4. Описание и анализ на компонентите и факторите на околната среда и на материалното и културното наследство, които ще бъдат засегнати в голяма степен от инвестиционното предложение, както и взаимодействието между тях

Дългата ос на площта на находище „Порой” е ориентирана с посока почти запад-изток, като обхваща билните части на удължено възвишение - едно от постепенно снижаващите се разклонения на Айтоската планина в източна посока (фигура 4.1). Денивелацията между най-ниските и най-високите коти на терена е около 100 m, а средната им надморска височина е около 200 m.

В Приложение № 3 са показани Обзорна карта на района М1:50 000, топографска карта на района и снимков материал.


Фигура 4.1. Общ изглед от находище „Порой”

4.1. Атмосферен въздух

4.1.1 Кратка характеристика и анализ на климатичните и метеорологични фактори, имащи отношение към конкретното въздействие и качеството на атмосферния въздух

Климатът на изследвания регион спада към Черноморската климатична подобласт, понеже върху него значително влияние оказва Черно море. Той се характеризира с мека зима и топло и сухо лято.

Докато през зимата крайбрежната част на района е забележимо по-топла от вътрешната му част, през пролетта се получава обратното. Затоплянето в по-вътрешната му част протича с по-бърз темп и утвърждаването на температурата на въздуха над 10С в нея става с няколко дни по-рано. Средната денонощна амплитуда (разликата между средните месечни максимални и минимални температури) за 15 годишен период (1953-1968) е с малък ход от 6.3°C през януари до 10.0°C през юли – Фиг 4.1.1-1.

Есента е значително по-топла от пролетта, като октомври (през който морето започва да действува вече затоплящо) има средна месечна температура от 14.6С. В края на есента районът се очертава като един от най-топлите в страната.

За Бургас през 2008 г. средно месечната температура и абсолютно минималните и максималните температури са показани на Фиг.4.1.1-2. Средногодишна температура за 2008г. е 14.1С, докато за периода 1953-1968г. (Фиг.4.1.1-1) е била 12.7С.



Фиг. 4.1.1-2 Средно месечна и абсолютно минимални и максимални температури за 2008 г.

Облачност

Режимът и характерът на облачността в дадено място е свързан както с режима на валежите и мъглите, така и с количеството слънчева радиация, която достига до земята.

Средно годишно общата облачност за Бургас е 5.4 бала, като най-висока е тя през зимата и пролетта, когато достига 5.5   7.0 бала, и най-ниска през лятото и есента – 2.8 – 5.3 бала. На Фиг. 4.1.1-3 се показан годишния ход на ясните и мрачни дни по отделните месеци и общата облачност, като годишно ясните дни са 69, а мрачните 107.

Облачността през зимата е предимно ниска и слоеста, по голяма сутрин и в ранните вечерни часове. От пролетта нататък характерът на облачността се променя - максимумът от сутрешните часове преминава в часовете след обяд. Това е свързано със зачестилата поява на конвективна облачност след обяд. Нарастването на ниската облачност започва през октомври, когато е и преходът в денонощния ход - от следобеден към сутрешен максимум, който е характерен за зимния период.

Важната климатообразуваща роля на атмосферната циркулация се изразява в преноса на въздушни маси с различен географски произход и различни термодинамични свойства.

Антициклоналната циркулация, която в последните години се проявява все по-често, през студената част на годината създава условия за радиационни инверсии и образуване на мъгли.

През повечето месеци на годината преобладават източните (24.2%), североизточните (17.9%) и западни ветрове (15.7%) - Фиг.4.1.1-4. През зимния сезон се увеличава честотата на западните ветрове, а през летния на източните. Най-силни ветрове се наблюдават от север и североизток – над 20 m/s.

Числата показват общия процент на вятър от тази посока, по които е построена и годишната роза на вятъра, показана на Фиг. 4.1.1-5^а. На Фиг. 4.1.1-5^b е показана розата на ветровете за Бургас, измерена през 2008г.



Фигура 4.1.1-4 Честота на вятъра в проценти по градациите на скоростта за климатична станция Бургас за 39г.

Фигура 4.1.1-5а Роза на вятъра за период от 40г.	Фигура 4.1.1-5b Роза на вятъра през 2008г.

