5. Откриване на първото училище, учители и просветна дейност в Широка лъка



Дата26.12.2017
Размер157.21 Kb.
#37574
5. Откриване на първото училище, учители и просветна дейност в Широка лъка

Откриването на училище в Широка лъка, според Никола Гьочев (1947), е пряко свързано с построяването на църквата “Св. Богородица” през 1834 г., защото, редом с църквата, до камбанарията била построена и друга едноетажна сграда, която започнала да играе ролята на училище.

Според Дамян Каров, 1998, първото килийно училище в Широка лъка било организирано още по-рано – през 1832 г., дори преди това. Инициативата за това била на Згуро чорбаджи, който довел от Саръ Шабан Атанас Григоров, грамотен младеж с много хубав глас, син на арнаутин и българка, и го пазарил за учител.

Училището се помещавало в Паламарчовата къща. Но тя е била неудобна за училище, затова при строежа на църквата широколъчани построили специална сграда за училище.

Според друг летописец на Широка лъка – Георги Н Узунски, 1947, “баща ми, свещеноиконом Никола К. Узунски (1810-1900), беше учил четмо и писмо при първия учител в Широка лъка – известният чорбаджия и първенец Костадин В. Шоков, който събирал да учи децата в Паламарчовската къща. След него се изреждат за учители в старото училище при камбанарията – кой за по-малко, кой за по-дълго Атанас Григоров, Никола К. Узунски и Стоян Ст. Мерджанов”.

Имайки в предвид написаното от Георги Узунски, че неговият баща свещеноиконом Никола К. Узунски (1810-1900) е учил четмо и писмо при първият, според него учител в Широка лъка, Костадин В. Шоков, стигам до извода, че това е станало приблизително през 1820 г. или дори преди това и че първият широколъшки учител, най-вероятно е Костадин В. Шоков, а не както се смяташе до сега Атанас Григоров или Блабанският даскал.

Въпреки че между различните летописци на Широка лъка няма точно еднозначни сведения за началото и за първия учител в Широка лъка, едно е ясно: че много рано, около 1820 г. или по-вероятно няколко години преди това, е поставено началото на килийното образование в селото.



Този факт говори за нарасналите духовни потребности на широколъчани, които са пряко свързани с разрастващата се стопанска и икономическа дейност в района, както и за тяхната будна национална съвест!

С построяването на църквата е извоювана и голяма за времето религиозна свобода. През учебната 1835/1836 година започнало работа първото според Гьочев (1947) широколъшко училище, което се помещавало в специално построената за него сграда до камбанарията, и което по характер било килийно. Първият учител в Широка лъка в това училище бил Стоил Куртев Балабански - Балабанският даскал, родом от Солмоня, махала на Широка лъка, който като овчар обходил Беломорието и бил слуга при един гръцки свещеник на остров Тасос. От свещеника научил четмо, писмо и черковно пеене. Когато се завърнал в Широка лъка, чорбаджиите, имайки го за много учен, го пазарили за учител. Той учителствал две години. Първоначално в училището учели децата на по-богатите. Изучавали гръцко писмо и църковно пеене. Даскалът бил и черковен певец. Училището имало две стаи. Покъщнината се състояла от две “скемли” (дълги дъсчени столове), на които седели учениците и дълъг сандък, пълен с пясък, на който пишели и “силдисвали” (изтривали) написаното със специална дъсчица (силгия).

През 1836 г. за учител бил условен Никола Узунски, който учителствал до 1840 г., след което се запопил и след това свещенодействал до 1900 г. Той е и пръв председател на организираното по-късно читалище “Просвета”.

В периода 1840–1854 г. са учителствали даскал Атанасий и даскал Стоян Мерджански от Върбово, внук на Мерджан кехая. За този период също има известни неясноти и противоречие между летописците на Широка лъка. Според Д. Каров, (1998) “В средата на XIX век в Широка лъка се появяват гъркомани, което става причина да започне борба за преподаване на българския език в училище. Някои по-будни широколъчани изпратили децата си – Георги Шоков, Васил Икономов и др. да учат в Перущица при Христо Г. Данов. Чрез тях се създава връзка с това бурно революционно село. По време на борбите с гъркоманите широколъчани решили да потърсят учител от Перущица, който да знае български език, за да го въведе в училището. Такъв намерили – Петър Велчев, ученик на Йоаким Груев и Христо Г. Данов. За онова време той бил високо просветен човек. Той отишъл в Широка лъка през 1856 г.”. Според Н. Гьочев, 2002 г. Петър Велчев учителствал през периода 1859-1860 г.

За учител през 1854 г. (Гьочев, 1947), бил назначен Петър Бонев от с. Перущица. Новият учител бил много способен младеж. Завършил килийно училище, владеел добре гръцки и турски език, както и черковно пеене, но тайно преподавал на децата и на български език. Бонев тайно общувал с по-видните широколъчани и ги държал в течение на революционните борби за духовна и политическа свобода, които вече се разгаряли. Закърмен с революционните идеи на борческа Перущица, той успял да укрепи духа на широколъчани, вдъхнал им вяра, че свободата неминуемо ще дойде. По донос на арнаутите гъркомани неговата революционна дейност като учител и борец за свобода станала известна на турците. Поради това Петър Бонев бил принуден да напусне Широка лъка и впоследствие да стане свещеник.

Вероятно през 1863 г. за учител бил назначен Ангел Петров Маргаров - Батаченецът – сляп с едното око, родом от с. Батак. Той бил поканен за учител в Широка лъка от Стоил Калфата (Узунски, 1947). Много честен, дълбоко религиозен, ентусиазиран и предан на българската кауза човек, Батаченецът има големи заслуги към учебното дело на Широка лъка. Бил голям патриот. Освен на наука, учел децата да маршируват като войници. Когато марширували, всички ученици пеели следната песен (по Георги Н. Узунски, 1947 – един от учениците на Ангел Петров):
ПЛАЧ НА БЪЛГАРИЯ

Наша земя плакала На сестра ми Сърбия

И се богу молила: Нямам упование,

Престанете невинни, Но велика Русия,

Окол мене птичици, Чува въздихание.

Мене ли се смеете? Мое! Мое! (с поклон)

Стига! Стига! (с поклон)

Аз съм бедна българка. Ах, младенци невинни,

Турска стара робиня, На Витлеемски подобни,

Владила съм над гърка, Меч Иродов вас коси.

Та съм вази кърмила… И кръвта ви мен роси.

Горко! Горко! (с поклон) Всякога! Всякога!

(с поклон)

Где са мойте синове. Ах, аз майка жалостна,

Онез храбри герои, Въвтъмница хвърлена,

Стотните им чинове, Жалносълзи проливам.

Буйни летни порои? От помощ се лишавам.

Мъртви! Мъртви! Тежко! Тежко!

(с поклон) (с поклон)
След изпяването на всеки куплет децата се спирали и правели поклон. Мохамеданите ги гледали и се чудели, че кавуретата така хубаво марширували и пеели.

Учителят Ангел Петров пръв надигнал глас против гръцкото писмо, четмо и пеенето на гръцки език в църквата и успял, с помощта на видните тогава широколъчани: Георги К. Шоков, хаджи Захари, Шупю Калин, Калайджи Илия, Стоил Калфата и Румин Митю, да отдели от училището при църковната камбанария клон за обучение на чисто български език. Имало и такива, които се държали резервирано към смелото противогръцко течение.



Високо патриотичен е жестът на Стоил Калфата, който отстъпил своята къща за училище, в което да се преподава на български език. Старото училище до камбанарията останало да служи на почитателите за обучение на гръцки, но не за дълго. За следващата учебна година всички, желаещи да се учат, се трупали масово около своя учител по български – Ангел Батаченецът. В гръцкото училище не пожелал да се запише нито един ученик и то останало празно. Тези събития довели до желание за национално единение, както и небивала радост всред широколъчани, че са доживели да имат свое училище, в което се преподава на български език. Арнаутите гъркомани се помъчили да реагират против проведената училищна реформа и наклеветили пред турските власти, че се готви бунт, но в крайна сметка не успели да провалят това историческо българско дело.

Училищната реформа с българския език веднага наложила и нова, не по-малко важна реформа – смяната на църковното пеене от гръцки на черковнославянски език. За тази цел един от най-влиятелните широколъшки първенци Георги К. Шоков – баща на Негово Блаженство Екзарх Стефан I, отишъл специално в Пловдив и донесъл оттам всички църковни книги на черковнославянски език. Той пръв запял в църквата “Св. Богородица” “Господи возвах Тебе”, с което неописуеми радостни сълзи облели лицата на всички богомолци.

След като се разбрало и видяло, че цялото население е против гръцкия език в училище и в църковното пеене, останалите свещеници също запели на черковнославянски език. С това се слага край на гръцкото църковно просветно влияние. Годината на тези епохални за Широка лъка и българщината събития е 1864.



Ето една от многото причини Широка лъка да бъде духовен и просветен център в Родопите!

Широколъчани смело и самоотвержено се отдали на обществените начинания. В същото време идеята за освобождението на България набирала сила: Хаджи Димитър и Стефан Караджа кръстосват Балкана, Левски обикаля България, буди народната съвест и подготвя почвата за общонародно въстание, а Ботев със слово и печат проповядва социал-политическите си и революционни идеи.

При такава обществено-психологическа обстановка учителят Ангел Батаченецът провежда обучението в широколъшкото българско училище. От Калфовата къща пренесли обучението отново в училището при камбанарията. Ангел станал широколъшки зет, а през Априлското въстание, пребивавайки в с. Батак, бил зверски убит от турците в историческата църква, заедно с жена си.



След Ангел Батаченецът за една година учител е хаджи Захари. И той продължил традициите за взискателност и строгост при обучението.

За учител през 1870 г. училищното настоятелство назначило Стою Илиев Калайджиев, син на видния широколъчанин Калайджи Илия. Стою Илиев Калайджиев е бил ученик на Петър Перущенски и Ангел Батаченецът, след което баща му го завел в Пловдив, където завършил училището на Йоаким Груев. От самото начало на своето учителстване Стою Калайджиев значително подобрил учебно-възпитателната работа. Въвел Рибния буквар на Петър Берон, който предвиждал изучаване на материали по няколко предмета, разширявал кръга на детските познания и внасял светски елементи в чисто църковното тогава ограмотяване.

Въвеждането на Рибния буквар слага началото на светското образование в Широка лъка. Това е другата причина Широка лъка да бъде духовен и просветен център в Централни Родопи.

Паметна за духовния растеж на широколъчани е годината 1872, когато през месец август, чорбаджи Григор поп Атанасов довежда Георги Ламбрев Теодосиев (Богданов), родом от Пловдив, за учител в Широка лъка. Богданов бил възпитаник на Йоаким Груев, който, както знаем, въвел взаимно-учителската метода и се интересувал от новите педагогически течения в Европа, където предлагали по-целесъобразни пътища за обучение и възпитание. От самото начало на учителската си практика в Широка лъка Богданов направил революция в схващанията, реда и методите на работа в училището, с което широко демонстрирал своето педагогическо майсторство и окончателно турил кръст на килийното училище. Настъпила нова ера в образователното дело на Широка лъка. Богданов изработва нова учебна програма, която включва предметите: български език, закон божий, битоописание, малък катехизис, история, география, аритметика, буквар от Й. Груев, турски език, инша (турски писмовник) и източно пение (псалтикия). Разделил учениците по възраст и знание и въвел писане с “калем”, като изхвърлил пясъка, силгията и фалага. Обучението вървяло много добре. По-силните ученици помагали на по-слабите, а учителят, изцяло обхванат от своята творческа работа, много скоро успял да демонстрира пред родителите изумителните резултати от неговата учителска методика.

Учител Богданов отворил вечерни и неделни курсове за възрастните. Отличните му познания по литературния турски език учудили и самите ходжи, пред които си извоювал особена почит и уважение. Ако към всичко това добавим и останалите му добродетели трудолюбие, честност и нравственост, ще видим достатъчно ярко образа на този изключителен широколъшки учител от епохата преди Освобождението, който единствен е ходел с “френски дрехи” в Широка лъка.

Народно-просветната дейност на учителя Богданов не се изчерпва само с досега казаното. Дошъл в Широка лъка, когато българският църковен въпрос е почти решен и борбата вече стихийно се е съсредоточила за политическо освобождение на България, Богданов изпъква като голям революционер и пламенен носител на идеята за това освобождение. Още като ученик в Пловдив той е посветен в революционната кауза. Чете с жар революционната литература на Ботев и Каравелов. В Широка лъка, вече с оформени възгледи за начина и методите на революционна борба, Богданов денем учи децата в училище, а нощем, под формата на “гости” у някои чорбаджии, подготвя възрастните чрез пламенни речи за великото дело на Освобождението. Организира тайния революционен комитет, в който влизат най-преданите широколъчани. Свързва се с Петър Бонев от Перущица, станал виден революционер и съратник на Апостола, който тайно през 1872 г. посещава Широка лъка и дава своите нареждания до комитета. При заминаването си от Широка лъка Левски се подписва на един бук в местността Рупски камък. Този подпис дълги години свидетелства за идването на Левски в Широка лъка.

По време на Априлското въстание Богданов е издирван от турските власти. Престава да учителства в училището при църквата, но организира тайно училище, като обучава 12 ученика. След Освобождението през 1878 г. нови служебни задължения налагат на Богданов да замине за Хасково, Пловдив, Асеновград, Чепеларе и София, където се установява като висш чиновник и напуска завинаги Широка лъка. За неговата всестранна и народополезна дейност широколъчани още на третата година от неговото учителстване, с цел да го задържат за по-дълго време, му построили масивна двуетажна къща и му я предали като дар.

Посетите от Богданов семена през 7-годишното му учителстване в Широка лъка попадат на много добра почва и дават своите благотворни плодове. Цели набори негови ученици стават след това учители и свещеници, които, като добре подготвени кадри, заливат почти всички села на Рупчоса и Ахъчелебийско (Смолянско).


Дамян Каров, 1998 дава по-подробни сведения за възпитаниците на Богданов, които станали учители:

В Чепеларе учителстват Васил Попстоянов, Горчо Мерджанов, Лука Каров, Георги Узунски и Димитър Шупев.



В Хвойна е Петър Найденов.

В Павелско е Калин Найденов, който в последствие става военен министър.

В Наречен е Костадин Шоков.

В Югово е Костадин Захариев.

В Сотир е Васил Чолаков.

В Шейтанкьой (сега Косово) е Костадин Димитров Шоков.

В Ситово е Георги Вълков.

В Забърдо и Мичкюр (дн. квартал в Пловдив) е Лука Каров.

В Алами дере (Полк. Серафимово) е Теофан Чолаков.

В Левочево е Дойчо Каров.

В Чокманово е Сава Мирчев.

В Османово (Кръстевич, Пловдивско) е Костадин Узунов.

В Куртово Конаре е Лазар Попгеоргиев.

В Бойково е Костадин Шоков.

В Райково е Георги Узунски и Дойчо Каров.

В Устово е Апостол Кисьов.

В Дермендере (Първенец) и Малево е Стоян Мерджанов.
Учители от Широка лъка имало и в още много други села. Не случайно в много летописни книги пише: “Първият ни учител беше от Широка лъка”.
Списък на Широколъшките учители до средата на XX век


1. Kостадин Василов Шоков ≈1820

2. Балабански даскал от Соломоня ≈1825

3. Атанас Григоров ≈ 1832 – 1838 г.

4. Никола Куртев Узунски ≈ 1836 г

5. Даскал Атанасий ≈ 1840 - 1854 г.

6. Стоян Ст. Мерджанов ≈1840-1854 г.

7. Петър Бонев - Перущенски ≈1854–

8. Петър Велчев ≈1856 – 1860 г.

9. Хаджи Сгура поп Атанасов

10. Ангел Петров Маргаров–Батаченец 11. Стою Илиев Калайджиев 1870 -

12. Славо Тодоров Згуровски

14. Георги Николов Узунски

15.Георги Л. Богданов –1872–1878 г)

16. Георги Узунски – 1978-1879 г.

17. Калин Найденов– 1978-1879 г.

18. Кръстю Стоев Узунов – 1978-1879 г.

19. Васил поп Стоянов – 1978-1879

20. Петър Георгиев Найденов1978-1879

21. Филип Нешев Чешеранов 1880 -

22. Васил поп Николов

23. Горчо Стоянов Мерджанов

24. Шкева Илиева Кулаклиева

25. Ангел поп Георгиев -1880 -

26. Лука Дамянов Каров – 1880 -

27. Дойчо Стоев Стоянов – 1880 -

28. Димитър Калинов Шупев

29. Атанас Григоров

30. Апостол Кисьов

31. Илия Стайков Терзийски

32. Григор Захариев

33. Васил Димитров Чолаков – 1890 -

34. Теофан Димитров Чолаков -1898 -

35. Костадин Дим. Шоков 1892-1895

36. Калин Пейков Аналов 1898 – 1931 г.

37. Илия Михайлов Мерджанов

38. Сава Стоев Мирчев

39. Костадин Захариев

40. Костадин Узунов

41. Костадин Николов Илчев

42. Димитър Дамянов Каров

43. Стоян поп Георгиев -1896 – 1900 г.

44. Лазар поп Георгиев 1900 -

45. Захари поп Стоянов

46. Вълко Пеев Узунов

47. Никола поп Стоянов

48. Петър Тодоров Бочуков – 1907

49. Стефан Стоев Терзийски

50. Стефан Дойчов Каров

51. Мария Стоянова -Чапаринова

52. Никола Георгиев Уззунски

53. Янко Найденов 1907-

54. Никола Минцев -1907-

55. Мария Панайотова -1907

56. Крум Георгиев – 1907 –

57. Райна Захариева – 1908 г –

58. Петър Семерджиев – 1908 г –

59. Петър Тодоров Бочуков – 1911

60. Стефана Найденова – 1913 – 1917

61. Сарафка Георгиева – 1916 – 1924 г.

62. Станка Савова,

63. Тона Ганчева

64. Нона Николова

65. Тодор Димитров 1921 – 1958 г.

66. Тодор Д. Масурски 1922–1959 г.

67. Георго Петров Найденов 1922 -

68. Илия Димитров Каров

69. Калин Атанасов Шупев

70. Васил Дамянов Каров

71. Тодор Мурджев – 1926 – 1963

72. Филип.Попов

73. Стоил Вълков Сиденков

74. Павел Георгиев

75. Люба Карова

86. Теофана Басмаджиева

77. Димитър Георгиев

78. Тодорка Найденова

79. Христо Минчев

80. Калин Абрашев

81. Пена Борисова

82. Ганчо Енев

83. Мария Куцарова

84. Атанас Узунов

85. Елена Ликоманова 1928

86. Васил Каров 1928 -

87. Калин Шупев 1928 –

88. Никола Александров Гьочев

89. Зора Христова

90. Стефана Филипова,

91. Надежда Касабова (Карова)

92. Лили Златкова

93. Благородна Баницка,

94. Златка Вичева,

95. Димитрина Вичева

96. Шинка Сивкова

97. Иванка Енева

98. Вълко Стайков Пейков

99. Стефан Илиев Калайджиев

100. Стефан Георгиев Кидиков

101. Стою Велев Пищалов

102. Марийка Николова Русинова

103. Георги Тодоров Чернев

104. Иван Илиев калайджиев

105. Стоил Срайков Сиденков

106. Пею Николов Пихтев

107. Гергана Иванова Паева

108. Димитър Илиев Чернев

109. Згуро Александров Гьочев

110. Тодор Николов Божев

111. Манол поп Тодоров

112. Стою Сивков Узунов

114. Никола Сивков Славчев

115. Филю Марков Шарков

116. Иван Райчов Балабанов

117. Шинка Чучоранова – Чернева

118. Стоян Дечов Чакъров

119 .Саво Николов Грудев

120. Йосив Тодоров Пеевски

121. Богдан Костадинов Калайджиев

122. Манол Савов Златев

123. Манол Пеев Калайджиев

124. Радка Николова Русинова

125. Никола Иванов Славчев

126. Манол поп Михов Радичев

127. Георги Згуров Каврушилов

128. Цветко Николов Гирзилов

129. Цветко Георгиев Присадов

130. Саво Атанасов Чолаков

131. Мария Захариева – Гигова

132. Стефан Василев Брегов

133. Иван Петров Бечев

134. Иван Атанасов Славчев

135. Величка М. Семерджиева

136. Милка Тодорова Масурска

137. Петър Ангелов Бочуков

138. Илия Костадинов Паев

139. Никола Василев Кидиков

140. Захари Илиев Шарков

141. Цона Карова

142. Андон Балабанов

143. Георги Р. Радичев– 1956-67

144. Вера Здравкова

145. Стефка Н. Присадова

146. Костадин Мурджев

147. Стоил Калфов

148. Пенка Славчева

149. Цвета Карова

150. Ангел Присадов

151. Руска Карова

Многобройните ученици на Г. Богданов, както и други общественици през целият си живот са говорили с възторг за своя учител.



Затова заслужено Широка лъка се е наложила като просветено и културно огнище в Централните Родопи още преди Освобождението.

Имайки предвид личността и значението на учителя, възрожденеца и революционера Георги Ламбрев Богданов за развитието не само на Широка лъка, но и на целият район на Централни Родопи, мисля, че е назрял момента да се даде инициативата за построяването на паметник в Широка лъка на този велик българин – един от строителите на съвременна България преди и след Освобождението от 1878 г.!



При запознаването ми с литературата, касаеща Широка лъка, са оказа, че преди мен тази инициатива е била предложена от уважаемия доайен на Широка лъка – Никола Ал. Гьочев. Затова аз се присъединявам към нея и тъй като паметници на Капитан Петко войвода, Негово Блаженство Екзарх Стефан I и загиналите в Отечествената война през 1945 г., вече са построени, за живите остава грижата за построяването на паметници на Г. Богданов, генералите Найденови и майор Г. П. Найденов, Димитър Паламарчов (Щурото) и др., както и на всички войници и офицери, дали живота си за България, отстоявайки българската кауза през войните от 1885, 1912, 1913, 1915-1917 г.

6
Каталог: fr
fr -> Робърт а. Поуел т р и л о г и я п о с в е т е н а н а е д н а з в е з д н а н о в а м ъ д р о с т з а звездите /астрософия/ херметична астрология том І към една нова звездна мъдрост астрология и реинкарнация изготвил
fr -> Тетра библос и л и
fr -> Memory stirred, but he turned his head, shyingaway from it
fr -> Ангел Бонов Митове и легенди за съзвездията Съдържание: Предговор 3 Съзвездията и техните имена 4
fr -> Отчет за касовото изпълнение на бюджета За периода 01. 01. 2010 г. 31. 12. 2010 г
fr -> Книга първа мойсей мисията на израел монотеистичната традиция и патриарсите на пустинята
fr -> 16. Видни широколъчани след Освобождението
fr -> Учителя методи Константинов Боян Боев Мария Тодорова Борис Николов съдържание
fr -> Захир паулу Коелю посвещение
fr -> 4. Национално училище за фолклорни изкуства (Средно музикално училище) в Широка лъка


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница