9. Широка лъка непосредствено преди и по време на Априлското въстание, 1876 г

9. Широка лъка непосредствено преди и по време на Априлското въстание, 1876 г.

“В политическо отношение Широка лъка представляваше кошер, който постоянно гъмжеше и подслоняваше всички будни и свободолюбиви люде, и то не само от селото, но и от околностите му и Горния Рупчос. Това особено пролича, когато съселянинът ни Георги К. Шоков (около 1850 г.) се завърна в село от Перущица, където беше отишъл да разшири своето образование при учителя Хр. Г. Данов. С идването си в селото този борец за правда и свобода започна пламенно да разпространява между младежта новите идеи и веяния, като безстрашно сееше бунтовнически слова.

Георги К. Шоков организира младежта в един вид революционни гнезда, като образува под негово председателство и първия революционен комитет. По-късно, когато дойде в Широка лъка, новият учител Георги Л. Богданов, стана една реорганизация в тайния комитет. В едно събрание на съмишлениците биде избран за председател учителя Георги Л. Богданов, за подпредседател – Георги К. Шоков, а за секретар – Георги поп Николов. В комитета влизаха още: Костадин поп Николов, Стоян Присадовски, Костадин Т. Згуровски, свещеник Стоян Ст. Мерджанов, у когото комитетът често се събираше, Васил К. Шоков, хаджи Захари поп Атанасов, Димитър К. Шоков, Калин Шупю, Ташо Шуклюски, Еню Кирпеча, Георги Найденов Камбура, Вълко Стоилов, Никола Русинов и Георги Чакъра.
Всички членове на комитета, още от времето на Георги К. Шоков даваха следната клетва:

“Во имя Отца и Сина и Святого Духа.

Бях на 8-9 години (около 1863 г.), когато Калфа Стоил доведе един ден и представи на чорбаджиите един момък от с. Батак – Ангел Петров, който учил българско четмо и писмо, и те го условили за учител.

След като учителства 3 години в селото и се ожени за една нашенка, Ангел Петров се завърна в Батак, където беше заклан, заедно с жена си Лика Присадовска, в Баташката черква, при владишкия трон. Това видял с очите си нашенецът Диню Компаняджията (Калинин Диню Шоковски), който като дете се покатерил и скрил зад иконите в олтара на черквата, откъдето гледал цялата касапница в черквата. Отпосле, след като се усмири светът, той се завърна в село, като ни разказваше своите преживелици в Батак.

През същото време – на Перущинското и Баташкото клане – никое друго село в Рупчовската околия не беше изложено на същата опасност, освен с. Широка лъка. Башибозукът дошъл в село и хванал трима от първенците му – Григор поп Атанасов, Георги К. Шоков и Тено Маринин Русиноски, вързали ги и ги изпратили на Тъмрашлията в Тъмраш. Из път ги измъчвали не малко – били ги, яздили ги като коне, и най-после ги предали на агата.

Останалите башибозуци в селото, воглаве с Керим паша, наш Хасан Ага Смаилски и др., събрали всички мъже на “Люлката” – местност срещу селото, където ставаше хорото, и там ги заставили да си намери всеки своя взаимнопоръчител – “кефил кефиле”. А в същото време извели на моста под “Люлката” баща ми поп Никола, а подир него и поп Стояна. Таман се готвели да ги секат, в тоз час баща ми погледнал към Страпа и Рупски камък и един от башибозука се обърнал към него и го попитал: – Какво гледаш, бе? Кефир, или чакаш Москофа да дойде да те кортулиса? А баща ми отговорил: – Не, ефенди, гледам, че вървят хора. Те погледнали към същото място и видели, че вървели заптии – лъскали им се пушките и махали с бели кърпи. Тогава джелатите спрели да го посекат. Когато дошли заптиите в селото, казали на башибозушките главатари да внимават да не направят никакво зло на населението на Широка лъка, че ще се опарят – с главите си ще отговарят.

Тази заповед, дадена от Ахмед ага Тъмрашлията, последвала, защото Халил Ага от Скеча (Ксанти) и други тамошни паши и аги, чиито овце наши кехаи карали на планинска паша, изпратили до Ехията ага хабер на уйка (вуйчо) Волка чорното Масурско, да отиде веднага в Тъмраш и каже на агата да възпре башибозука и запази Широка лъка, понеже пашовските и аговски овце са поверени на наши кехаи. Щом агата получил съобщението, побързал и изпратил неговия доверен човек”.

Друга причина за спиране на клането в Широка лъка е, че след Батак и Перущица великите сили протестирали пред Султана против големите жестокости при потушаването на Априлското въстание. Имам предвид граф Игнатиев (от страна на Русия), лорд Гладстон (от страна на Великобритания), граф Лавеле (Италия), Виктор Юго (Франция) и др.

Преди да дойдат заптиите от Тъмраш, обаче, според Георги Узунски (1947) се случило следното:

“Халил ага, живущ в селото, като седял пред черковния дюкян със сина си Шабан и Хасан ага Смаилски и гледали към Люлката, където нашите селяни били събрани накуп и си давали поръчителство един на друг преди да бъдат заклани, видел, че тия наши селяни ги обикаля една жена с бяла кърпа на главата, но не като нашите жени, а с особено, светло лице. Тогава той разбрал, че тази жена не е никоя друга, а самата Мехрем Ана (Св. Богородица). Щом видял това явление, той се обърнал към Хасан ага Смаилски и казал:

- Слушай, Хасан ага, тази работа няма да има добър край, затова внимавайте какво правите – в тази работа мене ме няма. Пък ти, ако щеш яж го печено, ако щеш сурово го яж, аз си отивам до дома. Вижте онази жена, която обикаля кавурите (християните), тя е Мехрем Ана и тя няма да остави да им направите нищо лошо. Така, както казал, станал със сина си Шабана и отишъл у дома си. Подир неговото заминаване пристигнали от Тъмраш заптиите и донесли заповедта да не се прави никакво зло на населението.

Башибозуците, като чули нареждането от Тъмраш, се разотишли по своите села, без да дръзнат над имотите и живота на хората, и всичко утихнало.