веднага след създаването си, като първият документ от тази харта е всеобщата декларация за правата на човека, приета на 10.12.1948 г. Оттогава това е ден на човешките права. Декларацията е приета с резолюция и няма юридически задължителна сила. Тя не обвързва държавите със задължения, а по-скоро определя целите, за чието постигане те трябва да работят заедно. Декларацията е прогалсена като общ стандарт, който трябва да бъде постигнат от държавите и нациите без да се уточнява кога точно. Към момента на приемането си тя представлява относително пълен каталог на правата на човека.

(Документите, актовете приети преди Втората световна война поради аброгационния ефект на 2 св в и коренно променения ред спират да действат. Някои като Хагските конвенции продължават да действат – в сферата на хуманитарното право. След създаването на ООН говорим за съвременно международно право.)

Новите инструменти не включват забраната на робството, защото проблемът не е актуален.

Декларативният характер на този първи компонент, Международната харта на правата на човека много скоро е бил преценен като недостатъчен за ангажиране на държавите да съблюдават основните права на човека, поради което се е преминало към разработването на юридически задължителни актове. През 1966 г. се приемат Международният пакт за икономически, социални и културни права и Международният пакт за граждански и политически права. Влизат в сила през 1976 г. и имат съвсем друг юридически характер. По-късно се приемат още два факултативни протокола към МПГПП –

1. 
   за индивидуалните жалби
   
2. 
   относно премахване на смъртното наказание.
   

Приет от ОС на ООН, България е страна по всичките четири. ДЪржавата е обвързана с всички задължения, Често КС се позовава на МПГПП.

С МПГПП се създава комитет по правата на човека, който е орган за прилагането на Пакта. Той приема и разглежда докладите на държавите за спазването на закрепените в Пакта права, а също и индивидуални жалби за нарушени конкретни права.

Имаме юридически обвързващи документи, които са специализирани. Третират по-тесен обхват, но по-детайлизирано.

МПГПП освен правото на самоопределение и недискриминационната клауза урежда равнопоставеността м и ж, съдебни права, свобода слово, робството още фигурира

МПИСК – социална сигурност, най-добро състояние на физическото и психическо здраве.

Правата, закрепени в МПГПП подлежат на незабавно изпълнение от държавите от момента на ратификация, докато ПИСКП предоставя на държавите възможност за постепенно изпълнение в съответствие с техните възможности на закрепените в него права. Докато МПГПП предвижда контролен механизъм върху изпълнението на задълженията на държавите и санкции за неизпълнение, макар и своеобразни (не са юридически, по принцип са слаби), то такава възможност МПИСКП не предвижда. Логично е щом имаме постепенно изпълнение, държавите имат различен стандарт и възможности, затова има клауза за постепенно изпълнение на задълженията. Затова по-скоро се позоваваме повече на МПГПП, защото другият е повече стандарт за спазване.
Инструментите са многобройни, много от тях ратифициране

МК за премахване всички форми на расова дискриминация

МК за премахване на дискриминацията спрямо жените – един от първите

КПД

К против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание

Минимални стандарти за третиране на лишените от свобода

Няколко хиляди на брой.

От универсалните документи имаме и общи (хартата) и специален адресат (детето, жените, бежанците)

Органи

Основен орган, но малко ерозирал, въвел двойни стандарти, превръща се в орган, който предпазва държавите от санкции за нарушения.

Дълго време е имало по представител от държава, избрани с акламация; постепенно губи авторитета си. Неудовлетворени от субективен характер.

Смени се състава на комисията, членовете се избират с гласуване, не акламация.

(Целта на реформата е подмяна на състава.) Към КПЧ бяха създаден множество комисии и под-комитети. Под-комисиите продължиха функционирането си с една година за осигуряване ан примественост.

Други органи и организации в системата, фамилията ООН също се занимават със защита на правата на човека:

УНИЦЕФ, ЮНЕСКО, МЗО, МОТ и мн.др.

Има един орган, който трябва да се спомене – Върховния комисар на ООН по правата на човека, Занимава се преди всичко с промотиране на човешките права, тяхното съблюдаване, спазване, не с юридически средства, а обучение и т.н.

Върховен комисариат за бежанците.

Всеки от тези органи в рамките на специализираната си компетентност насърчава.

В системата на ООН са създадени няколко процедури за защита правата на човека с пряк или косвен ефект върху конкретно нарушени права или общия статус на правата на човека.

Включва представянето на доклади от държавите-страни по пакта за приетите от тях мерки за осъществяване на признатите с пакта права и за напредъка при осъществяване на тези права. Тези доклади се разглеждат от Комитета по правата на човека. Контролен орган по пакта и контролира изпълнението на поетите от държавите международни задължения по Пакта.

Докладите се изготвят от правителствата на съответните държави, които се стремят да представят състоянието на правата на човека в най-добра светлина.

Тези доклади обикновено се представят една година след влизането на Пакта в сила за съответната държава и при поискване. По искане става след крупни трансформации и промени в държавата (у нас поскаха в началото на 90-те г.).

От самото начало стойността на тези доклади е поставена под сериозно съмнение и за да се преодолее това, Комитетът по правата на човека е установил практика да иска паралелни доклади от неправителствени организации, които обикновено се явява коректив на правителствените доклади. Докладите се проучват от независими експерти, които действат в лично качество. По проучените доклади Комитетът по правата на човека изготвя свои годишни доклади, които съдържат общи забележки. С тях съобразяването не е задължително и се разчита на политически резонанс и адекватни действия.
2. Процедура между Държавите-страни по МПГПП, т.нар. процедура на междудържавните жалби.

Чл. 41 от основния текст на пакта всяка държава-страна по Пакта може да заяви, че признава компетентността на Комитета по правата на човека да получава и разглежда жалби, които една държава-страна по Пакта твърди, че друга държава-страна по Пакта не изпълнява задълженията си по него.

Процедурата включва двустранни преговори, отнасяне на спора към Комитета по ПЧ, който оказва т.н добри услуги за приятелско уреждане на спора, ангажиране на помирителна комисия и ако не се стигне до приятелско уреждане, Комитетът изготва доклад, с който цели оказване на политически натиск за подобряване на общия статус на ПЧ. Пак се търси политически ефект.
3. Процедура по индивидуалните жалби

Трета процедура по индивидуалните жалби, уредена в първия факултативен протокол към МПГГП. С ратифицирането му всяка държава признава компетентността на комитета по правата на човека да приема и разглежда жалби от частни лица (в Ню Йорк), намиращи се под нейна юрисдикция, които твърдят, че са жертва на нарушение от страна на държавата на някое от прогласените с пакта права. Процедурата е малко популярна.

Изисквания към жабите: подорбно описани във факултативния протокол:
- да са изчерпани всички вътрешноправни средства за защита.

• 
  жалбите не трябва да бъдат разглеждани да не са разглеждане по друга международна процедура
  
• 
  да не са анонимни
  
• 
  да не представляват злоупотреба с правото на жалба (целта е на да се защити конкретно право, а да се оклевети държавата)
  
• 
  не трябва (чл. 3) несъвместима с разпоредбите на пакта, т.е. трябва да касае защитените от Пакта права, не други.
  

Не е особено ефективна и не се използва много често.

В рамките на ООН има множество процедури по отделни резолюции (1503 за системни тежки нарушения на правата на човека, по която процедура бе разглеждан апартейда в ЮАР, 1235).

Процедури има в рамките на ЮНЕСКО, МОТ.

Като цялото повечето от тях не произвеждат юридически решения, а оказват политически натиск.

Затова за компенсиране на този пропуск са създадени множество регионални процедури, механизми, които са много по-близки, ефективни.

