3. Рецензии, отзиви, цитирания и други ни дейности през последните 5 години



Изтегляне 0.52 Mb.
страница1/2
Дата09.09.2016
Размер0.52 Mb.
#8618
  1   2
3. Рецензии, отзиви, цитирания и други НИ дейности през последните 5 години (2007   2011) на преподавателите на ПОТП (критерий 2.1.2.3.)

№

Дейност

България

Чужбина

3.

Цитирания
Антонов, С. Етническите взаимоотношения между българите и татарите в Добруджа през 30-те години на XX в. – В: Българите в Северното Причерноморие. Изследвания и материали. Т. 4. В. Търново: Университетско издателство “Св. св. Кирил и Методий”, 1995, 303-308

- цитирано в Еролова, Й. Добруджа – Граници и идентичност. София: Парадигма, 2010



Антонов, С. и И. Миглев. Татари. – В: Кръстева, А. (Съст.). Общности и идентичности в България. София: Петекстон, 1998, 356-370

  • цитирано в Еролова, Й. Добруджа – Граници и идентичност. София: Парадигма, 2010

Антонов, С. Хералдическото отражение на Отвъддунавска България. – Исторически преглед, LVII, 2001, 1-2, 237-249

  • цитирано във Войников, И. Българският герб в хералдическите практики на Унгария и Австрия. – Херолд, 1, 2008. ISSN 1313-480

Antonov, Stoyan (2001), Bulgaristan’daki Kırım Tatarları, Qırım

Sedası Qırımtatar İnternet Gazetası



  • цитирано в Nevzat Özkan, Kırım Tatar Türkçesinin Yayılma Alanları, Turkish Studies International Periodical For the Languages, Literature and History of Turkish or Turkic, Volume 3/7 Fall 2008, 524-554

Антонов, С. Татарите в Северозападна България. – В: Сантова, М. и Станоева, И. (Съст.) Регионални проучвания на българския фолклор. Т. 4: Северозападна България: общности, традиции, идентичност. София: Академично издателство “Проф. М. Дринов”, 2002, 89-92

  • цитирано в Еролова, Й. Добруджа – Граници и идентичност. София: Парадигма, 2010

Антонов, С. Градските гербове в България и конструирането на наследство. – Социологически проблеми, 2003, 3-4, 192-205

- Алексиев, А. Гербът на Пазарджик в огледалото на времето. – Херолд, 1, 2008. ISSN 1313-4809



- Харалампиев, Л. Гербът в България като функция от серия исторически конструкти. Вменени идентичности. – Херолд, 2, 2009. ISSN 1313-4809

Антонов, С. Татарите в България. Добрич: Наврез, 2004

  • цитирано в Gülser Ganay, Qırımnıñ sönmengen ateşi. Aqmescit: Tezis, 2009. ISBN 978-966-470-015-0

  • Еролова, Й. Добруджа – Граници и идентичност. София: Парадигма, 2010. ISBN: 978-954-326-125-3

  • Еrolova, Y. The Crimea and/or Turkey in the Self-identification of Crimean Tatars from Dobrudzha. – In: Karamihova, M. (Ed.) Readings in the History and Culture of the Balkans in Support of University Teaching. Sofia: Paradigma, 2010, pp. 213-229. ISBN: 978-954-326-134-5

Антонов, С. Българската хералдика: предразсъдъци и перспективи. – В: Баева И. и П. Митев (Съст.). Предизвикателствата на промяната. Национална научна конференция, София 10-11 ноември 2004. София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2006, 478-487

  • Харалампиев, Л. Гербът в България като функция от серия исторически конструкти. Вменени идентичности. – Херолд, 2, 2009. ISSN 1313-4809

Златкова, М. Градът на Сталин, градът на Димитров, градът на “социализма” – опит върху седмичните кинопрегледи В: Социологически проблеми 1-2, 2005 (65-74)

  • цитирана от Paul R. Josephson В: Would Trotsky Wear a Bluetooth?: Technological Utopianism Under Socialism 1917-1989, 2009, р. 309

Парушева, Д. Правителственият елит на Румъния и България, втората половина на XIX и началото на XX век. Социална история

  • Anna Mirkova (Faculty of Philosophy, History and Theory of Culture Department, Sofia Univeristy) - Book Review: Parusheva, Government Elites in Romania and Bulgaria. Balkan Academic News Book Review 4/2009 [http://groups.yahoo.com/group/balkans/message/8703]

  • Elena Siupiur, « Intellectuelles, elites, classes politiques modernes dans le Sud-Est europeen », Revue des etudes sud-est europeenes, tome XLVIII, 2010, 380-386 (рецензира Любинка Трговчевич, Планирана елита и Добринка Парушева. Правителственият елит на Румъния и България, втората половина на XIX и началото на XX век. Социална история)

  • Благовест Нягулов – Добринка Парушева. Правителственият елит на Румъния и България, втората половина на XIX и началото на XX век. Социална история, Исторически преглед, 2009, 3-4, 222-224

  • Blagovest Nyagulov - Добринка Парушева. Правителственият елит на Румъния и България, втората половина на XIX и началото на XX век. Социална история, Еtudes balkaniques, 2009, 3, 138-140

  • Василка Танкова - Добринка Парушева. Правителственият елит на Румъния и България, втората половина на XIX и началото на XX век. Социална история, Bulgarian Historical Revue, 2010, 1-2

  • цитирана от Raia Zaimova, Les activités francophones de Krastju Krachounov en Bulgarie (début de XXe s.), La francopolyphonie : langue et culture françaises en Europe du Sud-Est / Francopolifonia : limbǎ şi culturǎ francezǎ în Europa de Sud-Est, Chişinău 2009, 166-172

  • цитирана от Roumiana Preshlenova, Wegweiser sozialen Wandels: Über die Verdrängung des Orientalisumus aus Bulgarien seit 1878, in Ulrike Tischler-Hofer/Renate Zedinger (Hrsg.), Kuppeln Korn Kanonen. Unerkannte und unbekannte Spuren in Südosteuropa von der Aufklärung bis in die Gegenwart, StudienVerlag, Innsbruck-Wien-Bozen 2010, pp. 243-263

  • цитирана от Рая Заимова, Русо – Крачунов или за един български прочит, в Рая Заимова и Николай Аретов (съст.), Природа и общество. Нови изследвания за Жан-Жак Русо, София 2010, 167-178

  • цитирана от Орлин Събев, “Българският период” в историята на Робърт колеж (1864-1890), в Балканите. Модернизация, идентичности, идеи. Сборник в чест на проф. Надя Данова, София 2011, 151-197

Парушева, Д. “Running ‘Modern’ Cities in a Patriarchal Milieu: Perspectives from the Nineteenth-Century Balkans”

  • цитирано от Andras Fahrmeir: Ralf Roth and Robert Beachy (eds.), Who Ran the Cities? City Elites and Urban Power Structures in Europe and North America, 1750-1940, Ashgate 2007, Historische Zeitschrift, Band 287 (2008), 132-133

  • цитирано от Clemens Zimmermann: Ralf Roth and Robert Beachy (eds.), Who Ran the Cities? City Elites and Urban Power Structures in Europe and North America, 1750-1940, Ashgate 2007, Archiv für Sozialgeschichte online: Rezensionen aus dem Archiv für Sozialgeschichte online (http://library.fes.de/fulltext/afs/htmrez/80926.htm)

Парушева, Д. “Europe Imagined and Performеd: The Impact of Western Europe’s Modernity on South East European Urban Space”

  • цитирано от Sehepunkte: Rezensionsjournal fuer die Geschichtswissenschaften, http://www.sehepunkte.de/2010/03/16770.html

Парушева, Д. (съст.) И настъпи време за промяна: Образование и възпитание в България, XIX-XX век

  • цитирано от Боби Бобев, Образованието като обществен и стопански фактор в миналото и днес, Посоки, 2008, 4, 46-47

  • цитирано от Yura Konstantinova, И настъпи време за промяна. Образование и възпитание в България, ХІХ-ХХ век, Еtudes balkaniques, 2009, 2, 202-206

Парушева, Д. “Новото поколение в българския политически елит в края на XIX век: Млади, образовани в ‘Европа’”

  • цитирана от Yura Konstantinova, И настъпи време за промяна. Образование и възпитание в България, ХІХ-ХХ век, Еtudes balkaniques, 2009, 2, 202-206

Парушева, Д. “Women and War in the Balkans: Unaccommodated Difference and (Some of) Its Scapegoats”, in Forced Еthnic Migrations on the Balkans: Consequences and Rebuilding of Societies, Conference Proceedings, 22-23 February 2005, Sofia, Bulgaria, IMIR and Meiji University Tokio, Sofia 2006, 185-197

  • цитирана от Tanja Mrdja, Rape: Asymmetrical Warfare? Sarajevo 2007 (MA Thesis, European regional master in Human Rights and Democracy in Southeastern Europe)

Парушева, Д. “The Challenges of Change: Bulgarian Women in Late 19th and Early 20th Century”, Etudes balkaniques, 1998, 3-4

  • цитирана от Georgeta Nazarska, The Bulgarian Association of University Women, 1924-1950, Aspasia [Berghahn Journals], Volume 1 (2007), pp. 153-175

Парушева, Д. “ORIENT- EXPRESS, or About European Influences on Everyday Life in the Nineteenth Century Balkans”, New Europe Cfllege Regional Program Yearbook 2001-2002, Bucharest 2003, 139-167

  • цитирана от Roumiana Preshlenova, Wegweiser sozialen Wandels: Über die Verdrängung des Orientalisumus aus Bulgarien seit 1878, in Ulrike Tischler-Hofer/Renate Zedinger (Hrsg.), Kuppeln Korn Kanonen. Unerkannte und unbekannte Spuren in Südosteuropa von der Aufklärung bis in die Gegenwart, StudienVerlag, Innsbruck-Wien-Bozen 2010, pp. 243-263

Парушева, Д. “Балканите през ХІХ. Модернизация и (или) периферизация”, в Периферията в историята, съст. Елка Дроснева, София 1996

