7 юли 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

В замяна на това строителството на тунел под прохода "Петрохан" ще става все по-оправдано. Особено наложително ще бъде неговото прокарване, когато бъдат завършени Дунав мост II и, съответно, магистрала "Струма", които ще дадат на Гърция нов търговски изход към целия ЕС по път Е79 и общоевропейския транспортен коридор №4.

Оплакванията от търговете за възлагане на обществени поръчки растат, като най-често се обжалват процедури за строителство в строителството. От проведените за година около 7500 търга за 16% има жалби, съобщи шефът на АОП Миглена Павлова пред парламентарната икономическа комисия, която вчера прие на първо четене промени в закона. Допреди година възражения е имало срещу 10% от процедурите, което означава над 50% ръст.

"По-голямата част от обжалванията касаят поръчки в областта на строителството", уточни пред "Сега" министърът по еврофондовете Томислав Дончев. Обяснението е, че в тази област участвали най-много играчи и конкуренцията е най-жестока. "Има обаче и недобросъвестни фирми, които чрез жалби се опитват да изнудват възложителите", допълни Дончев.

Поправките в закона, които предвиждат държавата и общините занапред да назначават външни независими експерти в конкурсните комисии само по желание, а не задължително, предизвикаха бурен дебат в комисията. Според Диана Ковачева от "Прозрачност без граници" в процедурите трябва непременно да се привличат независими наблюдатели, които задължително да попълват декларации за конфликт на интереси. "Идеята е те да видят има ли натиск или лобиране за определени фирми, които кандидатстват за дадена поръчка", обясни Ковачева. Според министър Дончев практиката за включване на представител на браншова организация в комисиите е добра, но трудно изпълнима, защото липсвали достатъчен брой специалисти. Бизнесът разполага с експерти, но възложителите на обществени поръчки бягат от прозрачност и външен контрол.

В името на тези светли цели за две години харчовете на столицата за чистота са нараснали главоломно. Но кой би си мръднал пръста да разкарва концесионер от сладка далавера, ако онези, за които се разчиства теренът, не вземат по-скъпо за същата работа?

През 2008 г. бюджетът за чистене на града е 113 млн. лв. През 2011 г. сметката вече е 151 млн. лв. С 38 млн. лв. повече София продължава да се чисти все така примитивно от жени с метли, на които се менят само униформите. Технологичната революция в този сектор у нас е още на експериментално ниво. От време на време фирмите по чистотата шокират някой квартал, като му измият улиците, преди да завали. И толкоз.

Не е възможно - особено в период на криза метенето да е поскъпнало чак толкова, та да оправдае вечно растящата сметка на фирмите от чистотата. Метенето, събирането и извозването на отпадъците са дейностите, за които отива най-голяма част от целия бюджет на София за чистотата. През 2009 г. столицата е платила на фирмите 57 млн. лв. През 2010 г. - над 90 млн. лв. А за тази година са заложени 104.5 млн. лв. Защо парите постоянно растат и какво получават софиянци насреща?

Общинските съветници и от управляващото мнозинство на ГЕРБ, и от опозицията не се интересуват много-много от темата. Няма ги вече скандалите около концесионера, кризисните щабове, извънредното положение, цирковете с преливащите контейнери - прийомите, които Бойко Борисов като кмет и Сергей Станишев като премиер си прилагаха един на друг на гърба на софиянци. Затова днес какво отчитат фирмите, на никого в Столичната община не му пука. В един етап от политическата кариера на Борисов Румен Гайтански беше ключов злодей. Когато Гайтански продаде концесията на фонд "Екуест" и на притежаваната от фонда "Новера", Борисов публично ликуваше. После се разбра, че бизнесменът е останал консултант на "Новера" и след прехвърлянето на собствеността, та се наложи Борисов да удвои усилията си (или поне заканите) да го махне.

Жалко за титаничната битка. Защото днес съпартийците на Бойко Борисов в общинския съвет и общинската администрация не проявяват и грам интерес към тази любима негова кауза. В края на м.г. зам.-кметовете по екология и финанси предложиха план-сметка, която после по инициатива на съветниците от ГЕРБ бе завишена, по традиция - без обосновка. Според разчетите от края на 2010 г. през тази година трябваше да се изразходват 146 млн. лв. изобщо за чистота. В тази сума освен парите за почистващите фирми, които са около 80% от нея, влизат и средствата за сепариране и балиране.

Но още в края на януари сумата надхвърли 151 млн. лв. Допълнителните 5 млн. лв. се оказаха изцяло за фирмите по чистотата. Кое наложи в рамките на един месец да се увеличат парите за метене на улици и площади (включително машинно), няма обяснение. Защото в план-сметката не е разписан обемът на дейностите, а само парите за тях.

Повечето пари, които сега общината плаща на чистачите от данъците на столичани, са заради

нови договори и по-високи цени

Колко точно по-високи - не се знае. След като изгони лошия концесионер, кметството раздели града на райони и организира конкурс, за да разбие монопола в чистенето. (Не)волно обаче пропусна да забрани една и съща фирма да участва в различни консорциуми за различни зони, та е спорно колко всъщност се разби монополът. От края на м.г. в 19 района на столицата влязоха "нови" чистачи (за останалите пет района имаше договор със "Заубермахер"). Нова обаче е само една фирма - "Щрабаг Умвелт сървисиз". Големият печеливш е "Титан" с два консорциума, както и обединението около фирмата АЕС-Х, която се свързва с бившия общински съветник Красимир Арсов, който в никакъв случай не може да мине за нов, тъй като е идеолог от времето на Софиянски на концесията по чистотата.

Така нови се оказаха само цените, които не бяха обявени официално. Но когато общината тръгна да се разправя за тарифата с вече одобрен чистач в края на 2009 г., съветници дадоха следните примери: 66 лв. за миене на 1 декар нова цена при 25 лв. стара; 4.67 лв. за хвърляне на една кофа при 2.92 лв. преди; 16.55 лв. на декар за ръчно метене на сняг при 4.08 лв. преди.

Още един детайл показва какъв чуден порядък цари в парите за боклука. Миналото лято кметството разреди събирането на отпадъците, в някои райони даже наполовина, с обяснението, че е лято, тоест има по-малко боклук, а е и криза. С икономии в още някои дейности, като рекултивацията на площадки, бяха спестени 20 млн. лв. Истинската причина за затягането на коланите обаче беше, че през 2009 г. общината изхарчи с 20 млн. лв. повече от предвиденото. В проекта за план-сметка естествено няма обяснение защо старите задължения са прехвърлени в новата година. На въпроса защо се прехвърлят 20-те млн. лв. общинските съветници повдигаха рамене с усмивка ала

"знаете как е"

Освен за основните дейности по чистене столицата продължава да плаща и за некадърността на управляващите да намерят трайно решение на проблема с отпадъците. Софиянци вече платиха половин завод за боклук по абсурдния метод сметта да се опакова в бали и да се разнася из страната. Не бива да се забравя, че балите тежат не само на София, а и на куп други села и градове, а покрай тях тежат и на държавния бюджет, който трябва да компенсира гостоприемните общини с нови пътища, детски градини, а напоследък - и стадиони. Въпреки всичко 170 000 тона бали все още цъфтят и връзват домати на софийските площадки, за чието съществуване всички вече предпочитат да си мълчат.

Всяка година се увеличават и парите за сепариране на отпадъците. За тази дейност през 2010 г. са дадени 10.2 млн. лв. за трите инсталации (едната е на общината и се експлоатира от общинската фирма "Чистота Искър", другите две са на "Екобулсорт"). За тази година са заложени 13.6 млн. лв. Общият капацитет на трите инсталации за сепариране е до 300 000 тона годишно. М.г. софиянци са генерирали 407 000 тона боклук. Под 1/4 обаче от отпадъците се рециклират, независимо от излетите пари. В същото време общината явно има безгранична вяра в капацитета на сметището в Суходол - нищо чудно то пак по вълшебен начин да се увеличи, като наближи поредната безизходица с боклука. Която е съвсем неизбежна, въпреки похарчените пари.
Кой къде чисти:

"Титан София Център" - "Средец", "Лозенец", "Студентски" (I зона); "Възраждане", "Оборище", "Триадица-център" (VII зона);

"АСА България" - "Подуяне", "Слатина", "Изгрев" (III зона)

Първи кандидатурата си официално заяви германският застрахователен гигант "Алианц" посредством своя филиал в София. Третият претендент е мобилният оператор М-Тел, макар че от телекомуникационната компания така и не потвърдиха своето участие в своеобразния търг.

Трите финални кандидатури трябваше да бъдат предадени вчера от специалната комисия към Министерството на физическото възпитание и спорта (МФВС) на съвета на директорите на "Национална спортна база" ЕАД, стопанисващо залата на 4-ти км в София. От кабинета на изп. директор на залата Венцислав Генков съобщиха пред "Сега", че окончателното решение ще бъде съгласувано със спортния министър Свилен Нейков и той ще обяви името на компанията победител днес или утре.

Очаква се договорът за името на залата да бъде сключен за срок от 3 г. и той да гарантира на държавата годишен приход от поне 1 млн. лв. Това би осигурило около 50% от необходимия бюджет за поддръжка на съоръжението, построено от "Главболгарстрой" за по-малко от 2 г.

Символичната първа копка бе направена два пъти около парламентарните избори през 2009 г. - веднъж преди тях от тогавашния министър-председател Сергей Станишев и председателя на ДАМС Весела Лечева и веднъж след тях от новоизбрания премиер Бойко Борисов и неговия спортен министър Нейков. Същинската строителна дейност стартира в края на 2009 г., но почти веднага бе прекъсната за кратко, след като стана ясно, че "Главболгарстрой" работи без строителен надзор.
Снимка на три колони - Спортната зала е почти завършена, текат само дребни довършителни дейности.


07.07.2011 г., с. 5
Бинев вкара Крумовград в Европарламента
Проблемите около отдадената през февруари тази година 30-годишна концесия на златните мини край Крумовград на канадската фирма "Дънди прешъс" вече са в Европарламента.

Евродепутатът и зам.-член на подкомисията по правата на човека Слави Бинев запозна колегите си с историята на редовното заседание на ЕП в Страсбург. Той подчерта, че концесията е очевидно корупционна с много съмнения за изрядността на документацията. Евродепутатът ни ще сезира и Европейската комисия, за да поиска пълна проверка на концесионния договор, както и дали съответства с изискванията по НАТУРА 2000, част от която е територията на мините. Освен за концесията на златодобивните мини Бинев сигнализира Европарламента за фрапиращото бездействие на законодателната власт относно крайно наложителните промени в съдебна система. "Имаме задължения към европейските ни партньори да направим мащабни реформи в тази област, които трябва да се справят по адекватен начин с многото дела в българските съдилища, особено със знаковите такива и с корупцията по високите етажи" каза Бинев.

Правителството ударно раздава държавни имоти на общини, учебни заведения и организации в последните месеци.

Още през март премиерът Бойко Борисов възложи на министрите си да анализират какви имоти не могат да стопанисват из страната и да ги предложат на общините. Поводът бе предоставянето на баня “Русалка” в Хисаря. Според премиера кметът винаги е по-добър стопанин от държавата на място.

“Хубаво е до края на април най-късно да имаме такъв анализ, за да сме далече и от местните избори, за да не ни обвинят, че на едни кметове даваме, а на други не даваме", каза тогава Борисов.

След думите му, че държавата вдига ръка от минералните бани и санаториуми, министерствата са затрупани от искания.

"Вече започнаха да звънят всички кметове. Ние имаме такива имоти във Вършец, Хисаря, село Баня - Смолян, Банкя, Велинград", призна здравният министър Стефан Костантинов. Все още обаче кабинетът се бави с раздаването на всички държавни бани.

Затова пък почти на всяко свое заседание прехвърля други имоти въпреки наближаващите избори. Само вчера с нова собственост бяха зарадвани 3 общини.

Бургас получи градските бани с обещанието да ги превърне в модерен СПА комплекс с много работни места за медицински работници, администратори и спасители.

Кабинетът бе щедър и към бургаския кмет Димитър Николов, когото ГЕРБ издигна за нов мандат. На 1 юни МС му предостави терен от 46 254 кв. м със 25 сгради в квартал Изгрев, за да прави спортна зала за 5000 души, детски и медицински център и зони за отдих. На същото правителствено заседание са гласувани още 2 имота за Бургас - бившата болница на ул. “Средна гора” 14 и терен от 815 кв. м със сграда от 141 кв. м на ул. “Захари Зограф” 123.

Община Божурище получи вчера няколко терена в софийското с. Гурмазово, за да прави гробищен парк, пречиствателна станция, зона за спорт и отдих. В почти всички кметски искания за имоти се посочва, че ще се строи по европейски програми.

С мотив да се кандидатства за пари от ЕС за реставрация миналата сряда Момчиловата крепост в Смолянско бе отнета от Министерството на културата и дадена на общината. Археологическият обект не е единственият, от който държавата вдига ръка. На 1 юни кабинетът предостави на местната власт в Свиленград Тракийската куполна гробница и Средновековната крепост, които се намират в землището на с. Мезек.

На 23 март осем общини получиха безвъзмездно имоти с археологически паметници на културата, за да кандидатстват за европейско финансиране.

Димитровград взе да управлява 30 дка в с. Каснаково, в които е разположено “Светилище на нимфите”. Сандански ще стопанисва епископската базилика и две раннохристиянски базилики, а Стара Загора - антична сграда и неолитни жилища.

За римската крепост “Димум” вече ще се грижи местната власт в Белене, а колегите им в Ловеч - за турската баня в града. Сменен бе стопанинът и на Античния театър в Пловдив. Важният археологически обект ще се управлява от областния управител.

Според министъра на регионалното развитие Росен Плевнелиев в ударното раздаване на пещери, крепости и парцели има огромен смисъл. Той информира кабинета, че дадената преди година Асенова крепост е увеличила посетителите си от 1000 на 20 000 на седмица и общината печели от нея (виж долу).

Ямбол получи бившите Пионерни казарми, които са разположени върху 9 дка в центъра на града, за да ги превърне в Музей на бойната слава.

Идеята за него е от години, но едва сега МС уважи искането на местната власт в лицето на кмета Георги Славов от ГЕРБ.

Колегата му от Пещера Стилиян Варсанов успя още в средата на април да убеди съпартийците си от управляващата партия, че може да е по-добър стопанин на голям държавен имот в града. Кабинетът му прехвърли 51 250 кв. м културна и техническа инфраструктура, спортен комплекс от 19 668 кв. м, център за социални услуги от 5026 кв.м, както и помещения за обществено и делово обслужване от 4970 кв. м. Варсанов отново е кандидат за кмет от ГЕРБ.

Печалба от имотната рулетка имаше и подкрепяният от БСП кмет на Разград Денчо Бояджиев. Общината му получи 144 дка с 14 сгради, от които МВР се отказа.

Сред опозиционните кметове с нови имоти е и градоначалникът на Кърджали Хасан Азис. Той ще стопанисва общежитието на Професионалната гимназия по строителство “Христо Смирненски”. Пететажната сграда е необитаема от 2001 г., тъй като учениците са преместени. Затова в общежитието ще се настанят граждани с жилищни нужди.

За Чупрене щастлив се оказва 25 май. Тогава МС даде на общината с 2056 жители пещера Десни сухи печ в с. Долни Лом. Тя е обявена за природна забележителност през 1976 г., но подобно на много други обекти запада заради липса на пари. Според правителството прехвърлянето й към общината ще позволи по-пълноценно развитие на туризма в региона.

Същия ден Пловдив взе стар зооветеринарен комплекс на МВР в с. Ягодово. Обещанието на общината е да използва терена от 7783 кв. м за приют за доживотно отглеждане на безстопанствени животни.

Бойко Борисов неведнъж е подчертавал, че правителството му не дели кметовете по партийна принадлежност и раздаването на имоти и пари за обновяване на градовете ще продължи непосредствено до изборите. Влезем ли в предизборна кампания, ставаме противници, обяви преди дни премиерът в Перник.
Снимка на две колони – Светилището на нимфите бе дадено за стопанисване на община Димитровград.