Американска декларация за правата и задълженията на човека

Американска конвенция по правата на човека – взаимно допълващи се

Американски съд по правата на човека прилага и двете

За държавите членки прилага Конвенцията, за другите – Декларацията, която има издигнат „статут”.
Африканска харта за правата на човека и народите

(подкрепя както индивидуалните, така и колективните права)

Счита се, че по-цивилизованото общество в по-голяма степен защитава индивидуалните права.

Африканска комисия по правата на човека – но няма юрисдикционни функции, по-скоро промоционални.

Арабска харта за правата на човека и Арабска комисия. Правата интерпретирани в ислямски контекст, подчертана е ролята на Аллах.
Най-разгърната е европейската система.
11. Съветът на Европа и правата на човека

12. Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи

13. Европейски съд по правата на човека

14. Производство пред Европейския съд по правата на човека

Успоредно с процеса на универсализация на ПЧ се развива процес и н на регионализация. Спецификата на проблемите на отделните региони и необходимостта от прилагане на адекватни действия подтиква държавите към създаване на регионални организации и приемане на регионални инструменти по правата на човека.

Основната регионална организация в Европа е Съвета на Европа. Създаден 1949 г. със седалище в Страсбург, създадена като организация – колективен гарант на правата на човека. Има 46 члена – почти всички европейски държави. България членува от 1992 г. Приета 1950 г., в сила от 1953 г., за България от 1992 г. Към нея към момента има разработени 14 протокола, които или видоизменят нейните текстове или допълват нейното съдържание. Последният 14 протокол още не е влязъл в сила.

ЕКПЧ

Урежда предимно граждански, политически и лични права и в по-малка степен икономически, социални, културни. Характерното за тази конвенция е, че не брани всички права от каталога на човешките права. И макар, че има характер на общ иснтрумент, не може да се каже, че ги покрива съвсем. Устойчивата практика на ЕСПЧ брани най-вече гражданските и личните права. За да се компенсира този пропуск на ЕКПЧ в рамките на Съвета на Европа е приета Европейската социална харта, която третира тези права.

Основен акцент и най-много практика по правото на свобода и сигурност (чл.5) и правото на справедлив съдебен процес (чл. 6). Конвенцията отделя особено внимание на защитата на правото на живот, зачитане на личния и семейния живот, свободата на мисълта, съвестта и религията, свободата на словото, събранията, сдруженията.

Някои от протоколите към конвенцията включват и нови права, които тя брани, напр. Първият допълнителен протокол включва защита на собствеността, образование. Протокол Но 4 допълва конвенцията с допълване на свободата на движение. Протокол 6 е посветен на отмяната на смъртното наказание като гаранция за защита правата на човека. Протокол 7 въвежда т.нар. съдебни права като право на обезщетение в случай на съдебна грешка, на обжалване. Протокол 12 – забрана на дискриминацията, Протокол 13 пълна отмяна на смъртното наказание от Протокол 6, който оставяше възможност за такова по време на война.

Много е важен Протокол 11, който урежда контролния механизъм на конвенцията за защита на правата на човека. Протокол 14 предвижда реформа на този механизъм.

Основният текст предвиждаше механизъм, който не действаше, затова 1998 г. се направи реформата с протокол 11, последвана от тази по Протокол 14.

Конвенцията не само прокламира правата, но и предвижда ефикасна зашита. Тя се осъществява от Европейския съд по правата на човека със седалище в Страсбург. Съдът със своята юриспруденция доразвива идеите на Конвенцията.

ЕСПЧ е постоянно действащ орган. (Предишният на беше). Той осигурява спазването на задълженията, поети от държавите по Конвенцията. Състои се от съдии, чийто брой е равен на броя на страните-членки на конвенцията. (В момента Снежана Ботушарова, преди нея Димитър Гочев).Мандатът на съдиите е 6 години и те подлежат на преизбиране. Мандатът им изтича при навършване на 70-годишна възраст, като довършват започнатите дела. Съдиите се посочват от държавите и се избират от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, която е основният орган на Съвета на Европа. За разглеждане на делата съдът заседава в състави от 3-ма съдии, в отделения от 7 съдии и в голямо отделение от 17 съдии. Като ex officio член на отделение заседава съдията, избран от името на държавата-страна по производството. Има и специален текст, който казва, че този съдия действа в лично качество, не като защитник на държавата си. Той е там да бъде адвокат на каузата за правата на човека. Държавата се представлява от правителствени агенти. Трябва да притежават високи морални качества, да отговарят на изискванията за заемане на висши съдебни длъжности и юристи с призната компетентност.

Съдът разглежда два вида жалби: междудържавни, уредени в чл. 33 и индивидуални жалби, уредени в чл. 34.

Междудържавните дела са на принципа като тези пред органите на ООН. Всяка държава по конвенцията може да сезира съда за всяко твърдяно нарушение на разпоредбите на конвенцията, извършено от друга държава-членка. Тази опция не се използва често.

Използват се най-вече индивидуалните жалби, което означава, че съдът може да бъде сезиран с жалба от всяко лице, НПО или група лица, които твърдят, че са жертва на нарушение от страна на някоя от държавите-членки по конвенцията на правата, прогласен в Конвенцията, респективно протоколите.

Изискванията за допустимост за уредени в чл. 35. Делят се на две групи – положителни и отрицателни предпоставки.

Положителните са условията, които трябва да са налице:

• 
  изчерпване на всичко вътрешноправни средства за защита – до последната национална инстанция, тъй като ПЧ са ангажимент преди всичко на държавната, вътрешна власт.
  
• 
  Депозиране на жалбата в срок от 6 месеца от датата на постановяване на окончателното решение на последната национална инстанция;
  
• 
  Жалбоподателят е лично засегнат, той е жертва;
  
• 
  Нарушението е извършено от държавата или неин орган.
  

• 
  жалбата да не е анонимна;
  
• 
  жалбата да не е разглеждана в друга международна процедура;
  
• 
  жалбата не е несъвместима с ЕКПЧ, т.е. не излиза извън нейния обхват, отнася се до правата, закрепени в нея.
  
• 
  не е налице злоупотреба с правото на жалба;
  
• 
  не е явно необоснована.
  

Регистрация на жалбата (юридически секретари, които подпомагат регистратурата)

Отнасяне на жалбата в Комитет от трима съдии. (Тук най-голямото пресяване.)

Ако тримата стигнат до единодушно решение за недопустимост, следва заличаване на жалбата.

При липса на единодушие за недопустимост се отнася в отделение от седем съдии.

Отново две възможности: да се стигне да решение за недопустимост (с мнозинство) и за допустимост.

Тук свършва процедурата по допустимост.

При решение за допустимост започва процедурата по същество.

Започва проучване по същество. Държавата представя становище. Следва предприемане на мерки за постигане на приятелско споразумение. При постигане – край. При липса на такова – следва разглеждане на случая по същество, обикновено публично, но има разглеждане при закрити врати.

Следва решение.

Има хипотези, при които веднага се отнася за изпълнение, но в други се отнася в камара (отделение от 17 съдии), която ако се произнесе се преминава към изпълнение. Изпълнението се отнася към Комитета на министрите на СЕ, който е изпълнителен орган.

Процедурата за приятелско споразумение е конфиденциална и преминава при закрити врати като контрапункт на публичното разглеждане на делото.

При постигане на приятелско споразумение делото се заличава с кратко изложение на фактите, няма негативни последици.

Когато не се постигне споразумение и съдът намери жалбата за основателна, той излиза с решение, което обикновено постановява изплащане на справедливо обезщетение на потърпевшата страна. В решението обикновено се включва ... на правителството да промени законодателство с оглед по-пълно съблюдаване на правата на човека. Държавата може да се задължи да промени съдебната практика, административните процедури.

Решението е задължително. КМ следи за изпълнение.