  • цитирана от Maya Kosseva, Antonina Zhelyazkova, Marko Hajdinjak, Catching up with the uncatchable: European dilemmas and identity construction on Bulgarian path to modernity [2007] - http://www.imir-bg.org/imir/reports/IME%20WP4%20-%20Bulgaria%20Final.pdf

Парушева, Д. “Балканският политически елит. Социография на правителствения елит в България и Румъния в края на XIX и началото на XX век”, в Костадин Грозев (съст.), Елит и общество в историята, Клуб “Отворено общество”, Пловдив 1998, 102-121

  • цитирана от Stefanos Katsikas and Peter Siani-Davies, Introduction. The Europeanization of Bulgarian Society: A Long-Lasting Political Project, in Stefanos Katsikas (ed.), Bulgaria and Europe: Shifting Identities, Anthem Press: London, UK / NY, US 2010, 1-22

  • цитирана от Румяна Прешленова, По пътищата на европеизма. Висшето образование в Австро-Унгария и българите (1879-1918), Парадигма, София 2008, 100; 266; 306

Парушева, Д. “Политическата култура на кафето”, в Рая Заимова (съст.) Кафене Европа, Издателство “Дамян Яков”, София 2007, 80-87

    • цитирана от Юлия Йорданова, Семиотика на кафето, Електронно списание LiterNet, 09.03.2008, № 3 (100) http://liternet.bg/publish5/iuiordanova/kafeto.htm

Парушева, Д. “Българската политическа карикатура в началото на 20 век: Образът на съседа”, в Юбилеен сборник. Изследвания в чест на 80-годишнината на проф. Кръстю Манчев, Парадигма, София 2006, 297-316

    • цитирана от Юра Константинова, От “по пет на нож” до “един срещу пет” – политическата пропаганда в България по време на балканските войни, в Балканите. Модернизация, идентичности, идеи. Сборник в чест на проф. Надя Данова, София 2011, 696-730

Петкова, Б. Българските легенди за грехопадението – фолклорна интерпретация и каноничен текст (дисертационен труд)

    • цитирано в Шнитер, М. Юрисдикция in optima forma, или защо при православните славяни няма лов на вещици. – в Nomina essentiant res. Сборник в чест на Цочо Бояджиев, 2011, с. 105

Шнитер, М. Молитвите против природни бедствия в новооткритата част на Euch. Sin. и техните късни южнославянски съответствия - В: Пэти достоитъ. Сборник в памет на Стефан Кожухаров. С., 2003, 112-125

    • цитирано в Афанасьева, Т.И. Служба „на бездождие” в славянских служебниках и требниках XI-XVI веков. Славяноведение, 2011,2, 36, 45

Шнитер, М. ESN – поздние славянские соответствия. – В: Nichorites, K. Evangelou, E., Athanasiades, A. (Eds.) ΣΠΑΡΑΓΜΑΤΑ ΒΥΖΑΝΤΙΝΟΣΛΑΒΙΚΗΣ ΚΛΗΡΟΝΟΜΙΑΣ Χαριστήριος Τόμος στον Καθηγητή Ιωάννη Χρ. Ταρνανίδη. Thessaloniki: Ekdotikos Oikos Adelphon Kyriakide, 2011, 89-105

    • цитирано в: Афанасьева, Т.И. Служба „на бездождие” в славянских служебниках и требниках XI-XVI веков. Славяноведение, 2011,2, 36, 45

Шнитер, М. Жанрово-стилистична характеристика на апокрифните молитви, включени в състава на требниците. - В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. т. 23, С., БАН, 1989, 285-292.

    • цитирано в Ћорђе Трифуновић. Азбучник српских средњовековних књижевних поjмова. Београд, 1990, с. 172

    • цитирано в Пенкова, Пиринка. Речник-индекс на Синайския евхологий. С., 2008, с. 23, 391

Шнитер, М. За някои текстове от византийския и славянския Евхологий през периода X-XVI в. - В: Старобългарска литература, кн. 23/24, С., БАН,1990, 63-77 (в съавторство с И. Кръпова).

    • цитирано в Пенкова, Пиринка. Речник-индекс на Синайския евхологий. С., 2008, с. 391

Шнитер, М. Молитва и магия. С., Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2001, (168 стр.)

    • цитирано в Попконстантинов, Казимир. Оловен амулет с глаголически текст. Кирило-Методиевски студии, кн. 18, 2009, с. 398

Шнитер, М. Kyrillomethodianische Miszellen. - B: Anzeiger für slavische Philologie. Bd. XXII/1 (Festgabe für Rudolf Aitzetmüller zum 70. Geburtstag), Teil 1. Graz, Akademische Druck- u. Verlagsanstalt, 1993, 141-220. (в съавторство с Х. Миклас)

    • цитирано в Пенкова, Пиринка. Речник-индекс на Синайския евхологий. С., 2008, с. 6, 395

    • Попконстантинов, Казимир. Оловен амулет с глаголически текст. Кирило-Методиевски студии, кн. 18, 2009, с. 396

    • Heinz Miklas and Melanie Gau. St. Catherine‘s monastery on Mount Sinai and the Balkan-slavic manuscript-tradition. – Slovo: Towards a Digital Library of South Slavic Manuscripts. (Proceed-ings of the international conference, 21-26 February 2008, Sofia, Bulgaria), S., 2008, 35

Налбантян, В. Информационен бюлетин. Централна библиотека на БАН, бр.9 /31/, година III; ISSN 1312-9899, София, септември 2009
На на проф. дин Людмил Спасов от

Райкин, Спас, Български земеделски народен съюз “Димитър Гичев” и българската православна църква в Америка. Т.10, Pensoft, 2007, с. 76.

Поппетров, Николай. Мечта и ненавист. Акценти по интерпретирането на темата за Русия/ СССР спрямо българската история. – Толерантният националист. Паметен сборник за Стайко Трифонов, С., 2009, с. 249.

Димитрова, Петя. Докладва “Наследник”? Донесенията на българския пълномощен министър в СССР Иван Стаменов (1940 – 1944), Т. І, ИК “Гутенберг”, С., 2010, с. 45, 83, 102

Минков, Стефан. Съглашенската окупация на Южна Добруджа след Първата световна война (1918–1919 г.). – Във: И с т о р и к и и. Т. 2. Научни изследвания в чест на доцент д-р Стоян Танев. По случаъй неговата 70-годишнина. Шумен, 2007, с. 388.

Божинов, Воин. Деветнадесетомайците, ВМРО и българо-югославското сближение. – Във: И с т о р и я т а – професия и съдба. Сборник в чест на 60 годишнината на член-кореспондент дин Георги Марков С., 2008, с. 389, 390, 394

Божинов, Воин. Пактът за “вечно приятелство” или осъществили се българо – югославското сближение. – Във: Токови Историje, бр.1-2, 2008, с 47 – 49.

Аврейски, Никола, Балканският геополитически възел и Великите сили. Сп. Геополитика, бр. 1, 2008.

Димитрова, Петя. Докладва “Наследник”? Донесенията на българския пълномощен министър в СССР Иван Стаменов (1940 – 1944), Т. І, ИК “Гутенберг”, С., 2010, с. 117

Маринова, Маргарита. Руската революция и политическите сили на българската буржоазия.С., 2007, с. 13, 352.

Божинов, Воин. Деветнадесетомайците, ВМРО и българо-югославското сближение. – Във: И с т о р и я т а – професия и съдба. Сборник в чест на 60 годишнината на член-кореспондент дин Георги МарковС., 2008, с. 390.

Маринова, Маргарита. Руската революция и политическите сили на българската буржоазия. С., 2007, с. 352.

Рупчева, Ганка. Руските ветерани от Освободителната руско-турска война (1877–1878 г.) – емигранти в България през 20-те – 40-те години на ХІХ в. – Във: Б ъ л г а р и я и Русия между признателността и прагматизма. Международна научна конференция. Доклади. С., 2008, с. 343, 344.

Рупчева, Ганка. Руските ветерани от Освободителната руско-турска война (1877–1878 г.) – емигранти в България през 20-те – 40-те години на ХІХ в. – Във: Б ъ л г а р и я и Русия между признателността и прагматизма. Международна научна конференция. Доклади. С., 2008, с. 343, 344

Аврейски, Никола. Балканският геополитически възел и Великите сили. Сп. Геополитика, бр. 1, 2008.

Желева, Мария. Съветското влияние в България (1923–1925) (от гледна точка на френските геостратегически интереси. . – Във: Б ъ л г а р и я и Русия между признателността и прагматизма. Международна научна конференция. Доклади. С., 2008, с. 367.

Рупчева, Ганка. Руските ветерани от Освободителната руско-турска война (1877–1878 г.) – емигранти в България през 20-те – 40-те години на ХІХ в. – Във: Б ъ л г а р и я и Русия между признателността и прагматизма. Международна научна конференция. Доклади. С., 2008, с. 343, 344.

Валева, Елена. Проблемы взаимоотношений СССР и Болгарии (1939 – 1940 гг.) в оценках болгарских и советских дипломатов. – Във: Россия – Болгария: векторы взаимопоминания. ХVІІІ – ХХІ вв. Российско–болгарские научные дискуссии. М., 2010, с. 274.

Димитрова, Петя. Докладва “Наследник”? Донесенията на българския пълномощен министър в СССР Иван Стаменов (1940 – 1944), Т. І, ИК “Гутенберг”, С., 2010, с. 37, 45, 83, 93, 102, 168, 255, 257.

На доц. д-р Димо Чешмеджиев от
1. Степанов Ц. Градове, столици и царства, или за някои метоморфози на небесната закрила в Югоизточна Европа (ХІІ-ХVІІ в.). – Academica Balkanica 3, С. 2007, 251-262.

2. Станкова Р. Сръбската книжнина през ХІІІ в. (контекст и текст), С. 2007.



3. Ковачев Г. Мрака и Радомирско през Средновековието и Възрожденската епоха ІV-ХІХ в. Радомир, 2007.

4. Stepanov, Tsv. From “steppe” to Christian Empire, and back: Bulgaria between 800 and 1100. – In: The Other Europe in the Middle Ages. Avars, Bulgars, Khazars, and Cumans. Leiden-Boston, 2008.



5. Попова, Е. Разрушената църква “Св. Петка” в Асенова махала, Велико Търново. – Проблеми на изкуството, 2007, кн. 4.

