9. Профилактика на заболяванията и лечение на животните



Дата16.10.2018
Размер194.5 Kb.
#89368
9.Профилактика на заболяванията и лечение на животните

Наредба № 35/2001 .регаментира нови подходи за профилактика и лечение на заболяванията . В стопанствата с биологичното производство за профилактика на заболяванията по животните се прилагат следните мерки:



  1. избор на подходящи породи животни;

  2. прилагане на подходящи за всяка порода методи на селекция, с оглед повишаване устойчивостта на животните към заболявания и профилактика на инфкциите;

3. хранене на животните с достатъчно количество качествен фураж, съобразно вида, възрастта, физиологичното им състояние и продуктивното им направление, с цел задоволяване на нуждите им и поддържането им в добро здравословно състояние;

4. редовни разходки и достъп до пасищата, с цел укрепване собствените защитни сили на организма;

5. подходяща гъстота на отглежданото стадо, за да се избегне пренаселеност в оборите и свързаните с нея здравни проблеми.

За профилактика на заразните и паразитните заболявания се предлага следната програма:



І. При внос на животните- инспекции и лабораторни изследвания

- информация за епизоотичната обстановка и доказана липса на огнища на шап, антракс или други заразни болести в страната

- 30 дневна карантина

- двукратно изследване през този период и отрицателен резултат за туберкулоза, бруцелоза,левкоза

- липса на признаци за кожни заболявания: трихофития и актиномикоза

- отрицателен резултат за паразитни заболявания:фасциолоза, парамфистоматоза, цистоцеркоза, хиподермоза, пироплазмоза

- състояние на крайниците и болести по копитата /дерматит, пододерматит, ламинит, панарициум, копитни язви/

- маркировка на животните, в съответствия изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност



­­ІІ. Периодично

- за туберкулоза – 2 пъти годишно по алергичната реакция на кожата, преценена от ветеринарен лекар

- за бруцелоза и левкоза – 2 пъти годишно по отрцателния резултат от взети от ветеринарен лекар кръвни проби, които се изследват в лабораториите на НВМС

- за всички останали заболявания непрекъснат контол и еднократно вземане на копропроби за паразитни заяавия, които се изследват в лабораториите та НВМС.

При заболяване и нараняване на животните незабавно се осигурява квалифицирана ветеринарномедицинска помощ, като при констатиране на заразно заболяване, лечението се провежда в изолационни помещения, снабдени със суха и удобна постеля.

За лечение на животните се използват следните препарати:

1. фитотерапевтични препарати - растителни екстракти, и есенции, с изключение на антибиотици;

2. хомеопатични лекарствени средства - растителни, животински или минерални субстанции;

3. микроелементи;

4. веществата, посочени в Приложение № 3 на Наредба № 35;



Фуражни суровини от минерален произход, използвани за профилактика и лечение

Натриеви соли

- нерафинирана морска сол;

- сол на кристали;

- натриев сулфат;

- натриев карбонат;

- натриев бикарбонат;

- натриев хлорид;

Калциеви соли

- lithotamnion and maerl

- черупки на водни животни (включително и кости от cuttlefish);

- калциев карбонат;

- калциев лактат;

- калциев глюконат;



Фосфорни съединения

  • Утайка от костен двукалциев фосфат (bone dicalcium phosphate precipitate) - забранена за изхранване на преживни животни ;

  • Дефлуориниран двукалциев фосфат (defluorinated dicalcium phosphate) - забранен за изхранване на преживни животни ;

  • Дефлуориниран еднокалциев фосфат (defluorinated monocalcium phosphate) - забранен за изхранване на преживни животни .

Магнезиеви соли

- Воден магнезиев окис (anhydrous magnesia);

- магнезиев сулфат;

- магнезиев хлорид;

- магнезиев карбонат.

Серни съединения:

- Натриев сулфат

Фитотерапевтичните препарати се използват при условие, че са регистрирани за употреба в страната и че тяхното терапевтично действие е ефикасно за съответния вид животно и за целите на лечението.

Ако тези препаратите са неефективни в борбата с болестите и травмите и лечението е съществено условие за предотвратяване на страданието и болката на животните, ветеринарният лекар прилага синтезирани по химичен път алопатични ветеринарномедицински препарати и антибиотици.

Забранява се използването на:


  1. синтезирани по химичен път алопатични ветеринарномедицински препарати;

  2. ветеринарномедицински препарати за стимулиране на растежа и продуктивността, включително нутритивни антибиотици, кокцидиостатици и други химично синтезирани стимуланти на растежа;

  3. хормони или препарати с хормоноподобно действие за контролиране на репродукцията или за други цели, включително интродукциране и синхронизиране на еструса. Разрешава се е прилагането на хормонални препарати само за лечение на отделни животни.

При възникване на екстремна ситуация в района, на чиято територия е разположено стопанство с биологично производство, се извършва:

  1. третиране на животните, включително с имунопрепарати;

  2. обработване на сградите, оборудването и съоръженията, с цел профилактика или ликвидиране на заболяването.