На близостта на морето се дължи и сравнително малкият процент «тихо време» - 18.1 % за климатичната роза (Фиг. 4.1.1-5^а) и 14.0% за годишната роза - Фиг. 4.1.1-5^b.

Под потенциал на замърсяване се разбира честотата на случаите на тихо време и скорост 1 m/s. Той се изразява в числа от 1 до 100. За висок потенциал на замърсяване се приема 75   100, за нисък – 0   25. Потенциал 25   50 е среден, а потенциал 50   75 – средно висок. За района на гр. Бургас и на кариера “Порой”, той е нисък.

Годишният ход на валежите в Бургас за 2008 г., изразени mm, както и средната месечна влажност на въздуха са показан на Фиг. 4.1.1-6. Сумата на валежите за 2008г. е 641.9mm. Климатичната сума на валежите за периода 1931-1985, използван в Климатичния справочник за валежите в България е била много по-ниска – едва 540mm. През 2005г. същата сума е – 630.4 mm, което показва тенденция към увеличаване на валежите.

Като климатичен фактор голямо значение имат появата на метеорологичните явления като мъгла, валеж, снеговалеж и гръмотевични бури. Броят часове, през които е имало дадено явление за 2008г., са представени на Фиг. 4.1.1-7. Както се вижда от фигурата няма месец без явление, като мъглите са характерни за есенно-зимния сезон – само през месец януари са били 50 часа. Гръмотевичните бури са характерни за летния. През месец май е наблюдаван проливен дъжд с продължителност 11 часа.

Тези процеси определят турбулентния обмен на топлина между земната повърхнина и атмосферата. През продължителното лятно-есенно засушаване поради липса на достатъчно влага за изпарение преобладава разходът на топлина във вид на турбулентен обмен, докато през влажния есенно-зимен период преобладава разходът за изпарение.

Процес, при който водата от земния повърхностен слой (почвата) преминава в атмосферата в газово състояние (водни пари) като скоростта му зависи обратно пропорционално на количеството влага във въздуха (при 100% относителна влага в атмосферата няма изпарение). Годишното изпарението може да бъде определено посредством дефицита на влажността по метод, адаптиран за България от Велев и Йорданова - Фиг. 4.1.1-8.

Това е комбиниран процес от директното изпарение от почвата и загубата на влага чрез растителността при наличие на неограничено количество влага. По метод на Торнтуайт е пресметнато количеството потенциално изпарение, което се равнява на изпарението от водна повърхност - Фиг. 4.1.1-8.

Коефициентът на овлажнение е отношението на количеството валежи към изпарението. В Таблица 4.1.1-1 са показани степените на овлажняване.

На Фиг. 4.1.1-9, Фиг. 4.1.1-10 и Фиг. 4.1.1-11 е даден годишния ход валежите, изпарението и на коефициента на овлажняване за разглежданите райони – Айтос, Несебър и Бургас, съответно.

Както се вижда от тях и за трите места има дефицит на влага от м. март до м. октомври, като много сух месец е м. август - с оскъдно овлажняване. Най-влажни са зимните месеци, като за Айтос степента на овлажняване е най-ниска.



Фиг. 4.1.1-9 Годишен ход на овлажняването за Айтос



Фиг. 4.1.1-10 Годишен ход на овлажняването за Несебър



Фиг. 4.1.1-11 Годишен ход на овлажняването за Бургас

4.1.2. Оценка на качеството на атмосферния въздух.

Качеството на въздуха се определя от емисиите на битовите източници и автомобилен трафик по транспортните артерии в региона. В близост до находище „Порой” други минни обекти не се експлоатират.

При осъществяване на Инвестиционното предложение, производствената дейност на кариера “Порой” ще бъде източник на замърсяване на атмосферния въздух с прах и с изгорелите газове от ДВГ на кариерната и транспортна техника. При пробивно-взривните работи ще се отделят главно прах и вредни газове (азотни оксиди, въглероден окисид).

На Фиг. 4.1.2-1 е показано сравнение на нивата на емисиите по данни на Националния статистически институт (НСИ) за осреднените емисии на населените места в района за периода 1997-2001г. и изчислените емисии от кариерната техника и транспорт от Таблица 2.4.1-7. От сравнението се вижда, че кариерната техника има по-високи емисии на азотни оксиди, диазотен оксид, въглероден оксид и летливи органични съединения, докато останалите замърсители са с по-ниски нива.

Отстоянието на най-близките селища до работното поле на обекта и характеристиката на релефа, дават основание да се предположи, че отделяните вредни вещества при експлоатация на кариерата няма да оказват влияние върху качеството на въздуха в района, още повече в най-близкото населеното място с. Бата.



Фиг. 4.1.2-1  Емисии от ДВГ на кариерна техника и околните населени места.
4.2. Повърхностни и подземни води

4.2.1. Повърхностни води

Територията на инвестиционното предложение попада в пределите на южно - черноморския водостопански район. Основните хидрографски единици тук са южночерноморските реки р. Хаджийска и р. Ахелой. Реките водят началото си съответно от южните склонове на Източна Стара планина и североизточните дялове на Източното Средногорие. Позитивната структура заета от находище “Порой” разделя водосборите на двете реки (Приложение №5- карта на повърхностните води).

Р. Хаджийска протича северно от находище “Порой” на около 4 km. Р. Ахелойска протича южно от находището на около 2 km. В няколко станции на двете реки се провеждат системни режимни наблюдения на отточния режим: р. Хаджийска при с. Ръжица, яз. Порой и при устието на реката; р. Ахелой при яз. Ахелой и при устието на реката.

Като най –подходящ за характеризиране на повърхносттия отток в района на находището считаме пункта на р. Хаджийска при с. Ръжица ХМС № 81620.

• 
  площ на водосборната област: 50,1 km ²;
  
• 
  средна надморска височина на водосборната област: 275 m;
  
• 
  модул на оттока: 2,495 l/s.km² ;
  
• 
  средногодишен отток: 0,125 m³/s.
  

В месечен аспект оттокът се формира основно през месеците от януари до април – около 60 %. От август до октомври се формират около 12 % от годишния отток – табл. 4.2.1-2. Формирането на оттока е основно дъждовно и снежно.

Естественото състояние на реките е променено с изграждането на яз. Порой и яз. Ахелой, с общи обеми съответно 45,2 и 12,7 милиона кубически метра, както и други по – малки. Земеделските земи, заобикалящи находището, попадат в районите на напоителна система НС Ахелой. В рамките на концесията се намира стар бетонен резервоар, който е силно амортизиран, с прекъснати връзки, видимо отдавна изведен от експлоатация. Извън границите на находището се разполагат: помпена станция, бетонни канали, земни канали и други съоръжения за отвеждане на води за напояване. Всички съоръжения във видимата си част са силно амортизирани: земните канали са ликвидирани при изораване на нивите, бетонната изолация на изравнителите и каналите е нарушена, а самите съоръжения са частично запълнени със земни маси и обраснали с храсти. Видимо съоръженията не са работили в последните години.

Покрай северните граници на находището, извън контура му, преминава магистралния питеен водопровод от яз. Камчия за гр. Бургас, КК Слънчев бряг и други населени места в региона. Водопроводът, по данни на „В и К” ЕАД, гр. Бургас е стоманобетонов, устообразен профил 1800 mm. Състоянието му, както и на ревизионните съоръжения към него, е добро, не се наблюдават течове и съществени нарушения на конструкцията. Извън североизточния фланг на находището, от водопровода е направено отклонение за водоснабдяване на с. Порой. От магистралния водопровод се водоснабдява и с. Бата.

На територията на находището няма повърхностни водни обекти, поради което повърхностните води нямат непосредствено отношение към инвестиционното предложение. От неговата площ не се формира съсредоточен отток и то се отводнява посредством разсредоточен склонов отток. В границите на самото находище изцяло се проявява временния, краткотраен склонов отток и няма каквито и да било следи от русла, легла на реки и потоци, свидетелстващи за линеен отток. По време на теренните работи - м. март, 2009 г., в негативните форми не протичаше вода, въпреки високите валежи и преминалото снеготопене.

Северно от находището, извън границите му, се формира поток. Потокът като релефна форма се появява на около 750 m северозападно от връх Бейкьой - 195,8 m. В изворните му части е каптиран извор на подземни води. Потокът се развива в северна посока, преминава западно от с. Порой и след дрениране на около 7,5 квадратни километра площ се влива в р. Хаджийска със среден прогнозен отток 18, 7 l/s.

Съгласно Заповед № РД – 272/03.05.2001 год на МОСВ към створа на разглеждания обект река Хаджийска и р. Ахелой, както и двете язовирни езера „Порой и „Ахелой”, са ІІ проектна категория водоприемници. На двете реки функционират пунктове за мониторинг при с. Тънково и с. Ахелой. Езерата са представени с пунктовете – яз. Порой и яз. Ахелой.

Според Годишния доклад за състоянието на околната среда за 2006 г. и Тримесечните бюлетини за състоянието на водите за 2007 и 2008 години, качеството на водите в Южночерноморските реки, към които се числят и посочените пунктове, по физикохимични показатели е добро. Преобладаващ брой от показателите отговарят на нормите за I и II категория. Отклонения от нормите е установено по показателите електропроводимост, нитрити и фосфати за р. Хаджийска и по показателите електропроводимост, нитрити и неразтворени вещества за р. Ахелой.

Според същите източници, по отношение на биологичното състояние, слабо замърсени са водите на река Ахелойска. Влошено е качеството на водите на река Хаджийска.

Териториалното положение и хипсометрията на находището, както и проектната технологичната схема за добив на трахити, не предполагат негативни въздействия върху количествата и качествения състав на повърхностно течащите води, в т.ч и тези на р. Хаджийска, р. Ахелойска, яз. Порой и яз. Ахелой, както и притоците им.

Въз основа на горните факти може да се направи заключение, че характеристиките на повърхностните води се обуславят от множество фактори, от които по-съществено е въздействието на:

• 
  интензитета на атмосферните валежи и температурния режим, характерни за тази част на България;
  
• 
  заобления релеф и ниската степен на разчлененост на речно-овражната мрежа;
  
• 
  битови и земеделски източници на замърсяване във водосборите от района;
  
• 
  петрографския, минералния и химическия състав на скалите, степента на площното им разкритие; степен на напуканост, изветряне и тектонска обработеност и др;
  

Според хидрогеоложкото райониране на България територията, предмет на инвестиционното предложение се отнася към Източносредногорския район на Междинната хидрогеоложка област.

Хидрогеоложкият район Източно Средногорие се характеризира със сравнително прости морфоложки, геоложки и тектонски условия (Приложение №5- карта на подземните води). Тези условия предопределят също еднообразната хидрогеоложка картина в района на инвестиционното предложение. Единствената водоносна формация тук е горнокредния вулканогенно-седиментен комплекс, съдържащ пукнатинни подземни води. По условия на залягане и свойства подземните води в района на предложението и в околностите му, могат да се разделят на пресни и минерални подземни води.

Пресните подземни води формирани в горнокредния вулканогенно-седиментен комплекс имат широко разпространение и значение за Бургаския регион. Те принадлежат към най-горните части от геоложкия разрез, където са образувани изветрителните зони. Приема се, че там се образува издържан пукнатинен безнапорен водоносен хоризонт. Извън оценявания район са установени и води с напорен характер. Това са участъците покрити от неогенски и палеогенски седименти, както и участъците с развити регионални тектонски нарушения.

Водоносният хоризонт като цяло той се счита за слабо водоносен. Наличните данни за коефициента на филтрация Кф от 0,04 до 2 m/d подкрепят това схващане. Заедно с това, чрез сондажи на редица места, извън оценявания район, са открити значителни водни количества. Водооблилните участъци са свързани с тектонски нарушения, които концентрират подземни потоци от големи площи на хоризонта.

Значението на хоризонта за водоснабдяването на много малки селища, предприятия и отделни домакинства използващи подземните води на горнокредния хоризонт се дължи на голямото му площно разпространение в Бургаския хидрогеоложки район - 1821 km² .

Оценката на ресурсите му е направена по модула на речния отток. Получен е модул на естествените ресурси 0,56 l/s/km² и на експлоатационните ресурси 0,22 l/s/km² . При този модул естествените ресурси се оценяват на 1020 l/s, а експлоатационните - на 408 l/s.

По химичен състав пресните подземни води са разнообразни: хидрокарбонатни, калциево-магнезиеви; хидрокарбонатни, калциеви; хидрокарбонатни, калциево-натриеви. В най-източните части от разпространението на хоризонта, близо до Черно море, са формирани и хидрокарбонатно - хлоридни, калциево - магнезиеви води, което е свързано с влиянието на Черно море.

Общата минерализация на подземните води в горнокредния хоризонт е в диапазона 300 до 1000 mg/l. Подземните води на много места са замърсени с нитрати - съдържание на нитрати повече от 50 mg/l. Причинява се от битови и земеделски източници. В някои случаи са замърсени и водите за питейно водоснабдяване на населението.

Тази хидрогеоложка структура е дефинирана като водно тяло BG2G00000K2034 – пукнатинни води в горнокредния вулканогенно – седиментогенен комплекс северно и западно от Бургас (6.2-15). Съгласно цитирания документ, водното тяло се използва за питейно-битово водоснабдяване. Категоризирано е като водно тяло в риск поради установените замърсявания с нитрати от земеделски и битови източници. Предвиден е мониторинг на количественото състояние и мониторинг на качественото състояние в един пункт, четири пъти годишно. Пунктът представлява сондаж Б 179 в района на гр. Ахелой и е отдалечен от контура на площ „Порой” на около 12 km югоизточно.

Минерални води. В Бургаския регион в горнокредния хоризонт са установени няколко находища на минерални води: Айтос, Каменар, Поляново, Слънчев бряг, Съдиево, Бургаски бани, Медово и др. Минералните води са привързани към по-дълбоките нива на горнокредния вулканогенен комплекс.

От значение за настоящата оценка е само находище „Медово”, разположено на 2 km южно от периферията на находище „Порой”. Находището е разкрито с извори и сондажи на дълбочина 500 m (Приложение №5- карта на подземните води), водоизточници с номера 1672 и 1680). Общото количество на водата е 12 l/s,при температура 23 -29 ⁰С. Съставът на водата е хидрокарбонатен, натриев, силициев, флуориден.

Геоложкият строеж на находище “ПОРОЙ” има непосредствено значение за хидрогеоложките условия. Находището е изградено от трахитите на Драгановската свита, представляващи полезното изкопаемо и залягащи над туфите от Медовската свита. Регионални тектонски зони – колектори на подземни води не са проявени.

Поради силната напуканост скалите на Драгановската свита играят роля на водоносен хоризонт, в който се формират пукнатинни води. Хоризонтът се подхранва от валежи и при снеготопене. Силната напуканост позволява на водите да проникнат в дълбочина. Находището на трахити остава в зоната на аерация на водоносния хоризонт. За долен относителен водоупор служат туфите на Медовската свита. В площта на находище «Порой» няма съсредоточени извори. Хоризонтът се дренира извън площ «Порой» на коти между 150 и 170 m, където е горнището на туфите. Дренирането е под формата на няколко извора: Източен извор ( каптаж «Паметника») за водоснабдяване на с. Порой, Западен извор (каптаж «Бейкьой») за водоснабдяване на с. Порой, каптиран извор северозападно на 600 m от връх кота 210,6 m, каптиран извор 1000 m югозападно от връх 210,6 m, каптиран извор в източния край на с. Бата, каптиран извор в центъра на с. Бата (Приложение №5-карта на водоизточниците и Приложение №6- Справка за проведени консултации, - Писмо на управителя на „В и К”ЕАД – Бургас, изх. № 2698/07.04.2009г.).

Този водоносен хоризонт може да се класифицира като незащитен по смисъла на Наредба № 3/2000 г, регламентираща санитарно –охранителните зони около водоизточници за питейно - битово водоснабдяване (ПБВ).

Хидрогеоложките условия може да се характеризират като еднообразни. По данни от проучвателните работи, развити са само пукнатинни форми на проницаемост на масива. На повърхността откритите пукнатини са запълнени с глинесто –песъчлив материал. При сондирането е установено, че пукнатините в масива са запълнени от глинесто –песъчлив материал. До преминатата дълбочина - кота 170 m, не се отбелязва наличие на водоносни хоризонти, водни нива и дренирани пукнатинни води. Релефните особености и напуканосттта на скалите благоприятстват дренирането на атмосферните валежи под котата на експлоатация. Въз основа на горните факти може да се направи извода, че по време на експлоатация в кариерното поле няма да има приток на подземни води.