6. Кръстанов, Т. Св. Седмочисленици и Св. Йоан Екзарх от Рим за България и Далмация (866-917 г.). – В: Проблеми на Кирило-Методиевото дело и на българската култура през ІХ-Х век. - Кирило-Методиевски студии, кн. 17, С. 2007.

7. Статева, Е. За култа към Св. Кирил (В периода 886-893). - В: Проблеми на Кирило-Методиевото дело и на българската култура през ІХ-Х век. - Кирило-Методиевски студии, кн. 17, С. 2007.



8. Lukovini, L. Filosofia v 9. storoci (textovo-semanticka analiza Zivota Konstantinova). – Slavica Slovaca, Roc. 43, 2008, N 1, p. 14.

9. Атанасова, Д. Разпространението на произведенията за Архангел Михаил в старата българска книжнина. – Palaeobulgarica, ХХХІІ, 2008, кн. 2, с. 104.

10. Николов, А. Идея о благочестии и мудрости правителя в политической идеологии и публичной пропаганде болгарских государей в первое столетие после принятия християнства в Болгарии (864-971 гг.). – В: ХVІІ ежегодная конференция православного свято-тихоновского гуманитарного университета, т. 1, М. 2007, с. 128, 129.

11. Ангушева, А., Д. Атанасова, А. Бояджиев, Н. Гагова, М. Димитрова, М. Йовчева, А. Милтенова, Т. Славова, А. Стойкова, Л. Тасева, История на българската средновековна литература (съст. А. Милтенова), С., 2008, с. 337, 433.

12. Lukoviny, L. Cyrilo-Metodska tradicia v Polsku a Slovensku v 15.-17. storoci. – In: Vyznam kulturneho dedicstva Cv. Cyrila a Metoda pre Europu, Nitra, 2008, p. 211, 212.

13. Rohdewald, R. S. Figures of (trans)National religious memory of the Orthodox soutern Slavs before 1945: on outline on the examples of SS. Curil and Methodius. – Trames, 2008, 12(62/57), 3, 287-298, 290.

14. Чистякова М. Проложное Житие святой Параскевы Эпиватской по списку НБКМ № 167. – Palaeobulgarica, 2009, кн. 2, с. 43.

15. Николова Б. Цар Петър и характерът на неговия култ. – Palaeobulgarica, 2009, кн. 2, с. 66, 72, 75, 77.

16. Petrova M. œ Tˇ бw другаа мcˇница хаŤ раD, еи же пэти¬ и хвала вьзDэ wбрэта¬т± се: Once Again on the Cult and Hagiographic Texts about St. Paraskeve/Petka of Rome in the South-Slavic Middle Ages. – Scripta&e-scripta, 6, 2008, 327, 331, 335.

17. Тютюнджиев И. От патриаршия към митрополия – драмата на една промяна в статута на Търновската църква в края на ХІV в. и началото на ХV в. – В: Търновска книжовна школа, т. 8, В. Търново 2007, с. 521.

18. Иванов И., М. Младенов, Светци и мощи в средновековна България и Франция (Х-ХІV в.). – В: Търновска книжовна школа, т. 8, В. Търново 2007, с. 593, 596.

19. Илиев И. Г. За Краткото житие на св. Климент Охридски. – В: Средновековието в огледалото на един филолог. Сб. в чест на Светлина Николова (Кирило-Методиевски студии, кн. 18). С., 2009, с. 88.

20. Диамандиев С. Непознатите Кирил и Методий. С., 2008, с. 16.

21. Данчева-Василева А. Пловдив през средновековието ІV-ХІV в., С., 2009.

22. Денова С. Един късен тип изображения на крилата на Архангел Гавриил в сцената на Благовещение. – В: Между ангели и демони. Доклади от международна конференция, Лесидрен 30 авг. – 1 септ. 2001, С. 2005, 185-198.

23. Илиев И. Охридският архиепископ Димитър Хоматиан и българите. С. 2010, с. 35, 51,

24. Илиев И. Делото на Кирил и Методий и на техните ученици и последователи в България през погледа на Охридските архиепископи от ХІ и ХІІ в. – Кирило-Методиевски студии, т. 17, 2007, с. 360, 362, 367.

25. Тодорова М. Живият архив на Васил Левски и създаването на един национален герой. С. 2009, с. 328, 339.

26. Калоянов А., Т. Моллов, Даже несоша книгы ты хь царю граду в Слово на тълкувателя (по препис от ХV-ХVІ в. на Нов. Соф. 1285). – В: Българска филологическа медиевистика. Сборник научни изследвания в чест на проф. дфн Иван Харалампиев по случай 60-годишния му юбилей. В. Търново, 2006, с. 369.

27. Славова Т. Владетел и администрация в ранносредновековна България. Филологически аспекти. С. 2010.

28. Николова, Б. Монашество, манастири и манастирски живот в Средновековна България. С. 2010, т. 2, с. 581, 783, 795, 831, 837, 840, 842.

29. Турилов А. А. Бандуриева легенда. – В: Православная энциклопедия. Т. 4, Москва 2009, с. 303

30. Турилов А. А. Горазд. – В: Православная энциклопедия. Т. 12, Москва 2009, с. 87.

31. Сковронек М. Урвишкият (Кокалянският сборник и локалният култ на Св. Архангел Михаил в Кокалянския манастир. – Palaeobulgarica, ХХХІV, 2010, кн. 3, с. 49.

32. Минчев Г. Хиперкритична научна добросъвестност. - Култура, бр. 5 (2623), 11 февр. 2011.

33. Стойкова А. Култът към Кирил и Методий през Българското средновековие. Идеологически параметри и литературни рефлекси. – Slavia Meridionalis, Warszawa, 2008, N 8, 309-326.

34. Минчев Г. Един богомилски текст ? Слово на св. Йоан Златоуст за това как Михаил победи Сатанаил. – Palaeobulgarica, 2010, с. 22.

35. Ганчева Н. Проблеми на състоянието и публикуването на Кирило-методиевската библиография. Дисертация за придобиване на образователната и научна степен „доктор“. Кирило-Методиевски научен център. С. 2011.

36. Илиев И. Св. Климент Охридски. Живот и дело. Пловдив, 2010, с. 157.

37. Божилов И. Българската архиепископия ХІ-ХІІ в. Списъкът на българските архиепископи. С. 2011, с. 116.

38. Турилов А. А. Бандуриева легенда. – В: Православная энциклопедия, т. 4. Москва 2009.

39. Тютюнджиев И. Търновската митрополия през ХV – ХІХ в., В. Търново 2007, с. 113, 147.

40. Колева П. Празникът на Кирил и Методий. – КМЕ, т. 3, С. 2003, с. 269-277.

41. Николов Г. Самостоятелни и полусамостоятелни владения във възобновеното Българско царство (края на ХІІ – средата на ХІІІ в.) С. 2011, с.

42. Милтенова А. Бележки за българската литература по време на византийското владичество. – ГСУ-Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев”, т. 96 (15), 2011, с. 205.

43. Николова С. Дело Кирилла и Мефодия и проблема национальной и християнской идентичности. – В: Кирило-Методиевското културно наследство и национална идентичност. Кирило-Методиевски студии. кн. 20, 2011, с. 10, 11.

44. Бърлиева С. Кирило-Методиевската традиция и националната идентичност на славяните. – В: Кирило-Методиевското културно наследство и национална идентичност. Кирило-Методиевски студии. кн. 20, 2011, с. 19.

45. Мирчева Б. Службите за Константин-Кирил Философ и националната идентичност на българите (ХІІІ-ХVІІ в.). – В: Кирило-Методиевското културно наследство и национална идентичност. Кирило-Методиевски студии. кн. 20, 2011, с. 116, 117, 118, 124.



Цитирания

Деянов, Д. Външни отношения или релационни свойства (опит за философско-логически анализ). Философски алтернативи, 1/1993; цит. в: Цацов, Д. Отношенията – една силна българска философска традиция. Философия, 3/2007, 47.

Деянов, Д. Външни отношения или релационни свойства (опит за философско-логически анализ). Философски алтернативи, 1/1993; цит. в: Петков, Т. Лайбниц като съюзник на Ръсел срещу монизма? Онтологиите в главата „Асиметричните отношения” на „Принципи на математиката”. Философия, 3/2007, 70.

Деянов, Д. Увод в логиката и методологията на хуманитарните науки. Пловдивско университетско издателство, 2001; цит. в: Ташева, М. Действието като извод в практически силогизъм, Философия, 3/2007, 114.

Деянов, Д. Модерният разум: магията на разомагьосването. (Върху символната революция на Пиер Бурдийо), 2005 (ръкопис), цит. в: Ахмед, Д. Теорията на практическата логика, Философия, 3/2007, 119.

Деянов, Д. Логика на молекулярните перформативи и нормализация (един инсцениран диалог между Бурдийо и етнометодолозите), Критика и хуманизъм, 14, 2004, цит. в: Ахмед, Д. Теорията на практическата логика, Философия, 3/2007, 119.

Деянов, Д. Логика на молекулярните перформативи и нормализация (един инсцениран диалог между Бурдийо и етнометодолозите), Критика и хуманизъм, 14, 2004, цит. в: Ахмед, Д. Теорията на практическата логика, Философия, 3/2007, 119, бел. 1 под линия.

Деянов, Д. Логика на молекулярните перформативи и нормализация (един инсцениран диалог между Бурдийо и етнометодолозите), Критика и хуманизъм, 14, 2004, цит. в: Ахмед, Д. Теорията на практическата логика, Философия, 3/2007, 124, бел. 5 под линия.

Деянов, Д. Увод в логиката и методологията на хуманитарните науки. Пловдивско университетско издателство, 2001; цит. в: Ахмед, Д. Теорията на практическата логика, Философия, 3/2007, 124.

Деянов, Д. Логика на молекулярните перформативи и нормализация (един инсцениран диалог между Бурдийо и етнометодолозите), Критика и хуманизъм, 14, 2004, цит. в: Ахмед, Д. Теорията на практическата логика, Философия, 3/2007, 124, бел. 6 под линия.

