5. Описание, анализ и оценка на предполагаемите значителни въздействия върху населението и околната среда в резултат на реализацията на инвестиционното предложение

Основните замърсяващи приземния атмосферен слой вещества са праховите емисии от добива на трахити, откривка, рекултивация и газови емисии от ДВГ на кариерна техника и на тежкотоварен транспорт за превоз на добитата скална маса по четвъртокласнитe пътища от регионалната пътна мрежа на разстояние 21km. Зоните на замърсяване ще се определят чрез математическо моделиране на разпространението на замърсители от двата типа източници – площни и линейни.

Определят се очакваните средногодишни концентрации на замърсителите в атмосферния въздух и максималните еднократни концентрации, т.е. максимално възможното замърсяване, което може да се получи при зададени източници, като се определят както максималната стойност на замърсяването, така и метеорологичните условия, при които то се получава.

Годишни концентрации

1. 
   Площни източници
   

Емисиите на общ прах имат локално въздействие върху атмосферния въздух. Те се разпространяват на малки разстояния от източника, понеже са студени (с температура на околния въздух), с голяма гравитационна скорост на отлагане и с малка височина на изпускане. За охарактеризиране въздействието на праховите емисии от производствената дейност на кариерата върху качеството на въздуха в околностите на обекта и населените места се изследваха емисиите на фини прахови частички (ФПЧ₁₀), при разсейването на които замърсителят се изнася на по-далечни разстояния.

Моделирано е замърсяването с ФПЧ₁₀ за хоризонт 200, понеже при него има най-голям обем работа спрямо годините за разработването му (Таблица 2.4.1-1), а следователно и емисиите на фини прахови частици ще е най-висока – Таблица 5.1.1-1.
Таблица 5.1.1-1 Средногодишна емисия (тона) на фини прахови частици по хоризонти.

На Фиг. 5.1.1-1 е показано средногодишното поле на замърсяване с фини прахови частици (ФПЧ₁₀) за годините на разработване на хоризонт 200.

Съгласно Наредба № 9/1999 г. средногодишната норма (СГН) за ФПЧ₁₀ е 0.03mg/m³ (изолинията в червено), която влиза в сила от 2008 г. средногодишният долен оценъчен праг (ДОП) за опазване на човешкото здраве е 0.01mg/m³ (изолинията в розово). Максималната получена концентрация от 0.04033mg/m³, отбелязана с черно кръстче. Дължи се главно на неорганизираните емисии от фини прахови частици прах при булдозериране и попада далеч от населени места в района на самата кариера. По отношение на работниците трябва да се вземат мерки за предоставяне на лични предпазни средства.

2. 
   Линейни източници
   

Годишни концентрации по пътя

Моделирано е замърсяването при 18 курса на ден за 40-тонните камиони и 40 курса за 27-тонните или общо за всички транспортни средства - 58 курса на ден.

Получените максимални стойности от годишни концентрации от линейните източници са обобщени в Таблица 5.1.1-2.

Таблица 5.1.1-2 Годишни концентрации от линейни източници

**  Наредба № 1/2004 г. – Норми за бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух.

Съгласно Наредба № 9/1999:

• 
  средногодишната норма (СГН) за азотни оксиди (NО_x) е 0.04mg/m³, която влиза в сила от 2010 г. Средногодишният долен оценъчен праг (ДОП) за опазване на човешкото здраве е 65% от ПДК или 0.026 mg/m³, а ДОП за екосистеми – 0.0195 mg/m³;
  
• 
  СГН за серни оксиди (SО_x) няма. (Има препоръчителна норма от Световната Здравна Организация (СЗО) от 0.05mg/m³). Средногодишният ДОП за екосистеми е 0.008mg/m³;
  
• 
  СГН за ФПЧ₁₀ е 0.03mg/m³, която влиза в сила от 2008 г. Средногодишният долен оценъчен праг (ДОП) за опазване на човешкото здраве е 0.01 mg/m³.
  
• 
  Съгласно Наредба № 1/2004:
  
• 
  СГН за бензен (C₆H₆) е 0.005mg/m³, която влиза в сила от 2010 г. Средногодишният долен оценъчен праг (ДОП) за опазване на човешкото здраве е 40% от ПДК или 0.002 mg/m³.