78 поучения върху стария завет
Изтегляне 1.14 Mb.
|
СЪДЪРЖАНИЕ
Текст: Битие 19:30-38 Осъждението дойде върху Содом и Гомор заради тяхното нечестие и жестокост. Но преди това Бог спаси Лот и семейството му. Въпреки че сърцето му се бавеше, той беше избавен на планината, заедно с двете си дъщери, докато жена му, в непокорството си, се превърна в стълп от сол. Скоро след като беше избавен от унищожението, което изтри от лицето на земята жителите на Содом и Гомор, Лот изпадна отново в безделие и пасивност, които го доведоха до злините, от които беше повален. Уместно е да отбележим, че Лот се радваше на Божията благодат и спасение от унищожението заради това, че се беше отделил от злото и греха на содомците. Сигурно молитвата на Авраам също беше му помогнала да изпълни условията за Божията милост. Бог изпрати ангелите Си да изведат него и семейството му от града, преди унищожението. Той трябва също да е бил много внимателен относно заповедта да не поглежда назад, както и относно това да бяга бързо, след като беше изведен от града. Беше време, когато той се радваше на Божията доброта. Но не след дълго, грехът влезе в семейството му. Същият Лот, който някога се беше отделил от греха на Содом и пазеше повеленията на Бога без компромис, не можа да поддържа това състояние, не можа да продължи този начин на живот след неговото спасение. Той изпадна в грях. Не е чудно, че писанието ни предупреждава: “Така щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне” (1 Коринтяни 10:12). Лот беше целомъдрен и праведен в Содом. Той поддържаше благочестието си, тъгувайки за греха и нечестието на содомците. Но по-късно той се отдаде на безделие, което доведе него и дома му до грях и нечестие. Животът на Лот илюстрира някои очевидни духовни истини. Първо: израждащото влияние на егоистичния избор, записан в Битие 13. Второ: ефектът от нечестивото обкръжение върху нечие семейство, както четем в Битие 19. Трето: наказанието върху едно такова семейство, както е записано в Битие 19:8-31. И накрая: Бог, Единственият съдия на истинското състояние на човека, както четем във 2 Петрово 2:7-10. Тези духовни истини в живота на Лот трябва да бъдат пътеводни и предупредителни знаци по пътя на всеки вярващ в Библията християнин, чиито надежди и копнежи са да живее угоден на Бога живот.
КОРЕНЪТ, ПОРАЖДАЩ ГРЕХА В СЕМЕЙСТВОТО (Битие 19:30-32; 38:1-26; 49:1-4; 2 Царе 13:1-4; 16:15-23; 1 Коринтяни 5:1-7; Левити 18:1-20; Съдии 18:7) Лот побегна в Сигор и заживя там с двете си дъщери. Той се отдели от всички хора и остана разделен от Авраам. Той отдели семейството и децата си от Авраам и от Божиите закони и повеления, които ръководеха живота на Авраам и семейството му, и живееше съвсем сам. Колко опасно е да прибегнеш до такова състояние на самота и бездействие, след като веднъж си се радвал на Божиите милости и благодат! “Тогава петимата мъже тръгнаха; и като дойдоха в Лаис, видяха, че людете в него живееха безгрижно, както сидонците, спокойно и без страх, защото нямаше в земята властелин, който да ги притеснява в нещо; и те бяха далеч от сидонците, и нямаха сношение с никого” (Съдии 18:7) Горното писание описва състоянието на хората от Лаиш, които живееха безгрижно и които си нямаха работа с никого. Макар че изглеждаха защитени, не след дълго бяха нападнати и унищожени. Това ни показва опасността от безгрижието, самотата, пълното отделяне и изолация, които се наблюдаваха при Лот, който живееше в пещера в Сигор. Най-лошото при Лот, което доведе до падението му, беше неспособността му да запознае децата си с Авраам, за когото Бог беше свидетелствал, че възпитава домочадието си в законите на Бога и в Божията любов. Лот управляваше собствения си живот, но не можа да формира живота и характерите на своите деца, които израстнаха в една покварена среда, повлияна от нечестието и злото. И затова сърцата и живота на Лотовите дъщери не можаха да бъдат очистени от злото влияние на Содом. Кръвосмешението, под каквато и да е форма, е осъдено от Писанието. Трябва да пазим семействата и домовете си от врага, който иска да ни обезпокои. Това е причината, поради която трябва да направим всичко възможно да опазим себе си и домовете си чисти, за да можем да защитим себе си и другите от стратегиите на дявола. Постоянната връзка с Бога и здравото поучение върху Божието Слово са наистина необходими за поддържането и опазването на християнина жив и силен в Божията любов, за да може да преодолее всяко изпитание. Понеже Лот не се грижеше за това, стана лесна плячка на изкушението, което не дойде отвън, но отвътре, от дома му. Друг важен корен на злото, което сполетя Лотовото семейство, беше безделието и бездействието, които го нападнаха малко след като беше спасен от унищожението. Това е проклятие. Много велики мъже, които са се радвали на Божията милост и сила, са падали много скоро, след като са изпадали в бездействие. Божият човек, който дойде от Юда, тъкмо беше изпълнил успешно трудната си мисия, когато се отпусна в безделие (3 Царе 13:1-19). Той седеше под дъба, когато старият пророк от Ветил дойде и го отвърна от Господа. Давид също стоеше у дома си и безделничеше, когато Израел воюваше. Давид беше видимо защитен и освободен от всякакви вътрешни заплахи и намали бдителността си, когато врагът, чрез Витсавее, го нападна и той загуби Божието благоволение. Ако изкушенията в живота на християнина са толкова фини и измамни, колко трябва да внимаваме, да бдим и да се молим по всяко време. Исус ни учеше:
ОПАСНОСТТА ОТ ПИЯНСТВОТО (Битие 19:34-36; Притчи 23:20,29-35; 31:6; Второзаконие 21:18-21; 1 Коринтяни 6:9-10; Матей 24:48-51) Макар че по принцип е мъдро да се съхрани потомството, Лотовите дъщери не виждаха друг начин да забременеят, освен чрез семето на баща си. И така, те измислиха как да го напият, за да могат да въздигнат потомство. Тук ние виждаме злото в пиянството. То не само е голям грях само по себе си, но е магистрала за много други грехове в живота на човека. Ако беше на себе си, Лот никога нямаше да извърши този грях, но под въздействието на ферментиралото вино, той извърши кръвосмешение с дъщерите си. Това ни предупреждава за опасността да разчитаме на предишните си опитности. Лот, който сигурно с презрение е гледал много пияници в Содом, сам изпадна в същия порок. По такъв начин, онова, което изглежда беше пазил толкова много години, беше разрушено в един миг. Пиянството ражда глупост (Притчи 23:31-35) и, подобно на Лот, кара пияния да върши срамни неща. Пияният губи всякакво чувство за себе си, за опасност или за благоприличие (Притчи 23:34-35). Пияните говорят лошо за Църквата, за Исус и за Библията. Пияниците са замесени с блудства, прелюбодейства, комарджийство, кръвосмешения, пушене, танцуване и други форми на неморалност. Пияните са нечувствителни към болката, както за своята, така и за другите около тях. Възприятията им са притъпени, те са лишени от съчувствие. Те са жестоки и себични. Те губят здравето си, богатството си, личността си, добродетелта си и чувството си за справедливост. Както казва Библията: “Давайте спиртно питие на оня, който загива и вино на огорчения духом” (Притчи 31:6). За пияниците Библията няма нищо друго освен злочестина. Божият гняв и проклятие са върху тях. Всички пияници са отстранени от общение с Бога и Божиите хора, защото никой пияница не е християнин. Очевидна измама е, че един християнин може да работи във фабрика за производство на бира или по-твърд алкохол. Тази измама става все по-разпространена и е в противоречие с Библията. Да имаме нещо общо с производството на алкохол, директно или косвено, е равносилно на участие в греха на пиянство като го одобряваме (Римляни 1:32) и това е грях срещу Бога. В Стария Завет пияниците трябваше да бъдат убивани с камъни (Второзаконие 21:18-21). В Новия Завет пияниците са изхвърлени от Божието Царство (1 Коринтяни 6:9-10), отлъчени от Божиите хора (Матей 24:48-51), и определени за вечно страдание в огненото езеро. Ако пияниците откажат да се покаят, те никога няма да влязат в Божието Царство. За да не бъдем подмамени към пиянство от някой сладкодумен проповедник трябва да знаем, че Бог никога не е извинил акта на пиянство, нито някоя причина за него. Това е опасността от пиянството, което постоянно носи рани и позор на грешника.
ПЛОДЪТ НА ГРЕХА (Битие 19:37-38) Скоро греховния акт даде своите плодове. Първото дете беше наречено Моав, а второто: Бен-Ами. Ние никога не трябва да забравяме, че Бог ще отплати за всяко нечестиво дело, независимо от това кой или какво го е причинило. Грехът привлича Божия гняв, независимо от това къде бива открит: между грешниците или светиите, между новообърнатите или лидерите на Божиите хора. Лот, който беше славно избавен от унищожението с огън и жупел, скоро изпадна под Божието осъждение. Много поучително за нас е мълчанието на писанията относно по-нататъшния живот на Лот. Както пиянството прави хората да забравят, така то ги прави да бъдат забравени. Освен краткото споменаване в Лука 17:28 и 2 Петрово 2:7 името на Лот не се споменава никъде другаде. Така че ние трябва да бдим, да не би след като сме се радвали на Божието благоволение, да се окажем недостойни да влезем в Неговата почивка. Израилтяните, които по чуден начин бяха освободени от Египет, скоро изпаднаха в грях и Бог не ги пощади. Те загинаха в пустинята, въпреки че Бог не беше планирал това за тях. Грехът им стана причина за тяхната гибел. “…грехът е позор за племената” (Притчи 14:34). Стоейки върху писанията, ние трябва да внимаваме, за да не позволим на греха да има каквото и да е влияние над нас. Давид предупреждаваше сина си Соломон така: “И ти, сине мой Соломоне, познавай Бога на баща си, и служи Му с цяло сърце и с драговолна душа; защото Господ изпитва всичките сърца; и знае всичките помисли на ума; ако Го търсиш, Той ще бъде намерен от тебе; но ако Го оставиш, ще те отхвърли за винаги” (1 Летописи 28:9) Съветът на възрастния цар, който познаваше Бога, е достоен не само за вниманието на сина му, но и за вниманието на всеки пътешественик към небето, който има надеждата за вечен живот. Докато ходим в светлината на Неговото Слово, Той ще бъде щедър към нас, но когато Му се противим и Той ще се яви противен към нас. “Тогава Божият дух дойде на Азария, Одидовия син, и излезе да посрещне Аса и му рече: Слушайте ме, Асо и целий Юдо и Вениамине: Господ е с вас докато сте вие с Него; и ако Го търсите, ще бъде намерен от вас, но ако Го оставите, Той ще ви остави” (2 Летописи 15:1-2) И най-малкото отклонение от Божията воля е трагично и фатално като предумишления грях. Причинено от преднамерено непокорство, то става сериозно прегрешение и може да доведе до вечна пагуба на душата. От друга страна, ако с любящ и милостив дух сме верни в малките неща, със сигурност ще привлечем божественото одобрение. Накрая, служителите, водачите и членовете на Божията църква трябва да са пример в чистота, покорство и последователност в тяхното ходене с Бога.
ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА
Текст: Битие 20:1-18 Нашата последна среща с Авраам беше при дъбравата Мамре, където той стоеше пред Господа и ходатайстваше за Содом и Гомор. В това учение Авраам пое на юг и достигна до Герар. Неговата вяра в могъщата Божия сила, способна да го упази, за момент беше разклатена. Бог допусна това в живота на Своя верен слуга, за да съхрани за идещите поколения важни поуки. Бог не покрива греховете на светии Си; по скоро ги очиства и освобождава от тях. Освен това, Той иска ние да знаем, че дори и тези, чиято вяра свети като звездите, си имат своя тъмен облак. Макар и да са силни, те също имат моменти на слабост. Но ако те победиха, независимо от слабите си моменти, то и ние също ще победим. Чрез записа за Авраамовата лъжа в Герар, ние също научаваме важното учение за възвръщането, а също и за необходимостта да избягваме действия или противодействия, които могат да причинят препъването на нашите ближни.
ЛЪЖАТА НА АВРААМ И ПОРИЦАНИЕТО МУ (Битие 20:2-6,9-13; 12:10-20) “И понеже Авраам казваше за жена си Сара: Сестра ми е, то Герарският цар Авимелех прати та взе Сара” (Битие 20:2) Тук ние виждаме Авраам да пада в предишния грях на лъжа относно истинската си връзка със Сара (Битие 12:10-20). Въпреки че при предния случай, когато излъга египтяните, беше изгонен от Египет, изглежда инстинктът му за съхранение беше най-силното му качество. Той твърде бързо забрави този срамен епизод и го повтрои още веднъж. Навиците имат по-силно влияние от знанието. Ако Бог, по благодат, не помогне на човек да скъса с порочните навици, той ще продължи да съгрешава, независимо че знае кое е добро и правилно. Беше истина, че Сара е сестра на Авраам (по бащина линия), но това беше само половината истина (Битие 20:12). Всъщност тя беше негова жена. Древната култура в Палестина позволяваше такъв брак, но даването на Божия закон категорично го забрани (Левити 18:6,11). Когато и да се случи авторитета на културните традиции да влезе в противоречие с авторитета на писанията, вярващият трябва да се покори на писанията. Авраам скри факта на неговата женитба със Сара поради въображаем страх за собствената си безопасност. Половината истина е също лъжа, защото тя е измамна и подвеждаща. Лъжата може да е това, което казваме, или това, което премълчаваме. Ако нашето мълчание е с цел да се остави погрешно впечатление, различно от абсолютната истина, то е лъжа. Бог мрази измамата и лъжата, под каквато и да е форма, включително и т.нар. “благородни лъжи”. Божията заповед е ясна.“Да не крадете нито да мамите и никой да не лъже ближния си” (Левит 19:11). “Лъжливите устни са мерзост Господу, а ония, които постъпват вярно, са приятни Нему” (Притчи 12:22). Всички лъжци, които откажат да се покаят, ще прекарат вечността в огненото езеро (Откровение 21:8). Авраам оправдаваше лъжата си с неоснователния си страх и предположението, че герарците бяха безбожни и похотливи. В резултат на това той се страхуваше, че те ще го убият и ще вземат Сара. И така му дойде идеята: “Тя ми е сестра”. Ако само беше продължил да уповава на Бога за неговата защита и ако не беше такъв егоист, че да мисли само за собственото си опазване, за сметка на Сара, той щеше да се избави от клопката на лъжата. Действието на Авраам само отвори път пред похотта на Авимелех към хубавите жени. Той изпрати и взе Сара. Трябва да внимаваме да не би нашите действия да осигуряват нужния стимул за дремещата у другите греховност.
Когато Авраам падна, Бог се намеси. Той въздържа Авимелех да не се докосне до Сара. Бог може да пази човек от грях. Той винаги поставя една или друга преграда, за да възпрепятства човек от греха, но в повечето случаи преградите биват подкопани или заобиколени от упоритите грешници. Ако Бог не позволи на Авимелех да съгреши, то как тогава някои казват, че Бог не може да предпазва осветените вярващи от грях днес? “В сърцето си опазих Твоето слово, за да не ти съгрешавам” (Псалми 119:11)
Авимелех повика Авраам, за да го изпита. Човекът, за когото Бог беше говорил като за пророк и чието ходатайство имаше силата да избави неговия отделил се племенник от пламъците на Содом, сега беше порицан от един езически цар. Всеки път, когато вярващите живеят по-ниско, отколкото подобава на тяхното положение в Христа, това дава на грешниците добра почва да укоряват Църквата. В подобни случаи ние, като Авраам, трябва да замълчим и можем само смирено да поискаме прошка за това, че сме пропуснали благословението си. Авимелех също саркастично смъмри и Сара, казвайки: “Виж, дадох на брата ти хиляда сребърника; ето, това ти е покривало за очите пред всички, които са с тебе; и пред всички човеци си оправдана...” (Битие 20:16). БОГ ИЗИСКВА ВЪЗВРЪЩАНЕ (Битие 20:1-8,14-18; Изход 22:1-7; Левити 6:1-7; Лука 19:8-9; Деяния 23:1-5; 24:16) Бог Се намеси като Се разкри на Авимелех и му заповяда да освободи Сара, така че обещаното “семе на жената” да не бъде изложено на риск. Божието повеление към Авимелех беше ясно. Жената, която беше взел, беше жена на друг мъж. Сара си имаше съпруг. Като такава, тя не можеше да бъде жена на Авимелех. Макар че Авимелех изтъкваше незнанието си, собствената си почтеност и невинност като извинения, Бог му заповяда да “върне жената на мъжа й”. Днес невежеството в миналото не е извинение за никого да задържи каквото или когото и да било, придобито по погрешен начин.
Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 1.14 Mb. Сподели с приятели:
|
