4. Описание и анализ на компонентите и факторите на околната среда и на материалното и културното наследство, които ще бъдат засегнати в голяма степен от инвестиционното предложение, както и взаимодействието между тях

Кариерата за добив на вермикулитова суровина “Ливаде” заема източната част от находището “Белия камък”. Теренът на находището е хълмист с наклон около 16, като надморската височина e с най-ниска кота 650 m, а най-висока – 1080 m. Кариерата “Ливаде” се разработва в границите на геоложките запаси, ситуирани в границите на предоставената концесионната площ, която възлиза на 537 521.5 m², с надморска височина 900 – 1 020 m.

В климатично отношение кариера “Ливаде” спада към климатичния район на хълмистите и нископланински части на Западна Средна България, част от Умерено континенталната климатична област в България. Климатичните условия в района се определят главно от сравнително голямата надморска височина. От значение е също така хълмистият характер на терена и неговото изложение.

Зимата е студена и съобразно по-голямата надморска височина, снежната покривка в района се задържа по-дълго време 60–80 дни. Пролетта настъпва сравнително късно – едва към края на март и началото на април, средната температура се задържа устойчиво над 5С. Лятото е сравнително хладно – средната температура за м. юли е около 18.1С, а средната максимална температура 24.3С. Хълмистият и нископланински терен е благоприятен за развитието на вътрешномасова, конвективна облачност и чести краткотрайни валежи. Есента и пролетта са с приблизително еднакви средни денонощни температури.

За охарактеризиране на климата в района на находище “Ливаде” са използвани данни от Климатичен справочник на РБ за най-близко разположената до обекта метеорологична станция Вакарел с н.в. 851 m, отстояща на около 20 km разстояние от обекта. Основните метеорологични характеристики са дадени в Таблица 4.1.1-1 и Фиг.4.1.1-2.

Според разработения проект, експлоатационните работи на кариера “Ливаде” ще се водят сезонно, по открит начин, без взривна дейност. Кариерата ще бъде източник основно на прахово замърсяване на атмосферния въздух и в по-малка степен на емисии от изгорелите газове на двигателите с вътрешно горене (ДВГ) на използваната кариерна техника и на автосамосвалите за експедиция на добитата суровина.

Върху процесите на разпространение на замърсители, а от там и на тяхното ниво в атмосферния въздух в околните райони, съществено влияние оказват следните метеорологични фактори:

- Температура на въздуха. Средната годишна температура на въздуха за с. Вакарел е 7.9С, средно месечната минимална температура е 3.6С, а средно месечната максимална - 12.9С. Поради по-голямата надморска височина на района на обекта, температурите на въздуха ще бъдат малко по-ниски от тези регистрирани в с. Вакарел. Характерна особеност е липсата на много ниски минимални температури, които са присъщи на котловинните полета (Ихтиманска котловина), тъй като поради наклонения характер на терена в района няма условия за продължителни температурни инверсии.

За района на обекта средните летни абсолютни температури рядко надвишават 30С. През този сезон е и максимумът на валежите и не се наблюдават продължителни летни засушавания. Тези условия са благоприятни за намаляване на праховите замърсявания на атмосферния въздух през периода на най-интензивна кариерна работа.

Максимумът на валежите е през летния период, когато ще бъде и най-интензивната работа в кариерата. Валежите са чести и краткотрайни, и ефективно ще намаляват нивото на замърсителите в атмосферния въздух.

Както се вижда от Фиг. 4.1.1.-1, дефицит на влага има само през юли, август и септември като слабо овлажнен е месец август с относителна влажност 65% (Фиг. 4.1.1-1), а най-влажен е януари с относителна влажност 88% и коефициент на овлажнение 4.4, т.е. приходът на влага е почти 4 пъти по-голям от изпарението.

Анализът на климатичните и метеорологични фактори в района на оценявания обект показва, че в болшинството си те са благоприятни по отношение на самопречистващата способност на атмосферния въздух. Режимът на приземния вятър не е предпоставка за замърсяване на най-близките населени места по пътя на атмосферния въздух при осъществяване на предвидените с проекта дейности.

В района на обекта няма пункт на автоматична система НАСЕМ за контрол на качеството на атмосферния въздух.

Организирани източници на емисии в атмосферния въздух в района няма. Битовете източници на емисии от махалите на с. Белица не могат да окажат въздействие върху качеството на атмосферния въздух на площадката на кариерата.

Качеството на атмосферния въздух е единствено под влияние на емисиите на прахови частици, причинени от естествената вятърната ерозия в района на кариерата и слабия трафик по третокласния път 801 София-Вакарел-Белица-Поибрене-Оборище-Панагюрище-Стрелча .

• 
  площни – при снемане и депониране на откривката, прах при добив на вермикулитсъдържаща маса , рекултивация, ДВГ на кариерна техника.
  
• 
  линейни – ДВГ на тежкотоварен транспорт за превоз на добитата скална маса до местопредназначението й, прахоотделяне от пътя.
  

На Фиг. 4.1.2-1 е направено сравнение между емисиите от горната инвентаризация за една година, осреднено по целия концесионен период от 29 години и данните на Националния Статистически Институт (НСИ) - осреднени едногодишни емисии за отделните населени места около района на кариера “Ливаде” за периода 1997-2001г.

Вижда се, че при експлоатация на кариера “Ливаде”, средногодишните количествата на емитираните замърсители са съизмерими, спрямо тези на повечето околни населени места и много по-малки от емисиите на някои от околните селища (с.Поибрене, с.Оборище, с.Вакарел).



Фигура 4.1.3-1 Емисии за малките населени места около с. Белица (осреднени едногодишни данни за периода 1997-2001г. НСИ) и от инвентаризацията на кариера Ливаде за 1 година, осреднена по целия концесионен период.
4.2. Повърхностни и подземни води

4.2.1. Характеристика на хидрогеоложките и хидроложките условия и фактори, влияещи върху количеството и качеството на повърхностните и подземните води.

Повърхностни води

Територията на разглеждания обект попада в пределите на Източнобеломорския район за басейново управление на водите. Основната хидрографска единица тук се явява река Мътивир, водеща началото си от Ихтиманска Средна гора. От значение за района на инвестиционното предложение са р. Белишка, отводняваща рида Белия камък от запад и р. Бощица, с притока си Заин дол, отводняващ находището на вермикулит от изток. Река Мътивир се влива в яз. Тополница и принадлежи към водосборния басейн на р. Тополница.

Водосборът в района на находището се характеризира като среднопланински, изцяло зает от метаморфни и магмени скали с ниска водозадържаща способност. Отсъстват карстови и седиментни басейни. Тези обстоятелства от своя страна предизвикват преобладание на повърхностния отток пред подземния и на снежното му подхранване.

Количествените характеристики на оттока в района на находището не са измервани. Системни хидрометрични измервания се извършват на р. Тополница, р. Мътивир при с. Мирово и при Сербезкале, р. Венковец при с. Венковец и на р. Фанос при с. Поибрене.

Като най –подходящ като аналог, включително и с достатъчна пълнота на измерванията е пункт № 71210 при с. Мирово, които представяме по –долу. Основните орохидрографски елементи на р. Мътивир към посочения пункт са:

- площ на водосборната област: 248,5 km ² ;

- средна надморска височина на водосборната област: 778 m ;

• 
  модул на средния отток: 2,98 l/s.km² ;
  
• 
  модул на минималния отток / устойчив отток, подземна съставляваща/: 1,01 l/s.km² ;
  
• 
  среден отток, съгласно таблица 4.2.1.1.
  

Непосредствено отношение към инвестиционното предложение има потока Заин дол, представляващ най–горното течение на р. Бощица и отводняващ района на находището –Карта на повърхностните води- Приложение №5.

Потокът се появява в южното подножие на вр. Голямата икуна – 1220.2 m, развива се в югоизточна посока и след с. Белица, заедно с още няколко потока от ІV порядък формират р. Бощица, вливаща се в яз. Тополница.

Потокът се формира, събирайки водите от югозападните склонове на рида „Арамлиец” и от източния склон на рида на вр. Голямата икуна, където е разположено и находище „Белия камък” - у-к “Ливаде”. Руслата на потока Заин дол и р. Бощица са формирани в преобладаващата си част върху гнайси и по–малко върху ултрабазити и гранити.

Съгласно районирането, предложено от Хр. Антонов и Д. Данчев (1980), разглежданият район попада в Средногорския хидрогеоложки регион. Той е в границите на разпространение на предимно докамбрийски скали, представени от гнайси, шисти, гранити и ултрабазити. Тази хидрогеоложка структура е дефинирана като водно тяло BG300000Pt044 – пукнатинни води в Западно и Централно балканския масив /6.2-15/. В цитирания документ е посочено, че водното тяло се използва за питейно-битово водоснабдяване. Предвиден е мониторинг на количественото състояние и контролен мониторинг на качественото състояние в един пункт, четири пъти годишно. Пунктът представлява извор в центъра на с. Белица № 106 с координати 42⁰ 30^’ 33,5” и 23⁰ 53^’ 26,9” и е отдалечен от контура на площ Ливаде на 1,3 km югоизточно.

В регионален план Ихтиманското Средногорие представлява позитивна хидрогеоложка структура от типа на класическия хидрогеоложки масив, “спрегнат” на северозапад със Софийския басейн, на югозапад с Ихтиманския басейн, а също така и силно повлиян от разломни и дренажни структури от Маришката и Етрополската системи. В локален аспект подземни води се формират само в най-горната изветрителна зона на разкритията и почвения слой. Тези води са формирани в зоната на екзогенната напуканост и са с плитка циркулация и активен водообмен. Имат спорадичен, често временен характер. Те са ненапорни, порово-пукнатинни. Подхранването им се осъществява от валежи, а дренирането – в хидрографската мрежа и от извори с малки дебити. Често през сухи сезони, повечето от изворите пресъхват. В дълбочина напукаността и водопропускливостта на скалите намалява и те се явяват съществен водоупор, затрудняващ проникването на води в дълбочина.

Карта на подземните води е представена в Приложение №5.

Въз основа на горните факти може да се направи заключение, че характеристиките на повърхностните и подземните води се обуславят от множество фактори, от които по-съществено е въздействието на:

• 
  интензитета на атмосферните валежи и температурния режим, характерни за тази част на България;
  
• 
  релефа и степента на разчлененост на речно-овражната мрежа;
  
• 
  преобладаване на повърхностният отток пред подземния отток;
  
• 
  петрографския, минералния и химическия състав на скалите, степента на площното им разкритие; степен на напуканост, изветряне и тектонска обработеност и др.
  
• 
  отсъствие на човешки дейности и фактори, които значително да изменят характеристиките на водите с изключение на водовземането за ПБВ.
  

Средните месечни и годишни водни количества m³/s на р. Мътивир в пункта при с.Мирово са посочени в Таблица 4.2.1.1.

Качествените показатели на водите в р. Белишка и р. Бощица, както и на притоците им в района на находището, не се наблюдават. Не функционират също така и пунктове от националната мрежа за мониторинг на водите. Съгласно Заповед № РД – 272/03.05.2001 год. на МОСВ река Мътивир след заустване на ГПСОВ – Ихтиман до яз. Тополница е ІІІ категория. Река Белишка и р. Бощица могат да се определят като ІІ категория води. За двете реки, съгласно Годишник за състоянието на околната среда 2005 г. и съгласно изданията на ИАОС, гр. София – Тримесечни бюлетини за състоянието на околната среда, няма установено нарушение на нормите за качество на водите.

Както беше посочено, площта на инвестиционното предложение се разполага във водно тяло № BG300000Pt044 – пукнатинни води в Западно и Централно балканския масив /6.2-15/.

Съгласно «Карта на естествените ресурси на подземни води в България», районът се определя като практически лишен от експлоатационни ресурси. Ползването се извършва чрез каптиране на естествени извори. Естествените ресурси от подземни води в района може да се определят като приблизително равни на минималния отток на Заин дол или около 1 l/s от km². Дебитът на изворите обикновено не надвишава няколко литра за секунда. Очевидно е, че подобни води могат да задоволят само местни нужди на относително малобройно население.

Независимо от относително ниските водни ресурси, водното тяло се използва за питейно–битово водоснабдяване на населението. Северно от площта е каптиран извор за водоснабдяване на с. Белица. Площта на находището не засяга водоизточника, околностите му и областта на подхранването му. Само част от трасето на водопровода с дължина около 400 m преминава през кариерната площ. От община Ихтиман е утвърден ПУП за изместване на водопрвода извън добивната зона преди началоот на експлоатация на кариерата (№ ІV-3/22.08.2008 г. на 9 ОЕС – гр. Ихтиман).

В Ихтиманското Средногорие водите по състав са предимно хидрокарбонатни, калциево-магнезиеви. Минерализацията на водите в повечето магмени и метаморфни скали е под 0,2 g/l. Водородният им показател се изменя от 6 до 7,5 , а температурата – от 8 до 16С. Като цяло водите са уязвими по отношение на замърсяване, но източници на замърсяване практически отсъстват.
4.3. Земи и почви

4.3.1. Необходими площи за реализация на инвестиционното предложение и необходимост от промяна на предназначението на земите

Общата концесионна площ на находище „Ливадие”, съгласно координатен регистър на точки с номера от 1 до 16, е 537 521,5 m². В рамките на тази площ са включени: кариерното поле, насипища и площадка за фургони (означена като „промплощадка”).

Съгласно Заданието за ДОВОС, изготвено от «Хеликс» ЕООД, теренът на концесионната площ обхваща местностите Ливаде, Яворски поляни, Ушите, Крушата, Малиница и Радковец, които по регистъра на земеделските земи са изоставени ниви и ливади от Х категория, чието предназначение трябва да бъде променено преди реализиране на инвестиционното предложение. Имотите са върнати на частни стопани (59,087 dka), но все още има и неиндентифицирани собственици (192,815 dka), залесени територии в местност Арамлиец (262,805 dka) - собственост на община Ихтиман, Държавен горски фонд (18,486 dka), както и полски пътища (8,518 dka) на Община Ихтиман.

Данните от проeкт “Кариера за добив на вермикулит ”Ливаде”, с. Белица”, разработен от “Геопроект” ЕООД показват, че земите, които ще бъдат засегнати от осъществяването на инвестиционното предложение са:

- необработваеми - X категория частни имоти – 59,087 dka (11% от концесионната площ) и се използват за пасища и ливади;

- земи от горския фонд – 281,291 dka (52%);

- стопанисвани от общината - земи по чл. 19 – 192,815 dka (35,6%).

Като некатегоризируеми по реда на чл. 1, ал. 2 (Наредба за категоризиране на земеделските земи при промяна на тяхното предназначение - ДВ бр.90/1996) са определени земите, заети от съществуващи на територията полски пътища – 8,518 dka . Това означава, че площта, предполагаща възможности за земеделско производство, е с не особено високи продуктивни възможности, с изключение на животновъдството.

Парцеларен план на територията на находище „Ливаде” и регистър на площите, засегнати от концесионната площ (извадка от ПУП-ПП) са представени в Приложение №3.
4.3.2. Характеристика на състоянието на почвите в района на реализация на инвестиционното предложение

Почвите в района на реализация на инвестиционното предложение не са нарушени. Добивът е предвиден да се извършва по открит начин, от юг на север.

Според горскорастителното райониране на България находище “Ливаде” (Ихтиманска Средна гора) попада в Тракийска горскорастителна област – Среден планински пояс на горите от бук и иглолистни; нископланински подпояс на горите от горун, бук и ела с диапазон на разпространение от 700 - 1200 m н. в.

Кариерата ще се разработва в зоната на разпространение на почви от класове: Примитивни (Leptosols), тип Регосоли (Regosols) в комплекс с почви от клас Метаморфни (Cambisols), тип Кафяви горски (Distryc – Eutric Cambisols) неерозирани, които са формирани върху безкарбонатни скали под влияние на букова и дъбова растителност (фиг 4.3.).

В по-високите части на района под буковите гори целинните неразвити почви са с обща мощност 0,5 – 0,6 m. Хумусният хоризонт е плитък с мощност от 0,10 - 0,15 cm. Почвите са леки – глинесто – песъчливи (табл. 4.3.2-1). Количеството на физическата глина се движи в границите 10 – 15%, като постепенно намалява надолу по профила. От фракциите на механичния състав с най-висок процент е песъчливата, която за горните хоризонти се изменя в границите 45 – 50%, а надолу достига до 59 – 82%.

Количеството на хумуса в повърхностния хоризонт е под 2% (табл. 4.3.2-2) и в дълбочина рязко намалява, което определя почвите като бедно хумусни, със слаба запасеност с органично вещество. По съдържание на общ азот те са слабо до много слабо запасени; реакцията на почвения разтвор е слабо кисела, без значими промени в дълбочина.

По механичен състав почвите са леко песъчливо глинести (табл. 4.3.2-3).

Количеството на хумуса в повърхностния хоризонт е над 4% (табл. 4.3.2-4.) и в дълбочина рязко намалява, което определя почвите като богато хумусни в хумусноакумулативния хоризонт и бедно хумусни в дълбочина. Кафявите горски почви в района на находището са с много виска запасеност на общ азот в границите на хумусния хоризонт и много слаба запасеност с общ азот в дълбочина. Реакцията на почвения разтвор е средно кисела.

Почвите в района на находището имат нисък сорбционен капацитет, което ги прави чувствителни на замърсявания.

В геоложкия строеж на района вземат участие докамбрийски, палеозойски и кватернерни формации.

Гнайсите, в зависимост от преобладанието на един или друг минерал са биотитови, двуслюдени и амфиболитови. Биотитовите гнайси са дребнозърнести и са изградени от кварц, плагиоклаз, биотит, мусковит, хлорит и други минерали. Двуслюдените гнайси имат подчинено разпространение в района и се установяват като лещи сред биотитовите. Имат дребнозърнеста структура и ивичеста текстура. Основните изграждащи ги минерали са: плагиоклаз, кварц, фелдшпат, мусковит, биотит, хлорит и др. Амфиболитовите гнайси се срещат рядко на границата с шистите. Те са дребнозърнести, сивозелени на цвят. Основните минерали в тях са кварц, плагиоклаз и амфибол, както и различни слюди.

Амфиболитите представляват западната граница на площ „Ливаде”. Те са пъстри, дребно и среднозърнести. Изградени са от мафични минерали, фелдшпати, кварц. Имат предимно масивна структура.

Ултрабазитите в Белишкия район са установени под форма на 32 броя тела. В част от телата е установена изветрителна кора с образуване на вермикулит и са подложени на детайлни проучвателни работи. Най – голямото тяло вмества находища „Барата” и „Белия камък”. В рамките на второто е обособена и площ „Ливаде”, чийто строеж е разгледан подробно по - долу. Ултрабазитите са променени от екзогенните процеси в различна степен. Промените довеждат до серпентинизация, хлоритизация и вермикулитизация. Сред ултрабазитите следва да се отбележат перидотитите, по –слабо разпространени на находище „Белия камък” и пироксенитите - с по-значително разпространение.

Като палеозойски, вероятно горнокарбонски се считат също кварц – диоритите от поибренския плутон. По състав представляват кварц - сиенит– диоритови –порфири. Като скални разновидности това са гранити и диорити.

В тектонско отношение районът попада в Средногорската тектонска зона. Локална морфотектонска единица тук е Ихтиманския блок. На североизток блока е ограничен от Панагюрския синклинорий. На северозапад граничи със Софийската депресия посредством Етрополския разлом. На югозапад блока граничи със средногорските неоинтрузиви, като границата минава по снопа от разломи, принадлежащ към Маришката разломна зона. На югоизток потъва под седиментната покривка на Горна Тракия.

По своя строеж Ихтиманският блок представлява хорст – антиклинорий с ядро от архайски метаморфити, издигнато още през горната юра. Главните разломи в района имат северозапад – югоизточна посока. Разломните структури преобладават пред гънковите, развити през горна креда, палеоген и кватернер. Дълбочинното разломяване е дало възможност за внедряване на ултрабазитовите тела и пегматитите.

Характеристика на находището на подземни богатства, в т.ч. количество и качество на запасите и ресурсите му.

Площ “Ливаде” се намира в източните части на вермикулитово находище “Белия камък” и заема 0,2 km² от него. Посоченото находище, заедно с находище “Барата”, са образувани в изветрителната зона на най-голямото ултрабазитово тяло, принадлежащо към Белишкото вермикулитоносно поле.

Ултрабазитовото тяло е вместено сред гнайси и частично сред амфиболити, чрез които е отделено от находище “Змейова чукара”. Има удължена сърповидна форма. Общата проучена дължина на тялото е 5000 m, ширината му в източните части е 600 m, а средната ширина на останалите части е 150 m при което заема площ около 1,2 km². Ултрабазитовото тяло е пресечено от пегматитови жили, които по минерален състав са определени като аплит-пегматоиди. Покриващите вермикулитовата зона материали са почвен слой и склонов нанос, представен от късове ултрабазити, пегматити и гнайси, споени от жълто-кафяви глини и пясъци. Дебелината на покриващия слой е от 0,40 до 6,30 m, като средно за цялото находище “Белия камък” е 1,40 m.

Вермикулитизацията обхваща приповърхностната част на ултрабазитовото тяло и има характер на изветрителна зона. Във вертикалния й разрез се наблюдава намаляването в дълбочина на съдържанието на вермикулит, като се разграничават две зони: горна – интензивно вермикулитизирана и долна – слабо вермикулитизирана. В горната зона съдържанието на вермикулит достига 49,21% .

Максималната достигната дълбочина на вермикултизираната зона е 18,40 m. Минималното съдържание на вермикулит за полезната дебелина е 11,48%, а максималното – 46,23%, като средно за находище “Белия камък” е 22,95%. Площно разпределението на съдържанието на вермикулит е най-високо в централните и северни части на находището, докато в периферните постепенно намалява под 10% .

Полезната дебелина на вермикулитовата зона варира от 2.00 м до 14.80 m, или средно за находището 6.10 m.

Разпространение на вермикулита на находище “Белия камък” е от два типа.

При щокверковия тип, вермикулитът е във вид на гнезда, лещи и жили от рахла маса сред серпентинизирани перидотити. За него е характерно, че на повърхността е изграден почти изцяло от чисти вермикулити, в дълбочина степента на промяна е само до хидробиотити, а още по надолу се достига до незасегнати изходни скали. Средното съдържание на вермикулит тук е около 15-16%, а обменните катиони са предимно магнезиеви. Този тип изгражда и части от площ “Ливаде”.

Вторият тип вермикулитизация се характеризира с пълно и равномерно разпределение на вермикулитовата маса сред амфиболизирани пироксенити. Той е изграден главно от хидробиотити, средното съдържание на вермикулит е 26–29%, а обменните катиони са калциеви и магнезиеви.

От този тип е изградена и преобладаващата част от площ “Ливаде”.

Вермикулитът е със златистожълт, кафяв до чернозлатист цвят. Определеното средно съдържание на вермикулит за находището е 29,7% при средно насипно тегло 256 kg/m³.

Вермикулитът е хипергенен минерал, образуван в екзогенни условия при изветряне на скали с ултраосновен състав. По химичен състав е алумосиликат с алкалоземни обменни йони и водни молекули в структурата си. По структура е близък до монтморилонита.

Измерената мощност на еквивалентната доза гама лъчение (МЕДГ) на вермикулитовата суровина е в границите 0,19-0,42 µSv/h, средно 0,3 µSv/h. Стойностите са въз основа на 60 измервания на 12 проби, взети при проучване на находище „Ливаде” през 2004 г. (Протокол – Приложение №6). Измерените стойности са в границите на естественият радиационния гама фон за страната, който е 0,06 – 0,60 µSv/h . Заключението в протокола е, че при такива измерени стойности изследвания материал е освободен от изискванията на Основни норми за радиационна защита за дейности и източници на йонизиращи лъчения.

Според “Класификацията на запасите и ресурсите на находищата на твърди подземни природни богатства”, в находище “Ливаде” са изчислени запаси в два блока поделени като: Доказани запаси и Детайлно оценени минерални ресурси .

Блокът обхваща централните части на находище “Ливаде”, проучено детайлно с шурфи и шахти в мрежа 100х100 m. Площта на блока е 152 928 m², средната полезна дебелина на вермикулитовата зона е 4,27 m; средното съдържание на вермикулит е 24,3%; средното насипно тегло за експандиран вермикулт е 263,6 kg/m³, а съотношението на откривката към полезната дебелина е 0,49:1. При обемно тегло 1,8 g/сm³ са изчислени 1175,4 хил.тона запаси от вермикулитова суровина, от която 285,58 хил.тfkd са чист вермикулит.