3. Възникване на науката за мо



страница8/10
Дата06.11.2017
Размер1.89 Mb.
#33976
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Разрешаване на МК

Управление на кризи и конфликти - цялата съвкупност от действия от всякакво естество (военно, политическо, хуманитарно), които имат за цел да наложат контрол върху конфликта и да се направлява развитието му в посока приключване. Какви форми може да приеме това управление на кризи? Говорим за:


  • превенция на конфликта – изобщо да не се допусне дадено противоречие да прерастне в конфликт. Осъществява се със средствата на дипломацията. Ако все пак се стигне да конфликт говорим за

  • умиротворяване – peace-making. Предприемат се действия за управление, решаване и прекратяване на вече започнал конфликт. То може да се осъществи с:

1. Мирни (невоенни) средства. Те са средствата по чл. 33 от Устава на ООН. Те се предприемат от самите участници в конфликта: посредничество, помирение, анкета, добри услуги, за да се стигне до арбитраж и съдебно решение на спора. Други невоенни средства са мерките по чл. 41 от УООН - предприемат се от Съвета за сигурност и не са свързани с употреба на военна сила. Това са: прекъсване на дипломатическите отношения и комуникации и икономическите отношения с цел умиротворяване.

2. Военни средства – те са по чл. 42 от УООН и се предприемат от Съвета за сигурност. Това са: военни демонстрации, блокади, за да се стигне до използване на военна сила. Използва се термина: peace-enforcement - налагане на мира.

Peace-keeping - мироопазване (сините каски на ООН). Налице е присъствие на територията на конфликта, след като е постигнат вече мира, с цел да не се възобнови конфликта. Най-често се изпращат военни контингенти на територията на конфликта. Тяхното присъствие е мироопазващо.

Заключителната фаза на управлението на конфликта – peace-building - изграждане на мира. След като конфликтът е овладян, се предприема изграждане на мира. Конкретни мерки за постконфликтно устройство на региона – връщане на бежанци, провеждане на избори, изграждане на местни органи на реда.
Разрешаването на международните конфликти се свързва с „управлението на кризи” -система или съвкупност от дейности от всякакъв характер (дипломатически, политически, икономически, военен и хуманитеране характер), като целта им е да се установи контрол върху конфликта и след това този, който управлява конфликта да го насочи в желаната от него посока. Обикновено желаната от него посока е разрешаването. При „управлението на кризи” има намеса на трети страни, които могат да бъдат държави, но основно са международни организации. Те предприемат всички тези действия, за да контролират и насочат конфликта по посока на неговото разрешаване.

4 категории действия:



Предотвратяване (превенция): Превенцията включва всички възможни дейности, които варират от дипломатически акции и стигат до разполагане на войски. Целта е да се пречи на зараждащият се конфликт да избухне.Примери за превенция са: инициативи за преговори, дипломатически сондажи, инициативи на трети страни за преговори между тези, между които е противоречието, международни комисии за установяване на фактите или за извършване на инспекции на място, инициативите, опитите да се проведат консултации и т.н.

Установяване на мира (умиротворяване): peace-making, конфликтът вече е започнал и умиротворяването като елемент от управлението на кризи предполага действия, които могат да бъдат както с мирни, така и с военни средства. Това са действия за прекратяване на вече започналия конфликт. И мирните, и военните средства са предвидени в устава на ООН.

Мирни средства: мерките, които са предвидени в чл. 33, гл. 6 на Устава на ООН. Това са мерки за решаване на споровете, които включват посредничество, преговори, международни анкети, помирения, помирителни процедури и съдебно или арбитражно уреждане на спора. Мерките, предвидени в чл. 33 се предприемат от страните по спора. Това е последната възможност, която се дава на самите участници в спора сами да разрешат конфликта помежду си. На този етап Съветът за сигурност на ООН може да препоръча на страните в конфликта прибягването до някои от тези мерки, предвидени в чл. 33. Ако страните в конфликта не са успели да го разрешат, включително и след прилагане на чл.33, в следващата стъпка Съветът за сигурност се опитва да разреши конфликта, приемайки мерки. Мерките по чл. 41 се наричат „мерки, несвързани с употреба на въоръжена сила”. Тези мерки могат да се изразят в прекъсване (частично или пълно) на дипломатически отношения с участници в конфликта, на икономически отношения. Тези мерки предвиждат и частично или пълно прекъсване на всякакви комуникационни връзки от всякакво естество.