Деянов, Д. Увод в логиката и методологията на хуманитарните науки. Пловдивско университетско издателство, 2001; цит. в: Ахмед, Д. Теорията на практическата логика, Философия, 3/2007, 124.

Деянов, Д. Логика на молекулярните перформативи и нормализация (един инсцениран диалог между Бурдийо и етнометодолозите), Критика и хуманизъм, 14, 2004, цит. в: Ахмед, Д. Теорията на практическата логика, Философия, 3/2007, 124.

Деянов, Д. За границите и многомерността на логическото, Социологически проблеми 1-2/2002, цит. в: Люцканов, Р. Щрихи към апокрифната история на математическата логика, Критика и хуманизъм, 24/2007, 277.

Deyanov, D. The Performative Logic of the Acts of Naming. In: Body, Name and Practical Logic (forthcoming), 2005, цит. в: Пенкова, С. Перформативната логика на философския дискурс на Декарт в контекста на теоретичния спор между Фуко и Дерида, Критика и хуманизъм, 24/2007, 315.

Деянов, Д. Логика на молекулярните перформативи и нормализация (един инсцениран диалог между Бурдийо и етнометодолозите), Критика и хуманизъм, 14, 2004, цит. в: Пенкова, С. Перформативната логика на философския дискурс на Декарт в контекста на теоретичния спор между Фуко и Дерида, Критика и хуманизъм, 24/2007, 315.

Деянов, Д. Увод в логиката и методологията на хуманитарните науки. Пловдивско университетско издателство, 2001; цит. в: Пенкова, С. Перформативната логика на философския дискурс на Декарт в контекста на теоретичния спор между Фуко и Дерида, Критика и хуманизъм, 24/2007, 316.

Деянов, Д. Логика на молекулярните перформативи и нормализация (един инсцениран диалог между Бурдийо и етнометодолозите), Критика и хуманизъм, 14, 2004, цит. в: Пенкова, С. Перформативната логика на философския дискурс на Декарт в контекста на теоретичния спор между Фуко и Дерида, Критика и хуманизъм, 24/2007, 321.

Деянов, Д. Увод в логиката и методологията на хуманитарните науки. Пловдивско университетско издателство, 2001; цит. в: Коев, К. Описание и несигурност: социологическата релевантност на Хайдегеровото формално указване, Социологически проблеми 1-2/2008, 58.

Деянов, Д. Публичността като залог за рефлексивната социология (за една символна революция в социологията), в Бурдийо, П. Практическият разум, 1997, цит. в: Якимова, М. Бавното време на теоретическия разум, Социологически проблеми 1-2/2008, 129 под линия.

Деянов, Д. Онтологията на утвърждаването и критическата задача. Вацов като задача, в: Вацов, Д. Онтология на утвърждаването, 2003, цит. в: Пенкова, С. Дискурс и истина при Бурдийо и Фуко, Социологически проблеми 1-2/2008, 133.

Деянов, Д. Бурдийо: онтологическото съучастничество като проблем пред рефлексивната социология, Социологически проблеми 3-4/2005, цит. в: Димитрова, И. За съзвездията и символната власт: към една антиномия, Социологически проблеми 1-2/2008, 150 под линия.

Деянов, Д. Бурдийо: онтологическото съучастничество като проблем пред рефлексивната социология, Социологически проблеми 3-4/2005, цит. в: Димитрова, И. За съзвездията и символната власт: към една антиномия, Социологически проблеми 1-2/2008, 150 под линия.

Деянов, Д. Бурдийо: онтологическото съучастничество като проблем пред рефлексивната социология, Социологически проблеми 3-4/2005, цит. в: Димитрова, И. За съзвездията и символната власт: към една антиномия, Социологически проблеми 1-2/2008, 150 под линия.

Деянов, Д. Бурдийо: онтологическото съучастничество като проблем пред рефлексивната социология, Социологически проблеми 3-4/2005, цит. в: Димитрова, И. За съзвездията и символната власт: към една антиномия, Социологически проблеми 1-2/2008, 150 под линия.

Деянов, Д. Бурдийо: онтологическото съучастничество като проблем пред рефлексивната социология, Социологически проблеми 3-4/2005, цит. в: Димитрова, И. За съзвездията и символната власт: към една антиномия, Социологически проблеми 1-2/2008, 150 под линия.

Деянов, Д. Увод в логиката и методологията на хуманитарните науки. Пловдивско университетско издателство, 2001; цит. в: Ташева, М. Един исторически казус под микроскопа на практическата логика: случаят „Хуго Капет”, Социологически проблеми 1-2/2008, 161.

Деянов, Д. Логика на молекулярните перформативи и нормализация (един инсцениран диалог между Бурдийо и етнометодолозите), Критика и хуманизъм, 14, 2004, цит. в: Ташева, М. Един исторически казус под микроскопа на практическата логика: случаят „Хуго Капет”, Социологически проблеми 1-2/2008, 162.

Деянов, Д. Логика на молекулярните перформативи и нормализация (един инсцениран диалог между Бурдийо и етнометодолозите), Критика и хуманизъм, 14, 2004, цит. в: Ташева, М. Един исторически казус под микроскопа на практическата логика: случаят „Хуго Капет”, Социологически проблеми 1-2/2008, 167.

Деянов, Д. Логика на молекулярните перформативи и нормализация (един инсцениран диалог между Бурдийо и етнометодолозите), Критика и хуманизъм, 14, 2004, цит. в: Ташева, М. Един исторически казус под микроскопа на практическата логика: случаят „Хуго Капет”, Социологически проблеми 1-2/2008, 167 под линия.

Деянов, Д. Логика на молекулярните перформативи и нормализация (един инсцениран диалог между Бурдийо и етнометодолозите), Критика и хуманизъм, 14, 2004, цит. в: Ташева, М. Един исторически казус под микроскопа на практическата логика: случаят „Хуго Капет”, Социологически проблеми 1-2/2008, 168.

Деянов, Д. Логика на молекулярните перформативи и нормализация (един инсцениран диалог между Бурдийо и етнометодолозите), Критика и хуманизъм, 14, 2004, цит. в: Ташева, М. Един исторически казус под микроскопа на практическата логика: случаят „Хуго Капет”, Социологически проблеми 1-2/2008, 168 под линия.

Деянов, Д. Увод в логиката и методологията на хуманитарните науки. Пловдивско университетско издателство, 2001; цит. в: Ташева, М. Един исторически казус под микроскопа на практическата логика: случаят „Хуго Капет”, Социологически проблеми 1-2/2008, 169.

Деянов, Д. Бурдийо: онтологическото съучастничество като проблем пред рефлексивната социология, Социологически проблеми 3-4/2005, цит. в: Ташева, М. Един исторически казус под микроскопа на практическата логика: случаят „Хуго Капет”, Социологически проблеми 1-2/2008, 171.

Деянов, Д. Бурдийо: онтологическото съучастничество като проблем пред рефлексивната социология, Социологически проблеми 3-4/2005, цит. в: Ташева, М. Един исторически казус под микроскопа на практическата логика: случаят „Хуго Капет”, Социологически проблеми 1-2/2008, 171 под линия.

Деянов, Д. Публичността като залог за рефлексивната социология (за една символна революция в социологията), в Бурдийо, П. Практическият разум, 1997, цит. в: Деянова, Л. Рефлексивност и критика, в: Златанов, Б. (съст.), Рефлексията – самореференциалност в епистемологията и сред социалния свят, CAS Sofia/ Рива, 2008, 103.

Деянов, Д. Бурдийо: онтологическото съучастничество като проблем пред рефлексивната социология, Рефлексията – самореференциалност в епистемологията и сред социалния свят, CAS Sofia/ Рива, 2008, цит. в: Събева, С. „Да се разбира”: един ранен хайдегериански мотив у късния Бурдийо, в: Златанов, Б. (съст.), Рефлексията – самореференциалност в епистемологията и сред социалния свят, CAS Sofia/ Рива, 2008, 118.

Деянов, Д. Увод в логиката и методологията на хуманитарните науки. Пловдивско университетско издателство, 2001; цит. в: Петков, Т. Практическа логика и рефлексивност, в: Златанов, Б. (съст.), Рефлексията – самореференциалност в епистемологията и сред социалния свят, CAS Sofia/ Рива, 2008, 128.

Деянов, Д. Третата мрежа, Докладът на Броуди, 1992, цит. в: Знеполски, И., Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория, CIELA, 2008, 298.

Деянов, Д. Обществото на мрежите и социоанализата на дара, Социологически проблеми 1-2/2003, цит. в: Знеполски, И., Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория, CIELA, 2008, 298.

Deyanov, D. The Economy of Shortage and the Network Revolution (Rethinking 1989), Sociological Problems XVIII/2006, цит. в: Deyanova, L. “Le nouveau paradigme” des sciences sociales vu de l’Est, Regards Sociologiques 36/2008.

Deyanov, D. La guerre des interprétations symboliques, Communications 55/1992, цит. в: Deyanova, L. “Le nouveau paradigme” des sciences sociales vu de l’Est, Regards Sociologiques 36/2008.

Деянов, Д. 2008. Хайдегер и Бурдийо: предпредикатност и практическа логика. Социологически проблеми, 1-2, цит. в: Събева, С. Афективност и лишеност. Екзистенциална аналитика и социология на афективността. Социологически проблеми, 3-4/2008, 242.

Деянов, Д. 2008. Хайдегер и Бурдийо: предпредикатност и практическа логика. Социологически проблеми, 1-2, цит. в: Събева, С. Афективност и лишеност. Екзистенциална аналитика и социология на афективността. Социологически проблеми, 3-4/2008, 246.

Деянов, Д. 2008. Хайдегер и Бурдийо: предпредикатност и практическа логика. Социологически проблеми, 1-2, цит. в: Събева, С. Афективност и лишеност. Екзистенциална аналитика и социология на афективността. Социологически проблеми, 3-4/2008, 253.

Деянов, Д. 2008. Хайдегер и Бурдийо: предпредикатност и практическа логика. Социологически проблеми, 1-2, цит. в: Събева, С. Афективност и лишеност. Екзистенциална аналитика и социология на афективността. Социологически проблеми, 3-4/2008, 258.

