Те се извършват в септичната превързочната или в леглото на болния. Обикновено се използва материалът, инструментариумът и др.материали от подредената количка за септични рани.Разликата между септичната и асептичната количка е, че в септичната има повече стерилни марлени материали, лигнин, атибиотични шпреове, мазила, йодасепт, кислородна вода 3%. Тук превръзките се степенуват, като се започва от по-леките и пост-епенно се преминава към по тежките, спазвайки най – строго принципът на асептиката, антисептиката, инструменталното боравяне.
Принципът на обработката е отвън на вътре с три хода:
Първи ход – йод бензин ( извън и около раната)
Втори ход – спирт 70о ( извън и около раната)
Трети ход – вътре в самата рана
Първо се почиства с кислородна вода като определено количество се изсипва от височина или се впръсква със спринцовка (кислородната вода има кръвоспиращ ефект и издига на повърхността микроорганизмите). Веднага със стерилна марля изтопяваме кислородната вода и изхвърляме марлята.
Второ се минава с йодасепт (най–добре е водния разтвор на хибитан).
И трето с антибиотик – впръскване с гентамицин, унгвенти и др. В никакъв случай не се слага пудра на отворени рани. Слага се достатъчно обемисто марлени материали върху раната.
Огледайте внимателно раната за хода на раневия процес
С подаващ стерилен инструмент вземете памучен ст.тампон от ст.табличка с превързочен материал
С индивидуалния ст.инструмент вземете памучния тампон от подаващия инструмент без да докосвате инструментите
Над бъбрековидното легенче облейте тампона с йодбензин
Почистете кожата на пациента около раната и изхвърлете тампона
По посочения метод почистете раната отвън навътре с помучен тампон със спирт
Почистете отвътре раната с кислородна вода 3%
Попийте със сух ст.марелен материал
Дезинфекцирайте отвътре раната с хибитанов разтвор 1/1000
Почистете кожата и конеца в основата на дрена в следната последователност от дез.разтвори като спазвате принципа на инструменталното боравяне: йодбензин, спирт 70о, йодна тинктура
Захванете конеца, фиксиращ дрена и го издърпайте нагоре
Прережете конеца с ст.ножица и го отстранете
Защипете с инструмента тръбни дрен до пълно прилепване на вътрешните му стени
Бавно изтеглете дрена навън и го огледайте за секрет в края му
Ако превръзката е мазива, поставете назначения мехлем предварително върху ст.марля
Покрийте раната и отвърстието от дрена със ст.марля и фиксирайте с левкопласт мастизол или бинтовайте
Почистете и дезинфекцирайте количката
Попълнете изразходваните материали и консумативи
При всеки болен трябва да се следи да не се принесе допълнителна инфекция и същевременно всеки болен да се смята като източник на зараза и инфекция за останалите болни и за персонал. Това изисква абсолютно индивидуално лечение, използване на индивидуален превързочен пакет, индивидуални прибори и смяна на ръкавиците при всеки болен. Сваленият от превръзките септичен материал се събира в специални чували, които се изпращат за изгаряне. След завършване на превръзките всичко се подлага на щателна дезинфекция.
5. Дренажи
Характерно за всяка рана е иззтичането на кръв, кръвен серум, вещества от разпада на увредените тъкани и микроорганизми. Ако не се отсранят те усложняват раневия процес и забавят оздравяването.
Дренаж означава поставянето в дълбочина на раната на дрен, който осигурява изтичането на раневия секрет навън. Има два вида дренажи – открити и закрити.
Откритите дренажи се поставят в замърсените отворени рани. Мога да се изработват от гумени ръкавици, марлени връхчета или тръбички срязани по дължина (при гуша). Сменят се при свяка обработка на раната. За смяната е нобходимо топчеста сонда.
Закритите дренажи се нар.още капилярни. При тях се разчита на засмукващия принцип
Свалянето на дрена става със стрилен защипващ инструмент, като защипваме дрена и със скалпел прерязваме конеца (като внимаваме да не прерязваме другия конец за кожата).
При гръдния дрен – следене за обратното налягане; фаулер положение на болния в леглото; сваля се само от лекар; преди свалянето се прави рентгенова снимка , за да се види дали дали белия дроб е разгънат; най-голямо усложнение може да е пневмоторакс.
Времето за поддържане на дренажа е най-различно. Когато се поставя дрен за предпазване от кръвотечение и усилена ранева секреция, той може да се отстрани и след 24-48 ч. Ако обаче се очаква супурация на оперативната рана, дренажът се оставя до 6-7-ия ден. Абсолютно е необходимо дренирането след всяко инцизиране на абсцес, флегмон, мастит, панарициум и др.подобни гнойни процеси.
6. Задъление на м.с при болни с дренаж:
Системно следене и поддържане на дренажа и текуща проверка на неговата проходимост. При запушването му с кръвни и гной парчета е целесъобразно промиването му с разтвор от кислородна вода, физиологичен разтвор.
Да осигури достатъчно стерилен материал за смяна на дренажа
