У твърдил: …………………..
Декан
Дата .............................
СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
Специалност: (код и наименование)
Социология
УЧЕБНА ПРОГРАМА Дисциплина: СОЦИОЛОГИЯ НА ПОЗНАНИЕТО Преподавател: Доц. д-р Иван Христов Чалъков
Учебна заетост
|
Форма
|
Хорариум
|
Аудиторна заетост
|
Лекции
|
30
|
Семинарни упражнения
|
30
|
Обща аудиторна заетост
|
60
|
Извънаудиторна заетост
|
Научно есе (3 есета)
|
30
|
Курсов учебен проект
|
20
|
Самостоятелна работа в библиотека или с ресурси
|
40
|
Обща извънаудиторна заетост
|
90
|
ОБЩА ЗАЕТОСТ
|
150
|
Кредити аудиторна заетост
|
2
|
Кредити извънаудиторна заетост
|
3
|
ОБЩО ЕКСТ
|
5
|
№
|
Формиране на оценката по дисциплината
|
% от оценката
| -
|
Workshops {информационно търсене и колективно обсъждане на доклади и реферати)
|
15%
| -
|
Участие в тематични дискусии в часовете
|
15%
| -
|
Тематични есета (3 есета)
|
40%
| -
| Курсова работа |
30%
|
Критерии на оценяване
|
За оценка „Отличен“
|
Отлична оценка (средно 5.50 или повече) на трите есета и курсовата работа; активно участие в семинарите
|
За оценка „Много добър“
|
Много добра оценка (средно между 4.50 и 5.49) на трите есета и курсовата работа; активно участие в семинарите
Оценка много добър от семестриален изпит по конспект (при текуща оценка под 3.50)
|
За оценка „Добър“
|
Добра оценка (средно между 3.50 и 4.49) на трите есета и курсовата работа; участие в семинарите
Оценка добър от семестриален изпит по конспект (при текуща оценка под 4.00)
|
За оценка „Среден“
|
Предадени поне две писмени работи и/или курсова работа с успех под 3.50.
Оценка среден от семестриален изпит по конспект (при текуща оценка под 3.50)
|
Анотация на учебната дисциплина:
|
Курсът има две взаимосвързани цели:
-
Информационна - запознаване с основните етапи
на развитието на социологията на познанието от обособяването и като самостоятелна социологическа дисциплина през 20-те години на миналия век до наши дни. Проследяват се нейното възникване като различна и дори противопоставяща се на появилата се почти по същото време социология на науката; еволюцията на нейният предмет и сменящите се фокуси на изследователска активност - от социологическото изследване на политическото знание и идеологиите, през изследване на традиционните (преднаучни) форми познание, до социология на всекидневното познание в неговите различни форми. Разгледан е проблемът за съотношението между социология на познанието и епистемология и появата в края на 70-те години на новата когнитивна социология на науката, който бележи фактическото сливане на социология на познанието и социология на науката върху една нова методологическа основа (философия и история на науката след Томас Кун, семиотика, анализ на езиковите игри и др.) .
Формативна – развиване на практически умения у студентите за изследване формите на познание и ползване на специфични изследователски техники (семиотичен анализи, етнография на текста, феноменологични и етнометодологически техники, съвременни computer-aided подходи). Тези техники се демонстрират върху анализ на традиционни форми на познание у българите, възникването и историята на научното познание у нас и научната практика в елитни български изследователски лаборатории.
|
Предварителни изисквания: |
Изискват се базисни познания по:
-
основните теоретични положения на социологията, преди всичко познания по история на социологията, увод в социологията, социология на модерното общество, социология на институциите
-
логика и методология на хуманитарните науки, семиотика
-
познания по история на философията, по специално класическа немска философия и философия на 20 век
-
качествени методи в социологията
|
Очаквани резултати:
|
Успешно завършилите обучението по тази учебна дисциплина:
ще знаят:
-
философските, социални и културни корени на типовете познание в съвременния свят
-
познавателния и социален контекст на обосовянато на социология на познанието като самостоятелна социологическа дисциплина и двата етапа в нейното развитие (от Карл Майнхам до края на 1970-те години и социология на научното познание през последните 30 години)
ще могат:
-
да прилагат специфичния понятиен апарат на социология на познанието на образователната, политическата, медийна и научната практика в различни научни общности и институции
-
да изследват взаимовръзката между формите на познание в съответните области на социалния живот
|
Учебно съдържание
№
|
Лекции:
|
Хора-риум
|
1
|
Социология на познанието и социология на науката - "странното" възникване и противопоставяне на две дисциплини със сходен предмет.
|
2 часа
|
2
|
Специфичния "режим на истината" в модерното общество - "търсенето на сигурност" и легитимацията на деперсонализираното, рационално възпроизводимо и публично демонстрируемо знание
|
2 часа
|
3
|
Карл Майнхайм и класическата социология на познанието: конюнктивно и комуникативно познание, политическото познание, идеология и утопия
|
2 часа
|
4
|
Идеологии и утопии в съвременните общества – утопиите в социалистическите общества на 20 век. Неолибералната утопия на прехода и нейните носители
|
2 часа
|
5
|
Етнографията и антропология на познанието от първата половина на ХХ век: примитивното мислене (Люсиен Леви-Брюл). Иван Хаджийски за "света на примитивния български селяк"
|
2 часа
|
6
|
Марксизмът и социология на познанието. Абстрактен модел на познанието като социален процес.
|
2 часа
|
7
|
Феноменологичния подход към познанието: Алфред Шютц и социология на всекидневното знание
|
4 часа
|
8
|
Философската критика на епистемологията през втората половина на ХХ век и - Л. Витгенщайн, Т.Кун, П. Файерабенд
|
2 часа
|
9
|
Модерната наука като особен тип културна практика - разрушаването на стената между социология на науката и социология на познанието
|
4 часа
|
10
|
Семиотични методи при изследване на научното и извън-научното познание. Структура и морфология на научния текст
|
4 часа
|
11
|
Когнитивната социология края на ХХ век. Новото моделиране на познание и действие: "инвестиране във форми" и "режими на ангажиране"
|
2 часа
|
12
|
Съвременното предефинирането на отношението между наука и всекидневно знание: "ограниченото" изследване и изследването на "диво"
|
2 часа
|
Б.Упражнения:
|
1.
|
Специфичния режим на истината в модерното общество: знание и индивид при Августин и Декарт
|
2 часа
|
2.
|
Специфичния режим на истината в модерното общество - Нортръп Фрай и неговия цикличен модел на историческите типове "истинно познание"
|
2 часа
|
3.
|
Идеологическото и утопическото възприемане на света: емпиричен анализ на на функциониранета на идеологиите в късния капитализъм
|
4 часа
|
4.
|
"Стандартна концепция за научното знание"
|
2 часа
|
5.
|
Форми на традиционното (ненаучно) познание - занаятчийското познание, окултното знание. Научно и всекидневно знание. Превръщането на акушерството в наука
|
4 часа
|
6.
|
"Езиковите игри" на Л.Витгенщайн за преосмислянето на връзката между действие, знание и истината
|
4 часа
|
7.
|
Научни парадигми и несъизмеримост. Научна практика. "Научната революция" - Стивън Тулмин и Стивън Шейпин
|
4 часа
|
8.
|
Основни понятия на семиотичния анализ. Семиотиката и хетеротенните общности в познанието – анализ на случаи
|
6 часа
|
9.
|
Рефлексивна прагматика: изследване на случаи
|
2 часа
|
Конспект за изпит
№
|
Въпрос
|
1
|
Социология на познанието и социология на науката - "странното" възникване и противопоставяне на две дисциплини със сходен предмет.
|
2
|
Научно и всекидневно знание. Превръщането на акушерството в наука
|
3
|
Исторически типове на отношението между познаващия субект и обекта на познание
|
4
|
Марксисткият подход към познанието - познанието и останалите форми на социален живот. Кита Мегрелидзе и социология на мисленето
|
5
|
Карл Майнхайм и класическата социология на познанието: конюнктивно и комуникативно познание, политическото познание,
|
6
|
Карл Майнхайм и класическата социология на познанието: идеология и утопия
|
7
|
Идеология и утопия: съвременната ситуация
|
8
|
Етнографията и антропология на познанието от първата половина на ХХ век: примитивното мислене
|
9
|
Социология на познанието на Джордж Мийд.
|
10
|
Феноменологичния подход към познанието: социология на всекидневното знание
|
11
|
Модерната наука като особен тип културна практика: светът на научната лаборатория
|
12
|
Генеалогия на съвременните научни практики. Исторически типове наука.
|
13
|
Съвременната когнитивна социология – познание и хетерогнни общности, езикът и тялото
|
14
|
Основни понятия на семиотичен подход. Направления на семиотичния анализ.
|
Библиография
Основна:
І. "Семестриален апарат" със ксерокопия на текстове на бъларски, руски и английски език (Gernot. Boeme, Gerard de Vrej, H.Collins, B.Latour и др.).
ІІ. Освен това тях:
Thevenot, L. (2001 - Régimes d'engagement: la pluralité des formes de l'action, EHESS (mimeo)
Thevenot, L. (ed.) (1985) - Conventions économiques, PUF, Paris
Callon, M. Lascumb, P. and Barthe, Y. (2010) Acting in an Uncertain World, MIT Press, (авторски превод на гл.1 и гл.7)
Бьоме, Г. - Акушерството като наука: есе за връзката между научно и ежедневно познание; от Nico Stehr and Volker Meja (1984) – Society and Knowledge, Transaction Inc., New Brunswick, New Jersey, chapter 15, pp. 365-385 (авторски превод)
Кнор, К. - "Епистемичните култури, сп. Социологически и проблеми, кн2/1995
Кун, Т. Струкура на научните революции
Латур, Б. (1994) - Никога не сме били модерни, Критика и хуманизъм, гл.1 и 2
Латур, Б.- Влиянието на науковедските изследвания върху политическата философия, в: сп. Съвременник, кн.4, 1991
Леви-Брюл, Л. - Примитивното мислене, София, 1996
Леонтиев, А. (1983) - Дейност, съзнание, личност. В: Ибраные психологические произведения, т.2 с.93-232
М.Малкей - "Наука и социология знания", М., Прогресс, 1977
Малкей & Джилбърт - "Открывая ящик пандоры: социологически анализ высказывания ученных", М., Прогресс, 1987
Манхайм, К. - Диагноз нашего времени (избр. Съчинения), ч.1 - Идеология и утопия - с.7-276
Карл Майнхайм - глава от книгата The Structure of Thinking, R&K Paul, L., 1982, стр. 182-201 (авторски превод)
Сб. "Философия на науката",
Нико Щер и Фолкер Мея – въведение към книгата Society and Knowledge : Contemporary Perspectives in the Sociology of Knowledge, N. Stehr and Volker Meja (eds), Transactions Inc., New Brunswick, 1984, pp. 1-24 (авторски превод)
Тулмин, С. - "Космополис", Калъс, София 1994
Фейерабенд, П. (1986) Избранные труды по методологии науки (Науката в свободното общество - с.467-552)
Фрай, Н. (1994) Великия код. Библията и литературата. Гал-и-Ко, София
Цочо Бояджиев - Августин и Декарт, изд. СУ, 1992
Чалъков И. - Абстрактна форма на познанието като социален процес, сп. Социологически преглед, 1987 (материали от аспирантска научна сесия)
Чалъков, И. - рецензия за книгата "Открывай яшик Пандоры..." в сп. "Социологически проблеми", кн.4/ 1988
Чалъков, И. - Малчуганът, Социални светове на познанието, София, Критика и Хуманизъм, 1993
Чалъков, И. - Критическата теория и антропология на науката сп. Български фолклор 6/1997
Чалъков, И. - Да направиш холограма: книга за учените, светлината и всичко оставнало, София, Академично издателство "Марин Дринов", 1998.
Допълнителна:
Банков, К. (2003) Курс по обща семиотика, Издателство НБУ, София
Лаверн, Д. (2010) Експертите на прехода, Изток-Запад, София
Проп, В. (1998) Морфология на приказката, Прозорец, София
Шнитер, М. (1997) Молитва и магия, Пловдивски университет
Дата: 20 февруари 2016 г. Съставил: доц. Иван Чалъков
Сподели с приятели: |
