62 години сп. „Театър“ паметта на българския театър фестивали будапеща’ 07



Дата28.10.2018
Размер33.04 Kb.
#103584
62 години сп. „Театър“ - паметта на българския театър


ФЕСТИВАЛИ

Будапеща’ 07

От 23.11 до 03.12.2007г. се проведе шестото издание на фестивала. Първото е през 1997 година и оттогава се провежда веднъж на две години. Идеята на организаторите е от тази година той да стане ежегоден. Основател и директор е Мария Сцилаги -сътрудник на Унгарският театрален музей, автор на ста-тии и преводи.Една от целите на форума е да покаже в Унгария опита на други държави, както и обратното - да запознае чужденците с нивото на съвременния унгарски театър.От 2003 г. насам всяко издание на фестивала е фокусирано върху нови пиеси от чужбина. През 2003г. това е Испания, през 2005г. - Русия, а тази година - Израел. Гостувашепродукция от Тел Авив и бяха организирани сценични четения на нови израелски пиеси, преведени на унгарски. Израелската програма на фестивала включваше и семинар за преводачи от еврейски, както и лекция за израелската драма. Фестивалът се стреми да покаже нови театрални форми, да внесе нови пиеси и нови начини на мислене,които са различни от това, което може да бъде видяно на унгарските сцени. Програмата за гостите е създадена с цел да се покаже какво прави унгарския театър различен и уникален. Те имат възможност да видят най-добрите, най-новаторските и интересни работи на театъра, избрани от жури,съставено от редакторите на трите най-авторитетни театрални списания в Унгария - "Criticai lapok","Ellenf?ny', "Szinnh?z". Освен от Израел, бяха показани продукции от Канада, Румъния и Русия. Гости на фестивала бяха критици, директори на фестивали, режисьори и театрали от Америка, Австрия, България, Германия, Гърция, Словения, Франция, Полша, Чехия, Швейцария. Бяха включени срещи- разговори с актьорите, кръгли маси, дискусии, представяния на книги, лекции на лица от различни държави на тема "Постдраматичният театър".

Едно от събитията на Фестивала на съвременната драма в Будапеща беше пърформансът "Порнография на душите" ("The pornography of souls") на канадския хореог-

раф Дейв Сен Пиер и неговата трупа. Представлениетое в ход още докато публиката заема местата си в залата. Тя става свидетел на нещо като репетиция - актьорите, облечени всекидневно, загряват на сцената,подхвърлят реплики към хората от първите редове. Ритъмът на всеобщото тичане по сцената се увеличава. Актьорите започват да се освобождават от дрехите си,захвърляйки ги в ъглите на сцената, докато останат напълно голи. По-нататък те играят ту голи, ту облечени.

Структурата на представлението се състои от отделни групови или индивидуални етюди, съчетаващи в себе си танц и театър. Това, което ги обединява тематично, е опита за разголване на душите, скрити зад маски и роли, надникването зад видимостта на нещата и утвърдените навици на възприятието във всекидневието. Голотата в представлението е многозначна като смисъл и намерение. Дори и в освободения от табута съвременен свят абсолютната голота на тялото остава като устойчива забрана на цивилизацията. Голотата на актьорите цели да предизвика шок, който да разклати обичайния ни начин на гледане, съсредоточен върху повърхността и физическата форма на нещата и да ни отведе отвъд видимостта на телесната форма към нейното съдържание - човешкия дух. Разголването на телата в представлението не е самоцелно или порнографско: порнографията е в нашите умове и души, а не в телата ни. Внушението е, че голотата е естествена и кра-сива дори и когато не се вмества в рамките на конвенционалната красота от кориците на модните списания.

В една от сцените, наречена "Духовна хирургия", една много дебела жена от състава на трупата е подложена на "разкрояване"от друга актриса, която очертава с флумастер по голото й тяло зони, подлежащи на отрязване според тиражираните представи на съвременния свят, вманиачен на тема вечна младост, диети, пластична хирургия. Едновременно с това тя извършва духовна хирургия - "Ти не си ли виждала как трябва да изглеждаш според списанията? Вземи да се снабдиш с някои списания! Не те ли е срам?" и т.н. След публичното унижение и подигравка, дебелата жена се изправя гордо и започва да танцува "Танца на умиращия лебед" от балета "Лебедово езеро" на Чайковски, повдигайки с ръце огромния си корем всеки път, преди да направи скок във въздуха.

Това е една от силните сцени в представлението, опит да се пародират възгледите за красивото на съвременния човек, прекалено обсебен от идеята за външното и формата, телесното и сетивното.

Много от етюдите са свързани с ирония и самоирония в думите и действията, игра с публиката, игра съсзначенията, поглеждане на един факт от различни гледни точки. Стремежът е да се разруши традиционната конвенция, определяща рамките на театралното представление, разделението зала-публика, границите между

истина и лъжа, маска и същност, изкуство и реалност. Една форма е носител на много съдържания и едно съдържание е скрито зад различни форми.

Николина Делева
Каталог: content
content -> Сценарий по време на 77-мото издание на Наградите на филмовата академия на сащ заедно с Мишел Гондри и Чарли Кофман за филма "Блясъкът на чистия ум"
content -> Книга на бск категория носители описание
content -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
content -> Програма „Околна среда 2007-2013г. Bg161PO005/10 11/03/19
content -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
content -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”
content -> Св. Климент Охридски
content -> 1Уводни разпоредби 1Цел
content -> Акад. Илчо иванов димитров (1931 – 2002) фонд 20 опис 1


Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница