У твърдил: …………………..
Декан
Дата .............................
СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
Специалност: (код и наименование)
Социология
УЧЕБНА ПРОГРАМА Дисциплина: СОЦИОЛОГИЧЕСКАГТА ПАРАДИГМА НА КАРЛ МАРКС Преподавател Проф. дсн Георги Димитров Димитров
Учебна заетост
|
Форма
|
Хорариум
|
Аудиторна заетост
|
Лекции
|
30
|
Семинарни упражнения
|
30
|
Обща аудиторна заетост
|
60
|
Извънаудиторна заетост
|
Реферат
|
30
|
Самостоятелна работа в библиотека или с ресурси
|
60
|
Обща извънаудиторна заетост
|
90
|
ОБЩА ЗАЕТОСТ
|
150
|
Кредити аудиторна заетост
|
2
|
Кредити извънаудиторна заетост
|
3
|
ОБЩО ЕКСТ
|
5
|
№
|
Формиране на оценката по дисциплината
|
% от оценката
| -
|
Участие в тематични дискусии в часовете
|
50%
| -
| Изпит |
50%
|
Критерии за оценяване
|
Във всички преподавани от този титуляр дисциплини критериите за оценяване са едни и същи, въпреки че съобразно спецификата на дисциплините методиката за оценяване варира от случай на случай, за която студентите получават писмено известие в началото на всеки семестър.
|
За оценка „Отличен“
|
Студентът познава и владее смислово-методологическите специфики на преподаваната дисциплина в пълнота, в резултат от което може свободно да се движи между отделните смислови акценти и да ползва усвоените знания за самостоятелна изследователска работа
|
За оценка „Много добър“
|
Студентът познава и владее смислово-методологическите специфики на преподаваната дисциплина, но има известни пропуски, които не касаят нейното ядро, а в резултат от това - може да се движи относително коректно между отделните смислови акценти и да ползва усвоените знания за самостоятелна изследователска работа на рутинно равнище, без авторство.
|
За оценка „Добър“
|
Студентът познава и владее най-общите смислово-методологическите специфики на преподаваната дисциплина в пълнота, в резултат от което може да възпроизвежда по памет отделните смислови акценти, но е проблематично дали може да ползва усвоените знания за продуктивна изследователска работа
|
За оценка „Среден“
|
Студентът не познава смислово-методологическите специфики на преподаваната дисциплина в пълнота, а само отделни фрагменти, което не му позволява да се движи между отделните смислови акценти и да ползва усвоените знания за самостоятелна експертна работа
|
За оценка „Слаб”
|
Студентът не може да приведе доказателства, че разбира изучаваната дисциплина, доколкото не е в състояние да произведе собствен текст от поне половин страница (по който и да е въпрос), в който да няма груби смислови и методологически грешки.
|
Анотация на учебната дисциплина:
|
Курсът има за цел да запознае студентите с марксизма като ключов социално-научен и политически феномен в социалната история на 19 и 20 век. Това означава, че се обръща внимание както на социално-политическите и идейни предпоставки за формирането на историко-материалистическия светоглед, на приноса му в развитието на социологическото познание така и на политическата практика, произтичаща от “въоръжеността” с този светоглед. Разглеждането на разширената онтология на марксизма обаче не е самоцел, а се използва за по-добро разбиране на ключовите теоретико-методологически въпроси, разработени в него - както от Маркс, така и от марксисти от двадесети век (Лукач, Алтюсер, Мамардашвили, Бурдийо). Основният акцент в курса е поставен върху имплицитната Марксова епистемология, т. е. върху проблема за връзката между предмет и метод в социалното познание с оглед решаването на специфични проблеми. Съответно на този познавателен акцент логиката на курса е построена като следване на вътрешно разгръщане на една подчертано систематична интерпретация на капиталистическото общество с особено внимание към емблематичните за марксизма теоретико-методологически проблеми (като отчуждение, класова структура и борба, идеология, комунистическа революция), чрез които тази идейна ориентация е повлияла най-пряко и трайно върху развитието на социологическата традиция.
|
Предварителни изисквания: |
Готовност на студентите да работят през целия семестър всяка седмица и винаги с добро познаване на автентичните текстове, които са предмет на груповата дискусия.
|
Очаквани резултати:
|
Очакваните резултати са основно три: 1) Да се разбира историческата оразмереност на марксизма от социо-културния контекст на възникването му и, съответно, - границите на неговата социологическа релевантост; 2) Да се разбира систематичната строгост като методологическо предимство в изследването на историческите процеси; 3) Да се разбира възможността за недогматично приложение на тази методологическа нагласа към съвременни проблеми от социалния живот в различни общества.
Страничен резултат от работата в този курс е отличното познаване на автентичните, ключови Марксови текстове, които съдържат неговата имплицитна историко-материалистическа социология.
| Учебно съдържание
№
|
Тема:
|
Хора-риум
|
1.
|
ЩО Е МАРКСИЗЪМ И ЗАЩО НИ Е ДА ГО ПОЗНАВАМЕ ДНЕС? Строителството на социализъм през 20 в. като престъпление срещу човечеството. Личната отговорност на Маркс за социалистическите експерименти. Защо изучаваме Маркс, а не Сад – марксизмът като социологическа епистемология; методология и познавателни резултати. Логиката на курса и мястото му в образованието по социология
|
2 часа
|
2.
|
МАРКСИЗМЪТ КАТО НЕКЛАСИЧЕСКА СОЦИАЛНА НАУКА. Класика и некласичност – социални условия за валидност и познавателни граници. Марксизмът като синтез на класика и некласичност. Формирането на историческия материализъм и неговите скрити ценностни предпоставки. Импликациите на новия светоглед. Мястото на изследователя в социалния свят. Политизация на науката и политическата история на марксизма
|
4 часа
|
3.
|
МАРКСОВАТА АНТРОПОЛОГИЯ. Скрити и явни антропологически измерения на социологическата теория (Парсънз, Леви-Строс) . Класически и съвременни форми на антропо-редукционизъм. Многомерната представа за човека и хуманистичния идеал на Маркс. Ценностни основания и граници на Марксовата представа за човека. Противоречието в рационалистичния хуманизъм и развитието към неомарксизъм
|
2 часа
|
4.
|
ОТЧУЖДЕНИЕТО – ЕМБЛЕМАТИЧЕН ПРОБЛЕМ ЗА МАРКСИЗМА: Мястото на проблема в културата на XIX и XX век. Значението му за разбирането на марксизма. Предисторията на въпроса /Смит, Русо, Хегел/. Марксовото преодоляване на Хегел. Етапи в разработването на проблема за отчуждението. Политическите следствия от концепцията за отчуждението
|
2 часа
|
5.
|
ПРОБЛЕМЪТ ЗА СОЦИАЛНАТА ВРЪЗКА: Мястото на въпроса в структурата на социологическото познание. Нерешените проблеми в основните социологически интерпретации. Марксовият изход – историзация на проблема. Форми на социална връзка. Отношенията на “лична зависимост”, “вещна зависимост” и какво значи “явяват се”. Спецификата на социалистическия тип социална връзка
|
2 часа
|
6.
|
ПРОБЛЕМЪТ ЗА КЛАСОВАТА СТРАТИФИКАЦИЯ: Мястото на проблема за класите в социологическата теория. Социално-политическа мотивираност за интереса към класите. Познавателни възможности на класовия анализ. Предисторията на въпроса. Марксовият принос в разбирането на класовите отношения /основата на класообразуването и многоизмерност на тези отношения/. Основни закономерности на тези отношения /противоречието “страдание-конструктивност”/. Проблемът за вътрешно-класовата стратификация и динамиката на класовите отношения. Проблемът за отмирането на класите
|
2 часа
|
7.
|
ПРОБЛЕМЪТ ЗА ДЪРЖАВАТА И БЮРОКРАЦИЯТА: социологическото в проблема за държавата /отношението общество-държава/. Предисторията на въпроса. Класовият характер на държавната власт. Проблемът за “отмирането на държавата” /анархизъм, болшевизъм, социалдемокрация/. Бюрокрацията като проблем на социалното управление. Марксовото разбиране за принципите на бюрократизма. Политическата алтернатива – самоуправлението
|
2 часа
|
8.
|
ПРОБЛЕМЪТ ЗА ИДЕОЛОГИЯТА: Идеологията като черта и проблем на XX в. Социологическият поглед върху идеологията. Предисториите на въпроса – политическа /френска/ и философска /немска/. Марксовото разбиране за идеологията. Частично и тотално понятие за идеологията /Манхайм/. От идеология към идеологичност на съзнанието. Лениновият “принос”. Възможна ли е научна идеология. възможна ли е наука без идеология. критика на обществено-валидните форми на съзнание като социологически инструмент
|
2 часа
|
9.
|
МАРКСИЗМЪТ КАТО КОНЦЕПТУАЛИЗАЦИЯ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ ОТ ЕПОХАТА НА КЛАСИЧЕСКАТА МОДЕРНОСТ. Що е материалистически историзъм. Обществото като системно-организиран “начин на живот”. “начин на дейност” и “форми на общуване”. “Превърнатите Форми”. Историята като същност на обществения живот. Как е възможна гледната точка на социолога
|
2 часа
|
10.
|
МАРКСОВИТЕ ВЪЗГЛЕДИ ЗА “ПЕОРИДИЗАЦИЯТА” НА ИСТОРИЯТА: Що е история. Възможна ли е теория на историята. Сталинската версия за историческия процес. Марксовите периодизации на историята /концепцуални основания за “деленията”/. Разнопорядковият преход между “фазите”. Поливариантността на историческия процес. “Историята като световна история е продукт на историята”.
|
2 часа
|
11.
|
ВЪЗГЛЕДИТЕ НА МАРКС ЗА АЗИЯТСКИЯ НАЧИН НА ПРОИЗВОДСТВО: Основания за научния и политически интерес към въпроса през XX век. Марксовата концепция за “локалния микросвят”. Тайната на деспотизма, безкласовата държава. Влиянието на английския колониализъм
|
2 часа
|
12.
|
ОСОБЕНОСТИ НА МАРКСОВАТА ПРЕДСТАВА ЗА АНТИЧНОСТТА И ФЕОДАЛИЗМА: Липсата на цялостна концепция. Интенционалност на интереса към двете форми на социален живот. Класовите отношения в Античността, изключващи робите. Проблемът за разлагането на феодалните отношения
|
2 часа
|
13.
|
МАРКСИЗМЪТ – “КРАТЪК ОЧЕРК ЗА РАЗВИТИЕТО НА КАПИТАЛИЗМА В ЗАПАДНА ЕВРОПА”: Теорията на Маркс като концептуализация на класическото буржоазно общество – основни акценти и некритически екстраполации. Структороопределящата роля на базата и социална определеност на духовния живот. Проблемът за социалната революция и нейният субект
|
2 часа
|
14.
|
КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПЕРСПЕКТИВА: Комунистическите тенденции в началото на XIX в. Разликата между комунизъм и социализъм. Личностните предпоставки на Марксовия интерес към революцията. Критиката на вулгарния комунизъм. Марксовият синтез. Обобщяването на общественото производство. “Двете фази” на новия строй. Производството на формите на общуване и “разумно-прозрачните отношения между хората. Свободата като осъществена мяра на човешкия живот. Революцията като себеосъществяване. Противоречия на всекидневния живот и популярността на левия радикализъм в буржоазното общество на XX век.
|
2 часа
|
План на семинарните занятия:
|
1.
|
Социологическата проблематика в Марксизма: Семантиката на текстовата структура в «Развитието на социализма от утопия в наука»
/защо не става дума за “3 източника и 3 съставни части”/ Защо е важен утопичният социализъм? Защо е социализъм? Защо е утопичен? Защо е важна НКФ? Защо именно Хегел? Защо се говори за икономиката, а не за икономистите? Кои са “двете велики открития на Маркс” и какво е отношението между тях? Буржоазното общество като “само себе си снемащо”.
-
Фр. Енгелс – Развитието на социализма от утопия в наука
|
4 часа
|
2.
|
Основни принципи на социологическия анализ: “Произвеждащи индивиди” и “обществено определеното производство на индивидите”. Що е “лишени от фантазия измислици”? отношението “абстрактно-конкретно”. Логическо и историческо. Историзмът - специфика на Марксовия подход
-
К. Маркс – Увод /ръкописи Към критиката на политическата икономия/
|
4 часа
|
3.
|
Отношението “база-свръхструктура”: Критиката на вулгарния икономизъм. Диалектиката на социалните отношения. Специфичното в Марксовия анализ на обществения живот. Защо “свръхструктура”, а не “надстройка”?
-
Фр. Енгелс- Писма за историческия материализъм
|
4 часа
|
4.
|
Свръхопределеност и структури в доминация: Какво твърди Алтюсер за Хегел? А за Марксовия анализ на обществото? За какво още може да става дума? Би ли могъл Алтюсер да твърди друго за Хегел?
-
Л. Алтюсер – Противоречие и свръхопределеност; Социологически проблеми 5/88.
|
4 часа
|
5.
|
Типове интерпретации на марксизма: Кой е проблемът при подходът към марксизма? Кой е критерият за “вярност” на интерпретацията? Как се доказва тезата и какво следва от нея?
-
Г. Димитров – “Осъзнаваното битие” като проблем пред емпиричната социология”
|
2 часа
|
6.
|
Статусът на идеологията в анализа на обществения живот: Идеологията като исторически “ключ”. Как става възможно съзнанието за идеологията, буржоазната специфичност /индивидуалност, класовост, германска неразвитост/ Защо изглежда, че съзнанието избързва?
-
К. Маркс, Фр. Енгелс– “Немската идеология”
|
4 часа
|
7.
|
Некласичността на Марксовата представа за съзнанието. Първични и вторични предметности на съзнанието. “Обществено валидни и следователно обективни мисловни форми"”
-
М. Мамардащвили – Анализ на съзнанието в работите на К. Маркс, Социологически проблеми 6/88
|
2 часа
|
8.
|
“Зародишът на новия светоглед”: Кое е проблем за Маркс – Фойербах, човекът или …. Тавтологичността на тезисите. Защо философите обясняват света? Защо обясненията са философски? Чия задача е да се промени света? Към какво?
-
К. Маркс – Тезиси за Фойербах
|
2 часа
|
9.
|
Идеологичността на частно-научното познание. Какво откриват физиократите и в какво се състои “грешката” им, която не е грешка. Особеността на техния предмет. Методът на криика на обществено валидните форми на съзнание.
|
2 часа
|
10.
|
Проблемът за субектността в историческия процес: Кой е проблемът на Маркс? Кои са участниците в в процеса и кого представляват? Как конституцията се самоотрича? Социалната база на монархизма. Конструктиваната роля на илюзиите за хода на историята.
-
К. Маркс – 18-ти брюмер на Луи Бонапарт
|
2 часа
|
Конспект за изпит
№
|
Въпрос
|
1.
|
Що е марксизъм и защо ни е да го познаваме днес?
|
2.
|
Марксизмът като некласическа социална наука
|
3.
|
Марксовата антропология.
|
4.
|
Отчуждението – емблематичен проблем за марксизма
|
5.
|
Проблемът за социалната връзка
|
6.
|
Проблемът за класовата стратификация
|
7.
|
Проблемът за държавата и бюрокрацията
|
8.
|
Проблемът за идеологията
|
9.
|
Марксизмът като концептуализация на обществения живот от епохата на класическата модерност
|
10.
|
Марксовите възгледи за “пеоридизацията” на историята
|
11.
|
Възгледите на маркс за азиятския начин на производство
|
12.
|
Особености на марксовата представа за античността и феодализма
|
13.
|
Марксизмът – “кратък очерк за развитието на капитализма в западна европа”
|
14.
|
Комунистическата перспектива
|
15.
|
Евристика на историческия материализъм в разбирането на съвременния свят
|
Библиография
Основна литература:
Маркс, К. Фр. Енгелс – Избрани съчинения, 10 тома.
Д. Допълнителна литература:
Л. Алтюсер – Противоречие и свръхопределеност; Социологически проблеми 5/88
М. Мамардашвили – Анализ на съзнанието в работите на К. Маркс, Социологически проблеми 6/88
Г. Димитров – “Осъзнаваното битие” като проблем пред емпиричната социология”, С. 1991
Г. Димитров – Марксизмът като некласическа социална наука, Ново време, 1991 №1.
Маркс: хетерогенни прочити от ХХ век. Сборник, 656 с. Съставители Хараламби Паницидис, Емилия Минева, Станимир Панайотов. София, изд. Anarres, 2012.
Дата на актуализация: 02.2013 Съставил: проф. дсн Георги Д. Димитров
Сподели с приятели: |
