3. Тип на курса



Дата28.10.2018
Размер76.9 Kb.

Учебна документация – Филологически факултет
ECTS формат на учебен курс; файлът е създаден на 12/2/2012


ECTS МАКЕТ НА УЧЕБЕН КУРС

ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Не се попълва

Катедра

<катедра към съответния факултет/филиал, която 'отговаря' за провеждането на курса>


Българска литература и теория на литературата

Професионално направление (на курса)

<в някои случаи не съвпада с професионалното направление, към което се отнася учебния план, в който се включва този учебен курс. Например, ако кур­сът е „Програмиране", професионалното направление е 4.6. Информатика и компютърни науки - без значение дали курсът е за учебен план по специалност в друго направление, например 1.3. Педагогика на обучението по...>.


2.1. Филология

Специалност(и)

<наименование>1


Актуална българистика

ОПИСАНИЕ

1.Наименование на курса

<текст, който съвпада с названието на дисциплината по учебния план>


Поетика и интерпретация (Увод в херменевтиката)

2.Код на курса

<вътрешен номер - напр. FMI CS001 (курс № 1 към кат. Комп. информатика на ФМИ), или според европейска/международна класификация в областта>


Не се попълва от преподавателя

3.Тип на курса

<задължителен, избираем, факултативен>


Избираем

4.Равнище на курса (ОКС)

<едно от: ОКС 'професионален бакалавър'; ОКС 'бакалавър', ОКС 'магистър', ОНС 'доктор'>


ОКС 'магистър'

5.Година на обучение

<1 - 5: зависи от план-програмата, в която се включва - дали е за проф. бакалавър, бакалавър, магистър, доктор)>


1

6.Семестър

<номер на семестър, в който се провежда според плана>


2

7.Брой ECTS кредити

<естествено число>



8.Име на лектора

<акад. дл. ><н. зв. ><име фамилия>


Гл. ас. д-р Димитър Кръстев

9.Учебни резултати за курса - усвоени знания, умения, компетенции (цели)

текст (общо описание), например: „... успешно завършилите обучение по тази учебна дисциплина

ще знаят ...


Успешно завършилите обучение по тази учебна дисциплина ще познават основните етапи в развитието на учението и изкуството на тълкуването; ще познават основните херменевтични парадигми и процедури.

ще могат ...


Завършилите обучение по тази дисциплина ще могат да идентифицират различните интерпретативни подходи към текстове и културни явления, както и да прилагат различни модели на интерпретация.

10.Начин на преподаване

текст (общо описание), напр. аудиторно


Аудиторно

11.Предварителни изисквания (знания и умения от предходно обучение) и изисквания за други (едновременни) курсове

текст (общо описание) и/или указване на списъци от предходни и едновре­менни курсове)


Изискват се базови литературнотеоретични знания и умения.

12.Препоръчани избираеми програмни компоненти

текст (общо описание)



13.Съдържание на курса

текст (общо описание)


Курсът има за цел да запознае студентите с основните принципи и аспекти на теорията на интерпретацията. Да очертае етапите в развитието на учението и изкуството на тълкуването. Да представи формирането и историческата променливост на основните херменевтични понятия и процедури. Да предложи алтернативни модели за интерпретация на художествен текст съобразно различните херменевтични парадигми и да анализира приложимостта им.

14.Библиография (основни заглавия)

<списък библиографски източници>


I.

Бети, Е. Херменевтиката като обща методология на хуманитарните науки – Език и литература, 2000, кн. 1.

Гадамер, Х. Г. Актуалността на красивото. Изкуството като игра, символ и празник. С. 2000.

Гадамер, Х. Г. Истина и метод. Плевен. 1997.

Добрев, Д. Интерпретация и текстово поле. Средства за стабилизиране на интерпретацията. – В: Добрев, Д., Тенева, Т. Литературно образование и интерпретация на художествен текст в училище. Шумен, 1992-1994.

