7. Към характеристиката на турцизмите в говора на село Припек, Джебелско



Дата13.09.2016
Размер87.66 Kb.
#9542

1.

Проф. д-р Рахми Ер (Rahmi Er), (Анкарски университет, Турция)


rer@ankara.edu.tr


2.

Проф. д-р Зейнеп Зафер (Zeynep Zafer), (Анкарски университет, Турция)


zzafer@gazi.edu.tr


3.

Доц. д-р Зия Кенан Билиджи (Ziya Kenan Bilici), (Анкарски университет, Турция)


bilici@humanity.ankara.edu.tr


4.

Доц. д-р Хюсеин Мевсим (Hüseyin Mevsim), (Анкарски университет, Турция)


hmevsim@gmail.com


5.

Доц. д-р Паша Явузаслан (Paşa Yavuzarslan), (Анкарски университет, Турция)


yarslan@humanity.ankara.edu.tr


6.

Доц. д-р Хатидже Оруч (Hatice Oruç), Анкарски университет, Турция


oruc@humanity.ankara.edu.tr


7.Към характеристиката на турцизмите в говора на село Припек, Джебелско


  • Konuşma turtsizmite Pripek köyü Dzhebelsko Özellikleri

  • Characteristics of speech turtsizmite Pripek the village, Dzhebelsko

Доц. д-р Христина Тончева, Доц. д-р Иван Илиев (ПУ)


hrtoncheva@uni-plovdiv.bg

В статията са изнесени неописани досега в научната литература турски лексикални заемки в един български диалект, който също е слабо проучен.

Турцизмите са подредени в азбучна последователност, съпоставени със сродните им турски, арабски и персийски лексикални форми. Отбелязана е степента им на разпространеност в останалите български говори. Направена е езикова характеристика на тези лексеми с оглед на моделите на тяхното приспособяване към фонетичните и морфологичните особености на българския език.


8.Българо-турски лексикални паралели с оглед на фамилните имена у българите, мотивирани от названия на занаяти


  • El sanatları isimleri motive aile isimleri Bulgarlar açısından Bulgar-Türk sözcük paralel

  • Bulgarian-Turkish lexical parallels in terms of family names Bulgarians, motivated by the names of the crafts

Гл. ас. д-р Борян Янев, Доц. д-р Иван Чобанов


byanev@gmail.com

  Изследователите етимолози много често прибягват до собствените имена, за да възстановят немалка част от речниковото богатство на езика ни. Фамилните имена са ценен източник на чуждоезична лексикална информация, особено когато съхраняват материалната култура на българина, голяма част от която е вербализирана чрез турцизми.

Настоящата статия представя опит за контрастивен българо-турски лексикален прочит на една малка част от българската фамилноименна система, като основната цел е да се демонстрира как чрез изучаване и анализиране на фамилните имена у българите през призмата на влиянието, което турският език е оказал върху българския,  изследователят ще се натъкне на лексика, която представя както активния, така и пасивния фонд на езика; както домашния лексикален запас, така и чуждия турскоезичен инвентар; както общоупотребимата, така и характерна само за определени социолекти лексика. Ще се спрем на фамилните имена, възникнали от занаяти, защото става въпрос за универсален процес, при който занаятът на човека е станал негов идентифициращ белег в процеса на антропонимната му индивидуализация. Изходната апелативна лексика представя възможност за открояване на системни отношения, изразени в лексикосемантични успоредици, междуезикова интерференция и субезикова лексикална самобитност.


9.Сегашното състояние на образованието на турски език в България


  • Current state of education in Turkish in Bulgaria

  • Bulgaristan’da türkçe eğitiminin günümüzdeki durumu

Harun Bekir (Kırcali Bilim Sanat Merkezi, Müdür Yardımcısı)


harun.bekir@gmail.com

Burada Bulgaristan’da Türkçe Eğitimin tarihsel sürecini incelemekten çok bugünkü durumunu değerlendirmek istiyoruz. Çünkü Türkçe eğitimin geçmişi konusunda birçok incelemeler yapılmış, araştırmalar yayımlanmıştır.