Собственикът на стопанство с биологично производство води дневник. Ветеринарният лекар, провел лечението, вписва в дневника следните данни:

  1. диагноза на лекуваното животно;

  2. вид на приложения ветеринарномедицински препарат, включително активните му фармакологични съставки;

  3. дозировка, в която е приложен препарата;

  4. начин на прилагане;

  5. карентен срок на приложения препарат;

  6. продължителност на лечението;

  7. идентификационен номер на ушната марка на лекуваните животни – при едър рогат добитък и номера на партидата – при прасета, дребни преживни и птици.

Данните по т 1 се декларират пред контролния орган преди животните или животинските продукти да се предложат на пазара като произведени по биологичен начин.

След прилагане на синтезирани по химичен път алопатични ветеринарномедицински препарати за лечение на животни, отглеждани по биологичен начин, карентният срок за използване на животински продукти е два пъти по-голям от този посочен на опаковката на препарата.

Животни и продукти от тях не се предлагат на пазара като произведени по биологичен начин, когато отделни животните или стадото са подлагани на лечение със синтезирани по химичен път алопатични ветеринарномедицински препарати или антибиотици:

1. повече от 2 курса на лечение в рамките на една година;

2. повече от един курс, ако жизненият цикъл на животните е по-кратък от една година.

Забраната не се прилага при ваксинации, лечение срещу паразити и други задължителни мероприятия за ликвидиране на болестите, съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност.

При производство на мляко основен проблем е профилактиката на мастите . Възпаленията на млечната жлеза /мастите/ са причина в 27% за преждевременно бракуване на кравите. Маститното мляко е опасно за здравето на консуматора, поради което задължително се отстранява.

Получаването на максимално колчество мляко с високо качество при запазване здавето на млечната жлеза зависи от правилното доене на кравите.

При машинното доене си взаимодействат три групи фактори , от които зависи качеството на крайният резултат – това са човекът, доилната машина и животното

Човекът трябва да има знания и умения за:

- особностите на доилната техника

- правилата и етапите / т.нар. технология/ на машинното доене

- хигиенните изисквания за получаване на качестено мляко

-правила за запазване здавето на млечната жлеза

Доячът трябва да е клинично здрав, като особено опасни за здравето на консуматорите на мляко са гнойни заболявания по ръцете, ангини, ринити, следргипни усложнения . На всеки 5 месеца доячите преминават лабоаторни изследвания за носителство на паразитози и др. Болести, резултатите от които се регистрират в здравна книжка.

Задължително е спазването на лична хигиена на доячите, които преди започане на работя трябва да преминават санитарна обработка, включително къпане и да използват чисти работни дрехи включващи и бели престилки по време на доенето.

Доилната машина

– трябва да отговаря на съвременните технически стандарти

- да е в изпавност и да са регулирани всички нейни параметри

Доилните чорапчета да се сменят минимум 2 пъти годишно,чесотата на пулсатора да е 60 пулса/мин, а най-доброто тактово съотношение – от 60:40 до 70:30. Съгласно ISO 5707 поне 15% от времето на пулсационния цикъл трябва да бъде свързано с такта “масаж”. Оптималнят вакум е 50 кРа, като отклонението не трябва да ппревишава 2 кРа.



Животното:

-трябва да е здраво

-вимето да е пригодено за машинно доене

-трябва да е приучено към ълно отдаване на млякото с доилна машина

При доенете се спазва слядният алгоритъм:

Подготовка за доене:

-Кравите се подготвят за доене кто се вкарват в чакалнята ½ час преди започване на доенето

- Доенето започва винаги по едно и също време

- Забранява се храненето на животните с обемисти журажи преди доенето



- По време на доенето се дава концентрирания фураж.

Основни етапи на доенето:

  • Проверка на здравословното състояние на вимето – проверява се поотелно всяка четвъртинка, като първите 2-3 струйки се издояват в отделен съд / контролно канче/. Наличието на видими изменения в млякото – гнай-къв, суз, пресечен секрет са показател за мастит и в такъв случай кравата се отстанява и се издоява най-накрая с отделен апарат.

  • Измване на вимето с топла вода /40-50о/ независимо от сезона. Този етап продължава 15-2- секунди. Пепоръчва се във водата да се прибави някой от разешените дезинектанти, най-добре натриет хипохлорид.

  • Подсушаване – с инивидуална кърпа за вяко животно и с продължителност 5-10 сек.

  • Масажиране на отделните половити на вимето и цицките – с продължителност около 1 мин.

  • Поставяне на доилните чашки- предварително са измити и дезинфекциани и затоплени . Операцията продължава 5 сек

  • Машинно издояване –осъщствява като с едната ръка се хваща колекторът и се натиска надолу и напред, а със свободната ръка се масажират задите четвъртинки. Същото се повтаря и с предните. Тази манипулация продължава 20-30 сек.

  • Сваляне на доилния апарат –за 5 сек веднага след спиране на млечния поток като предварително се спира вакума.

  • Дезинфекция на цицките – задължитело меоприятие за да се изкючи навлизането на инфекция в мечната жза. Осъщестява се чрез наапяне на вимето в дезинфекционния разтвор след сваляне на апарата. Важно е да се задържи кравата права още 5-10 мин , за да може разтворът да засъхне и цицковият канал да се затвори.

  • Промиване на доилните апарати и инсталация след всяко доене с хладка вода /25-30оС/ за 10 мин и с топъл разтвор /60-80оС/ на миещи средства /0,5% калцинирана сода/. Колекторът на доилната инсталация се разглобява и се обработва допълнително с четка.

  • Млекопроводът и доилните апарати се дезинфекцират с 0,5% разтвор на натриев хипохлорид с температура 50-60оС за 10 мин. След това се изплаква обилно с топла вода /60-70оС/ за да се отстранят остатъците от дезинфекционния разтвор.

  • Доилната инсталация се почиства основно всяка седмица , като доилните апарати се разглобяват и всички детайли се разглобяват и се дезинфекцират с 0,5% разтвор на натриев хипохлорид.

Профилактиката на мастите и отгоорността за производство на безопасно за здравето на консуматора мляко се базира на следните основни принципи:

  1. Млякото е стерилно, когато се секретира в здраво виме. Контаминирането му става по време и след издояване (доене, събиране, охлаждане, съхраняване). Изключването на маститното мляко е задължително. Прилагането на редовни проверки за наличие на мастит намалява риска от контаминиране на млякото.

  2. .Превенцията на маститните инфекции чрез спазване на добрите производствени и хигиенни практики е предпоставка за получаване на качествено мляко. Много често доячите и обслужващите животните работници не са в състояние да открият наличието на субклиничните форми на маститните заболявания. Веднъж клинично проявени, маститите рязко влошават качеството на млякото и повишават многократно броя на бактериалните и соматичните клетки като техният брой достига милиони в 1 ml мляко.

  3. Най-важното условие за получаване на качествено мляко и предпазване вимето от инфекции (мастити) е то да се поддържа чисто чрез прилагане на подходяща технология на отглеждане, поддържане на чиста и суха постеля, ежедневно почистване на помещението от фекалиите, урина и замърсена постеля, вентилация поддържаща оптимално показателите на микроклимата и ниска микробна замърсеност на въздуха. При спазване на тези изисквания е напълно възможно да се получава мляко с общо бактериално съдържание под 50 000 бр/ml.

  4. Лошото хигиенно състояние на млечната жлеза води до появата на различни по естество и вид опасности: риск за здравето на обслужващия персонал (възможност за инфекции); риск за здравето на консуматорите на мляко (наличие на патогенни бактерии); риск за здравето на животните (разпространение на маститите чрез микроорганизмите); риск за качеството на произвежданите млечни продукти от некачествено и опасно мляко.

  5. Основно изискване преди започване на всяко доене е цицките и вимето да бъдат чисти. Оценката за чистотата на цицките обикновено се преценява визуално, поради което опита и квалификацията на дояча е особено важно. Начинът на отглеждане—оборно или пасищно определя и степента на замърсеност на цицките. Пасищното отглеждане на животните винаги се характеризира с по-малка замърсеност на цицките и вимето като цяло. При оборното отглеждане използваната постеля обикновено е фактор, който предполага по-голяма степен на замърсяване.

  6. При нормални пасищни условия цицките и вимето на кравите са обикновено достатъчно чисти, за да не извършва измиване преди доенето. В противен случай всяко видимо замърсяване трябва да се почисти чрез измиване с вода, в която е разреден дезинфектант и подсушаване с индивидуални меки книжни кърпи.

  7. Пробното издояване слабо влияе за намаляване броя на микроорганизмите, но има много добър ефект по отношение откриването на съмнителни за мастит животни.

  8. Контактът между млякото и повърхността на съдовете и съоръженията за получаване, охлаждане и съхраняване са основните източници на контаминиране. Поддържането на тази техника и съоръжения на необходимото хигиенно равнище може да елиминира този източник на контаминиране. Използваните съдове за получаване и съхраняване на млякото трябва да имат гладка повърхност и форма, която да позволява лесното им и пълно измиване. Трябва да са изработени от качествени материали, устойчиви на дезинфектантите, без ръбове или труднодостъпни вдлъбнатини, където да се задържат остатъци от мляко и не могат да достигнат миещите и дезинфекционни средства. Каучуковите връзки, доилни чорапчета и маркучи трябва да се проверяват редовно за износване или повреди и да се подменят своевременно с нови.

  9. Водата която се използва трябва да бъде чиста, мека и съдържанието на хлор да е под 50 ppm. Твърдите, варовите води не са подходящи за измиване. Редовното изследване на водата и използването на подходящи миещи и дезинфекционни разтвори улеснява поддържането на оборудването и намалява износването и повредите.

