60 години държавен архив варна – пазител на историческата памет владимир Владимиров, началник на „Държавен архив” Варна



Дата01.02.2018
Размер131.17 Kb.
#52927
60 години ДЪРЖАВЕН АРХИВ ВАРНА – ПАЗИТЕЛ НА ИСТОРИЧЕСКАТА ПАМЕТ
Владимир Владимиров,

началник на „Държавен архив” - Варна

Самото понятие „документ” произлиза от лат. „documentum” – доказателство; писмено свидетелство за доказване на нещо. В „Международния речник по архивна терминология” дефиницията за понятието „документ” е: „Съвкупност (комбинация) от среда и информация, записана в или върху нея, която може да бъде използвана като доказателство или за справка”.

Най-ранните документи в историята на обществото са писмените документи, чието съдържание е предадено с някакъв вид писмо. Те се появяват към края на IV-то хил. пр. Хр. и доминират като средство за управление, информационни източници и обект на архивиране до последната четвърт на миналия век. Под влияние на новите информационни технологии и комуникации през първото десетилетие на XXI в. се наблюдава масово разпространение и използване на електронни документи и бази данни, които са продукт на електронното управление.

Най-ранните сведения за съществуването на архиви, като целенасочено създавани сбирки от различни административни документи към отделни канцеларии, са свързани с културата на цивилизациите от района на Древна Месопотамия, Древния Египет, Китай, Индия, а по-късно и с културата на класическия свят, олицетворяван от Древна Гърция и Древния Рим.

Обособяване на архивите в структурата на модерната държава, започва в края на XVIII в. Франция е първата европейска държава, в която се извършва посочената реформа въз основа на известния закон от 7–ми месидор, година II (25 юни 1794 г.)

По силата на провъзгласените принципи, наследените от миналото архивни документи се обявяват за собственост на френската държава и нация, независимо от тяхната предишна принадлежност.


Създаването на държавните архиви в България: защо през XX в. и защо по съветски модел?

Причините за това не се дължат на изостаналостта в развитието на нашия народ, а са резултат от историческата съдба на Българската държава.

Съдбата на средновековната българска държава е тясно преплетена с тази на Византия. Безспорно и българските архивни паметници от това време са твърде много. Оформят се постепенно архивни сбирки при царския и при патриаршеския двор, в манастири и църкви, но за съжаление, само малка част от писмените паметници е стигнала до нас. Масово са унищожавани и разпилявани документи по време на постоянно водените войни и народни въстания, при пожари, наводнения и други природни бедствия.

По време на Османските нашествия на Балканите, при смъртната заплаха за живота и имота на населението неговата грижа за книгите и документите не е от първостепенна важност, затова загубите са огромни.

По време на Освободителната Руско-турска война 1877-1878 г. някои документи на турската администрация са демонстративно изгаряни като израз на омразата срещу поробителите. Друга не малка част е прибрана и изнесена от оттеглящите се турски служби, а “трета (за съжаление най-малката) заварена по места от Временното руско управление” и то взема мерки за нейното опазване.

През май-юни 1879 г. Временното руско управление приключва дейността си и предава върховната власт на българите. По това време в администрацията вече са привлечени и обучени за работата с документите над 2000 български чиновници. Въпреки това, след отпътуването на опитните руски служители, поемането на административната работа и свързания с нея документооборот от страна на българските чиновници, особено от по-високото и средно ниво, не протича съвсем безболезнено. Важното обаче е, че правилата за работа са установени, въведени и започват да се прилагат във всички учреждения.

Скоро след политическата промяна на 9 септември 1944 г. у нас се забелязва повишено внимание и интерес към документалните извори. Започва се с тези от тях, които са свързани с комунистическото движение и с борбата против капитализма. През 1946 г. при ЦК на БКП се създава Партиен архив, преименуван през 1949 г. в Централен партиен архив със задача да комплектува документи и печатни издания на Партията от момента на нейното основаване.

Защо и каква е същността на Съветския модел в областта на архивното дело и как е реализирано неговото възприемане у нас? Този модел е установен в Съветска Русия след победата на Октомврийската революция (1917)., чиито основен замисъл и цел е пълната държавна централизация и в архивната сфера;



В резултат всичко това, в България, архивна комисия към КНИК дава препоръки за състава и работата на бъдещия архивен комитет, който занапред предстои да функционира при Министерството на вътрешните работи. Министърът на вътрешните работи се обръща към Политбюро на ЦК на БКП с искане то да вземе решение:

* При МВР да се създаде български държавен архив;

* Да се поиска ЦК на ВКП(б) спешно да командирова в България опитен работник по архивното дело; и

* Да се предприемат мерки, до създаването на Държавния архив да се спре унищожаването на каквито и да било архиви.

С приемането на Указ № 515 започва организираното архивно дело в България, като ново поделение на МВР - Архивно управление с щат oбщо 608 длъжности за цялата страна.


Държавна агенция „Архиви“

Държавните архиви у нас са създадени с Указ № 515 на Президиума на Народното събрание от 10 октомври 1951 г. по модел на Съветския съюз. Това е близо два века след изграждането на държавните архиви в европейските страни. Оказва се, че в средата на ХХ в., наред с Албания, България е единствената страна в Европа без държавна грижа на национално равнище, за опазването и съхраняването на своето архивно наследство.



Държавна агенция "Архиви" (ДАА) е държавната институция в Република България, която осъществява в национален мащаб политиката по събирането, съхраняването, организирането и използването на архивните документи с историческо значение.

В ДАА се съхранява най-богатият по състав и съдържание информационен масив в страната. Това са 58 973 учрежденски фонда, 5 608 лични фонда, 26 358 фонда на бившите партийни архиви, 14 817 спомени, 19 193 частични постъпления. Документите се съхраняват в 29 отделни архива и са изключително разнообразни – черно-бели и цветни документи, микрофилми, стъклени плаки, снимки, портрети, албуми, голямоформатни карти, скици, планове, чертежи, документи на пергамент, кожа и др.

Една съвсем обща характеристика на фондовата наличност: По статистическите данни към 01.01.2012 г., регистрираните фондове са повече от 90 000 или, ако използваме мерна единица в линейни метри – тази фондова наличност възлиза над 90 000 линейни метра (близо 100 линейни километра). И става въпрос за величина, която нараства ежегодно средно с около 500 линейни метра.

Застрахователните копия на архивните документи в края на 2011 г. възлиза на 47 268 510 броя кадри негатив.


Държавен Архив – Варна

Държавен архив – Варна (ДА) е отдел в дирекция „Регионален държавен архив“ – Варна при Държавна агенция „Архиви“ към МС. Осъществява издирване, събиране, регистриране, обработване, съхранение и предоставяне за използване на определените за постоянно запазване документи на местните структури на власт и управление; политически, културно-просветни, религиозни и други организации и институции, на значими личности от региона на гр. Варна.

Държавен архив – Варна е създаден през 1952 г., като отдел на Окръжно управление на МВР – Варна. От 1961 г. е на административно подчинение на Окръжен народен съвет – Варна, от 1988 г. Община – Варна. През 1992 г. преминава на пряко административно подчинение на Главно управление на архивите при МС. Със Закона за държавната администрация от 2000 г. получава статут на териториална дирекция, а от 2012 г. е преструктуриран в отдел “Държавен архив” – Варна.

За опазване на най-ценните документи е изграден Застрахователен фонд, съдържащ над 3 000 000 кадри негатив и позитив

Общата фондова наличност на Архива към 1 ян. 2012 г. възлиза на 3760.6 линейни метра с 4069 архивни фонда 2130 учрежденски и 164 лични и общ брой 295477 архивни единици, 1237 частични постъпления и 2741 спомена.

През 2003 г. е приет фондовият масив на ОК на БКП, възлизащ на 1775 фонда с 28095 а.е.

Съхраняваните в Държавен архив – Варна документи са систематизирани по общоприета историческа периодизация преди и след ВСВ, в два масива – „К” и „С”. Отделен масив „Б” представляват архивни документи на бившия Окръжен партиен архив на БКП – Варна. Те се отнасят за периода 1944–1991 г. По отношение на фондообразувателите, фондовете от състава на ДАФ се разделят на учрежденски и лични.

Учрежденските фондове съдържат документи на органи на местното управление и съдебната власт; политически, обществени и религиозни институции и организации; финансови, стопански и търговски дружества и предприятия; институции, заведения и организации от сферите на образованието, здравеопазването, спорта, туризма и културата; предприятия от областите на селското и горско стопанство, съобщенията, комунално-битовото обслужване.

Личните - документи, свързани с живота и дейността на видни политически, стопански и културни дейци от Варна и региона.

Организират се изложби, беседи, лекции и учебни практики свързани с архивното дело. Държавен архив – Варна участва в проекти и програми, свързани с професионалната реализация на младите хора. През 212 г. ДА-Варна създаде своя страница във социалната мрежа Фейсбук, даваща възможност за неформален и атрактивен достъп архивна информация.


Масив К

В Държавен архив – Варна се съхраняват се документи на местни органи на власт и управление във фондовете на: „Окръжен съвет – Варна”, „Градско общинско управление – Варна”, селски общински управления, „Полицейско комендантство – Варна”, „Околийско управление – Варна” и др. Един от най-богатите фондове от масив „К” е на „Областен съд – Варна”. Съдържа фирмени дела и регистри на еднолични предприемачи и дружества (1898–1956), крепостни актове за недвижимо имущество (1885–1900), частни граждански и фирмени дела.

Историята на Варна се допълва от документите във фондовете на „Главна българска община – Варна”, „Гръцка община – Варна”, „Еврейска община – Варна”. Запазени са документи от 1839 г. – кондики, кръстителни и венчални свидетелства, кореспонденция по граждански и църковно-религиозни въпроси, за обединяването на Варненска и Преславска епархия и назначаването на митрополит Симеон. Сред най-значимите и богати фондове, свързани с историята на Варна е фондът на „Варненска и Преславска митрополия”, съдържа 1054 а.е. за периода 1864–1955 г.

Архивните фондове на стопанските и на търговските дружества и организации свидетелстват за създаването на първите предприятия в региона. Уникални са тези свързани с корабостроенето, корабоплаването и морската търговия. „Държавна корабостроителница – Варна”, „Кораловаг“ българско АД за строене на кораби, локомотиви и вагони – Варна”, „Корабостроителна, корабоплавателна и риболовна кооперация „Нептун“ – Варна”, „Безименно АД за направата на Варненското пристанище”.

Интерес представляват фондовете на „Българска Народна Банка – клон Варна”, „Митница – Варна”, „Банка български кредит – клон Варна”, „Кредитна банка – клон Варна”, клоновете на Българска земеделска и кооперативна банка.

Сред фондовете с ценни и интересни документи трябва да се отбележи „Областна стопанска камара – Варна” с регистри на амбулантните търговци и търговските фирми във Варна, азбучници на регистрирани търговски фирми, архитектурни планове и строителна документация

Интересни документи се съдържат във фондовете на Висше търговско училище – Варна”, „Държавна мъжка гимназия „Фердинанд І“ – Варна”, „Държавна девическа гимназия „Мария Луиза“ – Варна” и още над 110 начални и основни училища, чиито летописни книги, протоколи на педагогическите съвети и училищните настоятелства проследяват история на образованието от 1880 г.

Многобройни са фондовете, които съхраняват документи, свързани с развитието на научни и културен живот във Варна след 1878 г. Такива са фондовете на „Градска общинска библиотека – Варна”, „АД „Художествен театър“ – Варна”, единствената по рода си „Морска биологична станция с аквариум – Варна”, „Археологическо дружество – Варна”


Лични К

Важна част от документите в масив „К” са създадените в резултат от професионалната, творческата или събирателската дейност на отделни личности. Между тях са фондовете на: Иван Тодоров Драсов, Отон Иванов Хаджидинчов, Иван Константинов Радов – участници в националноосвободителните борби; Архимандрит Инокентий Софийски; Златан Стоянов Бръчков – стопански деец; Добрин Тодоров Василев – писател, библиограф и общественик; Боян Тодоров Станчев – журналист и общественик; семейния фонд на Александър и Анастасия Головини; родовия фонд Кастан–Дюрони сред документите на който е и най-старият документ, съхраняван в ДА – Варна (1797 г.).


Масив С

Интересни и богати по своето съдържание са фондовете от масив „С”.

След ВСВ историята на общинското управление във Варна се допълва от документите във фонда на „Окръжен народен съвет – Варна”.

Друг значим фонд е „Окръжен съд – Варна” – граждански дела, конфискационни дела по Закона за национализация на едрата частна собственост. Интерес представляват, съхранените в „Народен съд – Варна” протоколи за разпити, рапорти и донесения, списъци на лица, получили награди за участие в преследване, залавяне и убийство на партизани и ятаци.

Разнообразна информация за обществено-политическото и икономическото развитие на Варна се намира във фондовете на: политическите партии и организации, професионалните сдружения, работнически, синдикални и благотворителни организации. Сред тях: „Градско ръководство на Народния съюз „Звено” – Варна”, „Окръжна земеделска дружба – Варна”, „Околийски комитет на ОФ – Варна”, „Общество на кавалерите на ордена за храброст – Варна”, „Местен занаятчийски комитет – Варна”, „Редакция на вестник „Народно дело” – Варна” и др.

Естествено най-големият масив от документи е на създадените в годините след Втората световна война – промишлени и строителни предприятия, селски и горски стопанства, ТКЗС и кооперации, търговски дружества, финансови институции. Фондовете: „Електропроизводство ТЕЦ „Варна” – с. Езерово”, „Елдоминвест”, „ДФ „Вамо”, „ДИП „Метал”, „Кораборемонтен завод „Одесос”, „СХК „Девня”, „Параходство БМФ”, „Аерогара – Варна”, „Областна стопанска камара” и др.

Сред фондовете, които отразяват развитието на науката и културата най-голям интерес предизвикват – „ВИНС „Д. Благоев”, „Ихтиологична станция”, „Институт по корабостроене”, „Радио – Варна”, „Народна опера – Варна”, „Културно просветно дружество „Тракия”, „Професионален ансамбъл за народни песни и танци – Варна”.

ДА – Варна съхранява фото документи, главно във фонда на „Държавно предприятие „Фотография” – Варна” – 94605 бр. негативи, запечатали улици, сгради, събития от обществения, икономически и културен живот във Варна в периода 1954–1990 г.

Сред документите от масив „С” интерес представляват научно-технически и фоно документите. Уникални скици и проекти на сгради, геоложки и градоустройствени планове.
Лични С

Личните фондове, съхранявани в архива, представляват ценни сбирки от документи, свързани с живота и дейността на видни политически, стопански и културни дейци от Варна и региона. В ДА – Варна се съхраняват документите на личности като Лиляна Петрова Батулева – кинорежисьор; фамилията Ставреви – просветни и културни дейци; Георги Иванов Георгиев – първият българин направил околосветско пътешествие; Емил Николов Главанаков виолист и диригент; актьорите Христо и Катя Диневи, Идеал и Роска Петрови; писателя Тихомир Йорданов; художничката Дария Василянска и др.


Масив Б

Архивът на ОК на БКП съдържа разнообразна информация във фондовете на Областния и окръжния комитети на БКП във Варна, Околийските комитети на БКП – Варна и Провадия, териториалните структури и първичните партийни организации в областта. Запазените протоколи от заседания на бюрата, пленумите, конференциите, документите и материалите към тях съдържат информация за вътрешно-партийния живот, за стопански, социални, политически проблеми в региона.
Колекции и ЧП

Ценен източник на информация за стопанския живот, но най-вече за генеалогични проучвания е колекцията „Регистри за гражданско състояние на населението от селищата във Варненска област“ – това са регистри за раждания, женитби и умирания във Варна и региона в периода 1893–1900, 1909–1948 г.

Колекцията „Устави на обществено-политически, професионални и финансови организации във варненски окръг“ с над 100 устава

Уникална е колекцията „Снимки на стара Варна“ с над 600 снимки и картички на сгради и улици преди 1944 г.

колекциите „Международен музикален фестивал „Варненско лято” и „Международен фестивал на българската куклена пиеса „Златният делфин”.
Дигитализация и Държавен архив

От 2008 г. е в процес изграждане на "Дигитален архив", свързан с инициативата за дигитализация на тематично подбрани големи масиви от документи, като през 2011 г. това е масивът с протоколи и решения от заседания на Политбюро на ЦК на БКП.



Успешно се изпълняват етапите от подготовката на интернетбазирани платформи с домейн www.archives.bg, с обща архитектура и функционалност за публикуването на документи от важни за страната исторически периоди или институции. Представени са първите няколко колекции:

  • протоколите от заседания и решения на Политбюро на БКП от периода1944–1989 г.

  • списъци на загинали военнослужещи в Балканските войни 1912–1913 г.

  • продължава работата за представяне на полицейските досиета преди 9 септември 1944 г.

Надяваме се през 2013 г. да предоставим списък на всички осъдени от Народния съд, като наред с присъдите и конфискационните дела да публикуваме обвинителните актове, адвокатските пледоарии и последните думи на осъдените. Планираме дигитализирането и на: регистри по гражданското състояние; стари фотографии, карти и графики; протоколи от заседания на българските правителства, на БНБ, на ЦК на БКП, на Светия синод и др.

Въпреки огромното ни желание, дигитализирането на всички документи, съхранявани при нас, е невъзможно. Да се сканират над 100 линейни километра история, да се снабдят те с нужните метаданни и да се направят видими през интернет, би изисквало време и ресурси, с които едва ли ще разполагаме в близките десетилетия.


Системи за управление на архивни документи

През месец юли тази година бяха внедрени два софтуерни продукта за управление и автоматизация на архивните процеси: Информационна система на държавните архиви (ИСДА) и Електронен регистър на Националния архивен фонд (НЕРА). И двете системи са специално разработени по поръчка за нуждите на ДАА. Това са централизирани, WEB базирани системи.



ИСДА е система за управление на процесите и данните, свързани с приемането, обработката и използването на архивни документи, предназначени за постоянно съхранение в агенцията (без електронно създадени документи).

НЕРА е проектирана в съответствие с изискванията на Наредбата за реда и условията за водене на регистър на Националния архивен фонд и включва процеси, свързани с въвеждането, актуализацията и заличаването на данни в зависимост от статута на различните субекти.
Проекти и Партньори

През настоящата година са установени партньорски взаимоотношения между ДАА и българската версия на Уикипедия. Целта на сътрудничеството е предоставяне на архивни документи със свободни авторски права.



Неизменна остава позицията на ДАА за обогатяване дигиталното съдържание чрез Интернет портала за документите и архивите в Европа. Официално агенцията е утвърдена за партньор, заедно с институции от други 17 европейски държави.

Проекти APEx (Archives Portal Europe) и APEnet

Проектът APEx стартира на 1 март 2012 г. с 28 страни участници, между които е и ДАА. Продължение е на проекта APEnet (www.аrchivalportaleurope.eu), реализиран от националните архивни институции на 14 европейски страни в сътрудничество с Europeana. APEnet е първата по рода си версия на интернет портал за архивни документи в Европа, така нареченият “архивен агрегатор” на Europeana.
ИКАРУС

През април 2012 г. в ДАА се проведе заседание на Международния център за архивни изследвания ИКАРУС, с участието на представители от Австрия, Албания, България, Италия, Унгария и Хърватия. Обсъдени са намерения за работа по проект Културната програма на ЕС, с цел да се предоставят неизвестни документи за Първата световна война. Проектът да бъде с 5-годишен период на изпълнение, приключващ в годината на отбелязване на стогодишнината от края на войната.



През юни 2012 в Софийския университет се проведе международна конференция на тема “Архивите в зората на електронното правителство” – съвместна инициатива на ДАА и Университетския комплекс по хуманитаристика “Алма Матер” към Софийския университет, по въпросите на нормативната уредба в областта на електронното управление.
Въз основа на изложеното до тук, смятам, че ДА – Варна успешно изпълнява задачата си – да пази Историята.






Каталог: Dokladi -> Text -> 2012
2012 -> Космогонични измерения на празника Св. Георги Светлозар Рулински, Русе
Text -> Археологическият феномен „Дуранкулашко езеро“ в праисторията на Долния Дунав и Западното Черноморие. Култура Хаманджия в Добруджа
Text -> Керамична плочка (икона) с надпис †bolgar† от крепостта край град виница, македония
Text -> Сабазий и св. Атанас – за един древен ритуал по нашите земи
Text -> Доклад за 2011 година за качеството на повърхностните води
2012 -> Генеалогия на асеневци
2012 -> Българската самостоятелна църква в Илирия на архимандрит Кирил Рилски, фототипно издание на оригинала от 1930 г
2012 -> Варненските архитекти на фронта преди 100 години
2012 -> Дискусионни въпроси в българския календар георги Кръстев, Монтана


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница