75 години от преименуването

Година: Първа 01.09.2009 год. Брой: 3

................................................................................................................................................

МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ НА ЧИТАЛИЩЕ „ПРОБУДА”

с.Отец Паисиево, Пловдивско

БЪЛГАРИЯ BULGARIA

Каква е причината да бъде преименувано, не ни е известно, но има една легенда, която е описана на стр. 80-81 от „Опис на гръцките и други чуждоземни ръкописи” съставил М. Стоянов, София 1973 г, изд. Наука и Изкуство, съхранява се в в НБКМ. Също така и в Псалтическия сборник на Тодор Бурски от 1880 г. и е описана в писмото на учителката Ненчева, която е учителствала в с. Кочмаларе през 1896 г. В писмото си от 8 май 1896 г. до господин Филип Смидов, издател на списание „Поборник” се споменава: „Господи боже наш упомени раба твоего Иеромонах Паисия в царство твое. Паисия Иеромонах от Света гора се представи пу Великден 1791 г. и ся пугреба ду черквата: Бог да прости согрешения ему.” Учителката в писмото си пише: „У даскал Георги, който има сига кръчмарница има една ръкописна История славянобългарска от Отец Паисии. Ръкописът е с черковно писмо много хубаво. И интересни са записките писани на последните две страници. Аз ги преписвам дословно: „Благодарение на Бога аз многогрешний Тудур Спахия писах от ръка „сътворения История Славянобългарская от отца Паисия Проигумен во лето от Господа 1793 у параклиса на разваления от турците монастир „Пресвета Богородица” и брестова курия.” /НБКМ – БИА от ръкопис кол. 43 арх ед. 10/ Бел. Ред. Стила на писмото е идентичен с оригинала.

Кое е дало повод за преименуване на селото - може би тези легенди и писания, че Отец Паисий е бил в селото ни, че е починал и погребан тук или тези ръкописи на История Славянобългарская? Трудно е да си отговорим на този въпрос, но истината е, че една от тайните на богатата ни история са все още не изследвани и неразгадани до край.

Честването ще се извърши на 3 октомври 2009 г., когато е Събора на селото ни.

Председател е на народния комитет „Васил Левски”, основан през януари 1925 г. с цел проучване и изследване на автобиографията и делото на Васил Левски. Написал е тринадесет книги, измежду които: „Искрец в миналото, чий е Бачковският манастир”, 1928 г.; „Княз Александър Батемберг”; „Истината по предаването на Дякона Игнатий – Васил Левски” – анкета извършена в Ловеч 1925 г., издадена на 1 август 1926 г.

Бил е редактор на няколко периодични издания:

• 
  „Известия на Балнеоложкото дружество в България” – периодично илюстровано списание, главен редактор Данаил Кацев – Бурски 1932 – 1946 г. /НБКМ Б2667/
  
• 
  „Младежка илюстрация” – Вестник за просвета и спорт, излиза два пъти месечно. Главен редактор Данаил Кацев – Бурски, 1934 г. /НБКМ – 1864/
  
• 
  „Народно знаме” – полумесечник за народност и общественост, главен редактор Данаил Кацев – Бурски – 1939 – 1942 г. /НБКМ Б 286/
  
• 
  „Христинка” – списание за християнското семейство – 1923 – 1948 г., между сътрудниците е и Данаил Кацев – Бурски /НБКМ – Б303/
  
• 
  „Обединена Велика България” – главен редактор Данаил Кацев – Бурски – 1942 г.
  

Издател на:

• 
  „Детско здраве” – двуседмично илюстровано списание за отхранване, итглеждане и възпитание на детето. Излиза всяко първо и петнайсто число на месеца. Главен редактор Димитър Кацев, София 1928 – 1932 г.. /НБКМ Б 2000/
  
• 
  „Безплатна медицинска хроника” – периодично списание за медицина и реклама. Главен редактор Димитър Кацев – 1931 – 1932 г. / НБКМ Б 630/
  
• 
  „Розовата долина” – периодично издание на долината на розите в Карловско. Издание на Съюза на подбалканци от Карловска околия. Главен редактор Димитър Кацев, София 1935 г. /НБКМ Б1210/
  

Умира през 1994 г. в София.

Хвала Вам братя Кацеви. Вечна им памет.

От признателните им съселяни от с. Отец Паисиево.

Откриването на паметната плоча ще се извърши на 3 октомври 2009 година на празника /Събора/ на селото послучай 75 години от преименуването на селото ни от Кочмаларе на Отец Паисиево.

Снимка: Дойчин Бинев

Църквата „Въведение Богородично” в с. Отец Паисиево към Пловдивската епархия
Този паметник на културта и свещен храм на християнството ни, построен преди 125 години – през 1884 г. от майстор Коста от Дебра, се нуждае от нашата помощ. Подът на църквата е направен от дъски вече е изгнил и пропада, нуждае се от бърз ремонт. Ето заяо се обръщаме към Светия Синод и към Община Калояново с молба за помощ за отремонтирането му. Нека заедно спасим светата светиня.

МИЛИ ХОРА, ПОМОГНЕТЕ НИ!!!
ДОКУМЕНТИТЕ РАЗКАЗВАТ
В книгата „Въображаемата борба на българския народ срещу османското господство”, издателство ДВИ, 1961 г., автори – Иван Кинов, Щ. Атанасов, Д. Христов и Б. Чолпанов, пише:
Един от смелите и съобразителни хайдути е бил Видул войвода, родом от с. Кочмаларе. През 1803 г. турските шайки нападнали с. Арапово, разположено на 4 км. източно от гр. Карлово. Тъй като селото било вакърско, то било въоръжено и жителите му са оказали отпор на нападателите. Една мома успяла да се измъкне от обграденото село и известила Видул войвода за бедата, която сполетяла селото. Конната дружина на Видул войвода, която наброявала 30 души, препуснала още същата нощ и на разсъмване нападнала лагера на турските шайки в местността „Св. Пантелеймон” при с. Арсово и ги разгромила.

Карловският мюдюрин Юсуф събрал заптиетата и организирал потери, за да застигне и унищожи Видуловата дружина. По пътя за Калофер към потерията се присъединил Кюсе Абдил ага, търговец на овни, който бил придружен от двадесет души охрана. Търговецът дал богат рушвет на главатаря на потерята и на неговите хора в една от калоферските кръчми.

След угощението потерята побързала да продължи преследването, тъй като било получено сведение, че дружината на Видул войвода се кани да премине в района на вр. Кадрафил към Марагидик, да се прикрие в с. Ново село, Троянско, и от там през Севлиево да се отправи към Габровско. Кюсе Абил ага останал в Калофер да кукува луканка и козе пастърма.

Привечер на ок. 3 км. от Ново село потерята попаднала на засада и била разбита. Оказало се, че Кюсе Абдил ага, който напоил заптиетата и притъпил бдителността им, не бил никой друг а Видул войвода, а слухът за пътя на движение на дружината бил пуснат от неговите хора, за да се насочи потерята към предварително устроената засада.

Според някои предания дружината на Видул войвода преследвана от турска потеря, умело се скрила до днешното с. Съботиново, дочакала нощта и се изплъзнала от обкръжението.

Към особено оригинална хитрост прибягнал Видул войвода при отбиването на нападението на турските шайки срещу с. Кочмаларе /дн. Отец Паисиево/ през 1796 година. Начело на 150 отбрани момци той се измъкнал през Убудере от селото и нападнал османлиите в тила. Те били принудени да се оттеглят с големи загуби. През нощта Видул начело на петдесет души нападнал лагера на врага и предизвикал страшна паника. Турците се разбягали, достигнали селата Курухимитли /дн. Сухозем/ и Бегово, събудили селяните и едноверците си, че през нощта от джендема излезли страшни шейтани, които държали дълги вили и от устата им излизали пламъци.

Тази страшна уплаха сред турците Видуловите хора успели да постигнат като се облекли като кукери с качулки, накичени със звънци, а в ръцете си държали дълги пръти, обвити с кълчища, натопени в катран, които запалили и хвърлили по неприятелите.

След тежко нараняване Видул войвода напуснал хайдутството и учителствал в Калофер, Павел баня, Тулча и Чирпан, след което отново поел към планината. Войводата бил убит през 1833 г. в Троянския балкан и погребан в Троянския манастир, според един триод. В споменатия триод е записано: „Метани ти чиним, Боже наш, да даруваш здраве на Тудур, на о(те)ц моего Кунчо, мати моя Виша, и сестри мои Кула, Виша, Елка, на братя моит Руси с домочадия и братя Тудур и Иван, аз Видул многогрешен.”

За контакти:

Стойко Загорчев – тел. 031706 330 , 0888773166

Е-mail: dorycosmetics@mail.bg