Деянов, Д. Увод в логиката и методологията на хуманитарните науки. Пловдивско университетско издателство, 2001; цит. в: Тенев, Д. Наследството като стратегии за вярност. Социологически проблеми 1-2/2009, 45 под линия.

Деянов, Д. Увод в логиката и методологията на хуманитарните науки. Пловдивско университетско издателство, 2001; цит. в: Тенев, Д. Наследството като стратегии за вярност. Социологически проблеми 1-2/2009, 45 под линия.

Деянов, Д. Увод в логиката и методологията на хуманитарните науки. Пловдивско университетско издателство, 2001; цит. в: Тенев, Д. Наследството като стратегии за вярност. Социологически проблеми 1-2/2009, 47.

Деянов, Д. Самопроблематизирането на всекидневието и съдбата на Запада, в: Коев, К. Елементарни форми на всекидневен живот, 2003; цит. в: Тенев, Д. Наследството като стратегии за вярност. Социологически проблеми 1-2/2009, 48.

Деянов, Д. Бурдийо: онтологическото съучастничество като проблем пред рефлексивната социология, Социологически проблеми 3-4/2005; цит. в: Тенев, Д. Наследството като стратегии за вярност. Социологически проблеми 1-2/2009, 53.

Деянов, Д. Бурдийо: онтологическото съучастничество като проблем пред рефлексивната социология, Социологически проблеми 3-4/2005; цит. в: Тенев, Д. Наследството като стратегии за вярност. Социологически проблеми 1-2/2009, 53.

Деянов, Д. Бурдийо: онтологическото съучастничество като проблем пред рефлексивната социология, Социологически проблеми 3-4/2005; цит. в: Тенев, Д. Наследството като стратегии за вярност. Социологически проблеми 1-2/2009, 54.

Деянов, Д. Бурдийо: онтологическото съучастничество като проблем пред рефлексивната социология, Социологически проблеми 3-4/2005; цит. в: Тенев, Д. Наследството като стратегии за вярност. Социологически проблеми 1-2/2009, 54.

Деянов, Д. Държавата и общите места на паметта, Архив. Бюлетин за гражданско образование по история, 3-4/1997; цит. в: Тенев, Д. Наследството като стратегии за вярност. Социологически проблеми 1-2/2009, 55.

Деянов, Д. Мамардашвили и философията на ХХ в. В: Мамардашвили, М. Избрано, т. I. Класическа и некласическа рационалност, 2004, цит. в: Григоров, Е. Драмата на Cogito: една съвременна версия, 2009, 20.

Деянов, Д. Мамардашвили и философията на ХХ в. В: Мамардашвили, М. Избрано, т. I. Класическа и некласическа рационалност, 2004, цит. в: Григоров, Е. Драмата на Cogito: една съвременна версия, 2009, 21.

Деянов, Д. Мамардашвили и философията на ХХ в. В: Мамардашвили, М. Избрано, т. I. Класическа и некласическа рационалност, 2004, цит. в: Григоров, Е. Драмата на Cogito: една съвременна версия, 2009, 21.

Деянов, Д. Превърнати форми и некласическа рационалност, Критика и хуманизъм 2/2001, цит. в: Григоров, Е. Драмата на Cogito: една съвременна версия, 2009, 34.

Деянов, Д. Превърнати форми и некласическа рационалност, Критика и хуманизъм 2/2001, цит. в: Григоров, Е. Драмата на Cogito: една съвременна версия, 2009, 55.

Деянов, Д. Увод в логиката и методологията на хуманитарните науки. Пловдивско университетско издателство, 2001; цит. в: Григоров, Е. Драмата на Cogito: една съвременна версия, 2009, 77.

Деянов, Д. Държавата и общите места на паметта, Архив. Бюлетин за гражданско образование по история, 3-4/1997; цит. в: Деянова, Л. Очертания на мълчанието. Историческа социология на колективната памет, 2009, 52.

Деянов, Д. Некласическа аналитика на съзнанието (ръкопис), 1998; цит. в: Деянова, Л. Очертания на мълчанието. Историческа социология на колективната памет, 2009, 52 под линия.

Деянов, Д. Увод в логиката и методологията на хуманитарните науки. Пловдивско университетско издателство, 2001; цит. в: Деянова, Л. Очертания на мълчанието. Историческа социология на колективната памет, 2009, 52 под линия.

Деянов, Д. Некласическа аналитика на съзнанието (ръкопис), 1998; цит. в: Деянова, Л. Очертания на мълчанието. Историческа социология на колективната памет, 2009, 53 под линия.

Деянов, Д. Общите места на паметта: публичното пространство на историята, в: Деянов, Д. (съст.) Пренаписванията на новата българска история в учебниците за гимназията, 1995, цит. в: Деянова, Л. Очертания на мълчанието. Историческа социология на колективната памет, 2009, 68 под линия.

Deyanov, D. La guerre des intérpretations symboliques, Communications 55/1992, цит. в: Деянова, Л. Очертания на мълчанието. Историческа социология на колективната памет, 2009, 72.

Деянов, Д. Увод в логиката и методологията на хуманитарните науки. Пловдивско университетско издателство, 2001; цит. в: Деянова, Л. Очертания на мълчанието. Историческа социология на колективната памет, 2009, 192.

Деянов, Д. Увод в логиката и методологията на хуманитарните науки. Пловдивско университетско издателство, 2001; цит. в: Деянова, Л. Очертания на мълчанието. Историческа социология на колективната памет, 2009, 218.

Деянов, Д. Седмичните кинопрегледи: новини от миналото, в: Лозанов, Г., Спасов, О. (съст.) Медии и митове, 2000, цит. в: Деянова, Л. Очертания на мълчанието. Историческа социология на колективната памет, 2009, 287 под линия.

Деянов, Д. Държавата и общите места на паметта, Архив. Бюлетин за гражданско образование по история, 3-4/1997; цит. в: Деянова, Л. Очертания на мълчанието. Историческа социология на колективната памет, 2009, 301 под линия.

Деянов, Д. Обществото на мрежите и социоанализата на дара, Социологически проблеми 1-2/2003, цит. в: Деянова, Л. Очертания на мълчанието. Историческа социология на колективната памет, 2009, 340.

Деянов, Д. Обществото на мрежите и социоанализата на дара, Социологически проблеми 1-2/2003, цит. в: Знеполски, И. (съст.), История на Народна Република България. Режимът и обществото, CIELA, 2009, 706.

Деянов, Д. Обществото на мрежите и социоанализата на дара, Социологически проблеми 1-2/2003, цит. в: Даскалов, Р. От Стамболов до Живков. Големите спорове за новата българска история, 2009, 408 под линия.

Деянов, Д. Седмичните кинопрегледи като нормализираща машина, в: Светове в социологията. Сборник в чест на 75-годишнината на проф. Г. Фотев, 2006, цит. в: Деянова, Л. Времената и символните форми на националното минало. В: Стефанов, И., Минева, М. (съст.) Социологията пред предизвикателството на различията, 2009, 99.

Деянов, Д. Седмичните кинопрегледи: новини от миналото, в: Лозанов, Г., Спасов, О. (съст.) Медии и митове, 2000, цит. в: Deyanova, L. Les images cinématographiques du passé national. Le Congo, le temps utopique-mythique de la modernité socialiste et le problème du comparatisme, in: Ndaywel è Nziem, I., Mudimbe-Boyi, E. (eds.), Images, memoirs et saviors. Une histoire en partage avec Bogumil Koss Jewsiewicki, 2009, 282.

Deyanov, D. The State and the common places of memory, in: Mitev, P.-E. (ed.) Bulgarian Transition. Challenges and Cognition, 1998, цит. в: Deyanova, L. Les images cinématographiques du passé national. Le Congo, le temps utopique-mythique de la modernité socialiste et le problème du comparatisme, in: Ndaywel è Nziem, I., Mudimbe-Boyi, E. (eds.), Images, memoirs et saviors. Une histoire en partage avec Bogumil Koss Jewsiewicki, 2009, 291.

Деянов, Д. Вакан, Л. 1999. С Бурдийо на терен (разговор) (непубликувано; Архив на сп. Критика и хуманизъм), цит. в: Събева, С.: Хабитуализираната афективност: феноменологическият тласък в „диспозиционната философия на действието” на Пиер Бурдийо. Социологически проблеми, 3-4/2009, 30.

Деянов, Д. 2001. Увод в логиката и методологията на хуманитарните науки. (Хуманитаристиката след „смъртта на човека”). Пловдивско университетско издателство, Пловдив, цит. в: Събева, С.: Хабитуализираната афективност: феноменологическият тласък в „диспозиционната философия на действието” на Пиер Бурдийо. Социологически проблеми, 3-4/2009, 35.

Деянов, Д. 2008. Хайдегер и Бурдийо: предпредикатност и практическа логика. Социологически проблеми, кн. 1-2, цит. в: Събева, С.: Хабитуализираната афективност: феноменологическият тласък в „диспозиционната философия на действието” на Пиер Бурдийо. Социологически проблеми, 3-4/2009, 35.

Деянов, Д. Вакан, Л. 1999. С Бурдийо на терен (разговор) (непубликувано; Архив на сп. Критика и хуманизъм), цит. в: Събева, С.: Хабитуализираната афективност: феноменологическият тласък в „диспозиционната философия на действието” на Пиер Бурдийо. Социологически проблеми, 3-4/2009, 45.

Деянов, Д. 2008. Хайдегер и Бурдийо: предпредикатност и практическа логика. Социологически проблеми, кн. 1-2, цит. в: Събева, С.: Хабитуализираната афективност: феноменологическият тласък в „диспозиционната философия на действието” на Пиер Бурдийо. Социологически проблеми, 3-4/2009, 45.

Деянов, Д. 2008. Хайдегер и Бурдийо: предпредикатност и практическа логика. Социологически проблеми, кн. 1-2, цит. в: Събева, С.: Хабитуализираната афективност: феноменологическият тласък в „диспозиционната философия на действието” на Пиер Бурдийо. Социологически проблеми, 3-4/2009, 47.

Деянов, Д. Вакан, Л. 1999. С Бурдийо на терен (разговор) (непубликувано; Архив на сп. Критика и хуманизъм), цит. в: Събева, С.: Хабитуализираната афективност: феноменологическият тласък в „диспозиционната философия на действието” на Пиер Бурдийо. Социологически проблеми, 3-4/2009, 48.

Деянов, Д. 2001. Увод в логиката и методологията на хуманитарните науки. (Хуманитаристиката след „смъртта на човека”). Пловдивско университетско издателство, Пловдив, цит. в: Събева, С.: Хабитуализираната афективност: феноменологическият тласък в „диспозиционната философия на действието” на Пиер Бурдийо. Социологически проблеми, 3-4/2009, 48.

Деянов, Д. 1997. „Публичността като залог за рефлексивната социология”. В: П. Бурдийо, Практическият разум. Върху теорията на дейността. ИК „Критика и хуманизъм”, София, цит. в: Събева, С.: Хабитуализираната афективност: феноменологическият тласък в „диспозиционната философия на действието” на Пиер Бурдийо. Социологически проблеми, 3-4/2009, 48.

Деянов, Д. 2005. Бурдийо: онтологическото съучастничество като проблем пред рефлексивната социология. Социологически проблеми, 3-4, цит. в: Събева, С.: Хабитуализираната афективност: феноменологическият тласък в „диспозиционната философия на действието” на Пиер Бурдийо. Социологически проблеми, 3-4/2009, 48.

Деянов, Д. 2009. Мамардашвили и европейская философия ХХ века. В: Мотрошилова, Н. (сост.). Мераб Константинович Мамардашвили, РОССПЭН, Москва, 2009, цит. в: Мотрошилова, Н. Предисловие. В: Мотрошилова, Н. (сост.). Мераб Константинович Мамардашвили, РОССПЭН, Москва, 2009.

Деянов, Д. 1998. Кризата на европейското човечество и критиката на модерността. Критика и хуманизъм, 5, цит. в: Събева, С. Пречупената социалност. Преосмисляне на разбиращата социология. ИК „Критика и хуманизъм”, София, 2010.

Деянов, Д. 1997. „Публичността като залог за рефлексивната социология”. В: П. Бурдийо, Практическият разум. Върху теорията на дейността. ИК „Критика и хуманизъм”, София, цит. в: Събева, С. Пречупената социалност. Преосмисляне на разбиращата социология. ИК „Критика и хуманизъм”, София, 2010.

Деянов, Д. Вакан, Л. 1999. С Бурдийо на терен (разговор) (непубликувано; Архив на сп. Критика и хуманизъм), цит. в: Събева, С. Пречупената социалност. Преосмисляне на разбиращата социология. ИК „Критика и хуманизъм”, София, 2010.

Деянов, Д. 2001. Увод в логиката и методологията на хуманитарните науки. (Хуманитаристиката след „смъртта на човека”). Пловдивско университетско издателство, Пловдив, цит. в: Събева, С. Пречупената социалност. Преосмисляне на разбиращата социология. ИК „Критика и хуманизъм”, София, 2010.

Деянов, Д. 2004. „Мамардашвили и европейската философия на XX век”. Послеслов към: Мамардашвили, М. Избрано. Класическа и некласическа рационалност. Том I. Издателство „Изток – Запад”, София, цит. в: Събева, С. Пречупената социалност. Преосмисляне на разбиращата социология. ИК „Критика и хуманизъм”, София, 2010.

Деянов, Д. 2005. Бурдийо: онтологическото съучастничество като проблем пред рефлексивната социология. Социологически проблеми, 3-4, цит. в: Събева, С. Пречупената социалност. Преосмисляне на разбиращата социология. ИК „Критика и хуманизъм”, София, 2010.

Деянов, Д. 2008. Хайдегер и Бурдийо: предпредикатност и практическа логика. Социологически проблеми, кн. 1-2, цит. в: Събева, С. Пречупената социалност. Преосмисляне на разбиращата социология. ИК „Критика и хуманизъм”, София, 2010.

Деянов, Д. 2001. Увод в логиката и методологията на хуманитарните науки. Хуманитаристиката след “смъртта на човека”. Пловдив: Пловдивско университетско издателство, цит. в: Петков, Т. Към „микроскопския анализ” на придаването на класова идентичност. Социологически проблеми, 3-4/2011 (под печат).

Деянов, Д. 2006. Перформативната логика на идеологическия дискурс. В: Отвъд дисциплинарните (само)ограничения. Сборник в чест на проф. Е. Михайловска. София: УИ „Св. Климент Охридски", цит. в: Петков, Т. Към „микроскопския анализ” на придаването на класова идентичност. Социологически проблеми, 3-4/2011 (под печат).

Деянов, Д. 2001. Увод в логиката и методологията на хуманитарните науки (хуманитаристиката след смъртта на човека). Пловдив. УИ „П. Хилендарски”, цит. в: Пенкова, С. Противоречията на идеологическото наследство. Социологически проблеми, 3-4/2011 (под печат).

Деянов, Д. 2004. Молекулярна перформативна логика и нормализация. В: Критика и хуманизъм, 2004, цит. в: Пенкова, С. Противоречията на идеологическото наследство. Социологически проблеми, 3-4/2011 (под печат).

Деянов, Д. 2005. Бурдийо: онтологическото съучастничество като проблем пред рефлексивната социология. В: Социологически проблеми, 2005/3-4, цит. в: Пенкова, С. Противоречията на идеологическото наследство. Социологически проблеми, 3-4/2011 (под печат).

Деянов, Д. 2006. Седмичните кинопрегледи като нормализираща машина. В: Светове в социологията. (Сб., посветен на 65-годишнината на проф. Г. Фотев); съст. П. Бояджиева, Л. Деянова, К. Коев, С. Колева. София: УИ „Св. Климент Охридски”, цит. в: Пенкова, С. Противоречията на идеологическото наследство. Социологически проблеми, 3-4/2011 (под печат).

Деянов, Д. 2010. Биографичните машини и противоречията на наследството. Доклад на международната конференция „Мрежови подходи, практическа логика и историческа социология на социализма” (1-3 април 2010 г., Белмекен, организатор ИКСИ) , цит. в: Пенкова, С. Противоречията на идеологическото наследство. Социологически проблеми, 3-4/2011 (под печат).

Деянов, Д. 2011. Практическата логика на идеологическата интерпелация. Доклад на конференция на ИКСИ „Субективация и идеологическа интерпелация”, София, проведена на 11. 06. 2011 г., цит. в: Пенкова, С. Противоречията на идеологическото наследство. Социологически проблеми, 3-4/2011 (под печат).

Деянов, Д. 1992. „Третите мрежи”. В: Докладът на Броуди. София: ИК „Критика и хуманизъм”, цит. в: Бунджулов, А. Как да мислим социализма през хетеротопичност. Социологически проблеми, 3-4/2011 (под печат).

Деянов, Д. 1996. Модерните хетеротопии през метода на огледалото. В: Социологически проблеми, 3, цит. в: Бунджулов, А. Как да мислим социализма през хетеротопичност. Социологически проблеми, 3-4/2011 (под печат).

Деянов, Д. 1998. „Модерната публичност: многомерният паноптизъм на дисциплинарното общество”. Послеслов към Фуко М., Надзор и наказание. София: УИ „Св. Климент Охридски” , цит. в: Бунджулов, А. Как да мислим социализма през хетеротопичност. Социологически проблеми, 3-4/2011 (под печат).

Деянов, Д. 2001. Хуманитаристиката след смъртта на човека. Пловдив: ПУИ, цит. в: Бунджулов, А. Как да мислим социализма през хетеротопичност. Социологически проблеми, 3-4/2011 (под печат).

Деянов, Д. 2003. „Самопроблематизирането на всекидневието и съдбата на Запада”. Послеслов към Коев К., Елементарни форми на всекидневния живот. София: Просвета, цит. в: Бунджулов, А. Как да мислим социализма през хетеротопичност. Социологически проблеми, 3-4/2011 (под печат).

Деянов, Д. 2001. Увод в логиката и методологията на хуманитарните науки. Хуманитаристиката след смъртта на човека, Пловдив: Пловдивско университетско издателство, цит. в: Тенев, Д. Невъзможният разказ и скритата основа на субекта. Социологически проблеми, 3-4/2011 (под печат).

Деянов, Д. 2004. „Логика на молекулярните перформативи и нормализация”. Критика и хуманизъм, 1, цит. в: Тенев, Д. Невъзможният разказ и скритата основа на субекта. Социологически проблеми, 3-4/2011 (под печат).

Деянов, Д. 1997. Завръщането на етиката на дара. Култура, 1997, цит. в: Ташева, М. Противоречията на наследствата на “отвътре изключените”. Социологически проблеми, 3-4/2011 (под печат).

Деянов, Д. 2003. Обществото на мрежите и социоанализата на дара. (Пиер Бурдийо и Иво Можни). Социологически проблеми, 2003/1-2, цит. в: Ташева, М. Противоречията на наследствата на “отвътре изключените”. Социологически проблеми, 3-4/2011 (под печат).

Деянов, Д., 2004. Логика на молекулярните перформативи и нормализация. Критика и хуманизъм, 2004/1, кн. 17, цит. в: Ташева, М. Противоречията на наследствата на “отвътре изключените”. Социологически проблеми, 3-4/2011 (под печат).

Деянов, Д. 2010. Биографичните машини и противоречията на наследството. Доклад на международната конференция „Мрежови подходи, практическа логика и историческа социология на социализма” и на първата работна среща по проекта „Противоречията на наследството (Стратегии за виртуален музей на социализма) (1-3 април 2010 г., Белмекен, организатор ИКСИ) , цит. в: Ташева, М. Противоречията на наследствата на “отвътре изключените”. Социологически проблеми, 3-4/2011 (под печат).

Деянов, Д. 2011. Проблемът за противоречията на наследяването като проблем пред социоанализата. Лекция, представена в рамките на летен стаж по Практическа логика и етнометодология на тема „Противоречията на наследяването: социоанализа и психоанализа”, проведен в гр. Пловдив, 8-13.09.2011 г. , цит. в: Ташева, М. Противоречията на наследствата на “отвътре изключените”. Социологически проблеми, 3-4/2011 (под печат).