Военни средства: също са предвидени в Устава и се предприемат отново от Съвета за сигурност. Тези мерки включват военни демонстрации, блокади, за да се стигне до действия със сухопътни, въздушни и военоморски сили на ООН. Това е крайната мярка, която може да се предприеме. ООН не разполага с армия, а когато се наложи изпращането на въоръжени сили, ООН се обръща за целта към държавите-членки, които прецени, и те предоставят на организацията въоръжени контингенти. Така че ООН действа посредством национални въоръжени контингенти, които обаче се приемат за действащи от името на ООН и под негова егида.

Когато умиротворяването се осъществява с военни средства, имаме нов термин – Налагане на мира (peace-enforcement). Налагането на мира се осъществява без съгласието на участниците в международния конфликт. Съветът за сигурност не се интересува от това, тъй като има по Устав изключителното правомощие при агресия да предприеме съответните мерки.

Мироопазване (поддържане на реда, peace-keeping). Осъществява се от мироопазващите сили на ООН. Основното е, че съставът, функциите, мандатът на им не произтича пряко от самия Устав на ООН. Мироопазващите операции, които ООН извършва, не са предвидени в самия Устав. Тези операции са регламентирани по-късно с резолюция. Може да е свързан с присъствие и с представители на други международни организации (НАТО, ОСЕ). Когато peace-keeping-ът се осъществява от представители на регионални организации, това става след съгласуване със Съвета за сигурност. Peace-keeping-ът се свързва с присъствие в регионите на конфликта на полицейски части, военни наблюдатели, хуманитарни части. Всички те се грижат за поддържавнето на мира. Мироопазването става със съгласието на заинтересованите страни, включително и със съгласието на непосредствените участници.

Изграждане на мира (peace-building). Означава действия, които се предприемат след приключването на конфликта, чиято цел е да не се допусне връщане към конфликта, повторно разразяване. Изграждането на мира може да се изрази чрез разоръжаване на участниците в конфликта, оказване на помощ за репатриране на бежанци или оказване на помощ да се организират избори, за да се излъчи ново правителство.


  1. Операции по поддържане на мира, следконфликтна рехабилитация.


The Need for Peacekeeping

ООН е основана на 24.10.1945г., следвайки две световни войни, като целта й да предпази следващите поколения от бича на войната. От създаването си насам, ООН е призовавана множество пъти да предотвратява спорове от прерастването им във войни, да убеждава противоположните страни да използват заседателната маса вместо силата на оръжието, както и да спомага възстановяването на мира при вече избухнал конфликт. През годините ООН е спомогнала да бъдат въздържани и прекратени множество конфликти, при голяма част от които това се е случвало чрез разгръщане на мироопазващи операции.


The Evolution of Peacekeeping

Мироопазващата роля на ООН се основава на принципа, че едно безпристрастно присъствие на мястото, може да облекчи напрежението между враждебно настроени страни, и да се създаде условия за политически преговори. Мироопазването може да помогне за преодоляването на пропастта между прекратяване на военните действия и траен мир, но само, ако страните в конфликта имат политическата воля, необходима за да достигане на тази цел. Първоначално разработено като средство за справяне с междудържавни конфликти, мироопазването все повече се използва в вътрешнодържавни конфликти и граждански войни, които често се характеризират с множество въоръжени фракции с различни политически цели и разединени линии на командване.

Тези реалности, особено след края на 80те, доведоха до еволюция в структурата на мироопазващи мисии. Голям брой мироопазващи операции все още се основава на "традиционния" модел на военна операция, разгърната в подкрепа на дадена политическа дейност. Тези операции са свързани с военни задачи, като например наблюдение на примирието и патрулиране на буферни зони между враждебни страни, и се извършват от миротворци от ООН, които могат да бъдат въоръжени или не, и които са известни като "сини каски" или "сини барети". Въпреки, че и минали военни наблюдателни мисии са включвали също така невоенни задачи, все по-голям брой мироопазващи операции на ООН се превръщат в многостранни мисии.

От многостранните мироопазващи операции може да се изисква да:


• Съдействат при прилагането на всеобхватно мирно споразумение;
• Наблюдение над за прекратяване на огъня или прекратяване на враждебните действия, с цел да се даде пространство за политически преговори и за мирното уреждане на споровете;
• Осигуряване на сигурна среда, чрез насърчаване връщането към нормалния цивилен живот;
• Предотвратяване на появата или разпростиране на конфликта извън конкретните граници;
• Съпровождане на държавите или териториите през процеса на достигане до стабилно правителство, основано на демократични ценности, добро управление и икономическото развитие;
• Администрирането на конкретна територия, в рамките на преходния период, извършвайки всички функции, нормално присъщи на правителството.

Докато военния персонал остава жизненоважен елемент за повечето операции, цивилни граждани също се наемат с растящ брой отговорности, които могат да включват:


• Подпомагане изпълнението на сложни мирни споразумения, като поддържат връзката с представители на гражданското общество;
• Подкрепа при осъществяването на хуманитарна помощ;
• Подпомагане с разоръжаването, демобилизацията и реинтеграцията на бившите бойци;
• Наблюдение и провеждане на избори;
• Засилване върховенството на закона, включително съдействие със съдебната реформа и обучение на граждански полиция;
• Насърчаване на зачитането на човешките права и разследването на предполагаеми нарушения;
• Подпомагане със следконфликтното възстановяване и рехабилитация;
• Учредяване на преходна администрация в рамките на конкретната територия

Мироопазването се е доказало като един от най-ефективните инструменти на разположение на ООН, за подпомагане на придвижването на страните по трудния път от конфликт към мир.

Мироопазването се базира на три основни принципа:


  • Съгласие между страните

  • Безпристрастност

  • Неизползване на сила, с изключение на случаи на самозащита

Съвременните многостранни операции по поддържане на мира биват използвани не само с цел запзване мира и сигурността, но също така с идеята да съпровождат и напътстват политическата дейност, да защитават гражданите, да подпомагат разоръжаването, демобилизацията и реинтеграцията на бившите бойци, да спомагат организирането на избори, да защитават и дават публичност на човешките права и да съдействат за възстановяване върховенството на закона.

Role of the Department of Peacekeeping Operations

Департаметът за операциите по поддържане на мира е учреден като отделен департамент към Секретариата на ООН през 1992г., и е отговорен за планирането, ръководството, разгръщането, подпомагането на всички мироопазващи операции.


Establishing Peacekeeping Operations

Мироопазващи операции се установяват от Съвета за сигурност, който съгласно Хартата на ООН, е органът с основна отговорност за международния мир и сигурност.



Във всеки един случай, трябва да бъде проектирана нова мисия, чиито компоненти да бъдат пригодени към изискванията на конкретната ситуация. Тъй като ООН не разполага със собствена армия или полиция, следва Организацията да генерира тези мощности от държавите-членки, и да набере международен и национален цивилен персонал, както изисква мандатът на мисията.
Няма точно определена последователност на събитията, съпътстващи учредяването на една мироопазваща операция, но в повечето случаи, възниква някакъв вид комбинация от следните събития:
Consultations/peace agreements.

