№6 Наказателният процес – система от действия; дейност на държавни органи и граждани, която има строго специфичен предмет и която се развива и осъществява по ред, предвиден в нпк
Изтегляне 0.82 Mb.
|
| НАКАЗАТЕЛЕН ПРОЦЕС
07.10.2009 г. 1.Павлов, Стефан ред. Димитър Михайлов – НП – само първа част! – 96г.
1,2,3,5 ВЪПРОСИ ОТПАДАТ №6 Наказателният процес – система от действия; дейност на държавни органи и граждани, която има строго специфичен предмет и която се развива и осъществява по ред, предвиден в НПК.
а/ държавни органи -съд наказателните дела като първа инстанция се разглеждат и решават от РС или ОкрС. По-тежките ги гледа ОС. Делата като първа инстанция се разглеждат или еднолично от съдия, когато за престъплението се предвижда до 5г. ЛОС или от съдебен състав, когато се предвиждат над 5г. ЛОС. Съдебният състав се състои винаги от съдии и съдебни заседатели. втора инстанция – Окръжен съд, когато се атакува присъда на РС и от АС – при атакуване от Окр. Съд. трета инстанция – ВКС винаги в състав от трима съдии. съдът е единствено компетентен да реши делото с присъда, която се издава в името на народа и има сила на присъдено нещо (прокурорът може да прекрати делото с постановление, което няма да има сила на присъдено нещо). след реформата от ‘99г. на съда бяха предоставени многобройни правомощия на досъдебната фаза. След внасянето на Обв.Акт започва съдебната фаза/производство. правомощия: -почти всички мерки за принуда, които се вземат в досъдебна фаза се постановяват от съд. Например: задържане под стража, отстраняване от длъжност, настаняване в психиатрия, домашен арест. -има действия, които трябва да се извършат пред съдия: разпит на свидетел и на обвиняем -има действия, които не могат да се извършват валидно без разрешение на съдия: обиск, претърсване, изземване, освидетелстване, освен ако са били неотложни. А когато са неотложни – без разрешение на съдия, но протоколът трябва да бъде одобрен от съдия. -прокурор в съдебната фаза(СФ)прокурорът е винаги страна, която осъществява функция по обвинение и носи цялата тежест на доказване. в досъдебна фаза прокурорът е единствено компетентен да образува наказателното дело, да откаже да образува, да изготви обвинителния акт, който внася в съда, да прекрати производството и да го спре. прокурорът е и орган, който има задължение да изпълнява надзор за законност в/у дейността, извършвана от разследващите органи. Затова прокурорът може да им дава указания, които са задължителни и не могат да ги възразят; да отменя актовете постановени от разследващите органи; да заменя разследващите органи и т.н. с приемането на новия НПК прокурорът бе установен в същото време като разследващ прокурор. По силата на чл. 46 НПК той може да извърши цялостно разследване по всяко дело. Може да извършва отделни действия по разследване и други процесуални действия. -разследващи органи – разследващи полицаи и следователи. Следователите са органи на съдебната власт, защото се назначават, повишават и освобождават от ВСС. Със измененията преди 1 месец в ЗСВ в Бг има НСС, която се ръководи от директор и от главния прокурор, а директорът е зам-главният прокурор. Следователите от окръжните следствени служби сега са отдели в окръжните прокуратури. Разследващите полицаи са органи на ИВ, защото се назначават повишават и освобождават от министъра на вътрешните работи. Структурно разследващите полицаи са самостоятелна дирекция в МВР. С едни от последните изменения на ЗМВР се допусна да бъдат разследващи полицаи и лица без висше юридическо образование. Разследващите полицаи обаче, както и следователите извършват абсолютно еднаква дейност. Следователите и разследващите полицаи по еднакъв начин са подчинени на прокурора. Те са негови органи, извършват разследването като главна тяхна функция и събират доказателства, необходими на прокурора, за да може той да прекрати, да спре делото или да внесе ОА. б/ГРАЖДАНИТЕ -граждани, срещу които е повдигнато обвинение -лица, претърпели вреди от престъплението -граждани, които технически подпомагат