Еко, У. Интерпретация и свръхинтерпретация. С. 1997.

Знеполски, Б. Херменевтични парадигми. С. 2004.

Игълтън, Т. Феноменология, херменевтика и рецептивна теория. – В: Игълтън, Т. Увод в литературната теория. С. 2003.

Изер, В. Обхватът на интерпретацията. С . 2004.

Майо, Ст. Конвенции на интерпретацията – Литературна мисъл, 1992, кн. 1-2.

Панчева, Е., Личева, А., Янакиева, М. Теория на литературата. От Платон до постмодернизма. С. 2005.

Рикьор, П. Конфликтът на интерпретациите. Херменевтични опити, т. 1. С. 2000.

Рикьор, П. От текста към действието. Херменевтични опити, т. 2. С. 2000

Рикьор, П. Теория на интерпретацията: нарастващият смисъл – Бюлетин на СБП, 1988, кн. 5, 6.

Фаулър, Ал. Жанрът в интерпретацията – Литературна мисъл, 1992, кн. 1-2.

Яус, Х. Р. Исторически опит и литературна херменевтика. С. 1998.

ІІ.

Богин, Г. И. Обретение способности понимать. Введение в герменевтику. М. 2001.



Гадамер, Г.-Г. Актуальность прекрасного. М. 1991.

Гаспаров, М. Л. Избранные труды, тт. I-III. М. 1997.

Гучинская, Н. О. Hermeneutica in nuce. Очерк филологической герменевтики. Санкт-Петербург. 2002.

Дильтей, В. Собрание сочинений. Т. 4. Герменевтика и теория литературы. М. 2001.

Инишев, И. Н. Чтение и дискурс: трансформации герменевтики. Вильнюс. 2007.

Лотман, Ю. М. Структура художественного текста. М. 1970

Лотман, Ю. М. Лекции по структуральной поэтике. –В: Ю. М. Лотман и тартуско-московская семиотическая школа. М. 1994.

Ляпушкина, Е. И. Введение в литературную герменевтику. СПб. 2002.

Матюшкин, А. В. Проблемы интерпретации литературного художественного текста. Петрозаводск, 2007.

Рикер, П. Время и рассказ. Т. 1-2. Университетская книга, Москва – Санкт-Петербург. 2000.

Смирнов, И. П. Смысл как таковой. СПб. 2001.

Смирнов, И. П. Мегаистория: К исторической типологии культуры. М. 2000

Смирнов, И. П. Олитературенное время. (Гипо)теория литературных жанров. СПб. 2008.

Тюпа, В. И. Анализ художественного текста. Учебное пособие для вузов. М.: Academia, 2006. 336 с.

Шлейермахер, Фр. Герменевтика. Санкт-Петербург, 2004.

Шульга, Е. Н. Когнитивная герменевтика. М. 2002.

Щирова, И. А., Гончарова, Е. А. Многомерность текста: понимание и интерпретация. Санкт-Петербург, 2007.

ІІІ.


Ангелов, А. Щайгер и „иманентното тълкуване”; Диалогът Хайдегер – Щайгер – Език и литература, 1994, кн. 1.

Болнов, О.-Ф. Какво означава да се разбере един писател по-добре, отколкото той сам е разбирал себе си. – сп. Прочее, 1990, кн. 1.

Бучков, Ат. Проблемът за интерпретацията в теоретичното наследство на М. М. Бахтин. – В: Проблеми и аспекти на литературната интерпретация. Пловдив, 1993.

Валдес, М. Х. Към структурата на литературната критика – Бюлетин на СБП, 1984, кн. 1.

Влашки, Мл. Проблемът за интерпретацията в германистичното литературознание от втората половина на ХХ век – В: Проблеми и аспекти на литературната интерпретация. Пловдив, 1993.

Гадамер, Х. Г. Относно проблематичността на естетическото съзнание; Неспособността за разговор – Литературна мисъл, 1987, кн. 6.

Гадамер, Х. Г. Текст и интерпретация – Литературата, 1994, кн. 1.

Георгиев, Н. Жанр и смисъл в повестта „Гераците” – В: Георгиев, Н. Анализационни наблюдения. Шумен, 1992; също и в: http://liternet.bg/publish/ngeorgiev/analizacionni/zhanr1.htm

Георгиев, Н. Жанр, херменевтика и един прочит на „Хаджи Димитър” – В: Георгиев, Н. 120 литературни години. С. 1992. Също и в: http://liternet.bg/publish/ngeorgiev/120/zhanr1.htm

Георгиев, Н. Квадратурата на херменевтичния кръг – В: Георгиев, Н. Мнения и съмнения (По дирите на едно литературоведско чергарство). С. 1999; също и в: http://liternet.bg/publish/ngeorgiev/m_s/kvad.htm

Де Ман, П. Четене и история. – Литературата, 1995, кн. 2 (4).

Дилтай, В. Възникването на херменевтиката. – В: Дилтай, В. Философия на светогледите. С. 1998.

Зонтаг, С. Против тълкуването – Книгосвят, 1989, бр. 10.

Изер, В. Фингирането като антропологическо измерение на литературата – http://liternet.bg/publish1/wiser/antro.htm

Коларов, Р. Повторение и сътворение. Поетика на автотекстуалността. С. 2009.

Коларов, Р. Херменевтичната автотекстуалност у Достоевски – Български език и литература, 2008, кн. 1. Също и в: http://liternet.bg/publish22/r_kolarov/hermenevtichnata.htm

Рикьор, П. Какво е текстът - Литературата, 1994, кн. 1.

Рикьор, П. Текстът като модел: херменевтичното разбиране. – В: Идеи в културологията. С. 1993.

Сапарев, О. Разбиране, интерпретация, херменевтика – В: Проблеми и аспекти на литературната интерпретация. Пловдив, 1993.

Хирш, Е. Д. Парадоксите на перспективизма; Три измерения на херменевтиката. - Литературата, 1994, кн. 1.

Щайгер, Е. Изкуството на тълкуването – Език и литература, 1994, кн. 6.

Яус, Х. Р. Книгата на пророк Йона – парадигма на херменевтиката на чуждото – Демократически преглед, 1996, кн. 4-5.


15.Планирани учебни дейности и методи на преподаване

текст (общо описание)
<списък от планирани учебни дейности като лекции, семинари, практикуми (лабораторни), колоквиуми, хоспетиране, самоподготовка>
<списък от други учебни дейности ...>
текст - описание на методи за преподаване, свързани с учебни дейности от списъците


Лекции, самоподготовка

16.Методи и критерии на оценяване

<завършва с изпит/текуща оценка/заверка> текст (общо описание)


Завършва с изпит

17.Език на преподаване

<списък, вкл. 'български' и световни езици>


Български език

18.Стажове/практика

текст (общо описание); в сл., когато в 15. са указани практикуми (лабораторни), описанието е задължително



19.Изготвил описанието

<акад. дл.> <н. ст.> <име, фамилия>


Гл. ас. д-р Димитър Кръстев

13.Б. Тематично съдържание на учебната дисциплина2

а) лекции (списък от теми или текстов файл)



б) семинари (списък от теми или текстов файл)



в) колоквиуми (списък от теми или текстов файл)



г) практикуми (списък от теми или текстов файл)



д) хоспитиране (списък от теми или текстов файл)



13.В. Техническо осигуряване на обучението

текст (общо описание)




1 Забележка: полета с обяснение в син цвят се определят при включване на курса в конкретен учебен план (напр. полета 'специалност', 3., 4., 5., 6., 16.) или за конкретна учебна година (полета 7., 8., 17.).

2 Забележка: 13.Б. и 13.В. са традиционни за университетската практика, но не са задължителни за ECTS формата.

Филологически факултет :: 28 октомври 2018 г. :: :: Стр. от .



Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница