9 ноември 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Това обещава военният министър Николай Младенов. И до две седмици ще представи стратегията си пред правителството.

Военните имоти отдавна са ошушкани до последната жичка и керемида. Както се оказва

- охраната им е била само наужким! Критиците веднага ще кажат, че не му е

времето сега да се продават старите казарми - криза е. Но нито един военен министър от последните десет години не се справи с пласирането им с печалба.

Напротив всяка сделка водеше след себе си прокурорски проверки и съмнения за далавери и комисиони под масата.

Затова сега най-важното е да спрат да се трупат загуби. А това става само с открити търгове. И при максимална прозрачност!


09.11.2009 г., с. 5
Военните се освобождават ненужни имоти
Стратегия, с която Министерството на отбраната ще се освобождава от ненужните за армията имоти, вече се подготвя от военния министър Николай Николай Младенов. Това Младенов съобщи самият той вчера пред БНР.

В момента за тези парцели, които са стотици, ведомството плаща над 20 млн. лева на година само за охрана. До две седмици Младенов ще внесе документа за разглеждане в Министерския съвет.

„Аз си направих труда да видя два такива имота в един град. В единия, като отидохме, само змии и гущери. Не знам какво се охранява там, но бяха извадени и контактите и откраднати малки кабелчета, мивки, плочки. Моят колега зам.-министър Валентин Радев отиде в съседното поделение. Влизайки в него, завари две групи. Едните крадяха кабели,другите крадяха цигли", възмути се министърът.

Той разкри и защо фирмата,която е направила одит на военната агенция „Социални дейности", е избрана без конкурс. „Проверката е за 14 000 л в., а това е под лимита за конкурс. Проверката трябваше да бъде направена бързо, а звеното за вътрешен одит в агенцията го заварихме некомплектувано. И затова избрахме външна фирма", поясни Младенов.

Ще си търсим парите от държавата за обезщетения на земята, попадаща в сервитута на водното огледало, заяви собственикът и директор на кърджалийската строителна фирма “Устра” Валери Хаджийски. Според него става дума за 16 декара, засегнати от строителството на съоръжението. Той отказа да коментира как точно ще си търси дължимото от държавата - чрез съда или чрез някакви други процедури. По този начин Хаджийски реагира на твърденията на директора на ОД на МВР Тодор Терзийски, че при строителството на водното огледало са допуснати редица нарушения, сред които е и обезщетяване на собствениците на земи в района на водното огледало в размер на 11 милиона.

По-късно от полицията уточниха, че в тази сума влизат и щетите от другите нарушения, а именно - превишени цени на строителните материали, дублиране на обществените поръчки за дейностите по почистване на коритото на река Арда, подписването на няколко анекса за доставка и монтиране на язовото съоръжение.

Държавата не дължи никакви пари за обезщетения на имоти поради простата причина, че земите, за които става дума, са държавни и никога не са били приватизирани от фирма “Устра”, твърди бившият зам.-министър на регионалното развитие Димчо Михалевски. Според него опитите на фирма “Устра” да закупи земята се основавали на един констативен нотариален акт, подписан от нотариус Калин Димитров, но реална сделка никога не е имало.

Проверка в Община Кърджали установи, че към датата на издаване на разрешение за строеж на водното огледало през 2001 година към документацията е бил представен Акт за държавна собственост № 466 от 9.10.1997 година, издаден от областния управител на Хасково (тогава Кърджали беше в рамките на Хасковска област). В акта е посочено, че по това време земята е била оценена за 2 832 000 лв. Същевременно от областната администрация потвърдиха за съществуването на констативен нотариален акт за варо-бетонов център от 30.11.2001 година, на базата на който фирма “Устра” си търси обезщетението.
Павел ТЕНЧЕВ
Снимка на три колони – Вместо 9 млн. лв. водното огледало в Кърджали излезе на данъкоплатците цели 77 млн. лв. Ако се прибавят и претенциите на фирма “Устра”, сумата набъбва на 85 млн. лв.


09.11.2009 г., с. 16
Да не надделее силата на инерцията
Първите 100 дни на правителството се характеризират с демонстрация на решимост да се даде ясна представа за наследството от тройната коалиция и състоянието, в което е оставила държавата. Това заслужава висока оценка. Трябва да бъдат поздравени за добрите резултати, за отстояване на рисковете от провал на бюджета.

Драстичните съкращения на разходите в условията на липса на приходи беше една много добра стъпка, за да може да се покаже финансова стабилност на страната, което на практика дава положителни сигнали и по отношение на инвестициите, и по отношение на бизнес средата в България.

Като добра оценка може да се определят положителните сигнали, които се подадоха към Брюксел, и, разбира се, желанието да се възстановят парите по някои от програмите, които бяха спрени.

За съжаление не виждаме откриване на процедури по различните програми и компоненти - има известно задържане. Оценките за съответствие все още не са получени и се вижда задържане в редица програми - по селските проекти и в Министерството на икономиката няма пуснати проекти. Това са неща, които касаят бизнеса и за съжаление все още са в мъртва точка.

Положителна страна в работата на кабинета е стартирането на административната реформа - закриване на някои държавни агенции. Те са една измислена структура, особено в случаите, когато става въпрос за функции, които трябва да се изпълняват от изпълнителна агенция.

А какви са предизвикателствата, които стоят пред правителството? Смятам, че от страна на Министерството на икономиката и енергетиката няма ясно дефинирана икономическа политика. По-специално как конкретно ще се подкрепи бизнесът.

Надежден сигнал беше, че няма да има увеличаване на данъците с изключение на някои акцизи, имаме намаление на осигурителните вноски, но така или иначе това не е достатъчно в тежка икономическа криза.

Инвестиционният комфорт от последните 5-6 г., когато инвестициите сами идваха, отдавна свърши. Резкият спад на чуждестранни инвестиции показва, че правителството трябва да има проактивна и много ясна политика за това как привлича инвестициите, в кои сектори, по какъв начин и с какви преференции.

При сегашната обстановка не виждам сигнали за ясно формирана политика по отношение на преките чуждестранни инвестиции. Разбира се, направена е заявка, че зелената енергия е един от възможните сектори, в които България би се настанила добре. Инвестициите в зелени енергии, във възобновяеми енергийни източници е решение на частни инвеститори. Но държавата би могла да се намеси със сериозни инвестиции в енергийната инфраструктура, която е изключително остаряла. Така че трябва да има ясна политика в посока създаването на инвестиционна политика в енергийна инфраструктура.

Бих искала да обърна внимание по един въпрос, който също е част от икономическата политика и често се прехвърля към Министерството на труда и социалната политика. И безработицата като следствие от икономическата криза е факт, който по принцип влияе върху общата бизнес среда в страната. Смятам, че нарастващата безработица трудно ще бъде овладяна с традиционни мерки -едва ли те биха дали някакъв резултат. Имам предвид традиционните програми и изготвянето на мерките за преквалификация и квалификация. Много е важно използването на инструментите, които държавата притежава, по най-добрия начин.

Трябва да бъде направен анализ на регионите, които ще бъдат най-засегнати от безработицата, и по възможност там да се насочат по-големи държавни и общински инвестиции в инфраструктура. Защото това е реалната компенсационна мярка, която ще помогне за намаляване на безработицата. Т.е. трябва да се има предвид, когато се одобряват някои проекти за инфраструктура, доколко биха могли да намерят сечение с регионите, в които се очаква сериозен ръст на безработицата. Защото, ако безработицата в София е два процента, то вече има райони с 20-30% безработица и там мерки за обучение и квалификации и програми за временна заетост няма да свършат работа.

Затова, когато се прави общо икономическата политика на страната, когато има визия за такава икономическа политика, следва различни такива политики да бъдат комбинирани по начин, по който ще имат най-добър ефект върху обществото.

Много се изговори за това дали следва фискалният резерв да се използва и как. Не е необходимо средствата на фискалния резерв да се местят в търговски банки, а би могло да се помисли за инвестиции в активи. Подобни активи могат да бъдат инфраструктурни проекти или да се дадат гаранции за подкрепа на кредитирането на малкия и средния бизнес.

Голяма част от фискалния резерв е създадена благодарение на приходите от приватизацията. Няма проблем в условията на криза да се използват част от тези пари за създаване на държавни активи. Такива могат да бъдат магистрали, инвестиции в енергийна инфраструктура и т.н.

Според мен едно от най-големите предизвикателства за страната ще бъде огромният разход на пенсионната система. Вече 65% от разходите за пенсия се поемат от държавния бюджет или от данъци. Само 35% се финансират по вноските по социално осигуряване. Този процент ще расте и натискът върху бюджета ще бъде изключително голям. Така че трябва да бъде добре обмислено и преценено какви политики да се създават в тази посока.

Пожелавам на настоящото правителство да не позволява силата на инерцията да победи желанието за промяна.

престъпен начин. Това каза вчера пред журналисти премиерът Бойко Борисов. Заедно с министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов и генералния комисар на ведомството Калин Георгиев той присъства на тържественото честване по случай

130-годишнината на българската полиция. „До края на годината ще се постараем полицаите да имат всичко, което им е липсвало досега“, каза министърът на МВР Цветан Цветанов.

В интервю за „Дарик“ Георгиев съобщи, че 20 години МВР е било убивано по един или друг начин. Според него във ведомството са били направени поредица от експерименти и това е довело до социокултурния феномен на незачитане на държавността.

Заради намалените разходи в бюджета за догодина ще се наложи да се обърне внимание само на най-важното, а финансирането на всичко, което е второстепенно, ще остане на по-заден план, заяви още министър Младенов. Според него, министерството няма пари за плащания по сключени от години договори. „За белгийската фрегата тази година трябва да платим 20 млн. лв., а в бюджета има 1000 лева“, обясни Николай Младенов.

столицата трябва да се състои, като част от сградата ще се ползва от академията, а друга част ще се превърне в офис център.

В пакета за одобрение ще отпътува и държавна помощ за малки ферми, които ще продават директно на потребителите. Фермерите ще инвестират в помещения и оборудване, а държавата ще поеме половината от разходите. Наредбата за директните продажби е напълно готова, съобщи още Цветан Димитров. Тя обаче ще бъде утвърдена след изменение на Закона за храните. Промяната е внесена в парламентарната комисия по земеделие и гори.

От 1 януари 2010 г. България няма право да прилага досегашните държавни помощи в земеделието, защото изтича тригодишният гратисен период, определен в договора за присъединяване. В края на годината се налага да разработваме нови помощи и да ги пращаме за одобрение в ЕК. Това е трябвало да стане още в началото на 2009 г., обясни Цветан Димитров. Той твърди, че пропускът е създал трудности при комуникацията с финансовото ведомство. Щом няма нотифицирани помощи, не съществува и законово основание да се искат пари. Новият екип на МЗХ вече е изпратил един пакет с три държавни помощи в Брюксел. След одобрението им ще е възможно държавата да поема изцяло разходите за полски инспекции, проби и лабораторни анализи, което ще насърчи използването на качествени семена. Ще се възстановяват и половината от инвестициите в млечни и птицеферми, направени, за да се изпълнят евростандартите.

От Асоциацията на земеделските производители в България призоваха вчера депутатите при обсъждане на проектобюджета да увеличат ресурса за държавни помощи и да се заделят средства за рефинансиране на кредитите за проекти по Програмата за развитие на селските райони.

Петър Христов е прав, че компаниите, които попаднаха случайно на строителния пазар, ще бъдат ликвидирани и че в този смисъл кризата ще подейства на бранша здравословно. Не мога да се съглася обаче, че сривът в строителството е чисто сезонен, защото тази ситуация продължава вече повече от година и ще продължи поне още толкова.

- Започнахме този процес, защото установихме, че правилата, по които се провежда програмата, не съответстват на националната ни политика. Ще започна първо с отпадъците. От началото на годината беше ясно точно кои проекти за регионални депа ще бъдат финансирани. За съжаление обаче техническите помощи, които са за подготовка на проектите, далеч надхвърлиха основните приоритети. За да вървим по-бързо, решихме да се дават средства за самите регионални депа, а съпътстващи съоръжения, компостиращи инсталации, инсталации за сепариране да се финансират от държавния бюджет. В момента се преглеждат готовите проекти - беше обявено, че това са на Ботевград, Перник, Плевен. Ако не всичко е наред, те или трябва да намерят средства от бюджета си, или да не се разплатят със строителите.

- Доколко са готови общините?

- Столична община е първенец, въпреки че нейният проект е много по-сложен, заводът за отпадъци е уникален за страната. Тръжните процедури са обявени в европейски официален вестник, предстоят търговете. Тя не е кандидатствала официално, тъй като трябва да се финализират преговорите по точните параметри на заема от ЕИБ, за да се направят финансовите анализи. В Перник вече е сключен договор за строителство на четири клетки по „Околна среда”, но има пари за по една клетка във всички общини. Второ, има нарушения в самата процедура по обществените поръчки. В момента правим пълна снимка на всеки обект. Този процес - както за отпадъци, така и за води, ще приключи може би през декември. Ако създадем стройна организация и отчетем 10% удължаване на срока за всеки проект, може би ще успеем да се справим с голяма част от депата до средата на 2011 г.

- Многократно бяха завишени проектите и за пречиствателни станции.

- И тук готвим ежеседмичен график на проектите до въвеждането им в експлоатация. Със специална програма ще следим как се движим. Възложили сме на консултанти да ни помогнат.

Във водния сектор разработваме технически правила за проектите. За да не се получава преоразмеряване заради прогнози за безумно нарастване на населението с разлика до 15 пъти. Приоритетно ще се финансират пречиствателни станции, довеждащите колектори към тях, главни канализационни колектори, там, където има компактно население, ще се разширява и канализацията. По програмата няма да се финансира като допустим разход частта водоснабдяване. Първоначалните ни анализи показаха, че само за пречиствателните станции, за канализационните колектори недостигът по програмата както за съоръженията с над 10 000 жители, така и от 2000 до 10 000 е повече от 1 млрд. евро. За водоснабдяване трябват 4-5 млрд. евро. Затова е необходима цялостна концепция.

- Откъде общините ще могат да си осигурят финансиране, ако не по програмата?

- Ако общините решат, че нещо им е много важно, те ще могат да осигурят финансиране чрез заем, подписан от България и ЕИБ миналата година, за 700 млн. евро. Средствата са за околна среда и пътища. До момента обаче няма никакви разписани правила как да се получават тези пари, при какви условия. В момента работна група между Министерството на финансите, нашето и регионалното ги разработва. Концентрираме се върху градовете с над 10 000 души. Както с депата и тук ще отправяме директни покани към общините. Включително ще помогнем и на тези, които нямат проекти, да си ги подготвят. Анализите на оперативната програма показват, че само четири проекта са наред от всички 50.

- Ще връщаме ли пари по програма ИСПА?

- Анализът по т.нар. многорискови проекти ще бъде готов до 15 ноември. Закъснението е голямо, не достигат парите за реализация. Целта на анализа е да вземем решения за продължаването им - дали с национално финансиране, за да не се загуби цялата сума, или с европейски средства, а след това да видим какви ще са финансовите корекции. Няма точни формули какви ще са санкциите. Ловеч например ни беше предаден като много успешен. Впоследствие се оказа, че има осем-деветмесечно забавяне. Имаме и осем-девет случая на пряко договаряне със строителите. Това е напълно недопустимо. Забавяно е умишлено стартиране на процедури с по осем-девет месеца за големи проекти по ИСПА, тъй като се е очаквало в началото на 2009 г. да се проведат процедури по ЗОП, а не по правилата на ЕК. В момента се консултираме с комисията дали ще избегнем глоби, ако отделим забавените проекти по съответните меморандуми за национално финансиране.

- Как министерството ще балансира интересите на бизнеса и неправителствения сектор?

- Ние няма да балансираме интересите и да вземаме една или друга страна, а ще спазваме законите. Ако един инвестиционен проект отговаря на изискванията, ние нямаме основание да го спираме, независимо дали 2, 5 или 100 граждани са против и обратното. Друг е въпросът, че още на ниво идеен проект трябва да събираме заинтересованите страни.

- Какво реално е важно за страната ни от решенията, които ще се вземат в Копенхаген?

- Очакванията ни са, че Копенхаген няма да се провали. Трудно се намират решения, които да удовлетворяват всички страни. Ясно е, че трябва да се вложат много пари, за да станат икономиките екоефективни. Налагането на платени квоти за целия бизнес ще стимулира този процес. Между другото предприятията на България и другите 7-8 страни от бившия Източен блок, които участват в схемата за търговия с емисии, ще имат право първите години на 60 до 80% безплатни квоти. Ние като държава ще ги продаваме. Приходите ще постъпват в нашия бюджет и ще ги използваме за финансиране на проекти на бизнеса, свързани с енергийна ефективност. Това не противоречи на европейските разпоредби за държавни помощи.

- Кои разходи за екология не бяха орязани в бюджет 2010 г.? Как оценявате своите 100 дни в министерството?

- Крайно необходими са средствата за мониторинг на въздух, води, почви. Не може и да не контролираме обектите си в страната, които са около 20 000 – 30 000. Много средства са предвидени по „Околна среда”, по ИСПА, дано успеем да ги усвоим.

Задвижихме забавените преписки, напредваме с прегледа на оперативната програма. Опитваме се да вървим с възможно най-бързи темпове.