Цитиране на:

1. Събева, С. (2008): Афективност и лишеност. Екзистенциална аналитика и социология на афективността. Социологически проблеми, 3-4: 242-260.

От/ В:


Деянов, Д. 2008. Хайдегер и Бурдийо: предпредикатност и практическа логика. Социологически проблеми, кн. 1-2. Страници: 21, 33, 36, 37.

Коев, К. 2008. Описание и несигурност: социологическата релевантност на Хайдегеровото формално указване. Социологически проблеми, 1 – 2. Страници: 54; 62

Петков, Т. 2008. Логиката на практиката: Бурдийо и Хайдегер. Социологически проблеми, 3 – 4. Страници: 262; 268.

Коев, К. 2010. Всекидневни практики и практическа формализация: юрисдикцията на индиферентната всекидневност. Социологически проблеми, извънреден брой.



Цитиране на:

2. Събева, С. 2007. Една феноменологическа археология на политическото. Предговор към Арент, Х. Човешката ситуация. ИК „Критика и хуманизъм.

От/В:


Енчев, Кр. 2008. Херменевтично осмисляне на метафората в границите на предпредикатния опит. Философски алтернативи, 4. Страници: 92; 96.

Енчев, Кр. 2011. Телесност и транзитивна интенционалност. www.vasev.org


Цитиране на: 3. Събева, С.„’Да се разбира’: един ранен Хайдегериански мотив у късния Бурдийо”. В: Рефлексията – саморефенциалност в епистемологията и сред социалния свят, състав. Бл. Златанов, Център за академични изследвания, РИВА, София, с. 115-123

От/ В:


Златанов, Бл. 2008. „Измерения на рефлексията в социалните и хуманитарните науки: една дискусионна поредица в Центъра за академични изслидвания, София, България”. В: Рефлексията – самореференциалност в епистемологията и сред социалния свят. Съст. и редакция Бл. Златанов. РИВА, София. Страници: 26 – 28.
Цитиранена: 4. Събева, С. Николова, Н., Събева, С. (2005): Упълномощеното тяло. Политестетика на монтажа в седмичните кинопрегледи. Социологически проблеми, 1- 2: 7-33.

От/ В:


Деянова, Л. 2009. Очертания на мълчанието. Историческа социология на колективната памет. ИК „Критика и хуманизъм”, София. Страница: 400.
Цитиранена: 5. Събева С. (2002): Увод в социологията на публичността. Да мислим с Хана Арент. Пловдив: Университетско издателство “П. Хилендарски”.

От/ В


Тенев, Д. 2009. Наследството като стратегии за вярност. Социологически проблеми 1-2
Цитиране на : 6. Събева, С. (2010): Пречупената социалност. Преосмисляне на разбиращата социология. София: Изток – Запад.
Коев, К. 2010. Смисъл и проект: Хайдегерови следи във феноменологията на всекидневния живот на Алфред Шютц. Социологически проблеми, извънреден брой.

Тенев, Д. 2010. Отваряне на пред-структурата: негативност, време, възможност. Социологически проблеми, извънреден брой.

Бунджулов, А. 2010. Въпроси към една социология на безпрецедентното. Социологически проблеми, 3-4, стр. 310-313.

Божков, Д. 2011. Социологията и мисленето на безпрецедентното. www.hssfoundastion.org


Цит. на Ковачева, С. Баланс между работа и семейство. Младите работещи родители мeжду възможностите и ограниченията. София: Изток-Запад, 2010, от Е. Димитрова 2011 Динамика в репродуктивните цанности в съвременното българско общество, Социологически проблеми, 1-2, с. 257-283.
Цитирания на Иван Чалъков :

1.Title: Innovating in Bulgaria - two cases in the life of a laboratory before and after 1989 


Author(s):Tchalakov, I.

Source: RESEARCH POLICY   Volume: 30, Issue: 3, Pages: 391-402,Published: March 2001 

Cited in:

Title: Innovation and technology transfer during the cold war - The case of the open-end spinning machine from Communist Czechoslovakia

Author(s): Freeze KJ

Source: TECHNOLOGY AND CULTURE, Volume: 48, Issue: 2, Pages: 249-285, Published: APR 2007 


2. Title: Социализмът като общество на мрежите и проблемът за икономическото развитие. (The Socialism as Network Society and the Problem of Economic Development)

Author(s):Чалъков, И.

Source: Списание СОЦИОЛОГИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ (SOCIOLOGICAL PROBLEMS ), Vol. 1-2/ 2003, pages: 106-130.

3 различни цитирания

Cited in:

2.1. Title: Към въпроса за съдбата на задругата (Още едно алтернативно обяснение) (To the Question about the Destiny of Zadruga [Traditional Patriarchal Communities in Bulgarian Villages]. One more alternative explanation)

Author(s): Михаил Груев

Source: Дж. Маджаров и Кр.Стоилов (съст-) - сборник В СВЕТА НА ЧОВЕКА, том 1, Издателство: УИ „Св. Климент Охридски”, 2008 год, 356 стр. (Dj. Madjarov and Kr. Sotiolog eds, Special volume on THE WORLD OF THE MEN, Sofia Unviersity Publ. House, 2008, )

2.2. Title: Нищо излишно": Проектирането на социалистическото всекидневие — от утопичен дизайн до консумативната култура на социализма («„Nothing Superfluous": The Designing of Socialist Everyday Life from Utopian Design to the Consumer Culture of Socialism»)

Author(s): Marga Goranova

Source: Sociological Problems (Социологически проблеми), issue: 12 / 2009, pages: 357-379

2.3. Title: Научните архиви след научния фронт, дисциплинарната памет и интер-дисциплинарната история [Scientific archives after the scientific front, disciplinary memory and interdisciplinary history]

Author(s): Liliana Deyanova

Source: Critique and Humanism Journal (сп. Критика и хуманизъм), issue: 29 / 2009, pages: 193-210

3. Title: Историята на технологическите иновации в Източна Европа – теоретически и методологически предпоставки на анализа.

Author(s):Чалъков, И.

Source: Списание СОЦИОЛОГИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ, бр.3-4/ 2000, с.176-204.

2 различни цитирания:

3.1. Title: Революция на пролетариата vs. революция на технокрацията («Revolution of the Proletariat vs. Revolution of Technocracy»)

Author: Мартин Иванов (Martin Ivanov)

Source: СОЦИОЛОГИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ (SOCIOLOGICAL PROBLEMS ), issue: 34 / 2008, pages: 269-280

(на Стойчев,Т.,... от Чиликов,Ст.,Учението за Божията майка в богословието на св.Григорий Палама,изд. Дъга-ВК,2003 ..., в: Значението на кръста Христов в посланието на св. Ап. Павел до Галатяни, С. 2009 ...)>


на стр. 103 – от: Теофилова М., Графичният образ във възрастта на нарушеното детско равновесие. Велико Търново, Унив. изд. „Св. Св. Кирил и Методий”, 2009
Взето от: Ангелов М., студия “Графичните изразни средства в обучението по изобразително изкуство в начална училищна възраст”, сборник “Проблеми на изобразителното творчество”, част 2, Варна, изд. “Зограф”, 1997
Албена Хранова

  1. „Април 1876: намаляване на езиците”. В: Кьосев, Александър. Зад сцената. Реторически структури на националните въображения. Социологически проблеми. Специален брой 2007, с. 77-106; цит. на с. 82 (библ. с. 105).

  2. „Литературният човек и неговите български езици”. В: Григоров, Григор. Литературна антропология на героичното. Конструиране на национално значими персонификации. Дисертация за присъждане на научната и образователна степен „доктор”, 2007, с. 234, 273, 315.

  3. „Друго” и „чуждо” в разделното време. В: Костова-Панайотова, Магдалена. „Другият” език, или за езиците на другостта (Балканският образ на чужденеца). Електронно списание Liternet, 02.04.2007, № 4 (89). (на http://liternet.bg/publish5/m_kostova/drugiat.htm).

  4. „Учебник по литература за 12. клас (Емилиян Станев)”. В: Неделчев, Михаил. Митът за това, че по-ранните и по-къси работи на Емилиян Станев са (може би) по-значителни и по-съвършени творби от романите му. Култура, бр. 11 (2451), 23 март 2007, с. 10-11 (цит. на с. 11).

  5. „Литературният човек и неговите български езици”. В: Василев, Сава. Цената на златото и на историята. Генчо Стоев: Цената на златото. Завръщане. Досиетата. Велико Търново: Слово, 2008, с. 35, 82, 152, 228.

  6. “Language: Borders, Identities, and Utopias”. In: Gibson, Mathew. Publishing Under the Yoke: A Short History of the Bulgarian Book from Paisy of Hilendar to Peyo Yavorov. In: Books Without Borders. Vol. I. The Cross-National Dimension in Print Culture. Edited by Fraser, Robert and Mary Hammond. Institute of English Studies: Palgrave Macmillian, 2008, p. 201.

  7. „Батак: презареждане”. In: Kritische berichte, Vol 36, 2008, p. 26 (инф. от http://books.google.com).

  8. „Iconic Sites and Images of Language” In: Grochowski, Grzegorz. Images in Texts. Iconic Signs in Multi-Code Text Structures. In: Words and Images. Iconicity of the Text. Ed. By T. Dobrzynska, R. Kuncheva, Warsaw/Sofia, 2008, p. 338.

  9. „Родно, дясно и ляво: Антон Дончев”. В: Димитрова, Нина. Дебати около българския гностицизъм (ХХ век). В.Търново: Фабер, 2008, с. 32 (библ. на с. 80).

  10. „Родно, дясно и ляво: Антон Дончев”. В: Добрев, Чавдар. „Време разделно” – българската Голгота”. С: „Захарий Стоянов, 2008; цитати в цялата глава „Как либералнокритическият наблюдател разпъва Антон Дончев?”, с. 132-178.

  11. „Литературният човек и неговите български езици”. В: Иванова, Евгения. Изобретяване на памет и забрава. „Падналото царство” и „Последния владетел” в националната памет на сърби и българи. С: Нов български университет, 2009, стр. 410.

