9. Сигурност и отбрана, Професионално направление Национална сигурност

на Дисертационния труд на доц.д-р РУМЕН ИВАНОВ КЪНЧЕВ “СТРАТЕГИЧЕСКАТА СТАБИЛНОСТ В НАЧАЛОТО НА ХХІ ВЕК (Геополитически и геостратегически аспекти)” (формат Word -275 с. формат PDF -112с.) за присъждане на Научната степен “ДОКТОР НА НАУКИТЕ” – Област на висшето образование :

9. Сигурност и отбрана, Професионално направление – 9.1. Национална сигурност
от Проф. доктор на политологичните и доктор на философските науки Петко Ганчев – Преподавател в Международното висше бизнес училище (МВБУ)-София/Ботевград
Още в началото на своята рецензия искам категорично да заявя високата си оценка на публикуваните авторски и в съавторство пет монографии и десетки статии на доц. д-р Румен Иванов Кънчев в областта на социологията, политологията, геополитиката, теорията на международните отношения и националната сигурност за близо тридесетилетния период на неговата научно-изследователска, преподавателска и политико-експертна дейност. При това доц.д-р Румен Кънчев се движи не в общите коловози на традиционните теми, а избира и навлиза в нови проблемни области, малко или почти не изследвани в българската научна литература. В някои случаи той прави “пробиви” по теми, които не са изследвани по-цялостно и системно и в световната литература. Определено такава тема е темата на предложената за защита дисертация за научната степен “Доктор на науките” “Стратегическата стабилност в началото на 21 век (Геополитически и геостратегически аспекти)”.

Като отчитам, че към тази тема от различни нейни аспекти и моменти и с различни идейни мотивации през последните десетилетия има редица публикации искам още в началото на своята оценка на тази дисертация да изтъкна, че тя представлява оригинално и уникално изследване в областта на научната компаративистика за ролята на стратегическите въоръжения за стратегическата стабилност и нейните геополитически и геостратегически аспекти в първите десетилетия на 21 век. Тази дисертация се опира не само на повече от 170 солидни литературни източници на английски, руски, френски и български езици до края на 2015 г., но и на сериозната професионална осведоменост на автора по широкия кръг от въпроси, които експлицитно или имплицитно присъстват в анализа и предлаганите изводи, очертавани тенденции и прогнози.

Изправен пред изкушенията на идеологическите и политическите пристрастия, които съпътстват всяко изследване по политологични, геополитически, социологически и други проблеми, авторът във висока степен е съумял да запази баланса и да проведе един на впечатляващо ниво обективен научен анализ на тази сериозна, деликатна и със съдбовно решаващо значение за човечеството проблемна област, каквато е темата за стратегическата стабилност, свързана със системите на стратегическите въоръжения. Нещо повече, след сериозното обсъждане в началото на 2016 г. на семинар в Института за перспективни изследвания за отбраната при Военна Академия “Г.С.Раковски” авторът не само е отчел критичните бележки и препоръки, но и значително е задълбочил своя анализ и обогатил предлаганите изводи.

Приемам направената от автора самооценка на научните му приноси и постижения в предлаганата за защита дисертация, като смятам че тя даже е по-скромна в сравнение с реалните резултати. Смятам, че приложения към дисертацията Автореферат представя добре структурата и основните разработени в нея тези и идеи.

Дисертационния труд на доц.д-р Румен Кънчев впечатлява както със своята строга логическа структура, която въвежда последователно читателя в сложната и специфична проблематика на системите и военно-техническите характеристики на ПРО, така и с предложените оценки и изводи за геополитическата и геостратегическата им роля в системата на стратегическата стабилност в първите десетилетия на 21 век.

Като цяло смятам, че основния научен принос на дисертационния труд на доц.д-р Румен Кънчев “Стратегическата стабилност в началото на 21 век (Геополитически и геостратегически аспекти)” би могъл да се представи като система от пет пункта, които следват от неговото разбиране на “стратегическата стабилност” в наши дни: “Стратегическата стабилност между страните “А” и “Б” е налице, когато “А” и “Б” притежават паритетно и оперативно развърнати глобални системи за противоракетна отбрана, масирано наситени с необходимата човешка сила, технически и бойни средства за ефективно прихващане и унищожаване на ракети и бойни части на всички участъци на полета.”(с. 9- PDF).

1.Анализирайки епохата след Студената война и очертавайки необходимостта от смяната на парадигмата, която представя нейния дух, авторът убедително, върху основата на множество факти и мненията на водещи световни изследователи, подчертава, че тази епоха още не е очертала ясните си качествени характеристики и е всъщност епоха на преход (Transition). Всъщност както сам авторът заявява в заключителните изводи на своя труд, това е и главната теза на дисертацията:”Разбирани като структурни елементи на определено ядро от качествено нови идеи за отбрана, мисиите, силите, средствата, доктрините, стратегиите на USSTRATCOM формират структурата на стратегическата парадигма, различна от парадигмата на Студената война. Това дава основание да бъде формулирана тезата, че в първите десетилетия след Студената война стратегическата среда е в периоид на преход и неопределеност между две фази на баланс. Тя бързо се променя като напуска баланса на взаимното ядрено сдържане (Студената война), и, намирайки се в състояние на динамична неопределеност, се движи към нова стратегическа парадигма. Новата парадигма не е напълно структурирана, поради което на настоящия етап и стратегическата стабилност продължава да бъде доминирана от несигурност , неопределеност, и непредсказуемост.” (с. 103 PDF).

2. Убедително, като държи сметка за цяла редица фактори от идеологически, политически, икономически и социален характер доц. д-р Румен Кънчев посочва, че рашаваща роля за срива на Съветския блок изиграват затъването в капана на войната в Афганистан (1979-1989) и технологичното изоставане в цялата система на производството , управлението и комуникациите и особено във въоръженията, което доведе и до края на Студената война.

3. Авторът аргументирано, върху базата на изследването на военно-технологическите характеристики на стратегическите въоръжения на САЩ и Русия (93%от световните)е защитил тезата си, че сред множеството заплахи и опасности за света водещо, ключово значение за стратегическата стабилност на човешката цивилизация през идващите десетилетия ще играят именно стратегическите въоръжения на САЩ и Русия и отношенията между тези две държави-цивилизации.

4. Професионално, с висока компетентност на много страници от дисертацията са анализирани тактико-техническите параметри и характеристики на стратегическите въоръжения на САЩ и Русия и в сравнителен анализ предлагани авторовите изводи за предимствата и недостатъците на едни или други системи.

5. Базовият сравнителен анализ на системите и елементите на стратегическите въоръжения и тенденциите на тяхното разгръщане и развитие, опряни максимално на публично известните източници на двете страни (а също на логически изводи от публикации на водещи авторитети и специалисти) – САЩ и Русия, а също и в някаква степен и на техните съюзници и приятели, е дал основание на автора на дисертацията доц. д-р Румен Кънчев не само да посочи тенденциите на развитието на определени направления в развитието на двете системи на ПРО, но и да предложи своите варианти за възможното с висока степен на вероятностност бъдеще на един не толкова многополярен , а нов биполярен свят, с нови характеристики и нови предизвикателства и опасности.

Какви са по-конкретните измерения на този основен теоретичен принос в дисертацията на доц.д-р Румен Кънчев?

1.Като показва убедително върху базата на огромен сравнителен анализ ненадежността на принципа на “ Сдържането”в ядрените въоръжения , водещ в годините на Студената война и непрекъснато генериращ стратегическа нестабилност чрез “надпреварата”, довела до създаването на 65000 (58 000) ядрени бойни заряда, в състояние да унищожат 60 пъти (???) живота на Земята, но заедно с това “оправдан” в зависимост от тогавашните технологически и икономически възможности и геополитически и геостратегически концепции (с.63- PDF), доц. д-р Румен Кънчев аргументирано развива идеята за логичната смяна на “Парадигмата” за Стратегическата стабилност в новата епоха, когато са налице тези технологически пробиви и другите възможности на американското общество. На първо място се сменят принципите, върху които се изгражда системата за стратегическата стаблилност. В новото разбиране стратегически стават не само ядрените, но и конвенционалните оръжия, защото те вече са поставени в нов стратегически контекст, надграждащ се над новите високи технологии и информационните системи, осигуряващи точност, глобалност, системност. В новата парадигма войната става тотална, цялостна, системна дейност, в чието реализиране се включват множество фактори от различен характер. “Хибридната война” е важен аспект и момент от тази нова парадигма на стратегическата стабилност.

2. И както става в действителността, краят на една епоха започва преди официално обявения й край като дата в календара, а началото на новата, преди официално обявеното й начало, така и краят на епохата на Студената война беше предизвестен с технологическите пробиви още в 80-те години на ХХ век, които всъщност подготвиха и настъплението на съвременната епоха. Такъв технологичен пробив в областта на въоръженията определено беше Инициативата за стратегическа отбрана (ИСО) издигната от президента Р. Рейгън. Всъщност, казано метафорично, ИСО беше знак ,че “къртицата на историята” (Г.Хегел) в лицето на настъпващата нова научно-технологична революция променяше характеристиките на обществените системи и логично водеше до промени на отношенията между тях. За съжаление, голяма част от изследователите продължават да следят публичните действия на политиците и затова почти винаги закъсняват с прогнозите си, както се случи и с т.нар. “авторитети” на американската и съветската геополитика.

При анализа на ролята на ИСО в промяната на системата от отношения между САЩ и Съветския съюз (Русия) доц.д-р Румен Кънчев не просто е показал добро познаване на “ставането” на основните параметри на ПРО на САЩ, но и придаване на нов смисъл и нови реални измерения на геополитическите доктрини от времето на А. Махън, Н. Спикман и др. в новите исторически условия и приложението на новите технологии в стратегическите въоръжения.Една стратегическа идея може да се реализира, само когато се създадат средствата и технологиите за това. Подчертаването на този момент от доц. д-р Румен Кънчев допълва цялостния му научен принос в това изследване.

3.С висок професионализъм се отличава и анализа на доц.д-р Румен Кънчев на въпроса за стратегическите ядрени триади на САЩ и Русия, върху които се градят системите за стратегическата стабилност на двете водещи военни сили днес. Особено значение за разбиране на централната тези на дисертацията са разработената от доц.д-р Румен Кънчев нова визия за съвременната война и доктрината за “Незабавен глобален удар”, които именно водят до смяната на парадигмата след Студената война в началото на 21 век. (с.60-PDF). Те са резултат от качествено новите геополитически и геостратегически реалности.

. Високо трябва да бъде оценен анализа на дисертанта на различните геостратегии на САЩ и Русия в зависимост както от геопространствените им характеристики, така и в съответствие с технологичните им възможности и концепции за превъзходство в системата на формалния баланс от нива от около 3000 ядрени бойни заряда. Тук, както и в редица други моменти авторът е предпазлив в своите крайни изводи за превъзходство на един или друг вид въоръжения от триадата (земно базирани ядрени сили, стратегическа авиация и атомен подводен флот), поради липсата на пълна публична информация за отделни видове оръжия, нещо което се потвърди при операциите на ВКС на Русия в Сирия срещу ИГИЛ.

Въпреки тези неизбежни ограничения при изследването на този кръг от проблеми, доц.д-р Румен Кънчев показва в предложения компаративен анализ не само паритета, но и дисбаланса и асиметрията на ядрените потенциали на САЩ и Русия след Студената война (с. 53 и сл.- PDF), но очертава и тенденциите в тяхното развитие през следващите две-три десетилетия. Върху тази база той още веднъж посочва аргументите защо системата на стратегическите отношения между САЩ и Русия са и ще бъдат определящи за системата на стратегическата стабилност в първите десетилетия на 21 век.

4. Значително както по обем, така и по значимост за реализиране на целите на тази дисертация за доктор на науките заема проведеното на високо професионално ниво изследване на въпроса за “Глобалната противоракетна отбрана на САЩ и проблема за стратегическата стабилност” (глава Четвърта) и “Въздушно космическата отбрана на Русия” (глава Пета).

Според доц. д-р Румен Кънчев именно системата на ПРО на САЩ привеждаща различните елементи от триадата на стратегическите въоръжения, включително и с космическо базиране като действително глобална система за нападение, отбрана и въздържане променя качествено парадигмата на системата на стратегическата стабилност в съвременната епоха и задава параметрите на стратегическата стабилност в идващите десетилетия. Тук главен елемент и ключово значение ,според автора, в архитектурата на ПРО изпълнява бойната информационно управляваща система “Иджис”(Aegis). ( с.41-PDF) От особено значение за ефективността на ПРО е идеята и възможността за Внезапен конвенционален глобален удар, при който без да се стига до глобална катастрофа може да бъде неутрализиран всеки опит за дестабилизация на сигурността в света както от главния съперник (Русия), така и от евентуални терористични структури или държави изгои като КНДР или Иран, Пакистан и др.. По такъв начин този комплексен момент, включващ и контрол от космоса, служи в цялата система на ПРО за намаляване на тавана на въоръженията и надпреварата в трупане на различни видове въоръжения.

Променяйки архитектурата на системата на триадата на стратегическите въоръжения на САЩ системата на ПРО внася не само асиметрия в глобалната система, но и поражда дестабилизиращи елементи в тази система с глобално базиране. Това, особено след разгръщане на елементите на тази система в Европа, според доц. д-р Румен Кънчев увеличава предимствата на САЩ пред Русия. Този момент е предмет на дискусии в руското общество и разделянето на правителственото и на групата интелекткуалци мнение за съответната система за стратегическа стабилност от страна на Русия и евентуално нейните съюзници в лицето на страните от ЕврАИС и Китай.

Тези технологични и практически промени изискват и съответните промени в Националната стратегическа сигурност на САЩ, а също и във Военната доктрина на Руската федерация, които авторът е анализирал.

5. Авторът на дисертационното изследване е анализирал с дълбоко познаване архитектурата, елементите и технологичния контекст на строящата се система за Въздушно-космическа отбрана на Русия. Той посочва както нейните силни, така и слабите й моменти. Доц. д-р Румен Кънчев отчита “страховете” на управлението на РФ от разгръщането на американската ПРО в Европа. Той смята, че като цяло в изграждането на новата система за стратегическа защита на РФ се следва старата стратегия от времената на Студената война като същевременно изтъква усилията, особено през последните години на В.Путин и управляващия екип, да изгради собствен модел-вариант на ПРО.

Както и по въпроса за по-нататъшното разгръщане на ПРО на САЩ, така и по въпроса за ВКО на РФ според доц. д-р Румен Кънчев има редица неясноти, произтичащи от секретните програми и разгръщане на новите елементи на тези системи. В това отношение някои факти относно качествено нови видове оръжия, демонстрирани в операциите на ВКС на РФ в Сирия оправдават един по-внимателен и балансиран подход при сравняване на двете по същество асиметрични системи за стратегическа стабилност, които разгръщат двете водещи ядрени сили.

6. Заключителните изводи и предложени прогнози за два във висока степен възможни варианти на развитието на отношеинята между двете водещи ядрени и космически сили - САЩ и Русия, които ще определят и цялата система от межднародни отношения в следващите десетилетия са логическо продължение на направения в дисертацията анализ. Според доц.д-р Румен Кънчев във висока степен са възможни както курс на прагматично сътрудничество между САЩ и Русия, така и нова Студена война в един по-скоро нов биполярен, отколкото многополярен свят. Обикновено към тези два варианта в своите анализи авторът на тази рецензия добавя и трети –катастрофален в една нова глобална война с употреба на ядрени оръжия, която може да се окаже и последната война в историята на човечеството.

В заключение като потвърждавам категорично високата си оценка на дисертационния труд на доц.д-р Румен Иванов Кънчев “ Стратегическата стабилност в началото на 21 век (Геполитически и геостратегически аспекти)”(2015) и смятам, че на нейния автор трябва основателно да се присъди научната степен “доктор на науките по националната сигурност” -9.1. и призовавам своите колеги от Научното жури единодушно да ме подкрепят, искам да пожелая на автора в следващите си научни изследвания да се опита да си отговори на въпроса дали мъдрите думи на Томас Барнет и Зб. Бжежински, приведени като мото в началото на неговата дисертация се отчитат от управляващите администрации на САЩ. И не минава ли пътят към промяната на света от свят на войни, натрупани опасни неравновесия и множество глобални заплахи и предизвикателства към промяната най-напред на водещите държави в света, които вместо да претедндират да бъдат нови хегемони да бъдат истински лидери на човечеството?

(Проф. дпн., дфн. Петко Ганчев -