  10. Миещите средства трябва да отстраняват напълно остатъците от мляко, а дезинфекционните разтвори да унищожават напълно микроорганизмите от съоръжението и оборудването, използвано за получаване и съхранение на млякото. Тяхната ефективност зависи от температурата, качеството на водата, концентрацията и времето им приложение.

  11. Дезинфекционните средства обикновено се продават като концентрати и често имат разяждащо действие както спрямо доилните и оборудване, така и спрямо кожата на ръцете и очите. Затова те винаги трябва да се съхраняват на подходящо място, с необходимите обозначения за опасностите, които крият и далеч от деца. Дезинфектантите не трябва да се смесват освен ако изрично не е посочено в инструкцията за приложение от производителя. Дезинфектанти под формата на прах трябва да се съхраняват сухи и да не се допуска овлажняването им.

В Наредба № 35/2001 се разрешава използването на следните дезинфектанти

  1. Калиев и натриев сапун;

  2. Вода и пара;

  3. Варно мляко

  4. Вар;

  5. Негасена вар;

  6. Натриев хипохлорид (например течна белина);

  7. Сода каустик;

  8. Поташ (калиев карбонат);

  9. Водороден пероксид;

  10. Натурални есенции от растения;

  11. Лимонена, пероцетна, мравчена, млечна, оксалова и оцетна киселина;

  12. Алкохоли (например спирт);

  13. Формалдехид;

  14. Препарати за почистване и дезинфекция на вимето на животните и доилните съоръжения: натриев карбонат

  1. Помощните съоръжения, съдовете и средствата за почистване (четки, гъби и др.) също трябва да бъдат поддържани в добро хигиенно състояние. Освен правилното измиване необходимо е да се прилага добро изсушаване и подходящо съхраняване на инвентара до момента на следващото му използване.

  2. Помощните помещения към доилните зали трябва да бъдат снабдени с източник на топла и студена вода (бойлери, мивки), съдове, четки, работни плотове (за приготвяне на разтворите), шкафове и рафтове (за съхраняване на миещите, препарати и дезинфектантите), връзка с вакуумпровода (при необходимост), термометри, достатъчно консумативи и предпазни средства (ръкавици, очила, кърпи и др.).

  3. Редът по който се извършва почистването, измиването и дезинфекцирането зависи от големината и вида на използваните съоръжения за доене, но винаги трябва да се спазва определената последователност—първо измиване и едва след това дезинфекциране.

  4. Независимо от реда и начина на съоръженията и съдовете за получаване и съхранение на млякото задължително трябва да се осигури тяхното изсушаване колкото е възможно по-бързо. Липсата на влага не позволява намножаването на микроорганизмите.

  5. Отработената вода, получена след измиване и дезинфекциране на доилната техника задължително трябва да се отвежда чрез подходяща канализация към танковете за съхранение на отпадни води във фермата.

При биологично производство на краве мляко от съществено значение е дезинсекцията, тъй като насекомите са механични и биологични преносители на заразни заболявания, а освен това чрез замърсяване на млякото могат да предизвикат и заболявания при консуматорите или влошаване на качеството на млякото.

В Наредба № 35 са посочени препаратите, които се използват за борба срещу насекомите и другите вредители във кравеферми за производство на биологична продукция.




Наименование

Описание, условия за употреба


Екстракт от Azadirachta indika (ниим)

Инсектицид. Разрешен за използване

единствено след провеждане на изпитване и регистрация в страната

Необходимостта е призната от контролния орган


Пчелен восък

В овощарството при присаждане

Желатин

Инсектицид. Разрешен за използване

единствено след провеждане на биолоично изпитване и регистрация в страната. Забранено е използването на желатин, добит от преживни животни




Хидролизирани протеини

За примамки. Разрешени за използване

единствено след провеждане на биологично изпитване и регистрация в страната и само в разрешени употреби в комбинация с други подходящи продукти от това приложение. Забранено е използването на хидролизирани протеини, добити от преживни животни




Лецитин

Фунгицид. Разрешен за използване

единствено след провеждане на биологично изпитване и регистрация в страната




Екстракт (воден разтвор) от Nicotiana tabacum

Инсектицид. Разрешен за използване

единствено след провеждане на биологично изпитване и регистрация в страната.

Приложен ограничено само срещу

листни въшки по субтропичните овощни култури и тропични култури в началото на вегетационния период. Необходимостта е призната от контролния орган. Само за период до 31.III.2002 г.




Растителни масла (предимно масло от мента, бор, кимион)

Инсектицид, акарицид, фунгицид и

вещество, инхибитор на покълването.

Разрешен за използване единствено след

провеждане на биологично изпитване и регистрация в страната




Екстракт от Chrysantemum

cinerariaefolium



Инсектицид. Разрешен за използване

единствено след провеждане на биологично изпитване и регистрация в страната. Необходимостта е призната от контролния орган.