  12. “Language: Borders, Identities, and Utopias”. In: Golubović, Biliana. Balkanska frazeologia – problemima određivanija arealnih granica. In: Südslavistik.online. Zeitschrift für slavische Sprachen, Literaturen und Kulturen. Nr. 1 (Januar 2009), s. 53 (index s. 62). (Also at: http://www.suedslavistik-online.de/01/01.pdf).

  13. „Двете български литератури”. In: Ристиħ, Бранко. Jединство историjске праксе, интенциjа и рецептивна норма у књижевно-историjском читању текстова српских и бугарских писаца за децу. In: Detinjstvo, 1-2, 2009 (XXXV), p. 18 (also at: http://www. komunikacija.org.rs/ komunikacija/casopis/ Detinjstvo/ XXXV_1-2).

  14. „Понятието “вулгарен социологизъм”, или за българските версии на сталинистката интердисциплинарност”. В: Кьосев, Александър. Истинският наследник. Критика и хуманизъм, кн. 29, бр. 2, 2009 г., с. 145-174; цит. на с. 151 (инд. на с.169).

  15. „Яворов. Диалектики и алхимии”. В: Дойнов, Пламен. 1907: литература, автономия, канон. С: Кралица Маб, 2009, с. 83.

  16. „Дядо Йоцо гледа Иван Вазов”. В: Якимова, Милена. София на простолюдието (С тарикатско-български речник). С: Изток-Запад, 2010, с. 149.

  17. „Учебник по литература за 12. клас (Асен Разцветников)”. В: Янев, Владимир. По следите на един скандал. Разривът на „четворката” с „Нов път” в името на новите пътища. В: Литературният скандал. Скандалът като литература.Съст. Л. Липчева-Пранджева, И. Пелева. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски”, 2010, с. 51.

  18. „Подстъпи към приказката”. В: Dikova, Rositsa. Once Upon a Theme. In: The Philosophy of Security in an Insecure World. Proceedings of XXV varna International Philosophical School (June, 01st-03rd 2008). Ed. by Vesselin Petrov, Lubomir Vladimirov. ИК ИФИ-БАН, С., 2010, p. 415 (online at: http://www.philosophybulgaria.org/books/).

  19. „Литературният човек и неговите български езици”. In: Agoston-Nikolova, Elka. Shifting Images of the Bulgarian Haiduti. In: History of the Literary Cultures of East-Central Europe: Junctures and Disjunctures in the 19th and 20th Centuries. Edited by John Neubauer, Marcel Cornis-Pope. Vol. IV. Types and Stereotypes. Amsterdam/Philadelphia: John Benjamins Publishing House, 2010, pp. 457-460 (quote p. 458).

  20. “Литературният човек и неговите български езици” and “Folklore as a Means to Demonstrate a Nation’s Existence” (co-autor Alexander Kiossev). In: Penchev, Boyko. Hristo Botev and the Necessity of National Icons. In: History of the Literary Cultures of East-Central Europe Vol. IV. Types and Stereotypes, Cornis-Pope, Marcel and John Neubauer (eds.), Amsterdam/Philadelphia: John Benjamins, 2010, pp.117-127 (quotes p. 124).

  21. „Родно, дясно и ляво: Антон Дончев”. В: Шват-Гълъбов, Гражина. Богомилство (Самотността на скептика. Българската култура в капана на собствената неоманихейска традиция). В: Концепти на българската култура. Съст. Д. Чавдарова, В. Панайотов, Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски”, 2010, с. 160.

  22. „Родно, дясно и ляво: Антон Дончев”. В: Еленков, Иван. „Каменарите на нови руди...”. международната детска асамблея „Знаме на мира” в политическия, идеологическия и културен контекст на късния социализъм в България. В: Детството при социализма. Съст. Иван Еленков и Даниела Колева, С: ЦАИ, „Рива”, 2010, с. 64.

  23. „За „прагматисткия обрат” на българския позитивизъм: унищожаване на средновековието”. В: Поппетров, Николай. За границите на понятието мит и за неговото реално съдържание (по примера на интерпретациите на Българското възраждане). В: Митове и истории в България. Доклади от едноименната научна конференция, проведена на 10 и 11 юни 2010, Пловдив: Годишник на регионалния исторически музей, с. 14-24 (цит. на с. 19 и с. 21).

(на historymuseumplovdiv.org/prodimg/file1290587726.pdf).

  1. „Батак: презареждане”. В: Добрева, Доротея. Историческа памет и идентичности в обединена Европа. „Казусът Батак”. Български фолклор, кн. 2, 2010, с. 59-79 (цит. на с. 66).

  2. „Родно, дясно и ляво: Антон Дончев”. В: Петров, Мартин. Дискурсът на свръхестественото в България от началото на 90-те години на ХХ век. Социологически проблеми, кн. 1-2, 2010, с. 268-283 (цит. на с. 275, библ. с. 283).

  3. „Двете български литератури”. В: Милчаков, Яни и Младен Енчев. Славчо Паскалев – критикът на 1910 г. Литературна мисъл, кн. 2, 2010, с. 145-187 (цит. на с. 180).

  4. „Историята на понятията – дисциплинарни и инструментални чертежи”. В: Варджийска, Евелина. Иновативност и продуктивност на трансформацията на понятията. Философски алтернативи, 1/ 2010, с. 128-138 (цит. на с. 130, библ. на с. 139).

  5. “Historical Myths: The Bulgarian Case of Pride and Prejudice”. In: Blakkisrud, Helge and Shahnoza Nazimova. History Writing and Nation-Building in Post-Independence Tadjikistan. Nationalities Papers: The Journal of Nationalism and Ethnicity, Routledge, Vol. 38, Issue 2, 2010, pp. 173-189 (quote p. 175).

  6. “Dementia praecox на Viola Odorata”. В: Шуликов, Пламен. Поетика и психография (Студии върху творчеството на Б. Пенев, П. К. Яворов, Д. Подвързачов, К. Кърджиев, И. Пейчев).. В.Търново: Фабер, 2010, с. 147, 166-167.

  7. „Подстъпи към приказката” и „Учебник по литература за 12. клас (Атанас Далчев)”. В: Курташева, Биляна. Антологии и канон: Антологийни образи на българската литература (1910-1944) (дисертация за присъждане на образователната и научна степен „доктор”, 2011 г.), съотв. с. 35 и с. 208.

  8. „Езикът и неговите речи”. In: Elsen, Hilke. Bibliographie Neologismus mit Lehnwortschatz. München: Ludwig-Maximilians-Universität, 2011, s. 18, 123.

  9. „Вулгарният социологизъм”, или за българските версии на сталинистката интердисциплинарност” и „Родно, дясно и ляво: Антон Дончев”. В: Шуликов, Пламен. Изкуство и реклама: Промишлен канон и културен брандинг. Формиране на родния nobrow през 20-те и 30-те години на ХХ век. Варна: Словесност, 2011, съотв. с. 16 и 285.

доц. д-р Иван Джамбов



        1. Петър Чолов, Джамбов, Иван Христов, Български историци. Биографично-библиографически справочник, С. 2010, стр. 375, 16 цитата, ISBN 788-954-322-149-3;

        2. Борис Борисов, Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий и българската археология”, ВТ 2010, стр. 11-13, 402 ISBN 978-954-524-743-9;

        3. Мария Деянова, Археологически паметници и находки от околностите на гр. Карлово”, Великотърновският университет ”Св. Св. Кирил и Методий и българската археология””, В.Т. 2010, стр. 271-275, 2 цитата, ISBN 978-954-524-743-9;

        4. Борис Борисов, Милко Аспарухов, “Сграфито керамика от Никопол и мястото и в керамичния комплекс на Средновековна България”, Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий и българската археология”, ВТ 2010, с.581-585, 2 цитата, ISBN 978-954-524-743-9;

        5. Красимира Стефанова-Георгиева, “Християнски символи (ХІ-ХІІІ) – елементи от духовната култура на казанлъшкия район”. В сборник “Великотърновски университет “Св. Св. Кирил и Методий и българската археология”, В.Т. 2010, стр. 595-596, ISBN 978-954-524-743-9;

        6. Ани Данчева-Василева, Пловдив през Средновековието, С. 2009, с 397-421-3 цитата, ISBN 978-954-322-378-7;

        7. Димо Чешмеджиев, Старата църква “Св. Петка” в Пловдив и сведенията на пътешественици, В: Пътуванията в Средновековна България, В.Т. 2009, с. 520-529, 402 ISBN 978-954-427-860-1;

        8. Георги Акабалиев, Село Искра, 2007, стр. 1-2, Илка Петкова, За жизнения път и творческото дело на доц. д-р Иван Джамбов, В: “Проблеми и предизвикателства на археологическите и културно-историческите проучвания, Пловдив 2009, т.І, ISBN 978-954-423-529-1;

        9. Стоян Попов, Библиографска справка на трудовете на доц. д-р Иван Джамбов В: “Проблеми и предизвикателства на археологическите и културно-историческите проучвания, Пловдив 2009, т.І, стр. 12-16, ISBN 978-954-423-529-1;

        10. Тотю Тотев, Още за един кръст – енколпион от Велики Преслав, В: Историкии, т. 3, Шумен, 2008, стр. 32-38, ISBN 978-954-577-493-5

Стоян Попов, Замъкът в Европа и България

Живко Аладжов, Рисунките - графити от карнобатската крепост и тяхната връзка с историческите събития, В “Приноси към българската археология”, т. VІ, С. 2009, стр. 86-91, ISSN 1310-7976;






Каталог: docs -> acrediation -> 423
acrediation -> Дипломант: Михаил Паев Научен ръководител доц д-р П. Пенев Рецензент ст ас. Мария Иванова
acrediation -> Преподаватели, участници в национални проекти през последните 5 години (2008 2012)
acrediation -> С 581. 9(494)/ А23 David Aeschimann, Herve M. Burdet Flore de la Suisse et des territoires limitrophes 1994
acrediation -> Таблици за отчитане на дейности по основни звена на пу (2007-2011) катедра “етнология”
423 -> 5. Студенти и докторанти, участници в научни форуми
423 -> 1. Научни публикации, включително и на електронен носител (монографии, студии, статии) през последните 5 години

Изтегляне 0.52 Mb.

Сподели с приятели:
  1   2



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание