3. Възникване на науката за мо
Външната среда и взаимодействията с нея
Изтегляне 1.89 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Субекти на МО Числеността на действащите в системата на МО субекти е голяма и постоянно се променя поради появата на нови и отпадането на съществуващи до този момент субекти.
- Съществуват съставни субекти
- 1)Междудържавните отношения.
- Субекти на МО са и групи от държави. Това са съставни субекти
- 2)Неправителствени субекти
- Субектите установяват отношения и връзки предимно с онези, които са им сходни.
- 13.Ролята на физическите лица в МО.
- И все пак една от новите тенденции в процеса на международното общуване, появила се през втората половина на XX
- Възникнала е лична международна наказателноправна отговорност и за отделните индивиди
- Още по-активна и значителна е ролята на физическите лица като изразители на волята и интересите на държавите и другите субекти на МО.
- Структура и структурни конфигурации (монополярна , биполярна , многополярна).
- Структурата определя вътрешната организация на системата.
- Структурата спомага за запазването и поддържането на системния хомеостазис.
- Структурата възниква едновременно с възникването на системата.
- Структурата се проявява като своеобразна „памет", свързваша миналото, текущия момент и бъдещето на системата.
- Съществуват зависимости между структурата и функциите на системата.
- Структурни конфигурации могат да възникват във всички части на общата система.
- Възможностите за конфигурация на обшата структура на световната система на междудържавни отношения са три основни модела, в зависимост от броя на центровете (полюсите )
- При първите два основни модела има само един вариант, но при третия модел вариантите могат да са много, в зависимост от броя на полюсите.
- Биполярното разделяне на световните отношения след втората световна война
Външната среда и взаимодействията с нея. Външна среда на системата на МО е онова, което е извън нея и с което по един или друг начин тя взаимодейства. Външните гра¬ници на системата на МО са пределите, до които се простират нейните елементи, действат нейните закономернос¬ти и се осъществяват движенията в нея. Външните граници са израз на нейната обособеност и цялостност. Границите и средата на системата активно взаимодействат. Между тях съществува мрежа от пра¬ви и обратни връзки. МО и тяхната система са част, системен ком¬понент на човешкото общество. Това общество представлява външната среда на системата на МО. Ефективността на въздействието на тази среда зависи от степента на организираност и системност на човешкото общество. От това може да се изведат няколко заключения: • Промените в системата на МО след¬ва да се разглеждат като част от промените на обществото като цяло. Но съвсем не и обратното. Промените на обществото като цяло не са част от промените в системата на МО.Това са промени извън границите на системата. • Закономерностите в общото развитие на човеш¬кото общество са действителни закони и в сферата на МО, защото тези отношения са част от него. Но закономерностите в МО могат да се различават от тях и могат да не действат извън външните граници на системата.
Въздействията, както в рамките на системата , така и между системата и нейната външна среда могат да се раз¬глеждат като разлчни импулси-2 вида:. • Част от тях са отклоняващи импулси, тъй като я привеждат към състояния, различаващи се от съществуващото. Те предизвикват промени , могат да бъдат конструктивни, полезни, положителни, но могат да са и неконструктивни, вредни, отрица-телни. Изискването да се развива международното сътрудниче¬ство, за да се предпази светът от планетарна екологична катаст¬рофа е пример за силен положителен източник за положителни импулси. • Друг вид са компенсаторните импулси-съдействат да се възстанови състоянието в системата, които я връщат към предишното й състояние и така могат да съдействат за поддържане на нейното равновесие и равновесието й със зао¬бикалящата я среда. Ако отклоняващите импулси са първични, компенсаторните са вторични в смисъл, че те се проявяват в ответ на отклоняващи импулси. Съотношението между тези импулси може да бъде различно и да се променя във времето. Въздействието на импулсите, идващо от средата към системата и обратно, става по различни линии на връзка, по различни канали на въздействията. Основният от тях е външната политика на държавите. В сферата на тази политика се формират външнополитическите цели и се определят действията, които внасят промени. Това придава особено зна¬чение на сферата на държавните и политическите отношения върху МО. Една от важните задачи на ТМО е да очертае мястото и значението на тези импулси, както и възможните им деформации. Преследвайки външнополитическите си цели, държавите самостоятелно или съчетавайки усилията си най-бързо могат да предизвикват промените. Те са, които определят основните еле¬менти на вътрешния ред, правилата, които го регулират. Ако хората, цялото човечество се приеме като част от живата и не¬живата природа, природната среда също може на свой ред да се преце¬нява като външна среда на човечеството. Въздействието на природната среда върху МО също се осъществява с отклоняващи и компенсаторни импулси. Въздей¬ствието върху МО на импулсите, идващи от про¬мените в природната среда, поначало се опосредства от държавите и от другите обществени системи. То се проявява и в МО. Много бавно протичащите промени в природата, в сравнение с обществото , я характеризират като фактор, имащ висока устойчивост и в много случаи действащ като ограничител на едни или други тенденции в МО. В други от случаите, когато например се касае за решаване на общочовешки про¬блеми, тя действа и като фактор, който подтиква и насочва динамиката на МО. Една от пресечните точки на взаимодействията между природната среда и МО са глобалните проблеми. Основни сред тях са свързани със запазването на природата, нейните ресурси и нейното равновесие. В съвременните условия запазването на природна-та среда от вредни въздействия, както и нейното възстановяване са пред¬мет на усилия на цялото международно общество. Много от промените в природата, често предизвикани от неразумна човешка дейност, по са¬мото си естество са трансгранични и предизвикват появата на общи или противоречиви трансгранични интереси. Възникват проблеми, които не могат да бъдат решавани по друг начин, освен чрез съгласувани усилия на много страни, а някои от тях и на цялото човечество. Субекти на МО Числеността на действащите в системата на МО субекти е голяма и постоянно се променя поради появата на нови и отпадането на съществуващи до този момент субекти. За някои субекти, каквито са държавите, качеството им на субекти на МО е присъщо с тяхното възникване. Те не се нуждаят да бъдат признавани.Затова тяхната субектност се определя като първична субектност. Но при други субекти, особено когато отношенията се регулират юридически, взаимното признаване на това качество може да е предпоставка за установяване на трансгранични отношения. В този случай субектността им се определя като производна, вторична субектност. Връзки и взаимодействие възникват между сходни, принадлежащи към една и съща разновидност субекти. Субектите на МО трябва да притежават: •Трангранични интереси, да съзнават тези интереси и да имат волята да ги защитят или реализират •Организираност, включваща способност да бъдат представлявани като неделимо цяло в отношения с други субекти •Способност да вземат самостоятелни решения в процеса на трансграничното общуване •Възможност да извършват действия в сферата на международните отношения Съществуват съставни субекти- възможно е едната страна в отношението да е отделен, единичен субект, а другата страна да са множество от субекти, страна да е съставен субект. Такъв би бил случаят, когато една държава установи и поддържа отношения с един международен съюз. Истина е, че в голям брой случаи многостранните отношения могат да се разложат на отделни двустранни отношения. Но това невинаги е възможно. Някои групи субекти встъпват в отношения като неделимо цяло, като една, макар и съставена от много субекти страна. При такива ситуации комплексният, съставният субект изразява интереси, преследва цели, проявява воля, взема решения, действа и т. н. по начин, различен от съставляващите го субекти. Това изключва възможността да се разглежда другояче, освен като самостоятелен и неделим субект, наравно със субектите, които го съставляват. Неговата субектност е различна от тяхната, тя е единна и не се дели. Субекти на МО са държавите, международните структури, в които те участват, както и множество други недържавни обществени формации, които водени от своите интереси осъществяват дейности върху международната сцена, влизайки в отношения помежду си. В отделни и много ограничени случаи, такива може да са и отделните физически личности. Почти във всички случаи се касае за признавана от защитаващото основните права на човека международно право международноправна субектност на отделния индивид, обстоятелство. което го прави субект на международни юридически отношения. 1)Междудържавните отношения.Държавите са основен и много активен субект на МО.Междудържавните отношения имат структурноопределящо значение за цялата система на МО.Държавите винаги са субекти на МО. Междудържавните отношения са най-динамичната част от МО. Те имат решаваща роля за начините, формите и условията, в които се осъществяват отношенията във всички останали области на отношения върху международната сцена.От това следва, че най-значителни и бързи промени в световната система като цяло могат да се постигат, когато се внасят промени в междудържавните отношения. Между държавите и общностите от държави се гради и функционира основната нормативна регулираща международните отношения система - юридическата. Държавите, техните групировки, съюзи, организации, общности и други подобни, са основните носители на юридически права и задължения. Те са субекти на МП и разполагат с първична и всестранна правоспособност. Субекти на МО са и групи от държави. Това са съставни субекти. Такива са множество правителствени международни организации, междудържавни съюзи, коалиции, интеграционни общности др. Те обединяват държави, съчетават сили. способстват за сътрудничество, насочено към постигане на общи цели. Но не всички групирания на държави имат международна субектност. Държавите могат да се групират за сътрудничество в различни области или да поемат задължения да си оказват различни форми на взаимопомощ. Взаимодействието им в този случай се ограничава само между тях и не касае трети страни. С трети страни те поддържат отношения всяка поотделно. Тези групировки на държавите не се проявяват като субекти на МО. Те поддържат отношения само в рамките на своята група. Върху световната арена възникват коалиции, обединения, групировки, организации, съюзи, съставени от държави. Трябва да отговарят на определени условия: • Групата държави, образуващи организация, съюз. общност и т.н. трябва да има. постоянна структура, позволяваща на групата да предприема действия от свое име и като едно цяло, различно от отделните участващи в нея държави. • Групата трябва да има структури и процедури, които да й позволяват да взема самостоятелни решения • Нужно е да разполага с институционни елементи, които да я представят като нещо различно от участващите в нея страни.
1.Формации, които са създавани от държавите и в които държавите участват, но които не са държавни органи и действат като самостоятелни стопански и правни единици. Такива са държавни фирми и стопански организации,банки, фондове, ,фондации, общности и др. 2.Формации, които не са създадени от държавите и в които държавите не участват(МИО). Такива са частни предприятия, тръстове, концерни, корпорации и транснационалните компании. 3.Субекти на МО от смесен тип, в които участват както държави, така и недържавни формации. Не се регулират от МП. Субектите установяват отношения и връзки предимно с онези, които са им сходни. •Субектите на МО формално са независими в своите отношения. •Субектите са свободни да избират сами вариантите на своето поведение. •Субектите са юридически равнопоставени. •Редица потребности субектите могат да задоволяват само като установяват и поддържат отношения помежду си.
Независимо от това дали страни в тях са цялата човешка общност, отделни държави, групи от държави или неправителствени социални формации, МО винаги са начин,за реализиране на интересите на хората.В основата на МО са справедливи интереси на отделния човек. Но това не го прави субект на МО. И държавата е начин да се защитят интересите на отделния индивид, но това обстоятелство не прави неговия статус еднакъв със статуса на държавата. Отношенията между държавите са международни отношения, обаче отношенията между физическите липа и държавата не са МО. И все пак една от новите тенденции в процеса на международното общуване, появила се през втората половина на XX век и утвърждаваща се много бързо е осъзнаването, че съществуват основни, жизнени и присъщи на всички хора интереси и че между тяхната защита и състоянието на МО има връзка и зависимост. Укрепва общото разбиране, че тяхната политическа и правна защита е задължение не само на отделната държава, но трябва да е грижа и на цялата международна общност. Резултатът е, че се появи, формира и разви цяло направление, отделен клон на съвременното МП - защитата на основните общочовешки права и свободи. Възникването на правни и политически механизми и институции за международна защита на тези права и свободи превръща защитата им в обект на международните отношения. При това обект с растящо значение. Тенденцията още повече се утвърждава и с появата на наддържавни правни и политически механизми за интернационална защита на основните права и свободи при особено тежките посегателства върху тях. - агресивна война, геноцид, апартейд, тероризъм и др. Възникнала е лична международна наказателноправна отговорност и за отделните индивиди.Например за военни престъпления или за престъпления против човечността. Така отделните индивиди стават преки носители на определен кръг от международноправни права и задължения, стават субект на международноправни отношения. А тези отношения са част от общата система на МО. Но както беше отбелязано, тези случаи се ограничават почти изключително в сферата на правото. Физическите лица в определени случаи, при определен гръг основни тяхни права придобиват и международно правна субектност, но от това не следва, че те стават субекти на МО. Още по-активна и значителна е ролята на физическите лица като изразители на волята и интересите на държавите и другите субекти на МО. Тези субекти не могат да волеизявяват, освен чрез индивиди, чрез физически лица, които са правомощни да правят това от тяхно име. Физически лица персонифицират субектите па МО. Така, без да стават субекти на МО, те придобиват голямо значение в международното общуване. Само онези, сравнително немногобройни индивиди, които са правомощни да извършват това. Така те внасят в осъществяването на МО и управлението на тяхната система много влиятелен и силно изразен субективен елемент. Защото като интерес и воля, като решение и действие на съответната страна в МО, на съответния субект на МО, било държава или група от държави, се приема онова, което е изразено чрез тази персонификация. Решаващо значение придобива формално изразените от правомощ-ната личност държавни интереси , а не реалните интереси. Правомощната физическа личност, държавникът, политикът, дипломатът или президентът на международния икономически концерн в края на краищата постъпват така, както разбират интересите на субекта, който персонифицират. Вземат политическото, стопанското или друго решение съобразно със своите убеждения, интелигентност и информираност, а нерядко и под влияние на своя темперамент и емоции. Ето защо, при анализите на ситуациите в МО и особено при прогнозирането на тяхното възможно развитие ролята на качествата на отделни персонифицираши субектите на МО физически личности се вземат предвид като важни елементи на ре-алнйте или на възможните ситуации. Смяна на президент, премиер, министър на външните работи може да предизвика значителни промени в поведението на държавата и с това - в нейните отношения с другите държави. Разбира се, влиянието на физическата личност зависи преди всичко от поста, който заема в държавния апарат и от нейните правомощия да взема решения в областта на МО. Структура и структурни конфигурации (монополярна , биполярна , многополярна). Наличието на стабилни, непроменящи се връзки и отношения спомага системата да запазва за дълго време основните си .Тези стабилни, постоянни, устойчиви отношения образуват структурата на системата. Структурата определя вътрешната организация на системата. Тя е специфичен и устойчив начин на свързване на отделните й подсистеми и елементи. Изразява вътрешния й ред. Структурата стабилно специфицира международната система, спомага да бъде различавана от другите системи. Структурата свързва устойчиво взаимоотношения върху световната сцена. Така тя играе важна роля за запазване целостта на системата .Структурата играе важна и активна роля при взаимодействията с външната среда на системата. Тя е от значение и за определяне на външните граници на системата.Затова структурата може да се дефинира като итариант на системата Структурата се променя.Устойчивостта, за която става дума. означава само, че промените тук стават по-трудно и по-бавно. Структурата спомага за запазването и поддържането на системния хомеостазис. Колкото по-радикални са промените в структурата, толкова по-съществени са измененията в системата като цяло. Най-радикалният начин да се внесат промени в системата е да се въздейства върху структурните отношения в нея. Структурата възниква едновременно с възникването на системата. Тъй като основните начала, върху които се гради структурата са едновременно и основни начала на самата система (отсъствие на висша власт и център на управление в нея. суверенност и независимост на субектите, ненамеса и равноправие между тях и т. н.), никой от субектите не е в състояние едностранно, радикално и отведнъж да наложи на другите субекти нова структура на системата. От това не следва, че субектите на международните отношения са изобщо безсилни да променят структурно системата, в която се осъществяват техните отношения. Структурата се проявява като своеобразна „памет", свързваша миналото, текущия момент и бъдещето на системата. Без познаване на структурата не е възможно надеждно прогнозиране. При изучаването на структурата на системата трябва да се прави разлика между структурата на системата като цяло и структурите на нейните подсистеми. Много важна нейна особеност е, че системата на МО принадлежи към категорията на полиструктурпите системи. Полиструктурността на системата на МО се изразява в това, че всяка от подсистемите, интеграционни общности, съюзи, организации или формирани според характера на отношенията (право, политика, икономика и т. н.) имат устройства и структури, които са съвсем несходни. Това им позволява да функционират и да се развиват по различни начини, темпове и насоки, в условия на относителна независимост едни от други, но винаги в рамките и под основните зависимости от общата система..Полиструктурността на системата на международните отношения увеличава разнообразието в нея, усложнява движението в системата и я прави по-гъвкава и адаптивна. Съществуват зависимости между структурата и функциите на системата. Структурните промени са свързани с изменения на способите, чрез които системата може да постига едни или други цели. било като цяло. било на отделни участващи в нея страни. Структурни конфигурации могат да възникват във всички части на общата система. Това явление е най-силно изразено в сферата на междудържавните отношения.Техните центрове на силови и други взаимодействия имат първостепенно значение и за всички останали сфери на отношенията. Формата на тези центрове може да бъде различна: сфери на преобладаващо влияние, блокове, съюзи, организации, интеграционни общности и други. Възможностите за конфигурация на обшата структура на световната система на междудържавни отношения са три основни модела, в зависимост от броя на центровете (полюсите ): • моноцентрична (монополярна. еднополюсна) структурна конфигурация • билолярна (бицентрична, двуполюсна) структурна конфигурация • полицентрична (многополюсна) структурна конфигурация При първите два основни модела има само един вариант, но при третия модел вариантите могат да са много, в зависимост от броя на полюсите. 2)Преобладаващо е мнението, че биполярността е неизменно присъща на структурата на МО. Глобализирането на системата съвпадна с пълното разделяне на света на сфери за влияние и колониално господство в края на XIX и началото на XX век и световните противоречия, свързани с борбата за тяхното преразпределяне. Основна ос стана въпросът за промяна на статуквото или за неговото ревизиране. Това доведе до формирането на двата противоположни съюза -Антантата и Тройния съюз и първата световна война между тях ,след 1917 г. социалистическа Русия и останалия свят , антифашистката коалиция и фашисткия блок , студената война между Изтока и Запада. Около тях отново се групираха почти да края на столетието мощни съюзи и блокове.Биполярното разделяне на световните отношения след втората световна война-появата на така наречения „трети свят" , конфронтация между Китай и СССР и между СССР и СФРЮ . 1,3)Рухването на тоталитаритарния сталински и постсталински модел на „административен социализъм" в СССР и други страни от източния блок откриха възможност да се преодолее биполярната конфронтационна структура на системата и да се премине към изграждане на демократичен и многополюсен свят. В същото време обаче, бързото разрушаване на компенсаторните балансиращи елементи на предишната биполярна система откри възможност за развитието й както към моноцентризъм, така и към полицентризъм. Според други изследователи, от гледна точка на способността на държавите да водят голяма термоядрена война, през втората половина на XX век светът е останал както преди в състояние на биполярност и било вероятно да остане така задълго-само две държави разполагат с необходимия ресурс за водене на стратегическа ядрена война. От друга страна много държави (при това не само средни, но дори и малки държави) са се обзавели с ядрено оръжие и са способни да водят малки войни-полицентричност. Някои политици и изследователи поддържат тезата, че биполярната структурна конфигурация има преимущества пред другите два модела - еднополюсния и многополюсния. Като основни аргументи най-често посочват това, че в този вид тя била по-устойчива, предвидима и се поддавала по-лесно на контрол , но се дебалансира много по-бързо и лесно. При нея възможностите да се маневрира, за да се възстанови равновесието, са крайно ограничени. При разрушаването на единия от центровете е по-вероятно преминаването на системата към монополярна конфигурация, а това е най-лошият вариант. Особено неблагоприятна е билолярната конфигурация за малките държави. Биполярността затваря малките в тесните предели на двата полюса. При нея изборът им никак не е голям. Те по-лесно биват принудени да се групират около по-големите и силни партньори Каталог: 2017 2017 -> Bbc topGear #159: Най-добрите коли в света! 2017 -> 4 дни/3 нощувки 14. 04. 2017 17. 04. 2017 2017 -> На българска федерация по волейбол 2017 -> Firestone представи губа с дълъг живот Roadhawk е създаден за по-дълготрайно използване 2017 -> Бисер Иванов Райнов “подобряване на корпоративното управление чрез изграждане на базисен модел за вътрешен контрол” 2017 -> Програма по анатомия за студенти от ІІ курс медицина летен семестър 2016/2017 Лектор: Доц д-р Слави Делчев, дм 2017 -> Синхрон медия” оод 2017 -> за нашият клас. Пътуването ще се проведе от (10. 07) до 2017 -> Средно училище „антон попов”-петрич изпитни програми за определяне на годишна оценка на ученици 2017 -> Приложение №2 към чл. 6 Информация за преценяване на необходимостта от овос Изтегляне 1.89 Mb. Сподели с приятели:
|