Temmuz 1991’de resmileşen yeni Bulgaristan Anayasası, azınlıklara kendi ana dilinde öğrenme ve kullanma hakkı tanıdı. Türkçenin okutulması karara bağlandı, ancak öteki dersler gibi zorunlu değil de, çocukların isteğine bırakılıyordu.

1993’te Bilim ve Eğitim Bakanlığında hazırlanmış ders programında şöyle yazıyor: “Türk dilinin okutulmaya başlanması şu anda bir geçiş aşamasında bulunmaktadır. Bu geçiş aşaması, Türk dilinin on yıllar süresince okullarda okutulmamasından kaynaklanmaktadır. Bu dil, totaliter rejim tarafından yasaklanmıştı. Türk dili öğretimine geçen ders yılının ikinci yılında (Şubat 1992) başlandı. Bu öğretimin amacı, Bulgaristan Cumhuriyeti’ndeki Türk azınlığın çocuklarında III-VIII. sınıflarda ana dilinde okuma yazma beceri ve alışkanlıkları oluşturmaktır. 1993/94 ders yılından itibaren ise Türk dili öğretimi ikinci bir aşamaya geçmiştir. Öğretim I-VIII. sınıflarda gerçekleştirilecektir. 1994/95 ders yılında Türk dili öğretimine ilişkin Bakanlar Kurulunun bir kararnamesi çıkarıldı ve Resmî Gazetede yayınlandı.

28 Mayıs 2001 tarihinde Eğitim Bakanlıği 6 No’lu Genelge’sini yayınlamıştır. Bu genelge İlköğretim ve Liselerde okutulan dersler ve bu derslerin sayısı belirtilmiştir. Bu genelgeye göre okullarda okutulan dersler üçe ayrılmıştır.

Bulgaristan’da, uzun bir aradan sonra, Türkçenin ana dili olarak yeniden okullarda okutulması ile ilgili olarak Milli Eğitim Yasası’nda, okullardaki ana dili dersleri devletin, yani Eğitim Bakanlığının kontrolü aldında gerçekleştirilecektir maddesi getirilmiştir.

1992 yılında Kırcaali Öğretmen Enstitüsü ve Şumnu Yüksek Pedagoji Enstitüsü’nde Türkçe öğretmeni yetiştirecek sınıflar açıldı.

1996 yılında kabul edilen yeni Yüksek Öğrenim Kanunu ile Şumnu Yüksek Pedagoji Enstitüsü üniversiteye dönüştürüldü, Kırcaali Öğretmen Enstitüsü de Plovdiv Üniversitesi’nın bir kolu olarak bir nevi Eğitim Fakültesi oldu. Bu her iki eğitim kurumunda da Türkçe bölümleri öğrenci kabul etmeye devam etti.

Bulgaristan’da Türkçe Eğitim – Öğretimi’nin sorunlarını çözmekle tabi ki Bulgaristan’daki siyasetçilerin görevidir. Yani Türkçe eğitiminin önünde görünmrz engeller teşkil eden yasa ve tüzüklerdeki gerekli olan değişiklikleri gerçekleştirerek Türkçe eğitimini cazip hale getirmeleridir. Bu da büyük fedakarlık isteyen bir problemdir. Bu sorunu ancak Türk dilinin yaygınlaşmasına yönelik sivil toplum kuruluşlarının, eğitim kurumlarının, Türk Dünyasıyla ilgili vakıfların, Eğitim ve Araştırma Merkezlerinin ve birçok organizasyonların desteği ile çözülebilinecek bir sorundur.


10.За полисемията и омонимията при българските фамилни имена с турски корени в състава си


  • Bileşiminde Türkçe kökenli Bulgar aile isimleri çok anlamlılık ve homonymy için

  • On the polysemy and homonymy in the Bulgarian family names of Turkish roots in its composition

Александър Александров (Пловдивски университет, България)


ruschuk_1999@abv.bg

В настоящия труд чрез лексикално-семантичен анализ на изходните турски апелативи се изследват проявите на полисемия и омонимия в плана на съдържание на българските фамилни имена с турски корени в състава си. Своите наблюдения осъществяваме в синхронен аспект, но тъй като сред ексцерпираните фамилни имена се срещат и такива, чиято етимология води началото си от арабски и персийски език, но в българския език навлизат с посредничеството на турския, не може да се пренебрегне и диахронният подход.

За реализиране на изследването са анализирани над 4 500 български фамилни имена с турски корени, ексцерпирани от „Речник на личните и фамилните имена у българите” на Стефан Илчев и „Български именник” на Йордан Заимов. Допълнително, в единични случаи, основно при липса на етимология или основателни съмнения в достоверността на предложената, на анализираните български фамилни имена и за установяване на допълнителни езикови явления по отделни части на изследването са използвани: „Академичен турско-български речник” на Иван Добрев, „Речник на българския език” на Найден Геров и „Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX в.” и турските лексикографски източници: „Büyük Türkçe Sözlüğü” („Голям речник на турския език”), „Tarama Sözlüğü” („Речник на турския език от литературни текстове”) и „Derleme Sözlüğü” („Речник на диалектните думи”), издания на Türk Dil Kurumu (Институт по турски език); антропонимният речник „Ad ve Soyadları Sözlüğü” („Речник на личните и фамилните имена”) на Йълдъз Каснак; „Sözlerin Soyağacı. Çağdaş Türkçenin Etimolojik Sözlüğü” („Родословното дърво на думите. Етимологичен речник на съвременния турски език”), „Osmanlıca Türkçe Ansiklopedik Lügat” („Енциклопедичен речник на османския турски език”) на Ферит Девелиоглу.

След анализ на българските фамилни имена с турски корени в състава си може да се каже, че голяма част от турските лексеми, мотивирали български фамилни имена, вече се срещат само във фамилните имена и два века по-късно са напълно десемантизирани, като носителите им не познават лексикалните значения на изходните апелативи. За антропонимията имат значение мотивите за използването им с цел възстановяване и етимологизуване на този отмиращ лексикален пласт и за подпомагане установяването на културната интерференция между двете общества.

В лексикално-семантично отношение турските апелативи са много богати, с изразена полисемантичност. В тесен, антропонимичен аспект, полисемията е невъзможно лексикално явление. Изследвайки и анализирайки в лексикален план мотивиращите турски думи обаче установяваме, че те „фиксират” в процеса на онимизация само едно от своите лексикални значения, продукт на първична или на вторична лексикална номинация, възникнала в турския език или на местна почва. В някои от турските едночленни деривати полисемията е свързана с функционирането на самия суфикс.

Формалното лексикално отношение омонимия при фамилните антропоними е лексикален факт, но е възможно само при някои национални фамилноименни системи. Неговото съществуване се обуславя от екстралингвистични фактори. Омонимията при турските мотивиращи думи в състава на българските фамилни имена е често срещано явление и се получава в резултат на словообразуване и формообразуване. В единични случаи омонимията възниква на местна, българска почва.


11.За Ламартин, Лоти и „къщите“ им в Пловдив и Истанбул


  • Lamartine, Lottie ve Plovdiv ve İstanbul "evleri" için

  • About Lamartine, Lottie and "houses" in the Plovdiv and Istanbul

Проф. дфн Клео Протохристова (Пловдивски университет, България)


cleoproto@yahoo.com

Докладът представя съпоставителен анализ на казусите с т.нар. къщи на Ламартин в Пловдив и на Пиер Лоти в Истанбул. Успоредяването на историческите данни и произведения от тях наратив дава любопитна перспектива към съотносимостта на проявяващия се сюжетогенериращ импулс със серия идеологеми, представителни за романтичните умонастроения на ХІХ век. Систематизацията на различията и сходствата в двата казуса, изведени от традицията като своеобразни емблеми на Пловдив и Истанбул, дава възможност за осмисляне на проявяващия се чрез тях парадоксален потенциал на кръстопътните топоси да привличат и одомашняват чуждото.

12.Manufacturing and Textile Trade in Filibe (From the end of the 15th to the second half of the 16th century)


  • Производство и търговия на текстил във Пловдив (от края на 15-ти век до втората половина на 16-ти век)

  • İmalat ve Filibe Tekstil Ticaret (15. sonundan itibaren 16. yüzyılın ikinci yarısına)

Hristo Hristozov (University of Sofia "St. Kliment Ohridskiр Bulgaria"


hhristozov@yahoo.com

In the pre-modern era the economic development of societies was based on three different occupation activities: land cultivation, craftsmanship and commerce which, despite of their diversity regarding the essence of labour and capital accumulation, mutually complemented one another. In this respect, in times prior the industrialization towns and their rural hinterland have been vitally interconnected. The constant economic dependence between cities and their surrounding villages had been flowing in dependence of different aspects: the specific type of land cultivation or stock-breeding of the peasants which supplied the artisans with raw material, the specialization in production of definite commodities and their sale that stimulated the development of the commerce. This contact between consumer centers and their production vicinity was observed during the 15th up to the 18th centuries in the entire Mediterranean region, part of which is the Balkans.

The aim of this paper is to present the manufacturing of textile goods in Filibe (modern Plovdiv) and its belonging area and to examine the dynamics of textile commerce in Filibe and diverse participants in it, from the end of the 15th to the second half of the 16th centuries. Based on valuable information from various Ottoman sources, such as Registers of population and taxation (Tapu tahrirs) and Registers of important matters (Mühimme defters), and references of European travelers and diplomats, this study makes attempt to shed light on the economic, infrastructural and geographical conditions of the textile manufacturing process in Filibe and in the near rural hinterland in this period. This will allow us to study the textile import-export commerce in Filibe during the 16th century and to define who plays an important role in its development.

The brief glance on the sources sheds light on the process of textile manufacturing in which different artisans from Filibe as well as settled peasants and semi-nomadic Yürüks from the city’s rural hinterland were involved. The good development of this branch on local level contributed to the growth of textile commerce in Filibe during the 16th century. Information from the sources reveals that merchants from different areas of the Balkans were engaged in the trade of textile goods in Filibe. Thus the city began to play an important role in the regional textile commerce.


13.Сегашното състояние на образованието на турски език в България


  • Current state of education in Turkish in Bulgaria

  • Bulgaristan’da türkçe eğitiminin günümüzdeki durumu

Harun Bekir (Kırcali Bilim Sanat Merkezi, Müdür Yardımcısı)


harun.bekir@gmail.com

Burada Bulgaristan’da Türkçe Eğitimin tarihsel sürecini incelemekten çok bugünkü durumunu değerlendirmek istiyoruz. Çünkü Türkçe eğitimin geçmişi konusunda birçok incelemeler yapılmış, araştırmalar yayımlanmıştır.

Temmuz 1991’de resmileşen yeni Bulgaristan Anayasası, azınlıklara kendi ana dilinde öğrenme ve kullanma hakkı tanıdı. Türkçenin okutulması karara bağlandı, ancak öteki dersler gibi zorunlu değil de, çocukların isteğine bırakılıyordu.

1993’te Bilim ve Eğitim Bakanlığında hazırlanmış ders programında şöyle yazıyor: “Türk dilinin okutulmaya başlanması şu anda bir geçiş aşamasında bulunmaktadır. Bu geçiş aşaması, Türk dilinin on yıllar süresince okullarda okutulmamasından kaynaklanmaktadır. Bu dil, totaliter rejim tarafından yasaklanmıştı. Türk dili öğretimine geçen ders yılının ikinci yılında (Şubat 1992) başlandı. Bu öğretimin amacı, Bulgaristan Cumhuriyeti’ndeki Türk azınlığın çocuklarında III-VIII. sınıflarda ana dilinde okuma yazma beceri ve alışkanlıkları oluşturmaktır. 1993/94 ders yılından itibaren ise Türk dili öğretimi ikinci bir aşamaya geçmiştir. Öğretim I-VIII. sınıflarda gerçekleştirilecektir. 1994/95 ders yılında Türk dili öğretimine ilişkin Bakanlar Kurulunun bir kararnamesi çıkarıldı ve Resmî Gazetede yayınlandı.

28 Mayıs 2001 tarihinde Eğitim Bakanlıği 6 No’lu Genelge’sini yayınlamıştır. Bu genelge İlköğretim ve Liselerde okutulan dersler ve bu derslerin sayısı belirtilmiştir. Bu genelgeye göre okullarda okutulan dersler üçe ayrılmıştır.

Bulgaristan’da, uzun bir aradan sonra, Türkçenin ana dili olarak yeniden okullarda okutulması ile ilgili olarak Milli Eğitim Yasası’nda, okullardaki ana dili dersleri devletin, yani Eğitim Bakanlığının kontrolü aldında gerçekleştirilecektir maddesi getirilmiştir.

1992 yılında Kırcaali Öğretmen Enstitüsü ve Şumnu Yüksek Pedagoji Enstitüsü’nde Türkçe öğretmeni yetiştirecek sınıflar açıldı.

1996 yılında kabul edilen yeni Yüksek Öğrenim Kanunu ile Şumnu Yüksek Pedagoji Enstitüsü üniversiteye dönüştürüldü, Kırcaali Öğretmen Enstitüsü de Plovdiv Üniversitesi’nın bir kolu olarak bir nevi Eğitim Fakültesi oldu. Bu her iki eğitim kurumunda da Türkçe bölümleri öğrenci kabul etmeye devam etti.

Bulgaristan’da Türkçe Eğitim – Öğretimi’nin sorunlarını çözmekle tabi ki Bulgaristan’daki siyasetçilerin görevidir. Yani Türkçe eğitiminin önünde görünmrz engeller teşkil eden yasa ve tüzüklerdeki gerekli olan değişiklikleri gerçekleştirerek Türkçe eğitimini cazip hale getirmeleridir. Bu da büyük fedakarlık isteyen bir problemdir. Bu sorunu ancak Türk dilinin yaygınlaşmasına yönelik sivil toplum kuruluşlarının, eğitim kurumlarının, Türk Dünyasıyla ilgili vakıfların, Eğitim ve Araştırma Merkezlerinin ve birçok organizasyonların desteği ile çözülebilinecek bir sorundur.


14.Печатни кирилски издания на турски език от 19 век


  • 19. yüzyıldan Kiril Türk Yayınları

  • Cyrıllıc Turkısh Edıtıons from the 19 century

Hristo Saldzhiev (Trakia University, Bulgaria)


hristosaldzhiev@yahoo.com

Türkçe’de Kiril edebiyatı Osman döneminden Yunani olmayan Balkan Ortodoks Hristiyanlarının kültürüne bağlı olan az bilinir bir olgu. Türkçe’de Kiril harfleriyle yazmak ilk deneyimleri 15. asrın başına kadar izlenebilir. Bu gelenek Türkçe’de Kiril harfleriyle büyük çapta kitpaların bastırıldığı 19. asırda zirvesine ulaştı. O dönemde yayınlanan eserler edebiyatın çeşitli dallarına mensup – ayinle ilgili olan ve olmayan dini Hristiyan kitapları, eğitimsel eserler, şiir, Türk kasaba folklorundan alınmış örneklerle şarkı külliyatları, sözlükler, konuşma kılavuzları. Söz konusu eserler Kiril yazılı geleneğin etkisi altında bulunan Balkan Hristiyanların kültür gereksinimlerini karşılıyordu. Aynı zamanda Türkçe’de Kiril harfleriyle yazılmış olan edebiyatın meydana gelmesi ve gelişmesi Türkçe’nin konuşma dili olarak Hristiyanlar arasında yayınlanmasına ve Ortodoks kilisesi ile Osmanlı idaresi arasında siyasi uzlaşmaya atfedilebilir.