Екстракт от Quassia amara

Инсектицид с репелентно действие. Разрешен за използване единствено след провеждане на биологично изпитване и регистрация в страната

Екстракт от Derris spp., и Lonchocarpus spp., и Terphrosia spp.

Инсектицид. Разрешен за използване

единствено след провеждане на

биологично изпитване и регистрация в

страната. Необходимостта е призната от

контролния орган


Препарати на базата на Bacillus thuringiensis

Единствено без да са генетично

модифицирани



Препарати на базата на

гранулозен вирус




Разрешени за използване единствено

след провеждане на биологично изпитване и регистрация в страната. Единствено без да са генетично модифицирани




Диамониев фосфат

Атрактант. За уловки

Метаалдехид,

За голи охлюви.

За уловки, имащи репелентно действие срещу гризачи. Само за период до 31.III.2002




Феромони

Атрактант. За полова дезориентация

Само в уловки и диспенсери





Пиретроиди

(само делтаметрин

или ламбдацихалотрин)


Инсекдицид.

Само в уловки със специфични атрактанти

Само срещу Batrocera oleae и Ceratitis capitata

Необходимостта е призната от

контролния орган

Само за период до 31.03.2002




Мед под форма на меден

хидроксид, меден оксихлорид

меден сулфат и меден оксид


Фунгицид. Само за период до

31.III.2002. Необходимостта е

призната от контролния орган


Калиев сапун (мек сапун)

Инсектицид

Сероваров разтвор

Фунгицид, акарицид, инсектицид.

Необходимостта е призната от контролния орган




Парафинови масла

Инсектицид, акарицид

Минерални масла

Инсектицид, фунгицид. Единствено

за овощни култури, лозя, маслинови

дървета и тропични култури. Само за

период до 31.III.2002.

Необходимостта е призната от контролния орган


Калиев перманганат

Фунгицид, бактерицид. Единствено за

овощни култури, лозя и маслинови



дървета.


Кварцов пясък

Репелент

Сяра

Фунгицид, акарицид, репелент

10. Основни принципи на хуманно отношение към животните при производството на краве мляко в проектната ферма съгласно Farm Animal Welfare (UK):

  1. Хората, които са ангажирани в отглеждането на животни и работа с тях (ще използваме понятието животновъд за всички, които са ангажирани в технологичнте процеси) са най- значимия фактор, както за благополучието на животните, така и за ефективността на производството . Те трябва стриктно да следват разработения план във фермата за запазване здравето и благополучието на животните. Задължителен елемент в плана е високата начална квалификация на работещите и практика за “обучение през целия живот”. По този начин се създават условия за навременно търсене на специализирана помощ или съвет от специалистите, за да може възникналият проблем да бъде решен бързо без негативни последици за животните, качеството на продукцията и ефективността на производството. Планът трябва да съдържа рамката от основни дейности, които покриват целогодишния цикъл на производство и да включва стратегии предвидени за профилактика и действия за ограничаване възникването на заболявания или действия по лечение при появата им. Планът трябва да се ревизира редовно и актуализира всяка година. Заедно с плана трябва да се поддържа изрядна изискващата се по Наредба 35 документация, за да може да се проследява и контролира здравословното състояние и благополучието на стадото.

  2. Фермерите, собственици или арендатори, и мениджъри трябва да бъдат сигурни, че животните се отглеждат от достатъчно мотивирани и опитни работници. Тези работници трябва да бъдат наясно как техните действия влияят върху благополучието на животните и следва да имат знания и възможности, за да предвидят възникването на възможни проблеми като действат своевременно преди появата на негативни последици за животните. Това означава, че персоналът трябва да притежава определен набор от умения и знания, които периодично да се обновява и повишава. Наеманите сезонни работници в пиковите моменти от производствения процес /например при подготовка на грубите фуражи/ трябва да бъдат първо обучавани и инструктирани и едва тогава включени в работата.

  3. Животновъдните трябва да имат знания и опит в различни и разнородни направления, за да могат напълно да покрият изискванията на животните по отношение осигуряването на тяхното благополучие:

  • умения да обслужват животните;

  • умения да маркират животните;

  • умения за профилактика и основни познания по отстраняване на проблеми с копитата на животните;

  • умения за предпазване и третиране при поява на вътрешни и външни паразити;

  • умения да прилагат външно лечебни продукти и извършват елементарни третирания ;

  • умения да работят с доилната инсталация и провеждат правилно доене на млечните животни;

  • умения да провеждат и оказват помощ при отелване;

  • умения да се грижат за новородените животни.

  1. Важно е през времето когато говедата са на паша, особено младите телета, да имат редовен контакт с хората, които се грижат за тях, за да са привикнали с присъствието им и да не се плашат когато е необходимо да извършват определени манипулации с тях. Грижливото наблюдение и внимателно обслужване на животните намаляват страха им от контакта с хората. Трябва да се избягва смесване на различни групи животни особено ако не са обезроговени.

  2. Здравословното състояние и благополучие на животните зависи в голяма степен от това те редовно да бъдат инспектирани. Животновъдите трябва да са запознати добре с проявите на нормалното поведение на животните и да следят за всеки знак на дистрес или заболяване. За да могат да извършват това, те трябва да имат достатъчно време за:

  • преглед на стадото;

  • проверка на оборудването и съоръженията за отглеждане на животните;

  • взимане на правилни решения и действия, за да се справят с възникнал проблем.

  1. Животновъдите трябва да усещат и долавят всеки знак или реакция на животните, с които те показват болка, страх или започващо заболяване. Най-често и очевидни са : необичайна възбуда или апатия; отделяне от стадото; необичайно поведение; влошаване на телесното състояние; липса на апетит; признаци на запек или диария; спиране на преживянето; изтечения от ноздрите или очите; постоянна кашлица; обилно слюнотечение; бързо и неравномерно дишане ; ненормално поведение по време на почивка; подутини по ставите; куцане или внимателно пристъпяне със щадене на някой от крайниците; мастити.

  2. Движението и преместването на животните в предвиденото за тях пространство трябва да се осъществява спокойно, без бързане и припряност, без използване на остри предмети (вили, тояги и гр), машини или кучета. Животните трябва да бъдат подканяни и насърчавани да извършат необходимите движения тихо и кротко, особено в тесни пространства с хлъзгава подова настилка. Да се избягва вдигането на много шум, викове и крясъци или груба сила спрямо животните. Не трябва да се удря или прилага сила върху чувствителни части от тялото на животните (главата, ноздрите, вимето). Всичко, които се използва, за да се подкани животното да се придвижи трябва да бъде това, което се използва обичайно и животните са свикнали с него. Използването на електрически остен трябва да се избягва винаги когато е възможно и ако се наложи да се използва да е само в краен случай при наличие на достатъчно място за движение на животното.

  3. Редовно да се преценява вида и състоянието на всеки проход или пътека, през които ще се придвижат животните, разстоянието от обора до доилната зала или пък до пасището. Преценката трябва да обхваща: входни зони и врати, проходи, състояние на настилката около водопойните корита и др. за да може да се избегнат инциденти, свързани с нараняване на животните по крайниците, подхлъзването или падане.

  4. Оборното отглежданите говеда се нуждаят не само от грижи и внимание, но и от достатъчно свободно място, за да се чувстват комфортно, да не се ограничава свободата на движенията и контакта помежду им. Подовата настилка не трябва да бъде хлъзгава или с голям наклон ( от посочение в раздел 1/.Наклонените и хлъзгави подове са предпоставка за поява на проблеми с крайниците и копитата, падания и подхлъзвания на животните.

  5. Площта, използвана от животните за почивка и лежане трябва да им дава възможност да лежат, да стават, да изпъват крайниците си спокойно без да се настъпват едно друго. За лактиращи и сухостойни крави в помещението трябва да има осигурена площ от 6 m2 за всяко животно, а за юниците—5 m2. необходимата площ от дворчетата за разходка е минимум 4,5 m2.

  6. Бетонните подови площи, пътеки и проходи трябва да се поддържат в добро състояние. Бетонната настилка не трябва да бъде много грапава, това е предпоставка за одраскване на копитата на животните. От друга страна покритията не трябва да бъдат и твърде гладки, защото при зацепване стават хлъзгави, а това също е опасно за животните.

  7. Постелята, която се използва в помещения за отглеждане на дойни крави трябва да е чиста и суха. Необходимо е да се почистват леглата всеки ден и да се подменя замърсената с нова постеля, за да се поддържат площта за почивка чиста, суха и удобна, както и да се предотврати замърсяване на вимето. Сламата, предназначена за постеля на животните, трябва да бъде в достатъчно количество за целия оборен период и да се съхранява в покрити съоръжения, където да се запази суха и чиста до момента, в който ще се използва.

  8. Когато храненето и поенето на животните (при свободно отглеждане) се извършва върху част от покритата с постеля площ или в непосредествена близоост до нея не трябва да се полуска намокряне или замърсяване на постелята вследствие точно от поилките или разпиляване на вода и хранителни остатъци.

  9. Постелята в боксовете на родилното помещение трябва да се почиства веднага след извеждане на кравата от него и прехвърлянето й в групата на лактиращите крави. След старателното почистване на използваната вече постеля трябва да се извърши дезинфекциране на бокса и зареждането му с нова, чиста и суха постеля.

  10. Леглата трябва да са оразмерени и изпълнени така, че да предразполагат животното към спокойно лягане и ставане, без ограничаване на движенията му и без предпоставки за травми :

  • Лактиращи , сухостойни крави с маса 600 кг и крави в родилно отделение—220 см дължина и 120 см ширина;

  1. При свободното отглеждане в индивидуални боксове трябва да е сигурно, че за всяко едно животно ще има едно осигурено свободно място за почивка. Съгласно нормативите броят на индивидуалните боксове е с 10-15% по-малък от броя на животните, отглеждани в помещението. Необходимо е да се приучат животните (особено юниците) да ползват правилно боксовете чрез поощряване, но никога чрез насилствени действия.

  2. Местата за хранене и поене на живяотните трябва да бъдат така ситуирани и изпълнени, че при свободно отглеждане за всяко от тях да има достатъчно свободен хранителен фронт и неограничен достъп до вода. Това намалява възможността за поява на агресивно поведение между животните при конкурирането им за свободно място.

Фронтът за хранене на лактиращи и сухостройни крав следва да е 75 cm;

  1. Вътрешните повърхности на сградите, боксовете и съоръженията трябва да са изработени от материали, които лесно се почистват, дезинфекцират, и подменят при необходимост без особени усилия. Използваната боя или миещи и дезинфекционни разтвори за стените, огражденията, металните конструкции и обородването в помещенията трябва да бъдат безвредни за животните.

  2. При реконструкцията на сградите следва да се осигурят следните параметри на микроклимата посочените в раздел 2. Когато вентилацията в съществуващи вече сгради не е достатъчно добра е необходимо да се вземат мерки, които да подобрят параметрите на микроклимата.

  3. Всички основни елекетрически съоръжения, които се използват в животновъдните сгради трябва да отговарят на изискващи се за тях стандарти, да се поддържат в добро техническо състояние, да се експлоатират според инструкциите на производителя и да отговарят на изискванията за безопасност при работа.



11. Контрол

Контролът върху биологично производство се осъществява от юридически лица – търговци или сдружения с нестопанска цел, получили разрешение от министъра на земеделието и горите.

Министерство на земеделието и горите изготвя и публикува списък на контролните органи, получили разрешение от министъра на земеделието и горите, който се актуализира.

Контролните органи са длъжни:

1. да извършват контролните и предпазни мерки, посочени в раздели III, IV и V на Наредба №35;

2. да не разгласяват информацията, която са получили при извършване на контрола. Данните от проверките се предоставят само на контролираното лице и на компетентните държавни органи;

3. да отнемат издадения сертификат и да наредят преустановяване на ползването на означението за биологичното производство от цялата партида или производство, когато установят нарушение на правилата за отглеждане и производство и/или тяхното означаване;

4. да забранят на производителя или вносителя за определен период да търгува с продукти с означението за биологичния начин на производство, когато се констатират нарушения на правилата за биологично производство и/или неговото означаване.

Всяко лице, което с цел търговия, отглежда животни, произвежда животински продукти и храни от животински произход или ги внася в страната, като произведени при спазване на изискванията на Наредба №35, е длъжно да информира контролен орган, получил разрешение съгласно чл. 79 и да се регистрира и контролира от този контролен орган.

Контролният орган и производителя/вносителя сключват договор, в който се уреждат отношенията по осъществяването на контрола, заплащането за контрола и издаването на сертификат за биологично производство.

Въз основа на договора по ал. 1 контролният орган има право да извършва контролните мерки, посочени в съответните раздели . Контролните органи представят в Министерството на земеделието и горите информация за дейността си.

Информацията по ал. 1 включва:

1. името (фирмата) и адресът (адресът на управление) на производителя или вносителя;

2. извършваната дейност;

3. местоположение на сградите и помещенията и идентификатор на недвижимия имот, на който се отглеждат по биологичен начин фуражните култури, предназначени за храна на животните;

4. датата, от която производителят не използва торове и препарати, несъвместими с биологичния начин на отглеждане и производство.

5. контролния орган.

В Наредба № 35 са регламентирани контролни мерки при отглеждането на животни и производството на животински продукти

Представител на контролния орган изготвя протокол, който се подписва от производителя и съдържа:

1. пълно описание на сградите за отглеждане на животни, пасищата, откритите пространства за раздвижване и оградените места на открито и където е необходимо на помещенията за съхранение, опаковане и обработка на животни, животински продукти, суровини и преработени такива;

2. пълно описание на съоръженията за съхранение на оборски тор;

3. план за разпръскване на оборския тор, съгласуван с контролния орган, заедно с пълно описание на площите оставени за производство на растения;

4. план за управлението на стопанството;

5. описание на мерките, които производителят трябва да предприеме за спазване изискванията на тази наредба.

Към протокола по ал. 1 се прилагат писмени споразумения с други ферми за разпределяне на оборски тор.

Изискванията на чл. 29 и 32 – 35 от Наредба № 22 за биологичното производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход и неговото означаване върху тях (ДВ, бр.68 от 03.08.2001 г.) се прилагат и по отношение на производството на животински продукти.

Разрешава се съхраняването в складове на ветеринарни алопатични препарати и антибиотици, при условие че са предписани за лечение от ветеринарен лекар, съхраняват се в охраняван обект и са записани в дневника по чл. 92, ал. 2.

Животните се идентифицират постоянно като се използват идентификационните маркери, поставени по време на карантината

Собственикът или управителят на стопанството води дневник, който съдържа информация :

1. за животни, които пристигат в стопанството - произход и дата на пристигане, период на приспособяване, идентификационен номер и ветеринарен картон;

2. за животни, които напускат стопанството: възраст, брой, тегло в случаите на клане, идентификационен номер и направление;

3. за изгубени животни и причините за това;

4. за вид на фуража, включително фуражните добавки, дажбите и периодите на достъп до райони за свободно отглеждане;

5.за дата на лечението, диагноза, вид на ветеринарномедицинския препарат, метод на лечение и предписание на ветеринарния лекар за ветеринарни грижи с причини и карентни периоди, които се прилагат преди животните да се пласират на пазара.

Дневникът трябва да е на разположение на контролния орган по всяко време.

Когато едно лице управлява няколко стопанства в един и същи район, стопанствата, в които не се прилага биологично производство също подлежат на контрол за спазване на изискванията на чл. 91, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и по отношение на изискванията за отглеждане на животните, дневниците и складирането на продукти, използвани в животновъдство.



12. Система за поддържане на качеството

Показател

Критерий за оценка

Периодичност на оценяването

Компетентен орган

1.Краве мляко










1.1. Плътност при 20оС, г/см3

не по-малка от 1,029

ежедневно

Вет.лекар на фермата

1.2. Масленост, %

Над 3,4%

на 15дни

Лаборатория на ДВСК

1.3.Сух безмаслен остатък

Над 8,5%

на 15 дни

Лаборатория на ДВСК

1.4. Рефракция

Не по-малко от 38,7

На 15 дни

също

1.5. Температура на замръзане

Под 0,545

На 15 дни

Също

1.6. Киселинност ,Т

15-18 То

Ежедневно

Също

1.7. Температура на охлаждане

Не по-висока от 5оС

Ежедневно

Вет.лекар на фермата

1.8.Чистота

Не се допускат остатъци върху филтъра

Ежедневно

Също

1.9 Редуктазна проба, часа

Не по-малко от 5

На 15 дни

Лаборатория на ДВСК

1.10.Общ брой микроорганизми, хил. / см3

Не повече от 300

На 15 дни

Лаборатория на ДВСК

1.11.Общ брой клетъчни елементи ,хил/см3

Не повече от 300

На 15 дни

Лаборатория на ДВСК

1.12.Патогенни стафилококи в 0,1 см3 мляко

Не се допускат

На 30 дни

Лаборатория на ДВСК

1.13. Бактери от род Салмонела, в 30 мл мляко

Не се допускат

На 30 дни

Лаборатория на ДВСК

1.14.Съдържание на олово, мг./кг

0,02, съгласно Наредба №31/2004

1 път годишно

ЦЛВСЕЕ-София

1.15. Съдържание на алуминий , мг/кг

1,0, съгласно Наредба №31/2004

1 път годишно

ЦЛВСЕЕ-София

1.16. Съдържание на арсен, мг/кг

0,05


1 път годишно


ЦЛВСЕЕ-София

1.17. Съдържание на мед, мг/кг

0,4


1 път годишно


ЦЛВСЕЕ-София

1.18. Съдържание на никел, мг/кг

0,1


1 път годишно

ЦЛВСЕЕ-София

1.19. Съдържание на хром, мг./кг

0,1


1 път годишно

ЦЛВСЕЕ-София

1.20.Съдържание на цинк, мг/кг

5,0


1 път годишно

ЦЛВСЕЕ-София

1.21. Диоксини

pg/g


3,0,Съгласно Наредба №30/2000, изменена през 2001

1 път годишно

ЦЛВСЕЕ-София

2.Тор предназначен запроизводство на биологична продукция










2.1. Степен на минерализация

Над 50%

2пъти годишно

ЦЛВСЕЕ

2.2.Сухо вещество

Над 60%

2пъти годишно

ЦЛВСЕЕ-София

2.3.Общ азот

Над 1,50%

2пъти годишно

ЦЛВСЕЕ-София

2.4. Общ фосфор

Над 1,20%

2пъти годишно

ЦЛВСЕЕ-София

2.5. Общ калий

Над 1,10%

2пъти годишно

ЦЛВСЕЕ-София

2.6.Микробно число, млн/г

0,3 -90

2пъти годишно

Лаборатория на ДВСК

2.7.Салмонела бактерии

Не се допускат

2пъти годишно

Лаборатория на ДВСК

Каталог: students -> kraveferma
students -> Програма на С, която генерира и извежда на екрана редица от числа на Фибоначи: от 1 до зададено от потребителя число оценка: 4
students -> Модул 1 Inkonabula
students -> Катедра „социология” икономика и социология
students -> Окс “магистър” Редовно обучение I курс /Ф-т „ЕЕ”
students -> Зависимости между питагоровите тройки и степените на простите числа
students -> Програма „Развитие на човешките ресурси, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз
students -> Списък на студентите
students -> С п р а в о ч н и к н а студента първокурсник
kraveferma -> Технологичен проект на крафеферма за биологично производство на мляко с капацитет 70 крави


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница