4. Втрешна среда на предприятието (верига на стойността на М. Портър)



Дата13.10.2018
Размер50.86 Kb.
#86643
ТипАнализ
4. Втрешна среда на предприятието (верига на стойността на М. Портър)

Портър разработва верига на стойността като инструмент за системно изследване на всички дейности на предприятието и на взимовръзките между тях и в тази основа изследване на конкурентните му предимства.

Веригата на стойността на Портър разделя на отделни дейности (дейности по създаване на стойност). Тези дейности са структурните блокове на процеса, при които предприятието създава продукт, имащ някаква стойност за потребителите.

Стойност- сумата, която купувачите са готови да платят за това, което предприятието им предлага.

Q*P Q-количество P-цена

Марж-това са общите приходи (Q*P) минус общите разходи за осъщиствяване на дейностите по създаване на стойност.

Анализът на веригата на стойността дава възможност да се оцени каква стойност добавя към продукта всяка една от дейностите по създаване на стойност. Способността за извършванена тези дейности и за управление на връзките между тях може да бъде източник на конкурентно предимство за предприятието.

Дейностите по създаване на стойност Портър разделя на две групи:



  1. Основни дейности-пряко свързани със създаването на продукта и неговото придвижване до клиента

  2. Подържащи дейности-те подпомагат основните дейности като им представят необходимите производствени фактори включително технология, човешки ресурс, фирмена инфаструктура

Входяща логистика-свързана с физическото постъпване в предприятието на суровини, материали, компоненти, тяхното заприходяване, складиране, инвентаризационен контрол, маршрути на придвижване и др.

Производство-включва дейностите по трансформиране на суровините и материалите в готова продукция(обработване, монтаж, обработка+подръжка на сгради, машини, оборудване и т. н.)

Изходяща логистика-свързана с физическотопредвижване на стоката до купувача. Включва складиране на готовата продукция, обработка/изпращане на поръчките, транспортиране и др.

Маркетинг и продажби-дейности свързани със стимулиране на клиента да извърши поръчка и с улесняването на този процес. Включва рекламиране на продукта, ценообразуване, формиране на канали за реализация на продукта и др.

Следпродажбено обслужване-дейности предназначени да подържат и увеличат потребителската стойност на стоката след продажбата. Включват монтиране на продукта, доставки на резервни части и консумативи и др.

Поддържащите дейности подпомагат основните дейности.



Доставки-свързани с процеса на закупуване на производствени фактори, необходими за процеса насъздаване на стойност. Включва процеса на прегпвпри с доставчици относно качество, цени, начин на плащане и др.

Технологично развитие-състои се от усилия за подобряване на продуктите и прицеса.

Управление на човешките ресурси-дейност по подбор, наемане, обучение, развитие и възнаграждение ма персонал. Подпомага както поддържащите дейности(като наемане на инжинери), така и цялата ветига на стоиността(прегпвпри със синдикатите).

Фирмена инфраструктура-включва общото фирмено упражлние, счетоводство, юридически въпроси, управление на качеството и др. Инфраструктурата за разлика от другие поддържащи дейности поддържа цялата верига на стойността, а не отделни дейности.

Управление на предприятието

Specific-конкретна и ясна

Measurable-количесвено исмерим

Attainable-постижима, реалистична

Relevant-релевантна (адресирана към тези, които могат да я изпълнят)

Time-bound-обвързана със срокове

Важно за целите, които си поставяме да пъдат съгласувани помежду си и да бъдат йерархично съподчинени.

При преследване на своите цели предприятието следва да се придържа към принципа на икономическата рационалност, който е пряко свързан с ограничеността на ресурсите. Според този принцип предприятието трябва да се стеми да:


  1. Постигне масимални резултати с използване на определени ресурси

  2. Постигне определен резултат с влагане на минимални ресурси,


Планиране на дейността на предприятието


  1. Сищност и принсипи на планирането на стопанската дейност на предптиятието.

  2. Процес на планиране в предприятието

  3. Стратегическо планиране и стратегически алтернативи

  4. Тактическо и оперативно планиране



  1. Необходимостта от планов идействия в икономиката е следствие от оскъдността на ресурсите. Чрез плана се постига оптимално разпределение на оскъдните ресурси за постигане на определени цели

Планирането е процес на очертаване на желанот объдещо състояние на предприятието и на пътищата за постигането му.

Планът представлява модел на желаното бъдещо състояние на плановия обект и система от мерки за нейното постигане. Планът се изразява чрез система от показатели, които обвързват всички страни на производствено-стопанската дейност на предприятието в единно цяло.


Стратегическо планиране и стратегически алтернативи.
Стратегия(„водя армия” от гръцки)-курс на действие, който предприятиетопредприема за постигане на своите цели при съобразяване с факторите на средата(съобразяване със силни и слаби страни).

Стратегически план

Изборът на стратегия отразява реакцията на предприятието спрямо средата, в която то функционира. Целта на стратегията е предприятието да заеме такава позиция, в която ще бъде най-добре защитено от конкурентните сили (модел на Портър за 5 сили на конкуренцията).


Видове стратегии за развитие.


  1. Стратегия на специализация-предприятието се специализира тясно в произвеждането и предлагането на един вид услуга, т. е. Прави това, което прави най –добре. Стреми се да увеличи покупките на настоящите клиенти и да привлече нови. Риск е промяна потребностите.

  2. Стратегия на развитие на пазара(пазарна експанзия)-предприятието се стреми да навлиза на нови пазари със същите продукти или услуги, стреми се да завзема нов итеритории на национално и международно ниво (чрез изграждане на мрежа от дистрибутори или верига от собствени магазини).

  3. Стратегия на развитие на продукта-тя може да се реализира по два начина-чрез модифициране на сиществуващ продукт(нов модел телефон) или разработване на нов продукт основан на технологията на съществуващият(производство на кашкавал и решаваме да произвеждаме сирене). Но ако решим да произвеждаме автомобил не е същото.

  4. Стратегия на интеграция-бизнесътсе разраства чрез интегриране с други външни фирми. Това може да стане по два начина:

4.1) Хоризонтална интеграция-предприятието се слива(доброволно) или се поглъща(насилствено) от други фирми, работещи в същия отрасъл със същия или аналогичен продукт.


4.2) Вертикална интеграция- бизнесът се разширява по посока на суровините или на потребителите с цел да се завладеят оделните етапи от пълния цикъл на производство пласмент на готовия продукт. Вертикална интеграция назад към доставчиците означава предприятието да започне само да добива необходимите му суровини. Вертикална интеграция напред към потребителя означава предприятието да започне само да предлага продукцията си чрез пласментна мрежа.

ВЕРТИКАЛНА ИНТЕГРАЦИЯ НАЗАД + ВЕРТИКАЛНА ИНТЕГРАЦИЯ НАПРЕД = ПЪЛНА ВАРТИКАЛНА ИНТЕГРАЦИЯ



  1. Стратегия на диверсификация

Предприятието започва да произвежда нов продукт. Може да стане по два начина:

  1. Несвързана(конглумератна)-никаква връзна между досегашната и новата деност. Целта е да се раздели риска между двете сфери.

  2. Свързана(концентрична)-близка до досегашната дейност.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница