3. Законосъобразно ли е решението на районния съд по отстраняването на Любомир като настойник и попечител?

1. 
   По повод издаванетона лична карта на Йордан при една справка в акта му за раждане- вместо 01.02 е написано 10.02. Йордан подава молба до длъжностно лице по гражданско състояние в общината заа отстраняване на грешката. Длъжностното лице по гражданско състояние отказва да отстранигрешката.
   
2. 
   Най- малкият брат Стефан има изявен музикален талант и учи в музикално училище. Той се нуждае от парични средства за допчлнително обучение по музика и за закупуването на пиано. Поради тази причина Любомир подава молба, с която иска от районния съд да разреши на брат му Йордан да продаде свой недвижим имот, за да закупят необходимите музикални пособия за Стефан.
   
3. 
   Братовчедката на тримата братя подава молба до районния съд , скоято иска Любомир да бъде отстранен от поста на настойник на Стефан и попе4ител на Йордан, на основание чл. 116 СК, защото неговите интереси са противоречиви с тези на братятаму. Тримата участват като съделители в първата фаза на съдебна делба като предмет на делбата е недвийим имот, наследен от баба им. Районният съд намира молбара за основателна и доказана и отстранява Любомир от длъжността на настойник и попе4ител.
   

Въпроси:
1. По какъв ред се извършва отстраняването на грешки в датата на раждане в акта на раждане? Какъв е характерът на производството? Кака трябва да се извърши правното действие подаване на молба за отсраняване на тази грешка?

2. Налице ли е нужда по смисъла на чл. 73. ал2 СК за разпореждане с недвижим имот на непълнолетен? Кои субекти задължително дават становища и кого съдът задължително изслушва по тези производства? Ше даде ли ражонният съд разрешение за извършване на проектиранята сделка?

3. Законосъобразно ли е решението на районния съд по отстраняването на Любомир като настойник и попечител?

Отговори:

1. 
   Подава се писмена молба от попечителя в районния съд. Производството е исково. По съдебе ред (чл.76 ЗГР) се отстранява грешката , като са нужни волеизявленията на попечителя и непълнолетния .
   
2. 
   Според чл.73 (2) СК продажбата на недвижимия имот на Йордан е в противоречие с Интересите мъ, тъй като тий няма нужда от тази продажба и тя не е в очевидна негова полза , както гласи чл. 116 СК.
   

3. 
   Любомир е длъжен да запази интересите на непълнолетния си брат, като негов попечител (чл.112 СК). Като наследници на къщата на баба си тримата братя получават качеството на съсобственици, а в закона съществува презумцията , че частите на съсобствениците са равни. Любомир би ощетил брат си , ако се разпореди с неговата 4аст от имота, тъй като не е в негова полза. Правилно би бил да продаде собствената си част или тази на по- малкия брат (с решение на районния съд).Следователно решението на съда е законосъобразно.
   

Казус 2 Погасителна давност

1. 
   Може ли Георги да получи обратно платената сума, ако докаже че не е знаел за изтелката давност, защото заема е бил даден на баща му?
   
2. 
   С предявяването на иска си, Коларов спрял ли е погасителната давност по заема?
   
3. 
   Ще се прекъсне ли погасителната давност, ако Георги е признал в разговор с общ на него и на Коларов познат, че има задължения, но няма възможност да го изпълни?
   
4. 
   Имал ли е право Георги да откаже изплащането на дълга?
   

Отговори

1. 
   Чл 118 ЗЗД гласи, че ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. В случая, това че заемът е бил даден на бащата на Георги няма правно значение, тъй като длъжник е Георги.
   
2. 
   С иска си Коларо в е спрял погасителната давност (Чл 116 В ЗЗД) , като според Чл.117 ЗЗД от прекъсването на тази давност започва да тече нова.
   
3. 
   Давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника (Чл 116 А ЗЗД).
   
4. 
   Според Чл 60 ал.1 ЗН наследниците, приели наследството отдоварят и за задълженията с които то е обременено. Следователно Георги не може да откаже изплащането на дълга на баща си.
   

Казус 3
През 1994, братът и сестрата Христина и Павел Георгиеви придобили по наследство двустаен апартамент. Още същата година Павел се нанесъл в апартамента. През 2002г Христина предявила иск против Павел, основан на Чл 31 ал. 2 ЗС за това, че е ползвал жилището от деня на отркиване на наследството до предявяването и, и дължи обезщетение, равяващо се на наема, който би получила ако отдаваше своята част под наем, считано от 1994.В съдебно заседание павел възразил, че през периода посочен в исковата молба, той е ползвал имота като съсобственик и ищецът не е правил писмено искане по реда на Чл 31 ал 2 ЗС, а за пръв път е направил това с предявяването на иска.

1. 
   Правилно ли е решението на съда?
   
2. 
   Как се прилага погасителна давност?
   
3. 
   С какъв давностен срок ще се погаси вземането в този случай?
   

1. 
   Не. Съдъсът по собствена инициатива се е произнесъл по давността, а няма право тъй като Чл 120 ЗЗД гласи, че давността не се прилага служебно.
   
2. 
   С възражение на заинтересованата страна.
   
3. 
   За такъв вид вземане, давностния срок е 3 години – ЧЛ 111 В ЗЗД