дейността на държавните органи Гражданите, срещу които е повдигнато обвинение и лица, претърпели вреди от престъплението са граждани, които в наказателния процес защитават свои права и интереси. В наказателния процес има и граждани, които защитават чужди права и законни интереси и граждани, които не защитават ничии права. I. Гражданите, които защитават свои права и законни интереси граждани, срещу които е повдигнато обвинение --обвиняем или подсъдим Фигурата обвиняем се конституира за пръв път в хода на самото разследване с постановление за привличане на обвиняем. Това действие с ТР №2/2002г. правилно се обозначава като предварително обвинение. След като приключи разследването прокурорът изготвя ОА и това е окончателното обвинение. Тук има правило, че прокурорът може да изготви ОА, но само срещу същото лице и за същото престъпление, за което това лице е било привлечено като обвиняем в хода на разследването. Само прокурорът може да повдигне окончателното обвинение с ОА. Предварителното обвинение се повдига от разследващите органи, но няма пречка това да направи и прокурорът. Подсъдим е лицето, срещу което е внесен ОА и е предаден на съд. Подсъдимият участва в съдебната фаза на процеса като страна, която осъществява функцията по защита. Лица, претърпели вреди от престъплението --пострадал. Той е ФЛ, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението и което притежава многобройни права в досъдебната фаза. С приемането на новия НПК на пострадалия бяха предоставени многобройни права по чл. 75 НПК, вкл. да ползва повереник=адвокат. Участието на пострадалия в наказателния процес никога не е задължително. --ощетено ЮЛ. Това е винаги ЮЛ, което е претърпяло имуществени вреди от престъплението. Има само 3 права на досъдебна фаза – да обжалва отказа да се образува наказателен процес, да обжалва прекратяването на делото и да предяви иск за обезпечение на бъдещ граждански иск. Участието в досъдебната фаза на ЮЛ никога не е задължително и зависи от неговата воля. --частен обвинител- ФЛ, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди и което участва в съдебната фаза като страна. Той е акцесорна страна, защото участва по делото винаги наред с прокурора. Осъществява функция по обвинение и няма тежест на доказване. Участието на частния обвинител никога не е задължително. Пострадалият и частният обвинител са винаги едно и също лице. --частен тъжител – той е ФЛ, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия. Тези дела са от частен характер. Разлики между делата от общ и частен характер: по делата от ЧХ няма досъдебно производство, а в съдебната фаза по тези дела не участва прокурор. По тези дела частният тъжител е главен обвинител и има тежест на доказване. По делата от ОХ частният обвинител е акцесорна страна и няма тежест на доказване. Втората разлика е, че при престъпление от ОХ се образува задължително наказателно производство, докато делата от ЧХ се образуват само когато частният тъжител е поискал това, депозирайки тъжба в съда. Третата разлика – частният тъжител във всеки момент може да оттегли тъжбата си и делото да се прекрати и във всеки момент може да постигне помирение с подсъдимия и делото да се прекрати. Докато по делата от ОХ прокурорът не може да оттегли ОА. Ако частният обвинител оттегли молбата си делото не се прекратява. По тези дела може да има споразумение между прокурора и адвоката на подсъдимия. А когато има споразумение делото не се прекратява, защото това споразумение има силата на влязла в сила присъда. С приемането на новия НПК бяха въведени и две нови процедури-дела от ЧАСТНО-ПУБЛИЧЕН ХАРАКТЕР И ОТ ПУБЛИЧНО-ЧАСТЕН ХАРАКТЕР. При делата от ч-п характер става въпрос за някои престъпления изрично предвидени в особените разпоредби на НК, при които наказателното производство се образува но само, когато е подадена тъжба от пострадалия до прокурора. Тези дела са частни, защото могат да започнат само по волята на пострадалия, както делата от ЧХ. Но в същото време са публични, т.к. протичат по същите правила, както делата ОХ и не могат да се прекратят нито с оттегляне на тъжбата, нито с постигане на помирение. Делата от публ-частен характер – те са случаи, предвидени в НК, когато пострадалият до началото на съдебното следствие на първата инстанция може да поиска делото да се прекрати и то се прекратява – чл. 343 или чл. 343а НК. Делото е публично, защото се образува винаги когато е извършено престъпление , независимо от волята на пострадалия и защото процедурата се осъществява по общия ред. но в същото време е частно, защото може да се прекрати само по волята на пострадалия. --граждански ищец – това е лицето, претърпяло имуществени или неимуществени вреди, което е предявило граждански иск в съдебната фаза с искане да получи обезщетение за причинените вреди. Гражданския ищец е страна, която осъществява обвинение. Но неговите права са ограничени до тези, свързани с доказването че деянието е извършено, извършено е виновно, че са причинени вреди и те са в пряка връзка с извършеното деяние. ИЗВОД: от изложеното е очевидно, че едно и също лице може да участва в едно и също дело в 4 процесуални качества. Когато пострадалото лице е ФЛ на досъдебна фаза може да се конституира като пострадал, в съдебната фаза като частен обвинител и граждански ищец, а в същото време задължително е свидетел. Това лице никога не е длъжно да участва по делото освен като свидетел. Може да участва и само в някои от процесуалните качества. --граждански ответник – когато за причинените вреди отговаря някое друго лице солидарно с подсъдимия по силата на граждански закон. Подсъдимият и гражданският ответник не съвпадат. Например родителите за непълнолетните си деца. Подсъдимият също отговоря в определения граждански иск и също се осъжда да заплати причинените вреди, но в качеството си на подсъдима, а не на граждански ответник. 14.10.09 г. II. Гражданите, които защитават представлявани -защитника: той е лице, което упражнява адвокатска професия, както и съпруг, възходящ, низходящ, роднина. Когато НПК употребява „защитник” има предвид лицето, което защитава правата и законните интереси на гражданите, срещу които е повдигнато обвинение. -повереник: понятието е родово, защото повереник може да бъде адвокат, но може да бъде и съпруг, възходящ, низходящ, роднина. Когато НПК употребява това понятие има предвид лицето, което защитава правата и законните интереси на лица, пострадали от извършеното престъпление. Защитникът е самостоятелна страна в наказателния процес, а повереникът не е! III. Третата група: гражданите, които технически подпомагат дейността на държавните органи. Става въпрос за граждани, които не защитават нито свои, нито чужди права и интереси. Тези граждани не участват трайно в процеса, а еднократно при извършването на едно или друго действие. Става въпрос за вещите лица, свидетели, поемни лица, тълковници, преводачи, педагози, психолози. 2.ОБЯСНЕНИЕ НА ВТОРИЯ БЕЛЕГ ОТ ДЕФИНИЦИЯТА – ЧЕ НАКАЗАТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС ИМА СТРОГО СПЕЦИФИЧЕН ПРЕДМЕТ. Този белег означава, че наказателните дела се разглеждат и решават единствено чрез наказателния процес. 3.ОБЯСНЕНИЕ НА ТРЕТИЯ БЕЛЕГ – ЧЕ НАКАЗАТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС СЕ РАЗВИВА И ОСЪЩЕСТВЯВА ПО РЕД, ПРЕДВИДЕН В НПК. Наказателният процес е дейност, която се развива и осъществява не по реда на закон, а по реда на НПК. Това означава, че една информация за извършено престъпление дори да е събрана и проверена по реда на закон не може да е доказателство за осъждането и оправдаването на лицето. НПК предписва кои са способите за доказване – разпит, оглед, претърсване, изземване и т.н. Предвидени са изчерпателно, не може да има други. Способите за доказване са не само предвидени изчерпателно, изчерпателно е предвиден и редът, по който се извършва съответното действие. Нещо повече, според практиката на ВКС нарушаването на този ред при извършването на действието означава, че протоколът е невалиден и не може да се използва като доказателство. №8. ФАЗИ И СТАДИИ НА ПРОЦЕСА Гледната точка е времето тук.
