36. Публично стопанство и публични блага

Съвременните национални икономики не са чисто пазарни а смесени. Това означава, че в тях действат два различни методи за разпределение и използване на оскъдните ресурси – пазарен и непазарен,. В пазарния сектор, където се произвежда и реализира основната маса от стоки и услуги, разпределението на ресурси се извършва в условията на конкуренция, чрез пазара, който определя какво, как и за кого да се и произвеждат благата и къде да се влагат ресурсите. В непазарния сектор, наречен публичен сектор или публично стопанство не се проявяват познатите форми на конкуренция и не се формират пазарни цени на благата. Публичното стопанство може да се дефинира като съвкупност от институции, организации и дейности, чрез които държавата осъществява своите административно-управленски функции и участва в икономическия и социалния живот. В това стопанство се произвеждат и разпределят блага, които задоволяват колективните потребности на населението като: националната сигурност и отбрана, вътрешния ред, държавното управление, инфраструктурата, опазване на околната среда, здравеопазване, образование, социално осигуряване и други.

Възникването и развитието на публичното стопанство е обусловено от дефекти при функционирането на пазара. Под пазарни дефекти се разбират провали, грешки, неефективност на пазарния механизъм при функционирането и използването на оскъдните ресурси. Проявата на подобни дефекти налагат необходимост от участие на държавата в икономическия и социален живот с цел коригиране и допълване на пазара. Един от най-важните пазарни дефекти е невъзможността на пазара да осигури производството и разпределението на някои блага, които служат за задоволяване на социално значими потребности на индивидите и обществото . Ако се предостави осигуряването на такива публични блага от държавата на частния сектор, това ще изисква осигуряването на възмездност и еквивалентност, т.е. частния производител ще иска да му се заплати съответното благо. Много от индивидите обаче няма да имат мотива да платят такава услуга или няма да имат такава възможност. Тъй като в много случаи такива членове на обществото не могат да бъдат изключени от потреблението, те ще изпаднат в положението на пътници ‘без билет’. Поради тази причина трябва да съществува механизъм, който да принуждава хората да участват във финансирането на производството и доставката на публични блага. Държавата, като публично тяло и нейните органи имат правото в рамките на и на основата на закони да принуждават гражданите да плащат данъци и такси от своите доходи, да осигуряване на редица колективни блага.

Пазарът не може да функционира ефективно и ако съществуват външни ефекти или така наречени екстърнали, които водят до деформация при използването на ресурсите. Както е известно използването на ресурси е свързано с разходи и ползи. . При пазарни условия стопанските субекти отчита само частните разходи и частните ползи. Често обаче, някои стопански действия пораждат външни, странични разходи и ползи, които засягат трети лица. Външните ефекти могат да бъдат отрицателни и положителни. Въздействието може да бъде отрицателно или положително, ако намалява полезността на някои потребители и фирми или им налага допълнителни разход без да са получили ползи. Пример за отрицателен външен ефект е замърсяването на околната среда. Положителни външни ефекти има тогава, когато за сметка на частни разходи се получават общи ползи. На пример ако някой построи път или направи цветна градинка пред блока. Дадените примери показват, че в случаите, в които липсва плащане за външни ефекти се наблюдава пазарен провал. Той се проявява в неефективното използване на ресурсите при отрицателните външни ефекти и недостиг на предлагането при положителните външни ефекти. За да се отстранят този пазарен провал е необходимо лицата, които произвеждат отрицателни ефекти да плащат за тях. Такова плащане може да бъде наложено само от държавата. Най-често под формата на данъци, такси и глоби. Те са известни като компенсиращи данъци и такси или Пигу данъци и такси.

• 
  Икономически принцип или принципна ефективността. Този принцип се налага поради оскъдността на ресурсите като глобален проблем , с който се сблъсква всяко общество. Той изисква с минимално възможни ресурси заделени за публичното стопанство, да се достигне максималния ефект – предлаганите на възможно най-голяма количество качествени блага. Икономическия принцип или принципа на ефективността в публичното стопанство може да се съблюдава доста условно, тъй като поради спецификата на този сектор и предлаганите от него блага резултатите не винаги имат икономическо измерение, това са преди всичко социално значими блага, при които се търсят повече социални, възпитателни и други ефекти.
  
• 
  Принципа на безпристрастността. Решенията в публичното стопанство се вземат въз основа на политически механизми, оценки на политици и администратори – бюрократи. Това са решения от името на отделни обществени групи или на обществото като цяло. Проблемът е, че тук липсва тази обективност и безпристрастност, която е характерна за пазарните решения. На пазара всички потребители са равнопоставени и могат да задоволят потребностите си в рамките на своята платежоспособност. В публичното стопанство нещата не стоят така, Дали ще се признаят и задоволят определени потребности зависи от субективни решения. Ясно е, че политиците и държавните и местните администратори трябва да бъдат отговорни и безпристрастни при вземането на такива решения. Тази отговорност не може да се разглежда само като морално задължение за нейното гарантиране при организацията и функционирането на публичното стопанство е необходимо, квази пазарни принципи, свързани с особеностите на този сектор в стопанството.
  
• 
  Принцип на справедливостта. Този принцип изисква социално приемливо и обосновано разпределение на разходите по създаването на публични блага между отделните индивиди и социални групи. По отношение на публичното стопанство се използват два подхода за постигане на справедливост. Според първия, справедливо е, когато всеки поема такава част от разходите по финансирането на публичните блага, която съответства на изгодата, ползата, която той получава от тяхното потребление. От гледна точка на този критерии, таксите са идеалната форма за финансиране на публичните блага, тъй като те подобно на цените разпределят разходите за благата между тези, които ги потребява. Този подход може да се приложи само по отношение на разделяемите стоки и услуги, прилагани от публичния сектор. За това той до голяма степен има ограничено приложение . Според втория подход, всеки трябва да поема такава част от разходите по финансирането на публичните блага, която съответства на изгодата) неговата икономическа мощ и платежоспособност. Голяма част от публичните блага са предназначени за социални потребности, чието задоволяване не трябва да зависи от възможността да се заплатят от отделни индивиди. Става дума за такива блага като осигуряването за всички на определен минимум от образование, здравеопазване, социална защита и други. Разходите за финансирането на тези блага трябва да се разпределя между индивидите съобразно платежoспособностите им възможности, като се игнорира ползата от консумацията им. Този втори подход се основава на разбирането, че цялото общество има интерес и извлича ползи, ако всички индивиди са достатъчно образовани, здрави и социално осигурени. Прилагането на втория подход поставя и проблема за хоризонталната и вертикалната справедливост. Хоризонталната справедливост се постига с тогава, когато индивиди с едни и същи доходи се облагат с еднаква величина данъци за годината. Вертикалната справедливост се постига тогава, когато индивиди с различни икономически възможности плащат годишни данъци в различно съотношение, спрямо техния доход, чрез което се противодейства на диференциацията на доходите. В съвременното публично стопанство се съчетават и двата подхода, като по този начин се търсят възможности за най-доброто и справедливо разпределение на бремето по издръжката на публичното стопанство между гражданите.
  

• 
  - при частните стоки и услуги съществува качеството делимост, т.е. те могат да бъдат закупени и потребени от отделни потребители на части съобразно техните потребности.
  
• 
  Достъп до частните блага имат само тези, които заплатят тяхната цена. Които не иска или не могат да направят това са изключени от потреблението. При частните блага, закупуването на пазара се придобива собсвеност и поради тази причина другите индивиди се лишават, изключват се от потреблението на съответната стока
  
• 
  При частните блага не се наблюдава свойството неконкурентоспособност. Всеки от ползвателите получава само част от благото и тази част е загубена, недостъпна за останалите индивиди.
  

Публичните блага могат да се използват само също съвместно от всички индивиди. Тяхното консумиране не може да се индивидуализира при тях действат принципа на не изключване в потребление и неконкурентоспособността между отделните индивиди. Достъпът на всички граждани до публичните блага без изключение се налага поради няколкото причини: невъзможността по пътя на установяване на пазарни цени да се изключат отделни лица от потреблението; изключването в невъзможно и поради физическата невъзможност; невъзможността за изключване може да се предопределя и от голямата социална значимост за които служат публичните блага. Неконкурентоспособността при потреблението на публичните блага. Неконкурентоспособната при потреблението на публичните блага поражда необичайна за пазарната икономика ситуация. Ако се появи индивид, който иска да се възползва от дадено благо, но не може да плати за него, оптималното използване на ресурсите предполага то да му се предостави даром. ВВ този случай пределния разход за предлагането на благото на всеки явил се допълнително индивиди е нула, защото не възниква допълнителни разходи. Типични чисти публични блата са полицейската защита, националната сигурност, държавното управление, светофарите, парковете и т.н. Те се финансират изцяло за сметка на събираните данъци от данъкоплатците. Обобщено може да се каже, че публичните блага са блага, които задоволяват важни колективни потребности и се отличават с нулева възможност за изключване, неделимост и неконкуреност при потреблението.