По правило производството е едноинстанционно, но Конвенцията предвижда заинтересованата страна в изключителни случаи да поиска отнасяне на делото в Голямо отделение. То не е задължено да разгледа жалбата. ГО преразглежда делото, само ако се засягат съществени въпроси по тълкуването и прилагането на К или има съществен проблем от значим характер. Решенията се мотивират.

Цялата процедура може да отнеме средно между 3 и 5 години.

Съдът има детайлни правила за своята дейност, включват предоставяне на парична помощ на жалбоподателя, за да се облекчи защитата на правата на човека. Има предпоставки за отпускане.

Няколко варианта – първият от 1961 г., впоследствие ревизирана основно, ратифицирана от България през 2000 г.

Цели да компенсира пропуска в ЕКПЧ и урежда икономически и социална права доста изчерпателно – правото на труд, справедливи условия на труд, безопасни здравословни условия, справедливо възнаграждение, право на сключване на колективни трудови договори, на работещите жени на закрила, социално осигуряване, на работещите мигранти, техните семейства на защита и помощ, на обезщетение при предсрочно освобождаване, право на закрила срещу бедност и социална изолация, право на жилище.

Самата харта предвижда, че държавите членки не са длъжни да прилагат всички нейни разпоредби, а могат да започнат с определен минимум като впоследствие поемат и допълнителни ангажименти.

Има механизъм за контрол на прилагането. Допълнителният протокол предвижда система за колективни искове за защита на колективни трудови права, но не е от най-ефикасните инструменти поради клаузата за постепенно влизане в сила.

Други инструменти:

Европейска конвенция за предотвратяване на изтезанията, уреждаща правата на лицата, намиращи се в места за задържане под стража и в психиатрични клиники.

Европейски правила за затворите.

Нова: Рамковата конвенция за защита на националните малцинства.

Европа барни тезата за защита на колективните права и правата на малцинствата. Общо около 200 инструмента.

В много голяма степен ЕС е оставил тази материя на СЕ. Все пак тя е толкова фундаментална, че има един акт: Харта за основните права в Европейския съюз, приет 2000 г. със статут на политическа декларация. Влезе в Европейската конституция, която не беше приета. Много модерен инструмент.

В преамбюла се посочва, че правата, така като са уредени в ЕКПЧ, ЕСХ и др. остават валидни, но ЕС се ангажира още веднъж с тяхното спазване. Тази Харта преповтаря в голяма степен основният каталог на правата на човека, така както е закрепен в различните международни инструменти, но много модерен начин, като го обогатява с някои нови права.

Регламентация на неприкосновеността на човешкия интегритет в контекста на забраната на клонирането и използване на човешки органи за финансова печалба, Извежда на преден план правата на потребителите, извежда и правото на добра административна практика, в което влиза дейността на Омбудсмана. Въведе нови недискриминационни признаци, с което обогати теорията на недискриминацията като инвалидност, възраст, сексуална ориентация. На ново ниво беше изведена защитата на личните данни.

Макар, че не е юридически много силен инструмент.
17. Организация за сигурност и сътрудничества в Европа и правата на човека

Бившето Съвещание от Хелзинки.

Започва съществуването си през 1973 като съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа или т.нар. Хелзински процес. Създадена в условията на Студената война, като основната й цел е диалог и преодоляване на дистанцията между двата блока. Предмет на нейното внимание е сътрудничество в хуманитарната област и въпроси, свързани с правата на човека.

С отпадане на ситуацията на студената война остана без предмет, но преодоля трансформация и се занимава преди всичко със защита на правата на човека в новите демокрации. Изпрати много мисии в държавите от бивша Югославия. Новото й лице е подпомагане на демократичните процеси, провеждане на избори, подобряване достъпа до правосъдие и в този контекст защитава правата на човека.

Хелзинският процес е правителственото съвещание, което се трансформира в ОССЕ. Паралелно с него тече неправителствен такъв процес.

Важно теоретично разграничение: ПЧ ангажират публичната власт, тя е отговорна за тяхната реализация. Тя е насрещния субект.

НПО обаче осъществяват допълващи държавните действия функции. Те също така са коректив на действията на държавата. Установявайки нерешените проблеми по ПЧ те би трябвало да съдействат за тяхното решаване. Засилва се ролята на третия сектор и осъществява все по-допълващи държавата функции.

В международен план ролята им също е съществена, на голяма част от тях е предоставен т.нар консултативен статус, представят паралелни доклади, мнението им се цени и търси.

Хелзинският процес е правителственото съвещание, което се трансформира в ОССЕ. Паралелно с него тече неправителствен такъв процес.
19. Правата на човека при осъществяване на правосъдието

Още в първите юридически извори по правата на човека важността на т.нар категория съдебни права е била отчетена и те намират доста пространно закрепване. (Хабеас корпус акт, презумпцията за невиносвност)

Трябва да се посочи, че осъществяването на правосъдието в повечето случаи (включително и гражданското) представлява една интензивна намеса в личната и правната сфера на конкретния индивид. Поради това опасността от засягане на основни права на човека е много голяма, затова тази сфера се нуждае от стриктна регламентация.

Наричаме тази група права съдебни, но тя е условна класификация. Те са предмет на почти всички международни класификации, както на общите, така и на специалните.

Защитата на ПЧ при осъществяване на правосъдието съществува на няколко нива.

1. 
   защита на национално ниво
   
2. 
   защита на двустранна ниво
   
3. 
   защита на регионално ниво
   
4. 
   универсална защита
   

Основно законите и конституциите уреждат тези въпроси, но това не е единствената форма на защита.

2. Защита на двустранно ниво: съдържа се в договорите между отделните държави свързани с отделни елементи на осъществяване на правосъдието. Напр. договорите за екстрадиция. За трансфер на осъдени лица. Договорите за правна помощ. Те се отнасят до доста елементи на осъществяване на правосъдието, напр. събирането на доказателства, което е основно при реализиране на правото на защита.

3. Защита на регионално ниво – отделни текстове в общи регионални инструменти по правата на човека и специални регионални инструменти за правата на човека при осъществяване на правосъдието (чл. 5,6, 3), Европейски правила за затворите, Европейската конвенция срещу изтезанията.

4. Защита на универсално ниво: тъй като правосъдието е дейност, която се осъществява по-скоро на национално ниво, универсалните международни инструменти се ограничават в общи препоръки.

ЕКПЧ казва, че правосъдието трябва да се осъществи в разумен срок.

Правосъдието трябва да е достъпно – икономическо, достатъчно на брой съдилища, но се задават конкретни критерии.

Правосъдие трябва да се въздава от компетентен съд. Забрана за създаване на извънредни съдилища.

Общи и специални инструменти

Минимални стандарти за лишените от свобода, за правосъдие за непълнолетни и малолетни.

Забраната на дискриминацията, защитата срещу дискриминация и развитието на равноправието винаги са заемали важно място в универсалните, регионалните инструменти по правата на човека и в актовете на национално ниво (напоследък). Те са закрепени още в Устава на ООН, Всеобщата декларация за правата на човека чл. 1, 2 и 7, Международния пакт за граждански и политически права, чл. 26, а също и в специалните конвенции на ООН и пактовете на Съвета на Европа.

Специални конвенции:

Международна конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация

Конвенция за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените.

Специализираните организации от фамилията на ООН, ЮНЕСКО, МОТ също са приели инструменти за недискриминация.

Регионално ниво:

На регионално ниво: чл. 14 ЕКПЧ предвижда забрана на дискриминацията, основана на т.нар. класически дискриминаторни признаци: раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически и други убеждения, национален и социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение. Оставя отворена вратата и казва „или друг някакъв признак”.

По-нататък в развитието се установи необходимост СЕ да се върне отново на въпроса за дискриминацията. Затова се прие Протокол No 12 за забрана на дискриминацията. Протоколът пак има много общ характер и не се ангажира с изчерпателно включване на дискриминаторните принципи, включително нововъзникналите или новоустановените. Това е направено целенасочено, за да могат да се обхващат и нови основания. В това отношение по-конкретна е Хартата за основните права в ЕС, която експлицитно посочва нововъзникналите дискриминаторни признаци и ги забранява.
На национално ниво: Закон за защита от дискриминация (от август 2006)

Урежда защитата срещу всички форми на дискриминация и съдейства за нейното предотвратяване. Той защитава срещу дискриминация всички ФЛ на територията на РБ, а също така и сдруженията на ФЛ и ЮЛ.

Законът в чл. 4 забранява както пряката, така и непряката дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном (ново основание), гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждение, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация (най-новите основания), семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или международен договор, по който България е страна.

Пряка дискриминация: всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на някой от тези признаци, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.

Непряка дискриминация: Поставяне на лице на основата на някой от тези признаци в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.

Законът забранява тормозът и сексуалния тормоз. Тези понятия са експлицитно определени в допълнителните разпоредби

Тормоз – всяко нежелано поведение на основа на признаците по чл. 4 изразен фактически, словесно или по друг начин....

Сексуален всяко нежелано поведение от сексуално естество

В чл. 7 в 20 позиции законът урежда кога не представлява дискриминация различно третиране на лица, напр.: на основа на тяхното гражданство, когато това е предвидено в закон или международен договор на основа на религия, когато поради естеството на занятието или при условията, при които се осъществява религията, вярата са съществено и определящо професионално изискване. Определяне на изисквания за минимална възраст, професионален опит или стаж при наемане на работа, при условие, че това е обективно оправдано за постигане на законна цел.

Щом има изискване, въведено в закон и е нужно за осъществяване на законна цел, няма дискриминация. Щом това изискване е относимо към всички, не към конкретно лице, не е дискриминация. Не трябва да са произволни и тенденциозни.

Особено внимание на защита от дискриминация при упражняване на правото на труд, образование и обучение.

Специален орган за изпълнение на закона: Комисията за защита от дискриминация, има специално производство пред комисията. Наскоро излезе с първото си решение за забрадките.

Законът урежда и съдебно производство.
22. Омбудсман и правата на човека

От 1713 г. първият омбудсман създаден в Швеция по нареждане на краля на Швеция. Дейността на омбудсмана принадлежи към извънсъдебните средства за защита на правата на човека. Основната функция и предназначение на омбудсмана е да наблюдава административната дейност в държавата и да бъде възпиращ фактор срещу злоупотреби с властта, корупция и произвол, накърняващи правата на човека, да помага за възстановяване на накърнени от държавата или нейни служители права на частни лица и да създава атмосфера за зачитане правата на човека.

Гарант на правото на добра административна практика се явява именно омбудсмана. Закон за омбудсмана от 2003, посл. изм. ДВ 68, 2006 г.

Чл. 2 възпроизвежда: с предвидените в закона средства да се застъпва при нарушение на правата и свободите на гражданите от държавните и общински органи и техните администрации.

Правомощия:

- приема и разглежда жалби и сигнали за нарушения на правата и свободите на гражданите от държавните и общински органи и техните администрации,

- прави проверки по тези сигнали, -

отговаря писмено на лицето, което го е сезирало,

- отправя предложения и препоръки за възстановяване на нарушение права и свободи пред съответните органи

- посредничи между административните органи за засегнатите лица за отстраняване на допуснатите нарушения

- уведомява съответните органи, напр. прокуратурата, ако има престъпление или органите, които имат право да сезират КС

- действа по своя инициатива, когато констатира нарушение

За целта има право на достъп до документация, и т.н.

Няма решаващи компетенции, но е допълнителен инструмент за защита.