1. РАЗСЛЕДВАНЕ А/ Образуване на досъдебната фаза/производство. а. Когато е получен сигнал или съобщение и независимо как е направено – устно, писмено, по телефон, което съобщение е получено от орган на досъдебното производство и в което се съдържат достатъчно данни, че е извършено престъпление, се образува досъдебно производство. Досъдебното производство се образува от прокурора с постановление. Има едно изключение – когато досъдебното производство не се образува от прокурора с постановление, а се образува с протокола от първото действие по разследването – чл. 212 НПК (например при катастрофа). Б/ Разследване. След образуването на производството разследващият орган извършва едни или други действия по разследване с оглед на конкретния случай (действия по разследване и съдебно-следствени действия – това са онези действия, чрез които се събират доказателства. Тези действия от друга гледна точка се наричат способи за доказване. Проблемът е, че освен действия по разследване в наказателния процес се извършват и други процесуални действия. Тези са всички действия, които се извършват в наказателния процес и при които не се събират доказателства.) В/ Привличане на обвиняем. Когато разследващият орган събере достатъчно доказателства за конкретното престъпление и за вината на извършителя, той докладва на прокурора и изготвя постановление за привличане на обвиняем. Това е едно изключително значимо действие. След като постановлението е изготвено и подписано по делото възниква за първи път фигурата на обвиняемия. Това привличане се обозначава като предварително обвинение. Чл. 219, ал. 3 изчерпателно сочи кои са задължителните реквизити на това постановление. Това постановление представлява твърдението на държавен орган, че конкретно лице е извършило конкретно престъпление. За да може обаче лицето да се защити, постановлението трябва да съдържа, както фактическите, така и правните твърдения на държавен орган срещу лицето. Затова чл. 219, ал. 3 изисква в постановлението да се впише, както „деянието, в което лицето се обвинява”, така и правната му квалификация. Да се опише правната квалификация означава да се впише законният състав на престъплението и неговия цифров израз, а да се впише деянието означава да се впише времето, мястото, начинът, по който е извършено съответното деяние и причинените вреди. Ако в постановлението не е посочено деянието или пък правната квалификация на същото винаги се приема, че е допуснато съществено процесуално нарушение и че привличането е незаконно. Г/ Предявяване на обвинението. След като привлече обвиняем, разследващият орган трябва да пристъпи към предявяване на обвинението. Обвинението се предявява в присъствието на адвоката на обвиняемия. Обвинението се предявява като се дава възможност на обвиняемия да прочете постановлението за привличане на обвиняем. Непосредствената задача на предявяването на обвинението е да научи обвиняемия в какво е обвинен. Затова му се осигурява възможност да прочете само постановлението за привличане на обвиняем. Не му се осигурява възможност да прочете всички други приложени по делото документи, а още по-малко протоколите от извършените действия по разследването. Д/ Разпит на обвиняемия. След като обвиняемият се запознае с постановлението, т.е. след като му се предяви обвинението разследващият орган е длъжен незабавно да пристъпи към разпит на обвиняемия, за да може чрез обясненията, които ще даде, обвиняемият да осъществи правото си на защита. Затова в практиката правилно се приема, че този разпит е от друга гледна точка и първото му средство за защита. Е/ След разпита на обвиняемия разследващият орган продължава да извършва действия по разследването с цел да се проверят обясненията, дадени от обвиняемия и да бъдат установени всички факти, които ще бъдат оценени като смекчаващи, респ. като отегчаващи обстоятелства. Например установеният факт е, че е неосъждан, а правният извод е - смекчаващо обстоятелство. Ж/ Когато разследващият орган прецени, че е извършил всичко необходимо и е събрал всички доказателства докладва делото на прокурора. Това е т.нар. доклад преди предявяване на разследването. Това е чл. 226 НПК. При този доклад прокурорът се запознава с материалите по делото и може сам или пък може да окаже на разследващия орган: -да привлече отново обвиняем -да събере още доказателства -да поправи допуснати съществени процесуални нарушения З/ След доклада по чл. 226 разследващият орган пристъпва към предявяване на разследването. а/обвинението се предявява само на обвиняемия и на неговия защитник. А разследването се предявява и на пострадалия и неговия повереник. б/обвинението се предявява, за да научи обвиняемият в какво е обвинен, а разследването – за да научи обвиняемият всички приложени по делото доказателствени материали. в/разследването се предявява в канцеларията на разследващия орган като се дава възможност на обвиняемия и пострадалия, както и на техните защитници и повереници да прочетат всички приложени по делото документи. За тази цел се определя срок, който е различен в зависимост от обема на делото. г/лицата след като прочетат материалите по делото могат да правят искания, бележки и възражения, които разследващият орган докладва на прокурора. Когато той уважи исканията, бележките и възраженията и се извършат нужните действия, отново се предявява разследването. И/ След предявяване на разследването разследващият орган изготвя своя заключителен акт – заключение за спиране, за предявяване или обвинително заключение. Неслучайно НПК нарича този акт нарича заключение, защото това не е същински юридически акт. Със заключението не се решават каквито и да било въпроси по делото. В него се съдържа само мнението на разлседващия орган как да се решат тези въпроси. Това заключение е адресирано до прокурора, но не е задължително дори за него. Затова на практика е възможно разследващият орган да е приключил със заключение за прекратяване, а прокурорът да изготви ОА. ИЗВОД: Когато изтече срокът на разследването (2 месеца) и макар да е направено всичко възможно не са събрани достатъчно доказателства за лицето, че е извършило престъплението, производството се спира. Всички действия, които се извършват в хода на разследването се извършват по един и същи начин – независимо дали от следовател или разследващ полицай. Цялостното разследване може да се извърши от прокурор, по всяко дело, което той прецени. Прокурорът, освен това може да извърши отделни действия по разследването и други процесуални действия. Овен това прокурорът през цялото време е длъжен да осъществява постоянно и системно надзор за законност върху дейността на разследващите органи.
21.10.2009г. II. СТАДИИТЕ НА СЪДЕБНАТА ФАЗА
а/Делото, заедно с ОА на прокурора се докладва на председателя на съда(≠председател на съдебен състав), който образува съдебното производство и докладва делото на съдия докладчик. Не може да откаже да образува делото. Но защо – ще разберем по-късно. б/Съдията докладчик след като се запознае с делото, прочитайки го може да вземе едно от следните решения: - да прекрати наказателното производство по чл. 24; - да спре наказателното производство по чл. 25 и чл. 26 (същото го може и прокурорът); - да върне делото на прокурора, ако на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения. в/ ако всичко по делото е перфектно, съдията докладчик разпорежда да се връчи препис от ОА на подсъдимия и насрочва датата за съдебното заседание. Моментът, когато съдията докладчик реши, че трябва да се връчи такъв препис, той се връчва вече на подсъдимия, което значи, че обвиняемият е вече предаден на съд. в този момент се конституира фигурата на подсъдимия. г/ След тези действия съдията докладчик разпорежда да се призоват всички страни по делото, свидетелите, ВЛ, преводачи и др.
а/ Действия по даване ход на делото. Председателят на състава или съдията открива СЗ, след което проверява явили ли са се всички призовани по делото лица и ако някои липсва – поради какви причини. Когато са се явили всички лица, съдът с ОПРЕДЕЛЕНИЕ дава ход на съдебното следствие, а в противен случай – отлага СЗ за друга дата. б/ Съдебно следствие. Прокурорът прочита ОА, след което съдът запитва подсъдимия разбира ли в какво е обвинен. Следва разпит на подсъдимия – задължително! След разпита на подсъдимия разпит на свидетели и ВЛ. Междувременно се прочитат всички приложени по делото писмени документи. Страните се запитват дали ще представят нови доказателства. С ОПРЕДЕЛЕНИЕ съдът дава ход на съдебните прения. в/Съдебни прения. Това са речите на страните, в които те излагат своето мнение за фактическите обстоятелство, които трябва да се приемат за установени, за правната квалификация и за наказанието. Съдебните прения се произнасят по ред, който е предписан в НПК с императивна норма. Най-напред винаги говори прокурорът, а на последно място – подсъдимият. Забележителното е обстоятелството, че право на съдебна реч има, както защитникът, така и подсъдимият. г/Последна дума на подсъдимия. Тя се дава, за да му се осигури възможност да изрази своето окончателно отношение към обвинението. Последната дума НЕ Е разпит на подсъдим. Затова изразеното в последната дума не може да се използва като доказателство. Доказателства са само неговите обяснения, а те се получават чрез разпит. Изтегляне 0.82 Mb. Сподели с приятели:
|