Bu edebiyat sayesinde Osman imparatoruluğu zamanında Hristiyan toplulukları içinde şimdiye kadar incelenmeyen kültür eğilimleri, çeşitli etnik ve dini gruplar arasında karşılıklı dil ve kültür mübadelesi, Güney Doğu Avrupa’da yaşayan ve ana dili Türkçe olan Hristiyan grupları ve 19. yüzyılda Doğu Balkanlarda konuşulan Türk ağızlarının gelişmesi hakkında bilgi edinilebilir.

Cyrillic literature in Turkish is a little known and almost unstudied phenomenon relating to the culture of the non Greek Balkan Orthodox Christians (largely Bulgarians) from the Ottoman period. The first attempts at writing in Turkish with Cyrillic letters dated back to the 15th century. However this practice reached its peak in the 19th century when a big number of Cyrillic books in Turkish were issued. They belonged to different literary genres – Christian religious books with liturgical and non liturgical contents, didactic works, poetry, song collections with examples of the Turkish town folklore, dictionaries, teach-yourself and phrase-books. This literature served the cultural needs of the Balkan Christians connected with the Cyrillic written tradition. In the same time it appeared to be a natural development in the process of expanding Bulgarian-Turkish bilingualism both among the common people and high culture and also a cultural expression of the political compromise between Orthodox Church(es) and the Ottoman authorities.


15.Темата за Изтока в западноевропейското изкуство (от Ренесанса до 19 век)


  • The theme for the East in Western European art (from the Renaissance to the 19th century)

  • Batı Avrupa sanatının Doğu için tema (Rönesans'tan 19. yüzyıla kadar)

Дияна Николова (ПУ „Паисий Хилендарски“)


stbagalev@hotmail.com

Докладът представя дълговековното присъствие на темата за Изтока (и в частност на турската тема) в западноевропейското изкуство – литература, опера, театър, живопис. Проследяват се основните тенденции в интерпретирането на образа на варварина (като не свой, не европеец, чужд – главно в религиозен и етически план) от времето на Средновековието до 19 век. Изследват се факторите, оказващи влияние за активното настаняване на „турски сюжети и персонажи“ в отделни периоди от развитието на западноевропейското изкуство. Темата за Изтока притежава потенциал за конструирането на сериозни философско-политически разсъждения за робството и свободата, за фанатизма и толерантността, за политическия ред. Чрез нея традиционно векове наред се оглежда сблъсъкът на културите, на „свое“ и „чуждо“, „културно“ и „варварско“, на „европейското“ и „азиатското“.

Докладът проследява как изкуството представя образа на човека от Изтока (на чуждия владетел) и как той бива вписан в традиционни парадигми, изковани още в античността - чрез мотива за великодушието и благородството на монарха („милосърдието на Тит“, „милосърдието на Александър“ и „великодушието на Карл V“). Очертават се и съществените промени в интерпретацията на турската тема, настъпващи в периода на Просвещението, когато тези сюжети стават особено предпочитани от театъра, операта и живописта: мотивът за благородния и великодушен султан, появата на ориенталски колорит и нови персонажи и топоси като сарая. Живописта от ХVІІІ век също откликва на превърналата се в мода турска тема – тя изковава представите на европееца от Западна Европа за Ориента. Като литературен и философски концепт темата за Изтока прекрачва и в ХІХ век. Тогава фигурата на източния владетел, на човека от Ориента отново търпи промени – превръща се в злодей, както и в комически персонаж, какъвто ще го представя операта и балетът.


16.

Д-р Тодор Радев, Философско-исторически факултет, ПУ „Паисий Хилендарски“



17.

Доц. д-р Василка Танкова, (Институт по история, БАН, София, България)



18.“Викаха ми “българския турчин”: конструиране на етническа идентичност (по материали от с. Ясенково, Шуменско)


  • "Call me" Bulgarian Turks ": the construction of ethnic identity (in materials Yasenkovo ​​village, Shumen)

  • "Bulgaristan Türkleri" beni ara "etnik kimlik inşası (malzeme Yasenkovo ​​köy, Shumen)

Доц. д-р Ивелина Евтимова, (Шуменски университет, България)


ivelina_eftimova@yahoo.com





Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница