6. Изчисляване за напречни сили Общи положения
Изтегляне 55.88 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Фиг. 6.0. Меродавни напречни сили в греди: а) при директно подпиране; б) при индиректно подпиране 6.2. Елементи без напречна армировка
- Фиг. 6.1. Стоманобетонен елемент без армировка за напречни сили
- 6.3. Елементи с напречна армировка
Иванчев, Иванова - Методични указания за проектиране на ст. б. мостове, 2005 г. 6. Изчисляване за напречни сили 6.1. Общи положения Проверките за напречни сили се извършват с изчислителните им стойности  . Те се получават от статическото решение, като въздействията (или съответните усилия) са умножени със частни коефициенти за сигурност.
Меродавните напречни сили се приемат, както следва: а) За плочи и други елементи без напречна армировка (стремена и/или огънати пръти), меродавните сечения са показани на фиг.6.2; б) За греди подпрени директно (на лагери, ивици циментен разтвор и подобни, вж. фиг. 6.0 а) се изследват следните сечения
в) При индиректни опори (когато една греда се подпира на друга) – меродавното сечение е в ръба на подпиращата греда. 
Фиг. 6.0. Меродавни напречни сили в греди: а) при директно подпиране; б) при индиректно подпиране 6.2. Елементи без напречна армировка Разрушението от напречна сила на елементи армирани само с надлъжна армировка зависи от опънната якост на бетона, зацепването в наклонената пукнатина (фиг. 6.1), количеството на опънната армировка и наличието на нормална сила. Отчитането на споменатите фактори определящи носещата способност за напречни сили е трудно да бъде обхванат с коректен изчислителен модел. За целта се ползва емпиричната формула (6.1). Ако неравенството (6.1) не е удовлетворено, то необходимо е да се предвиди напречна армировка, или да се увеличи размера на сечението, или да се приеме по-висок клас бетон, или по-голямо количество надлъжна армировка. 
  d  Фиг. 6.1. Стоманобетонен елемент без армировка за напречни сили (6.1)  се приема не по-малка от определената по формулата:
(6.1 а) 
където:  - изчислителната напречна сила (N), получена от статическото решение, като
въздействията са умножени с коефициентите на сигурност; - изчислителната напречна сила (N), която се поема в разглежданото сечение от
елемент без напречна армировка. (6.2) (6.3)  - полезна височина на сечението (тт);
 - характеристична якост на натиск на бетона в  ;
 - площ ( ) на напречното сечение на опънната армировка продължаваща на
разстояние не по-малко от  e необходимата закотвяща дължина според раздел 9;
 - най-малката широчина на сечението в опънната зона (тт);
 - изчислително нормално напрежение в центъра на тежестта на
разглежданото сечение в  - изчислителна нормална сила в сечението (отрицателна при натиск); за
предварително напрегнати елементи отрицателен знак;
двуетапно изпълявани сечения (фиг. 8.3) се упражнява напрягащата сила
Фиг. 6.2. Дефиниране на
|
(ограничена от възможностите на натисковите диагонали), вж. форм. (6.7) и (6.8), меродавното сечение е 
,0, за 
- коефициент на надлъжно армиране,
, зад разглежданото сечение, вж. фиг. 6.2; 
- обща площ (
с надлъжната ос на елемента, приблизително следващ наклона на 
на вътрешните сили (височината на условната ферма) за елементи с постоянна височина 
,
е номиналното бетонно покритие на надлъжната армировка в натисковата зона.
,
се определя от:
,
- изчислителна 
, 
= 1,2;
,
е 
при 
,
при 
,
при 
,
поемана от вертикални стремена се определя от успореден на диагоналите ритеров разрез, от който следва формулата:
.
е напречното сечение на стремената в един разрез, а 
е разстоянието между стремената.
е неизвестно и то може да бъде намерено от (6.9) 
.
,
е сумата от площите на напречните сечения на огънатите пръти, пресичащи
- ъгълът между оста на огънатите пръти и надлъжната ос на елемента, обикновено
и по изключение - в интервала 
.
, определяна по формулата:
.
може графично да се сумират силите в опънната армировка поемащи огъващия момент и напречната сила чрез “разтягане“ на 
-диаграмата, показано на фиг. 5.3.