Консултации / мирни споразумения. С развитието или влошаването на даден конфликт, или достигането на опониращите страни до някакво съгласие, се състоят консултации между държавите-членки, Секретариата, засегнатите страни в съответния регион, страни, допринасящи с човешки и други ресурси, по отношение на евентуалната необходимост от присъствие на ООН и формата, която то трябва да приеме. Особено важно е засегнатите страни да предоставят съгласието си за намесата на ООН. Често една или повече от страните ще настоява, като предварително условие за подписване на мирно споразумение, на ролята на ООН за проверка на споразумението и помощ в процеса на прилагането му. Мирните споразумения често чертаят контурите на всяка бъдеща операция на ООН и ООН може да осигури, по време на преговорите фаза, ценни съвети за вида на мандата, че ООН ще бъде в състояние да приложи въз основа на своя капацитет, експертиза и предишен опит, ако Съветът за сигурност се съгласи да одобри такъв мандат. В този ред на мисли, ранните консултации със Съвета за сигурност и държавите-членки са от съществено значение, за да се установи дали те са готови да подкрепят курса на действие, предвиден от ООН, както и да предоставят необходимите ресурси.

Мисия за техническа оценка. Веднага щом условията за сигурност позволяват, интегрирана мисия за оценяване, в която участват съответните отдели на ООН, фондове и програми, отпътува за страната или територията, където мисията следва да бъде учредена, за да се оцени цялостното състояние на сигурността, политическите, хуманитарните, човешките права, военната ситуация на бойното поле, и отраженията на тези фактори върху операцията.
Доклад на генералния секретар. Генералният секретар отправя препоръки към Съвета за сигурност, взимайки предвид констатациите и препоръките на мисията за оценяване, на възможностите за организиране на мироопазваща операция, включително нейният обем и ресурси.

Резолюция на Съвета за сигурност: Съветът за сигурност приема резолюция, с която се разрешава разгръщането на операцията, и се определят нейния размер и мандат. Подобни решения изискват най-малко 9 от 15 гласа в полза, и са обект на правото на вето на някоя от петте постоянни страни-членки на Съвета - Китай, Франция, Русия, Обединеното кралство и Съединените щати. Бюджетът и ресурсите на мисията подлежат на одобрението на Общото събрание.

Назначаване на висше длъжностно лице. Генералният секретар назначава висше длъжностно лице, което да оглави операцията.
Планиране. В същото време протича планирането на политическите, военни, организационни, транспортни, административни и др.аспекти на мироопазващата операция, ръководено от съответния специален представител и департаментът по мироопазващите операции. Фазата на планиране обикновено е свързана с учредяването на седалище и работна група или интегрирана силова мисия, с участието на всички релевантни департаменти на ООН, фондове и програми.
Принос на войски и други ресурси. Държавите-членки се приканват да допринесат с войски и гражданска полиция, ако е необходимо, както и с запаси, оборудване, транспортна и логистична подкрепа.

Разгръщането на мисията се развива възможно най-бързо, вземайки предвид политическите условия и тези по сигурността, като най-често стартира с предварителното изпращане на екип, който да учреди седалище на мисията, след което постепенно да се надграждат компоненти, за да се обхванат всички аспекти и региони, предвидени в мандата на мисията. Генералният секретар редовно се отчита пред Съвета за сигурност, относно дейностите по операцията. Съветът за сигурност подновява и регулира мандата на мисията, както се изисква, докато мисията не бъде изпълнена или прекратена.

Повече от половин век след учредяването на първата операция на ООН, размерът и обхвата на мироопазващите операции на ООН са се разширили драстично. ООН може да допринесе с уникални способности и ресурси за разрешаването на конфликти, спомагайки за облекчаване страданието на хората, засегнати от войната и съдействайки им за реконструкцията на следконфликтните общества. Многостранни мироопазващи операции обаче не могат да бъдат разгръщане просто така, и няма един универсален модел, който да служи винаги. За да бъдат успешни, мироопазващите операции трябва да има ясно зададени отговорности и адекватни ресурси, и трябва да бъдат пригодени към политически, регионални и други реалности на въпросната страна или територия. Най-важно от всичко обаче - те трябва да отговорят на желанията и стремежите на местното население. Само тогава комплексните мироопазващи операции ще послужат като един наистина ефективен инструмент, в борбата на ООН за един мирен свят – целта, поставена при създаването на организацията.

Мироопазващите операции на ООН обикновено предоставят някои от основните елементи, необходими за поддържането на мира в разкъсвани от войната общества. Тези елементи могат да включват:


• Улесняване и наблюдение на сключването на споразумение за прекратяване на военните действия и създаване на атмосфера на сигурност;
• Подпомагане на процеса на политически диалог и преговори;
• Разоръжаване и демобилизиране на военни и разработване на стратегия за тяхното реинтегриране в цивилния живот;
• Подкрепа и наблюдение на национален изборен процес;
• Наблюдения на спазването на човешките права;
• Съдействие при създаването на институции на добро управление и върховенство на закона, включително наблюдение и наставничество спрямо местните правоприлагащи органи.

ООН дефинира операциите по поддържане на мира като "изпращането на международни военни и цивилни служители в условията на конфликт, със съгласието на страните по конфликта, с цел да спре или въздържи враждебните действия, или да контролира и надзирава процеса на мирно споразумение." Операциите по поддържане на мира първоначално са разработени, за да се третират с конфликти между две страни. Изисквания към на мироопазващите сили включват поддръжка на примирията и разделяне на силите, превантивно разполагане; защита на хуманитарните операции и прилагането на всеобхватно мирно споразумение. Съвременните конфликти, обаче, са много по-сложни. В резултат на това, от днешните миротворци се изисква много повече от това в предишни мисии, особено по отношение на дейности по изграждането на мира.



23.ТЕОРЕТИЧНИ ВЪПРОСИ НА СИГУРНОСТТА. НАЦИОНАЛНА МЕЖДУНАРОДНА СИГУРНОСТ
Концепцията за национална сигурностПървото определение за национална сигурност е дадено от един изследовател на МО – това е Уолкър. Според това определение сигурността е състояние, в което може да се намира всяка една държава, когато на тази държава не й се налага да жертва своите законни интереси, за да избегне войната и също така националната сигурност е състояние, в което държавата може да защити при необходимост своите интереси, включително и чрез война. Проблемът на тази дефиниция е, че в нея се набляга на употребата на силата и по-конкретно на въоръжения аспект на силата. Това е дефиниция на националната сигурност, тъй като в нея се посочва като субект на сигурността само държавата.

По-късно на ниво международна общност са преодолени недостатъците на тази дефиниция и в средата на 80-те години на 20 в. в рамките на ОН е дадена нова, по-съвършена дефиниция на сигурността, която е по-съвършена. Тази дефиниция е, че сигурността отново се определя като състояние, само че сигурността е състояние, в което държавите считат, че за тях няма опасност от въоръжено нападение, политически натиск или икономическа принуда. Това определение е несъмнено по-добро и защото то почита и другите възможности и други възможни заплахи за сигурността освен въоръжената сила. Включва се и възможността за политически и икономически натиск.Тази дефиниция е станала възможна поради факта, че около 10-ина години по-рано е дадено определение за това що е агресия. Това е станало през 1973 г. До голяма степен проблемът да се даде дефиниция за сигурността се е свързвал с проблема да се даде дефиниция за агресия.



Агресията се определя като извършване на въоръжено нападение, с което се нарушава териториалната цялост и суверенитетът на дадена държава.

Понастоящем също са правени опити да се определи какво е сигурност, но вече да се определи какво се разбира под „международна сигурност”. В ТМО повечето изследователи се придържат към следното работно определение на международната сигурност: тя се разбира като състояние на МО на отделните участници в системата, но и на цялата система на МО, при което състояние няма опасности и заплахи за техните интереси, а ако пък възникнат такива опасности или заплахи за интересите са налице достатъчно надеждни средства, за да бъдат преодоляни.



В теорията на сигурността и на МО се говори за 4 подхода към сигурността, 4 доктрини в сферата на сигурността. Това са:

1. Пацифизъм

2. Милитаризъм

3. Изолационизъм

4. Интервенциолизъм

Под „пацифизъм” се разбира абсолютизиране на мира за сметка на войната, като при пацифизма, когато се прави преценка за сигурността, субектите на МО се интересуват и за тях критерии не е военната сила на другите субекти, а критерий за тях е целите, принципите, от които се ръководят другите субекти в МО или поне заявяват.

При милитаризма е точно обратното. Войната се абсолютизира за сметка на мира и участниците в системата на МО не се интересуват и не отчитат какви принципи, ценности, цели са декларирали другите участници в МО. Те се интересуват и се ръководят само от военната сила на другите.

Изолационизмът” – при него съответният участник в МО се пази от системата, изолира се от нея, с идеята да не си внася несигурност отвън, тъй като смята, че системата извън него е източник на несигурност, на заплахи за собствената му сигурност и за да не си привнася несигурност, се изолира. При изолационизма това, че доктрината е изолационистична, не означава, че този участник не общува с другите участници в МО, но в общуването си той посочва на другите участници в системата, но не им налага начините, принципите, средствата, с които могат да си послужат те, за да си увеличат и те собствената сигурност.

При интервенциолизма даденият субект на МО възприема следният подход: не като се изолира от останалите, а като се опитва да направи системата извън него по-сигурна и за да я направи такава, той й изнася, трансплантира й сигурност. При интервенциолизма даденият участник в МО, някоя държава се опитва да им налага собствените си принципи и разбирания за гарантиране на сигурността.

Различните държави възприемат една или друга от тези доктрини, но възприемането на една доктрина не е константно във времето. Възможно е една държава в отношенията си с друга държава да практикува една концепция, а в отношенията си с друга държава – друга концепция – напр. САЩ.

В теорията на сигурността се говори за различни видове сигурност. Едни от най-разпространените класификации са следните:

Едната класификация е според източника или посоката, от която идват заплахите на сигурността – дали тези заплахи понякога могат да произтичат от вътрешно-политически събития, могат да произтичат и от развитие на международната обстановка. Според този критерии сигурността е:

- вътрешна

- външна

Втората класификация е според естеството на въздействие на сигурността – дали това въздействие е от материален или от нематериален характер. В този случай говорим за:


  • твърда сигурност – при тях има опит за влияние върху едни субекти от други чрез въоръжена сила

  • мека сигурност – при нея се правят опити за нематериално въздействие чрез информация, пропаганда, насърчаване.

Тази класификация се свързва с концепцията за „тоягата и моркова”. Тоягата е твърдата сигурност, а морковът е меката сигурност.

Обектите и субектите на сигурността.


Каталог: 2017
2017 -> Bbc topGear #159: Най-добрите коли в света!
2017 -> 4 дни/3 нощувки 14. 04. 2017 17. 04. 2017
2017 -> На българска федерация по волейбол
2017 -> Firestone представи губа с дълъг живот Roadhawk е създаден за по-дълготрайно използване
2017 -> Бисер Иванов Райнов “подобряване на корпоративното управление чрез изграждане на базисен модел за вътрешен контрол”
2017 -> Програма по анатомия за студенти от ІІ курс медицина летен семестър 2016/2017 Лектор: Доц д-р Слави Делчев, дм
2017 -> Синхрон медия” оод
2017 -> за нашият клас. Пътуването ще се проведе от (10. 07) до
2017 -> Средно училище „антон попов”-петрич изпитни програми за определяне на годишна оценка на ученици
2017 -> Приложение №2 към чл. 6 Информация за преценяване на необходимостта от овос


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница